Тъмнината на луната

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн

достойна да застанеш до тях. След като Конър те определи за своя сродна душа, няма

право да гласува.

Видях как челюстта на Конър се стяга. Но тъй като това бе единствената изявена на показ

реакция, реших че е знаел какво ще струва декларацията му.

-

Време е да гласувате – каза старейшина Уайлд.

Лукас стана.

-

Достойна.

Кайла.

-

Достойна.

Рейв.

-

Достойна.

Линдзи.

-

Достойна.

Тези четири очаквах.

Даниел стана.

-

Достойна.

Бях наполовина сигурна.

Още пет пазителя станаха.

-

Достойна.

Знаех, че Тъмните Пазители не плачат, но думите накараха сълзите да се изтърколят надолу по

бузите ми. Оставих ги да потекат, не ги преглътнах, защото не исках да му обръщам голямо

внимание.

-

Решението е взето. Британи Рий, ти оставаш Тъмен Пазител.

Коленете ми започнаха да омекват все повече, че се наложи да седна.

-

Благодаря ви, сър. Няма да повлека шифтърите надолу.

Той се усмихна.

-

Никога не съм мислил, че ще го направиш, Британи. Също така трябва да знаеш, че

старейшините винаги са знаели, че нямаш способността да се преобразуваш.

Не знаех дали а бъда сърдита или изумена.

-

Но вие се опитахте да ми намерите мъжки.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн

-

За да не бъдеш сама когато разбереш истината.

-

Защо просто не ми казахте?

-

Трансформацията включва нещо повече от тялото. Тя е пътуване на сърцето, душата и

ума. Все още имаше пътища, които трябваше да извървиш за да стигнеш до тук.

-

Сутринта в стаята в архива, вие ме изиграхте.

-

Изпитвахме те.

Имах чувството, че все още го правят затова затворих уста.

С усмивка, сякаш е прочел мислите ми, той каза.

-

Съда е затворен.

Той удари с кафявото си чукче по масата.

Столовете започнаха да остъргват пода докато се местеха и знаех, че шифтърите ще дойдат при

мен за да ме приветстват за добре дошла, но имаше само един, с който наистина исках да съм.

Той ме изчака в коридора, обви ръце около мен, повдигна ме и се разсмя. Топъл, радостен

звук.

-

Сигурен ли си, Конър. Сигурен ли си, че ме искаш за сродна душа?

-

Никога не съм бил по-сигурен за нещо.

-

Но ние с теб никога няма да изживеем първата трансформация, връзката която се

създава с нея.

Очите му се затоплиха, но гласа му бе подигравателен.

-

Има други първи неща, които ще изживеем заедно, други начини да създадем връзка.

След това ме целуна – пред останалите Пазители и старейшините – но нямах да имам нищо

против дори целия свят да разбере.

Та нали имах сродна душа. Нещо повече от това – имах Конър.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Eighteen

Глава осемнадесета

Превод: sunset

Редакция: djenitoo & sunset

_______________________________________________________________

Тази вечер всички се срещнахме в Слай Фокс: Лукас, Кайла, Рейв, Линдзи, Конър и аз.

Седяхме в подковообразното сепаре, ядейки пица и пиейки бира. За пръв път от много време

наистина се чувствах като част от групата. Напрежението, което чувствах към Линдзи през по-

голямата част от лятото заради връзката к с Конър се стопи. И се радвах да опозная Кайла по-

добре. Тя щеше да започне джогинг с мен още на сутринта.

-

Наистина имаше шанс да бъдеш отстранен – каза Линдзи на Конър – Ами ако думите ти

бяха останали неприети?

-

Баща ми ме посъветва, че ако не искам да я изгонят от поста к трябва да убедя всички,

че е най-добре да я оставят. Да се откажа от гласа си? Дребна работа.

Той се пресегна към бирата си и новата му татуировка на рамото му се подаде под ръкава на

тениската му. Прекарах пръсти през нея. Този следобед докато бях на пазар за кола с майка ми, той е отстранил татуировката с името на Линдзи. Не исках да науча детайлно, защото бях

уверена, че е бил доста болезнен процес, включващ преобразуване за да се излекува. След

това е сложил на мястото друг келтски символ на лявото си рамо. Тъй като мастилото е

инжектирано във втория слой на кожата му, докато раната, която татуировката е създала

докато се е лекувал то напомняше на оригиналното, което е било приложено.

-

Бях чула, че мъжкия шифтър трябва да носи името на първия си избор цял живот –

казах.

-

Градска легенда, – каза и ме целуна бързо.

-

Целия смисъл е момчето да бъде обезкуражено от прибързани решения с половинките

си, – каза Линдзи.

-

Да, но може би и на момичетата им трябва нещо такова. – издразни я Конър.

-

Не мога да спора с това – тя се притисна към Рейв.

-

Кажи ни за колата си – каза Кайла.

Не можех да спра усмивката, която тя предизвика.

-

Мама каза, че е необходимо да отразява дивия ми вид, затова ми купи червен мустанг.

-

Уау! – възкликна Кайла – Само така, момиче. Ще бъдеш най-готиното момиче в

училище.

-

О, аз мога да вървя пеша до там. Най-вече ще я използвам за да виждам Конър докато

е в колежа. Трябва да ме заведе до там сравнително бързо.

-

По-добре карай бавно – предупреди Конър – Без аварии.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Знаех, че е притеснен, защото не притежавах способността му да се лекувам. Нашия – техния –

вид си позволява да бъде безразсъден, защото само фатална рана може да им създаде

истински проблем. Но хората също са живели в старото време. Щях да си потърся друг лекар,

тъй като единствения педиатър при който обикновено ходя е шифър. Децата също нямат

способността да се преобразуват и лекуват.

