Джон БранърТърговци на роби в космоса

ГЛАВА I

През изминалите месеци Ларс Талибранд пътешестваше дълго и много — от звезда към звезда, от планетна система към планетна система. Пресичаше Вселената назад и напред, стараеше се да избягва дългите полети, като се мъчеше да спести един-два скъпоценни дни. Но все пак не успя да се изплъзне от смъртта, която настойчиво го следваше по петите.

Летеше от Верние до Ирсород и по-нататък до Криу’н Дич, оттам до Нюхолм, а сетне до Марс. Най-после попадна на Земята в началото на карнавала, когато всички хора празнуваха.

Точно тук, в една от стаите на хотела, от чиито прозорци от едната страна се виждаше суматохата на панаира, а от другата — морският бряг, го настигна съдбата. Когато това се случи и определени хора го разбраха, беше изпратено съобщение там, откъдето пристигна Ларс. На разпръснатите из цялата Галактика светове някои мъже и жени облекчено въздъхнаха, защото Ларс Талибранд най-сетне беше мъртъв.

* * *

Вопли, тракане и крясъци на музикалните състави, гръмко пеещи групи хора, имитатори на животински гласове, тълпи и хорове от дивашки нощни фанатици, смеещи се на висок глас и пускащи в небето книжни хвърчила, карнавални процесии покрай хотела — целият свят сякаш се беше превърнал в огромна сцена, на която се разиграваше чудовищна гротескна комедия. Но Ларс Талибранд вече не можеше да види нищо.

Същите карнавални процесии като онази, която се точеше край хотела, се движеха по улиците на всеки град на Земята. Колкото по-нависоко се издигаше слънцето на небосвода, толкова повече градове се включваха в празненството.

Долу на брега служителите правеха последна проверка, преди да включат фенерите и да пуснат миниатюрни светещи бактерии, от които целият океан ще засияе. Слугите-роботи проверяваха частите и инсталациите си един на друг, за да са абсолютно сигурни, че през следващата седмица няма да се повредят. На панаира собствениците издигаха будки, палатки и навеси, монтираха въртележки, люлки-лодки и площадки за танци. Тежко натоварени камиони боботеха покрай хотела, докарвайки последните стоки: сладкиши, книжни хвърчила, знаменца, ребуси, сандъци с бутилки вино, маски, саби за дуелиране и хиляди други неща.

Предпазливите хора предадоха скъпоценностите си в държавните хранилища. Собствениците на автомобили и хеликоптери, които нямаха гаражи, ги дадоха в държавни. През карнавала на никого не му се налагаше да заминава спешно нанякъде. По това време никой не работеше и не съществуваше нищо, което би трябвало да се урежда спешно. До тротоарите стояха киберуправляеми таксита-кълба, които можеха да закарат пътниците, където им е нужно. През деня просто трябваше да кажеш на робота в таксито-кълбо адреса — своя или на някого другиго, а през нощта главният кибер на сектора решаваше къде да бъде закаран пътникът.

Синевата на безоблачното небе над града искреше, сгъстяваше се и ставаше по-наситена. Тук-там на Земята през карнавалната седмица валеше дъжд, за да се поддържа метеорологичното равновесие на атмосферата, но нещата по възможност бяха устроени така, че дъждът да вали по-дълго над открито море, а до следващата вечер нощните фанатици идваха на себе си.

След карнавалната процесия бавно се движеха коли с продукти. Тук имаше хиляди транспортни средства — трябваше да са хиляди, защото по време на карнавала никой не се занимаваше с професионалната си дейност, нито един магазин не беше отворен.

Когато най-сетне слънцето залезе, затвориха врати парфюмерийните павилиони и питейните заведения, които до последната минута се мъчеха да задоволят нуждите на хората от бръснари, шивачи, козметика и парфюмерия, както и от спиртни напитки. Персоналът им напусна работните си места, за да се смеси с ревящата тълпа.

* * *

Дери Хорн се дръпна от прозореца с изглед към улицата. Последните карнавални процесии стигнаха до панаирния площад и музиката на парадния оркестър се смеси с вопли, стонове, крясъци и скърцането на латерните. Тъкмо сега му беше времето да се облече и също да излезе навън.

Хорн изрече къса заповед и прозорецът стана непрозрачен. Вратите на гардероба се отвориха и се разкри гледката на различни костюми, предназначени за карнавала. Когато прокара изпитателно пръсти по коприната и дантелите, се почувства страшно изгубен.

