Тъмнината на луната (-) читать бесплатно онлайн полную версию книги (ч. 3)

– недопечено говеждо филе.

Сенките започнаха да припълзяват докато слънцето залязваше. Скоро чухме дрънчене и

вратата се отключи. Моник влезе вътре, бутайки сребърна количка.

Тя също беше част от групата на Био-Хром, която водехме през природата. Гъвкава, изящна, с

млечно-шоколадова кожа и безупречен тен. Първия път когато се запознах с нея излеждаше

прекалено добра, но когато я погледнех сега се чудех какъв човек трябва да е за да се намеси в

тази лудост.

Здравейте. Чудесно е да ви видя отново. – каза с фалшиво развеселение когато накара

количката да спре. – Донесох ви малка вечеря.

Тя натисна един бутон с ръката си и вратата се отвори съвсем леко, колкото да подпъхне

подноса отдолу.

Конър повдигна капака на едната за да открие отдолу филе, от любимото му и зеленчуците,

които му казах, че обожавам, въпреки че ги ям рядко защото са нездравословни – също и

хрупкави златисти пържени катофи.

Хитро! Значи Менсън иска да знаем, че ни слуша – каза Конър и повдигна веждата си

към Моник. – Нож и вилица?

Тя се подсмихна.

Добър опит, но не искаме да намерите някакъв начин да избягате с тях или да ни

нараните. Донесох ви малко салфетки, пакетчета кетчуп и още малко вода.

Тя избута всичко останало в клетката и бързо затвори вратата.

Някакъв шанс да получим одеяла? – попита Конър. – Ще стане доста студено довечера.

Прекрасното к лице отрази съжаление.

Съжалявам. Искаше ми се да ви нося, но ако ти е студено, просто ще ти се наложи да се

окосмиш.

Вгледах се в нея.

А когато посинеем? Ще бъдеш ли тук за да ни съживиш?

Сгуши се, той може да те запази топла.

Не очаквах да си такава студенокръвна кучка – казах к.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Вижте, хора, просто ми плащат да си върша работата. Ако сътрудничите всичко ще

стане много по-лесно за вас и след това всички ще можем да си идем у дома.

Социалния ми живот е на нулата тук – с това излезе и ни остави сами.

Преместих се, сядайки до Конър и взех чинията, която ми предложи.

Най-малкото, което можеха да направят е да го нарежат – измърморих.

Най-вероятно очакват от нас да му се нахвърлим със силен захап.

Въздъхнах.

Това вече в старомодно.

Тъмнината пристигна, а с нея и студенината на нощта. Може би защото планираха да си

направят къщичка за животни тук не планираха да изхарчат пари за тази част от лабораторията

за малко отопление. Или може би – по вероятно – просто не го включваха защото се надяваха

по този начин да ни принудят – или само Конър в случая – да се пребразуваме.

След като се наядохме не продължихме да играем игри. Всеки се настани в различен ъгъл и се

загубихме в мислите си. Малко лунна светлина се разпръсна наоколо. Чудех се дали ще бъдем

все още тук по време на новолунието, когато луната нямаше да е видима в тъмния нощен

небосвод. Развързах косата си за да послужи като тънко одеало, което да покрива раменете

ми. Кръстосах ръце пред гръдния си кош и ги задържах близо до тялото си за да запазя

възможно най-много топлина. Затворих очи. Може би ако си представях голям топлъл огън по

средата на поляната, чиито искри се изтрелваха нагоре, а пламъците – гърчещи се –

Чух движение и отворих очите си. Конър бе застанал до мен. Знаех, че не мога да го видя

толкова чисто колкото той мен, но имаше достатъчно лунна светлина за да мога да начертая

сенките на тялото му.

Ето, можеш да облечеш суитчъра ми – започна да го повдига.

Хванах ръката му за да го спра.

Докато на теб ти става все по-студено? Не мога да направя това.

Хайде, Брит. Мога да чуя тракането на зъбите от там. Освен това, температурата на

тялото му е постоянна. Винаги съм топъл.

Никога не бе съкращавал името ми до сега. По някакъв начин направи нещата по-интимни.

Добре. Благодаря ти.

Навляках горнището му над главата си. Бе невероятно меко и все още носеше със себе си

топлината и аромата му. За няколко минути най-много треперенето щеше да престане.

Конър седна до мен, промуши едната си ръка под коленете ми, другата уви около гърба ми и

ме издърпа в скута си.

Какво правиш? – попитах.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Притискам те възможно най-много срещу себе си. Ще спомогне за генерирането на

малко топлина.

Увих ръце около тялото му и зарових лице в извивката на врата му.

Ох, носа ти е студен – каза.

Отдръпнах се назад.

Съжалявам.

Той се изхили тихо, сложи ръка на бузата ми и ме издърпа обратно в предишната ми поза.

Няма нищо. Ще се стопли.

Вдишах земния му аромат.

Знаеш ли какво наистина ще генерира топлина? – попита след малко, след това

отговори – Ако се натискаме.

Не мислиш, че Менсън ще качи видеото в YouTube, нали?

Най-вероятно ще. Или ще ни заплашва с това ако не изпълняваме желанията му.

Разбира се, картината няма да е особено ясна в тази тъмница.

Според теб защо не включат осветлението? – бях го забелязала на тавана този

следобед.

Може би не могат. Може би не са си платили сметката за електричеството.

Сериозно! Защо ще ни държат на тъмно?

Най-вероятно смятат, че ще направим неща в тъмното, които не можем на светло –

потърка се във врата ми и чух как вдишва мириса ми. – Миришеш добре.

Не виждам как мога.

Същността ти, уникалната част от теб, която никой друг няма. Частта, която води

хищника по следите ти. – през цялото време докато говореше издухваше топъл въздух

върху кожата ми. – Ти миришеш като – вдиша дълбоко още веднъж – ментови листа,

когато ги прекършат.

Ти миришеш като гората: богата, остра и силна.

Харесва ми.

Той спусна уснти по челюстта ми, а след това се целувахме, отделяйки топлина напомняща на

тази, която идваше от някоя пещ. Докато бяхме толкова близо един до друг, не се страхувах

какво може да донесе утрешния ден. Всичко важно бе в настоящия момент.

Кажи ми, че не съм утешителното ти момиче – заповядах му когато той се отдръпна за

глътка въздух.

Не си заместител. Никога не би могла да бъдеш.

Целувахме се отново. Ръката му почиваше върху стомаха ми. Как можеше да ми бъде толкова

топло, докато ръцете ми бяха все още студени?

Когато устните му се преместиха от моите, насочвайки се към сгъвката на врата ми казах:

Никога не си ме забелязвал преди.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Той застина, сякаш имаше нужда да помисли над това.

Забелязвах те. Просто не обръщах внимание на това, което виждах в теб.

Може би това, което чувстваме тук, помежду ни е Стокхолмския синдром или нещо

подобно. Може би просто реагираме на ситуацията. Чувала съм, че когато

заложниците-

Ние не сме заложници. А това, което се случва помежду ни, това което чувствам към

теб - той хвана с лицето ми между ръцете си – започна много преди Менсън да ме

застреля с онази упойваща стрела. Бях тръгнал надалеч от Слай Фокс, насочвах се към

къщата ти, защото имах нужда да те видя, да ти обясня... какво чувствам към теб, Брит,

колко по-силно е от всичко, което съм чувствал към някого. И да, не съм съвсем на ти с

него, но искам да го изследвам. Да видя на къде водят следите.

Звучеше сякаш става дума за влюбване. Усмихнах му се и кимнах немощно. След това отново

се целунахме.

Поне през тази вечер ще останем топли.

На следващата сутрин се събудих до тялото на Конър, което почиваше до моето, защитаващо

ме от студа. Плъзнах ръце по гърба му и усещайки студенината на кожата му започнах да

търкам енергично.

Ммм, така е добре – промърмори.

Прекарахме по-голямата част от нощта целувайки се, прегърщайки се и говорейки. Докато най-

накрая и двамата не заспахме в обятията на другия. Повдигнах и захапах рамото му със зъби.

Ей, внимавай – прошепна до ухото ми. – Не забравяй, че ухапванията на шифтъра се

лекуват по-дълго и оставят белези.

Цялата палавост ме напусна. Можех да го хапя цял ден, но с едно бързо преобразуване всички

улики щяха да изчезнат. Знаех, че трябва да му кажа истината за себе си, но не исках да разваля

новоизградената връзка помежду ни. Желаех я от прекалено много време и прекалено силно,

за да я рискувам сега.

Но знаех, че скоро ще стане, вече бе много по-трудно да опазя тайната си.

Знаеш ли какво искам? – прошепна с нисък, секси глас.

Какво?

Да се преобразувам с теб.

Застинах толкова рязко, че се почудих как сърцето ми все още бие. Той се надигна, ухили се и

ме погали по бузата.

Хей, недей да изглеждаш толкова уплашена. Зная, че нищо няма да бъде като първия

път, но ако почакаме до пълнолунието и го направим специално може и да успеем да

изградим връзка помежду си.

Облизах устни, сърцето ми се прекършваше малко по малко заради всичко, което нямаше да

мога да му дам.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Най-вероятно не трябва да говорим за това сега.

Челото му се набръчка.

Дам, най-вероятно си права. Съжалявам. Не исках да избързвам.

Той започна да става, но аз обвих ръце около врата му, задържайки го на едно място.

Не, не е това. Заклевам ти се, Конър, няма нещо, което да искам повече от това.

Той се ухили.

Добре тогава. Уговорено е. Но да направим нещата едно по едно. Трябва да се

измъкнем от тук.

Кимнах. Да, това е приотитет. След това можех да се изправя пред съсипването на връзката ни

заедно със истината за мен.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Twelve

Глава дванадесета

Превод: djenitoo

Редакция: djenitoo & sunset

_______________________________________________________________

Моник ни донесе закуската. Смешното беше, че изглеждаше наистина нервна докато го

правеше и дори не ни погледна директно.

Ще видя дали мога да ти намеря няколко одеяла за довечера. – каза тихо преди да

напусне.

За какво беше това? – попитах докато ядях наденицата и бисквитите. – Мислиш ли, че

да ни гледат миналата нощ ги е смутило?

Конър поклати глава.

Не виждам как. Имам предвид, да, увлякохме се с целуването, но не стигнахме, дори не

се приближихме до толкова колкото исках.

Усетих бузите ми да се стоплят, отчупих парче от бисквитата и я хвърлих по него.

Лошо момче.

Ще стана такова, ако не излезем от тук. – свършил с храната си, той разтърка ръцете си

и започна бавно да обикаля по краищата на клетката. – Трябва да има начин да се

измъкнем.

Щом излезем от клетката, ще трябва да преминем и през заключената врата.

Той ми намигна.

Още едно препятствие.

Вратата се отвори и Менсън прекрачи с познатия си антураж и двама мъже, които не познавах.

Те бяха по-набити от лабораторните момчета, но не съвсем колкото тези които държаха

оръжията.

Ах, компания – каза Конър. – А пък аз все още не съм облечен.

Все още носих суичъра му.

Така е окей, – каза Менсън. Та какво значи татуировката на рамото ти? Знам, че Лукас и

Рейв имат такива.

Просвещение в братство.

Това беше, което Рейф каза на Менсън по-рано това лято когато бе попитал.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Виж, не ти вярвам. Както и да е, окей. Изучаването на пробите, с които вчера ни снабди

се оказаха много показателни. Но това което наистина искам да видя е как се

трансформираш във вълк.

Боя се, че ще се разочароваш, защото не мога да се трансформирам.

Не можеш или не искаш? – попита Менсън.

Не мислиш ли, че ако имах способността да се променям във вълк щях да го направя,

когато ме залови миналия път? Знаеш, когато избягах.

Вълците нахлуха в лагера ни. Нима казваш, че си вълчи доносник?

Казвам, че не съм върколак.

Менсън се изхили.

Има един начин по който да се убедим.

Чух дрънчене и погледнах към мястото където Итън, Тайлър и двамата нови мъже строяха

нещо, което приличаше на метален тунел. Умирах да попитам Менсън какво става, но не исках

да му доставя това удоволствие.

Конър сигурно е осъзнал, че Менсън е планирал нещо неприятно, защото се придвижи до мен,

обви ръката си около моята и я стисна. Аз също стиснах ръката му.

Какво мислиш, че е планирал? – попитах.

Не знам, но не ми харесва.

Те бутаха тунела докато единия край не покри вратата на клетката. Чух скърцане на колелца и

гледах как вкараха клетката в стаята – клетка с пума.

Мамка му. – промърмори Конър.

Шифтър ли е? – прошепнах. Някои от нашите видове се превръщат в други животински

форми.

Конър поклати глава.

Не, истинска е.

Бях благодарна, че не попита защо не можех да усетя истината за пумата. Предполагам, че е

прекалено зает да мисли за стратегията ни. За жалост, ако се случи това което си мисля, че ще

стане – той имаше само една опция.

Те поставиха клетката в другия край на тунела и го подсигуриха.

Конър погледна към Мънсън.

Менсън.

Заплахата в гласа му беше очевидна.

За доброто на човечеството е.