-

Ей – още една бира се приземи върху масата ни – Радвам се, че вие двамата се

събрахте.

Усмихнах се на Даниел.

-

Благодаря за сутрешния ти глас.

-

Никога не съм таял злоба към момичета, особено ако е такова, което може да ме

набие.

-

Не съм го правила.

-

Сядай – предложи Конър.

-

Ще ни се наложи да ти открием сродна душа – каза Кайла на Даниел.

-

Добре, но нека не следваме старата техника с тегленето на име от шапката. Очевидно

не работи добре – каза и се ухили.

Обърнах се към Конър.

-

Мислех, че каза, че е купа.

-

Има ли значение? – попита и обви ръка около мен.

-

Не. – сгуших се в него, все още удивена колко перфектно се допълват телата ни.

-

Е – започна Лукас – някой да иска да отидем на една двукрако бягане под луната?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Nineteen

Глава деветнадесета

Превод: sunset

Редакция: djenitoo & sunset

_______________________________________________________________

Нощният небосвод бе невероятен, окъпан с толкова много звезди, сякаш подхвърлени от

някой диаманти. Пълната луна бе светла и близка до земята, готова за пламенна целувка.

Докато коленичих по обсипаната с роса трева не можех да видя дори един-единствен облак.

Поех си дълбоко дъх, за да успея да уловя аромата, който хвърляха дивите цветя постлали

земята. В близост до дърветата шумеше лек бриз, отбелязващ моето чакане.

Намирах се на мястото, на което шифтърите накратко наричат Водопада. Бе възможно най-

романтичното място в цялата национална гора. Можех да чуя близката течаща вода, удряща се

в скалите и разбиваща се в басейна по-долу. Зад водната завеса бе скрита пещерата, където

складирахме най-важно, за тези редки моменти, когато някой използва скривалището.

Повечето мъжки водеха тук сродните си души за първата им трансформация. След това се

качваха в пещерата и прекарваха първата си нощ заедно.

Но преди тази вечер, с Конър вече бяхме спали близо един до друг. Бяхме се будили на

утрините в обятията на другия.

Това, което правехме тази вечер бе повече символистично. Конър искаше да сподели ритуала с

мен, нещо което никой от нас не бе изпитвал преди. А докато не бе точно това, което другите

шифтъри изживяваха, това което планирахме ние ни изглеждаше перфектно.

Наблюдавах как луната се надига все повече на небето. Лунната светлина ни окъпа.

Стегнах се, но не заради нея, а заради удоволствието, което изпитвах. От простата наслада да

чакам истинската ми сродна душа да дойде при мен.

Когато тя достигна до връхната си точка, проследих с поглед линията на дърветата, които

обграждаха поляната. Кафеникаво-златист вълк чакаше в началото на стъблата. Лунната

светлина се пречупваше по козината му, карайки го да сияе докато пристъпва напред.

Бе силен и великолепен. Докато се насочваше право към мен, очите му задържаха погледа му.

В очите на Конър видях цялата любов, която изпитваше към мен.

Когато застана пред мен, зарових пръсти в козината му и го притиснах срещу тялото си.

Надявах се да е чул подскачащото в гърдите ми сърце и да е разбрал, че близостта му го кара

да бие по-бързо. Това, че когато съм с него винаги се чувствах сякаш нещо във мен самата се

събужда, опиянява и обвива с тръпки на наслада.

Той облиза брадичката ми. Засмях се.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Пресягайки се, взех черната ритуална роба, която мъжете обикновено носят докато помагат на

половинките си да преминат през първата им трансформация. Обвих я около вълка и за едно

мигване той се превърна в човек, поставяйки Конър коленичил пред мен.

Повечето шифтъри се свързват когато хората станат вълци. За нас – когато и двамата сме в

човешка форма. Точно като предците ми бяхме поели по човешкия път за намирането на

сродната душа: Влюбвайки се.

-

Веднъж казах на Линдзи, че шифтърите са най-красиви когато са във вълчата си форма.

Мисля, че си помисли, че съм луда. Каза, че за нея няма разлика. Не разбирах –

докоснах бузата му. – Винаги съм мислела, че си великолепен във вълча форма, но сега

те предпочитам така.

Обръщайки глава, той целуна дланите ми.

-

Ще се връщам към вълка когато трябва – за да защитя глутницата.

-

Мислиш ли, че все още сме в опасност? Менсън го няма. Чух, че Био Хром вече не

съществува. Най-вероятно инвеститорите са разбрали, че е твърде опасно, особено

след случилото се с Менсън и Д-р Кейн. Със сигурност сме в безопасност сега.

-

Винаги има опасности за нас, Британи. Тъмните Пазители винаги ще бъдат нужни.

Когато ме изправи на крака повече не исках да мисля за враговете, които могат да се издигнат

срещу нас и бедите, които могат да донесат.

-

Нямам нищо против да се трансформираш, Конър. Можеш да бъдеш вълк всеки път

когато си пожелаеш. Все още ще те обичам.

Той се усмихна преди да ме целуне. Устните му бяха топли и трепетни докато ме придърпваше

към себе си.

Харесваше ми да си мисля, че докато луната ни наблюдаваше, тя одобряваше действията ни.

КРАЙ

Очаквайпе окоро:

Тъмнипе Пазипели: Сянкапа на лунапа

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Document Outline

Untitled.pdf

DM 16.pdf

DM 17.pdf

DM 18.pdf

DM 19.pdf