Валиант

Глава 2

— По дяволите, Валиант! — провикна се Тайгър. — Върни жената обратно, веднага!

— Тами! — изкрещя Тед. — Пусни я долу! Той ще я убие! Направи нещо!

— Оставете ме! — изрева през рамо Валиант, докато спринтираше към къщата.

— Върни я, човече! — извика Тайгър. — Не ме карай да доведа ловната дружинка, за да я измъкнем от там. Джъстис ще ти откъсне топките, ако я нараниш.

Тами сграбчи мъжа за тениската, когато той забави своя бяг, и крачейки, я намести малко по-високо срещу тялото си. Тя не виждаше нищо, освен светлокафявата му фланелка пред лицето си.

Човекът — звяр изведнъж спря, обърна се заедно с нея и тя чу хлопване на врата. Секунда по-късно долови характерния звук от превъртане на ключ, преди мъжът отново да се раздвижи.

Заизкачваха множество стъпала. Младата жена затвори очи, нямаше намерение да се бори. Усещаше силата на ръцете, които плътно я притискаха към твърдото, стегнато тяло. Вдъхна и призна, че мъжът миришеше страхотно; парфюмът, който използваше бе хубав и не прекалено силен.

Потисна лекото отвращение към себе си. Започваше да губи разсъдъка си, след като бе способна да мисли за възхитителната миризма на парфюма му при тези обстоятелства. Валиант, човекът — звяр, я бе заключил в къща, която се оказа неговата, и сега я мъкнеше нанякъде.

Чу се затръшване на друга врата, той спря, завъртя се и съзнанието й регистрира още едно прищракване на ключалка. Мъжът се обърна отново, от резките му движения краката й се полюшнаха, след това той направи около десетина крачки, преди да я пусне.

Тами ахна, когато падна, но вместо да се удари на твърдия под, тупна на меко легло. Приземи се по гръб, с крака, проснати към ръба на масивния матрак, и се взря с ням ужас в мъжа, който стоеше между бедрата й. Екзотичните му очи бяха фокусирани върху нея.

По дяволите. Най-накрая възвърна способността си да се движи. Беше в леглото му, което миришеше на него. Инстинктивно знаеше, че това е спалнята му. Огледа голямата стая с тъмни дървени мебели. Надигна се на лакти и заби крака в матрака, за да се отдръпне от него. Огромният мъж я наблюдаваше мълчаливо.

— Не — изръмжа той тихо.

Тами замръзна.

— Ти недей.

Устните му трепнаха, присви леко очи.

— Какво недей?

— Не… — Тя се намръщи. — Престани да ме плашиш.

— Боиш ли се от мен? — Пълните му устни се извиха в усмивка.

Тя кимна.

— Разбира се.

Мъжът внезапно се раздвижи, притисна ръце към матрака и се надвеси над нея. Тялото й мигновено се оказа под него, когато той протегна своето над нея, бутна я да легне обратно и прекрати намерението й да изпълзи надалече.

— Защо? Аз няма да те нараня. Това, което искам да направя, е да се чувстваш наистина добре.

Той какво, шегува ли се? Не му повярва, като се имаше предвид напрегнатия поглед, с който я съзерцаваше. Ситуацията беше всичко друго, но не и комична — едно от определенията, което й дойде на ум.

— Ти си огромен, имаш остри зъби и… ме довлече отвън. Искам да си отида.

— Не искам да си тръгваш. Както посочи, аз съм огромен.

Устата й се отвори и затвори, докато се взираше в него.

— Те ще дойдат да ме измъкнат от тук.

Той кимна.

— Да, така е.

А? Тя се намръщи.

— Защо сме тук, щом знаеш, че така ще стане?

— Време. — Той й се ухили. — Ще им отнеме много време, докато успеят да съберат достатъчно от моите събратя, за да влязат в дома ми. Повечето от тях не са толкова глупави, че да опитат. Те се страхуват от мен.

Докато го наблюдаваше, тя започна да нервничи.