Това са глупости. Всичко, което искаш е да си нещо което не си. Искаш го толкова силно,

че си склонен да повярваш в нещо лудо и да стигнеш толкова далеч, за да го постигнеш.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Ако нямам лична облага, това не ме прави лошия.

Каква лъжа. Вече знаем, че той планира личната си облага.

Чети по устните ми – каза Конър. – Виж в очите ми. Аз не съм върколак. Ако пуснеш

пумата тук тя ще ни убие.

За една секунда, за един удар на сърцето Менсън изглеждаше несигурен. След това поклати

главата си сякаш спореше със себе си.

Знам какво знам. – каза той твърдо.

Най-малкото изведи Британи от тук, за да не си виновен за всички убийства.

Тя е моята гаранция, че ще се биеш, а няма да се предадеш. – каза Менсън, и в този

момент го мразех с всяка своя клетка.

Боже – прошепнах когато Менсън направи знак и решетката бавно се отвори.

Конър изпсува грубо и знаех, че блъфира, това че нямаше да приеме охотно смъртта

определена от Менсън. Все още се ужасявах от мислите за това което ни очаква.

Конър рязко събу обувката си и я хвърли към решетките. Направи същото с другата.

Отстъпих назад оставяйки му място за маневриране. Наред бяха чорапите, и след това той се

пресегна към колана си.

Конър рязко върна вниманието си на мен.

Британи приготви се да се превъплътим.

Поклатих глава, сълзите изгаряха очите ми.

Не мога.

Какво?

Конър пристъпи към мен, посочвайки рязко с ръка към мястото където Менсън и другите

стояха.

Забрави ги, игнорирай ги. Ние говорим за оцеляването ни. Може и да съм в състояние

да го спра, но ако те нападне си в по-добра позиция да се защитиш като вълк.

Знаех, че трябва да убия всякаква негова надежда, че ще сме заедно в това.

Не мога да се превъплътявам. Съжалявам, Конър, но не съм шифтър. А човек.

Това бяха най-трудните думи, които съм казвала някога. И съдейки по шокираното изражение

на Конър, това бяха най-лошите думи, които някога е чувал.

Пумата изрева, когато скочи в тунела. Инстинктите на Конър за оцеляване надделяха. Той се

обърна с гръб в далечния ъгъл и започна да маха джинсите си.

Обърнах се, обвивайки ръцете си около решетките, защото не можех да гледам борбата.

Клетката се разклати от влизането на пумата и след това чух вой на вълк.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Завъртях се. Вълка и пумата бяха заплетени в смъртоносна прегръдка, подобна на нашата с

Конър когато се борихме в салона. Първо единия беше отгоре, после другия. След това се

разделиха, а след това пак сбиха. Зъби и нокти атакуваха силно, правейки рани, отделяйки

кръв, която оставяше следи на пода.

Погледа ми се насочи към Менсън. Той гледаше сякаш преживява екстаз. Можех да видя глада,

копнежа да притежава силите, които Конър изявява.

Но главно гледах Конър да се бие за живота си, знаейки че мога да направя много малко.

Нямах оръжие. Нямаше как да успея да му помогна да постави пумата в позиция, която да му

позволи да забие зъбите си в гърлото му. Започнах да обикалям в клетката, опитвайки се

намеря начин, мислейки си, че ако успея да стигна до вратата ще мога да скоча в тунела и бих

дала повече пространство да се бие без да се притеснява за мен.

Сякаш се безпокои сега за мен. Вероятно си пожелава пумата да ме вземе първа за предястие.

Внезапно бях ядосана както никога досега. Ядосана на майка ми за това, че ме е оставила да

вярвам, че съм шифтър. Ядосана на Менсън, че ме задължи да разкрия това което не съм.

Да вървят до дяволите той и неговата банда. Само защото не съм шифтър, не значи че Конър

трябва да се бие сам. И имах предвид един удар с широк замах на ръката.

Стискайки юмруци, подскачаща на пръсти, се концентрирах в битката изиграваща се пред мен,

чакайки момента да направя своя удар. Познавах движенията на Конър, бях си изпитала от

първа ръка. Вълчите му движения не могат да бъдат чак толкова различни, защото дори и във

вълча форма той все още си беше Конър. Гледах и видях подходящия момент, придвижих се и

ударих силно в бута на пумата.

Достатъчно силно, че тя да изреве. Достатъчен силен, за да я разсее.

Бързо отстъпих.

Конър имаше преимущество и се възползва. С намерението да я убие той впи зъбите си в

шията на пумата.

Знаех, че за разлика от Менсън, Конър не се наслаждава на края на съществуването на някакво

същество. Шифтърите уважават всички страни на природата. Дори един враг би бил убит със

съжаление.

Пумата стихна и вече бе победена. Конър отстъпи, препъна се и падна на земята. До този

момент не бях осъзнала, че бе ранен сериозно.

Втурнах се и коленичих до него, внимателно повдигнах главата му в скута си.

Когато шифтърите се трансформират, косата се превръща в козина, ръцете и краката стават

лапи, зъбите се заострят и удължават, носа се превръща в муцуна, но очите – те не се

променят. Когато някой погледне в очите на шифтър, той вижда човешки очи, не вълчи.

Така, че сега, когато погледнах във вълчето лице видях очите на Конър. Конър беше този когото

виждах, Конър и аз трябваше да говорим.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Толкова съжалявам. Трябваше да ти кажа. – прекарах пръстите си по козината му. –

Толкова много съжалявам. – знаех, че се повтарям, но не знаех други думи с които да

изразя съжалението и разкаянието си. И срама си.

Разочаровах го. Нещо което никога не съм очаквала. Нямаха значение обстоятелствата, винаги

съм мислила, че ще мога да защитя нашия вид, можех да сложа край на всякакъв сблъсък.

Чух движение и погледнах. Менсън и Уилсън бяха застанали до клетката. Уилсън държеше

пистолет с стрелички.

Вдигнах ръце.

Не, трябва да му дадете време –

Уилсън стреля. Конър потръпна когато стрелата се заби в рамото му. Той се бореше да

повдигне глава, но в очите му можех да видя как лекарството започва да действа. Той рухна в

скута ми.

По дяволите, Менсън, трябваше да му дадеш време да се излекува. – свалих суичъра и

го сложих върху Конър, по времето когато си възвърна човешката форма.

Хъх - каза Менсън. – Значи те си възвръщат формата когато са в безсъзнание?

Не бях в настроение да отговарям на въпросите му. Кръвта проникна в дрехата.

Той е ранен лошо. Трябва му доктор.

Ти не си върколак, но знаеш за тях. – той отбеляза.

Шифтъри. Наричат себе си шифтъри. Заведи го на доктор и ще ти кажа всичко, което

знам.

Без лъжи?

Без лъжи.

Той кимна и погледна над рамото си.

Итън, доведи баща ми.

Не го оставих докато Д-р Кейн не завърши с лекуването на Конър. Последния път когато го

видях косата му бе станала напълно бяла.

Значи да зашия нормално, сякаш е човек? – Д-р Кейн попита.

Потвърдих с кимване. Главата на Конър бе в скута ми и прекарвах пръсти през косата му.

Пумата го бе ранила в рамото, в плешката и бедрото.

Когато се събуди, ще се излекува сам.

Значи може да се превръща по свое желание – каза Менсън. – Не само когато има

опасност. Имам предвид не му трябва доза адреналин за да започне промяната?

Превръща се когато си иска. – подкрепих, усещайки гадене в стомаха си с всеки

потвърден факт.

Когато простреляхме Лукас с упойваща стрела той не се превърна обратно в човек.

Може би не е бил изцяло в безсъзнание.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Значи, Лукас е вълка с многоцветната козина.

Намразих се, че бях несъзнателно предала Лукас, като не обърнах повече внимание на

въпросите. Да, бях обещала да кажа на Менсън всичко, но планирах само да му кажа всичко

което няма да му даде преимущество над шифтърите. Може и да не съм една от тях, не

лоялността ми бе преди всичко към тях.

Да.

Значи само момчетата шерпи са шифтъри? – попита Менсън.

Преглътнах трудно.

Не, има и момичета.

Но не и ти?

Поклатих глава.

Тестовете вече доказаха, че е генетично, и Конър мислеше, че си шифтър. Та каква е

историята?

Не мислех, че имам какво да губя, така че му казах за майка ми шифтър и баща ми човек.

Следователно шифтърския ген е отстъпващ – каза той.

Свих рамена.

Ти си учения, не аз.

Така трябва да е, иначе щеше да има повече шифтъри отколкото хора.

Може би просто не разпознаваш шифтър когато го видиш. – не можех да спра

язвителния коментар и започнах да съжалявам когато Менсън каза:

Знаеш, че мога да разкъсам шевовете на Конър. Можем да нанесем повече рани, ако

искаме, по-дълбоки рани.

Стиснах зъби.

Хората превъзхождат числено шифтърите.

Благодаря ти. Виждаш ли колко е лесно когато си сътрудничим?

Благодаря на Бога, че той не пита повече въпроси докато наблюдавах това което правеше баща

му на Конър. Беше най-хубавия шеф който съм виждала някога, но не беше като да планирам

да я закача на рамка на стената. Просто трябваше да свърши работата си – да спре кървенето, докато се събуди Конър, за да се погрижи за раните си.

За мой огромен шок, Менсън ми позволи да си взема душ, за да отмия кръвта от себе си.

Моник служеше като бодигард и стоеше в банята за да е сигурна, че няма да се опитам да

избягам. Но присъствието к беше напълно ненужно. Нямаше да оставя Конър.

Знаеш, че никога наистина не съм вярвала, че това е възможно - Моник се провикна

през завесата на душа. – Способността да се променяш в друга форма. Просто изглежда

толкова невероятно, нещо по-подходящо за Сай-Фай канала.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Търкайки силно тялото си, не отговорих.

Но заплащането е толкова добро, нали знаеш? Аз съм най-голямата от седем деца.

Родителите ми не са заможни. Опитвах се да правя това, с което мога да им помагам.

Ако търси прошка за приноса к към този експеримент, значи е на грешното място.

Моник беше по-висока от мен, но суитърсите* (*sweats – не знаех как да го напиша затова

оставих транскрипцията. Sweats са долнище на анцуг с лично направени надписи) са някак си

приспособими, така че тя ми даде чифт назаем, който никога не е носила на публично място, а

е използвала единствено в къщата си. Тя ги харесваше големи, така че да са удобни. Това което

беше широко на нея, то това бе плътно прилепнало на мен.

Също така намери няколко одеяла и зае суитчър от Джонсън, който да дам на Конър. Не че

смятах, че той ще го облече. Био-Хорм трябва да щампосат под логото си лозунга: „Изучаваме

хромозоми за по добро утре”.

Когато ни донесе закуската тази сутрин, знаеше какво са замислили – казах.

Тя изглеждаше ужасно тъжна, когато кимна.

Да. Какво значение има, всички ние смятахме, че е лоша идея – но Менсън е обсебен от

медицинските последици. Не разбираш ли колко живота можем да спасим?

Шифтърите нямат лек. Нима наистина вярваш, че може да се прехвърли възможността

толкова лесно? Има създания които имат способността да регенерират липсващи

крайници. Мислиш ли, че те ще ни снабдят с тази способност ако изсмукаме живота от

тях и ако ги сложим на масата за експерименти?

Те не са подобни на нас, както са върколаците.

Шифтърите. – поправих я.

Очаквах да ме заведе в стая за разпити, като съм виждала в някои филми: една маса, един

неудобен стол, примигваща лампа висяща на един кабел.

Вместо това тя ме заведе в пищна стая с мебелировка и черен декор. Менсън и баща му седяха

в големи луксозни столове. Уилсън и Джонсън стояха наблизо с упойващите пистолети в

готовност. Може би се безпокоят, че ще се опитам да ги подчиня. Но всичко което исках е да

приключа с тази среща и да се върна при Конър.

Менсън посочи дивана.

Настани се удобно.

След всичко което се случи, този момент беше сюрреалистичен. Опитах се да не изстена на

разкошното удобство която ме обви, когато седнах. Беше в рязък контраст с бетонния под на

който прекарах нощта и на който сега лежеше Конър.

Вземете си. – каза Д-р Кейн, посочвайки с ръка към масичката за кафе срещу мен, на

която мънички мехурчета се издигаха през бистрото шампанско и аперитив чакащ в

черни чинии.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Нека, просто го направим – казах нетърпеливо, загрижена да се върна при Конър –

макар, че вероятно той няма желание да ме види сега, когато знае истината за мен.

Добре – Менсън се наклони напред. – Значи шифтърите са родени?

Да.

Винаги ли са имали способността да се превръщат?

Не.

Той изви вежди на краткия ми отговор.

Обясни.

Способността да се превъплътяваш е непроявено при момичетата докато навършат

седемнадесет, а при момчетата осемнадесет. През първото пълнолуние след

определения рождения ден, първото превръщане настъпва. Не може да бъде спряно.

Не може да бъде контролирано. След това, шифтърите се превръщат по свое желание.

Всеки в Търант ли е шифтър?

Не. – ние имаме множество туристи, къмписти, които идват и не беше лъжа.

Татуировките които видях – какво значат?

