Смърт и компас

1

Джоузеф фон Щернберг (1894–1969) — американски режисьор от австрийски произход, създател на „Синия ангел“ (1930) и „Шанхай експрес“ (1932) — бел.прев.

2

Еваристо Кариего (1883–1912) е бил популярен поет и драматург, а „конкретната биография“, която се споменава тук, всъщност е написана от самия Борхес. Кариего не е бил особено значим поет и при ранната си смърт от туберкулоза е оставил само един том — Misas herejes („Еретични меси“), но поради връзките си със „стария Буенос Айрес“ е бил важна фигура за Борхес — бел.прев.

3

Александър Поуп (1688–1744) — английски поет. Превел „Илиада“ (1715–1720) и „Одисея“ (1725–1726), поправяйки „грубостта“ на Омир от позицията на нормативния „добър вкус“ — бел.прев.

4

Балтасар Грасиан (1601–1658) — свещеник йезуит и бароков писател. Името му е свързано с трактата „Изкуството на остроумието“, както и с испанските барокови поети Франсиско Кеведо и Луис де Гонгора — бел.прев.

5

Каквото писах, писах (лат.) — бел.прев.

6

Бартоломе де лас Касас (1474–1566) — испански монах мисионер, борец за правата на индианското население, един от първите историци на Латинска Америка и на завоюването й от испанците; през 1517 г. представил на испанския крал Карл V предложения за облекчаване на участта на индианците — бел.прев.

7

Уилям Кристофър Ханди (1873–1958) — американски музикант, ръководител на негърски джазов оркестър, автор на знаменития „Сейнт Луис блус“ (1914) и на други джазови композиции — бел.прев.

8

Педро Фигари (1861–1938) — уругвайски поет и художник, който много често изобразява в творбите си живота на негрите; от 1925 до 1933 г. живее в Париж, където излага картини и издава книгите „Зидарят“ (1928), „В друг свят“ (1930) и др., илюстрирани от него; Борхес е писал критики за изложби на Фигари от края на 20-те години — бел.прев.

9

Висенте Роси (1871–1945) — уругвайски белетрист, журналист и драматург, летописец на изчезващите национални традиции — негърски обичаи, фолклорни песни и танци, езикови особености; Борхес пише възторжени рецензии за книгите му „Дело на негърските ръце“ (1926) и „Записки на бъбривеца езиковед“ (1929); дава оценка и на сборника му с детективски разкази „Криминални случаи“ (1912), издаден от Роси под псевдонима Уилям Уилсън, който загатва за раздвоения герой от едноименния разказ на Едгар По — бел.прев.

10

Прозвище на Антонио Руис, аржентинец от негърски произход, участник във Войната за независимост, който вдигнал бунт в гарнизона на град Каляо и бил разстрелян от испанците на 7 февруари 1824 г; на площад Ретиро в Буенос Айрес е издигнат бронзов паметник на Руис — бел.прев.

11

„Алилуя“ (1929) — филм на американския кинорежисьор Кинг Видор (роден през 1894 г.) с участието на актьори негри и озвучен с негърска музика — бел.прев.

12

Мигел Естанислао Солер (1783–1848) — аржентински пълководец, участник във Войната за независимост на испанските колонии в Америка (1810–1826); в сражението при Серито на 31 декември 1812 г. командвал подразделение, съставено от мулати и негри — бел.прев.

13

Свободен пастир гаучо, герой на едноименната епическа поема на аржентинския поет Хосе Ернандес (1834–1886), превърнал се в своеобразен национален мит; Борхес посвещава на тази поема книга (1953) и есета и пише няколко разказа и стихотворения за гибелта на Мартин Фиеро, убит от един негър — бел.прев.

14

Франсоа Доминик Тусен Лувертюр (1743–1803) — предводител на освободителната борба на хаитянското население срещу английските нашественици и френските колонизатори; по-късно арестуван и прехвърлен във Франция, където умира в затвора — бел.прев.

15

Кръст и змия — обредни символи на християнството и езичеството; папалоа — жрец на негърския култ вуду в Хаити; кандомбе (в Бразилия — кандомбли) — екстатичен обреден танц на южноамериканските негри, описан в книгата на В. Роси и многократно изобразяван от П. Фигари — бел.прев.

16

Испански мореплавател; през 1519 г. проучва северното и северозападното крайбрежие на Мексиканския залив — бел.прев.

17

Ернандо де Сото (1500–1542) — испански завоевател — бел.прев.

18

Атауалпа (ок. 1500–1533) — последният владетел на империята на инките, екзекутиран от испанците — бел.прев.

19

Слез, Мойсей (англ.) — според Библията думи на Бог към пророк Мойсей, влезли в негърските религиозни песнопения (спиричуълс) — бел.прев.

20

Своеобразни (лат.) — бел.прев.

21

Използвам тази метафора, за да припомня на читателя, че въпросните „безчестни“ биографии се появиха в съботната притурка на един вечерен вестник — бел.авт.

22

За по-голяма слава на Бога (лат.) — бел.прев.

23

Испанска оперета — бел.прев.

24

Борхес използва тази любопитна дума явно за да подчертае съдбовния или ритуалния аспект на двубоя; думата сякаш означава „примирен със съдбата“. Този аспект на насилието и дуелите може да се открие в цялото му творчество, особено в разказа „Срещата“ от сборника „Докладът на Броуди“ — бел.прев.

25

Ритуално чиста и подходяща за употреба храна според еврейските закони — бел.прев.

26

Град на югозапад от Перу, място на прочуто сражение (6 август 1824 г.) между националистичните сили, предвождани от Симон Боливар, и роялистите начело с Хосе де Кантерак. Последните имали отначало превес, докато ариергардът им не бил атакуван от перуански хусари под командването на Исидоро Суарес — един от предшествениците на Борхес, който в различна степен и в различни образи се явява в много от творбите му. Роялистите били разгромени — бел.прев.

27

На запад! (англ.) — бел.прев.

28

Курорт (фр.) — бел.прев.

29

Ориенталски архив (нем.) — бел.прев.

30

Бавен танц, появил се към 1870 г. в предградията на Буенос Айрес и Монтевидео. Много от елементите му са възприети по-късно от тангото — бел.прев.

31

Южноамериканско дърво с много твърда дървесина — бел.авт.

32

„Небесни тайни“ — бел.прев.

33

Тарик ибн Заид — или по-точно Тарик бен Зияд — арабски пълководец, започнал завоюването на Испания. През 711 г. минал протока между Африка и Европа, който и сега носи името му в изопачено произношение — Гибралтар (на арабски Габал (Джабал) ал-Тарик) означава Планината на Тарик — бел.прев.

34

Свободна интерпретация по адаптираната и преразказана книга на сър Ричард Бъртън. Същата приказка — със заглавието „Приказка за един андалуски град, покорен от Тарик бен Зияд“, е разказана през 317-ата нощ в българското издание на „Труд“, превод Киряк Цонев — бел.прев.

35

Свободна адаптация на авторизиран превод на „Хиляда и една нощ“ от Едуард Уилям Лейн. Същата приказка — със заглавието „Приказка за багдадеца, който видял сън“ — е разказана през 624-тата нощ в българското издание на „Труд“, превод Киряк Цонев — бел.прев.

