ГЛАВА ХI

Във всеки случай Хорн нямаше какво толкова да прави на Нюхолм, защото когато погледна последните страници на книжката, видя, че имаше само два печата от това място. Датата беше скорошна и заминаването е било само няколко дни след пристигането. Това сигурно е станало непосредствено преди отлитането на Талибранд за Земята и неговата гибел там.

По-внимателното проучване на тези страници му показа обаче, че той най-често е посещавал планетата Криу’н Дич. Следваха Верние и Лигос, сетне Ърсуърлд и другите.

Хорн нямаше намерение да си играе тук на детектив и да показва мъртвото пластифото на служещите в космодрума или на управителите на хотели, за да установи дали са виждали Талибранд. След като разгледа много места, Дери разбра, че тайнствената му работа не е била пряко свързана с Нюхолм и никога не е бил близък с този свят.

С помощта на Диз успя да разузнае нещо за двупосочната търговия и за пътуванията на офицера напоследък между Нюхолм и Земята. В едната посока се превозваха роботи, в другата — андроиди. Съотношението беше осем към три. Това добре си пасваше с цената на роботите и андроидите и доказваше, че търговията бе достатъчно изгодна и стабилна.

Диз не знаеше откога се върти този алъш-вериш. Твърде вероятно да е много по-стар, отколкото някой служител в космическия флот помни това.

— Защо толкова ви интересува тази търговия? — попита го Диз. — Мислите ли, че е свързана по някакъв начин с Талибранд?

Хорн вдигна рамене.

— Смятам, че е възможно. В края на краищата Талибранд е имал всички основания да повери удостоверението си за принадлежност към галактическото гражданство на андроид, когото никога дотогава не е срещал. Убеден съм, че Дорди каза истината, когато ми обясни какво мисли по този въпрос.

Известно време Дери мълча. Сетне погледна Диз право в очите и продължи:

— Смятам да следвам пътя на роботите до местоназначението им. Една трета от нашия товар в този рейс например беше предназначена за Криу’н Дич. Това място не е било последното, което Талибранд е посетил преди пристигането му на Нюхолм по пътя към Земята, но го е посещавал много по-често от другите. На този свят за пръв път са го нарекли Гражданин на Галактиката. Аз например винаги открито казвам, че съм внук на Хорн, собственик на фирмата „Роботи на Хорн“, искам да науча семейния бизнес и да посетя световете, където се изнася продукцията ни.

— Моето впечатление е, че сте скъсал със семейния бизнес — вметна Диз, вдигнал учудено вежди.

— Може и да е така, но кой навън, на Криу’н Дич например, знае? Дотам е далеч, нали?

— Тази планета е на четири… не, на пет системи далеч оттук. Летял съм дотам два-три пъти, когато се обучавах и преди да се заселя тук, да се оженя и да се опитам да спечеля патент за капитан.

— И какво постигнахте по този път?

— Твърде много. — Диз се разсмя. — Та аз избрах истинската търговия! Може би ще заема мястото на Лароу, когато се пенсионира, но ще трябва още малко да полетя.

Хорн разсеяно кимна и погледна картата на населените светове — една от онези, които висяха навсякъде из Нюхолм. Тази планета беше отдавна основана колония, но съществуваше толкова много време, че я смятаха за автономен свят. Ала колкото по-далеч се намираше светът, толкова беше по-млад. По външния край до неизследваната част на Галактиката, петдесет или шестдесет звездни системи от Нюхолм, имаше светове, чиито названия бяха написани фонетично и до тях се мъдреха въпросителни или бяха отбелязани между две групи звезди, защото никой не знаеше точно къде се намират.

Хорн усети, че по гърба му преминава тръпка на напрегнато очакване. Чувстваше някакво почти плашещо го раздразнение при мисълта, че съществуват светове, които са отрязани от останалото човечество с такива чудовищни разстояния.

Той си събра багажа.

— Е — произнесе замислено, — мисля, че тъкмо сега му е времето да използвам парите, които ми даде дядо.

* * *

Ако искаше да тръгне за най-близката звездна система, би могъл да лети със сравнително комфортен пътнически лайнер. Имаше твърде голям брой заможни пътници, главно делови хора, агенти по вноса и износа, които пътуваха из този район, но Криу’н Дич се намираше извън обикновените линии, на самата граница на познатия Космос.

Хорн беше облечен по сегашната земна мода. С престорено равнодушие играеше официалната роля на внук на богат човек, който твърде неохотно проучва семейния бизнес. Уж случайно влезе в пътническото бюро на космическата агенция, разглеждайки ноктите на ръцете си, а през това време му правеха различни предложения.

— Най-добре вземете товарен на последната станция. Там почти веднага ще можете да се качите на един от тези неудобни кораби.

— Не — вяло отвърна Хорн. — Това ще ми отнеме твърде много време. Искам колкото се може по-бързо да завърша това пътешествие. Ако е необходимо, мога да летя дори на прост товарен кораб, щом тръгва веднага за Криу’н Дич.

Най-сетне му съобщиха, че има един такъв кораб, който ще отлети на следния ден. Той превозваше роботи на собствената му фирма.

— Това ме устройва — заключи Хорн.

Преброи поисканата му сума и сложи парите на масата.

Дамата зад бюрото благосклонно му се усмихна. Като видя новичките банкноти, на лицето й се появи радостно изражение.

— Много ви благодаря. — Тя толкова бързо скри парите, сякаш се изпариха, попаднали в потока свеж въздух. — Лично ще се погрижа за вашето удобство. На ваше разположение ще бъде каютата на капитана.

— Трябва да се откажете — изрече Хорн с подчертано скучаещ глас. — Това може да развали настроението на капитана, а ако той бъде в лошо настроение, ще го предаде на подчинените си и после те на техните подчинени. Искам да прекарам пътешествието си в приятна атмосфера. Може би ще ми дадете каюта на офицер?

