Търговци на роби в космоса

ГЛАВА ХV

— Моля ви! — с жалостив глас произнесе жената. — Аз съм много стара, но не съм луда.

Хорн бавно отиде до кревата, седна на крайчеца и погледна жената. Тя пак се отпусна в креслото и затвори очи.

— Нищо не съм казал, бабо — промърмори Дери. — Обяснете ми всичко.

Старицата говореше бързо, объркано, понякога се повтаряше, но разказът й освети много неща.

Берг Талибранд, бащата на Джен и Ларс, бил страстен мъж. Когато след раждането на Джен жена му се разболяла, той отишъл на космодрума и си взел жена андроид.

Тук нещо изискваше обяснение. Хорн никога преди не беше виждал андроиди жени. Докато се опитваше да се оправи в тази объркана история, разказана от старицата, най-после разбра, че съществуват андроиди жени, които стигат само до Криу’н Дич. На Земята не ги изпращат никога и при никакви обстоятелства.

След като си взел жена андроид, която вероятно също била стерилна, както и андроидите мъже, Берг Талибранд отначало се забавлявал с нея. После, колкото и да е странно, хлътнал още повече. Другите смятали това за неестествено — така му обяснил един суеверен далечен роднина на семейството. Той съзрял възможност да получи властта в ръцете си и по някакъв начин да преметне Берг.

Историята била потулена. Берг обезумявал при мисълта, че са го проклели и не е надарен с невероятната сила да създава деца. Най-сетне окончателно полудял.

По това време Джен вече бил достатъчно голям, за да встъпи във владение на имотите и да преследва паразитите, живеещи за сметка на баща му. И Ларс, неговият полубрат, също пораснал дотолкова, че да му попречи да изгони старата жена андроид, която всъщност била негова майка, защото тя вече му била разказала историята. Когато Ларс научил за съдбата на онзи човек, който днес там, в голямата зала, оскърби Джен след обеда, естествено намерил обяснението. Майка му не би могла да бъде андроид, тя би трябвало да е нечия дъщеря, отвлечена от някого, и това бе причината, която го гонеше от планета на планета да преследва търговците на андроиди. За да се обогатяват, те отвличаха човешки деца.

Макар че Ларс охотно и открито признавал старата жена за своя майка, срещу този факт говорели две обстоятелства: първо, психиката й била като на другите андроиди и както самата тя казвала, дори не си мислела да стане „човек“. Освен това синият цвят на кожата й непрекъснато предизвиквал отравяне на протеиновите молекули, което било невъзможно да се излекува. Второ, Джен нямал особено желание мнимият му брат да разправя наляво и надясно, че всъщност е незаконороден.

Следователно никак не е странно, че е ненавиждал брат си.

Внезапно вратата се отвори широко. Хорн изплашено скочи и се обърна — там стоеше Джен Талибранд с меч в ръка. Дишаше тежко, изпотеното му лице беше изпоцапано. Кръв капеше от левия му ръкав и се стичаше по тилната страна на дланта му.

Той си пое дълбоко въздух и заговори.

Каза нещо на криундички на старицата, а тя вдигна ръце да закрие лицето си и се олюля, разтърсвана от внезапни ридания.

Най-сетне, цялата в сълзи, отговори на повторения много пъти въпрос, чийто смисъл Хорн почти разбра.

Талибранд се изплю на пода.

— Значи ти, земен плъх такъв, също злоупотребяваш с гостоприемството ми, пъхаш си носа в семейните ми работи, душиш по всички ъгли и подкупваш слугите ми, а?

Старицата отговори, че тя доброволно е разказала на Хорн всичко, и лицето й се изкриви от дива ярост.

— В такъв случай ще те довърша — простена Джен. — Твърде дълго позори семейството ми!

Вдигна меча си и удари.

Хорн беше дълбоко потресен.

Талибранд изглежда също беше потресен, защото бавно отдръпна меча, сякаш изплашен от деянието си.

— Позорът на баща ви е нищо в сравнение със срама, който ще падне върху вас — глухо произнесе Хорн.

Талибранд се обърна към него.

— Че съм убил андроид?! — Сетне сякаш дойде на себе си. — Е, и какво? Каквото и да твърди моят фалшив брат, за целия свят тя беше андроид, а не човешко същество. Ще се погрижа никой да не твърди обратното.