36

Тази история всъщност не се явява никъде в „Езерните райони…“ на Бъртън и бегло е загатната в книгата, която Ди Джовани и редица други посочват като неин източник: „Нрави и обичаи на съвременните египтяни“ (1837) на Едуард Уилям Лейн — бел.ред.

37

Осмият разказ, който тук се явява втори — „Приближаването към Ал-Мутасим“ — е включен във всички издания след първоначалното издание от 1941–1942 г. Публикуван е най-напред през 1936 г. в „История на вечността“ — бел.прев.

38

Списание „Сур“ („Юг“), „най-влиятелното издание за литература в Латинска Америка“ (по думите на Родригес Монегал), е основано от Виктория Окампо с помощта на аржентинския романист Едуардо Майеа и американския романист Уолдо Франк. Борхес е бил един от първите и несъмнено най-забележителните му сътрудници — бел.прев.

39

Трети свят (лат.) — бел.прев.

40

Адолфо Биой Касарес (1914–1999) — аржентински писател, близък приятел на Борхес. Двамата са съавтори на няколко детективски истории, подписани с общ псевдоним — бел.прев.

41

Според латинската азбука „q“ е между „p“ и „r“, а Укбар се пише Uqbar — бел.прев.

42

Смята се, че става дума за печатарска грешка и томът всъщност е XXVI — бел.прев.

43

„Съвкуплението и огледалата са ненавистни“ (англ.) — бел.прев.

44

„Землеописание“ (нем.) — бел.прев.

45

Хейзлам е публикувал също „А General History of Labyrinthis“ („Обща история на лабиринтите“) — бел.авт.

46

„Увлекателни и достойни за прочит бележки за страната Укбар в Мала Азия“ (нем.) — бел.прев.

47

Карлос Мастронарди (1901–1976) — поет, есеист и журналист, един от сътрудниците на литературното списание „Мартин Фиеро“ — бел.прев.

48

Капанга (порт.) — наемен бандит — бел.прев.

49

Нестор Ибара — роден във Франция от баща аржентинец. Един от най-добрите преводачи на Борхес на френски и на повечето френски автори на аржентински — бел.прев.

50

Nouvelle Revue Française — известно френско литературно списание — бел.прев.

51

Есекиел Мартинес Естрада (1895–1964) — един от най-влиятелните по времето на Борхес аржентински писател — бел.прев; Пиер Йожен Дрийо ла Рошел (1893–1945) — един от редакторите на Nouvelle Revue Française — бел.прев.

52

Алфонсо Рейес (1889–1959) — мексикански поет и есеист, посланик в Буенос Айрес (1927–1930 и отново 1936–1937) — бел.прев.

53

По нокътя познаваме лъва (лат.). Тук смисълът е: по нокътя да възстановим лъва — бел.прев.

54

Прекрасен нов свят (англ.) — бел.прев.

55

Праезик (нем.) — бел.прев.

56

Ксул Солар (Xul Solar) е творчески псевдоним на Алехандро Шулц (1887–1963) — дългогодишен приятел на Борхес, когото Борхес е сравнявал с Уилям Блейк — бел.прев.

57

Тоест (лат.) — бел.прев.

58

Философия на Като че ли (нем.) — бел.прев.

59

Ръсел — „The Analysis of Mind“ („Анализ на съзнанието“), 1921, с. 159 — допуска, че нашата планета е създадена само преди няколко минути и е населена с хора, които „си спомнят“ едно илюзорно минало — бел.авт.

60

Според дванайсетичната система „век“ е периодът от сто четирийсет и четири години — бел.авт.

61

Доказателство от недоказаното (лат.) — бел.прев.

62

Довеждане до абсурд (лат.) — бел.прев.

63

Днес една от църквите в Тльон платонично твърди, че само определена болка, определен зеленикав оттенък на жълтото, определена температура, определен звук съществуват реално. Всички хора в шеметния миг на съвкуплението са един и същ човек. Всички хора, които повтарят някой ред от Шекспир, са Уилям Шекспир — бел.авт.

64

„Парерга и паралипомена“ (нем., гр.); букв.: „Притурки и пропуски“ — бел.прев.

65

Писател, литератор (фр.) — бел.прев.

66

Начин на действие (лат.) — бел.прев.

67

Бъкли е бил свободомислещ, фаталист и защитник на робството — бел.авт.

68

Енрике Аморим (1900–1960) — уругвайски писател, некръвен роднина на Борхес — бел.прев.

69

Естествено, остава проблемът за „материята“ на някои предмети — бел.авт.

70

„Погребални урни“ (англ.) — бел.прев.

71

Първото издание (лат.) — бел.прев.

72

Първият месец на ислямския лунен календар по хиджра — бел.прев.

73

Действащи лица (лат.) — бел.прев.

74

В тази бележка споменах „Мантик ал-Таир“ („Беседа на птиците“) от персийския мистик Фаридеддин Абу Талиб Мохамед ибн Ибрахим Аттар, убит от войниците на Тулуй, син на Чингис хан, по време на плячкосването на Нишапур. Може би няма да е излишно да изложа вкратце съдържанието на поемата. Недостъпният цар на птиците Симург пуска в центъра на Китай едно великолепно перо; уморени от вековно безвластие, птиците решават да тръгнат да търсят своя цар. Знаят, че името му означава „трийсет птици“; знаят, че замъкът му се издига на планината Каф, ограждаща като обръч земята. Предприемат това почти безкрайно пътешествие; прелитат над седем долини и морета; името на предпоследното е Помрачение; последното се нарича Унищожение. Мнозина от странниците се отказват, други загиват. Само трийсет от тях, пречистени от изпитанията, кацват на планината на Симург. Най-после го виждат и разбират, че самите те са Симург, а Симург е всяка една от тях и всички заедно. (И Плотин — „Енеади“, V, 8, 4) — прилага принципа на тъждественост по отношение на рая: „В умопостижимото небе всичко е навсякъде. Всяко нещо е всичко. Слънцето е всички звезди, а всяка звезда е всички звезди и слънцето“. Поемата „Мантик ал-Таир“ е преведена на френски от Гарсен дьо Таси, на английски — от Едуард Фицджералд; за да напиша тази бележка, прегледах десетия том на „Хиляда и една нощ“ в превод на Бъртън и монографията „Персийските мистици: Аттар“, 1932, от Маргарет Смит.

Приликите между тази поема и романа на Мир Бахаур Али не са твърде много. В двайсета глава няколко думи, приписвани на Ал-Мутасим от персийския книжар, може би доразвиват други думи на героя; тази и други смътни аналогии може би означават тъждественост на търсения и търсещия или пък че последният оказва влияние върху първия. В друга глава се загатва, че Ал-Мутасим е онзи индус, когото студентът смята, че е убил — бел.авт.

75

Петъци (фр.) — бел.прев.

76

„Универсална символика“ (лат.) — бел.прев.

77

„Голямото изкуство“ (лат.) — бел.прев.

78

„Компасът на изтънчените“ (фр.) — бел.прев.

79

„Не се страхувайте от костенурката, господине“ (фр.) — бел.прев.

80

„Морското гробище“ (фр.) — бел.прев.