Той вдигна очи и се усмихна на жената.

— Ако дядо ми получи киселини, продукцията през следващите два дни ще бъде с подчертано влошено качество.

Забележката му беше своего рода позор за дядо му, но постигна целта си. Жената се съгласи да направи така, както той каза. Тя бе очарована от неговата привлекателност, от ясния му мъжки ум и красотата му. Вероятно през следващите два дни ще приказва само за него.

Цената на билета до Криу’н Дич беше по-ниска, отколкото Хорн очакваше според земните мерки.

Както му бе казал Диз, истинската стойност на парите растеше пропорционално с разстоянието от Земята.

* * *

Няколко часа преди отлитането Хорн отиде на космодрума, за да уреди формалностите в администрацията.

Диз тръгна с него — трябваше да се върне на кораба си, за да наблюдава товаренето.

Товарният кораб вече стоеше на летателното поле. От плътно покритото със сива пелена небе росеше дребен студен дъжд. Духаше пронизващ вятър. На заградената площадка на края на космодрума стояха и лежаха, плътно притиснати един до друг, стотици андроиди, защитени от лошото време само с по едно пончо от груба вълна. Като ги видя, Диз сърдито изръмжа.

— Служителите в космодрума са истински глупаци! — изруга той. — Защо поне не опънат над тях навес? Навярно половината ще умрат от бронхопневмония, когато ги качим на борда в такова състояние. Моля да ме извините. Май изгубих самообладание. Но така мога и да фалирам!

Тръгна, като обеща на Хорн да се върне и да го отведе до кораба му. Дери още веднъж погледна андроидите, бавно вървейки под дъжда към бюрото на служителите в космодрума.

Тук го чакаше капитанът на кораба, който трябваше да го отведе до Криу’н Дич, и вече губеше търпение. Той беше строен мъж, казваше се Шембо и говореше бавно с плътен сдържан бас.

Отначало това дразнеше Хорн. Струваше му се, че капитанът говори с него като с по-низше същество, но после внезапно разбра, че Шембо е криундичанец по рождение и затова произнасяше така чуждите за него думи. Досега на Хорн никога не му беше идвало наум, че освен англоезичната Земя съществуват и други езици, на които някой някъде говори.

Изглежда Шембо искаше да бъде учтив със своя важен пътник. Когато формалностите в пътническото бюро бяха уредени, покани Хорн да го придружи до кораба и лично го поведе през летателното поле. Хвърли поглед към очакващите заминаване андроиди. Вече имаше последици от намесата на Диз, защото андроидите се бяха скупчили под огромен навес, който работниците бяха опънали току-що над тях.

— Добра пратка, а? — широко се усмихна Шембо. — Този път докарах много.

— Значи вие сте ги докарал тук? В такъв случай ги правят на Криу’н Дич, така ли?

— О, не, тези тук са докарани отдалеч, от външните светове, дори може би още по-отдалеч. Не зная. Получихме ги от друг кораб, когато кацнахме на Криу’н Дич. Купих най-добрите. Предлагаха ги… Как го наричате, когато всеки предлага своя цена?

— На търг ли? — попита Хорн.

Шембо направи кръгче с палеца и показалеца си в знак на съгласие.

— Точно така. Аз съм много добър купувач за андроидите. Вземам най-добрите и хубаво се грижа за тях. Загубите са малко. Другите търговци не са толкова добри. Те дават ниска цена, получават лоша стока, губят много от тях, опитват се да одерат огромна печалба, когато вече е твърде късно. По-хубаво е да си имаш работа с добри андроиди.

Продължиха. Това е много интересно. Хорн никога преди не бе мислил, че далечните светове притежават толкова високоразвита технология, че да създават изкуствен живот, да произвеждат андроиди и да търгуват с тях.

Пътят им към кораба минаваше покрай оградената площадка с андроиди.

Шембо едва вдигна ръка, показвайки с горд жест кораба си, когато отзад някой им викна и Хорн се обърна.

На двайсетина крачки от тях беше спрял нюхолмски обществен автомобил.

В откритото купе стоеше някакъв мъж и придържаше шапката си с ръка, защото вятърът се опитваше да му я отнесе.

— Вие ли сте Дери Хорн? — извика той.

Хорн му отговори, че е точно така.

Шофьорът подкара колата и спря до Хорн и Шембо.

— Много съжалявам, че ви безпокоя, мистър Хорн — каза човекът с шапката, — но не бихте ли се върнал за минута в пътническото бюро? Очевидно служителите нещо не са догледали при попълването на документите ви. Мисля, че е станало, защото ще спрете замалко на планетата Криу’н Дич.

Произнесе тези думи през зъби, сякаш искаше да каже: „Нали знаете какво става при оформянето на документите.“ Хорн сърдито вдигна рамене и понечи да се качи в колата.

— Съжалявам, капитан Шембо, нямам намерение да се бавя. Ще се върна сам на кораба ви, когато недоразумението се уреди.

Шофьорът отвори вратата, учтиво излезе от колата и застана до нея с ръка върху дръжката. Но внезапно застина като парализиран с широко отворени от ужас очи. Хорн отлетя назад от силен удар в рамото.

Шембо с неговата чудовищна сила го беше блъснал с ръка. В другата държеше пистолет, насочен към двамата непознати.

— Всичките му документи са наред! — изсъска през зъби. — Май сте много богат, мистър Хорн. Мисля, че тези…

Той произнесе една дума, която Хорн не разбра. Вероятно беше криундичка ругатня. После продължи:

— Тези типове се опитаха да ви отвлекат за пари. Вървете към кораба. Тичайте!

Загрузка...