Шифтърите са свързани с вълците и вълчите сродни души за цял живот. Когато мъжа

срещне сродната си душа той получава келтски символи изобразяващи името к – или

колкото се може по близо до него – намастилено на рамото. Традиция е.

Келстски. Да не произлизате от Великобритания?

Не сме сигурни. Така мислим, но… - това беше трудно. Да има кажа толкова много.

Но? – подтикна ме той.

Шифтърите са живели винаги по света. Различни кланове.

Всички ли сте вълци?

Не, но никога не сме виждали тези които не са.

Различните животни не общуват?

Свих рамена.

Не знам. Просто знам, че никога не сме ги виждали.

Интересно. – той прокара пръстите си през лицето, сякаш може да види превръщането

във вълк. От действията му ме полазиха тръпки.

Той присви очи замислено.

Какво защитават шерпите в гората?

Малките скривалища като пещерата, където откри Конър и другите преди наколко

седмици.

Това ли е? – попита с липса на вяра.

Не е ли достатъчно?

Мислих си, че може би има село или скрит град.

Нямаше начин да му кажа за Уолфорд.

Шифтърите са любители на природата. Те обичат да скитат из горите. Както и видя при

Конър – дрехите се свалят когато се превръщат, за да имат пространство, така че те

крият разни неща – храна, дрехи. Този тип неща.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Той се облегна назад, очите му ме пронизваха.

Кажи ми всичко, което не съм те питал.

Не бях тръгнала да разкривам това, че когато са във вълча форма, шифтърите могат да си

комуникират телепатично с другите шифтъри, които са също във вълча форма. Това беше

тайното оръжие на Конър. Единствения шанс по който може да се спаси. Единствения шанс по

който шифтърите могат да спрат знанието за тяхното съществуване простиращо се извън Био-

Хром.

Но знаех, че трябва да му дам нещо.

Първия път, когато момчето се трансформира го преминава сам. Но момичето винаги е

със сродната си душа, ако не е ще умре.

Защо?

Нямам представа. Мисля, че е някакъв вид еволюционно нещо. Може да се отрази на

експеримента ти.

Той ми се усмихна, което ме накара да се почувствам сякаш мравки пълзяха по кожата ми,

сякаш внезапно бях една от техния отбор, част от тяхната вътрешна група.

Добре е да знаем тази информация. Благодаря, Британи.

Може ли да тръгвам сега?

Да, определено. С Моник ще си делите стаята к.

Не, искам да се върна при Конър.

Защо би искала да се върнеш обратно в клетка с бетонен под и без удобства? Освен

това, не видя ли начина по който те гледаше Конър? Той беше отвратен.

Бях видяла изражението му. Това бе част от причината, заради която трябваше да се върна при

него, да се опитам да обясня. И ако все още ме мрази, не би могло да бъде повече отколкото аз

се мразя.

Хайде, Мейсън. Върни ме обратно. Казах ти всичко което знам.

Всичко?

Всичко.

Тогава с какво ще се пазариш?

Менсън и аз се пазаряхме напред и назад докато накрая направихме още една сделка. Тя би

ме направила или щастлива…или мъртва.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Thirteen

Глава тринадесета

Превод: sunset

Редакция: sunset &djenitoo

_______________________________________________________________

Заедно с антуража си, Менсън ме заведе обратно до затворническата стая, ръката му бе

обвита около моятата, сякаш си мислеше, че ще се опитам да избягам. Носех одеялата и

дрехите, които Моник ми бе дала. Слънцето залязваше и сенките навлизаха навътре.

Конър седеше в клетката, бе облякъл джинсите, единствения знак за кървавите рани по-рано

бе кървавата тениска, която бе съумял да изхвърли между решетките. Сега бе измачкана

купчинка на пода. С ръка, която бе обвита около голия му гръден кош той погледна към нас

докато приближихме.

Значи се излекува – каза Менсън.

Конър продължи да ни гледа.

Какво? Без остроумни реплики? – започна Менсън.

Ако погледа можеше да убива, то Менсън щеше да умре на място за около две секунди.

Зная, че мерките ми са малко екстремни, но ако това, което разработваме в

лабораторията има напредък и когато инжектираме серума в плъховете трябва да

знаем как трябва да изглеждат.

Рязко обърнах главата си към него.

Превръщате плъхове във вълци?

Той задържа палец и показалец, обозначавайки съвсем малко пространство във въздуха.

Съвсем малки вълци. Понякога се получава, понякога – не. – той поклати глава – Мисля,

че съзнанието е това, което прави разликата. Трябва да мислиш като вълк за да бъдеш

вълк.

Тук сме само от няколко дни, а вече имате серум? – бях слисана. Не бе ми каза, че вече

са в етап на усъвършенстване.

Раборим върху формулата от доста време. Просто имахме няколко липсващи парчета. А

сега когато ги имаме, пъзела е почти нареден – върна вниманието си обратно на Конър

– Искам да я сложа обратно в клетката и искам да избегна всякакви беди. Ще отворя

вратата за да го направя. Ако мръднеш и със сантиметър Уилсън ще те застреля.

Конър не помръдна дори с част от сантиметъра.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Веднъж щом бях влязла вътре, вратата на затвора ни се затвори.

Наслаждавайте се на малкото време заедно, което ви остава – каза Менсън.

Изправих се.

За какво говориш?

Всяко хубаво нещо свършва.

Какво означава това?

Игнорирайки ме, той излезе от стаята, а човешките му лабораторни плъхове се изнизаха след

него. Ударих с длан срещу решетките.

Кучи син!

Увих ръце около студения метал и опрях чело срещу му. Мислех, че съм подготвена да се

изправя срещи Конър, но не бях подготвена да се изправя срещу яростта, произтичаща от него.

Имах да обясня толкова много неща, а дори не знаех от къде да започна. Поемайки си дълбоко

дъх, се пресегнах надолу и повдигнах пакета, който бях оставила там по-рано.

Завъртях се. Конър стоеше в абсолютно същата позиция.

Донесох ти чист суитчът и сега имаме и няколко одеяла.

Погледна към мен сякаш няма на идея коя наистина съм. Предполагам, че наистина е така.

Но предполагам, че всичко което искаш е шифтър, нали?

Бавно той отпусна ръцете си до тялото. Сви едното си коляно и преметна китката си отгоре му, но не беше толкова спокоен колкото се насилваше да изглежда и това си личеше по двата му

стиснати юмрука, толкова силно, че кокълчетата му бяха побелели.

Кога разбра, че не си.

Да чуя гласа му предизвика лек удар през сърцето ми. В не се съдържаше топлина, но също

така не бяха и ледени. Бяха неутрални, сякаш опитваше от нещата бавно, точно като мен.

Стиснах одеялата.

По време на пълнолунието. Дойде. Замина си. А аз останах същата. Не почувствах дори

и пристягане. Нощта, в която Менсън връхлетя върху мен бях разсеяна, тъй като бях

говорила с майка си малко по-рано. Каза ми, че баща ми е някакъв мъж, който е

срещнала в Европа. – засмях се леко – Някакво човешко момче. През всички тези

години, когато ми е казвала, че той се е трансформирал с нея, а след това си е тръгнал...

всичко е било лъжа. Всъщносст е преминала през нея с някакво момче на име Майкъл.

Но и той не се е задържал дълго.

Изглежда, че това бе общата ни черта – мъжете никога не се задържат дълго около нас.

Погледа му скиташе над тялото ми. Веднъж, два пъти. Три.

Кажи нещо – изисках.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Миришеш като Моник.

Оставиха ме да използвам душа к. Това са нейните дрехи. Кръвта ти беше върху моите

– този разговор бе толкова нелеп. Защо не ми се ядосваше? Защо не крещеше? Защо не

ми казваше колко много ме мрази?

Да го гледам бе прекалено трудно. Започнах да оглеждам наоколо, докато очите ми не се

спряха на място където решетките се бяха огънали, точно до мястото на което седеше.

Какво се е случило там? Да не би да е станало по време на битката с пумата?

Трябва да съм била прекалено ангажирана от другите неща за да не забележа.

Не.

Върнах вниманието си обратно към него.

Тогава какво?

Той бавно стана и започна да се движи, по онзи свой хищнически начин, докато не застана

срещу ми. Погледа му отново пробяга по тялото ми. Вдиша аромата ми, поклати глава.

Как може да не съм разбрал? Защо никой от нас не разбра истината за теб?

Поех немощно дъх.

Не знам. Може би имам достатъчно голяма част от майка си за да заблудя всички.

Той допря пръсти до бузата ми.

През всички тези години си вярвала, че си шифтър?

Кимнах. Как можех дори да започна да му обяснявам? Беше ли възможно да ме разбере?

След пълнолунието трябва да си била –

Опустошена.

Той обви ръката си около мен, притегли ме близо до себе си. Абсорбирах топлината и силата

му. Приех утехата, която ми предложи.

Не зная колко дълго ме държа по този начин, когато седнахме долу, той ме придърпа в скута си

и остави ръцете си обвити около тялото ми.

Какво стана с клетката? – осмелих се да попитам.

Когато се събудих ти не беше тук, затова се опитах да избягам, за да мога да убия

Менсън.

О, Боже мой, Конър, толкова съжаля –

Ще спреш ли да се извиняваш за неща, които не са се случили по твоя вина? Не знаех

какво да си мисля. Бях толкова уплашен, че си мъртва или наранена. Дори имах един

момент на лудост, когато си помислих, че ти и Менсън . . . – гласа му спадна.

Менсън? Иу!

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Да, и аз го видях по този начин когато завърнах рационалните си мисли. Така, че накрая

реших, че или умираш или си мъртва. Когато влезе през вратата трябваше да изцедя

всичко в себе си за да не покажа на Менсън колко се радвам да видя, че си добре. Но

той слуша в момента, така че разбра.

Бях толкова уплашена, че ще се ядосаш, че не съм ти казала по-рано.

Облягайки се назад, той започна да изучава лицето ми и да гали с палец бузата ми.

Бях зашеметен. А времето не струваше. Но разбирам колкото трудно ти е било да ми

кажеш – да кажеш на който и да е – че не си шифтър. Чувствах се сякаш едва сега съм те

намерил. Защо би поверила на някой, с който току-що си се опознала, най-дълбоката си

тайна?

Трябваше. Бих ти поверила живота си.

Очите му се затоплиха.

Когато най-накрая разбрах, че да блъскам тялото си срещу тези решетки нямаше да

направи нищо освен един кръг от синини и лекуването им започнах да мисля над

нещата. Синината на ръката ти. Тя не е от Менсън, а от мен. Деня в който се

сборичкахме.

Исках да го отрека, но ако исках да получа какъвто и да е шанс да спася останките от чувствата

на Конър към мен, трябваше да бъда напълно честна. Затова кимнах.

Имам и една на бедрото си. Но това става когато някой се бори с такава агресивност. Не

сякаш си искал да ме насиниш.

А когато стоеше в медийната зала –

Бе прекалено тъмно за мен за да видя празните седалки. Чаках очите ми да се

приспособят.

Когато те целунах и избягах във вълча форма, не ме последва защото не можеше.

Бях толкова засрамена, че почти не исках да си го призная, но успях да промърморя „да”.

Ей, – каза нежно.

Чак тогава осъзнах, че от очите ми се бяха разлели сълци. Подсмръкнах и избърсах дразнещата

мокрота.

Съжалявам.

Казах ти да не се извиняваш за неща, над които нямаш контрол.

Мразя да съм толкова момиче.

Харесва ми, че си момиче – прибра зад ухото ми кичур коса. Не се бях ангажирала да я

сплета след като си взех душ. – Харесва ми доста.

Целуна ъгълчето на усните ми, след това другото. Докосването му бе леко като това на

пеперуда, която бе кацнала върху листенце. Потърка усни в моите, а след това езика му

последва същата пътека. Топлината започна да обгръща тялото ми.

Не ме интересува, че не можеш да се преобразуваш, – каза тихо преди да ме целуне.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Достатъчно лесно е да се каже докато сме само двамата, в малкия си свят, сами, без да знаем

какво ще ни донесе утрото. Но когато се върнем обратно в истинския свят, когато осъзнае,

каква засрамваща откачалка съм, няма да се чувства по същия начин.

Но имах тази вечер и планирах да се възползвам максимално от него.

Смъртта се спотайваше в сенките. Снопче лунна светлина се процеждаше през процепа на

прозореца. Винаги съм се чувствала добре под нея, но тази вечер Конър ми предлагаше утеха.

В нашия малък затвор купчините одеяла правеха пода под нас по-удобен. Едно от тях ни

покриваше. Конър не си направи труда да облече суитчъра, който му донесох, така че сега

пръстите ми си позволяваха лукса да потанцуват върху голите му гърди.

Не се страхувай, Британи – гласа му бе тих, мил.

Но как да не се страхувам? И двама знаехме, че утре може да умрем. Срещата със смъртта носи

неотложност на живота, всички неща, които поставяхме на разтояние, всичко за което

копнеехме сега лумна пред нас като мечти, които може би никога няма да бъдат изпълнени.

