Тъмнината на луната (-) читать бесплатно онлайн полную версию книги (ч. 2)

подземна тъмница. Може би причината никое от момчетата да не ме е обвявило е това, че

предлагах конкуренция, която никое от другите момичета не правеше.

Взех една кърпа от купчината до вратата и се опитах да успокоя нервите си, никога не съм била

в салона по едно и също време с Конър.

Бях планирала да поработя със свободни тежести, но имаше само един стенд и той беше до

него, а просто не можех да се насиля да отида до там. Отправих се към бягащата пътека на

стената, перпендикулярна на реда пейки. Конър вече не бе в линята на погледа ми. След като

току-що се върнах от бягане, което ме бе оставило потна, се върнах обратно в режима на

движение. Усилих до край звука на ай-пода и започнах да се движа в ритъм, в който всичките

ми проблеми се стопиха.

Няколко момчета спряха и ме погледнаха, след това се върнаха към първоначалните си

занимания. До колкото знаех, никой не си бе помръднал пръста да прави това след като е бил

докоснат от пълнолунието. След като имаха способности да се преобразуват, тичайки на

всичките си четири крака, това променяше напълно цялата игра. На тухлената стена до моята

някой бе плеснал един стикер, на който се четеше: „Истинските шифтъри го правят на четири

крака.”

Бягащата пътека очевидно бе глупав избор, Брит.

Ако някой направеше подигравателен коментар, щях да изявя чувството за навик като

изинение. След това се ядосах на себе си, че се чувствах сякаш трябва да оправдавам

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

действията си. Не го правех преди, няма да го правя и сега. Наслаждвам се на бягането, така че

какво грешно имаше да предпочитам да е на два крака?

Засилих темпото и можех да чуя как краката ми се удрят по гумената лента над гласа на Кери

Ъндърууд, който вибрираше в ушите ми. Тя пееше за момче, което не се е обадило, което ме

накара да погледна към Конър.

Държеше голяма гира в едната си ръка и я повдигаше нагоре-надолу толкова лесно, че почти

не повярвах, че тежи 40 кг. Носеше шорти и черна тениска, с разкъсани ръкави с остри ръбове, което ме доведе до мисълта, че най-вероятно го е направил със зъби. Беше глупаво да намеря

за секси подобна стара тениска, но беше така. Той разбира се бе оформен отлично, като

повечето момчета.

Знаех, че е тренирал известно време, защото тънък лъскъв блясък на пот караше кожата му да

лъщи. Все още не се бе притеснил за бръсненето и косата си и сега изглеждаше още по-здрав и

опасен, човек който е свикнал винаги да печели. Нищо чудно, че не е в най-доброто си

настроение от пълнолунието.

Някои от момчетата разговаряха помежду си, от време на време вълна от смях отекваше през

залата.

Но никой не говореше на него, никой не го притесняваше.

Той обърна главата си в моя посока, а аз избегнах погледа му толкова бързо, че очите ми почти

се обърнаха по орбитите си. Веднага съжалих за реакцията си. Какво ми пукаше, че ще разбере, че съм се загледала в него?

Помислих си за предната нощ, когато погледа му спадна към устните му. Мислех си за

закуската, през когато ме изучаваше и си спомних за напрежението помежду ни по време на

срещата. Това електричество винаги бе било едностранно, но сега имах чувството, че протича и

по двете страни.

Само при мисълта косъмчетата на ръцете ми настръхнаха. Преместих погледа си към Конър.

Той гледаше към огледалото пред него, но беше очевидно, че гледаше в него мен, а не себе си.

Не се изплаши или премести погледа си, само се концентрира върху мен. Все още работеше

със теглото и челюстта му бе стисната, сякаш бе на изпитание срещу нещо. А не мислех, че е

заради теглото на гирата, тя изглеждаше като детска игра за него.

Исках да кажа нещо умно, нещо което да го грабне или да го накара да си тръгне – или да

разкрие интереса ми, ако той също бе заинтересуван. Никога не бях ирала една от тези флирт

игри. Трябваше да направя малко изследвания, да проверя няколко от репликите на Кейт

Хъдсън и Дрю Баримор. Но щяха ли изтезанията да си струват? Действаха ли само на големия

екран?

Преди последното пълнолиние, бях винаги честна към хората. Напоследък се чувствам сякаш

не съм в кожата си вече. Сякаш дори не съм аз.

Но не можех да измисля какво да кажа на Конър. Не мисля, че той също намираше нещо. Той

забави повторенията и вече можех да забележа най-малкото трепване на мускулите му. Най-

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

вероятно се нуждаеше да спре, но продължаваше да го прави. Гледайки го изпитах вътрешно

напрежение и изведнъж получих недостик на въздух. Натиснах бутона за намаляне и забавих

стъпките си, опитвайки се да поготвя машината за спиране.

Не свалих погледа си от този на Конър. Когато най-накрая спрях, махнах слушалките от ушите

си и ги напъхах в джоба на панталоните си. Зарових лице в кърпата, изтривайки потта,

подготвяйки се психически за това, което възнамерявах да направя.

Възможно най-умишлено отидох до скамейката до Конър, седнах и съблякох тениската си,

наслаждавайки се на усещането на хладния въздух, който защипа кожата около спортния ми

сутиен.

Гледайки Конър в огледалото, помислих, че изглежда сякаш движенията му се поколебават.

Очите му се присвиха и започна да тренира по-бързо. Имах този луд момент на усещане, че го

изтезавам, че вероятно най-накрая ме е забелязал.

Протягайки се надолу обвих ръка около една десет килограмова гира. Започнах да имитирам

движенията му, като ми бе пределно ясно, че погледа му скита върху мен. Затоплих се и се

отпуснах, чувството ми бе познато от това, което изпитвах когато ходех на спа с майка ми и

успокояваха тялото ми с масаж с топли камъни.

- Какво гледаш? – попитах най-накрая.

Той поклати глава, но не погледна настрани.

- Нито едно от другите момичета не е посветило толкова време на тялото си като теб.

- Не мога да им помогна, че са толкова мързеливи. Искам да съм най-добрия Тъмен Пазител и

това означава, че трябва да остана в форма.

- Мъжете са по-добри Пазители от жените – каза някой.

Рязко обърнах главата си към Дрю, начинаещ, правеше клекове. Винаги ми бе изглеждал

прекалено самонадеян за новак, когато всеки знаеше, че истински Пазител ще му срита

задника и ще го прати на обиколка около луната.

- Мога да изпреваря теб – казах му.

- Това е издържливост, не сила.

- Тогава как искаш да е? Да видим кой може да повдигне повече тежест?

Усмихвайки се, той поклати глава. Дрю знаеше, че трябва да се усъвършенства физически, за да

предизвика борба. Не знаех как щеше да издържи като Тъмен Пазител. Притежаваше гняв,

който се нуждаеше от усмирение. Около него няколко момчета спряха да правят тренировките

си за да ни обърнат повече внимание.

- Остави я намира, Дрю – каза Конър.

- Мога да водя собствените си битки – казах му.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Той извъртя очи, демонстратирайки нетърпението си към мен.

- Не е ли това същността на Пазителите? – попитах.

- Борбата е в подкрепа глутницата. – отговори ми.

Знаех, че е прав и това ме раздрани. Но неговата заповед да ме оставят на мира бе отчетена и

всички се върнаха към упражненията си. Когато Конър изревеше, обикновенно другите скачаха.

Помислих, че ако не беше добър приятел на Лукас и ако вярваше, че нашия вид трябва да бъде

разкрит най-вероятно щеше да го предизвика за мястото му. Не се съмнявах, че ще спечели.

Въпреки обичайното му чувство за хумор, което явно си бе отишло след предателството на

Линдзи, той бе един от най-строгите Пазители.

Тогава защо не е победил Рейв?

Та, какво става между теб и Даниел? – попита Конър тихо.

Почти изгубих ритъма си, преместих тежестта в другата си ръка по същото време, в което той го

направи.

За какво говориш?

Тази сутрин на закуска, начина по който действаше. Изглеждаше сякаш гледаш на него

като на потенциална сродна душа.

Ревнуваш? – попитах. Осъзнах в момента, в който думата излезе от устата ми, че е

грешен ход.

Просто съм любопитен.

Той е добро момче, но това е всичко.

Нещо се промени помежду ни, не можех да го индитифицирам. Движенията на Конър се

забързаха, дишаше тежко, набираше трудно. Очите му бяха на отражението ми в огледалото.

Започнахме да се движим в тандем, въздуха се затопли, сякаш сме започнали да водим борба

между воля и тежести. Пот изби по кожата ми, усетих как една капка се стича по центъра на

стомаха ми и видях как погледа на Конър я проследява докато не достигна до пояса на шортите

ми и се абсорбира в материята. Дишането му стана по-дълбоко и тежко, а див блясък

просветна в очите му. За пръв път в човешка форма заприлича на жестокия вълк, в който може

да се трансформира. Не можех да определя кое отне дъха ми – начина по който ме гледаше

Конър или теглото на гирата, която повдигах.

За нещастие напрежението в ръката ми нарастна прекалено много. Колкото и да го мразех,

трябваше да се предада. Задъхвайки се, поставих тежестта на пода. Конър продължи.

Да бъде по този начин.

Отдръпвайки се надалеч от него, заех позиция на една постелка наблизо и започнах да правя

коремни преси. Когато ръцете ми си отпочинаха и спряха да треперят отидох до лифтовете,

скочих и се захванах за него с пръсти към мен. Обърната към тухлената стена, започнах да се

набирам. Навсякъде около мен можех да чуя тежко дишане, мърмореха и тренираха усилено,

приготвяйки се психически и физически за битката с Био Хром.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Отнемайки ми много усилия, успях да повдигна брадичката си до върха на летвата преди да

отпусна отново тялото си надолу. Отново и отново, ускорявайки темпото, докато ръцете ми

започнаха да умоляват за милост. Забавих. Това беше грешка. Без стимул е твърде трудно и

скочих обратно на пода. Наведох се с ръце на бедрата, поемайки си дълбоко въздух,

наслаждавайки се на умората, която дойде със работата до предела на възможностите.

Трябва да очакваш атака във всеки един момент – каза Конър, гласа му бе нисък,

топлия му дъх се плъзна по дължината на шията ми.

Погледнах към него над рамото си.

За това се приготвям.

Никога няма да си напълно готова.

Преди да успея да му отговоря, той обви ръце около мен, повдигна ме и ме тръшна долу на

постелката, тялото му притисна моето. В салона стана невероятно тихо. Как не бях забелязала?

Единствените звуци и тежки дихания идваха от Конър и мен. Другите ни бяха наобиколили за

да наблюдават шоуто.

Конър бе силен, невероятно силен. Не можех да се меря с него по сила, но имах гъвкавостта на

моя страна. С бърз натиск на крака си, се изплъзнах под него, безопасно превъртайки се на

една страна. Част от мен искаше да избяга. Винаги е по-умния избор.

Но друга част, частта която копнееше за момента, в който ще съм способна да се преобразувам, ми заповяда да го хвана.

Скочих на гърба на Конър, обвивайки ръка около гръдния му кош. Инстинктите ме водеха,

повеждайки ме да удяря с левия си крак срещу коляното му, карайки го да загуби равновесие.

Докато падахме, той се извъртя точно навреме, поставяйки ме на дъното. Но това нямаше

значение, защото аз бях взела контрола и той го знаеше.

Тялото на Конър се огъна, мускулите му се стегнаха и с едно плавно движение той отново бе на

върха. За няколко минути сменяхме позициите си, без да говорим, оставяйки телата си да се

плъзгат едно върху друго. Понякога бе трудно да кажа къде свършва моята кожа и къде

започва неговата. Тялото му бе хлъзгаво от упражненията и това ме затрудняваше да го хвана.

Но такова беше и моето. Ръцете му бяха големи и силни, плъзнаха се по гърба ми, надолу към

бедрата ми. Пръстите ми се вкопчиха в раменете му.

Разделихме се един от друг и стъпихме на краката си. Дишахме тежко, обикаляхме се един

друг. Очите му съдържаха хищнически блясък заедно с още нещо. Можех да усетя

напрежението във въздуха, но това нямаше нищо общо със съперничеството. Това бе между

един мъж и една жена. Сексуалното напрежение трептеше помежду ни.

Добра си – каза Конър и можех да чуя респекта в гласа му.

Иксах да се надуя от гордост, но не исках това да провали защитата ми.

Казах ти, че ще бъде – беше Лукас. Не го бях видяла кога е влязал в стаята. Чудех се

колко дълго е бил тук и е наблюдавал.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Конър даде едно едва забележимо кимване и след това отново дойде към мен. Докато той

използваше силата си, аз се наведох надолу, хванах крака му и използвах собствената му

тежест, за да го просна на пода. В ожесточения момент, който последва се увих около него,

хванах ръката му и затворих с лакът бедрото му, приковавайки го. Някои си позволяваха и

манерва за заключване на ръката, но аз рядко обръщах внимание на техническата част. Просто

знаех, това че опонента ми е по-едър от мен ми дава предимство. Конър изрева, звярът в него

не беше щастлив.

