Валиант

Глава 3

— Махни се от мен!

Валиант поклати глава.

— Изритай панталоните си и разтвори бедра. Искам да те докосна.

Обзе я паника. Мъжът на практика бе успял да я съблече, а тя изобщо не беше разбрала. Признаваше си, че й се иска да го целуне, но сега, когато тялото й бе изложено пред погледа му, със свалени до коленете дрехи, трябваше да сложи край на това. Не можеше да прави секс с непознат и особено с такова ужасяващо същество като Валиант.

— Върви по дяволите! Разкарай се от мен и ми вдигни панталоните.

Мъжът отново поклати глава, преди да се надигне и да отскочи назад в леглото. Приземи се на крака, с широко разтворени бедра, които обхванаха нейните. Усмихна й се, а погледът му обхождаше тялото й. Желанието му ясно пролича в начина, по който разглеждаше всеки сантиметър оголена плът.

Тами се задъха, като се опитваше с една ръка да избута блузата надолу по голите си гърди, докато с другата трескаво пробваше да издърпа нагоре панталоните си. По дяволите! Как можа да се случи? Бе изцяло изложена пред погледа на мъжа.

Той сграбчи с две ръце панталоните й, дръпна ги яростно надолу по бедрата й и ги захвърли на пода. Потресена и сърдита, Тами се втренчи в него. Валиант, без да й обръща внимание, падна върху нея, но не се докосна до голотата й — опря длани встрани, разтвори крака и се задържа над тялото й, сякаш щеше да прави лицеви опори. Погледите им се срещнаха, докато телата им останаха на сантиметри разстояние.

— Разтвори си краката за мен, секси. Искам да те докосна. — Гласът му бе груб, дрезгав и дълбок.

Тя плътно стисна бедра и протегна ръце към гърдите му, за да го отблъсне. Гласът му бе съблазнителен, когато беше възбуден, но въпреки това не можеше да му позволи да прави секс с нея. Стараеше се да не забравя, че не си ляга с непознати, независимо колко много й се искаше или как я болеше за докосването му. Нов вид. Наполовина животно. Това е погрешно. Да. Запомни го. Тя го бутна повторно.

Мъжът не помръдна, изглеждаше удивен, че жената дори се опитва да го премести. Тя се стараеше да не обръща внимание колко сексапилен бе той с тези негови екзотични очи и мускули, изпъкнали от стремежа му да не я смаже под тежестта си. Тами имаше желание да погали с пръсти всеки сантиметър от прелестното му тяло, до който можеше да достигне.

— Това не става така, Валиант — името му прозвуча странно от устата й. — Ти заяви, че съм в овулация, нали? Не се шегуваше? Наистина ли можеш да я помиришеш?

Той се засмя и кимна рязко.

— Мога да я подуша. Точно затова съм толкова възбуден. Знаеш ли колко горещо и влажно е тялото ти за мен в този период? Ти какво, не чувстваш ли как сексуалното ти желание нараства, когато си в това състояние?

Младата жена преглътна.

— Не. Пръстите ми бяха малко подути тази сутрин, но това е всичко. Ако не ми беше казал, нямаше да знам, че това е причината — прокашля се. — Няма да правя секс с теб. Не те познавам, а аз не го правя с непознати.

— Разтвори си краката и ще променя мнението ти.

Тя се втренчи в красивите му очи. Знаеше как целува и какво я кара да чувства, когато я докосваше. Никой никога не я бе изкушавал толкова много, тялото й не беше откликвало по подобен начин на друг мъж, както на него. Все още усещаше болка в слабините и напрежение в гърдите си.

— Разтвори си краката — повтори тихо той. — Искам да те вкуся толкова много, че се старая да не пускам лиги от желание.

Той се лигави? Това съвсем не е секси. Да. Съсредоточи се върху това! Тя се намръщи и бутна мъжа още веднъж по топлите му гърди, но той не помръдна и сантиметър.

Валиант се раздвижи, плъзна се надолу по тялото й, като краката му излязоха малко извън леглото и вместо над лицето й, вече бе надвесен над корема й. Погледът му остави нейния и се съсредоточи върху бедрата й. Дълбоко от гърлото му излезе още едно меко ръмжене.

— Отвори се за мен. Направи поне това. Твоят аромат ме зове толкова силно, че чак ме боли. Позволи ми да те ближа, докато не започнеш да крещиш за мен. Нека се наслаждавам на твоята сметана — измърка той. Изведнъж вдигна глава и погледът на котешките му очи се съсредоточи в нейния шокиран взор. — Обичам сметана — и облиза бавно устни.