— Може ли да не се надвесваш повече над мен?

— Не. — Той поклати глава.

— Отново ме плашиш.

Усмивката му изчезна.

— Не искам да се боиш.

— Какво искаш?

Погледът му бавно се спусна по тялото й, преди повторно да срещне нейния.

— Искам теб.

Сърцето й пропусна един удар.

— Това няма да се случи.

— Хмм — не изглеждаше убеден. Повдигна се внезапно на ръце и стана от леглото. Единствено погледът му остана прикован в нея. — Сигурна ли си?

— Ти ми обеща, че няма да ме нараниш.

Тами видя как той сграбчи с длани долния край на тениската си и я разкъса. Хвърли парчетата на пода зад себе си. Тя не можеше да не го съзерцава. Кожата по цялото му тяло бе със златистокафяв тен, а гърдите му бяха съвършени. Мислеше си, че ще е космат, но не беше. Под гладката, почти без косми плът, изпъкваха мускули. Не можеше да пропусне и шестте плочки, ясно очертани над плоския му корем.

Имаше широк гръден кош и масивни мускулести ръце. Тъмните кръгове около зърната му бяха с леко червеникав оттенък, който почти съвпадаше с миглите и косата му. Погледът й се спусна надолу и тя забеляза тънка ивица червеникаворуси косми, която започваше от пъпа и се скриваше под колана на дънките му.

— Няма да те нараня. — Той посегна към копчето на панталоните си. — От всички неща, които искам да направя с теб, болката не участва.

Когато откопча горното копче, се показа голяма част от плоския му корем. Ръката му хвана ципа и устата на Тами зейна отворена. Погледът й рязко се вдигна към лицето му, където съзря развеселено изражение и блясъка в златистите очи.

— Да не си посмял да го разкопчееш.

Силният звук на отварящ се цип се разнесе из спалнята. Той въздейства на Тами все едно я поляха с леденостудена вода. Тя се стресна и излезе от вцепенението, когато разбра, че той наистина е решил да прави секс. Изпъшка, претърколи се върху матрака и трескаво заби нокти в завивката в опита си да изпълзи далеч от него.

Големи силни ръце я сграбчиха за бедрата, хвърлиха я внимателно по гръб и тя отново се втренчи в него. Три неща веднага й станаха ясни, след като погледна голия му корем. Дънките на мъжа зееха разтворени до долу и той не носеше бельо. Също така не можа да пропусне, че е възбуден, съдейки по голямата издутина, напираща под дънките до вътрешната страна на бедрото му.

— Къде отиваш? Ще пропуснеш много, ако си тръгнеш сега.

— Престани!

Усмихна й се, показвайки зъбите си.

— Имаш красиви сини очи.

Младата жена премигна.

— Твоите очи също са прекрасни. Но не значи, че можеш… — тя посочи към слабините му. — Това няма да се случи.

— Наистина ли? — Мъжът се засмя.

Тами кимна.

— Наистина. Няма начин да стане. Използвай математиката, огромно момче.

— Радвам се, че гласът ти се върна, името ми е Валиант. Може да го използваш.

— Ти престана да ръмжиш и да ревеш насреща ми.

— Значи, ако не искам да говориш и да ми казваш повече „не“, просто трябва да ти ръмжа и да рева срещу теб? — повдигна вежда. — Благодаря, че ми довери как да те накарам да мълчиш. Това е полезна информация.

Тами почти незабележимо се придвижваше назад по леглото, като се опитваше да достигне до другата му страна.

— Както вече ти казах, използвай математиката. Няма начин да направим, ъъъ, онова, което хората вършат в спалнята.

— Математиката няма нищо общо с това, което аз имам предвид.

— Наистина ли? — Тя бе изключително благодарна, че вече не беше безмълвна. Чувстваше се по-спокойна, повече не се смразяваше от ужас. Приспособяваше се към външния вид на мъжа и тъй като я бе завел в дома си, й се струваше повече човек, отколкото животно. Сега разговаряше с нея, вместо само да ръмжи. — Не съм съгласна. Ти си огромен, в сравнение с теб аз съм дребна. Двамата не си подхождаме.