Усещах как мускулите ми се отпускат, знаех, че той е на път да се предаде. Разхлабих хватката

си –

Той ме обърна на пода, тялото му се притискаше надолу моето, преди дори да успея да

премигна. Загледах се в сините му очи. Може би си мислеше, че съм точно там, където

желаеше, но истината бе, че аз го имах точно, където винаги съм желала да бъде – близо до

мен, тяло до тяло.

Гледах как погледа му се скита по мен, сякаш се опитваше да разбере точно коя съм. Главата

му се наклони леко, ноздрите му се разшириха и знаех, че поема аромата ми. Имах желание да

кажа нещи глупаво като „Да правим любов, а не война”, но за мен щеше да е като да унищожа

екзалтирания момент.

Но за щастие инстинктите ми за оцеляване бяха в готовност, контролирайки част от мозъка ми

свързана с речта.

Вместо това просто казах:

Приключих тук.

Погледа на Конър спадна към отворените му устни с повече емоционалност от миналата вечер.

След това се измести към очите ми, челото му се набръчка. Най-накрая кимна и се отдръпна от

мен. Подаде ми ръка и я поех, усещайки силата на захвата му и топлината на дланта му. И

двете изпратиха наслада, която премина през мен докато ме придърпваше до право

положение.

Добре – каза Конър, поглеждайки зад мен. – Тя ще се справи.

Какво? – обърнах главата си на една страна за да видя Лукас, ръцете му бяха

кръстосани пред гърдите му, очевидно доволен от себе си. Зад него Кайла ми се

усмихваше.

Конър е начело на собствената си група от Пазители – каза Лукас.

Да, видях това на листа на стената – каза му.

Всеки лидер има нужда от втори по командване, на който да вярва и да пази гърба му –

каза Лукас – Предложих Конър да вземе теб, но той имаше няколко съмнения. Мисля,

че ти току що ги срина до земята.

Погледнах към Конър, той бе увил кърпа около потната си кожа, сякаш е нямал на представа за

чувствата ми, когато имах закована под него, а сърцето ми биеше с повече бързо отколкото

някога си мислех, че е възможно, а в действително той се е интересувал от мен повече като...

момиченце. Обърнах се назад и забих юмрука си в рамото му.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Ей! – той разтри ръката си. – Какво по дяволите?

Ти ме тестваше? Изпитваше мен? Господи, Конър, понзаваш ме от цяла вечност и

въпреки това имаш съмнения в мен?

Гняв гореше в очите му, но имах чувството, че дори не се доближава до това, което виждаше в

моите.

Съжалявам, ако съм те обидил, но никога не съм те виждал във войнствен режим, така

че да, исках да разбера на какво си способна.

Погледнах право в лицето му.

Да не си посмял да се опитваш да ме изпробраш във вълча форма. Ако го направиш

няма да станеш никога повече от тази постелка.

Беше лъжа, перчене, което не можех да потвърдя с действия, но не ми пукаше. Нямаше да

позволя на никой да разкри малката ми, мръсна тайна.

Предизвикателството помрачи изражението му, превръщайки гнева му в нещо примитивно –

тялото ми реагира силно на съобщението, което ми изпращаше. Внезапно дишахме тежко,

сякаш бяхме в края на някоя силна тренировка, ръцете ни бяха опънати в юмруци – не за да се

бием, а за да контолираме импулса да се докоснем. Отне ми всяка капка воля, която

притежавах, за да не го хвана и да хвърля и двама ни на пода. Можех да кажа, че той води

същата битка. Конър отново вдишваше аромата ми и бях притесена, че мириса ми е завързан с

топлината на страстта.

Добреее – каза Лукас, поставяйки ръката си срещу гръдния кош на Конър и притискайки

го назад. – Най-добре да вървим. Стига толкова тестове.

Чувствата помежду ни се пречупиха и се почувствах сякаш излизам от транс.

Бях сериозна – изръмжах преди да изхвърча от стаята. Шифтърите се преместиха,

правейки ми път, сякаш бях направена от сребро.

В коридора чух приближаване на бързи стъпки.

Британи, почакай – каза Кайла.

Завъртях се толкова бързо, че тя се олюля. Можех само да си представя какво показва израза

ми: болка, гняв, разочарование.

Значи си знаела за този... тест или каквото и да беше.

Тя се стресна от страстта ми, но до колкото знам никой друг Пазител до сега не е бил тестван.

Защо аз? Бяха ли усетили, че луната ме е предала? Бяха ли се уплашени, че ще направя същото

с тях.

На Кайла изглежда к беше некомфортно.

В известен смисъл. Знаех, че ако Конър има шанс да провери възможностите ти ще се

възползва.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

И не сметна да ми кажеш?

Опитах се. – каза решително – Но ти отиде да тичаш.

По дяволите. Тя наистина бе опитала. Сега се почувствах зле, задето изкарах

неудовлетвореността си върху нея. Тя бе нова в нашето общество, не беше отраснала в него. Не

разбираше тънкостите, не знаеше способностите ни. Яростта изчезна от мен.

Момичешки неща, вълчи неща? Не може ли да бъдеш още по-загадъчна?

Не исках някой да ни чуе и разбере, че съм застанала срещу заповедите. Всички

наоколо имат толкова силно развит слух. Не знам как може да се запази тайна тук.

Поклатих глава, импулсивен страх се зароди в мен, заради моята собствена тайна.

Обикновено не пазят. – сега беше мой ред да се почувствам неудобно. – Съжалявам. Не

трябваше да изкарвам яда си към Конър на теб.

Няма значение. Аз също бях ядосана. Но, хей, ти се контролираш по-добре от всички

други.

Резултатите от теста най-после достигнаха до съзнанието ми. Преминах. Конър ми бе дал

позиция, с голяма отговорност. Бях го впечатлила – но за колко дълго време? До първия път, в

който имаме нужда да се преобразуваме. А когато не успея, всичкия респект, върху който

влагах толкова сила за да го постигна щеше да се изпари. Започнах да споря със себе си, дали

да не се върна в салона и да му кажа истината, но това бе трудно. Току що го бях доказала.

Способна съм да бъда полезна – докато ситуацията не стане прекалено лошо. Не исках да

загубя възможността да бъда с Конър, затова щях да се преструвам, че всичко е добре, че

нервите ми не са били внезапно опънати. Ухилих се.

Сритах му задника.

Почти... До преди финала.

Не можех да реагирам. Какво да кажа за това? Да отрека, това което всички видяха?

Не му позволи да те повали, – каза Кайла. – Спретнахте една хубава борба. Ако искаш

може да се мотаеш с мен и Лукас довечера.

Да, да бъда изгорена докато вие двамата се натискате звучи забавно.

Тя ми даде една снизходителна усмивка.

Ние ще се сдържаме, Лукас ми каза за медийната стаята – че има голям телевизор

свързан със ДВД плейър. Събрахме се една групичка и ще ходим да гледаме филм

довечера. Надявам се да е нещо с Брад Пит.

Късмет с това. Момчетата са склонни да вземат най-лошите филми, които са правени

някога.

Тя повдигна рамене, щяхме да започнем добър спор за това.

Това също ще прорабори. Основното, което трябва да правиш е да си част от групата.

И без съмнение да се целуваш докато светлините са угасени.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Вратата на салона се отвори и Конър излезе. Той кимна към мен в поздав докато минаваше

покрай мен.

Тръпки започнаха да преминават през мен. Знаех, че това обикновенно става след тежка

тренировка, но тези нямаха нищо общо с отслабналите ми мускули. Тези бяха заради Конър.

Бях го виждала да се бие във вълчата си форма, когато бяхме нападнати от диви животни в

природата.Той изглеждаше красив, но смъртоносен. Но го бях виждала във войнствен режим в

човешка форма. По дяволите, бе адски секси и дори още по-опасен.

Особено, защото виждах в очите му, че знае истината, за това което направих. Оставих го да

спечели.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Seven

Глава седма

Превод: sunset

Редакция: sunset & djenitoo

_______________________________________________________________

Дългия, горещ душ, който си взех когато се върнах обратно в стаята накара тялото ми да се

отпусне. Но напрежението се върна веднага щом премахнах кърпата от тялото си и забелязах

неприятни синини по бедрото и горната част на ръката си. В неудовлетворението си бях

ударила юмрук по тезгяха и сега имах и натъртване. Всеки себе-уважаващ се шифтър щеше да

се преобразува и да излекува тези наранявания. В моята ситуация трябваше да избера дрехите

си по-добре за не покажа твърде много кожа.

Това няма да впечатли Конър.

Не можех да повярвам, че след само час след безумния му тест вече се оглеждах наоколо в

очакване да го видя. Не можех да отрека, че да се боря с него бе тотално възбуждащо – дори и

причината за това да бе. . . изпит.

След близката ни схватка върху тренировъчния дюшек, знаех че най-накрая съм предизвикала

вниманието му и резултата бе повече от ободрителен, тъй като бях заела авторитетна позиция.

Той усети аромата на феромони, който се освобождаваха от близостта му. Чудех се какво ли би

могло да се случи ако нямахме публика в салона. Щеше ли да скъси разстоянието помежду ни

и да ме целуне? Щеше ли да възрази, ако плъзнех ръцете си под тениската му и помилвах

твърдите мускули на гърба му? Щеше ли да притисне –

Силно почукване по вратата на банята накара сърцето ми да се качи в гърлото ми.

Британи, може ли да вляза? – попита Линдзи.

Кога се бе върнала обратно в стаята? И трябвало ли да изчака докато приключа със фантазията

си, за да привлече вниманието ми?

Не съм облечена – извиках.

Е, увий се с някоя кърпа. Трябва да започвам да се приготвям, Рейв ще ме чака.

Само една минутка.

Не ми пукаше, че не прикривах раздразнението си. Но и не можех да си позволя още време за

да видя накъде ще поеме фантазията ми. Може би щях да продължа тази вечер преди да

заспя. Огледах още веднъж тялото си набързо и не видях други синини.

Завих кърпата около него, но синината на бедрото ми все още бе открита, напомняйки ми за

едно непослушно дете, което някога бях гледала. Чудесно. Може би Кайла нямаше да

забележи. Линдзи знаеше истината, така че нараняванията ми нямаше да я изненадат. Взех

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

още една кърпа и започнах да търкам косата си точно над ръката си, сякаш я суша за пръв път –

надявайки се, че синината ще остане скрита.

Благодаря – каза Линдзи докато минаваше покрай мен и затваряше вратата.

Кайла закопчаваше къса дънкова пола, когато хвърлих едната кърпа на леглото и започнах да

търкам гърба си с другата. Синините на ръцете ми бяха скрити от погледа к. Извадих един чифт

дънки, а колкото до ризата –

Това синина ли е? – попита Кайла.

Поглеждайки надолу към бедрото си, се поставах да изглеждам изненадано.

Ъргх. Изглежда като такава.

Преобразувай се и я излекувай – нахлузи дантелен зелен потник през главата си – Това

е едно от най-хубавите неща на това да си шифтър. Лесно е да се излекуваш.

Тя хвана четката и започна да я прекарва през гъстата си червена коса.

Ще се погрижа за нея след като тръгнете – но не по начина, по който тя си мислеше.

Тя продължи да се сресва.

Ще затворя очите си, ако се притесняваш от преобразуването пред мен.

Благодаря, но ще се справя с това.

Разбирам – каза тихо.

Съмнявам се.

Разбираш какво?

Това е лично изживяване. Първия път, когато трябваше да се преобразувам пред друг

освен Лукас, бях толкова нервна, че не бях сигурна дали ще се справя. Представям си

какво може да е да израснеш, знаейки че си шифтър и имаш тези невероятни

способности. Не знам как може да имаш търпението да чакаш.

Не че имаме друг избор.

Така е – тя остави четката си настрана, насочи се към вратата и спря – Сигурна ли си, че

не искаш да те изчакам?

Да. Освен това, Лукас най-вероятно ще ти даде хиляди целувки преди да успея да се

приготвя.

Или една дълга, бавна. Те са ми любимите – отваряйки вратата, се усмихна меко. –

Здравей – поздрави го.

Здравей – каза Лукас, гласа му отразяваше колко е щастлив да я види.

Тя затвори вратата бързо, преди Линдзи да излезе от банята. Щеше да е чудесно да има момче, което да ме чака в коридора, но единствения правилен за мен бе Конър.

Облякох се бързо, преди Линдзи да излезе от банята. Нямах нужда от повече съвети за това как

да се справя със синините ми, а най-вероятно нейното решение щеше да включва една дълга

лекция, че е дошло време за истината.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Прекарах пръсти през косата си и я оставих свободна. Представих си как Конър прокарва

пръсти през нея, отново и отново – докато изсъхне.

Имах нужда да спра да мисля за него и да продължа живота си. Може би старейшините бяха

прави. Може би наистина истинската ми сродна душа се намираше в друг щат, дори в друга

държава.

Добре, все още не се бях превъплътила, а нещата са малко по-различни за мен, но това не

значи, че не заслужавам сродна душа – или поне гадже.

Не се нуждаех от обвързване в живота си, но целуването ме устройваше.

Езика на Конър плъзгащ се около моя –

Въздъхнах дълбоко. Не зная, дали ще е възможно да съм щастлива с някой друг, освен с Конър.