Тялото й пулсираше. По дяволите, той не играе честно! Когато образите на това, което искаше да направи между бедрата й, минаха през съзнанието й, предателското й тяло реагира с пълна сила на думите му. Прехапа здраво устни, преди да изругае тихо; бе изгубила битката с желанието си, макар да знаеше, че не трябва да го допуска.

— Не мога да повярвам. Това никога не ми се е случвало, разбираш ли? Сигурно съм си изгубила ума, но изпитвам такова желание, че чак ме боли.

Младата жена отвори колене и усети как бузите й пламнаха от смущение. Бе позволявала на няколко мъже да правят същото с нея, като усещането не беше съвсем лошо, но не беше и толкова прекрасно. Беше се зарекла да не го прави отново, освен ако не е пияна или с човек, на когото наистина много държи. Не правеше секс с непознати, но и никога не бе допускала, че ще изпадне в подобна ситуация.

Тя разтвори още малко крака и видя главата на Валиант да се навежда надолу. От гърлото му излезе дълбоко и доста страшно ръмжене. Сграбчи гъстите му коси, за да задържи главата му, докато погледът му не срещна нейния.

— Не ме хапи. Няма да го направиш, нали? Искам да съм сигурна, че мислим по един и същи начин и ти ще бъдеш внимателен с тези твои вампирски зъби. Нали няма да ми пуснеш кръв?

Внезапно той се ухили.

— Знам какво правя и няма да има болка. Няма да те ухапя.

Смутена, младата жена пусна гривата на косата му и разтвори още малко крака, като се постара да не се напряга. Повторно погледна надолу, когато усети, че матракът се раздвижи под нея и видя, че Валиант съвсем се е смъкнал от леглото. Беше застанал на колене.

Големите му силни ръце я сграбчиха за бедрата и мъжът издърпа дупето й до края на матрака, после хвана и внимателно побутна коленете й, за да я нагласи в положението, в което я искаше, а именно с пети, подпрени на ръба на леглото и широко разтворени крака. Погледът му се вторачи в напълно откритата й женственост и от гърлото му излезе доволно мъркане. Тами повдигна глава и се взря в лицето му, юмруците й стиснаха здраво завивката. Изобщо не беше сигурна в действията му.

— Ти не си окосмена навсякъде — изненада се той.

Младата жена се зачуди дали в действителност може да умре от неудобство.

— Бръсна се там. А ти или продължавай, или ме пусни да си ида. Не мога да повярвам, че се съгласих с желанието ти, защото това е пълна лудо…

Вместо да довърши изречението, тя ахна, когато Валиант побутна бедрата й, за да ги отвори повече. Мъжът имаше широки рамене. Косата му се разстла върху корема й, докато той се навеждаше по-близо към тялото й. Горещото му дихание опари оголените й слабини. С нежно движение на пръстите той разтвори срамните й устни, за да я открие изцяло пред погледа си. От гърлото му повторно се изтръгна високо мъркане, а топлият му език силно бръсна клитора й.

Тами заби нокти в матрака, когато започна да я ближе с бързи, дълги удари. Удоволствието бе незабавно и интензивно. Езикът му беше грапав и той го движеше по такъв невероятен начин, какъвто тя никога не бе предполагала, че е възможно. Той я дразнеше и ближеше на точното място, което изпрати пронизващи вълни на екстаз през тялото й.

Тя се напрегна силно, гърбът й се изви на дъга и щеше да затвори рязко бедра, за да спре прекалено мощното усещане, но раменете му я държаха открита, а ръцете му разтваряха срамните й устни за лесен достъп до клитора й. Мъжът я притисна към леглото, когато краката й понечиха да се надигнат от ръба на матрака.

Кулминацията безмилостно я разкъса и тя изкрещя. Беше потресена от това колко бързо настъпи и колко силно я завладя. Очите й бяха затворени, докато се носеше по гребена на еуфорията. Опита се да успокои накъсаното си дишане. Чу, че Валиант е задъхан повече от нея и ахна, когато изведнъж езикът му се спусна надолу и откри входа на нейната женственост.

Той изръмжа, въздухът срещу нея завибрира, дебелият му език проникна в тялото й, като разтегна вагиналните стени. Мускулите й все още потръпваха от контракциите на освобождаването, ръцете му се плъзнаха под дупето й и я повдигнаха няколко сантиметра, за да си осигури по-дълбоко проникване.

— О, Боже — изстена младата жена.