81

Сатиричен жанр в остра нападателна форма — бел.прев.

82

Мадам Анри Башелие посочва и един буквален превод на направения от Кеведо също буквален превод на „Introduction â la vie devote“ („Въвеждане в благочестивия живот“) от свети Франциск Салски. В библиотеката на Пиер Менар няма и следа от такова произведение. Вероятно става дума за някоя зле разбрана шега на нашия приятел — бел.авт.

83

Бях си поставил и второстепенната задача да скицирам портрета на Пиер Менар. Но как бих дръзнал да се състезавам със златните страници, подготвяни, както научавам, от баронеса Дьо Бакур, или с финия и точен молив на Каролюс Уркад? — бел.авт.

84

Букв.: „Където един зъл и чалмосан турчин“ (англ.) — цитат от „Отело“, монолог на Отело — бел.прев.

85

Букв.: „Ах, не забравяй, че градината бе омагьосана“ (англ.) — от стихотворението „На Хелън“ — бел.прев.

86

Поема на Артур Рембо — бел.прев.

87

Поема от С. Т. Колридж — бел.прев.

88

Наслуки (фр.) — бел.прев.

89

Става въпрос за началото на XVII в. — бел.прев.

90

Морис Баре (1862–1923) — френски писател, автор на книги за испанския бит и нрави в романтична светлина. Енрике Родригес Ларета (1875–1961) е автор на исторически романи (повечето на старинен испански), ситуирани в епохата на Филип II — бел.прев.

91

Роман от Гюстав Флобер — бел.прев.

92

Произведение на френския есеист Жулиен Бенда (1867–1956), публикувано през 1927 г. — бел.прев.

93

Философска беседа срещу въображаем опонент — бел.прев.

94

Помня неговите тетрадки с листа на квадратчета, местата, зачеркнати с черно мастило, особените коректорски знаци и буквите, дребни като мушици. Обичаше да се разхожда привечер из околностите на Ним; всеки път взимаше със себе си по една тетрадка и палеше весел огън — бел.авт.

95

Ръкопис върху пергамент, от чиято повърхност е бил изстърган предишният текст — бел.прев.

96

Френски писател (1894–1961) — бел.прев.

97

„Подражаване на Христос“ от Тома Кемпийски (1379/80-1471) — бел.прев.

98

Хераклит (544–481 г. пр.Хр.) — древногръцки философ; Питагор (VI в. пр.Хр.) — древногръцки философ и учен; Пир — син на Ахил, който след края на Троянската война се жени за Андромаха — съпругата на убития от баща му Хектор; Евфорб — син на Пантой и Фронтида, храбър троянски защитник, убит от Менелай. След смъртта душата му се преродила у Питагор, както самият той вярвал — бел.прев.

99

Митичен основател на Вавилон и на асирийското царство, почитан като бог; известен и като Ваал — бел.прев.

100

Известен американски седмичник за литература — бел.прев.

101

Сатирико-дидактична поема на Сервантес — бел.прев.

102

„Тайната на сиамските близнаци“ (англ.). Със същото заглавие е и излязлата през 1933 г. книга на Елъри Куин (литературен псевдоним на двама американски автори) — бел.прев.

103

„Привидност и реалност“ (англ.) — бел.прев.

104

Колко жалка е ерудицията на Хърбърт Куейн, колко жалка е тази двеста и петнайсета страница на една книга от 1897 г.! Още в Платоновата „Политика“ един от събеседниците е описал подобна регресия у родените от земята, или автохтони, които под въздействие на въртене, обратно на космическото, преминавали от старост към зрелост, от зрелост към детство, от детство към изчезване и небитие. Така и Теопомп в своята „Филипика“ разказва за някакви северни плодове, предизвикващи у онзи, който вкуси от тях, същия регресивен процес… По-любопитно е да си представим обратимост на Времето — такова състояние, при което бихме си спомняли бъдещето и не бихме познавали или едва бихме предусещали миналото. Срв. десета песен на „Ад“, стихове 97–102, където се сравняват пророческото видение и далекогледството — бел.авт.

105

Companion of the Indian Empire — кавалер на ордена на Индийската империя (англ.) — бел.прев.

106

Едуард Джордж Булуър Литън (1803–1873) — английски поет и писател; Филип Гедала (1884–1944) — автор на исторически романи, известен с афоризми върху историята — бел.прев.

107

Вечно (лат.) — бел.прев.

108

Оригиналният ръкопис не съдържа цифри и главни букви. Пунктуацията се свежда до запетая и точка. Тези два знака заедно е разстоянието между буквите и двайсет и двете букви на азбуката са задължителните двайсет и пет знака, изброени от непознатия автор — бележка на аржентинския издател.

109

По-рано на всеки три галерии е имало по един човек. Самоубийствата и белодробните заболявания са нарушили това съотношение. Спомням си с неизказана скръб: понякога пътешествах много нощи подред по гладки стълби и коридори, без да срещна нито един библиотекар — бел.авт.

110

Достопочтеният Беде (672–735) — английски историк и теолог, автор на „Църковна история на английския народ“ (731 г.) — бел.прев.

111

Повтарям: достатъчно е една книга да бъде възможна, за да съществува. Изключено е само невъзможното. Например: нито една книга не може да бъде същевременно и стълба, макар че без съмнение има книги, които отричат и доказват подобна възможност, и други, чиято структура съответства на структурата на една стълба — бел.авт.

112

Летисия Алварес де Толедо отбелязва, че тази огромна Библиотека е излишна; всъщност достатъчен би бил един-единствен том с обикновен формат, отпечатан с кегел девет или десет пункта, състоящ се от безкраен брой безкрайно тънки листове. (В началото на седемнайсети век Кавалиери е казал, че всяко геометрично тяло представлява безкраен брой плоскости.) Такъв изящен вадемекум (наръчник (лат.) — бел.прев.) не би бил удобен за работа: всеки видим лист би се раздвоявал на други като него; непостижимият за ума среден лист не би имал обратна страна — бел.авт.

113

Висше училище (нем.) — бел.прев.

114

Отблъскващо и странно предположение. Всъщност прусашкият шпионин Ханс Рабенер, известен като Виктор Рунеберг, заплашил с пистолет приносителя на заповедта за арест капитан Ричард Мадън, който при самозащита му нанесъл смъртоносни рани — бележка на аржентинския издател.

115

Английска монета от пет шилинга — бел.прев.

116

«Сън в червените покои» — китайски еротичен и дидактичен роман от периода Цин на династията Мин — бел.прев.

117

„Източният бряг“ на Рио де ла Плата — старинно име на Уругвай, използвано от кореняците дълго след обявяването на официалното име на страната — бел.прев.

118

Приятел и съратник на Борхес от младежките му години — бел.прев.

119

Малък град край река Уругвай, където Борхес действително често е гостувал на братовчедите си Аедо — бел.прев.

120

„За знаменитите мъже“ (лат.) — бел.прев.

121

„Съкровищница“ (лат.) — бел.прев.

122

„Естествена история“ (лат.) — бел.прев.

123

„Стъпала към Парнас“ (лат.) — бел.прев.

124

Така че нищо не може да бъде предадено на слуха с едни и същи думи (лат.) — бел.прев.