А щеше ли той да е щастлив с някой, който не е Линдзи?

Вратата на банята се отвори и тя излезе, изглеждаше чудесно както винаги. Имаше фигурата на

супер модел, докато аз никога не съм била толкова слаба. Веднъж баба ми ми бе казала, че

имам добра структура на костите.

Да, това е комплимент, за което всяко момиче копнее.

Чух, че си в един отбор с Конър – каза Линдзи докато поставяше купчината мръсни

дрехи в ъгъла близо до леглото к.

Не е тайна. Написано е на лист на стената до съвещателната зала.

Иска ми се нещата помежду ви да проработят, наистина е така. Но Конър изглежда...

малко дистанциран днес.

Ами, ъъх. Ти го направи на глупак, Линдзи. Нещо, което никога не бих направила.

Наситено червено изби по бузите к.

Трябваше да бъда силна като теб по-рано – когато осъзнах, че Рейв е единствения.

Просто не исках да нараня Конър. Имам предвид, всички си мислеха, че си

принадлежим. Само аз не смятах така.

Не отговорих. Нямаше нещо, което можех да кажа за да се почувства по-добре. Тя излезе тихо, а аз седнах на леглото си чудейки се как да прекарам вечерта си. Момичетата, с които

обикновено се мотаех – Кайла и Линдзи – ще са заети да се сгорещяват със сродните си души.

Което оставяше само един член от екипа необвързан с някого – Конър. Но колкото и да ми се

искаше да го видя, раздразнението ми към него щеше да се върне, а не бях в настроение да се

карам с него. Започнах да се чувствам разочарована, че не ме познава достатъчно добре, за да

знае че си скъсвам задника за да бъда най-добрия Тъмен Пазител.

Тази вечер щях да съм сама.

След като си взех топли пуканки от машината в коридора, поръсени щедро с масло, се вмъкнах

в медийната стаята, която ми приличаше на мъничък театър. Светлините вече бяха изгасени, а

филма течеше. Почти се пресегнах за малкото фенерче, което обикновено носех в джоба си, но

си спомних, че сега би трябвало да имам добро нощно виждане.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

С Пазителите, няколко новака, персонала на резиденцията и старейшините почти не бяха

останали празни места. И разбира се, по ирония на съдбата, точно в този момент нашия герой

бягаше през гората, опитвайки се да избегне застигащото го пълнолуние. Да, върколашките

филми са на върха на листа с филми, които трябва да се гледат. Холивуд придаваше на нашия

вид жестокост извън нормалната. Бе много по-трудно да намеря празен стол. Чух отваряне на

вратата и затварянето к толкова бързо, че ми даде малко светлина за да огледам.

След това някой докосна ръката ми и тръпка на удоволствие премине през мен, а по-ранното

раздразнение към Конър, което чувствах изчезна. Дори в непрогледната тъмнина, без чисто

виждане, знаех че е Конър. Разпознах мириса му.

- Чакаш ли някой? – прошепна близо до ухото ми, изпращайки сладки тръпчинки по врата ми.

Само теб, изскочи в съзнанието ми, колкото и сантиментално да звучеше.

Ъъъ, не.

Тогава седни с мен.

Преди да успея да реагирам, Конър уви ръка около моята и пръстите ни се преплетоха. Сърцето

ми пропусна удара си, реагиращо на силните му пръсти увити около моите. Усещах ги как

пробягват по тялото ми, докато се борехме, но по някаква причина този момент изглеждаше

много по-интимен. Конър бе с няколко сантиметра по-висок от мен и малко по-широк – а аз си

спомнях отлично как тялото му притискаше моето по-рано.

Сцената на екрана изведнъж стана по-светла, докато се фокусираше на пълнолунието, и можех

да виждам малко по-ясно. Конър ме поведе към предните места, пред Кайла и Лукас. Не бях

виждала никога Кайла с толкова безизразно лице, очите к нараснаха от изненада, а не мислех, че има нещо общо с филма.

Опитах се да се преборя с чувството за загуба, когато Конър пусна ръката ми. Сядайки долу, се

настаних удобно преди да му предложа малко пуканки. Усмихвайки се, той заграби една шепа

преди да премести вниманието си към филма, задушевната ни борба този следобед очевидно

бе забравена.

Не бях сигурна какво точно бях очаквала. Ръката му да ме обгърне, а устните му да се

пристиснат в моите. Докато хрупах пуканките усетих как вкуса им се превръща в такъв на

дървени стърготини – не бяха виновни те. Просто загубих апетита си.

На човека във филма внезапно му покълна коса и малки кичури козина по лицето и ръцете. С

лош специален ефект, лицето му започна да се издължава в муцуна. Имах чувството, че филма

е направен директно върху видеокасетата.

Остави ме намира – промърмори Конър и започна да хвърля пуканки по екрана. И не

беше единствения.

Викания и дюдюткания ни за обиколиха.

Кой откри този? – извика Лукас.

Даниел – изкрещя някой в отговор.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Определено се изстрелва към първите места.

Имаше неизказан конкурс да се намери най-лошия върколашки филм, който е правен някога.

Имахме необичайно чувство за забавление. Обикновено бих се смяла заедно с другите и бих се

забавлявала от подигравките, която хвърляхме към тази пародия на нашия вид. Но тази вечер,

наблюдавайки трансформацията – дори да бе толкова далеч от реалността, че бе комерсиално

– ме удари прекалено силно.

През целия си живот съм определяла себе си от това, което ще се превърна когато навърша

седемнадесет и се срещна с пълнолунието си. Всичката несигурност, която чувствах, поради

факта, че никой не ме бе обявил щеше да се стопи. Във вълча форма, щях да съм пълна с

красота, увереност и сила. Никога нямаше да се тревожа, че някое момче би ме изоставило, по

начина по който се е случило с майка ми и мен.

Внезапно бях много по-притеснена от ръката на Конър, която бе протегната по облегалката на

стола ми и кокалчетата му, които пробягваха по бузата ми. Контакта предизвика такава

изненада, че цялото ми тяло се втвърди.

Какво не е наред?

Гласа му бе нисък и дълбок, устата му бе толкова близо до ухото ми, че почти не можех да чуя

освиркванията, когато върколака на екрана завърши напълно трансформацията си – без дори

да премахне дрехите си. Евтин трик.

Поклатих глава.

Нищо.

Той приплъзна ръка по шията ми и започна да гали върха на брадичката ми с палеца си.

Топлина се насъбра в стомаха ми. Беше ми пределно ясно, че ме изучава, докато се опитваше

да създаде впечатлението, че е обърнал вниманието си към екрана. Имала съм толкова много

мечти за момент като този с Конър, но сега когато един такъв бе толкова близо просто не

можех да му повярвам. Преди няколко вечери се бе приготвял да обвърже живота си, сърцето,

тялото и душата си с Линдзи завинаги. А сега ми отделяше толкова внимание, че сякаш никога

не е съществувала, докато символичния символ на рамото му, изобразяващ името к, който

трябваше да ги определи като сродни души, бе вписан с мастило в кожата му. Също така бе

усетил нужда да ме изпробва. Може би и аз трябваше да направя същото.

Устните му се допряха до ухото ми и мисълта ми се разби заедно с концентрацията ми.

Издишах през зъби, чувствайки се сякаш се топя в седалката.

Да вървим – заповяда.

Преди да мога да оспоря решението му – не, че щях – той стана, хвана ръката ми, издърпа ме

на крака и ме поведе извън стаята. В коридора ме погледна.

Нещо не е наред. Зная, че вече не си ядосана за следобеда, иначе не би седнала с мен.

Нещо друго те притеснява. Какво е то?

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Гласа му излъчваше сила и команда. Исках да му кажа истината, исках да ме успокои, че някъде

ще се намери отговор и ще се превърна в красивия вълк, за който винаги съм мечтала. Но си

спомних страните погледи, които получих, когато стъпих на онази бягаща пътека. Тези погледи

щяха да са нищо, в сравнение с онези, които щях да получа, ако оставя истината да излезе

наяве.

Кашата с Био Хром – частична истина. – Не бях в настроение да гледам филм и да се

забавлявам на това, което сме. Менсън и баща му ни гледат като нещо съвсем малко

повече от лабораторни плъхове, на които може да се направи дисекция , да се изучат, и

да ни обрисуват така – кимнах с глава към медийната стая – не ни помага каузата ни.

Ние сме изтъркани.

Не, не сме Британи. Никой не знае за съществуването ни, освен Био Хром. Филмите и

историите са основани върху нечие въображение и страхове. Знаем, че същността ни

може би ще е грозно деформирана, но не трябва да си изграждаме илюзии, ако в

действителност никой няма смелост да излезе от горите.

Думите му ме изненадаха.

Мислиш ли, че трябва? – попитах.

Говорехме относно това, но чу старейшините. Те вярват, че сме в безопасност, ако

запазим тайната.

Това ли е, в което вярваш ти?

Аз предпочитам да се срещна с бурята – той се пресегна към пуканките и напълни

шепата си – Да отидем някъде другаде.

Къде?

Просто да се поразходим.

Той хвана опаковката, която все още стисках и я хвърли в близкото кошче. Обвивайки ръката си

около моята ме поведе навън. Обикновено не бях толкова податлива на обработка, но тази

вечер го оставих да ни заведе, там където той желае.

Стигнахме до края на двора, където отстъпваше място на гората. Облягайки се на едно дърво,

Конър постави ръце на ханша ми, карайки ме да се присъединя към него. Сърцето ми започна

да бие по-силно, очите ни се срещнаха, а погледите ни се преплетоха.

Много бавно, той спусна ръце надолу по моите и се намразих за това, че трябва да нося ръкави

за да покрия синините, които можех да почувствах докато докосваше кожата ми. Той провря

пръстите си в моите и електрическа искра се изстреля помежду ни. След това повдигна ръката

ми и започна да ближе маслото и солта от пръстите ми. Това може би бе най-емоционалното

нещо, което съм преживявала. Но не се чувствах. . . не знам. Честна.

Няма да бъда утешителното ти момичето. – казах, насилвайки се за да изрека думите.

Изглеждаше ми изненадан от резкия ми тон.

Линдзи ми каза, че имаш чувства към мен.

Затворих очи и простенах. Тя нямаше право. Отворих очи за да открия, че все още ме изучава.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Е? – подкани ме.

Стиснах зъби, надявайки се, че не е на път да ме направи на глупачка. Но това беше Конър.

Конър, който ходеше на училище с мен. Този, за когото скандирах на футболното игрище. Този, който се грижеше за екипировката на лагерниците в гората и никога не се оплакваше. Онзи със

секси усмивката, единствения който – ако мога да бъда честна – се интересува достатъчно от

нашия вид, за да се подсигури, че човека, който ще му бъде дясна ръка е достатъчно силен.

Да, и какво от това?

Колко силни?

Не е нещо, което мога да оценя по десетобалната система. – най-вече, защото чувствата

ми към него излизаха от всички диаграми.

Беше ли като... един ден да ме погледнеш и бам! Ударена си от гръмотевица.

Не.

Това е начина, по който се е почувствал Лукас с Кайла. Когато срещнем

предопределената ти сродна душа е като да получиш удар в стомаха.

Е, това е доста романтично – казах саркастично. – Но защо трябва да е по този начин?

Защо не може да е постепенно влюбване, както при хората?

Защото не сме хора.

Придърпа ме близо, докато бедрата ми се отъркваха в неговите.

Остави ме да спечеля този следобед. Отпусна хватката си преди да кажа, че се

предавам. Знаеше много добре какво да направиш.

Бях ли изтълкувала грешно желанието, неосъзнавайки, че го бъркам с гняв, може би дори

разочарование, задето го оставих да спечели. Преглътнах тежко.

Реших, че егото ти е понесло достатъчно силен удар, когато Рейв те е победил. Не

можех да ти го причина отново – не и пред другите.

Мислиш си, че Рейв ме е победил? – попита, бавно изговаряйки всяка дума, сякаш му е

трудно да ги изрече.

Ами, да, така стават тези неща. Предизвикателствата са борба до смърт, но нито един от

вас не е умрял, но Рейв е взел момичето, което значи, че е спечелил, но е показал

милост. – Разбрах колко ужасно звучи това, което говорех. Толкова нетипично, но исках

отчаяно да обясня защо го оставих да спечели. – Повярвай ми, ако имаше залози щях да

заложа на теб. Не си като Лукас, за да сплашиш с физиономията си или смущаващ като

Рейв, но си здрав и силен и мисля, че си най-добрия от –

Просто млъкни – изръмжа, точно преди да покрие устните ми със своите.

Почувствах се сякаш съм чакала през целия си живот точно този момент – да целуна Конър. И

беше толкова трескаво и диво, както винаги съм си го представяла. Как можеше да не бъде,

когато един от нас бе достатъчен късметлия да отприщи звяра в себе си?

Умът ми напомни, че моя звяр все още не бе пуснат на свобода, но го избутах настрана за да се

съсредоточа в целувката. Кожата ми се стегна, когато наболата му брада надраска брадичката

ми и я ожули. Имаше глад в тази целувка, стаена страст и неочаквана нежност. Силните му

ръце скитаха по гърба ми, провряха се под ризата ми и се плъзнаха по гърба ми от кръста до

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

врата ми. Изстенах леко. Исках да сваля тениската му, да прокарам пръсти през голия му гърди.