В отговор той изръмжа дълбоко и езикът му се задвижи навътре и навън в тялото й, преди да се отдръпне изцяло. Тя се насили да държи очите си отворени и зашеметена се вторачи в мъжа, докато той се надигна и след това се наведе над нея. В невероятните му очи проблесна див поглед, когато се нахвърли на гърдите й. Пое едната в устата си и трескаво я засмука. Това накара Тами да изкрещи повторно от новото прекрасно усещане. Нещо дебело и твърдо опря във влажната й мекота. За миг не й достигна въздух, когато членът му започна да натиска там, където преди секунди беше езикът му.

Той беше едър и невероятно корав. Отпусна се върху нея и прикова тялото й под себе си с толкова тежест, колкото да я държи точно там, където я искаше. Мускулите й се напрегнаха, за да поемат големината му. Той проникна в нея бавно, позволявайки на тялото й да се адаптира към мъжествеността му, а пръстите й се плъзнаха в косата му и го хванаха за главата, за да се държи. Щом потъна в нея, я сграбчи близка до болка наслада. Когато проникна още по-дълбоко, я заля вълна от паника.

— Спри!

Мъжът замръзна, а устата му пусна гърдата й. Погледът в екзотичните му очи определено бе див, истинската необходимост на неговото желание ясно бе изписана в жестокото напрежение на чертите му.

— Не ме карай да спирам — гласът му бе дълбок и дрезгав, сякаш не беше човешки. — Имам нужда от теб.

— Ти си твърде голям — боеше се тя.

— Ще си сменим местата, става ли? Ти ще бъдеш отгоре и ще ме поемеш толкова, колкото можеш. Не искам да те нараня.

Той се превъртя, показвайки огромната си сила. В един момент Тами беше под него, в следващия възседна скута му. Мъжът се увери, че не е проникнал по-дълбоко, като я държеше малко надалеч от слабините си и я изчака да подпре колене от двете страни на кръста му, преди да я пусне. Едната му ръка обгърна талията й, за да я държи на място, а другата се плъзна под нея, за да масажира с пръсти клитора й. Тя отметна назад глава и се отпусна малко повече върху него.

Сега вече почувства действително дебелината на члена му. Беше минало дълго време, откакто не бе правила секс. Повдигна се нагоре и удоволствието от усещането да е в нея, изтръгна стон от устните й. Мъжът бе безпощаден с пръстите, докато си играеше с чувствителния сноп от нерви, което я накара да се задъха. Задвижи се надолу и нагоре, като поемаше само толкова от него, колкото позволяваше тялото й.

Чувството за разтягане, за пълнота и насладата, предизвикана от тези усещания, я шокираха, защото това бе най-хубавото нещо, което някога бе преживявала. Усещаше в себе си всеки изключително твърд сантиметър от мъжествеността му и в комбинация с онова, което вършеха ръцете му, тя се възбуди отново.

Яздеше го трескаво, като бедрата й всеки път се спускаха надолу и приемаше члена му малко по-дълбоко. Изведнъж тялото й сякаш избухна в пламъци и от гърлото й се откъснаха стонове. Мъжът под нея се озъби и изръмжа, обикновено тези звуци би трябвало да я ужасяват, но вместо това те само засилиха страстта й. Тялото й се напрегна, разтърси се и тя изкрещя при повторно връхлетелия я оргазъм. Мускулите й се стегнаха около твърдия му ствол, докато се тресеше от силата на екстаза.

Когато достигна своята кулминация, Валиант изрева, а тя дори не се уплаши от неговия вой. Коравият му като стомана член беше дълбоко заровен в нейната мекота, хълбоците му се разтърсиха и в женствеността й се разля приятна топлина, докато той се изливаше в нея. Тами рухна върху широките му гърди.

И двамата дишаха тежко. Едната му ръка я хвана за бедрото, а другата се плъзна по гърба й, погали с върховете на пръстите кожата по гръбначния й стълб, докато стигна до основата на черепа и стисна в юмрук косата й. Това не й причини болка, но я принуди да вдигне нагоре глава, докато не й остана друг избор, освен да срещне погледа му. В резултат от секса златистите му очи изглеждаха разкошно. Мъжът се усмихна, показа острите си зъби, а дланта му нежно се плъзна от бедрото до заоблената част на дупето й.

— Ще те задържа завинаги.

— Какво? — Погледна го изумено.

— Реших да те задържа завинаги. Ти си моя.

Той беше добър в това да я прави безмълвна. Тами се втренчи в него, напълно онемяла. Той иска да ме задържи? Завинаги? Наистина ли? Нима си мисли, че съм домашен любимец? Дори не беше сигурна как да възприеме думите му или какво точно означават те. Аз съм негова? Взел е решение? Всъщност не знаеше откъде да започне и какво да мисли за него след безумните му заявления.