125

Група патриоти, които прекосяват цялата страна от Буенос Айрес до Монтевидео, за да освободят Уругвай от испанците — бел.прев.

126

Карл Филип Готлиб Клаузевиц (1780–1831) — немски военен теоретик и историк — бел.прев.

127

Загубена работа (фр.) — бел.прев.

128

Черно-кафявите (англ.) — прозвище на части от кралската ирландска полиция, сформирани в Англия от демобилизирани войници — бел.прев.

129

Превод Владимир Трендафилов — бел.ред.

130

Празнични игри (нем.) — бел.прев.

131

Букв. червената скарлатина (англ., нем.) — бел.прев.

132

Хасиди — ултраконсервативно крайнодясно религиозно общество, чието име означава „праведните“; Тетраграматон — букв. четирибуквена дума. В религиозен смисъл — четирите букви JHVH, с които се обозначава името на Йехова — бел.прев.

133

„Еврейско-гръцки филолог“ (лат.) — бел.прев.

134

Гой — неевреин (евр.) — бел.прев.

135

Якоб Бьоме (1575–1624) — немски философ пантеист — бел.прев.

136

Парменид (ок. 540–480 г. пр.Хр.) — древногръцки философ от Елейската школа — бел.прев.

137

Маймонид (Моше бен Маймон или Абу Имран Муса ибн Маймун) (1135–1204) — еврейски философ, теолог и лекар — бел.прев.

138

„Книга против всички ереси“ (лат.) — бел.прев.

139

„Христос и Иуда“ (швед.) — бел.прев.

140

„Тайният спасител“ (швед.) — бел.прев.

141

Борелиус язвително пита: „А защо не се е отрекъл от отрицанието? Защо не се е отрекъл от отрицанието на отрицанието?“ — бел.авт.

142

Морис Абрамович изтъква: „Исус според този скандинавец винаги е в изгодно положение; неговите горчивини благодарение на печатарското изкуство се радват на многоезична слава; трийсет и три годишното му пребиваване между хората е било всъщност почивка“. В третото приложение към „Християнска догматика“ Ерфьорд отхвърля тази мисъл и отбелязва, че Божиите мъки на кръста не са свършили, защото онова, което е станало само веднъж във времето, непрестанно се повтаря във вечността. Иуда и сега продължава да получава сребърниците, продължава да целува Исус, продължава да хвърля сребърниците в храма, продължава да връзва примката в нивата. (За да обоснове твърдението си, Ерфьорд се позовава на последната глава от първия том на „Защита на вечността“ от Яромир Хладик.) — бел.авт.

143

Това всъщност е преразказ на края на прочутата поема на Хосе Ернандес „Мартин Фиеро“. Споменатият тук епизод е payada, или музикално-поетично съревнование, между Мартин Фиеро и негъра, който е брат на убития негър — бел.прев.

144

Древноегипетски град от IV хилядолетие пр.Хр., главен център на култа към бог Ра Атум — бел.прев.

145

Аменофис (Аменхотеп) IV (1419 — ок. 1400 г. пр.Хр.) — фараон от XVIII династия, забранил култа към Амон Ра и провъзгласил нов държавен култ към бог Атон, в чиято чест приел името Ехнатон („полезен на Атон“) — бел.прев.

146

Рабан Мавър (ок. 785–856) — бенедиктински монах и писател; Йосиф Флавий (37 — ок. 100) — древноеврейски историк, по време на Юдейската война (66–73) преминал на страната на римляните и назначен за историограф на Флавиите, чието родово име приел. Съчиненията му са важен източник на сведения за историята на древните народи, тъй като цитират множество ценни източници и документи, нестигнали до наши дни — бел.прев.

147

Франц Миклошич (1813–1891) — австрийски и словенски лингвист; изучава старославянския и циганския език; изследва взаимодействието на славянските езици с езиците на съседните народи — унгарци, румънци, албанци — бел.прев.

148

Мартин Бубер (1878–1965) — еврейски религиозен философ и писател; отделя особено внимание на пантеистичните тенденции на хасидизма — бел.прев.

149

Уилям Хазлит (1778–1830) — английски критик и есеист — бел.прев.

150

Orbis terrarum est speculum Ludi (лат.) — Светът е огледало на Играта — бел.прев.

151

Шарл дьо Канж (1610–1688) — френски ерудит, автор на трудове за Византия и Източната Латинска империя, както и на два тълковни речника — бел.прев.

152

Иполито Иригойен (1852–1933) — президент на Аржентина през 1916–1922 г. — бел.прев.

153

„Пол и Виржини“ — роман от Бернарден дьо Сен Пиер (1737–1814) — бел.прев.

154

Старинна дреха на аржентинските селяни — парче плат, увито като панталон около бедрата — бел.прев.

155

„Няма нищо ново под слънцето, казва Соломон. И както Платон си е представял, че всяко знание е само спомен, така и Соломон изказва мисълта, че всичко ново е само ново, което е било забравено“ (англ.), Франсис Бейкън. Опити. LVIII, превод Руси Русев — бел.прев.

156

Александър Поуп (1688–1744) — английски поет, превел „Илиада“ и „Одисея“ (1725–1726), поправяйки „грубостта“ на Омир от позицията на нормативния „добър вкус“ — бел.прев.

157

Превод Александър Милев и Блага Димитрова — бел.прев.

158

Жреци на Кибела — бел.прев.

159

„Песен за моя Сид“ — староиспански героичен епос; еклога — жанрова форма в буколическата поезия по едноименното произведение на Вергилий; Хераклит (ок. 544–481) — древногръцки философ — бел.прев.

160

Началото на мюсюлманското летоброене (622 г.) — бел.прев.

161

В ръкописа има нещо зачеркнато; може би името на пристанището е било изтрито — бел.авт.

162

Между другото (лат.) — бел.прев.

163

Ернесто Сабато предполага, че Джанбатиста, с когото антикварят Картафил е обсъждал създаването на „Илиада“, е Джанбатиста Вико; този италианец твърдял, че Омир е символичен персонаж подобно на Плутон или Ахил — бел.авт.

164

„Многоцветно палто“ (англ.) — бел.прев.

165

„Вергилий, евангелски пророк“ (лат.) — бел.прев.

166

„Естествена история“ (лат.) — бел.прев.

167

„Назад към Матусал“ (англ.) — бел.прев.

168

Болеадора — уред за поваляне на животни, състоящ се от няколко топки от камък или друг тежък материал, привързани за въже — бел.прев.

169

Жител на Буенос Айрес (кореняк) — бел.прев.

170

„De Civitate Dei“ („За Божия град“), трактат на Св. Августин (354–430), написан във връзка с превземането и плячкосването на Рим през 410 г. от вестготите начело с Аларих; това събитие е използвано като повод за сравнение на небесното и земното царство. В XIII глава на споменатата дванайсета книга се води полемика с Платоновите възгледи за естеството на времето — бел.прев.

171

Столица на Венетия (Северна Италия), която Атила превзема през 452 г. на връщане от Галия — бел.прев.

172

От anulus (лат.) — пръстен — бел.прев.

173

Колело и Змия — символи на безкрайността, почитани от гностиците и отричани от християните като езически и сатанински атрибути — бел.прев.