Ръцете му обвиха здраво кръста ми и внезапно ме избута.

Той не ме победи – изръмжа – Аз си тръгнах, защото не обичам Линдзи.

Но –

Да, знам. Мастилото на рамото ми, публичната декларация, че тя е единствената.

Сгреших. Не искаш да си утешителното момиче. Добре, но също така не ме изкушавай с

това добре оформено тяло.

Преди да мога да отговоря той започна да бяга, премахвайки дрехите си. Докато изчезваше

към гъстите дървета се трансформира във вълк, а лунната светлина започна да танцува по

козината му, по същия начин по който искаха пръстите ми.

Очакваше ли да се спусна, да се превъплътя и да го последвам? Беше ли това начина, по който

трябваше да докажа, че не съм искала да го изкушавам по рано, че искам повече от целувките

му? Като тръгна след него?

Дишайки тежко, се обърнах и подпрях глава на дървото. Какво се бе случило току-що? Беше ли

теста в салона не защото Конър е искал да провери възможностите ми, а защото... добре де,

защото е бил привлечен от мен? Искаше да се сближи – и да ме предизвика му даде

извинение?

Не обичам Лиднзи. Думите продължаваха да отекват в главата ми, като песен, която не мога да

спра да си тананикам. Ако не я е обичал, значи нямаше утешаване. А ако нямаше утешаване –

Беше ли възможно Конър да е погледнал на мен сериозно?

Да, точно преди момента, в който разбере, че все още не съм се превърнала във вълк и не

бягам с големи скокове към него. Може би бе намекнал, че трябва да го последвам, но не

можех. Това, за сега, бе само половината от това, което беше.

Нямаше магически връзки между две сродни души, нито споделянето на лунната светлина.

Не можех да продължавам по този начин. Не исках да призная пред старейшините, но майка

ми – мога да кажа на нея. Тя ще се върне от Европа утре. Може и да знае какво става. Може би

и тя бе късно разцъфнала като мен.

Помрачена от реалността си, започнах да се връщам вървейки обратно към резиденцията.

Реших да използвам главния вход този път. Докато завивах по ъгъла, почти се сблъсках с

двойка, заключена в страстна прегръдка. Гърба му бе подпрян на тухлената стена, а тя бе срещу

него. Докато се целуваха, той изстена и тя въздъхна. Напомниха ми за мен и това, което току-

що напуснах.

Въпреки, че не бях направила никакъв шум, но все пак и двамата внезапно се отделиха един от

друг. Линдзи се засмя успокоено.

О, Боже мой. Помислих си, че помирисвам Конър.

Без да кажа и дума, продължих да вървя. Тя хвана ръката ми и ме извъртя.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Наистина го помирисвам – каза – Била си с него. . . доста близо до него.

Е и? – изсъсках. – Ти го заряза. Не е твоя работа какво правя с него.

Не е. Зная. Искам да кажа. . . мисля че е чудесно. Радвам се, че е продължил напред.

Просто мисля, че се случи прекалено бързо.

Да, това е един различен поглед над нещата.

Какво имаш предвид?

Рейв застана зад нея и уви ръцете си около кръста к, подпирайки брадичка на върха на главата

к. Прилягаха си заедно, като перфектни парченца от пъзел. Дали се докосваха постоянно?

Започвах ли да разбирам, че колкото и да съм щастлива за тях, все още бях наранена да

виждам, че имат това което аз нямам.

Погледнах към Рейв, надявайки се да го накарам да отстъпи поне няколко метра. Нямаше да

обсъждам Конър с Линдзи докато се навърта наоколо. По дяволите, дори не знаех дали ще к

кажа нещо.

Тя повдигна рамо.

Можеш да говориш пред него, той може да прочете мислите ми.

Само докато е във вълча форма.

Не, всъщност, почти по всяко време – каза Рейв.

Вгледах се в Линдзи.

По всяко време... всичко?

Да, но е свързан с моята клетва да пазя тайна.

Страхотно. Направо прекрасно. В крайна сметка всички ще разберат.

Та, какво става с Конър? – подтикна ме Линдзи.

Раздвижих се неспокойно.

Не ме интересува дали може да прочете мислите ти. Не мога да говоря докато ме

гледа.

Очаквах Линдзи да се заинати, за да мога да я подмина и да си тръгна. Вместо това тя се

завъртя, надигна се на пръсти и целуна Рейв по бузата.

Ще те намеря.

Нямаше и съмнение, имайки се под предвид това невероятно обоняние, което бе развила. Без

да каже и дума, Рейв се завъртя на пета и се отдалечи. Линдзи се обърна към мен и изчака,

докато се опитвах да реша колко да к кажа.

Хайде.

Каза най-накрая и взе ръката ми, повеждайки ме към масивните каменни стъпала, които

водеха към вратата. Ръмжащи каменни вълци седяха на всека от двете му страни. Не знаех,

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

защо всички вълци наоколо трябваше да ръмжат. Предполагам, че бе символично, за да бъдат

заплаха за някой нарушител.

С Линдзи седнахме върху стъпалата. Бяха твърди под мен, което бе добре, защото не бяха

удобни и разговора нямаше да продължи дълго.

Та... той те целуна? – попита колебливо.

Беше – въздъхнах дълбоко на спомена – невероятно докато го правеше. След това

Конър избяга. Мисли си, че съм му се подигравала. Защо си му казала, че имам чувства

към него?

Тя очевидно се почувства засрамена.

Може би се опитвах да направя нещата, които се случиха по време на пълнолунието по-

леки за него. Беше ужасно, Брит. Не исках да го наранявам по този начин и помислих,

че ако знае, че някой друг го харесва може да се почувства малко по-добре.

Реших колко да разкажа. Не исках да я нараня, но –

Каза ми, че не те обича.

С ръце стиснати между коленете тя се наведе напред.

Да и на мен това каза. Мислех си, че просто го казва. Знаеш колко са горди момчетата –

тя погледна над рамото си към мен. – Мислиш ли, че наистина го е мислил?

Да, но каквато и да бе връзката помежду им си оставаше между тях.

Не зная – стиснах ръката к. – Благодаря ти, че не ме издаде по време на срещата тази

сутрин.

Обещах да запазя тайната ти, но рано или късно ... може да ни постави в опасност.

Говореше, опитвайки се да бъде почти вярно. Знаех, какво иска да каже, че аз – аз – ще ги

поставя в беда. Също така знаех, че поставям другите на риск. Бях ли пълна егоистка?

Майка ми се връща утре. Може би си права. Може би рождената ми дата е сгрешена.

Може да е с една година или нещо подобно. Ще говоря с нея.

Те няма да те изритат от глутницата, ако си... различна – увери ме.

Но няма да мога да съм Тъмен Пазител.

Това, че не можеш да се преобразуваш поставя някои лимити – изтъкна.

Да, знам. Не мога да помириша кой с кого се е целувал.

Тя удари игриво рамото си в моето, сякаш разбира, че съм опитвала да вкарам малко светлина

в мрачната ситуация.

То е нещо повече от това.

Знам – казах, оставяйки подигравката настрана. – Ако майка ми няма отговорите и ако

до следващото пълнолуние нищо не си случи. . . ще напусна сама. Ще изляза от

обществото.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Не мисля, че ще ти се наложи да отидеш толкова далеч. Трябва да има нещо, което

може да се направи. Да се занимаваш с компютрите или нещо подобно.

Линдзи, подготвяла съм се да бъда войн през целия си живот. Никога не съм желала

нищо толкова колкото да бъда вълк. Наистина ми е трудно сега. Тази вечер, когато

Конър се преобразува, имах едно чувство на щастие, че има способностите да се

превръща в прелестно създание и в същото време почувствах загуба, че никога няма да

мога да го изживея. Омръзна ми да съм просто тъпата Британи – спрях преди да

призная, че разбирах Био Хром, задето ни преследваха. Те бяха като мен, дори

завиждаха на способностите, които нямаха.

Мога да кажа, че Линдзи изгуби ума и дума. Какви уверения можеше да ми предложи? Нито

един от нас не знаеше какво точно става с мен. Станах.

Лека нощ.

Когато отидох в стаята си тя беше празна. Реших, че Кайла или все още гледа филми за

върколаци или с Лукас са се измъкнали за да имат малко време заедно, точно както Линдзи и

Рейв. Ах, младата любов. Гадост.

Но аз също я исках.

След като се приготвих да си лягам, се загледах в лунната светлина процеждаща се през

прозореца и проучих фигурите, които образуваше в краката ми. Пълнолунието бе свършило,

водейки към новолунието, към тъмнината на луната.

Опитах се да се представя как кожата ми изтръпва при допира к, по начин по който го направи, докато Конър я докосваше. Пръстите му бяха загрубели от всички дейности, в които участваше, но милваха нежно гърба ми. Стоплих си от мислите за него, почти толкова колкото когато

наистина се случваше. Опитах се да го изхвърля от ума си.

Но когато заспах, както обикновено, той беше там, чакайки ме в съня ми.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net/

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Eight

Глава осма

Превод: sunset

Редакция: sunset & djenitoo

_______________________________________________________________

Когато слязох на закуска следващата сутрин нямаше и следа от Конър. Тъй като не бях в

настроение за разговори седнах на една празна маса в ъгъла. Нападайки закуската си, бях

толкова погълната от нея, че не забелязах Лукас докато не седна до мен.

С набръчкано чело, единствения ми знак за поздрав, пих от черното кафе, знаейки че трябва да

избеля зъбите си скоро. Той сякаш се забавляваше от настроението ми.

Когато оставих чашата долу той започна сериозно:

Трябва да поговорим.

Повдигнах рамене.

Говори.

Това не е най-доброто място.

Огледах се наоколо. Няколко хора определено ни гледаха, но учтивите се опитваха да

прикрият интереса си. Най-вероятно просто ставах параноична, но имах чувството че ме виждат

като откачалката, която съм.

Е, къде? – попитах, опитвайки се да не оставя дискомфорта да се просмука и в гласа ми.

Отидохме до покрива. Бе някак странно колко освободена се чувствах там. Когато погледнех

напред, всичко което можех да видя е гората, която се простира напред в хоризонта и

отдалечени планини.

Всеки път, когато забравя какво защитаваме идвам тук – каза Лукас с благоволение –

Мисля си за лятното слънцестоене, когато нашия вид се събира за да отпразнува

съществуването си. Мисля колко крехко е всичко, колко много можем да изгубим ако

съществуването ни се разкрие.

Значи той споделяше мнението на старейшините. Не се изненадвах, след като един от тях бе

дядо му.

Като Кайла, Конър мисли, че може би трябва да се разкрием.

Той се усмихна.

Да, знам. Може би те са прави, но ако не са това не е нещо, което ще можем да

съградим отново.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Дилемата му изглеждаше подобна на борбата, пред която трябваше да се изправя, за това

дали да говоря със старейшините. Но без знанието точно как ще реагират, поемах шанса да

бъда изгонена от поста си на Тъмен Пазител. Веднъж след като обявя, че не мога да се

преобразувам – няма връщане назад.

Седнах на ръба на малката тухлена стена.

За това ли искаше да говориш с мен – да убедя Конър, че е най-добре да запазим

тайната си?

Усмивката му се разшири.

Не. Съмнявам, че убежденията на Конър могат да бъдат променени, но също така и му

вярвам, че няма да ни предаде, така както направи брат ми. – по-големия му брат,

Девлин, бе казал на Менсън за съществуването на шифтърите. Лукас стана по-сериозен.

– С Конър си поговорихме миналата вечер. Съгласихме се, че трябва да направя някои

размествания в отборите. Прехвърлям те в моя.

Отдръпнах се бавно от стената.

Какво? Но аз преминах глупавия тест.

Няма нищо общо с теста – той повдигна вежда – Е, може и да има. Конър мисли, че е

прекалено разсейващо да си в отбора му. Аз се съгласих.

Преглътнах тежко.

Не разбирам. Да не би да е за това, че не го последвах в горите?

Той погледна изненадано.

Не знам нищо за това.

Ще говоря с него, щя го разубедя –

Той и отбора му тръгнаха късно миналата вечер.

Седнах обратно, посрещайки неудобността на тухлената стена, която се врязваше в краката ми.

Не можех да разбера. Трябваше да кажа на Конър, че не го тествам, че осъзнавам, че не съм

заместник на Линдзи. Ако бяхме прекарали малко повече време заедно, да се опознаем един

друг –

Възложих на Рейв негов собствен отбор. Ти ще заемеш неговото място като моя втора

по ред командваща, – продължи Лукас.

Погледнах нагоре към него.

Като утешителна награда?

Не е така. Ти винаги си била по-посветена от всеки друг в подготовката да станеш

Пазител. Това се счита за предимство.

По всяко друго време щях да съм развълнувана от оценката на водача ни, но точно сега, всичко

което можех да си мисля бе за Конър и как да поправя нещата помежду си.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

А къде е отбора на Конър?