— Как? — попита Хорн саркастично. Учуди се на собственото си спокойствие. — Какво, и мен ли ще убиете също тъй безжалостно, както и майката на брат ви? Побързайте! Рано или късно онова, с което се занимавате, ще излезе на бял свят, тъй както го научих и аз.

Искаше да продължи, но резките му думи вече оказаха своето въздействие. Талибранд се изпълни със студена ярост.

— Тогава да вървим. Ще ви дам меч. Казаха ми, че умеете добре да го въртите. Наскоро сте убил един от нашите агенти. Но той беше мекошав земен плъх като вас. Иска ми се да разбера дали ще надвиете човек от Криу’н Дич.

Хорн едва чу последните думи.

„Един от нашите агенти!“

И тъй, ако Ларс Талибранд е бил преследван от убиец, тогава брат му е работил ръка за ръка с него.

Джен бързо тръгна пред него по коридора към голямата зала. Оттам се носеха викове и звуци на сражение, прозвучаха и отделни изстрели.

— Ето там има меч!

Гласът на Талибранд наруши мислите на Хорн. Този меч беше малък в сравнение с неговия, който използваше при дуели на Земята. Той беше предназначен да сече, а не да пробожда, но нямаше друг избор. Нямаше го Двойния шампион.

Хорн се огледа, за да запомни обстановката. Сетне скочи и се приземи на широко разтворени крака право пред Талибранд. Грабна от пода меча за ръкохватката.

Миг по-късно вече яростно и упорито се биеше за собствения си живот.

Хорн забеляза мярналото се учудено изражение по лицето на противника си — той беше обърнал внимание на изкуството, с което „земният плъх“ владееше оръжието. В следващия миг вече се защитаваше от яростната атака, не виждаше и не чуваше нищо друго, освен блясъка и звънтенето на мечовете.

Принуден да се отбранява, Хорн се подхлъзна и падна. Задъхвайки се, отново стана, преди измореният Талибранд да успее пак да удари.

Проведе бърза контраатака и принуди Талибранд да отстъпи десетина крачки. Сетне Джен отново кръстоса своя меч с неговия. Хорн почувства тласък в рамото. Опита се да извади Талибранд от равновесие, но не успя. Беше много по-лек и макар че от заминаването си от Земята беше станал доста по-силен, все пак не чак толкова, колкото Талибранд.

И това се прояви точно сега.

Освободи острието на меча и се извъртя, за да избегне удара на Талибранд. Обърна се и забеляза, че вече не са сами. Намираха се в преддверието на голямата зала, което имаше две врати. И през двете влизаха свидетели на боя. Това бяха слуги, които бяха вдигнали гостите от пода и се връщаха тук. Облечени бяха в дълги дрехи. До тях стоеше Мода Талибранд.

Тя напрегнато наблюдаваше боя, стиснала трескаво ръце, сякаш се молеше. Хорн помисли, че може би плаче, защото не е успял да убие девера й.

Мина половин секунда, преди да отклони погледа си от нея. Талибранд почти се бе добрал до него и вече вдигаше меча за смъртоносен удар. Мода високо извика.

Хорн отчаяно отскочи встрани. Съвсем случайно мечът му удари по вече ранената лява ръка на Джен.

Триумфът на Талибранд се смени с внезапно отчаяние и той изкрещя. Слугите мигновено се втурнаха — двама му помогнаха да се вдигне на крака, а другите хванаха Хорн и насила му изтръгнаха меча.

Отначало беше твърде уморен, за да схване какво става. После постепенно започна да възприема, затвори очи и тихо изруга. От човек като Джен Талибранд не можеше да се очаква, че ще се бие честно докрай. Това личеше и от поведението на Мода. Гордо изправена, тя се приближи до девера си.

— Страхливец!

Говореше на английски, за да не остане никакво съмнение за кого са предназначени думите й. После се обърна към Хорн.

Талибранд гледаше Мода с горящи очи.

— Страхливец! Защо не заповядаш на чудовищата си да довършат твоята работа, защото ти си твърде слаб за нея? Защо не го направиш, а? — Тя тропна с крак и лицето й почервеня от гняв. — О, ако бях мъж!

— Ти си ненормална жена — студено й отвърна Талибранд. — Да се омъжиш за син на жена андроид! Отвращавам се от тебе и думите ти не ме засягат! — Плъзна поглед по лицето на Хорн. — Няма да го убия. Тъй като е андроидолюб, съм му приготвил друга, много по-лоша съдба.