174

„За седмия атрибут на Бога, или за вечността“ (лат.) — бел.прев.

175

Nego (лат.) — отричам; autem (лат.) — но, обаче; nequaquam (лат.) — по никакъв начин — бел.прев.

176

В гръцката митология престъпен цар на лапитите в Тесалия. Опитал се да прелъсти Хера, но вместо нея Зевс му изпратил облака Нефела и от съюза им се създал родът на кентаврите. За наказание Иксион бил привързан в Тартар към вечно въртящо се огнено колело — бел.прев.

177

Става дума за Пентей, когото Дионис заблудил по този начин, защото царят се противопоставял на въвеждането на оргиастичния му култ; Пентей заповядал да убият Акет, в чийто образ се криел самият Дионис-Бакх, и за наказание бил разкъсан от менади, сред които и собствената му майка Агава — бел.прев.

178

Ориген (ок. 185–253) — християнски теолог, обявен за еретик през 543 г.; в цитирания трактат „За началата“ се изтъква тезата за свободната воля на душата, която с избора си разкъсва омагьосания кръг на предопределението — бел.прев.

179

„Академика първа“ (лат.). С този трактат (45 г. пр.Хр.) Цицерон подлага на критика гръцката философия и цитира Антиох Аскалонски, който смята, че съществуват едновременно безброй светове и всяко събитие се повтаря в тях — бел.прев.

180

Естествена светлина (лат.) — бел.прев.

181

Върху руническите кръстове двата враждуващи символа съжителстват преплетени в едно — бел.авт.

182

Поредица, съдържаща основните съчинения на християнските мислители от II-VIII в., както и множество хроники, папски були, писма и др.; френският свещеник и богослов Жан-Пол Мин (1800–1875) започва издаването им — бел.прев.

183

„Християнска топография“ — популярен трактат за устройството на света от Козма Индикоплевст, пътешественик от VI в. — бел.прев.

184

Вилхелм Бусе (1865–1920) — немски теолог, изследовател на юдаизма и ранното християнство — бел.прев.

185

Адолф фон Харнак (1851–1930) — немски учен, специалист по история на религията и църквата — бел.прев.

186

Йоан Дамаскин (ок. 675–753) — един от църковните отци, византийски мислител и поет, виден опонент на иконоборството; сектата, за която става дума в разказа, не е спомената между стоте секти, описани в съчинението му „За ересите“ — бел.прев.

187

„Книга на Сиянието“ — основополагащ текст на кабалата, създаден в Кастилия на арамейски език в края на XIII в. — бел.прев.

188

Леон Блоа (1846–1917) — френски писател и публицист със силно влечение към мистицизма — бел.прев.

189

„Против ануларите“ (лат.) — бел.прев.

190

Обикна нас, презирайки близките си по кръв (лат.) — бел.прев.

191

На вид ужасен беше, но добър по душа, / а силните му гърди покриваше дълга брада! (лат.) — бел.прев.

192

От гледна точка на вечността (лат.) — бел.прев.

193

Обикна нас, презирайки близките си по кръв, /а Равена нарече своя родина (лат.) — бел.прев.

194

Пулперия — магазин, в който се продават най-различни стоки: алкохолни напитки, лекарства, галантерия и др. — бел.прев.

195

„Лицето си търся, което загубих, откак се създаде светът“. У. Б. Йейтс, „Откак се създаде светът“ (англ.), превод Владимир Трендафилов — бел.ред.

196

Текстът гласи: „За немощните станах като немощен, за да придобия немощните. За всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои“ — бел.прев.

197

Птица от вида на чаплите — бел.прев.

198

Град и департамент в провинция Ентре Риос; Ланус — град и квартал на средната класа в окръг Буенос Айрес, на югозапад от града — бел.прев.

199

Милтън Силс (1882–1930) — американски актьор, снимал се в мелодрами и уестърни от нямото кино — бел.прев.

200

Квартал, обитаван от долните слоеве на средната класа, близо до центъра на Буенос Айрес — бел.прев.

201

Понастоящем „Авенида Алем“. Булевардът се простира успоредно на пристанището; по времето, когато се развива действието, по протежението му са се издигали евтини жилищни сгради и публични домове — бел.прев.

202

По това време трамвайната линия „Лакросе“ е обслужвала северозападната част на Буенос Айрес — бел.прев.

203

Улица „Варнес“ е в центъра на Буенос Айрес, близо до търговския район на „Виля Креспо“ — бел.прев.

204

Астерий — Звезден (гр.) — название на минотавъра, митично същество получовек, полубик; родила го критската царица Пасифая от пратения от Посейдон морски бик или от самия Посейдон. За да прикрие позора на своя дом, съпругът й Минос го затворил в построения от Дедал лабиринт и го хранел с младежите и девойките, които атиняните пращали като кръвен данък на всеки девет години. Астерий бил убит от смелия Тезей, негов брат по бащина линия, който лесно открил изхода от лабиринта с помощта на Ариадна, дъщеря на Минос и сестра на минотавъра по майчина линия — бел.прев.

205

Оригиналът посочва четиринайсет, но има предостатъчно основания да предположим, че от устата на Астерий това числително звучи като безкрайност — бел.авт.

206

… в Египет имало подобен… — фаюмският лабиринт, едно от седемте чудеса на света, според сведенията на античните автори построен от фараона Аменемхет III от XII династия (ок. 1849 — ок. 1801 г. пр.Хр.) — бел.прев.

207

Град, разположен на едноименната река в провинция Ентре Риос, точно срещу град Фрай Бентос — бел.прев.

208

Мястото на решително сражение (1.09.1904 г.) между въстаническите сили на А. Саравия и националната армия; Саравия е бил победен и смъртно ранен — бел.прев.

209

Апарисио Саравия (1856–1904) — уругвайски земевладелец, оглавил успешния бунт на бланкосите срещу диктатурата на Идиарте Борда (водач на колорадосите). Въпреки победата си Саравия бил принуден да продължи борбата срещу централната власт, тъй като наследникът на Борда — Батъл, не позволил на партията на Саравия да влезе в новото правителство. Действието в „Другата смърт“ се развива именно в годините на този по-късен бунт. За по-пространно обяснение на политическата ситуация вж. разказа „Авелино Аредондо“ от Пясъчната книга — бел.прев.

210

Приток на р. Уругвай, който минава през плодородните земи в южната част на провинция Ентре Риос — бел.прев.

211

Емир Родригес Монегал (р. 1921) — уругвайски литературен историк, автор на редица трудове за творчеството на Борхес — бел.прев.

212

Илиескас, Тупамбае — полесражения в Северен и Централен Уругвай, където през 1904 г. са се водили битки между силите на Саравия и националната армия — бел.прев.

213

Отличителен знак на бланкосите, тъй като са нямали стандартна униформа — бел.прев.

214

Сумако — под това име са били известни редовните войници на уругвайската национална армия — бел.прев.

215

Господарят Джим — герой от едноименния роман на Джоузеф Конрад (1857–1924), Разумов — герой от романа му „Пред очите на Запада“ — бел.прев.