В Търънт, дебнат по протежението на пътя.

Дебнат. Което означава, че пътуват във вълча форма. Може би, въпреки всичко, да бъда

изритана от отбора на Конър не бе чак толкова лошо нещо.

Най-вероятно ще са в Слай Фокс тази вечер – Слай Фокс е местно заведение. Лоша

храна и музика, но чудесна атмосфера. – След това ги изпращам към лабораторията, да

наблюдават докато ние се приготвяме.

Кимнах. Може би току-що бях получила шанс да видя Конър тази вечер, да разбера точно какви

бяха отношенията ни. Ако бяха никакви, то трябваше да зная това. Ако нещо помежду ни бе

възможно, също – трябва да зная и това.

Прие го по-добре отколкото смятах, – каза Лукас.

Пое голям риск когато ме доведе тук. Може би щях да реша да се хвърля от покрива.

Той се засмя.

Не и ти. Ако нещо ме притесняваше, то това е, че може би щеше да хвърлиш мен от

покрива.

Усмихнах му се. Най-вероятно вече имам репутация за силата си.

Какво сега?

Отивам да се срещна с един човек, който може да ми даде няколко съвета как да

свалим лабораторията на Био Хром без да предизвикаме пожар. След това с Кайла ще

караме до Търънт. Нося със себе си няколко неща, които трябва да оставя на входа на

националния парк. Други неща, които трябва да пренесем. Но има свободно място в

джипа ако искаш да се возиш с нас. Или може да се върнеш сама.

Пеша – единствената ми опция – щеше да ми отнеме много повече отколкото ако бях вълк.

Вълците могат да тичат със скорост четиридесет мили в час, но и те не можеха да я поддържат

дълго. Дори и шифтърите. Във вълча форма ще отнеме повече време да достигнем до входа на

националния парк отколкото с кола. Така, че имах перфектна причина да приема офертата му.

Предпочитам да съм с теб. Мисля, че майка ми трябва да се върне от пътешествието си

днес. Нямам търпение да я видя.

Чудя се колкото много лъжи и извинения мога да изрека преди Лукас да започне да ме

подозира. Той не е глупав.

Започнах да съжалявам, че не бях решила да направя мой си поход докато се качвах на гърба

на джипа, зад Лукас и Кайла. Сякаш бях получила място на първите места на новооткритата

любов, като се усмихват един на друг и държат ръцете си възможно най-дълго време през

пътуването. Не негодувах, че са заедно, но да ги видя по този начин бе постоянно напомняне

на това, което аз нямам. Прекарах много време вглеждайки се през прозореца, наблюдавайки

пейзажа.

В един момент попитах.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Как мина срещата с човека с информацията за събарянето на лабораторията?

Лукас срещна погледа ми в огледалото за обратно виждане.

Предложи ни много варианти. Но не знам дали това е пътя, по който трябва да поемем.

Той има нужда от чертежите на сградата. Ако е скрита лаборатория, няма да сме

способни да намерим нищо в публичните регистрации.

Какво ще правите тогава?

Ще направим малко проучване, може би ще изпратим шпионин. Не зная. Ще поговоря с

баща си.

И баща му някога е бил водач на Тъмните Пазители. След това е предал позицията на по-

възрастния си син, който ни предаде като разкри съществуването ни пред Био Хром. Разбирах,

че Лукас се чувства сякаш има нещо което да докаже, да покаже на всички, че не е като брат си.

Кайла погледна над рамото си към мен.

Та, предната вечер. Двамата с Конър на филма.

Не беше среща, просто отидохме там по едно и също време – повдигнах рамене сякаш

не е голяма работа – Затова седнахме заедно.

И си тръгнахте заедно.

Въздъхнах.

Намекваш ли нещо?

Само се чудя какви са чувствата ти към него.

Знаеш, че наистина не знам – нямаше да призная колко много се интересувам от него,

не и докато Лукас е наоколо. Толкова много неща в живота ми не се движеха по

първоначалните ми планове. Опитвах се да огранича нанесената вреда, затова не исках

хората да ми съчувстват.

Мисля, че сте сладки заедно – каза Кайла.

Съзнанието ми пропищя одобрително.

Ще имам под предвид това – казах, усмихвайки се.

След това Кайла върна вниманието си обратно на Лукас, а аз преместих погледа си към

преминаващата гора. Бе по средата на лятото, а по това време зеленината е най-дебела.

Слънчевата светлина се промъкваше през покривалото създадено от дърветата, създавайки

мозайка от светлини и сенки. Бе толкова красиво.

След това нещо – тъмна вълнеста могила? – премина през погледа ми толкова бързо, че

дори не бях сигурна.

Почакай, Лукас, спри – извиках.

Какво има? – попита.

Просто спри. Видях нещо.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Преди джипа да спре напълно, вече бях излязла, насочвайки се към посоката от която

дойдохме. Прескочих тясната клисура. Изсушените клонки и листа изпукаха под ботите ми

докато търсех трескаво, това което бях видяла. Къде точно беше?

Тогава го забелязах и сърцето ми се качи в гърлото ми. Спрях и коленичих до поваления вълк.

Бе необичайно спокоен, гърдите му едва нарастваха за да си поеме дъх.

Какво му има? Умира ли? – попита Кайла докато тя и Лукас клекнаха до мен.

Не знам – прошепнах.

Погалих го нежно, пръстите ми преминаха през черната козина докато не напипаха нещо

твърдо. Предпазливо разделих косъмчетата.

Упойваща стрела, – каза Лукас сърдито, посягайки към нея и изваждайки я. Повдигайки

глава назад той вдъхна дълбоко.

Био Хром. Подушвам Менсън.

Огледах се бавно наоколо. Не можех да ги помириша, но определено засичах дисхармонията в

гората.

Защо биха направили това? – попита Кайла.

Може би са си помислили, че е шифтър – отговорих к.

Но защо са го оставили тук? – попита пак.

Нямах отговора на този въпрос. Нито пък Лукас.

Може да са все още наоколо – каза Кайла.

Лукас поклати глава.

Мириса не е достатъчно силен.

Чувствам се сякаш имам да науча още куп неща – каза Кайла.

Лукас взе ръката к.

Справяш се добре. Кашата с Био Хром – не е нещо, за което обикновено трябва да се

тревожим.

Какво ще направим за вълка? – попитах. – Не можем да го оставим така, беззащитен

към всякакви хищници.

Ще се преобразувам и ще остана с него – каза Лукас – След това ще направя малко

разузнаване. Погледнете какво друго мога да взема от джипа, след това се върнете,

карайте до града и ще се срещнем в Слай Фокс довечера.

Няма да те оставя сам – каза Кайла.

Всичко ще бъде наред – увери я Лукас.

Ако можех да се преобразувам щях да бъда доброволец за оставането. Вместо това, станах на

крака. Трябваше да си тръгна, за да може Лукас да се преобразува. Също така трябваше да им

оставя няколко минути за да се сбогуват.

Ще се видим обратно в джипа. Бъди предпазлив, – казах.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Лукас се ухили.

Ще бъда.

Направих една крачка и чух как нещо изпука под туристическите ми обувки. Поглеждайки

надолу, вдигнах счупено микроскопско стъкло намазано с кръв.

Добре, това не е нещо, което може да се види в гората всеки ден.

Показах го на Кайла и Лукас.

Ъхх, – каза Лукас. – Трябва да са пътували с някаква лабораторна екипировка за да

могат да изследват кръвта. Това е причината да оставят вълка. Били са способни да

разпознаят, че е просто вълк.

След това са го оставили след себе си, беззащитен – не можех да спра гнева, който

преминаваше през мен. Бе едно нещо да са в преследване на шифтърите, но сега

поставяха невините вълци в опасност.

Вълка започна бавно да се мърда.

Няма да е много щастлив когато се събуди напълно – каза Лукас – по-добре върви.

Както казах – бъди внимателен, – напомних му преди да се насоча обратно към джипа.

Няколко минути по-късно Кайла дойде при мен, с дрехите на Лукас в ръка.

Не мога да повярвам, смятах Менсън за толкова приятно момче –каза.

Аз също, – казах к. – Просто е обсебен.

Тя се настани зад волана, докато се качвах на предната седалка. След като сложи дрехите на

Лукас отзад, тя запали двигателя и потеглихме.

Приближават се, – каза тихо. – Мога да ги усетя. А ти?

Да, – дори и сега, сякаш чувствах как ме наблюдават.

Как можем да ги накараме да ни оставят намира? – попита Кайла.

Не знам дали е възможно, мисля че Конър е прав. Ако унищожим лабораторията, може

би ще ги сломим, но няма да ги спрем. Предполагам, че това не е точно начина, по

който си планирала да прекараш лятната си ваканция.

Кайла се засмя силно.

Едва ли. Дори не знаех, че шифтърите съществуват преди началото на това лято, – тя

стана малко по-сериозна. – Но ще направя всичко за да ги защитя сега.

И при двете ни е така.

Мислиш ли, че ще победим? – попита.

Не отговорих. Бях преминала квотата си лъжи този ден. Истината е, че те изземат горите ни,

животите ни. Не мисля, че нещо би ги спряло докато не вземеха в коварните си лапи поне един

от нас.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Nine

Глава девета

Превод: sunset

Редакция: sunset & djenitoo

_______________________________________________________________

Когато стигнахме до Тарън насочих Кайла към дома ми. Вгледах се в двуетажната структура,

която олицетворяваше средна класа. Майка ми бе работила усилено за да ни купи тази къща.

Винаги съм знаела, че не съм предопределена да бъда водач на глутницата ни или дори да

бъда сродна душа на лидера и нямах нищо против това. Също така и не възразявах срещу

живота, който ми бе осигурила майка. Да бъда възможно най-дорбия Тъмен Пазител винаги е

било единственото нещо, което някога съм желала. Е, добре де, да намеря истинската си

сродна душа се бе издигнало и наместило точно след това желание, но не можех да го

контролирам. Докато усъвършенстването на уменията ми като Пазител – можех.

Взех раницата си.

- Благодаря за превоза.

- Ще бъдем в Слай Фокс довечера, – каза Кайла. – Отбий се, ако имаш възможност.

- Да, ще дойда. Искам да разбера какво е открил Лукас.

Излязох от джипа и започнах да вървя, забавяйки стъпките си когато чух Кайла да тръгва.

Колата на майка ми бе паркирана на алеята, така че знаех че си е в къщи. Видях как пердето на

прозореца трепна, чудех се дали майка ми очакваше да се преобразувам докато вървях към

вратата. Винаги сме били заедно, макар че тя си мислеше, че се нуждая от живот отвъд това,

което тя виждаше като обсебеност да бъда Тъмен Пазител.

- Това не е всичко, – казваше ми често тя.

Моя обичаен отговор бе:

- От коя планета падаш?

Вратата не се отвори. Мама не побягна, за да ме поздрави. Очевидно това нямаше да бъде

един Холмарк момент* (*вероятно се има предвид бурните посрещания във филмите по ТВ

Холмарк).

Не беше докато не затворих вратата зад мен и майка ми не изтича напред и не ме смачка в

прегръдката си.

- О, бебчо, добре ли си?

Мразех да ме нарича бебчо. Звучеше толкова детинско. Не съм била бебе от дълго време

насам. Обикновенно бих се откъснала от задушаващата й прегръдка, но точно в този момент се

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

нуждаех от нея. За пореден път се борех със сълзите си. Боже, тези емоции са толкова

неудобни!

Най-накрая мама ме отдръпна от себе си, ръцете к все още бяха обвити около рамената ми

сякаш се чудеше дали да не ме разтърси. Очите к, зелени като листата през пролетта, се бяха

впили в моите. Косата к бе червеникаво-кафява, цвят който винаги съм искала да взема от нея.

Никога не бях виждала снимки на баща си, но тя ми е казвала, че съм взела тъмния ми вид от

него.

Разтревожените к очи се изпълниха с тъга.

- Не си се преобразувала.

А моите проклети очи се напълниха със сълзи.

- От къде знаеш? – прошепнах.

Тя ме придърпа по-близо към себе си и започна да ме люлее.

- О, бебчо, толкова съжалявам.

В гласа к чух силна вина. Откъснах се от прегръдката к, скръстих ръце пред гърдите си и се

загледах в нея. Поне любопитсвтото ми накара сълзите да спрат.

- За какво? Какво си направила, мамо?

- Седни, – каза ми.

- Нямам нужда да сядам. Просто ми кажи.

Майка ми кимна, но погледа к повече не срещна моя.

- По време на лятото, когато навърших седемнадесет, бях в Европа. Срещнах някого... в

Франция. Антонио. Влюбих се.

Европейския шифтър, който старейшините бяха споменали.

- Баща ми, нали?

Тя най-накрая погледна дирекнтно към мен.

- Да. Винаги съм ти казвала, че е преминал през трансформацията ми мен – но не беше така.

- Значи премина през нея сама и оцеля?