Изведнъж усмивката на устните му угасна, той се напрегна под нея, едрото му тяло сякаш се превърна в камък. Тами изпъшка, когато я претърколи заедно със себе си и бавно извади все още твърдия ствол от тялото й. Дари я с един последен страстен поглед, преди да се отдръпне и да стане от леглото.

— Те идват за теб, но аз няма да позволя на никого да те отнеме от мен.

Кой идва за мен? Младата жена седна на матрака. Осъзна, че блузата й е набрана над гърдите, а скъсаните чашки на сутиена са под мишниците й. Видя как мъжът бързо издърпа панталоните си, като през цялото време ръмжеше и проклинаше под нос.

Тя свали унищожения сутиен, смъкна блузата и изпълзя от леглото, за да застане до Валиант. Вгледа се внимателно в него. Изражението му беше страшно, когато се обърна към нея. Не го познаваше отдавна, но когато видя лицето му, разпозна изписаната там ярост.

— Остани в стаята, докато се справя с тях. Никой няма да те вземе. Сега си моя.

Наблюдаваше го с отворена уста как си облича ризата и закопчава дънките, а след това закрачи из стаята. Като затворено в клетка животно. Лъв. Ето на какво приличаше той. Само дето нямаше никакви решетки помежду им. Какво направих? О, да. Секс с човека — лъв. Изгарящ, разтърсващ, и „свърших толкова мощно, че щях да се разпадна“ секс. И той щеше да нарани някого, дори по-лошо, да причини болка на себе си, само за да я задържи.

Тами се отдръпна, стъпи върху нещо и погледна надолу. Панталоните й лежаха на пода в краката й. Обувките й също бяха там. Дори не си спомняше кога ги беше събула, те бяха тип „чехли“ и трябва да са се изхлузили, когато мъжът й дръпна дънките.

Валиант отиде до прозореца, погледна навън и изръмжа злобно.

— Шестима от тях приближават — изсумтя. — Мислят си, че шестима от Новите видове са достатъчни, за да се справят с мен. Това е обидно. Няма да се бавя много, секси. Защо не се върнеш обратно в леглото и да ме чакаш? Ще взема някаква храна, преди да се върна. Ти си дребничка и аз искам да те нахраня. Ще полагам много добри грижи за теб и ти ще поискаш да останеш при мен.

Тами погледна към близката нощна лампа, умът й трескаво работеше как да спре това, което се боеше, че може да се случи. Валиант беше едър, свиреп мъж, а тя не искаше да бъде убит или наранен от събратята си, които идваха да я спасят. Той щеше да се бори с тях, за да я задържи в спалнята. Забеляза до нощното шкафче контакта, в който бе включена лампата. После извърна поглед към мъжа и отбеляза, че е все още с гръб към нея, докато наблюдаваше през прозореца. Повторно ръмжене се откъсна от устните му.

— Преди да се опитат да те отнемат от мен, ще ги пребия така, че да плачат за милост. Но първо ще пробвам да ги изплаша, няма начин да им позволя да те вземат, Тами. Ще направя всичко, което е необходимо.

Тя нямаше да може да живее с мисълта, че са го убили. Наведе се и дръпна кабела. Вниманието й остана фиксирано върху Валиант, за да бъде сигурна, че няма да се обърне и да забележи движението й. Грабна лампата с трепереща ръка, поколеба се, но знаеше, че така ще му навреди по-малко, отколкото един куршум. Не можеше да позволи това да се случи. Придвижи се бавно напред, но мъжът не се обърна, твърде съсредоточен върху онова, което виждаше през прозореца.

— Идиоти — изръмжа той, наведе се леко напред, а ръцете му стиснаха перваза на прозореца с достатъчно сила, за да накара дървото да изскърца. — Искам да останеш в тази стая. Няма да ми отнеме повече от пет минути. Ако не си тръгнат, аз ще…

Тами замахна и стовари лампата върху тила му. Стъклената й основа се разби и парчетата се посипаха по пода зад гърба му. Той изсумтя и се обърна с лице към нея. О, свършена съм! Не го ударих достатъчно силно. Можеше да замахне и с по-голяма сила, но се притесняваше, че ще го заболи прекалено много. Той изглеждаше напълно изненадан, втренчен в нея се изправи в целия си ръст, но след това забели очи, олюля се и се срути върху килима. Тами впери поглед в него, в ръцете си все още стискаше счупената лампа.

На секундата я хвърли настрани и падна на колене до неподвижното му тяло. Провери пулса, беше силен и постоянен. После прокара пръсти през косата му и докосна мястото на удара. Усети лека подутина, но кръв нямаше. Гърдите му се повдигаха и спускаха равномерно. Бързо се изправи на крака, уверена, че той няма да остане дълго в това състояние. Трябваше да напусне къщата, преди да се е събудил. Сигурна бе, че ще е изключително ядосан от постъпката й.