Наблюдаваше я, без да се опитва да я спре, когато тя слезе от другата страна на леглото, за да остави голямата мебел помежду им. Тами застана на треперещите си крака и вдигна поглед към лицето му. Вгледа се в него, докато той я съзерцаваше. Усмихна й се, но тя остана предпазлива.

— Не съм съгласен. Мисля, че бихме могли да го направим. Смяташ ли, че ще те боли? Аз не считам така. Мога да бъда много нежен, когато поискам — погледът му обходи тялото й. — Признавам, че ще ми бъде трудно да държа всичките си инстинкти под контрол, но ще се справя.

— Няма да спя с теб.

Той се засмя.

— Радвам се. Спането е последното нещо, което искам да правим в моето легло.

Тами стисна зъби, гневът й пламна.

— Няма да правя каквото и да е. Не си лягам с непознати и, по дяволите, със сигурност точно с теб няма да го направя.

Усмивката му умря и веселият израз изчезна от лицето му. Погледът му стана студен и малко страшен.

— Да не би да си предубедена? Аз нямам задръжки, че си изцяло човек.

Тя се намръщи.

— Е, добре, че поне знаеш какво съм — съсредоточи се върху устните му. — И не мога да те разкъсам със зъбите си. Не съм страшна, господин Лъв. Това ли си ти отчасти? Лъв? Тигър? Какво?

Мъжът само премигна, но нещо в изражението му се втвърди.

— Би могло и така да се каже — заяви той провлачено.

Бе засегнала самолюбието му или нещо такова. Преглътна, реши, че изглежда малко сърдит.

— Съжалявам. Не исках да те обидя. Никога не съм… — Млъкни!, заповяда си тя. Разбра, че сама си копае гроба. — Не исках да проявя неуважение или нещо подобно. Ти ме плашиш, схващаш ли? Никога преди не съм срещала Нов вид, а ти си наистина смущаващ, признай го. Онзи на портала, който ме пусна в Резервата, приличаше повече на човек. Докато ти не изглеждаш така. Би улеснило нещата, ако беше малко по-дребен. Но ти си огромен, целият си в мускули и аз знам колко лошо можеш да ме нараниш, ако изпълниш намерението си. Може би приказвам празни приказки, но престани да ме гледаш по този начин, плашиш ме. Аз съм висока един и шейсет и осем и тежа петдесет и девет килограма. А ти? Един и деветдесет или деветдесет и три… — обходи с поглед цялото му тяло. — Деветдесет килограма?

— Висок съм един и деветдесет и шест и тежа сто и осемнадесет килограма.

— Огромен — обобщи тя. — В пъти по-голям от мен и изобщо не ми съобщи учтиво, че съм на погрешното място. Ти започна да ми ръмжиш, впи в мен поглед и аз бях ужасена, както никога в живота си. Аз изобщо не млъквам. Никога. Питай, когото искаш. Ти толкова ме изплаши, че дори забравих да дишам, та камо ли да кажа нещо, за да се спася. А се опитвах с всички сили.

Устните на Валиант трепнаха, гневът изчезна от лицето му.

— Никога не млъкваш, а?

Тя поклати глава.

— Никога. Откакто бях на четири, все ми повтарят, че мога да уморя някого с приказките си. Близките ми винаги казваха, че най-голямата грешка, която са направили, е била да ме научат да говоря, и ако можели да се върнат назад във времето, щели да ме научат на езика на знаците, така че да си затварят очите, когато искали от мен да млъкна.

Мъжът скръсти ръце пред широките си гърди. Ухили се, показвайки зъбите си.

— Ти наистина си очарователна и аз се наслаждавам на звука, когато говориш. Имаш много хубав глас. Ела тук!

Тами го изгледа.

— Няма начин. Остани там и аз ще съм щастлива тук, където съм.

— Ела тук! — нареди повторно.