216

Подчертаване на националното превъзходство на уругвайците; по името на Хосе Хервасио Артигас (1764–1850) — уругвайски герой, борил се както срещу испанците, така и срещу аржентинците, за да създаде отделна нация на доскорошната Банда Ориентал (Източния бряг на Ла Плата). Доводът тук е, че Уругвай се е отличавал със собствен „дух“, който изнежените аржентинци от Буенос Айрес никога не биха могли да проумеят истински — бел.прев.

217

Червените, или колорадосите, са били силите на официалното национално правителство на Уругвай в противовес на бланкосите — силите на Саравия; Червените по принцип са били по-добре въоръжени и с по-сериозна военна подготовка от нередовната войска на Белите, съставена предимно от гаучоси — бел.прев.

218

Хусто Хосе де Уркиса (1801–1870) — аржентински военен и политически деец, президент на Аржентинската конфедерация от 1854 до 1860. Той сваля режима на Росас и слага край на гражданската война в страната — бел.прев.

219

Изненадата произтича от факта, че битката при Масолиер, в която е участвал Дамиан, се е водила през 1904 г., а викът „Да живее Уркиса!“ по-вероятно е можел да се чуе в битката при Каганча (29.12.1839 г.) или Индия Муерта (27.03.1845 г.), където въстаническите федералистки сили на Уркиса се сражавали с унитарианците. При Каганча Уркиса е бил победен от унитарианците; при Индия Муерта той ги е разгромил. Разказът може да има скрита връзка с „Богословите“, разглеждайки възможността за повтарящото се време — бел.прев.

220

Енрико Тамберлик (1820–1889) — италиански певец, драматичен тенор — бел.прев.

221

Петрус Дамиани (ок. 1007–1072) — италиански богослов схоластик; в XXI песен на Дантевия „Рай“ той е представен на седмото небе — небето на съзерцателите; името на цитирания трактат е „За всемогъществото“ — бел.прев.

222

Фредегарий от Тур — Борхес вероятно греши; в този контекст може би става дума за Беренгарий от Тур, философ и теолог схоластик, живял през XI в. — бел.прев.

223

При свада, ако нанесената обида е била твърде незначителна (дори според тогавашните разбирания), за да оправдае убийство, или ако противникът е откажел да се бие, победителят му е оставял белег, с което отношенията са се смятали за уредени — бел.прев.

224

„Сума на теологията“ (лат.) от Тома Аквински — бел.прев.

225

Имат се предвид IV еклога от „Буколики“ и предсказанието за „златния век“; главният образ в еклогата по-късно се възприема като пророчество за раждането на Христос — бел.прев.

226

Германски реквием (лат.) — бел.прев.

227

Цорндорф (сега Сарбиново) — селище на територията на съвременна Полша, при което на 25 август 1758 г., по време на Седемгодишната война (1756–1763), е станало сражение между руските и пруските войски — бел.прев.

228

Става дума за Френско-пруската война от 1870–1871 г. — бел.прев.

229

Град в Белгия, обсаден от немските войски през август 1914 г. — бел.прев.

230

Показателно е, че разказвачът пропуска най-прочутия си предшественик — богослова и хебраист Йоханес Форкел (1799–1846), който е приложил диалектиката на Хегел към христологията; неговите дословни преводи на някои от апокрифите му са спечелили критиката на Хенгстенберг и одобрението на Тило и Гесеминус — бел.изд.

231

„Разплата с Шпенглер“ (нем.) — бел.прев.

232

Други нации живеят невинно, в себе си и за себе си, подобно на минералите или метеорите; Германия е универсалното огледало, което приема всички останали — съвестта на света (das Weltbewusstsein). Гьоте е прототипът на това вселенско разбиране. Не го критикувам, но не откривам у него фаустовския човек от теорията на Шпенглер — бел.авт.

233

„За природата на нещата“ — философска поема на римския поет и философ материалист Тит Лукреций Кар (I в. пр.Хр.) — бел.прев.

234

Според мълвата последиците от това раняване са били много сериозни — бележка на аржентинския издател.

235

„Поезия на времето“ (нем.) — бел.прев.

236

Сефаради — потомци на евреите от Пиренейския полуостров; ашкенази — централно и източноевропейски клон на еврейския народ — бел.прев.

237

На това място неизбежно трябваше да се пропуснат няколко реда — бележка на аржентинския издател.

238

Името на Ерусалим не фигурира нито в архивите, нито в произведенията на Сьоргел. Не го споменават и историите на немската литература. При все това не смятам, че става дума за измислен персонаж. Голям брой еврейски интелектуалци, сред които и пианистката Ема Розенцвайг, са били изтезавани в Тарновиц по нареждане на Ото Дитрих цур Линде. „Давид Ерусалим“ може би е символ, събирателна личност. Тук се казва, че е умрял на 1 март 1943 г., а на 1 март 1939 г. разказвачът е бил ранен в Тилсит — бележка на аржентинския издател.

239

Арминий (18 или 16 г. пр.Хр — 19 или 21 г. сл.Хр.) — вожд на германското племе херуски. На младини командвал германски отряд в римската армия. През есента на 9 г. сл.Хр., когато Квинтилий Вар, римският наместник на провинция Германия, навлязъл с войските си в страната на херуските, Арминий, който се ползвал с доверието на римляните, го подмамил в Тевтобургската гора, където го разгромил — бел.прев.

240

Латинизираното име на Ибн Рушд (1126–1198) — виден арабски философ, написал коментари върху повечето произведения на Аристотел; споменатият тук труд „Тахафут-ал-тахафут“ (в прев. на лат. „Destructio Destructionis“) е монументален отговор на критиките, чрез които мюсюлманският теолог и суфист Абу Хамид Мохамед Газали (1059–1111) е смятал, че ще срине философията — бел.прев.

241

Предполагайки, че трагедия не е нищо друго освен изкуството да възхваляваш… (фр.), Ернест Рьонан, „Авероес“, 48 (1861); Жозеф Ернест Рьонан (1823–1892) — френски философ, религиовед, ориенталист; Борхес заимства епиграфа и основните данни за Ибн Рушд от неговата книга „Авероес и авероизмът“ — бел.прев.

242

Улема — мюсюлмански учен, богослов и законовед — бел.прев.

243

Александър Афродизийски (11–111 в.) — древногръцки философ, един от най-авторитетните коментатори на Аристотел; Авероес е коментирал трактата му „За разума“; Хунайн ибн Исхак (810–873) — арабски учен, лекар, известен като преводач на Аристотел; Абу Бишр Матта (870–940) — арабски учен, един от най-големите логици на своето време, превел „Поетика“ на Аристотел — бел.прев.

244

Арабското название на мюсюлманските територии в Средновековна Испания, обединени в независим емират (по-късно халифат) със столица Кордоба — бел.прев.

245

Майката на Книгата — по думите на пророк Мохамед (Коран, 13, 39) небесен първообраз на Корана, който му се разкрил само отчасти — бел.прев.

246

Ал-Джахиз (775–868) — арабски учен, писател и теолог — бел.прев.

247

Гог и Магог — в есхатологичните митове на юдаизма, християнството и исляма войнствени антагонисти на „Божия народ“, които ще дойдат „в последните времена“ от север или от други покрайнини на населения свят; според ислямската традиция до деня на Страшния съд ги задържал железен насип, издигнат от Зу-л-Карнайн — бел.прев.