- Не, имах един приятел. Майкъл. Той премина с мен, но и двамата знаехме, че никога не ни е

било писано да бъдем сродни души. А след това срещнах баща ти –

- Но той не е можел да мине през нея с теб. И какво? Аз съм пълна загубенячка? Защо дори си

се влюбила в него? А какво е направил той с –

- Той е човек.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Не мислях, че дори ядрена бомба в дневната би могла да ме съсипе по-ефективно. Черни петна

започнаха да танцуват пред очите ми и осъзнах, че съм спряла да дишам. Не бях сигурна дали

исках да започна да го правя отново. Но тялото ми, което ме бе предало по време на

пълнолунието, ми измени отново. Поех дълбок дъх.

- Ти не мислеше, че... ти не си – загубих способността си да свържа собствените си мисли, да

изрека думи – не трябваше ли да го споменеш до сега?

- Надявах се, че няма да ти се наложи някога да го научиш, че си наследила моите гени, че ще

се преобразуваш. Особено когато поотрасна и единствената ти мечта бе да си Тъмен Пазител.

Не исках да ти отнема това ако не се налагаше, – тя се пресегна към мен. – Бебчо, аз –

- Не ме наричай така – изпищях, махайки ръцете й от мен. Започнах да крача в стаята. – Не съм

бебе. Най-накрая съм Тъмен Пазител – но не мога да се преобразувам. Всичките тренировки,

които правех, цялото това подготвяне.

- Знам. Знам колко силно го желаеше. Надявах се, че по време на пътуването ми в Европа ще

намеря Антонио в случай, че се нуждаеш от него.

Завъртях се и се загледах в нея.

- Защо би ми трябвал?

- Мислех си, че ще ти е нужно някое местенце, където да отидеш. Докато времето ти

приближаваше, никога не усетих – гласа к спадна.

- Че съм шифтър?

Тя кимна засрамена.

- Мамо, това е просто чудесно! Винаги съм си мислела, че ще си там за мен – но когато се

нуждаех от теб най-много теб те нямаше. Как можа да не ми кажеш?

- Срам ме беше . Човек. Никой не знае, не съм казала и думичка.

Ако собствената ми майка бе засрамена, че е излизала с човек, как трябваше да се е

почувствала сега, когато бе сигурна, че дъщеря к е човек? Дали всички шифтъри щяха да

реагират по този начин, ако им кажех истината?

Нямаше да ме желаят. Нямаше да съм част от тях вече.

- Имах правото да знам, – отправих се към вратата.

- Къде отиваш?

- Да се справя с това, по начина, по който се справям с всичко – сама.

Усетих значението на думите, докато се насочвах към Слай Фокс. Знаех, че евентуално щях да к

простя. Щяхме да поговорим и да се върнем обратно към старите ни семейни правила: Аз ще

съм силната и майка ми ще се тревожи за неща, които не могат да бъдат променени. Но за

сега, аз бях бясна, наранена, и разочарована. От нея и от себе си.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Не рождената ми дата е сгрешена, а гените ми. Аз съм Статик. Никога няма да се променя. И

също така знаех, че не мога да споделя с никой ужасната ситуация, в която се намирам. Не бяха

само моите мисли, а и тези на майка ми. Не беше ли това очевидно, в думите които каза за

баща ми?

Каквото и да бе почувствал Конър в целувката ни снощи, най-вероятно след това бе измил

устата си със сапун, откривайки, че е целунал Статик. Знам, че аз бих.

Залеза приближаваше. Тарънт е малко, туристическо градче, пълно с магазини за сувенири,

хотели и закусвални, места с за екипи на заем, които бяха надлъж и нашир по главната улица

на града. Не бях в настроение да опътвам туристите, затова продължих да вървя в по-мрачната

част на улицата, която бе запълнена с дървета. Евентуално щях да стигна до Слай Фокс,

заведението бе построено на края на града, затова когато имаше банди, които свирят на живо

никой в града не беше обезпокоен от шума. Може би щях да се срещна с приятелите си, да се

слея с хаоса, но дотогава изповедта на майка ми щеше да гори в мозъка ми.

Главата ме болеше. Също и сърцето.

Защо не го бях разбрала до сега? Когато момче от нашия вид се влюби, то това е до живот.

Момчетата не напускат просто така. Но както всички общества си имахме и черни овци. Бях

мислела за баща си като за изключително лошо момче, което не е искало да бъде обвързано.

Докато ме болеше, че не е наоколо, си го представях като някой самотен герой. Почувствах се

като пълен идиот. Тръгнах по пътя, който водеше към Слай Фокс. Конър трябва да е там по това

време, за да се срещне с Лукас. Имах отчаяна нужда да го видя. Не планирах да повторим

предната вечер, но може би просто щяхме да поговорим. Не можех вече да преследвам

някаква връзка с него или с който и да е шифтър.

Утре ще се върна в Уолфорд. Ще обясня на старейшините, че не мога да служа като Тъмен

Пазител. Не бях сигурна дали щях да им кажа причината. Не бях сигурна дали съм способна да

оформя на глас думите.

Аз не съм шифтър, а статик.

Но този факт нямаше да промени заплахата за шифтърите, все още можех някакси да им

помогна. Няма просто така да си тръгна докато се намират в опасност.

Беше иронично, че исках да унищожа единственото нещо, което можеше да ме доведе до

спасението ми. Почти се спънах в собствените си крака при тази мисъл.

Наистина ли съм толкова егоистична? Или те бяхме егоистичните? Защо не споделят със света

това, което имат? Ако серума ще ме направи като всичките ми приятели, трябва ли да позволя

да го инжектират в тялото ми?

Въпрос на едно сърцебиене.

Чух как една клонка изпука. Бях прекалено изгубена в собствените си мисли за да реагирам.

Завърттях се настрани, в същия момент в който някой ме сграбчи, увивайки масивната си ръка

около мен, така че едва можех да помръдна. Усетих леко боцкане във врата си. Тялото ми

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

незабавно започна да трепери, а очите ми започнаха да натежават, докато се опитвах да ги

задържа отворени, докато поне успеех да разбера какво точно се случва.

След това видях зелени очи и кафява коса, и триумфираща усмивка. Всичко това идваше от

едно лице, което можех да разпозная. Менсън.

- Не се бори с него, – каза, почти нежно.

Но го направих. Био Хром са тук и се опитах да извикам за помощ, но устните ми не

помръднаха.

След това света стана черен.

Главоболието, което усещах, когато напуснах майка ми, бе десет пъти по-лошо когато се

събудих. Исках да разтрия слепоочията си, но ръцете ми бяха завързани зад гърба ми. Усещах

твърдата пластмаса около китките ми. А след това се сетих, че с убождането на иглата дойде

още една болка: Менсън.

Очите ми се отвориха. Бях завързана с гръб за едно дърво, а аромата на богата почва

изпълваше ноздрите ми. Можех да видя пластмасовите неща, които бяха около китките ми.

Това не беше на добре.

- Тя се събуди, – извика някой.

Погледнах над рамото си за да видя неандерталски изглеждащ мъж, който стискаше пистолет.

Главата му бе обръсната и очевидно имаше навика да свива перидоично мускилите си, сякаш

искаше да привлече внимание към невероятния си бицепс. Не можех да видя светлините на

града, но видях включените фарове на няколко превозни средства, които бяха наредени на

стратегическо място, така че светлината им да сочеше към мен. Това не беше на добре.

Наблюдавах как едни туристически обувки навлизат в полезранието ми и след това Менсън

изкочи пред мен.

- Здрасти, – каза, сякаш бяхме приятели, които си казваха отговорите на домашното.

Той подръпна плитката ми, а аз извих глава назад, опитвайки се да се измъкна от хватката му.

Но косата ми бе тъведе дълга и всичко, което успях да постигна бе да получа един случаен удар

докато ме придърпваше обратно към себе си.

- Играй честно.

- Защо? Ти не го правиш.

- Ето защо трябва да го правиш, – той изучи плитката, сякаш никога до сега не бе виждал коса.

- Това ли е цвета на козината ти?

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

- Имаш предвид цвета, който украсява анорака ми? Не, по-скоро е златисто-кафяв. – отговора

ми ме накара да се сетя за Конър. Ако се концентрирах на него, може би щях да успея да

премина през този разпит.

Менсън дръпна по-силно.

- Ауу.

- Не харесвам умниците, – каза с глас, който ме накара да се зачудя дали щеше да стигне до

крайности.

- А аз глупави въпроси. Козината ми? Не знам за какво говориш.

- Казваш, че не си върколак?

Извъртях очи.

- Все още ли си мислиш, че наистина съществуват?

- Знам, че е така. Познаваш ли Девлин?

Кой не го знаеше? Брата на Лукас. Този, който ни предаде. Сега е мъртъв, но Менсън очевидно

не знае това. Нямах намерение да го просветлявам.

- Разбира се, че да. Той има удостоверение за лудост.

Менсън се усмихна.

- Каза ми, че върколаците живеят в тази зона. Хванахме един. Лукас.

Повдигнах вежда, доволна, че мога да си издокарам самонадеяна гримаса, докато всъщност

бях доста уплашена.

- Лукас е върколак? Вие какво? Виждали сте го как целия се окосмява?

Израза на Менсън стана отбранителен и инат.

- Не, но Девлин ми каза. А козината на вълка . . . беше със същия нюанс като косата на Лукас, при което трябва да признаеш, че е доста странна комбинация от цветове.

- Това не означава, че е бил Лукас. Имам предвид, сериозно, заслушай се в собствените си

думи. Върколаци!?

- Зная, че шерпите са върколаци. Ти си шерпа, затова не го отричай. Зная, че защитавате

тайната си чрез националната гора, като не позволявате на външни хора да нахлуват вътре.

Контолирате къде точно лагерниците и катерачите могат да отидат.

- По колко начина мога да го кажа? Върколаците не съществуват, – това е мантра, която

шифтърите са положили клетва да повтарят. По какъв друг начин биха могли да запазят

съществуването си в тайна?

- Ще се превъплатиш за мен, по един начили или по д –

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

- Тя е човек – каза някой.

Менсън се завъртя.

- Сигурен ли си?

Погледнах над Менсън, за да видя как Итан се бе загледал в нас. Той бе част от групата, която

заведохме в гората по-рано това лято. Той бе толкова блед, че веднага го бяхме определили за

затворен тип, но никой не обърна внимание на това, тъй като Д-р Кейн бе заявил, че е завел

учениците си по биология на разходка в дивото, за да я изучат.

- Кръвта не лъже, – каза Итън. – Нейната е човешка.

Взели са от кръвта ми, без дори да знам? Копелета! Не мисля, че някога съм била толкова

благодарна на това, че майка ми е спала със Статик.

- Но другата, – Итън се ухили. – Бинго!

- Чия друга? – попитах, докато стомаха ми започна да се стяга от страх.

С широка усмивка, подобна на тази на Итън, Менсън погледна на другата страна. Проследих

погледа си. Тогава видя другия им затворник, който лежеше на земята, с ръце завързани зад

гърба и глезени свързани един с друг, все още в безсъзнание.

Конър.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Ten

Глава десета

Превод: sunset

Редакция: sunset & djenitoo

_______________________________________________________________

-Имаме си върколак – каза Итън.

Сигурен ли си? – попита отново Менсън.

О, да. Има съвсем малко човешко, но повечето е вълчо.

Усещах как всичко в мен се изпълва с отчаяние.

Не изглеждаш много изненадана от откритието, че е върколак – каза Менсън.

Преместих погледа си на него. Като се замисля, предполагам, че е трявало да имам някакви

зашеметени реакции, да въздъхна и може би едно „О, Боже мой!”, но бях прекалено

притеснена за Конър. Конър от друга страна би взел за престъпление, че е наречен върколак.

Той е шифтър. Повдигнах глава гордо.

Просто изгубих ума и дума. Вашата група е нещо повече от луда –

Той замахна с ръка през въздуха, почти удряйки носа ми, отрязвайки думите ми.

Спести си го – каза. – Доказателството е в кръвта.

Което винаги можеше да бъде обяснено като... не знам като какво, но със сигурност имаше

нещо. Това бе всичко, което някога щяха да получат. Знаех, че Конър никога не би се

преобразувал пред тях. Никога не би потвърдил това, което подозираха, без значение какво му

причиняваха.

Кръвта ми се вледени при мисълта какво могат да му направят.

Добре тогава. Да се стягаме за път – внезапно изрева Менсън.

А момичето? – попита неандерталецът. – Да я пуснем ли?

Не – каза Менсън, с тон който обиновенно използваха при бавно-развиващите се. – Тя ще

каже на другите. Идва с нас. Освен това, имам чувството, че можем да я използваме по

някакъв начин за да вземем това, което желаем от върколака.

Докато неандерталецът увиваше силната си ръка около лакътя ми и ме придърпваше нагоре за

да стъпя на краката си, леден страх премина през тялото ми. Конър не е единствения в

опасност, дори не искам да знам какво е приготвил Менсън за мен.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Те ни задърпаха до задната част на микробуса, плъзнаха вратата за да я затворят и я заключиха.

Другите врати също се затвориха когато хората влязоха вътре. Менсън погледна назад към нас.

Изражението му ми напомняше на ловец, който се възхищаваше на елена, който е прострелял.

Не опитвай нищо. Джонсън тук има зашеметителен пистолет и пушка с успокоително.

