Търговци на роби в космоса

ГЛАВА Х

Хорн нервно се засмя.

— Защо не разгледате тази книжка? Тя не е моя и дори не съм се опитвал да си я присвоя.

Недоверчиво, сякаш без желание Диз премести поглед от лицето на Хорн и се взря в сивото изображение на мъртвото пластифото.

— Откъде е попаднала у вас? — попита той.

— Тя принадлежи на един човек, когото убиха в същия хотел, където живеех. Той я е дал на андроида, изпълняващ функциите на управител. Аз открих убития. После андроидът ми даде тази книжка. Онова, което ви разказах за подбудите ми да напусна Земята, не е съвсем вярно. Реших да проследя пътя на Ларс Талибранд и да разбера защо са го убили.

Признателност започна да замества недоверието в очите на Диз.

— А защо все пак андроидът я е дал именно на вас?

Хорн разтвори ръце.

— Едновременно убиха и един андроид, вероятно го е сторил същият убиец. Секретарят на управителя на хотела е андроид, както вече ви казах. Мисля, че му направих добро впечатление. Очевидно той самият не може да предприеме това пътешествие, ето защо реши да накара мен. И ето че съм тук.

Диз горчиво се усмихна.

— Приятелю, не мислех, че ще ви видя отново тук, на борда. Едва ли ще живеете още дълго. — Почти с благоговение прелисти книжката. — Нещо се мъти около това, нали?

Разглеждаше печатите за заминаване и пристигане на последните страници.

Хорн се облегна на умивалника.

— Кажете, знаете ли нещо повече за този документ? Никога преди не съм виждал подобен.

— Аз също не съм виждал, поне не истински. Разбира се, изображения на такива книжки съм виждал, затова веднага я познах.

Затвори я и я пъхна в портфейла.

— А какви са всъщност Гражданите на Галактиката? Какво правят?

— Повече от всички нас, взети заедно — късо отговори Диз.

Постави портфейла в ръката на Хорн.

— Нищичко не зная за тях — оплака се Дери. — Казвали са ми, че на Земята не ги признават.

— Онези глупаци на Земята не признават нищо, дори Слънцето да се измести от орбитата си — насмешливо каза Диз. — Е, добре. Искам да ви обясня всичко откровено, макар че звучи почти смешно. Тук, извън Земята, ние го учим още в първи клас на началното училище. Понастоящем съществуват трима Граждани на Галактиката, не, извинете, само двама, защото Ларс Талибранд е убит. Нали така го наричаха? Ларс Талибранд! Знаехме, че е получил званието Гражданин на Галактиката преди няколко години, но не го познавахме. Когато станаха известни името и външността му, за него говореха, че където и да отиде, навсякъде се занимава с работата си. Двамата други Граждани на Галактиката са вече стари. Единият живее на Верние, а другият на Ърсуърлд. Гайк от Верние е лекар. Той самичък се зарази с пет-шест болести и всички мислехме, че вече с нищо не може да му се помогне. Но той се излекува от тях. Откри някакъв препарат, синтезира го в собствената си лаборатория. Твърдеше, че можел да излекува всички болести независимо какви са. Гайк се отказа от помощта на доброволци при изпитанията на препарата, защото не искаше да се получат някакви непредвидени последици.

— Значи препаратът се оказа ефикасен?

— Да. Но разбра това едва когато го изпробва върху себе си.

— Изглежда е бил смел човек — поклати глава Хорн. — А онзи, от Ърсуърлд?

— Той е космически изследовател — гордо отвърна Диз. — Една от звездите трябваше всеки момент да се превърне в нова. Дотогава учените никога не са успявали да проведат пълни спектрографски изследвания на подобно явление. Ето защо на най-близката до звездата планета беше поставена автоматична наблюдателна станция и оттам по радиото трябваше да бъдат предавани техническите данни. Когато обаче процесите на новата започнаха, смущенията станаха толкова силни, че радиосигналите престанаха да идват. Самописците на наблюдателната станция са зафиксирали всички данни, необходими при създалите се обстоятелства. Не биваше да се изпращат роботи, защото при толкова силни магнитни полета те излизаха от строя. Затова този човек отиде там и взе данните. Обгоря много силно и стана инвалид. И така, виждате, че за да получиш званието Гражданин на Галактиката, трябва да направиш нещо изключително важно за народите на всички планети.

Хорн примига.

— И доколко е помогнал на хората, като е донесъл данните от уредите?

— Когато ги получихме, вече никой не се страхуваше, че светът му ще стане на пепел. Сега можем да евакуираме населението, преди слънцето на планетната система да достигне опасната фаза и да се превърне в нова. Разбирате ли?

— Значи хората вече имат възможност да бъдат предупредени?

— Да, точно така.

— Ами Ларс Талибранд?

Хорн почука с пръст по книжката в портфейла.

— За него не знам нищо. Естествено това е било нещо друго. Може да се е натъкнал на банда гангстери, да е унищожил някакво обединение на търговци на наркотици или пък също да е свързано с лечението.

— Какво имате предвид?

— Случвало се е вече. Някаква банда има солиден запас от антибиотици, а когато избухва епидемия, те неимоверно повишават цените. Или разреждат лекарствата с вода, така че хората продължават да боледуват и са принудени да купуват много по-голямо количество лекарства и да ги използват по-дълго време.

— Ако Талибранд се е опълчил срещу нещо подобно, тогава търговците са го намразили толкова силно, че са го преследвали дори на Земята, за да го убият — помисли на глас Хорн.