Тя скръсти ръце пред гърдите си, точно както той го бе направил и повдигна вежда.

— Не! Искам да се махна, сега.

Исполинът въздъхна и отпусна ръце.

— Няма да ти причиня болка. Запомни това.

О, мамка му. Тами се напрегна. Беше уверена, че няма да се наслади на онова, което бе замислил. Поне я бе предупредил, преди да се раздвижи и бързо да заобиколи леглото. Тя скочи върху матрака, падна на длани и колене и запълзя по него, тъй като нямаше къде другаде да отиде.

Внезапно една ръка я сграбчи за глезена и я дръпна толкова силно, че тя се просна по корем. После мъжът я преобърна по гръб.

За секунда Валиант се оказа отгоре й, телата им бяха на сантиметър разстояние. Той не отпусна тежестта си върху нея, но младата жена се озова притисната на леглото между ръцете и краката му.

— Хайде да направим експеримент. — Взря се право в очите й, без да отмества поглед.

— Хайде да не правим нищо — сърцето й заби лудо. Не го отблъсна, въпреки че й се искаше да избута гърдите му. Обзе я страх. — Моля те!

Той се усмихна.

— Аз настоявам.

Тя се втренчи в острите му зъби и преглътна буцата, заседнала в гърлото й.

— Ъмм, много си страшен, когато си покажеш… ъъъ… зъбите. Изглеждат наистина остри.

Мъжът не се ядоса. Всъщност думите й сякаш много го забавляваха.

— За да мога да те схрускам по-добре — пошегува се тихо той.

Сърцето на Тами се преобърна в гърдите й.

— Това е само една лоша шега, нали? Моля те, кажи ми, че просто се шегуваш.

— Аз не съм вълк.

— Аз не съм Червената шапчица.

— Въпреки това все още искам да те изям.

Тя бе шокирана от неговата откровеност, осъзна, че никой никога не бе разговарял с нея по този начин. Той не я нападна, вместо това изглеждаше щастлив просто да се взира в очите й. Младата жена се успокои малко.

— Никога не съм мислила, че ще го кажа, но по-добре да си говорим мръсни приказки.

Той се засмя.

— Съгласен.

— Добре — изчерви се, когато осъзна какво му бе предложила. — Искам да кажа, не е добре. Глупаво е. Знаеш, че е напълно неуместно да се каже това на непознат, нали?

Усмивката му стана по-широка, блеснаха повече зъби.

— Целуни ме.

Тя се взря предпазливо в устата му.

— Няма да стане.

— Няма да те нараня.

Тами се поколеба, прехапа за момент устни. Беше необичайно привлечена от този мъж. Беше я сграбчил, уплашил я беше до смърт, но не бе направил нищо повече освен да я събори долу. Ако беше пълен кретен, щеше да разкъса дрехите й и да я изнасили. Всъщност оценяваше чувството му за хумор.

Гледаха се един друг в очите. Неговите бяха може би най-красивите, които някога бе виждала. Отблизо забеляза, че зениците му са овални вместо кръгли, което й напомни за котката, която някога бе имала. Определено не беше човек, но бе особено секси. Погледът й се спусна към устните му.

Пълни и все пак мъжествени, и по някаква странна причина ги намираше привлекателни. Какво ли би било, ако го целуна? Изкуши се да разбере. Какви са шансовете да попадна в подобна ситуация отново? Надяваше се отговорът да е „никакви“. Може би. Мисли, по дяволите! Той наистина не може да има предвид това, което каза! Това е лудост!

— Не те познавам — беше горда с думите, които произнесе.

— Това е една добра причина.

— Преди да се опитат да стигнат до първа база, повечето мъже канят жената на вечеря, после я водят на кино.

— Първа база? — повдигна вежди той.

— Това е израз. Означава да целунеш някого. Аналогия с бейзбола. Целувките са първа база.

— Има ли втора база?

— Това е докосването от кръста нагоре.

— Трета база?

— Това е малко повече, включва докосване на интимните части, обикновено през дрехите. Но има и изключения, като леко опипване под бельото.