Раздразнено взе един костюм и го хвърли на облегалката на стола.

Съблече дрехите си и влезе в банята да се освежи.

След душа отиде в сушилнята и застана пред огледалото, високо колкото човешки ръст. Замислено се заразглежда.

„И тъй — каза на себе си, — това си ти, Дери Хорн, двадесет и две годишен.“

От огледалото го гледаше тъмнокос млад човек с бледа кожа и тъмносини очи. Около пълната му уста личаха признаци на изнеженост. Бледата кожа и тъмните коси подчертаваха брадичката и бузите му, които изглеждаха почти сини. Забеляза няколко косъмчета по брадата си, която не се подчиняваше и на най-хубавата самобръсначка.

Подпря лявата си буза с ръка и се замисли.

Какъв ли атавизъм кара мъжа да не се чувства мъж, ако не му расте брада, въпреки че полага много усилия да спре растежа й?

Може би защото всеки трябва да има нещо, което не се подчинява на волята му? На този дисциплиниран свят имаше много малко неща, които не се покоряваха на волята на хората.

Щом забеляза, че се е изсушил, излезе от сушилнята. Когато тежестта му престана да натиска пода, съскането на дюзите, изпускащи топъл въздух, замлъкна.

Върна се в стаята. Костюмът, който си беше избрал, му се стори още по-смешен. Но когато погледна все още отворения гардероб, не видя нищо, което да му подхожда повече. Отпусна се в едно кресло и запали цигара. Господ му беше свидетел, че не беше в най-доброто си настроение, и то през първата нощ на карнавалната седмица!

Хрумна му, че алкохолът може да промени това, и бързо извика келнера, който мигновено се появи, дойде до креслото и с въпросително изражение спря пред Хорн, без да обръща никакво внимание, че е гол.

Неговото стройно пластмасово тяло също беше без дрехи.

— Трябва ми нещо, което да подобри отвратителното ми настроение — рязко подхвърли Хорн. — Какво ще ми предложиш?

Келнерът се поколеба.

— Не съм упълномощен да предписвам лекарства, сър — отвърна със съжаление той. — Може би…

— Не съм болен! — прекъсна го Хорн. — Необходима ми е някаква възбуждаща напитка, най-добрата, която има тук.

— Мога да ви донеса най-скъпото — предложи келнерът с нотка на съмнение в гласа си. — То вероятно ще бъде и най-доброто. За да бъда честен обаче, трябва да ви предупредя: чувал съм от много гости, че напитките с умерени цени са по-вкусни.

— Може би ще бъде по-добре, ако ръководството на хотела използва андроиди за келнери вместо роботи! — ядосано викна Хорн. — Поне те знаят какъв вкус има тази или онази напитка!

Келнерът тихо протестира:

— Ако позволите, искам да ви съобщя, че това не бива да се прави. Вие знаете, че на андроидите е забранено да употребяват алкохол.

— Но тази наредба може да се заобиколи!

Лицето на Хорн имаше израза на човек, който неведнъж е заобикалял множество наредби и това е просто поредният път. Той беше заможен, дори ако се вземе предвид, че сега всички хора са заможни.

— Това обаче няма никакъв смисъл, защото след една чашка алкохол всичките ти електрически вериги ще отидат по дяволите!

Внезапно Хорн осъзна колко смешна е сцената на диспута му с робота и гръмко се разсмя.

Келнерът незабавно се доближи, но той му махна отегчено с ръка.

— Още не сте ми казал каква напитка желаете — напомни му келнерът.

— Това няма никакво значение — отвърна Хорн и стана. — Забравете го!

— Аз физически не мога да забравя нищо — гордо заяви келнерът. — Струва ми се, че ще ви трябва твърде много време, за да ми обясните значението на тези думи.

Сетне роботът внезапно осъзна, че признанието му може силно да му навреди. Поколеба се още малко и излезе от стаята.

Хорн най-сетне облече карнавалния костюм и още веднъж внимателно огледа стаята. Беше дошъл да живее тук през карнавалната седмица. Поне беше някакво разнообразие. Би трябвало да е доволен. Ако не успее да се развесели с нещо, може би завинаги ще изгуби способността да се забавлява. Целият му живот тогава ще се превърне в монотонен, вечно еднакъв скучен кръговрат, от който искаше да избяга.

Загрузка...