— Да му се не види — ръцете й трепереха, облече се набързо и пъхна крака в чехлите. Натъпка унищожения сутиен в предния джоб на панталоните си — нямаше желание да го оставя тук, а и искаше да го скрие от другите. Един поглед към Валиант й показа, че той все още е проснат на една страна на пода. Направи крачка към тялото му, поколеба се дали да го остави, заля я пристъп на съжаление. Може би трябва да остана и… Не! За какво си мисля? Той иска да ме задържи завинаги, а ние едва се познаваме. Това е лудост! И побягна.

Вратата на стаята бе заключена, трябваше да я отключи, за да излезе. Погледна надолу по коридора и видя още няколко затворени врати и стълби. Спусна се по тях. Когато дойдеше в съзнание, Валиант щеше да бъде наистина разстроен. Беше го нокаутирала хладнокръвно със собствената му лампа. Съмняваше се той да проумее, че го е направила, за да е сигурна, че няма да го наранят. Не искаше да е наоколо, за да разбере дали може да му обясни причината за постъпката си.

Тичайки надолу по стълбите, стигна до главния вход. Отключи двойната врата, бутна я и пристъпи навън от дома му.

Затръшна вратата след себе си и бързо пое по пътеката. Скръсти ръце пред гърдите си, за да скрие липсата на сутиена. Надяваше се никой да не обърне внимание, тъй като нямаше желание да обяснява. Забеляза зад оградата микробуса, с който беше дошла, четири джипа и другия транспорт на кетъринговата фирма. Мъжете вече бяха влезли през портата в двора.

Те бяха от Новите видове. Всички носеха черни униформи с бели надписи НСО на гърдите си. Заедно с оръжията, те имаха, както тя предположи, и пистолети с успокоително средство. Когато влезе в Резервата през главната порта, беше видяла от разстояние някои от офицерите на Видовете. Територията бе опасана от десетметрова защитна стена и мъже, облечени в същите униформи, патрулираха по горната й част. Тези в двора на Валиант спряха.

— Здравейте! — Тами извърна поглед, не смееше да ги погледне в лицата. — Добре съм — забърза към портата, като заобиколи мъжете, блокирали пътя й.

— Тами! — Тед се втурна напред. — Наред ли е всичко?

Тя продължи напред и едва не се блъсна в един от служителите на НСО, но той отскочи назад.

— Добре съм, Тед. Отивам си вкъщи. Имах напрегнат ден, но наистина съм добре. Поговорихме си и той ме пусна. Проблемът е решен — излъга безцеремонно.

Когато излезе през отворената порта и се запъти към паркираните автомобили, един човек й пресече пътя.

— Добре ли си?

Младата жена веднага разпозна дълбокия глас на мъжа, наречен Тайгър. Тя спря и вдигна глава, за да зърне странното му лице; не се шокира от факта, че то се оказа с котешки черти. Не само името му подсказваше за тях, но имаше и някои особености, които бяха близки до тези на Валиант.

Мъжът беше няколко сантиметра по-нисък и с не толкова широки гърди като Валиант, но въпреки това бе огромен. Котешките му очи бяха невероятно сини и имаше същите характерни скули и плосък нос като нападателя й. Косата му бе пясъчно-кафеникава с червеникави и руси кичури. Червеният цвят не беше толкова ярък и красив като при събрата му.

— Добре съм. Мисля просто да се прибера вкъщи и да се отпусна. Преживях странен ден.

Тайгър пое дълбоко въздух и очите му леко се разшириха.

— Ще те заведа в медицинския ни център.

Тами се напрегна, разтревожи се, че той ще каже нещо, което тя не искаше шефът й да чуе. Предполагаше, че мъжът долавя мириса на Валиант върху нея. Изглежда наистина имаха невероятно силно обоняние. Мълчаливо му хвърли предупредителен поглед, с надеждата да я разбере.

— Не съм наранена. Нищо не се случи.

— Какво ти направи това копеле? — Тед я хвана за ръката и я извъртя с лице към себе си. Шефът й беше около метър и седемдесет и три, само с пет сантиметра по-висок от Тами и изглеждаше необичайно блед. — Той докосна ли те? Причини ли ти болка?

Тя срещна притеснения поглед на Тед и се постара да му отговори спокойно.

— Добре съм. Нищо не се случи. Двамата само разговаряхме, той разбра доводите ми и каза, че мога да си ида у дома. Толкова е просто — излъга тя.

Лицето на Тед се отпусна.