Не можеше да повярва, че води подобен разговор с мъж от Новите видове, но той проявяваше искрено любопитство, а тя бе словоохотлива. Беше й повече от ясно, че трябва да млъкне, но нервността винаги караше устата й да работи бързо.

— Четвърта база?

— Няма. Само три бази, след това се казва „отбелязах точка“.

— Какво означава това?

— Всичко. Да изминеш целия път.

Той се ухили.

— В такъв случай аз искам да „отбележа точка“.

— Не.

Той се засмя.

— Целуни ме, Тами. Поне ми дай шанс да ти покажа, че няма да ти навредя по никакъв начин. Обещавам, че ще се наслаждаваш на това, което искам да направя, толкова, колкото и аз.

— Не целувам непознати. — Но ти ме изкушаваш да наруша правилото. Изтика тази мисъл далеч в съзнанието си и опита да се съсредоточи върху причините, поради които не биваше да го прави. Той е Нов вид. Страховит. Огромен. Да, и не забравяй математиката! В гимназията, когато бе страдала през скучните часове по този предмет, не бе предполагала, че някога ще й е от полза.

Мъжът примигна няколко пъти и усмивката му изчезна.

— Ще се опознаем един друг. Целуни ме. Умирам да те вкуся.

Тя се изкуши, призна си, че е повече от любопитна да узнае как се целува той и как някой, толкова плашещ, може да бъде също толкова пламенен. Не беше целувала мъж повече от година, откакто последният й приятел й бе изневерил и разбил сърцето й. Все още обмисляше дали да позволи на Валиант да я целуне, когато той приближи лицето си, докато устните им почти се докоснаха. Младата жена си пое накъсано дъх, разбрала, че няма да й даде избор.

— Затвори си очите и не се бой от мен — нареди той с дълбок, дрезгав шепот. — Отпусни се. Няма да те нараня.

Да се отпусна? Да не би да се шегува? Беше огромен и макар че не я докосваше, я бе приковал върху леглото. Ами сега, помисли си тя, когато устните му допряха нейните. Той вече ме докосва. Напрегна се малко, протегна ръце и постави длани върху гърдите му. Кожата му бе мека и гореща, все едно изгаряше от треска.

Устните му бяха нежни, когато с тях разтвори нейните. Тами не се съпротивлява, напротив, застави тялото си да се отпусне. Надявам се зъбите му да не ми причинят болка. Това беше последната й мисъл, преди езикът му да нахлуе в устата й. Не я целуна по никой от познатите й начини, а тя не беше неумела в тази област. В гимназията бе излизала с много момчета, и да се целува с тях беше хубав начин за прекарване на времето, докато те не се превърнеха в октоподи — опипваха я навсякъде. Не беше леко момиче, което да прекрачи границата и да им позволи повече.

Валиант погълна устата й. Езикът му заизследва всеки сантиметър, потърка го еротично по устните й, обходи горната част на небцето й, което я погъделичка. Устните му твърдо притиснаха нейните, за да я подчинят. Когато изръмжа тихо, тя усети вибрациите срещу дланите си, дори срещу езика си. Беше шокиращ обрат и тялото й отговори моментално. Тя отвърна на целувката му.

Юмрукът му стисна долната част на блузата й и я измъкна от панталона й. Внезапно ръката му докосна корема й. Мазолестите му пръсти леко изследваха кожата й. Усещането беше безумно хубаво. Младата жена изстена в устата му, когато неговата длан се придвижи нагоре и обхвана едната й гърда.

Той не бе съвсем нежен. Ръката му бе груба, когато стисна чувствителната й гръд, и дори през тънката материя на сутиена тя усети грапавата й повърхност върху зърното си. То реагира незабавно, втвърди се и нарасна. Тами чу някой да стене силно само за да осъзнае, че звукът идва отново от нея.