Можех да видя задната част на главата на Джонсън, не бях изненадана да видя, че това е

неандерталецът. Мъж, който можеше да мине за негов близнак шофираше. Итън бе на

предната седалка.

Къде отиваме? – попитах Менсън.

В лабораторията. Ще ми бъде по-лесно да изучавам момчето вълк.

Какво искаш да научиш?

Кайла не ти ли каза?

Наистина каза, но се надявах да ми даде малко време. Може би някой щеше да ни намери

преди да потеглим. Дадох всичко от себе си, което се състоеше в едно жалко поклащане на

главата ми.

Какво го кара да се трансформира, – той премести погледа си към Конър. – Искам да

разбера как работи и да го пресъздам. Последиците за медицината и армията ще са

астрономически. Да не споменаваме развлекателните цели. Ако можеше да вземеш хапче

и да си върколак за един час, нямаше ли да пробваш?

Обърнах главата си на една страна, за да не му позволя да види колко отчаяно желаех това,

което можеше да предложи един ден.

Да вървим – каза.

Потеглихме и скоро започнахме да подскачаме по кривия път. Прозореца бе отворен и вятъра

нахлуваше силно, заглушавайки думите им и пречейки ми да разбера точното им значение.

Колкото и да се вслушвах, всичко което можех да чуя бе изтонацията на гласовете им.

След това чух.

Какво по д –

Тихо – прошепнах. Лицето ми бе само на няколко инча разтояние от това на Конър.

Имаше светлина, която нахлуваше през прозореца, луната, звездите, може би дори

уличното осветление . . . не зная. Или може би просто очите ми се бяха приспособили към

мрака, така че да вижам фигурите чрез сенките им.

Британи? – въпроса му бе зададен с тих глас.

Да – видях бялото на очите му, докато той ги извърташе нагоре, опитвайки се да види –

Менсън, – казах, опитвайки се да бъда възможно най-тиха. С вятъра, заглушаващ думите

ни може би щяхме да обмислим план за бягство без никой да ни чуе.

Можех да видя напрежението между Конър и това, което го задържаше.

Пази силите си.

С ниско грухтене той се отказа.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Не могам да повярвам, че са ме заловили.

Също и аз – със сигурност той е трябвало да ги помирише преди да се приближат

прекалено много – Как –

Застреляха ме с нещо.

Съдейки по вълка в гората разбрах, че най вероятно са изстреляли упойваща стрела към Конър.

Не можех да разбера защо са решили да действат от близо при мен. Може би са им свършили

стрелите. Бях смазана от факта, че ме бяха надвили толкова бързо. Конър беше прав. Без

значение колко се приготвях никога нямаше да бъда напълно готова.

Някакви идеи как да се освободим? – попитах.

Предполагам, че трябва да се опитаме да ги убедим, че не сме върколаци.

Те вече бяха разбрали за това за мен, но Конър не знаеше това. Мислех си да му кажа, но все

още бях зашеметена от срама за смесените си родители.

Изследваха кръвта ни. Не е човешка.

Една истина и една лъжа. Неговата не е човешка. Но все още не бях готова да кажа на глас, че

моята е.

Чух неудовлетворението в стона му. Тогава бях уплашена да не се преобразува, но не във вълк, а във войнствен режим. Неговото превъплатяване във вълк можеше да осигури бягството му,

но и също така би ги убедило в съществуването на вида ни. Освен това, трансформацията

докато е все още завързан ще е трудна, и не бях сигурна, че щеше да го освободи от оковите

му. Можех да видя как изучава заобграждащата ни среда и да разпознае безсмислието на

следващите ни действия. По някое време може би щяхме да можем да избягаме, но сега не бе

това време.

Просто отвратително – Конър изсъска изпод дъх. След това погледна към мен. – Наранена

ли си? – гласа му отрази истинска загриженост.

Само гордостта ми.

Той се узхили и бях изумена, че е способен да го направи, въпреки отчайващите обстоятелства.

Ще оцелееш.

Помислих си за удара, който е понесла неговата гордост докато Линдзи се е размотавала с

Рейв.

И двамата ще оцелеем.

По един начин или по друг.

Колко са? – попита и разбрах, че става дума за похитителите ни.

Четири. Менсън, Итън и два гаднярско-изглежждащи пича.

Трябва да са наемниците.

Дори в сенките можех да видя концентрацията на Конър, докато той се опитваше да измисли

най-добрия начин да ги свали.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Имат оръжия – почувствах се задължена да му кажа.

Той кимна леко, това не го учуди.

Мисля, че ще останем тук за сега, поне докато не достигнем крайната си точка. Водят ни в

лабораторията.

Конър кимна отново, въпреки, че разбрах, че не е щастлив от оценката ми. И аз не бях, но

трябваше да се срещнем с реалността, ако искахме да имаме някакъв шанс да оцелеем.

Страхувах се, че Менсън може да ни чуе – въпреки, че изглеждаше малко вероятно от бързо

преминаващата струята вятър. Но не можех да разчитам на това. Конър трябва да се е

почувствал по същия начин, защото преодоля малкото разтояние, което ни разделяше и опря

челото си в моето.

Всичко ще бъде наред, Британи – той плъзна устните си по бузата ми. Топлината на

близостта му премахна студенината на страха ми, която ме приковаваше откакто разбрах,

че Менсън е заловил и Конър. Бях над грижите за това, което щеше да се случи на мен, но

всичко което можеше да се случи на него ме ужасяваше.

Особено докато лежахме толкова близо един до друг. Обстоятелствата бяха наистина

отвратителни, но не можех да спра да се чудя какво би се случило, ако бяхме сами в тази

позиция, без никой около нас и без ръцете ни да са завързани. Представях си как развързва

плитката ми, можех да видя как разтърсвам глава, освобождавайки косата си. Можех да си

представя как правя всички неща, които майка ми постоянно ме предупреждаваше да не правя

докато не стана по-възрастна, докато получа по-здрава и ангажираща връзка. За толкова кратко

време, с нас лежащи така неподвижно, усетих всичко, което бе невъзможно помежду ни. Исках

толкова отчаяно да бъда развързана, за да го докосна.

Устата му бе толкова близо до усните ми, че ако обърнах главата си с по малко от сантиметър

щяхме да можем да се целунем. Затворих очи и ги стиснах. Как можех да си мисля за нас в

интимни отношение докато бяхме в опасност да изгубим животите си? Може би защото

можехме да умрем, така че внезапно изпитах нужда да изпитам цялата страст на живота, който

не съм имала до сега.

Исках всичко: целувките му, докостванията му... всичко.

Останахме близо един до друг, челата ни се опираха едно в друго, изглеждаше сякаш са

минали часове. Тялото ми започна да се схваща, но не исках да се мръдна далеч от Конър за да

намеря по-удобна позиция. Сямнявам се, че дори съществуваше такава. Прасците ми се

схванаха болезнено и направих всичко, което можах за да ги разтегна. Врата ми се напрегна.

Той бе този, който бе в най-голяма опасност, защото имаше това което желаеха.

Той бе шифтър.

Подремвах от време на време, докато часовете напредваха. Исках да бъда възможно най-

отпочинала, готова да се боря веднага щом имаме възможност.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Националната гора е милиони акри. Да се движим из нея, за да стигнем до мястото където бе

лабораторията им най-вероятно щеше да е отнеме по-голямата част от нощта.

Беше почти зазоряване когато микробуса спря. Вратите се отвориха, а задната се плъзна.

Джонсън насочи пушка към мен. Чу се леку пук! И след това една остра болка в бедрото ми.

Видях малка стрела....

Борех се за да задържа очите си отворени.

Чух как Конър изръмжда.

Още едно пук!

След това отново всичко стана черно.

Когато се събудих лежах в огромна метална клетка, която изглеждаше поставена в мазе. Тесен

прозорец нависоко в циментираната стена пръскаше няколко лъча слънчева светлина.

Решетките се разтърсиха. Извъртях се и усетих леко успокоение когато видях Конър в клетката с

мен – изпробвайки силата на затвора ни. Беше достатъчно висок за да можем да се изправим,

но вратата бе едва наполовина на височината. Не можех да разбера как е свързано, но

изглеждаше сякаш се плъзга. Представих си как Менсън и екипа му са ни претъркулили вътре

докато сме били все още в безсъзнание. Станах на крака, увих ръце около металните решетки и

разклатих клетката. Бе здрава.

Конър удари с ръка решетките.

Не помръдват.

Той седна долу в ъгъла и обви ръце около разранените си колена. Очевидно се бе събудил

преди мен и бе проверил нещата. Огледах се бавно наоколо.

Имаш ли някакви идея колко е часа? – попитах.

Не, взеха ми часовника. Вероятно стратегия, която Менсън е научил при вземането на

затворниците.

Погледнах към камерата в ъгъла.

И да, наблюдават ни – каза Конър, без да прикрива отвращението си.

Преглътнах тежко и се преборих да звуча смела.

Да не говорим за навлизането в личния живот.

Имам чувстовто, че неприкосновения ни личен живот ще бъде нарушен по-лошо от това.

Мислех си да седна до него, но бях твърде неспокойна затова останах на мястото си.

Мислиш ли, че могат да ни чуят?

Не и ако говорим много тихо.

Ядосана съм на себе си – казах през стиснати зъби, разочарована. – Предупреди ме

винаги да очаквам атака, а аз вървях без да обръщам никакво вни –

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Британи, няма начин да очакваме това по всяко време. Приготвяш се, но накрая –

изненадващата атака винаги отнема предимството на всички приготовления.

Исках да се усмихна на опитите му да ме накара да се почувствам по-добре. Но знаех истината.

Бях прекалено завладяна от собствените си проблеми, за да мога да ги усетя навреме.

Какво беше усещането, когато те заловиха предния път? – попитах.

Той повдигна рамене.

Менсън ни заплашваше, крещейки как ще придобие пари от нас. Намирахме се в една

пещера. Кой би си помислил, че ще ни открие там? Терена бе твърде груб за превозно

средство, затова вървяхме, – той се огледа наоколо. – Предполагам, че това е била

крайната точка от пътуването.

Той направи ли нещо?

Продължаваше да ни пита как се преобразуваме. Казахме му, че нямаме представа за

какво говори – той погледна към една от камерите – Но той просто не искаше да ни

послуша.

Вратата се отвори, писъка на пантите показаха, че вратата е доста тежка. Менсън застана пред

нас, заедно с Итън и друг лабораторен плъх, който срещнахме по-рано това лято, също и

Тейлър, който ги съпътстваше като идиот, който бе поел доста училищен тормоз. Зад тях бяха

Джонсън и неговия близнак насочили пистолети към нас. Менсън трябва наистина да се

страхува от способностите на шифтърите.

Добре. Спящата красавица и нейния чаровен принц са будни – каза Менсън докато той и

неговия антураж спряха на няколко крачки от клетката. Разбрах, че е насочил очи към

един монитор, чакайки за някакви знаци за действие.

Конър бавно се изправи и застана в стойка, подобна на хищника, който не се страхува от

плячката си.

Освободи ни, Менсън и ще пощадим животите ви.

Менсън се засмя мрачно.

Това прозвуча, като реплика от лош филм.

Трябва да мислиш, че е напълно възможно да те отнеса, иначе нямаше да имаш Глупи и

Глупчо до теб, държащи пушки.

Това, което смятам за възможно, е че върколаците същесътвуват. По-рано това лято

заловихме Лукас докато беше във вълчата си форма.

- Да – каза Конър подигравателно. – Спомням си, че спомена нещо подобно когато ме

залови предния път.

Менсън наистина залови Лукас във вълча форма, но никога не го бе виждал да се преобразува

от едната в другата форма, така че всичко, което имаше са предразсъдаците му.

Козината му изглеждаше точно като косата на Лукас, – каза Менсън, гнева се отличи в

интонацията на гласа му.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Вълците имат всякакви нюанси. Провети Уикипедия или Гугъл. Те са черни, кафяви,

червени, сиви, бели. А някои са комбинация от всички цветове. Разбъркали са цветовете

заедно с гените си. Обазалагам се, че ще намеря вълча козина, която ще съвпада и с

твоята коса. Нека да отидем на една разходка и ще видим какво ще намерим.

Много забавно. Знам какъв си. Кръвта ти го доказва.

Това, което кръвта ми доказва е, че някой е бил невнимателен, смесвал е проби или нещо

друго. Или може би виждате това, което искате да видите.

Точно така. Каквото кажеш, – Менсън се пресегна и щракна с пръсти. Итън падна на пода

като покорно куче, отвори клектката, която носеше и връчи на Менсън дълга пръчка с

накрайниче от памук. Менсън я задържа към Конър. – Нуждая се от проба от устата ти.

Увери се, че е напоен с много слюнка.

Конър се изхили и отстъпи крачка назад.

Ела и си я вземи сам.

Менсън направи движение с ръката си.

Уилсън.

Близнака на Джонсън пристъпи напред заедно с пистолет насочен към мен. Сърцето ми

започна да се удря в ребрата ми толкова силно, че се изненадах че не се чуваше от всички.

Вирнах брадичката си в знак на неподчинение и погледнах към Менсън.

Нямаш право.

Но вниманието му бе насочено към Конър. Той вдигна пръста си, подобно на учител, който

правеше забележка.