248

Християнска легенда, според която седем младежи християни от Ефес, преследвани от римския император от III в. Деций, се скрили в една пещера, където заспали и се събудили едва при управлението на император Теодосий II (V в.), поддръжник на християнството; в Близкия изток легендата е била известна още от V в. и е влязла в Корана (сура „Пещерата“), поради което спящите и тяхното куче Китмир са се сдобили с широка популярност — бел.прев.

249

Зухайр (530–627) — арабски предислямски поет; „Ал-Муаллакат“ („Наниз“) — сборник със седемте шедьовъра на седемте именити поети от предислямския период (сред които и Зухайр), съставен от Хаммад ар-Рауийя (694-772/775) — бел.прев.

250

Ибн Шараф (р. 1000 г.) — арабски поет и прозаик, живял в испанското селище Берха, провинция Алмерия — бел.прев.

251

Мигел Асин Паласиос (1871–1944) — испански арабист, изследовател на ислямския мистицизъм и преводач на арабска философия — бел.прев.

252

Надир Шах (1688–1747) — ирански шах, провеждал политика на централизация; завоевателните му войни довеждат до създаването на обширна империя — бел.прев.

253

Мухаммад Ахмад Махди (1844–1885) — вожд на освободителното движение в Судан, основал суданската Махдитска държава — бел.прев.

254

Рудолф Карл фон Слатин Паша (1857–1932) — австрийски генерал, воювал срещу Махди, негов пленник в продължение на 11 години; оставил книга със спомени за суданския период от живота си — бел.прев.

255

Ерман Зотенберг — френски арабист и преводач на „Хиляда и една нощ“ — бел.прев.

256

Сборник от закони на юдаизма; „Записки за обредите“ (Лидзи) — един от основните текстове на конфуцианството, влизащ в т.нар. Петокнижие — бел.прев.

257

През 30-те години на XX в. улица „Араос“ е била населявана от обеднялата средна класа — бел.прев.

258

Вид игра на карти, от която Борхес бил очарован заради онова съчетание от съдба и шанс, което според него ръководи както човешкия живот, така и игрите; посветил й е есе и две-три стихотворения; изразът „за мое нещастие“ подчертава неумолимата привлекателност на играта, явно разказвачът не може да устои да не влезе в кръчмата — бел.прев.

259

Велизарий (ок. 504–565) — византийски пълководец; според едно предание завършил живота си в мизерия — бел.прев.

260

Лаис — гръцка куртизанка от V-IV в. пр.Хр.; на старини водила жалко и просешко съществуване, за което разказва гръцкият автор Атиней — бел.прев.

261

Фирдоуси (ок. 940-1020/1030) — персийски поет; тук се споменава една легенда за неговата поема „Шах-наме“ (994–1010), поднесена като дар на султан Махмуд Газневи. Вместо обещаните 60 000 жълтици султанът изплатил същата сума, но от сребърни дирхами; обиденият поет върнал парите — бел.прев.

262

Герой от романа на Х. Мелвил „Моби Дик“ (1851); тук става дума за епизод от глава XXXVI на романа — бел.прев.

263

Герой от романа на Дж. Джойс „Одисей“; споменатият епизод за белязания и незавърнал се при притежателя си флорин е разказан в глава XIV на романа — бел.прев.

264

Тоест разказвачът не е отишъл на погребението на Теоделина. Базиликата „Пилар“ е една от най-внушителните църкви в центъра на Буенос Айрес, близо до гробището „Реколета“, където несъмнено е щяла да бъде погребана Теоделина Виляр — бел.прев.

265

Гнитахейд, Грам, Фафнир, Сигурд (Зигфрид) — реалии и герои от германо-скандинавския епос „Песен за нибелунгите“ — бел.прев.

266

„Словата на Фафнир“ — скандинавска митологична поема — бел.прев.

267

„Документи към историята на преданието за Заир“ (нем.) — бел.прев.

268

Филип Медоуз Тейлър (1808–1876) — английски писател, автор на екзотични романи, описващи живота в Индия — бел.прев.

269

Така Тейлър изписва тази дума — бел.авт.

270

Барлах отбелязва, че Яук се споменава в Корана (71, 23) и че пророкът е Ал-Моканна Забуления, но никой друг освен удивителния събеседник на Филип Медоуз Тейлър не ги е свързвал със Заир — бел.авт.; Яук — в мюсюлманската традиция име на едно от древните божества, за исляма въплъщение на дяволската съблазън — бел.прев.

271

Трактат на арабския философ Махмуд Шабустари (умрял 1320 г.), в който са изложени основните понятия на суфизма — бел.прев.

272

Педро де Алварадо (1485–1541) — испански конкистадор, взел участие в покоряването на населението по земите на Доминиканската република, Куба, Мексико, Салвадор, Перу — бел.прев.

273

В текста ягуар и тигър се използват като синоними — бел.прев.

274

Книгата на Съвета — „Попол Вух“, митологичен епос на индианците киче; в този пасаж жрецът си припомня историята на Сътворението, разказана в първите няколко глави на епоса — бел.прев.

275

Моктесума (или Монтесума, 1466–1520) — владетел на ацтеките, пленен от Е. Кортес; отправил призив към народа си да се покори на испанците, заради което бил убит от въстаналите индианци — бел.прев.

276

Пиер Ферма (1601–1665) — френски математик, по професия юрист; един от създателите на теорията на числата. Формулираната от него т.нар. теорема на Ферма в общ вид остава недоказана; Диофант Александрийски (ок. III в.) — гръцки математик, разработил редица раздели от теорията на числата. Запазила се е част от трактата му „Аритметика“, където се дава решение на задачи, спадащи предимно към неопределени уравнения до четвърта степен. Трудовете му са послужили за отправна точка на Ферма и др. — бел.прев.

277

Става дума за разказа на Е. А. По „Откраднатото писмо“ (1844); Израел Зангуил (1864–1926) е американски писател; тук се има пред вид мястото на действието в романа му „Тайната на Биг Боу“ (1891) — бел.прев.

278

Николай Кузански (1401–1464) — немски философ, теолог, естествоизпитател, църковно-политически деец; правата линия като дъга от безкрайна окръжност за него е символ на божествения абсолют — бел.прев.

279

Става въпрос за драконите от „Естествена история“ на Плиний (VIII, 11–13 и др.) — бел.прев.

280

Това е историята, която пасторът в „Абенхакан ал-Бохари, убит в своя лабиринт“ разказва от амвона — бел.авт.

281

Отвъд зората и Ганг (лат.) — бел.прев.

282

„О, боже, аз бих могъл да седя затворен в орехова черупка и пак да се чувствам владетел на безкрайни простори!“ У. Шекспир, „Хамлет“, II, 2 (англ.). Превод Валери Петров — бел.прев.

283

„… но искат да ни учат, че вечността е замръзнало настояще — nunc-stans, както го наричат схоластиците, термин, който е не по-разбираем за тях или за някого другиго, отколкото ако употребяваха hic-stans (замръзнало тук) за означаване на безкрайно голямо пространство“. Т. Хобс, „Левиатан“, IV, 46 (англ.). Превод Руси Русев — бел.прев.

284

Реклама, разгласа (фр.) — бел.прев.