— Благодаря на Бога. Точно се приготвяха да нахлуят вътре и да те изведат. Най-после донесоха оръжието с приспивателно и доста от мъжете им бяха готови да щурмуват къщата. Представих си най-лошото, когато те чух да крещиш и след това последва рев.

— Той е страшен — дръпна ръката си от хватката му. — Просто искам да се прибера вкъщи. Това беше тежко изпитание и имам пристъпи на мигрена — излъга отново.

Шефът й кимна.

— Разбира се. Ще ти платя за днес. Толкова съжалявам за погрешните указания и се радвам, че не си ранена.

— Съвсем добре съм — промърмори тя. Мълчаливо се запита дали трябва да запомни какви лъжи е изрекла, но бързо отхвърли тази идея. Истината щеше да доведе до голяма разправия, а тя не искаше това.

Тед отстъпи с несигурна усмивка.

— Денят беше вълнуващ, нали?

— Да — усмихна се насила. — Изчезвам оттук. Имаш ли нещо против да взема микробуса?

Шефът й се поколеба.

— Необходим ми е. Ти докара голяма част от храната за партито. Него никой не го е отменил.

— Аз ще я закарам — предложи тихо Тайгър. — Насам, госпожице Шаста. Джипът ми е точно до вас.

Тами се отправи към буса да си вземе чантата, като тихо се молеше да успее да се измъкне, преди Валиант да се е събудил. След това последва Тайгър до един от джиповете и се качи вътре. Той не запали веднага двигателя, а я изгледа напрегнато. Тя реши да бъде малко по-честна с него, защото минутите отлитаха и не знаеше колко време има още преди „проблемът“ да се надигне от пода на спалнята си.

— Трябва незабавно да тръгнем. Моля ви, палете двигателя и ме измъкнете от тук.

Тайгър включи мотора и извика през рамо.

— Разчистете терена, веднага!

Джипът потегли и напрежението в Тами отслабна. Спомни си, че трябва да сложи предпазния колан.

— Живея на около десетина километра оттук. Благодаря, че ще ме откарате до вкъщи.

Той се поколеба.

— Първо ще ви заведа в нашия медицински център.

— Не! Искам само да се прибера у дома.

Погледна я неодобрително, с мрачно изражение.

— Имате нужда от лекарска помощ и трябва да се обадим на психиатър. Необходимо е да се изготви доклад за онова, което Валиант ви е сторил. Ние се грижим за справедливостта в Резервата, а той трябва бъде строго наказан за атаката си срещу вас.

Шокирана, Тами го зяпна.

— Той не ме нарани и аз не искам да го наказвате. Нямам нужда от лекар, а още по-малко пък от психиатър.

Тайгър натисна спирачките и се обърна към нея. Взря се за един дълъг момент в очите й.

— Можеш да излъжеш Тед и Марси. Те са човешки същества и биха повярвали на онова, което им казваш. Аз не съм като тях, а ти силно миришеш на Валиант. Освен това мога да подуша секса. Той очевидно ти е причинил болка и те е принудил да се размножаваш с него. Трябва да дадеш възможност на нашите лекари да те прегледат, нужно е да поговориш с някого за случилото се и е необходимо да подадеш оплакване, за да си сигурна, че ще бъде наказан за онова, което е направил.

Устата й бе зяпнала от изненада, така че тя я затвори, докато се взираше в Тайгър, а бузите й пламнаха от срам. Преглътна буцата, заседнала в гърлото й, за да може да говори.

— Знам, че те е наранил.

— Добре съм. Той не ме е принуждавал. Искам да си ида у дома.

Мъжът отново се смръщи.

— Какво се случи?

Тами се поколеба.

— Не ми причини болка, но не искаше да ме пусне. Искаше да ме задържи като домашен любимец или нещо подобно. Беше готов да атакува всеки, който дойде за мен. Ударих го с лампата и той падна на пода. Може би ще пратиш някой да го провери, но мисля, че ще се оправи. Постарах се да не му навредя, но реших, че е по-добре така, отколкото някой да го застреля. Трябва да ме отведеш от тук, защото все пак мисля, че ще се ядоса, когато се събуди и не ме намери. Просто искам да се прибера вкъщи.

— Мътните го взели — изруга той, като освободи спирачката и натисна докрай газта. Джипът подскочи и набра скорост. — Позволи ми да те отведа до клиниката.

Тя стисна зъби.

— Той не ме изнасили, сексът беше по взаимно съгласие, не ме притискай, става ли? Просто ме откарай у дома. Моля те! Искам да забравя всичко случило се през този ден.

Тайгър кимна сърдито.