Конър ме държеше близо до себе си, топлите му устни преминаваха по слепоочието ми. Под

дланта си усещах постоянния ритъм на сърцето му. Как можеше да бъде толкова спокоен,

докато моето сърце пърхаше като птица затворена в клетка?

Той спусна устните си по бузата ми, можех да чуя как поема дълбок дъх и вдишва мириса ми.

Притиснах лицето си в сгънката на врата му, за да поема в дробовете си уникалния му аромат.

Дори тук, в сградата, в която бяхме заловени неговия мирис ми напомняше на свободата:

вечно зелени поля, сладък нектар и остри листа. Миришеше на всичко, което обичах, даже

повече.

Чаках толкова дълго за да разбера какво ще е усещането на ръцете му, движещи се по гърба

ми, придържайки ме близо. Не исках момента да свършва.

Не се страхувай, – прошепна отново.

След това звяра в него, който винаги обитаваше близо до повърхността се освободи и избута

надалеч нежността. Целуна ме жадно, отчаяно, сякаш с неубоздаността си можехме да

предотвратим идването на врага. С нетърпение отвърнах на целувката му. Исках да изживея

живота си със страст, която не познавах до сега. Приемах, че при нормални обстоятелства може

би нямаше да поемаме с шепи от другия или да усещаме удоволствието на ръцете си един

около друг. Но тези обстоятелства не бяха нормални.

Бяхме лишени от всичко, освен неутолимата жажда да опитаме от всичко, което скоро ще бъде

забранено.

Обичам те, Британи, – прошепна.

Тръпки преминаха по цялото ми тяло. Сърцето ми удряше в гърдите ми толкова силно, че се

страхувах да не би да счупи ребрата ми и да отлети. С думите си ми даде, това за което винаги

съм копняла, но не заслужавам.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Любовта му ще се превърне ли в омраза утре, когато разкрие, че го предадох?

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Fourteen

Глава четиринадесета

Превод: sunset

Редакция: djenitoo

_______________________________________________________________

На следващата сутрин стиснах очите си, в протест срещу ярката слънчевата светлина. Бях

заспала с ръцете на Конър около мен, но сега бях сама. Имах един момент на паника, страхът

премина рязко през мен, че някак Менсън е успял да вземе Конър, но когато станах видях, че

стои по средата на клетката, на четири крака, вгледан през прозореца. Нямаше причина да

крие способностите си сега, когато Менсън знаеше истината. С глуповата усмивка на лицето си, седнах до него и му се възхитих.

Бе толкова невероятно красив.

Той обърна глава, за да погледне към мен.

Не се преобразувай още – казах, приближавайки се към него. Затових лицето и

пръстите си в козината му. Вдишах аромата на животно, мириса на Конър.

Погалих гърба му, а той изръмжа ниско и одобрително.

Знаеш ли, колко си красив? – попитах. – Всички шифтъри – във вълчите си форми – са

невероятни, но ти си най-зашеметяващия. Иска ми се толкова много да имам това.

Той облиза врата ми. Знаех, че се опитва да ме успокои. Въпреки всички неща, които ни

накараха да се сближим по време на това пътуване, знаех, че никога нямаше да бъдем толкова

близки като Кайла и Лукас или като Линдзи и Рейв. Те имаха всичко, всеки можеше да се

преобразува. Можеха винаги да са в синхрон, да бягат заедно през горите, да играя заедно във

вълчите си форми, да общуват без думи. Да включат във връзката си всичко, което са.

А с Конър имахме само част от това. Беше толкова нечестно спрямо него. Знаех, че трябва да си

тръгна когато се освободим.

Той побутна рамото ми с муцуна. Колкото и да мразех това, освободих натиска си върху него, а

той се отдръпна. Не го проследих с очите си. Повдигнах колене нагоре, обвих ръце около тях и

поставих брадичката на мястото, което създадох. Поех дълбоко дъх. Дали можеше наистина да

разбере чудото, на това което е?

Не можех да обвиня Менсън, че го желае, защото и аз го исках.

Конър, сега в човешката си форма, седна и обви ръка около мен. Бе облякъл дънките си, а сега

вече носеше и суичъра.

Те са тук, – прошепна.

Рязко завъртях глава, знаейки, че говори за останалите шифтъри.

Толкова скоро?

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Той кимна.

Колко?

Цяла армия са. Дори всички възрастни са тук. Всичко, което трябва да правим е да се

върнем към нашата малка затворническа игра днес – а довечера – свобода. С малко

късмет и унищожаването на Био Хром, – той изпука пръстите си. – Надявам се да се

доберат бързо до нас за да имаме шанс да се присъединим към битката.

Стомахът ми се сви на топка. Не можех да се боря като тях, дори можех да си представя как

всички шепнат в мислите си „Защо тя не се преобразува?”

Сякаш прочел мислите ми, Конър повдигна с пръст брадичката ми и насочи лицето ми към

неговото.

Ще приложиш онзи твой ритник. Ще бъдеш в предимство.

Насилих се да се усмихна.

Ще направя всичко, което мога.

Той ме целуна нежно, по-скоро бавно отколкото страстно.

На монитора, от който ни гледаха вероятно изглеждаше по-скоро сякаш се гушкахме. Но

всъщност моят свят бе в процес на разпадане.

Знаеш ли нещо за баща си? – попита Конър.

Седяхме един до друг докато чакахме. Той постоянно прекарваше пръсти през косата ми,

сякаш харесваше чувството да го прави толкова колкото аз се наслаждавах да галя козината му.

И двамата бяхме неспокойни, нервни, но всеки по различни причини.

Конър се бореше да не се преобразува, за да общува с другите. Знаеше, че Менсън ще стане

подозрителен. Също така можех да усетя и напрежението, което преминаваше през него. Бе

повече от готов за началото на битката.

А аз? Аз се борех да не викам по Менсън. Шанса ми да бъда цяла, да имам способностите да се

преобразувам се изплъзваше.

Името му е Антонио. Срещнала го е в Франция.

Антонио? Не звучи много френско.

Това не ми бе хрумнало, когато ми го каза.

Може би не е французин. Може би просто го е срещнала там. Не целях да науча повече

информация когато го научих. Бях толкова ядосана.

Не мога да повярвам, че никога не ти е казала.

Знам, но това е майка ми. Понякога си мисли, че ако не се срещне със реалността, тя

просто ще изчезне.

Докато ти си точно нейната противоположност.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Обикновено, но не се чувствам особено добре със срещите си с истината след като не

се трансформирах. Разчитах на някакви извинения, които бяха доста несполучливи.

Той се усмихна.

Мога да си го представя. Предполагам, че някой – може би старейшините – е трябвало

да открият нещо. Сродните души обикновено не си тръгват, знаеш, цялото нещо с

маркирането до живот.

Повдигнах рамене.

Винаги има изключения. Примерно бащата на Рейв. Не съм сигурна, че някога съм го

виждала трезвен. И всички тези пъти, когато Рейв е идвал насинен на училище. Някои

шифтъри са наследили най-лошото от човешките характери. Мислех си, че е така и с

баща ми.

Всичко ще бъде наред, Британи, – увери ме и целуна бузата ми.

Кимнах. За него – може би. Но знаех, че ако трябваше да избера нещата да са по правилния

начин за един от двама ни – ще избера Конър.

Може и да ми бе казал, че ме обича снощи, но емоциите щяха да се изпарят веднъж щом се

върне при глутницата. Баща ми най-вероятно е използвал същите думи към майка ми – но след

това е видял реалността на това, което е. Или може би майка ми е била отвратена, от това

което той не е. Иска ми се да к бях задала повече въпроси, но бях толкова ядосана на лъжите, които е изговаряла през всичките тези години. Струваше ми се сякаш нарочно е искала да

провали живота ми.

Когато излезе от тук как изглеждаше? Какво си спомняш от заобикалящата среда?

Оставих малко разстояние помежду ни и започнах да чертая невидима карта с пръст.

Обяснявах пътя, по който бяхме поели към оживената зона. Всичко, което чух, помирисах и

видях бе твърде недостатъчно, в сравнение със богатите усети на шифтърите.

Не ме заведоха в лабораторията, – казах тихо.

Това ме изненадва. Мислех си, че Менсън умира да сподели шедьовъра си.

Продължавам да мисля за онези малки плъхове, които превръща във вълци.

Обзалагам се, че са умрели.

Поклатих глава.

Мислиш ли?

Какво казах преди, не съм биолог, но Менсън се меси в неща, които просто не може да

разбере.

Но не мислиш ли, че е малко егоистично да не споделяме това което знаем, това което

сте. Имам предвид, какво ако способностите ви да лекувате наистина могат да

помогнат на другите?

Честно, Брит? Имаме шифтъри работещи в медицината, които правят изследвания,

защото преди пълнолунието сме уязвими колкото всички други към болести и

наранявания. Искрено вярвам, че ако имаше начин да предадем лечебните си

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

способности на някой друг вече да се е случило. Те разбират много по-добре от Менсън

същността ни.

Той бе прав. Шифтърите работят всякакви видове работа в градовете по света.

Разговора ни се стопи докато часовете се влачена и се изгубихме в мисли за това, с което

щяхме да се сблъскаме. Конър се надяваше Лукас да успее да ни намери бързо и да ни

освободи, за да можем да се присъединим към битка. Чудех се дали щях да имам време да

стигна до лабораторията когато ни освободят.

Всичко, което исках бе доза от онзи серум.

Менсън не дойде да ни навести. Никой не ни донесе храна или вода.

Възможно ли е да са изоставили лабораторията? – попитах по някое време.

Все още са тук.

Случи се малко след като падна мрака, а нашия затвор вече бе съставен от повече сенки,

отколкото светлина, точно тогава – целия ад се разтвори над главите ни.

Този превод принадлежи само и единствено на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Fifteen

Глава петнадесета

Превод: sunset & djenitoo

Редакция: djenitoo & sunset

_______________________________________________________________

С Конър лежахме на купчинката ни одеяла, стоящи близо един до друг, слушайки

съсредоточено, чудейки се какво става, когато лампите над нас се включиха за пръв път –

окъпвайки ни в прекрасната светлина.

И двамата скочихме на крака, когато вратата се отвори. Очаквах да видя Лукас идващ да ни

спаси. Вместо това беше Менсън крачейки възбудено, сякаш е малко дете получило това което

иска за Коледа. В допълнение на обикновения му антураж той имаше и баща си. Итън

балансираше с дълга кутия използващ и двете си ръце, по начина по който си представях

рицарите и техните мечове във верните им слуги. Цялото това шествие беше зловещо – Менсън

бе започнал да играе и ние бяхме неговата публика.

Можех да усетя напрежението излъчващо се от Конър. Той беше готов за битка.

Антуража се придвижи бързо до клетката ни. Уилсън застана от едната страна. Имаше пръщяш

звук. Конър изсумтя и се строполи без обичайната му грация на пода. Едва след това видях

зашеметяващия пистолет, който Уилсън бе мушнал между решетките.

Защо направи това? – изисках, когато приклекнах до Конър. Можех да видя шока и

объркването в очите му, борбата да си върне контрола над тялото и ума.

Той ще бъде добре след няколко минути. – каза Менсън. – Хайде. Трябва да те изведа

сега.

Всичко което направи миналия път бе да го заплашиш, и той те остави да отвориш

вратата. Не беше нужно да правиш това. – бях бясна.

Тогава те връщах, а не те извеждах. Трябваше да видиш видеото, как реагира приди –

когато разбра, че те няма. Силата, която показа беше удивителна. Никога няма да се

уморя да го гледам. Сега побързай. Ние имаме готовата формула и искам да я тестваме

довечера.

Навеждайки се напред, притиснах устни към бузата на Конър. Дори не знаех дали ще може да я

почувства.

Съжалявам. Моля те разбери защо трябва да го направя.

След това преминах през вратата. Менсън я натисна леко и тя се затвори бързо. Почти

незабавно ми се прииска да се върна от другата страна на решетките при Конър. Какво правех?

Серума на Менсън може да ме убие.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Менсън щракна с пръсти. Итън пристъпи напред и отвори кутията, за да разкрие две големи

спринцовки с златиста течност, с която са напълнени. Движенията им бяха като изпълнения от

лош филм. Чудех се дали Менсън е определил движенията им преди да дойдат тук. Вероятно.

Изглежда, че той е взел ролята на злодей на сериозно.

Вгледах се в спринцовките. Изглеждаха толкова големи.

Откъде знаеш, че дозата е правилна? – попитах.

Предполагам.

Погледнах го кръвнишки.

Знам повече отколкото малкият ти мозък може да си представи – каза той нетърпеливо.

Откъде знаеш, че е готов за тестване от хора?

В допълнение към мишките, ние го тествахме и на няколко други вида с ограничен

успех. Това е съзнателния фактор за който говорихме. И баща ми е тук за да

предотврати всякакви медицински усложнения.

Погледнах към Д-р Кейн. Той се усмихваше сякаш експеримента е вече успешен.

Погледнах обратно към клетката. Конър се бореше да застане в изправено положение. С рязко

движение той стигна до предния края на клетката и обви ръце около решетките, вероятно за да

се възспре да не направи нещо друго.

Какво. Правиш?

Той поклати главата си, без съмнение се опитваше да я проясни.