Това, приятелю, не е упоителен пистолет. Съдържа истински куршуми.

Няма значение – казах на Конър, знаейки че първия път когато се хванем на това ще

започнат да го използват и за други цели. Със сигурност Менсън блъфираше.

С ръмжене, Конър се пресегна през железните решетки и взе клечката от Менсън. Извъртя я

около устата си и я хвърли навън. Итън се опита да я хване, но нямаше бързите и точни

рефлекси на шифтърите. Вдигна я от пода.

Ще бъде ли наред? – попита Менсън.

Трябва да е. Просто малко мръсотия, – той я пусна в една турбичка.

Сега искаме още малко кръв, – Менсън потупа по вътрешната страна на лакътя си. – Чиста.

Конър – започнах.

Това е само малко кръв – без да сваля очите си от Менсън, той повдигна ръкава на

суитчъра си и напъха ръка между две от решетките. Реших, че Конър си представя какъв

ще е Менсън на вкус когато най-накрая впие зъбите си в него. Итън трябва да е бил

достатъчно умен за да прочете убийството в очите на Конър, защото отстъпи назад докато

Менсън не кресна някаква заповед към него.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Чудех се защо Менсън не е взел всичко, от което се е нуждаел докато все още бяхме в

безссъзнание, но след това осъзнах, че целта му е съвсем друга – иска да покаже точно кой

командва парада.

Исках да се продвижа по-близо до Конър, да хвана ръката му, но осъзнах че не искам да го

поставям в линията на огъня – въпреки, че шансовете му да оцелее при прострелка са много

по-големи от моите. Но докато не са виждали самото преобразуване, всичко което имаха бе

лабораторна работа, която можеше да се опровергае по някакъв начин.

Впечатляващо оръжие – каза Менсън имайки предвид бицепса на Конър.

Най доброто с което да те удуша.

Менсън се усмихна самодоволно.

Ти си просто едно лошо действие, след друго, нали?

Съжалявам, но сериозно приемам тази твоя игра малко трудно.

Не е игра. Ще видиш. Когато изготвим серума и се трансформирам във вълк, може би ще

се вмъкнеш в нея.

Защо да чакаме? Да го направим сега.

По-късно. Значи мускулите са резултат от постоянното трансформиране?

Тежести. Няма трансформация.

Тази част вече взе да доскучава. Знаеш, че знам.

Което очевидно е нищо.

Можех да кажа, че Менсън иска да каже нещо повече, че е радразнен от отношението на

Конър. Колкото до мен, бях впечатлена, че може да действа толкова хладнокръвно и

безгрижно – сякаш животите ни не са поставени в опасност.

Когато Итън свърши с извличането на кръв, взе малко от косата на Конър и изтърга един

очастък на кожата му. Изглеждаше несигурен докато покриваше кървящата ръка на Конър с

превръзка. Когато Итън се отдръпна надалеч, заедно със съкровищата си, Тейлър пристъпи

напред. Започна да вкарва бутилирана вода между решетките.

Какво? Няма бира? – попита Конър саркастично.

Беше ми трудно да повярвам, че по-рано това лято всички заедно пиехме бира в горите.

Бузите на Тейлър поруменяха, но не каза нищо докато продължаваше да вади от хладилната

чанта сандвичи, протеинови барчета и няколко ябълки.

Добре – каза Менсън – Добър апетит. Ще поддържаме връзка, – той се обърна и се насочи

към вратата.

Ей, Менсън – извика Конър леко, сякаш бе негов приятел.

Менсън се завъртя леко.

Наистина не ме искаш за твой враг – каза Конър мрачно, толкова заплашително, че

изпрати тръпки на страх по гръбнака ми.

Менсън пребледня преди да възвърне самонадеяната си физиономия.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Същото важи и за теб.

Щом Менсън и обкръжението му напуснаха стаята побързах да увия ръце около Конър. Той ме

прегърна силно и ме притисна плътно до себе си. От както се срещнах с пълнолунието сама не

се бях чувствала толкова ужасена.

Поне не взеха нищо от теб – каза тихо.

Затворих очи и ги стиснах. Имаше причина да не го направят, но не можех да се насиля да му

кажа, че не съм шифтър и те го знаят. Наистина не исках лошите момчета да излязат

победители, но също така не можех да спра да мисля, че ако Менсън успееше, ако се сдобиеше

със серум или хапче, или каквото планираше – ако го вземех, Конър може би никога нямаше да

научи за недостатъците ми. Инстинктивно знаех, че това което го свързваше към мен бе

връзката между шифтърите. Мислеше, че сме от един и същи вид. Шифтърите се движат

заедно, на групи, не допускат никого до себе си. Дори във външния свят, шифтърите спазват

дистанция от статистите. Все още не можех да повярвам, че майка ми се е влюбила в човек.

Всичко ще бъде наред – увери ме.

Накланяйки глава назад, изучих контурите на лицето му и не видях съмнение в очите му.

Как може да бъдеш толкова сигурен?

Защото знам, че когато възможностите ни да избягаме се осъществят ще си способна да

му нариташ задника.

Засмивайки се задушено, започнах да се боря да не се разплача точно както би направило едно

човешко момиче. Исках да бъда шифътр – да бъда силна за Конър.

Той започна да целува бузата ми, насочи се към ухото докато ми говореше с невероятно

дълбок и чувствителен глас.

Сериозно. Няма да останем тук за дълго време. Трябва просто да удържим фронта докато

дойдат останалите.

От къде знаеш, че ше дойдат? – прошепнах.

Защото с екипа ми трябваше да дойдем да разузнаваме тази зона и когато не се появя, те

ще отидат при Лукас. Може да им отнеме няколко дни да разберат, къде по дяволите съм

отишъл, но евентуално групата ще дойде първо тук за да завършат мисията си.

Междувременно ще ни освободят.

Знаех, че момента е неподходящ за този въпрос, но кога щеше да е по-добро? Все още бях

сърдита за решението ми да ме премахне от групата си.

Защо ме изрита от отбора?

Облягайки се назад, той погали с палец долната ми уснта.

Защото не мога да се концентрирам докато си наоколо. Защото от момента, в който тихо

ме предизвика в салона, когато те видят усещам този ритник в корема, за който говореше

Лукас и всичко, което искам е –

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Той ме целуна с глад, отчаяние. Може би страховете ни вземаха контрол над телата ни точно в

този момент. Но се притиснахме един към друг сякаш не планирахме да се пуснем. С остатъка

от съзнанието си, знаех че това е ужасна идея. Само щеше да даде на Менсън повече неща,

които да използва срещу нас.

Конър трябва да си е помислил същото нещо, защото се отдръпна и присви очи срещу една от

камерите.

Лошо време.

Предполагам, че при нас винаги е така.

Отново погали с палеца си устните ми, но сега бяха подути и стегнати.

Да. Гладен съм и то не само за теб.

Започна да се отдалечава и внезапно спря.

Ей, какво е това?

Проследих посоката на погледа му и открих разкъсване в ръката на тениската си.

Трябва да са я раздърпали докато ни качваха в клетката или нещо подобно. Не е голяма

работа.

Не това – каза, гласа му бе опънат. Той плъзна пръста си във вътрешната страна на плата. –

Това. Менсън нарани ли те?

И разбрах, че е видял синината, която ми направи по време на борбата. Но не можех да кажа

това. Щеше да започне да се чуди защо не съм се погрижила за нея по шифтърския начин.

Да, предполагам. Нищо особено. Не ме притеснява.

Тези момчета ще си платят за това – той изръмжа, освобождавайки ръката ми, но

хващайки дланта ми. Издърпа ме надолу към пода и седнахме срещу храната. Той отвори

една от бутилките с вода и ми я помириса. Подаде ми я.

Мислиш ли, че е безопасно? – попитах.

Не мога да помириша нещо, което не трябва да е там. В най-лошия случай ще са добавили

нещо във водата или храната, което да ни приспи. Честно казано, мисля че Менсън се

забавлява повече докато ни обстрелва с онези пистолети. Не е точно г-н Лек когато става

въпрос за плановете му. Просто се опитва да поеме конрол над нещата.

Ухилих се.

Харесва ми, че мислиш, че само опитва.

Имал съм достатъчно възможности да се запозная с подобни ситуации, за да знам че

добрите винаги печелят.

Въобще не се страхуваш, нали?

Вместо да отговори той се пресегна да вземе един сандвич.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Ten

Глава десета

Превод: sunset & djenitoo

Редакция: djenitoo & sunset

_______________________________________________________________

„Внимавай какво си пожелаваш” – така ме предупреждаваше майка ми винаги. Исках време

насаме с Конър и сега го имам.

Часовете със слънчева светлина се влачиха. Не бяхме убедени, че нямаше микрофони наоколо

за да запишат разговора ни, така че освен когато искахме да говорим с уста към ухото на

другия, отбягвахме да обсъждаме нещо което би накарало Менсън да си мисли, че е на

правилна следа. По-нататък лабораторните изследвания щяха да потвърдят, че Конър е шифтър

– но все още имахме надеждата, че би могло да се обясни по някакъв начин, ако имат само

това.

Все още седяхме в срещуположните ъгли на клетката, защото не искахме страстта ни да се

запечата на видеото, след като ни бе трудно да бъдем близо един до друг и да не се подадем

на изкушението.

Най-добрия филм на всички времена? – попитах.

Определено „ 300”. Ти?

„ Изкуплението Шоушенк”.

Ченето му падна.

Шегуваш се. Били ли сме родени когато е излязъл филма?

Гледах го на видео.

Той се изхили.

Трябваше да се сетя, че няма да избереш момичешки филм. Всъщност филма е на второ

място при мен.

Съгласяваш се с мен заради трудното положение?

Той кимна към прозореца.

Имаме много слънчева светлина през него.

Огледах се наоколо. По-малки, празни клетки бяха наредени по дължината на стената.

Мислиш ли, че са направили тази стая само заради нас?

Мисля, че те са смятали, че ще имат много лабораторни проби.

Вярваш ли, че този серум за който говори Менсън – този който иска да направи –

мислиш ли че дори е възможно?

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Не ме бива по биология. Но ако трябва да предполагам – бавно поклати глава. –

Внимание: Луди учени по време на работа.

Кимнах. Не знаех дали да съм разочарована или не. Какво ставаше между мен и Конър – дали

ще се разкрещи, ако му кажа истината?

Любим ТВ сериал? – ме подбутна, сякаш знаеше, че мислите ми бяха отлетели на далеч.

„24” .

Той се изхили много доволно.

Действащо момиче.

Свих рамена, малко смутена от това, че отговорите ми вероятно не като на типичните

момичета.

Какво мога да кажа? Дай ми няколко експлозии и невероятни ситуации и съм щастлива.

Съчувствам на Бауър* (*главния герой от 24). Никога няма възможност да яде или спи.

Харесвам това, че няма значение къде трябва да бъде, той е само на пет минути от там.

Конър се засмя, с дълбок, гърлен звук. Дори не съм смятала, че наистина се радвам на

положението ни.

Сигурно подлудяваме Менсън - казах.

Защо? Защото не кръстосваме наоколо като животни, за каквито ни мисли ли?

Защото се държим сякаш ни е добре.

На мен ми е добре. – той махна превръзката. Вероятно го дразни това, че не може да се

превъплъти, за да се излекува и избяга. – Един вид е забавно, никога не съм имал

спокойни моменти с Линдзи. Винаги бяхме заети, винаги правихме нещо. Не ме

разбирай погрешно. Харесваше ми да правя разни неща с нея. – той погледна към мен.

– Но е забавно просто да не правя нищо с теб.

Ще се престоря, че това е комплимент.

Определено е комплимент. Бих дошъл там при теб и бих ти дал повече от това, ако не

беше Менсън.

Не можах да не изчервя и усмихна в същото време.

Мисля, че той се нуждае от приятелка.

Късмет с това. Тя трябва да е напълно сляпа за това каква откачалка е.

Дори сега Конър продължаваше да нанася удари с думите си, в случай, че Менсън слуша.

Можех да си представя как скърца със зъби докато подслушва през слушалките.

Къде мислиш, че е баща му? – попитах.

Конър повдигна рамене.

Винаги съм имал чувстовто, че Менсън е водещата сила зад това начинание. Баща му се

размотава наоколо колкото да придава авторитет.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Кайла каза, че Менсън е гений. Въпреки че не е много по-възрастен от нас вече е

завършил колежа и работи в лабораторията на Био-Хром.

Това момче определено има нужда от живот.

Което предполагам се състоеше в това как да прехвърли възможностите на шифтърите в себе

си.

Върнахме се към първоначалната си игра, беше интересно да науча повече неща за Конър:

любим зрителски спорт - бейзбол; любим спорт (в който да участва) – баскетбол; любима храна

< Назад Далее >

Канал с обзорами, анонсами новинок и книжными подборками

Книжный Вестник

Бот для удобного поиска и скачивания книг

Книжный Бот

Свежие любовные романы в удобных форматах

Любовные романы

О психологии, саморазвитии и личностном росте

Саморазвитие

Детективы и триллеры, все новинки

Детективы

Фантастика и фэнтези, все новинки

Фантастика