— Добре. — Посегна към радиостанцията, закрепена в горната част на жилетката му. — Тук е Тайгър. Отдалечете се всички на голямо разстояние от къщата на Валиант. Искам в тази област охраната да патрулира с пистолети с успокоително. Ако се опита да напусне собствената си територия, искам да го приспите и завържете. Ясно ли е?

Тами погледна към мъжа на седалката до нея. Той имаше хендсфри слушалка на ухото. Независимо от онова, което бе казал, изглеждаше спокоен.

— Добре. Тайгър, край — закачи обратно радиостанцията на жилетката си. — Много съжалявам за всичко това. Трябва да се свържеш с нас, ако има нещо, което можем да направим за теб. Правният ни отдел ще се погрижи.

— За какво?

— Просто ще го направят. Когато си се съгласила да работиш в Резервата, ти си подписала формуляри. Знаеш, че всичко, което се случва тук, остава поверително или можеш да се изправиш пред сериозни съдебни дела, така че те моля да не отиваш в медиите. Уверявам те, че правният ни отдел ще се погрижи да бъдеш добре компенсирана за всички неща, с които ще се сблъскаш. Това е, което мога да ти обещая, ако се откажеш да повдигаш обвинение срещу Валиант.

Беше подписала абсурдно дълъг договор за конфиденциалност. Не й бе позволено да говори за онова, което види и чуе в Резервата на Новите видове. Не й бе разрешено да ги съди, ако претърпеше като гост някакви травми. Сделката беше един вид „риск на собствена отговорност“, но те бяха заложили клауза, че при нараняване ще заплатят медицинските разходи. Сега разбра защо.

— Изобщо нямам намерение да разговарям с репортери.

Пет минути по-късно Тайгър паркира джипа пред малката й къща. Други два автомобила спряха зад тях. Бяха я съпроводили до дома й по всички правила за безопасност. Знаеше, че Новите видове са мишена на враждебно настроени групи и не бе необходимо да се чуди защо допълнителни превозни средства ги бяха последвали.

Хвърли поглед към къщата и се опита да скрие смущението си. Тя бе наследство от баба й. Постройката беше в лошо състояние, а Тами нямаше излишни пари, за да я оправи. На места верандата бе хлътнала и изглеждаше разкривена. Големи участъци от боята бяха олющени, а стъклото на един от предните прозорци бе счупен и залепен с тиксо. Жилището бе малко — три стаи и баня, но пък си беше нейно. Питаше се какво ли си мисли мъжът от Новите видове, докато се взираше в дома й със смутено изражение на лицето.

— Сигурна ли си, че не искаш да се видиш с лекар или психолог? Ще накараме Валиант да заплати, ако подадеш жалба. Ние сме по-сурови от вашата правосъдна система.

Младата жена поклати глава и разкопча предпазния колан.

— Той не ме нарани, не искам да го наказвате и не ми трябва лекар. Все още не съм категорична що се отнася до частта с психолога, но аз съм издръжлива. — Тя замълча. — Просто искам да забравя това, което се случи. Става ли?

Мъжът срещна погледа й и мълчаливо се взря в нея, но бавно кимна.

Тами слезе от джипа и се отправи към входната врата, отключи я и влезе в малка стая. Обърна се и забеляза, че Тайгър продължава мълчаливо да я наблюдава от черния си автомобил. Решително затвори вратата и пусна резето.

— Да му се не види — въздъхна. Тръгна към банята да си вземе душ. — Никога не съм очаквала ден като днешния. До тук с „винаги се опитвай да бъдеш подготвена за всичко“. Ха! Мъж — звяр с убийствени целувки, притежаващ умения и способи да съблазни всяка жена — поклати глава. — Животът ми става все по-странен и по-странен. Защо не може изобщо някога да е нормално?

Валиант изстена. Главата му пулсираше и той не можеше да си спомни защо. Отвори очи и се взря в килима. Лежеше проснат върху него. Премигна, преди някой да тикне голяма найлонова торба, пълна с лед, пред лицето му. Не помръдна. Пое си дъх и тихо изръмжа. Това причини още по-силна болка в главата му.

Тайгър приклекна, като продължаваше да държи торбата с лед.

— Сложи си това на темето — прошепна.

Валиант я грабна. Ръката му леко трепереше, но намери мястото на най-силната болка. Потръпна и изръмжа, когато ледът докосна темето му. Съсредоточи вниманието си върху Тайгър.

— Добре ли си?

— Какво се е случило?

Тайгър въздъхна.

— Ще си спомниш. Просто остани долу, когато това стане.