Тя не ти ли каза? – попита Менсън. – Тя е пазителка на тайни, нали? За да я върна тук в

малкият ти затвор, тя се съгласи да вземе първата инжекция.

Липсата на вяра изостри погледа на Конър. Поклати глава.

О, да, приятелю – подигра се Менсън. – Знам, че ти е трудно да разбереш, но ние

хората бихме платили всякаква цена за да притежаваме твоите способности.

С театрално движение Менсън извади спринцовката от кутията и изви вежди към мен.

Ако го забием в ханша или бедрото вероятно би било по-малко болезнено.

Кимнах. Устата ми бе пресъхнала, а дланите влажни.

Не…го прави, Британи.

Рязко обърнах главата си. Конър очевидно се бе отървал от ефекта на зашеметяващия

пистолет. Поколебах се.

Ще съм способна да се превръщам във вълк. Ще можем да сме заедно.

Той поклати глава, очите му ме умоляваха.

Не му позволявай да те превърне в нещо, което не мога да обичам.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Погледнах обратно към спринцовката. Толкова отчаяно исках това, което ми предлагаше

Менсън.

Ако ме обичаш, няма да направиш това. – каза Конър.

Затворих очите си. Не е честно. Изобщо не е честно. Когато отворих отново очите си, можех да

видя, че Менсън губи търпение. Внезапно всичко в света ми се преобърна. Можех да бъда

всичко което мечтаех, но само ако съм склонна да се откажа от това, което винаги съм искала

да имам.

Пристъпвах заднешком, докато не стигнах клетката. През решетките ръцете на Конър ме

обгърнаха силно.

Промених си решението, Менсън – казах.

Лошо. Уилсън, хвани я.

Уилсън погледна към мен.

Пипни я и си мъртъв. – каза Конър, и дори и да беше хванат в клетка, заплахата в гласа

му спря Уилсън.

Менсън, нищо добро няма да излезе от това да ме принудиш. – казах спокойно,

въпреки че сърцето ми препускаше. – Няма да си пожелая да искам да се превърна,

така че няма да разбереш дали работи или не.

Изражението му придоби онзи упорит вид, който съм виждала и преди.

Итън – изрева той.

Итън пристъпи назад.

Няма начин, човече. Мислех, че го правим за медицински цели. Не искам да се окосмя.

Страхливец – изплю Менсън. – Хубаво, искам да го опитам пръв все пак.

Повик от дивото – дълъг, дълбок и стоманен вой – отекна покрай нас.

Менсън изви вежди към мен.

Изглежда не си ми казала всичко, Британи. Но трябваше да го очаквам. Вие

върколаците притежавате близката гора, нали? Няма значение. Мога да използвам този

удобен момент, за да тествам инстинктите си за биене.

Уилсън, Джонсън, излезте навън. Спрете ги да не влязат вътре. – нареди Д-р Кейн.

Когато те излязоха, Д-р Кейн каза.

Синко, трябва да помислиш относно това.

Направих го, татко. Това беше за което си мислих откакто разбрах за съществуването

им. – преди някой да може да реагира, Менсън повдигна тениската си и заби

спринцовката в ханша си, изпразвайки съдържанието й. Гледах как златната течност

изчезва.

Той хвърли спринцовката обратно на пода.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

И така, какво да направя? Просто мисли като вълк.

Просто мисли като вълк – подкрепи го Конър.

Предположих, че му дава съвет, тъй като не мислеше, че серума ще проработи, затова, какво

лошо има да го подкрепя? Освен това, скоро щяха да дойдат да ни освободят.

Менсън свали тениската си. Тъкмо достигна обувките си, когато внезапно изпищя силно два

пъти и падна на пода.

Господи, боли!

Да не би Девлин да е забравил да спомене това, когато ти е разказвал за нас? – попита

Конър. – Първата трансформация на мъжкия е мъчителна. Позволи ми да изляза от тук

и ще ти помогна да я преминеш.

Менсън се извъртя и се насили да се избута на четири крака. Загледа се в Конър.

Не се нуждая от твоята помощ.

Част от мен изпита съжаление към него.

Не знаеш какво предприемаш – каза му Конър, успях да усетя напрежението, което

излъчваха думите му.

Тогава Менсън наистина започна да се преобразува, но нищо в това не бе красиво. Тялото му

започна да се изкривява и покрива с козина. Не се превръщаше във вълк, напомняше на човек

– със странно изглеждащи крайници, черти на лицето и козина на места.

Итън и Тейлър тръгнаха заедно към вратата.

Д-р Кейн проклинаше докато отвяряше чантата си, вадейки от там друга спринцовка.

Ще те избавя от това.

Не! – изкрещя сина му, но повече приличаше на ръмжене, отколкото на човешки глас.

Имаше нещо диво в очите му, но не и вълчо.

Трескаво търсех наоколо за оръжие, нещо с което да мога да освободя Конър. Забелязах

дистанционото за вратата на пода. Бях толкова погълната от Менсън, че досега дори не

осъзнавах, че го е изпуснал. Грабнах го и го насочих към вратата на клетката. Преди да успее да

се отвори напълно, Конър вече се бе преобразувал и излизаше навън, ръмжейки към Менсън,

въпреки че той не бе заплаха за него. Не можеше да контролира разместването на собствените

си крайници.

Погледнах към Д-р Кейн.

Той няма да го преживее.

Напротив. Ще се уверя, че ще стане.

Погледнах към жалкото, виещо се от агония създание на пода.

Трябва да изведете хората от тук.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Взех свалената от Менсън риза и извадих картата ключ от джоба. Конър ме следеше плътно,

докато бягах към вратата. Промуших картата през четеца и натиснах вече отключената врата.

Тогава с Конър започнахме да се състезаваме за собствената си свобода.

Навън бе истински хаос – хората се опитваха да избягат от шифтърите, които бяха приели

вълчите си форми и сега ги гонеха навън, въпреки че изглежда нямаха намерение да ги

наранят. По скоро ги насочваха към изходите. Предполжих, че бяха решили да не нанесат

никакви щети, освен ако не им се наложи и не бях изненадана от това. Дори във вълчата си

форма те носеха със себе си и човечността си.

Видях знак от лабораторията и го последвах надолу по коридора. Конър остана с мен и някак

разбрах, че се е превъплатил за да може да ме предпази. Не притежаваше друго оръжие освен

силната си захапка и силата, но и това му бе достатъчно.

Лабораторията бе празна, с изключение на две маймунки. Чудех се колко ли други животни са

били тук за да направят тестовете си. Бяха ли ги освободили, пускайки ги обратно в гората, или

бяха умрели?

Освободих животинките от клетките им и ги поставих в началото на коридора, където

инстинктите им за самосъхранение щяха да надделеят. До ушите ми достигна звука на счупено

стъкло, когато погледнах назад Конър се бе качил на таблите и разбутваше всичко по тях,

освтавяйки го да се строши на пода. Върнах се назад за да му помогна. Ако бяха решили да

унищожат сградата, така или иначе всичко щеше да се срине, но бе по-добре да унищожим

всичко преди някой да реши да си вземе опасен сувенир.

Когато приключихме излязохме от лабораторията. Сега повече вълци от хора се разхождаха из

сградата. И тогава, и сега – всеки покрай който минех спираше и се вглеждаше. Знаех, че гледат

към мен, чудейки се защо не съм се преобразувала.

А спекулциите се бяха разпространили.

Тогава видях вълк с позната кафеникава окраска да спира пред мен, с отражение на съжаление

в очите си. Разроших козината на мама докато я подминавах.

Конър ме насочи – с леко побутване – навън. Не знаех какъв точно бе плана им, но разбирах

това, че комуникира с останалите. Също така исках да бъда наясно с развоя на нещата, но

всичко ме възпираше. Без значение колко го желаех, никога нямаше да бъда добра сродна

душа за него. Винаги ще го спирам и дърпам назад.

Когато излязох навън видях доста вълци в близост до дърветата. Започнаха да изчезват по

двойки и когато се връщаха бяха в човешките си форми, облечени. Погледнах към Конър.

Не помислих за дрехите ти.

Той облиза и двете ми ръце и седна. Седнах до него, обвих ръце около тялото му и зарових

лице в козината му.

И двамата ли сте добре? – попита нечий дълбок глас.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Погледнах нагоре към Лукас, Кайла стоеше до него. Принудих се да им се усмихна.

Дам. Какъв е плана?

Всички хора са извън градата. Няколко зле изглеждащи пича се опитаха да се сбият, но

бяха единствените. Останалата част бе щастлива да си тръгне. Сега чакаме нашите хора

да я подготвят за да можем да я съборим.

Хората които са напуснали може да имат доказателство за съществуването ни. Заснеха

на запис как Конър се трансформира – предупредих го.

Да, знаем за това. Конър ни каза, но не мисля, че това са някакви значими

доказателства.

Кимнах.

Правилно. Още на сутринта – когато беше във вълчата си форма – Предполагам, че ти е

казал... всичко.

Наложи се. Глутницата е на първо място.

Стиснах с пръсти козината на Конър.

Знам. Но дори без доказателства хората ще продължават да говорят.

Със сигурност. Само, че никой няма да им повярва.

Надявам се да си прав.

Ако не съм, ще се справим и с това. Направихме всичко, на което сме сподобни тази

нощ. Конър, донесох допълнителни дрехи, ако искаш да се преобразуваш.

Конър легна и положи глава в скута ми. Разроших козината ми, наведох се и целунах носа му.

Ще се оправя.

Аз ще остана с нея – каза Кайла.

Той премести погледа си към мен.

Сериозна съм, ще се оправя – казах му.

Той облиза брадичката ми и му се усмихнах.

Отивай. Предпочитам истинските целувки.

Той тръгна заедно с Лукас, а Кайла седна до мен. Обви с ръка раменете ми.

Съжалявам. Когато рабзрах, че не си шифтър... сърцето ми ме заболя за теб. Винаги си

се приготвяла толкова усилено за това.

Повдигнах рамене.

Исках го толкова отчаяно, Кайла. Бях готова да взема онзи серум, но накрая просто не

можах да го направя.

Конър каза, че Менсън е мъртъв.

Да, не успя да преживее, това през което преминаваше. Беше ужасно. Сякаш бе хванат

през процеса на трансформиране. Не напълно човек, но не и звяр.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Не успяхме да го намерим.

Най-вероятно баща му го е отвел. Каза, че ще се опита да го спаси, но не мисля, че

съществува някакъв начин да го направи.

Не видях и Д-р Кейн – намръщи се.

Имаше доста хора вътре – и бе пълен хаос. Мислиш ли, че може просто да си ги

изпуснала?

Предполагам, че е възможно.

Когато Конър се върне може да видим дали иска да го потърси. Мисля, че Менсън е

миризма, която никога няма да забрави.

Лукас най-вероятно ще го открие. Трябва да отидем да го потърсим, за да бъдем

напълно сигурни.

Седяхме в мълчание няколко минути. Вгледах се в сградата, нежелаеща да погледна в очите

някой друг. Просто не исках да видя съжаление, симпатия или отвращение.

Бебчо?

Обърнах глава на една страна.

Мамо –

Зная, че не си бебе – каза и клекна до мен. – Но за мен винаги ще си моето бебче.

Толкова съжалявам, че не ти казах истината.

Няма нищо, мамо.

Не зная кой се пресегна към другия първи, но внезапно и двете се прегръщахме толкова силно, че едва си поемах дъх. Най-вече защото плачех. Майка ми също и колкото повече плачеше,

толкова по-силно ме стискаше. Предполагам, че когато наистина се нуждаех от нея тя е там

за мен.

Най-накрая се отдръпнах назад и вдишах дълбоко.

Имам прекалено много момичешки моменти.

Мама ми се усмихна и натика едно кичурче коса зад ухото ми.

Винаги си мислела, че трябва да си твърда.

Та, какво хареса у него – в баща ми.

Ще ви оставя насаме, – каза Кайла.

Мама, махна с ръка.

О, може да останеш. Ти също трябва да чуеш това. И ти, Линдзи. Можеш да спреш да се

криеш там.

Ти я помириса – казах.

Разбира се – отговори, сякаш беше нищо, след това се засрами когато осъзна, че никога

няма да имам способността да определя някой по мириса му. – Брит –

Няма нищо, мамо. Не можеш да спреш да бъдеш себе си, а аз трябва да започна да

приемам, това което съм.

Не искам да ви безпокоя – каза Линдзи докато сядаше срещу мен.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Протегнах се и я прегърнах набързо. Дългите прегрътки пораждаха сълзи.

Благодаря ти, че запази тайната ми.

Няма защо. Въпреки, че щеше да е по-добре, ако другите не бяха разбрали, че го знаех.

Така е – тя направи сериозна грешка, като постави мен пред благото на глутницата.

Никога нямаше да забравя за това.

Обърнах се обратно към мама.

Та, баща ми.

Тя притисна ръка до сърцето си.