Той откъсна устни от нейните, като я остави да диша тежко. Тя отвори очи само за да види, че се е взрял в нея с напрегнато изражение на красивото си странно лице. Дланта му все още стискаше дясната й гърда, когато с големия си мазолест палец потърка зърното й. Бюстът й сякаш натежа, а връхчето стана толкова твърдо, че тя се запита дали в действителност може да се счупи. Инстинктивно се изви към ръката му. Почувства топлина между бедрата си и коремът й затрепери. От дълго време не бе възбуждана така и тялото й започна да пулсира.

Мъжът придвижи тялото си надолу по нейното.

— Само да те опитам — изръмжа той.

Мекият, но дълбок тон накара гръдния му кош да завибрира отново срещу дланите й. Исполинът издърпа блузата й още по-нагоре, докато напълно откри сутиена й. Погледът му се съсредоточи върху късчето плат, преди ръката му да пусне гърдата й. Пръстът му с нежна ласка се плъзна между двете чашки и тя усети подръпване. Сведе надолу глава и видя, че някак си той бе успял да откопчее сутиена й само с върха на нокътя си. Материята се плъзна по гърдите й и ги оголи пред погледа му. Зърната й бяха твърди връхчета, кожата й бе станала много чувствителна, но тя не се почувства неловко. Знаеше, че трябва да направи опит да ги покрие, но не предприе нищо.

— Прекрасна си и имаш големи гърди за такава дребна жена — изръмжа тихо, точно преди да наведе глава. — Обзалагам се, че ако ги оближа, те ще бъдат толкова вкусни, колкото изглеждат.

Тами затвори очи, когато дъхът му опари гърдите й. Той отвори уста и бръсна зърното с език. Тя издаде звук на изненада, тъй като повърхността му бе едновременно мека и грапава, а усещането, което предизвика, бе уникално. То изпрати нов прилив на топлина между краката й. Възбудата й рязко се повиши и стана почти непоносима. Задъха се, когато устните му се затвориха върху гърдата й.

Грапавият му език бързо се движеше напред-назад по напрегнатото й връхче. Тя изстена, изви гръб и притисна гърда в устата му. Мигновено си представи какво можеше да сътвори езикът му, ако го използваше върху други места по тялото й. Зъбите му леко одраскаха кожата около зърното и в отговор пръстите й се впиха в плътта му там, където се бе вкопчила в мъжа.

Знаеше, че трябва да го отблъсне, но не го стори. Вместо това го насърчи, като заби пръсти в раменете му. Той изръмжа отново, тялото му завибрира срещу нейното и повторно от устните й се откъсна стон. Мъжът й напомняше на голям вибратор върху гърдите й, а начина, по който езикът му четкаше зърното й, носеше интензивна наслада. Тя си пое рязко дъх, когато го завъртя около зърното и след това го засмука. Стомахът й се стегна в здрав възел, а болката между краката й закрещя за удовлетворяване.

Ръката му върху корема й се плъзна надолу и тя усети някакво дръпване на кръста си. Все пак не можеше да мисли и за това. Беше й трудно да се концентрира върху нещо друго, освен играта на Валиант с гърдите й. Когато ги остави на мира, тя едва регистрира факта, че панталоните й бяха изхлузени. Отвори очи.

— Повдигни си бедрата.

Моите бедра? Погледна го объркана.

— Какво?

Той се усмихна. Наведе уста и плени другата й гърда. От гърлото й се изтръгна стон. Засмука я, като в дразненето използва езика и зъбите си. Способността й да разсъждава изчезна съвсем. Когато мъжът увеличи силата на всмукване, резките подръпвания на гърдата й причиниха туптене в клитора, все едно бяха свързани. Едната му ръка се плъзна по гърба й, когато тя го повдигна от леглото, за да се притисне към устните му. Дланта му се спусна надолу, обхвана дупето й и го стисна.

Именно тогава разбра, че ръката му е сграбчила голата й плът. Очите й се отвориха широко, опита се да го отблъсне. Устата му пусна гърдата й и погледите им се срещнаха. Младата жена се извъртя, опитвайки се да огледа наоколо и осъзна, че по някакъв начин бе успял да разкопчее панталоните й и да ги смъкне по бедрата й до коленете. Бикините бяха също там, омотани с дрехата. Тами зяпна мъжа.