— Да, може така да е станало. Е, вероятно сега, когато е мъртъв, подробностите ще бъдат публикувани.

— А е възможно и да не го направят. — Хорн вдигна рамене. — Може би той не е довършил работата си.

Диз кимна.

— Вероятно сте прав — съгласи се той. — А сега, ако сте готов, можем да тръгваме. Ще си поприказваме чудесно по пътя, а и така ще намерим по-бързо нещичко за пийване.

Като лавина го заля чувството, че тук всичко е съвършено различно от Земята. Отначало бяха дреболии, като например различните форми на сградите, плътно прилепнали една о друга, почти пълната липса на вертолети — тук бяха много малко. По края на летателното поле на космодрума стояха обществени машини и очакваха пътници, но никъде не се виждаха лични. Навсякъде бучаха мотори на земни коли. Диз му обясни, че електроенергията се получава от слънчеви батерии.

Отначало Хорн забеляза разликите, но после откри и прилики. По улицата срещаше мъже и жени, приличащи на земните, само че облечени по-скромно, имаха по-тъмна кожа и бяха по-ниски на ръст.

Хорн и Диз се качиха в една кола, която офицерът нарече автобус. Шофьорът беше човек. На Земята, напротив, целият транспорт се управляваше от роботи, а средствата за междуградско и междуконтинентално съобщение — от андроиди.

Хорн обаче направи още едно откритие. От момента на пристигането си не бе видял нито един андроид, а на Земята в който и да е град едва ли ще минат и десет минути, без да срещнеш някой синьокож. Той го каза на Диз, който сухо се изсмя.

— Действително трябваше да забележите това, но сте си направил невероятно наивни изводи. Андроидите са скъпи. Дори твърде скъпи. По целия Нюхолм са едва двадесетина, с изключение на онези, които правят междинно спиране тук. Препращат ги на Земята, а ние получаваме роботи, машини и други подобни неща. Можем да минем без андроиди, но не и без роботи.

— Значи тук не правят роботи?

— Само най-простите. Нямаме допълнителни източници на суровини и енергия, за да създаваме роботи като на вашия дядо.

Продължиха пътя си мълчешком. В цялата тази работа с андроидите имаше нещо много странно. То смущаваше Хорн толкова повече, колкото по-голям брой факти за тях узнаваше.

Диз го побутна, стана и слезе от автобуса. Хорн го последва и се оказа на края на тиха улица, под гъстите корони на дървета, хвърлящи сянка върху дълги едноетажни сгради. Диз се запъти към градинска врата, намираща се на двайсетина метра от тях. Направи на Хорн знак да го последва. Когато вървяха по пътечката към къщата, вратата се отвори и двама малчугани на осем и на десет години с възторжени крясъци изскочиха насреща им.

Хорн отстъпи, леко смутен.

Помисли си, че Диз го е поканил, забравяйки да му каже, че отиват у дома му.

Офицерът грабна по един син във всяка ръка, обърна се и подкани Хорн да го последва.

От вратата излезе миловидна изящна жена, за да поздрави мъжа си. Учудено спря, като видя, че Диз не е самичък.

— Това е Дери Хорн, беше с нас в този полет — обясни Диз. — Той е от Земята, но всичко е наред.

Това си беше двоен комплимент. Хорн се надяваше чувствата му да не са се отразили твърде ясно върху лицето му, когато се здрависваха с него и го поведоха към къщата.

Мебелировката беше същата като на Земята, но безспорно от местни материали. Изглеждаше много здрава и не толкова лека, почти безтегловна, както мебелите на Земята.

Двете момчета молеха да им разкажат как е минал полетът.

Жената на Диз донесе напитка с приятен аромат в украсени с рисунки чаши. Хорн й благодари, опита питието и се заслуша в думите на офицера.

Малко по-късно Диз отпрати момчетата и погледна гостенина си.

— Извинявайте, отдавна не съм си бил вкъщи, затова е такава бъркотия. Би трябвало да ви предупредя. Доведох ви, защото смятам, че попадайки на Нюхолм или на някой друг свят, ще си направите неправилни заключения и всичко ще ви се стори твърде примитивно. Ние сме малко — как да се изразя? — дребнобуржоазни, във всеки случай така може да ви изглежда. Обичаме солидните неща, склонни сме към нормално, средно жизнено равнище. Сега искам да си поговорим. Наблюдавах ви по време на полета и разбрах, че сте разумен човек, но, дявол да го вземе, мисля, че сте малко мръднал, щом сте решил да се заемете с тази работа, която ми описахте. Да, почти бях склонен да се опитам да ви разубедя, ала сега вече не смятам, че ще успея да го сторя. За това има две основания. Вие веднъж сте проявил смелост, а смелостта и късметът могат да накарат един необикновен човек да премине дори през ада. И, второ, не бих искал да спирам земянин да направи нещо полезно, вместо просто да си седи на едно място и през целия си живот да се заобикаля с удобства, както правят, струва ми се, повечето от вас. Казвате — поставям се на ваше място, — че ще издържите всичко това? Поне имате ли представа как да започнете работата, с която искате да се нагърбите?

Хорн поклати глава.

— Ще ви бъда много признателен, ако ме посъветвате как да не изглеждам като глупак, когато се заема с това.

— Не е толкова трудно. Два-три дни ще останете тук. Ще ви приемат от цялото си сърце. Жена ми скоро ще свикне. А вие трябва да свикнете да мислите като човек, който много пътешества. През целия си живот сте мислел като земянин, но сте още твърде млад, можете да се научите.