О, Британи. Трудно е да реша от къде да започна. Бе след първото ми пълнолуние. С

Майкъл решихме, че не сме истински сродни души, а просто двама приятели. Всеки пое

по своя път, а аз се чувствах неспокойна, затова отидох в Европа. След това срещнах

Антонио. Той бе от Испания. Бе най-красивия мъж, който някога съм виждала и имаше

най-прекрасния акцент, най-красивите очи. Твоите очи. И беше толкова романтичен.

Тя опря рамото си до моето.

Срещнахме се в Британи, Франция. Ето защо те кръстих Британи. Пътувахме из Европа

заедно. Винаги съм чувала, че когато срещнеш сродната си душа е като да те сритат в

корема. Толкова неромантично.

Усмихнах се, спомняйки си как Конър бе казал нещо подобно.

Но да се влюбиш – мама каза замечтано – това е чудесно. Случва се с времето. Той ще

каже нещо или ще направи нещо и сърцето ти се стяга.

Но те е оставил. Беше ли, защото си шифтър? – попитах.

Майка ми поклати глава.

Не, никога не съм му казала. Никога не събрах кураж да го направя.

Можех да си представя това.

Обичах Антонио и все още е така. Той бе и още е единствения мъж за мен. Но знаех, че

никога няма да приеме, това което съм. След това разбрах че съм бременна –

продължи – исках да израснеш сред нашия вид затова се върнах тук. Зная, че винаги си

била разочарована, че не съм една от легендарните Тъмни Пазители, но на първо място

аз съм майка. Не съжалявам за това – тя сложи ръка върху бузата ми. – Не искам и ти да

съжаляваш.

Не е така. Можех да те разбера, ако ми беше казала.

А можеше и да не е така. Този товар бе мой и аз трябва да го нося. Имам предвид,

наистина ли би казала на детето си, че си била бунтовник по време на младостта си?

Може да породи доста идеи.

Тя ме накара да се усмихна. Винаги бе способна да го направи.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Обичам те, мамо.

Примигвайки към мен, тя кимна, стисна ръката ми. Разбрах, че ако кажа още нещо ще

предизвикам сълзите к. Ние никога не сме си падали по сълзите.

Не го помирисах. Нито го чух. Но знаех, че е там. Завъртях се и му се усмихнах.

Здрасти.

Здравей – каза, седна до мен и обви ръце около тялото ми. – Здравейте, госпожо Рийд.

Здравей, Конър – тя ме потупа по рамото. - Мисля, че е време да открия хора по-близки

до моята възраст. Доведох колата, паркирах я на около десет мили оттук. Намери ме,

ако имаш нужда от транспорт.

Явно тя беше единствения шифтър, пристигнал до тук с кола, но освен това и единствения с

дъщеря статик.

Ще видим – все още не знаех какви са плановете ми. Всичко, което можех да

предполагам, е че страрейшините могат да ме сложат под домашен арест, задето съм

се представяла за шифтър.

Добре – изкрещя Лукас. – Не е останал никой в сградата. Всички да се отдръпнат.

Готови са да я срутят.

Той тръгна към нас, но Кайла го пресрещна наполовината на пътя.

Линдзи се измъкна, отивайки до мястото където Рейв я чакаше.

С Конър станахме, за да си осигурим по-добра гледка.

Серия от експлозии, с точна последователност накараха сградата да се срути, оставяйки само

отломки и прах. Някак си, след всичко, с което се срещнахе изглеждаше ... несъразмерно.

След като нереалните облаци спаднаха Лукас дойде до нас.

Отивам да изпратя Пазителите да претърсят за Менсън и Д-р Кейн. Не съм толкова

притеснен за подчинените им, но трябва да открием тях. Можем да ги отведем до

Уолфорд и да ги държим като затворници докато старейшините решат какво да

направят с тях.

Ще ти помогна след минута, – каза Конър. – Първо трябва да се погрижа за нещо.

Лукас кимна сякаш знаеше точно какво. Бях притеснена, че може би и аз знаех. Това нещо бях

аз.

Подозренията ми бяха потвърдени когато Конър се обърна към мен с думите:

Трябва да поговорим.

Кимнах, съгласявайки се с него.

Хващайки ръката ми, той ме поведе надалеч от другите. Вървяхме дълго и малчаливо. На

хоризонта луната преминаваше през третата си фаза. Не бяха изчакали до новолунието.

Залавянето ни бе объркало плановене им, но накрая, всичко се бе наредило.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Не бях убедена, че това ще ни е последната среща с Био Хром, но никой друг не изглеждаше

толкова обсебен колкото Менсън и Д-р Кейн – така, че в крайна сметка, може би щяха да ни

оставят намира. Винаги можехме да се надяваме, но щяхме да продължим да се подготвяме за

атака. Харесваше ми да мисля, че другите наистина желаят доброто на човечеството, въпреки

че действията им са малко странни.

Намирахме се на ръба на една поляна, близо до изобилието от дървета, когато Конър спря да

върви и се обърна към мен.

Наистина ли искаше да бъдеш морското свинче на Менсън? – попита.

Не искаше да ме върне в клетката, затова сключихме сделка. Ако той ме върне аз ще

взема първата доза.

Защо?

Защото исках да съм с теб. Също така искам да съм шифтър толкова отчаяно. Искам да

се трансформирам. Искам да бъда красива.

Ти вече си красива.

О, Конър – думите ми ме направиха по-щастливи отколкото предполагах, че някога е

възможно. Но имах нужда да обясня, че има и нещо повече от това. – Не можеш да

разбереш колко силно го желая. Трудно е да оставиш мечтата ти да се изплъзне. Да

знаеш, че никога – пресегнах се и погалих бузата му. – Помежду ни няма да потръгне,

ако не мога да се преобразувам.

Може да го накараме да потръгне.

Бъди реалист, Конър. Можеш да се преобразуваш и да стигнеш у дома до зазоряване.

Или мога да се прибера с теб и майка ти.

Засмях се сковано.

Да, това ще е първия ти избор.

Не казвам, че няма да има трудности, но ще намерим начин да ги изгладим. Освен това

преобразуването е надценено.

С усмивка, притиснах лице в гръдния му кош. Ръцете му се обвиха около мен. Бях ли глупава

мечтателка, за това, че вярвах, че бихме били способни да изградим връзка?

Той задържа лицето ми нагоре към своето с пръсти.

Казах ти да не взимаш онази инджекция ако ме обичаш – каза. – Това означава ли, че

ме обичаш?

Обичам те от дълго време. Исках да умра мислейки си за теб и Линдзи под

пълнолунието.

Можеш ли да отблъснеш тези чувства?

Ако ми се наложи. Заслушаваш истинска сродна душа. Не мисля, че аз някога бих

могла да бъда.

Той поклати глава, усмихвайки се.

Не мисля, че някога съм познавал някой толкова силен колкото теб.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Устата му намери моята с безпогрешна точност. Исках да вярвам, че не е защото има отлично

зрение в тъмнината, а заради нещо по-силно. Връзка помежду ни. Майка ми бе говорила за

влюбването. Не можех да отрека, че съм влюбена в Конър. А той каза, че ме обича.

Защо ме бе толкова страх да повярвам на наситеността на чувствата му? Ами ако някой ден

погледне през стаята и усети тръпката, която сигнализира за намирането на истинската му

сродна душа? Как би се чувствал тогава, когато е завързан за мен?

Той се отдръпна.

Подушваш ли това?

Моник? Все още нося дрехите к.

Не. . . това е – вдиша дълбоко – Мен –

Ръмжене отекна във въздуха и тежест се настани около нас, поваляйки ни на земята.

Беше Менсън. Формата му бе повече на човек, отколкото на вълк, но въпреки това бе покрит с

козина. Лицето му бе крикатура на вълчото. Беше сякаш докато се е преобразувал не е успял да

реши точно какво да е.

Дългите му ноктри се врязаха в ръката ми. Изпищях, изритах, маневрирах докато застанах под

него. Конър също се освободи. Той сваляше дрехите си възможно най-бързо, докато аз

започнах да оглеждам наоколо за оръжие. Усетих силата на Менсън. Не мислех, че с няколко

леки движения щях да успея да го съборя.

Той скочи върху гърба ми, събаряйки ме обратно на земята. Не бе пресметнал пространството,

защото когато ме докопа бях до гърдите му, което правеше невъзможно да ме разкъса с

острите си зъби. Ръмжейки и зъбейки се, той се опитваше да достигне до мен, свивайки се.

Това беше всичко, което ми бе необходимо за да го махна от себе си. Бутнах го надалеч.

Чух друго ръмжане, този път по-заплашително и по-контролирано. Обърнах се назад точно на

време за да успея да видя как Конър се нахвърля върху Менсън. И двамата бяха брутални в

желанието си да повалят другия. Но имаше някаква лудост в Менсън, която не съм сигурна, че

може да се победи.

Открих клон на земята. Бе здрав, но твърде дълъг. Грабнах го за двата края, поставих го върху

коляното си и го пречупих. Разделяйки го на две, получих точно това, което исках: пръчки и в

двете си ръце, пръчки с остри върхове.

Забързах към мястото където Менсън и Конър хвърляха телата си в смъртоносна битка.

Ръмжаха един на друг, оголвайки зъбите си. Конър бе на върха, но не можеше да се приближи

достатъчно, защото абсурдно дългата ръка на Менсън го държеше на разтояние.

Балансирайки тяло и на двата си крака се подготвих. След това замахнах с крак и изритах Конър

надалеч. В същия момент паднах на колене и забих кола през сърцето на Менсън.

Той не бе вампир, но кол през сърцето би убило практически всичко.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Chapter Sixteen

Глава шестнадесета

Превод: sunset

Редакция: djenitoo

_______________________________________________________________

Беше тъжно, че след смъртта си Менсън отново възвърна човешкия си облик. Изглеждаше

толкова невинен, почти сладък. Без грубост, цинизъм или мания.

Преди Конър да се преобразува той изви в нощта. Но неговия вой не бе на триумф, а повик.

Това, че не намери удоволствие в смъртта на врага си ме накара да го заобичам още повече.

Не зная откъде Кайла бе намерила одеялото, но клекна до Менсън и обви с него безжизненото

му тяло.

Почивай в мир, Менсън.

По-рано това лято те бяха приятели. Накрая неговата мания към шифтърите, собствената му

формула го погуби.

Това ме накара да се зачудя дали при мен бе по-различно. Дали обсебването ми от факта, че не

съм шифтър унищожаваше това, което можех да имам с Конър. Или бях наистина безкористна

в желанието си да го оставя да си отиде?

Намерете Д-р Кейн – или това, което е останало от него, – каза Рейв когато той и

Линдзи се присъединиха към групата ни. – Мисля, че той е бил първата жертва.

Искаше ми се да вярвам, че Менсън е убил несъзнателно баща си, че всяка човешка част от

него е изчезнала докато не е останал само звяр, който той не може да контролира.

Горкия Менсън, – каза Кайла. – Мисля, че в началото той наистина искаше да направи

нещо добро за човечеството. Нашите лечебно свойства са чудодейни.

Той притежаваше голяма алчност, – каза Лукас, обвивайки ръка около рамото к. – Но

можем да погребем него и Д-р Кейн в Уолфорд.

Тя погледна към него и се усмихна.

Благодаря ти.

Държейки ме близо до себе си Конър прошепна.

Добре ли си? Зная, че първото убийство никога не е лесно.

Той би ни убил при всяка възможност.

И все пак това не го улеснява.

Съжалявам, че те изритах.

Аз не. Нямаше да успея да го удържа още дълго.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Сгуших се в извивката на врата му.

Искам да си ида у дома.

Майка ми все още не си бе тръгнала затова успяхме да я намерим. Тримата се настанихме в

колата. Когато двамата с Конър се насочихме към задната седалка тя каза:

Аз не съм добър шофьор. Ти карай, – и подхвърли ключовете не Конър.

Седна отзад докато аз се настанявах на предната пътническа седалка. Мисля, че по този начин

постигна споразумение, така че с Конър да не се натискаме отзад. Майка ми е нямала

проблеми, когато се е натискала с испанеца на седемнадесет, но не искаше дъщеря к да прави

този вид неща.

Все пак, Конър хвана ръката ми, а палеца му изрисуваше кръгчета от време на време, чудех се

какво си мисли в такива моменти. Все още не знаех какво ще се случи помежду ни, но бях

прекалено развълнувана за да мисля трезво. Предполагам и той.

Когато стигнахме до къщи Конър спря. Опитах се да изляза от колата, но сякаш тялото ми не

искаше да ме послуша. Натежа и ме накара да стоя на едно място. Или може би бе просто

толкова уморено, че вече не може да изпраща сигнали до мозъка ми.

Британи? – започна мама.

Добре съм – достатъчно лесно бе да излъжа, след като Конър за обиколи, отвори

вратата ми и ми подаде ръка, издърпвайки ме навън.

Бях забравила, че е израснал в традиционно семейство, с добри обноски, където го учиха да

прави неща като това. Не знам какво си бях помислила, когато се влюбих в него. Нямаме нищо

общо помежду си.

С ръка зад кръста ми той ме изпрати до вратата. Мама я отвори, след това се обърна и задържа

ръка нагоре като регулировчик.

Пет минути.

Затвори вратата, оставяйки ни на тъмната веранда. Светлините внезапно светнаха.

Винаги ли е била такава? – попита Конър.