Ледът помогна за намаляване на болката и той си пое дълбоко дъх, ароматът вътре в помещението изпълни носа му. Тами! Опита се да седне, но стаята се завъртя пред очите му. Въздъхна отново, отпусна се на пода и се озъби на приятеля си.

— Кой от хората ти успя да се прокрадне до мен?

— Тами го е направила. Ударила те е с лампата. — Тайгър се изправи и се отдръпна на голямо разстояние. — Тя е в безопасност и извън Резервата.

Ярост изпълни Валиант и той изрева.

— Върни я! Тя е моя!

В отговор другият мъж се облегна на стената, скръсти ръце пред гърдите си и въздъхна.

— Тя те е ударила, за да избяга, помоли ме да я откарам вкъщи, но отказа да повдигне обвинение. Имаш късмет, човече. Тя можеше да ти издейства заключване в малка, тясна килия, а Джъстис да решава дали е необходимо да те остави там завинаги. Ако си твърде опасен за околните… Мамка му, не ме карай да ти обяснявам. Това е кошмар, възможност, пред която не искаме никога да се изправяме.

Болката намаля достатъчно, за да може Валиант да седне, без стаята да се върти около него. Втренчи се в Тайгър.

— Тя е моя.

— Това го разбрах — подуши въздуха. — Ти си я имал, всичко е наред — погледът му се плъзна до леглото и обратно. — Но не може да я задържиш. Тя е човек. Този трик не върви дори при нашите жени. Знаеш, че не е възможно просто да предявиш претенции и да ги принудиш да живеят с теб.

— Много е дребничка. Лесно мога да я задържа тук и да променя решението й да ме напусне. Планирах да я храня и да се грижа за нея.

— Тя спомена, че за теб е била като домашно животно. Мисля, че е разбрала ситуацията погрешно. Хората са склонни да ни виждат в лоша светлина, но като чух какво говориш, осъзнах, че е била напълно права. Тя не е домашен любимец.

— Знам, че не е. — Валиант се намръщи, притесни се от факта, че й е създал погрешно впечатление. Обхвана го разкаяние. — Затова ли ме е напуснала? Затуй ме е ударила? Аз ще й обясня, че ми е жена, а не домашен любимец.

— Тя не е твоя, човече. — Тайгър се отблъсна от стената. — Сама поиска да си иде. Примири се. Ти и аз не сме за хората. Говорихме за това, помниш ли? Те са твърде крехки и се плашат много лесно, а ти имаш нужда от половинка от Видовете — някоя от котешкия.

— Вече не. Искам Тами!

— Много лошо. Не можеш да я имаш. Самият ти казваше, че нашият народ расте мекушав и как ненавиждаш това. Точно сега ти си този, който звучи смирено. Стегни се и погледни фактите. Човеците никога не са се сблъсквали с такива като Видовете. Поне не и с хора като нас, при които преобладава животинската част. Аз изглеждам повече като човек в сравнение с теб.

Тъгата бе емоция, която Валиант мразеше, но въпреки това тя го завладя.

— Няма да се върне при мен, нали?

— Не — погледът на Тайгър се смекчи, — няма.

— Тръгвай си.

— Предпочитам да остана известно време, за да се убедя, че си се възстановил напълно. Ще направя вечеря. После ще пийнем и ще поговорим. Чух, че ще прехвърлят тук няколко женски от котешкия вид, които още не си срещал. Може би една от тях ще бъде за теб.

Образът на Тами изплува в съзнанието му.

— Остави ме. Имам нужда да остана сам.

— Новите женски пристигат утре. Ще дойда да те взема и ще отидем в хотела, за да можеш да ги подушиш.

Валиант с мъка се изправи на крака, погледна към леглото, където бе лежала Тами. Ароматът й вътре в помещението беше все още силен. Захвърли торбата с лед и се приближи към кревата. Предпочиташе да усеща болката, отколкото завръщането към омразното състояние, в което съществуваше преди да изпита всички онези прекрасни неща с Тами. Пропълзя върху матрака и се сви там, където тя бе лежала, вдишвайки аромата й.

— Валиант? Ще дойда да те взема утре в два.

— Не си прави труда. Просто си иди. Затвори вратата, като си тръгнеш. Не искам да се срещам с никакви женски котки.

Той вдъхна мириса на Тами, искаше да го запомни, преди да е изчезнал, и се заслуша в стъпките на приятеля си, който напускаше къщата. Затвори очи и нежно докосна завивката. Не можеше да си спомни кога за последен път сълзи бяха мокрили очите му, но в момента те напираха. Беше я загубил и тя никога нямаше да се върне при него. С нея позна спокойствието. Щастието. Надеждата. А сега ги нямаше. Тя беше… загубена за него, завинаги.