— Аз дори не разбрах. Как успя да ме съблечеш, без да усетя?

Той се засмя.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?

Валиант се стараеше да запази контрол върху желанието си. Искаше я толкова силно, че болката бе станала физическа. Най-вероятно тя щеше да крещи, ако той свалеше собствените си панталони, тъй като изглеждаше притеснена от големината на члена му. Разликата в техните размери може би бе проблем, но жените бяха създадени да се разтягат при раждане. Можеше да се получи, ако беше внимателен, нежен и навлезеше достатъчно бавно в нея, докато се приспособеше към него.

Тя е човек. Той стисна зъби, но най-накрая се отпусна. Всъщност никога не бе вярвал, че ще бъде привлечен от човешко същество, и мислеше събратята си, които ги желаеха, за идиоти. Всичко се свеждаше до истината — той я искаше и се нуждаеше от нея.

Вдъхна прекрасният й секси аромат и отвърна на влиянието му с ръмжене. Тя бе признала, че този звук я плаши. Жените от Новите видове щяха да знаят, че го е издал, защото е пламнал от страст, но Тами не беше от тях. Тя нямаше да бъде възбудена, ако той не сдържаше животинските си инстинкти. Беше му трудно да го постигне, но заради нея щеше упорито да се бори да остане под контрол.

Направи няколко дълбоки вдишвания, за да се успокои. С труд потисна желанието си да разкъса дрехите й, да разтвори краката й и да зарови лицето си между тези меки, чувствени, бели бедра. Мирисът на възбудата й щеше да го накара да погребе езика си дълбоко в източника. С мъка се бореше с тези мисли, тъй като образът на това как опитва вкуса на нейното желание, как опознава топлите дълбини на сладката й женственост и как издава тихи стенания, когато я люби с уста, непрекъснато изникваха в съзнанието му.

Членът му се втвърди и мъжът се зачуди дали платът на дънките всъщност няма да се разцепи и да освободи мъжествеността му от затвора. Стволът му бе набъбнал до болезнен размер само от мисълта за това, къде искаше да бъде езикът му — вътре в нея. Но страхът успя да охлади малко кръвта му. Тя не беше от Видовете. Не можеше просто я доведе до оргазъм, да я обърне, да вдигне задника й във въздуха и да тласка в нея, докато сам не свърши. Щеше да й причини болка.

Валиант се взираше в красивите й очи. Синият им цвят му напомняше за океана. Никога не го беше виждал лично, но бе изгледал много DVD-та, в които показваха Хаваи. Това беше едно от местата, които бе гледал по телевизора, но никога нямаше да му разрешат да посети.

В началото бе затворен в бетонни килии, а после — в гореща, нерадостна пустиня, в ужасен хотел с нищо наоколо, освен хиляди километри пустош. Резерватът бе купен с цел да им осигури по-добро постоянно място за живеене и сега той имаше дървета, синьо небе и дом. Негов. Нещо, което му принадлежеше.

Младата жена примигна, въздъхна дълбоко, което повдигна гърдите й, и той разбра, че има още едно нещо, което иска да му принадлежи — тя. С радост би гледал всеки ден в тези очи. Да я има гола в леглото си щеше да бъде удоволствие. Ароматът й бе нещо, към което можеше лесно да се пристрасти. Всичко в нея го привличаше, хипнотизираше го и той не можеше да позволи на себе си или на нея да си отиде.

Просто трябваше да я направи зависима от него и да я убеди, че тя е част от живота му. Искаше да си има половинка, но смяташе, че ще е от Видовете. Мислено сви рамене, бе далеч от фантазията си. Никоя от тях не му бе въздействала така, както го направи малката човешка жена. Много неща му бяха отказвани през живота, но нея щеше да я има.

Моя! Цялата е моя. Няма да се откажа от нея. Никога.