Никога не е имало момче в живота ми преди. Най-вероятно иска да навакса изгубеното

време като мой придружител. Ще се успокои – трябваше да накарам насила думите да

излязат от устата ми.

Той погали с пръсти бузата ми.

Обади ми се ако имаш нужда от мен.

Той се наведе и ме целина нежно, почти не го усетих. След това отвори вратата и ме избута

вътре.

Кажи на майка си, че ми дължи няколко минути.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Засмях се когато той затвори вратата. Стоях там дълго време, представяйки си как се прибира у

дома. Не живееше чак толкова далеч. Колко пъти в гимназията бях заобикаляла покрай къщата

му, надявайки се да го зърна?

Можех да остана там цяла вечер ако майка ми не бе дошла, обвивайки ръка около мен.

Хайде. Приготвих ти вана.

Ще изгориш ли дрехите на Моник? – попитах, оставяйки я да ме поведе към банята. –

Не искам да ги виждам повече.

Считай го за сторено.

Когато съблякох дрехите си забелязах, че съм получила още няколко синини. Имах и няколко

ожулвания, но нищо, което би оставило белег. На ръката ми имаше драскотини от ноктите на

Менсън, когато се впиха в рамото ми. Това можеше и да остави следи.

Когато потънах в горещата вода си помислих, че съм отишла в рая. Не помня някога да съм се

чувствала толкова добре – освен когато лежах до Конър. Дори на твърдия под, да се притисна

към него бе чудесно.

Някой почука на вратата.

Британи, може ли да вляза?

Разбира се, мамо.

Тя ми връчи чаша бяло вино.

Не съм на двадесет и една, – напомних к.

Понякога, скъпа моя, си по-възрастна отколкото твърди календата.

Изпих една глътка. Спусна се по гърлото ми – сладко и гладко. Отдели топлина, която се

промъкна по вените ми мигновено.

Мама коленичи до ваната.

Почивай си сега. Ще измия косата ти.

Мамо, не си мила косата ми откакто бях на шест.

Все още помня как.

Изсипа малко вода върху косата ми, добави шампоан и започна да масажира скалпа ми.

Мислех си, че просто ще потъна напълно във водата и ще заспя завинаги.

Та, – започна, – ти и Конър.

Това бе коварно.

Може би. Не знам, мамо.

Харесвам го.

Усмихнах се.

Имаш предвид, че съм намерила правилния човек още от първия опит?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Случва се.

Баща ми беше ли първия ти?

Мм-хмх.

Никога повече ли не го видя?

В мечтите си. Всяка вечер.

- Това достатъчно ли е, мамо?

За мен. Но искам нещо повече за теб.

Аз също си пожелавах нещо повече.

След банята косата и кожата ми лъщяха от чистота. Сложих малко антибиотичен крем на

драскотините на ръката ми и я превързах. Облякох меки памучни шорти и горнище, казах лека

нощ на мама от вратата на спалнята си – не можех да си спомня последния път, когато за

последно го казах – след това се мушнах в леглото. Тялото ми потъна в матрака.

Опитах се да успокоя съзнанието си, но събитията от изминалите няколко дни преминаваха

през него като на лента. Конър се бие с ягуара; шока на лицето му, когато научи истината за

мен; Менсън държи спринцовка . . .

Кола. Начина, по който потъна в гърдите му.

Исках да се концентрирам на хубавите моменти: Конър ме целува, държи ме, защитава ме. . .

Но грозните картини продължаваха да ги заглушават. Нещо в гърдите ми се стегна и усетих как

сълзите ми започват да си проправят път през очите ми. Чувствах се сякаш някой ме души.

Чух силно почукване на прозореца, погледнах натам и видях сянка. Скочих от леглото и

дръпнах настрани пердето. Конър пазеше баланс върху клона на дървото. Отворих прозореца.

Какво правиш?

Той влезе през него.

Спах толкова много нощи с теб, че сега не мога да заспя без теб.

Сериозно.

Аз съм сериозен, – докосна бузата ми – Просто си помислих, че ще имаш нужда от

малко утеха тази вечер.

Сълзи наводниха очите ми. Поклатих глава.

Няма да плача, няма да плача, няма да –

Той ме притегли в обятията си и ме понесе към леглото.

Няма нищо срамно ако си поплачеш, Брит. Премина през ада през последните няколко

дни.

Остави ме на леглото, легна до мен и ме прегърна. Сълзите просто не спираха, което накара

носа ми да се запуши и ми бе по-трудно да вдишам аромата му.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Миришеш толкова хубаво, – казах.

Взех си душ. Най-хубавия в живота ми.

Плъзнах ръка в косата му. Краищата бяха все още мокри, започнах да ги навивам около

пръстите си.

Толкова се радвам, че всичко свърши, – прошепнах.

Аз също. Плачи колкото искаш, Брит. Това ще бъде нашата тайна.

Докато правеше успокоителни кръгчета с пръстите си по гърба ми, плаках дълго и тежко.

Силните звуци бяха заглушени когато зарових лице в гръдния му кош. Всичкия страх, терор,

мъката от предишните няколко дни сега изтичаше. Пътите, през които се преструвах на храбра

бяха най-трудни от всички. Времето, в което се опитвах да не покажа на Конър колко ужасена

съм, от това което могат да му направя. Или за това какво ще помисли, когато разбере истината

за мен.

Плаках докато тениската му се намокри, а очите ми се подуха.

Мисля, че все още съм плакала, когато съм заспала.

Почукване на вратата ме събуди.

Хайде, немирници, закуската е готова.

Ахнах. Все още бях в ръцете на Конър. Как –

Не се изненадвай толкова, бебче. Имам силно обоняние.

Изстенах. Знаех, че ме нарича бебе само за да ме подразни.

Чувайки стъпките к по стълбите, посмях да отдръпна глава назад. Конър ми се усмихваше.

Да спя с бебе и закуска. Каква сделка!

Погалих брадичката му.

Благодаря за снощи.

Бях там, Британи. Моето първо убийство беше на мечка. Господи, беше великолепна,

но нападаше лагерниците.

Можех да видя тъгата в очите му при спомена.

Просто беше полудяла, – продължи. – И нямаше да спре.

Знаех, че вероятно хората не можеха да изберат мъката, която шифтърите чувстваха при

отнемането на живота на някое животно, но ние също бяхме част от животните, което ни

караше да скърбим за всяка загуба на живот.

Стават ли нещата по-лесни? – попитах.

Не, но не мисля, че искам. Ако убийството беше лесно щях да съм като мъжете, които

баща ми съди.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Погалих бузата му. Почти му казах, че го обичам, но се почудих дали повтарянето –

потвърждаването – на чувствата ми щеше да направи раздялата ни по-лесна. Вместо това го

целунах.

След това слязохме в кухнята.

По-добре да не сте правили нещо повече от спане в тази стая предната вечер, – каза

мама, когато се присъединихме при нея.

Мамо!

Не сме, – увери я Конър.

С кимване, тя му сложи бисквити. Не мога да си спомня последния път, в който майка ми сготви

закуска. Обикновено и двете сами се грижехме за себе си.

Не е нужно да правиш неща за мен, мамо.

Винаги готвя, когато имаме компания. Не го очаквай утре.

Палачинките си вкусни, госпожо Рийд, - каза Конър.

Присвих очи към него и прошепнах.

Подмазвач.

Той ми намигна.

Благодаря ти, Конър. А какви са намеренията ти относно дъщеря ми?

Господи, мамо! Това е толкова. . . архаично. Хората вече не задават такива въпроси.

А може би трябва.

Конър се засмя. Извличаше прекалено много забавление от всичко това. Опита се да каже

нещо, но звънеца звънна.

Аз ще отворя, – каза мама, оставяйки салфетката на стола си и насочвайки се към

вратата.

Съжалявам, – казах и завъртях очи.

Не се притеснявай за това – той насочи вилицата към чинията си. – Е, какви намерения

искаш да имам към теб?

Конър, аз –

Майка ми влезе в стаята, държаща черен плик. Бе бледа, сякаш бе оставила всичката си кръв на

входната врата.

Мамо?

Тя подскочи, сякаш се стресна.

За теб е.

За мен? – взех го от нея. Името ми бе написано върху него със златен шрифт. Завъртях

го. Не бе плик, а лист хартия, чиито краища бяха сгънати и задържани с восъчен печат

на ръмжащ вълк. Отворих го внимателно и прочетох какво пише. Внезапно всички

кислород бе изсмукан от стаята. Замаях се.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

Британи? – каза Конър, хващайки ръката ми със своята.

Погледнах от него, след това към мама, след това обратно от него.

От съвета на старейшините е. Призовка. Утре ще има съвещание, на което ще държат

под съд статуса ми на Тъмен Пазител.

Можеха поне да к дадат няколко дни да се възстанови от ужаса, през който премина –

каза Конър на баща си. Той бе адвокат. Знаех, че Конър планира да последва стъпките

му.

Намирахме се в кабината на баща му. Никога не съм виждала толкова книги наведнъж в

живота си – освен в библиотеката.

Но бях започнала да свиквам с гнева на Конър, когато според него несправедливостта е взела

надмощие.

Баща му седеше на бюрото си. Изглеждаше невероятно изискан. Нищо чудно Конър да

прилича на него, когато стане малко по-възрастен.

Старейшините обикновено отхвърлят неприятностите.

Можеш да я представляваш – каза Конър.

Не са позволени адвокати вътре.

Тогава какво – трябва да се срещне с това сама?

Баща му изучаваше заинтересувано златната писалка на бюрото си.

Съдът е съставен от съвета на старейшините и Тъмните Пазители. Ще изслушат

показанията и ще вземат решение.

Конър погледна мястото където седях, до прозореца и се усмихна.

Тогава няма за какво да се тревожим. Ако Пазителите –

Конър, решението ти не може да бъде основано на емоциите. Трябва да бъде взето

след като бъдат изслушани всички факти и да се реши, това което ще е в най-голяма

ползва на глутницата. В интерес на истината, сине – той повдигна черен плик, подобен

на този, който аз получих – не ти е позволено да контактуваш с нея докато не се

изправи пред съда. Ако беше у дома тази сутрин, това щеше вече да ти е доставено и

щеше да разбереш отговорността си.

Притваряйки очи, Конър скръсти ръце пред гърдите си.

Докато не го отворя не знам точно какво пише.

Бъде внимателен, синко. Ако тръгнеш срещу желанията на старейшините ще те

изключат от съда и ще трябва да се срещнеш с една такава и за теб. Не взимат на добре

неподчинението. Тъмните Пазители може и да ни защитават, но старейшините

контролират нещата и казват последната дума без значение от обстоятелствата.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната – Рейчъл Хоторн

С треперещи колене станах, отидох до баща му и задържах напред ръка.

Може ли да го видя?

Той повдигна пясъчно-русата си вежда към мен и ми го подаде.

Дадох го на Конър.

Няма нещо, което да желая повече от това да бъда Тъмен Пазител.

Освен теб. Но се страхува да му кажа това. Не сега. Не и по време на това, с което трябва да се

срещнем – и то поотделно.

Не можеш да изхвърлиш това. Освен това, искам да си там утре.

Можех да кажа, че бе шокиран от думите ми.

Мога да през това, ако погледна напред и те видя. Черпя сила от присъствието ти. А ако

решат, че не мога да съм Тъмен Пазител – а аз бих гласувала против себе си – ще

оцелея. Затова помисли за гласа си. Баща ти е прав – не трябва да бъде основано на

емоции. Глутницата е на първо място.

Натиках плика между кръстосаните му ръце.

Докато излизах от стаята той не каза и дума. Знаех, че ще е там утре, изпълнявайки

задължението си като Тъмен Пазител.

Определяйки съдбата ми.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн

Chapter Seventeen

Глава седемнадесета

Превод: sunset

Редакция: djenitoo & sunset

_______________________________________________________________

Облякох черни маратонки, черна риза и черно яке. Изглеждах като някой, който се подготвя

да отиде на погребение. Само се надявах да не е моето собствено.

Майка ми искаше да дойде с мен, но чувствах, че има някои неща, с които трябва да се справя

сама. Това бе едно от тях. Винаги съм знаела какви действия предприемам – да твърдя, че съм

шифтър, след като не съм, да нахлуя в стаята със съкровищата, всички други лъжи и

прегрешения – имаха последствия. Да не споменаваме, всичко което казах на Менсън. Ако

някой разбереше за нещата, които разкрих . . .

Все още не им бях разказала за пътуването си в черно-бялата стая, декорирана с зловещо

символичен интериор. Добро и зло. Дори Конър не знаеше за всичко, което казах на Менсън,

за всички прегрешения докато бях надалеч от него. Но каквото и да бе наказанието ми бях

готова да го приема. Дори да можех да преживея всичко отново щях да постъпя по същия

начин – особено за сделките с Менсън. За да спася Конър бих се простила с живота си.

Отидох до Уолфорд с колата на майка ми. Решихме да да се отбием и до магазина за коли този

следобед – независимо от резултата. Тъй като сега вече бе уверена, че никога няма да пътувам

на четири крака, мама реши, че се нуждая от колела. Бях съгласна с това.

Сега чаках да ме извикат в заседателната зала. Застанах пред вратата, опитвайки се да не мисля

какво ще се случи от другата страна. Бях си подготвила малка реч, но хипервенитилираането

нямаше да ме остави да кажа и дума от нея. Би било много по-добре ако просто ме оставеха да

се боря за правото да бъда Пазител.

Вратата се отвори и бих се заклела, че прозвуча точно като звука който издава пушката, когато я

зареждат.

Лукас излезе, а лицето му изглеждаше сякаш е било превърнат в камък на сутринта, и осъзнах, че на тях не им бе много по-лесно отколкото на мен. Защо просто не се бях срещнала с

истината в ситуацията ми след пълнолунието? Защо се опитвах толкова усърдно да го скрия?

Тайните винаги излизат наяве.

Готови сме– каза тържествено.

Последвах го в стаята с кимване и застанах на определеното място. Пред мен бяха тримата

старейшини, седнали на табла покрита с бял плат. Подобно на съдии, носеха черни роби. Пред

старейшина Уайлд бе поставена книга, която веднага разпознах – книгата на древния текст.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн

Така че нещата щяха да бъдат доста формални. Чувала съм, че в древните дни те хвърлят пред

жури съставено от истински вълци. Наистина се надявах, че това не е един от древните

ритуали, които са запазили.

Зад тях бе голям телевизор с плосък екран. Имах чувството, че това не бе нещо, което ще ми

донесе полза.

На другата страна на таблата, на самите ъгли бяха постлани още две покривки, само че черни.

Шестима пазители бяха седнали от едната страна – пет от другата. Стомаха ми се преобърна,

когато видях, че стола до Конър е празен. Не зная дали съм искала толкова силно да седна до

него като в този момент. За пръв път от много време косата му изглеждаше сресана, вместо

оправена набързо с пръсти. На лицето му нямаше съмнение, въпреки сянката която го

покриваше. Като всички други Пазители бе облечен в черно. Красотата му покриваше

характерното му изражение, което сякаш говореше „не се замесвай с мен”. Стомаха ми се

превъртя веднъж заради него – толкова подреден и перфектен – стоящ в заседателната зала.

Старейшина Уайлд стана и удари със съдийско дървено чукче и аз подскочих. Не бях толкова

нервна дори когато се изправих срещу Менсън. Но тогава единственото нещо, което рискувах

бе живота си. Точно в този момент, знаех че бих могла да загубя всичко ценно. Всичко, за което

си струваше да живея.

Съдът ще започне – каза с дълбок, звучен глас, който отекна около стените и ме накара

да се замисля за поколенията.

Пазител Рийд, изправена сте пред този съд заради действията и бездействията, които

ни накараха да се замислим върху способността ви да служите вярно като Тъмен

Пазител, защитник на нашия вид. Моля пристъпете напред.

Изпълних инструкциите, три дълги стъпки – изглеждаше ми сякаш ми отне вечност да ги

направя.

Той избута позлатената кожена книга към мен.

Заклевате ли се в древния текст да казвате истината и само истината.

Поставих ръка на книгата. Бях я докосвала преди, но никога до сега не съм го чувствала толкова

заплашителна.

Да.

Пристъпете назад.

Отново – изпълних волята му. Знаех, че няма време да се държа войнствено, дори и да бяха

малко прекалено драматични. Изглеждаше ми сякаш могат да се справят доста бързо.

Шифтър ли сте?

Не.

Отстраняваме те.

Но старейшините очевидно искаха да го проточат.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн

Беше ли предното пълнолуние насочено като времето ви за първото ви преобразуване?

– попита старейшина Уайлд.

Да.

Сама ли бяхте?

Да.

Трансформирахте ли се?

Стрелнах погледа си към посока на Конър. Той ми даде едно едва забележимо кимване и това

ми даде достатъчно сили за да кажа истината.

Не.

Казахте ли на останалите шифтъри, че сте?

Небръчках чело.

Не мисля, че някога в действителност съм го казала, но би могло да се каже, че съм.

Шифтър ли сте, Пазите Рийд?

От любов и уважение към майка ми, и избора който е направила, повдигнах брадичка

възможно най-надменно.

Не, човек съм.

Слава, Богу. Гласа ми дори не трепна.

Страхувате ли се, че е позволено само на шифтърите да служат като Тъмни Пазители?

Да.

Не мислехте ли, че е необходимо да информирате старейшините за този. . . недостатък?

Бях засрамена.

Влязохте ли в стаята със съкровищата без разрешение, в търсене на свещения древен

текст?

Да.

Бяхте ли заловена от Био Хром?

Толкова се надявах, че няма да се стигне до тук. Погледа ми се насочи към празния екран

преди да се върне обратно на старейшина Уайлд.

Да.

Той кимна. Старейшина Митчъл се завъртя на стола си и насочи към телевизора малко

дистанционно. Включи се и в следващия миг видях двама ни с Конър в клетката, аз бях по-

назад, точно след атаката на ягуара. Държах го в скута си, крещейки към Менсън.

Първата ми мисъл бе, че изглеждам ужасно. Косата ми бе пълна бъркотия, очите ми съдържаха

дивота, а лицето ми – покрито с мръсотия. Как бе понасял Конър да ме държи?

Бе болезнено да чуя как се договарям с Менсън, дори още по-болезнено да видя отново

лежащ там, толкова застинал и блед.

Сцената внезапно се смени и се показа черно-бяла стая. Бях се изкъпала. Изглеждах като

предател.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн

Стоейки в заседателната стая сега, се борех да не се завъртя докато наблюдавах как Менсън ме

обстрелва с въпроси и след това аз отговарям с глас лишен от емоции. Дори очите ми

изглеждаха мъртвешки. Как можех да изтърпя по този начин толкова жестоко и необичайно

наказание. Къде бе амнистията когато се нуждаех от тях.

Видеото вървя дълго докато не достигна до най-лошата част от изпитанието.

Хайде, Менсън. Остави ме да се върна. Казах ти всичко, което знам.

Всичко?

Всичко.

Тогава с какво ще се спазариш?

Изглеждах паникьосана, докато си мислех, че все още съм студена и под контрол. Можех да

видя как мозъка ми търси за отговор, какъвто и да е. Разбрах по отпускането на рамената ми, че съм го намерила. След това погледнах към глупавия бял диван.

В един момент, ще ви трябва някой човек върху който да тествате серума.

Той се ухили.

Доброволец ли си?

Преглътнах.

Да.

Нека се уверим, че съм разбрал правилно – ако те върна обратно в клетката, когато

серума е перфектен, ще ми дадеш доброволно да ти го инжектирам?

Да, стига да не говорим, тъй като вече съм прекалено изморена от чуването на

гласа ти.

Ще искам пълен доклад на всичко, което изживееш, всичко което усетиш.

Имаш го.

Гледайки победоносната усмивка, която преминава през лицето на Менсън, отново на екрана

разбрах, разбрах че в тази глупава стая – давах на Менсън всичко, за което бе копнял. Човешко

генетично прасе.

Слава Богу, че телевизора внезапно стана отново черен. Мъчението бе свършило. Всички

знаеха, че лъжата за това, че съм шифтър е най-малкото от прегрешенията ми. Не можех да

погледна към Конър. Просто не можех. Никога не съм искала да знае точно какво се е случило

докато не беше с мен. Че съм предала всичко, за което той и Тъмните Пазители са се борили.

Защитата на вида.

Имате ли нещо, което да кажете в своя защита за явното ви незачитане на традициите и

правилата ни и доброволното ви готовност да дискутирате с врага.

Дискутирам? Кой вече използва подобни думи? Отворих уста –

Ако е задоволително за старейшините, аз имам нещо да кажа – обяви Конър.

И тримата старейшини обърнаха глави към него.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн

Задоволява старейшините, Пазител МакКендълс.

Конър стана, погледа му се насочи към старейшините като хищник, който внезапно е решил да

сплаши плячката си за да се предаде.

Познава Британи от много време – поклати глава. – Не, никога не съм я познавал.

Виждал съм я. Да работи, бяга. Да води лагерниците в природата. Не и преди да бъдем

заловени от Био Хром, когато наистина я опознах. Видяхте само малка част от времето

ни с Био Хром. С дни бяхме затворници, оставени сами, без представа за настоящето. Тя

никога не се обезкуражи, никога не се оплака. Понякога дори ме накара да се смея.

Тя е смела. Пуснаха ягуар при нас за да ни принудят да се преобразуваме. Тя не

можеше Но аз го направих. Но въпреки това, тя не се разтрепери в ъгъла. Използва

цялата си сила за да го срита и да отвлече вниманието му от мен, за да взема преднина.

Тя е изобретателна. Когато Менсън ни нападна в гората, аз се преобразувах, но отново

тя не успя. Успях да го закова, не можах да го довърша. Тя ме изтрита – изрита мен –

назад за да може да го прободе с оръдието, което си направи.

Тя е лоялна. Когато я взеха и отказаха да я върнат направи сделка с дявола за да се

върне при мен, в затвори ни, за да не ме оставя сам. Току-що видяхте разпита. Тя не

каза на Менсън нещо, което би му помогнало, нещо което би било истинско

предателство срещи нас.

Да, ние имаме способността да се преобразуваме във вълци, но ние не сме вълци.

Интелигентността ни, куража ни и нашата жертво готовност да поставим благото на

другите пред нашето ни разграничават от животните. Никой не е по-отдаден в защитата

на шифтърите от Британи. Независимо от всичко тя е Тъмен Пазител, тя е сродната ми

душа. Обявявам я като такава.

Чух няколко въздишки. Но най-силния глас бе моя.

Конър, не. Все още не знаеш какво ще решат. Могат да ме прогонят, могат –

Красивите му сини очи се насочиха към мен.

Не се интересувам от решението им, Брит. Каза ми, че няма нещо, което да желаеш

повече от това да си Тъмен Пазител. Няма нещо, което да желая повече от теб.

Усетих как сълзите изгарят очите ми.

Няма да плача. Няма да плача.

Конър, излъгах. Има нещо, което желая повече от това да съм Тъмен Пазител. Теб.

Той се ухили със видимо задоволство.

Надявах се да се чувстваш по този начин. Ти си моята сродна душа – ако аз съм избора

ти.

За един удар на сърцето ми, ми изглеждаше сякаш се съмняваше какъв ще бъде отговора ми.

Никога не съм желала нещо повече.

Избирам теб.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Тъмнината на луната- Рейчъл Хоторн

Очите му съдържаха толкова много любов, топлина и задоволство, че нищо от това, пред което

се изправях вече не ми изглеждаше важно. Можеха да ме изритат, да ме прогонят, да ме

изпратят на луната, но аз ще си остана щастлива.

Имате ли още нещо да добавите, Пазител МакКендълс? – попита старейшина Уайлд.

Не, сър.

Старейшината кимна и Конър седна.

Имате ли да кажете нещо в своя защита, Пазител Рийд? – зададе отново въпроса си

старейшина Уайлд.

Никога не съм искала да поставя някой друг в опасност. Наистина бих могла да

изпълнявам задълженията си, въпреки че не мога да се преобразувам. Но също така

знаех, че ако кажех истината за ситуацията си няма да бъда приета. Едва познавам

живота на шифтърите, така че може би не съм толкова смела колкото мисли Конър. Не

искам да бъда отстранена. Но ще приема решението на съда.

Въздъхнах. Една малка част от мозъка ми, ми подсказа, че съм казала твърде малко, но нямаше

нищо повече.

Старейшина Уайлд задържа погледна ми.

Въпросът пред съда е дали след действията си бихте могли да служите като Тъмен

Пазител. Преди да се отидем по-нататък, има нещо което искам да добавя. Отговора,

който търсеше в древния текст. Може би съм го открил.

Не бих могла да бъда по-слисана дори и ако внезапно бе заявил, че и той не е шифтър.

Вие дори все още не знаете въпроса.

Той ми даде една снизходителна усмивка.

Аз съм старейшина с причина.

Не бях сигурна, че все още знаех въпроса. Толкова много се случи и сега знаех, че никога не

съм способна да се преобразувам, затова той очевидно не бе открил отговора на дилемата ми.

Добре. Какъв е отговора?

Първо отговори на това: Готова ли си да се срещнеш с решението?

Преглътнах трудно, след това кимнах.

Да, сър.

Той сложи ръце върху старата кожена книга, сякаш има възможността да предаде

съдържанието си чрез докосване.

В древния текст се разказва за жена със сърцето на вълк, но без способностите да се

преобразува. Казва се, че чрез нея хората и шифтърите ще се обединят. Може би ти си

тази жена, Британи Рийд, а може и да не си. Но съвета на старейшините не може да

отрече, че имаш сърце на вълк. Време е Тъмните Пазители да определят дали си

< Назад Далее >

Канал с обзорами, анонсами новинок и книжными подборками

Книжный Вестник

Бот для удобного поиска и скачивания книг

Книжный Бот

Свежие любовные романы в удобных форматах

Любовные романы

О психологии, саморазвитии и личностном росте

Саморазвитие

Детективы и триллеры, все новинки

Детективы

Фантастика и фэнтези, все новинки

Фантастика