285

Пътешествие (фр.) — бел.прев.

286

Около собствената ми стая (фр.) — бел.прев.

287

Спомням си все пак редове от тази сатира, в която той бичуваше лошите поети:

Както той ми каза, единствено страхът да не си създаде многобройни и силни врагове го е накарал да се откаже от намерението си да публикува поемата — бел.авт.

288

Между другото, мимоходом (фр.) — бел.прев.

289

Поради самия факт (лат.) — бел.прев.

290

Многото в малко (лат.) — бел.прев.

291

„Получих опечаленото ти поздравление, писа ми той. Задъхваш се от завист, бедни приятелю, но трябва да признаеш, ако ще и да пукнеш от това, че този път украсих шапката си с най-яркото перо, а чалмата си — с халифа между всичките рубини“ — бел.авт.

292

Едуардо Асеведо Диас (1882–1959) е приятел на Борхес и печели Националния приз в годината, в която „Градината с разклоняващите се пътеки“ на Борхес е удостоена с втора награда — бел.прев.

293

Теория за множествата (нем.) — бел.прев.

294

Педро Енрике Уреня (1884–1946) — доминикански есеист и журналист, приятел и сътрудник на Борхес — бел.прев.

295

Арабски названия на Александър Македонски — бел.прев.

296

Жан Антоан Галан (1648–1715) — френски ориенталист, направил дванайсеттомен превод на „Хиляда и една нощ“ от арабски на френски в продължение на 13 години. Галан е използвал ръкопис, който за съжаление се е оказал непълен — бел.прев.

297

Лугонес (1874–1938) — най-значимият поет на Аржентина между второто и четвъртото десетилетие на XX в., повлиян от испанския модернизъм и от френските символисти. Борхес е изпитвал смесени чувства към Лугонес по отношение на личността му, но високо го е ценял като поет — бел.прев.

298

Става дума за „Сантиментален календар“ на Л. Лугонес — бел.прев.

299

„Двамата крачат незрими в самотната нощ като сенки“ (лат.). Вергилий, „Енеида“, книга VI, 268. Превод Георги Батаклиев, изд. „Народна култура“, 1980 — бел.прев.

300

Сънувани тигри (англ.). В Латинска Америка често наричат тигър и ягуара — бел.прев.

301

Камалоте — южноамериканско водно растение, което вирее по бреговете на големите реки — бел.прев.

302

„Реколета“ и „Чакарита“ са двете огромни гробища на Буенос Айрес. „Реколета“ е „некрополът“ близо до центъра на града, където елитът на столичното общество погребва покойниците си — бел.прев.

303

През XIX в. федералисти са били консерваторите, които са подкрепяли един федерален (тоест децентрализиран) план за управление на Аржентина и са били „проаржентински“ (за разлика от обърнатите към Европа унитаристи); водачите им често са били популистки настроени гаучоси. Унитаристите са предпочитали централизирано либерално управление и са били по-скоро свободомислещи, отколкото католици; интелектуалци, интернационалисти и любители на Европа. Унитаристите са били против варварството на гаучоския етос и особено против сантименталното отношение към този начин на живот. Били са настроени изцяло урбанистично. „Това древно разногласие на кръвта“, както го нарича авторът в тази история, е основното разногласие в страната, което никога не е било напълно преодоляно в Аржентина по времето на Борхес — бел.прев.

304

Железопътната линия е минавала (и минава) през Балванера от спирка „Пласа дел Онсе“ на запад към покрайнините на Буенос Айрес. Сармиенто е на северозапад и стига до парк „Сентенарио“ на около два километра от гарата — бел.прев.

305

Река Чако се намира в крайбрежната част на Северна Аржентина — бел.прев.

306

Един от най-старите площади в Буенос Айрес — бел.прев.

307

„… последното наставление“ — става въпрос за Платоновия диалог „Федон“, където се пресъздават последните мигове на Сократ — бел.прев.

308

Хуан Факундо Кирога (1790–1835) — аржентински военен и политически деец, федералистки каудильо, прочут с насилието и жестокостта си. Неговата харизма и безмилостност довели до разрив с предполагаемия му съюзник в борбата срещу унитаристите, Хуан Мануел де Росас (1739–1877). През 1835 г. Кирога попаднал в засада, устроена от бандата на братята Рейнафе и бил брутално убит заедно със спътниците му, а телата им били насечени на парчета. На това събитие е посветено стихотворението на Борхес „Генерал Кирога отива с дилижанс на смърт“. Смятало се, че Росас е поръчал убийството, въпреки че той упорито отричал — бел.прев.

309

„… занимателното четиво…“ — става дума за книгата на Д.Ф. Сармиенто „Цивилизация и варварство: Животът на Хуан Факундо Кирога“ (1845), където образът на Кирога е разгледан в широк контекст — бел.прев.

310

На изброените места са се водили битки във войните за независимост — бел.прев.

311

„… камъните искат вечно да бъдат камъни“ — цитат от Спиноза, („Етика“, III, 6); споменава се отново и в „Борхес и аз“ — бел.прев.

312

Шекспир — в „Юлий Цезар“ (1599); Кеведо — в „Живота на Марк Брут“ (1644) — бел.прев.

313

Става дума за гибелта на героя от поемата на Х. Ернандес „Мартин Фиеро“ — бел.прев.

314

Измислен арабски историк, комуто в традицията на рицарските романи Сервантес приписва авторството на своя роман („Дон Кихот“, I, IX) — бел.прев.

315

Джанбатиста Марино (1569–1625) — италиански поет. На негово име е наречено едно от направленията в бароковата поезия — маринизъм, разпространено в италианската литература през XVII в. Най-значителното му произведение е поемата от 20 песни L’Adone („Адонис“, изд. 1623). Славата на Марино се е оказала краткотрайна — бел.прев.

316

Porpora de’giardin, pompa de’prato, / Gemma di primavera, occhio d’aprile… Тези стихове са от поемата „Адонис“ — бел.прев.

317

Маседонио Фернандес (1874–1952) — аржентински писател, близък приятел на Борхес — бел.прев.

318

Итусаинго и Аякучо — там са били водени битки (съответно през 1827 и 1824 г.) във войните за независимост от владичеството на Испания — бел.прев.

319

Като дете Исидоро Асеведо, дядото на Борхес по майчина линия, действително е участвал в описаната сцена. Случаят е правдива илюстрация за жестокостта на гражданската война в Аржентина от началото на XIX в. и за бруталността, с която федералистите под управлението на Росас са преследвали и тероризирали унитаристите — бел.прев.

320

Авторът вероятно има предвид Леополдо Лугонес — бележка на аржентинския издател.

321

Става дума за диалога на Лукиан „Съдът на гласните“, в който буквата „сигма“ обвинява буквата „тау“, че тираните са направили разпятието, използвайки нейната форма за образец — бел.прев.

322

Лудовико Ариосто (1474–1533) — италиански поет, автор на рицарската поема „Бесният Роланд“ (1516); „… златния идол на Мохамед…“ — вж. „Дон Кихот“, I, 1 — бел.прев.

323

Данте, „Рай“, XXXI, 108. Превод Иван Иванов и Любен Любенов, изд. „Народна култура“, 1975 — бел.прев.

324

Св. Тереза от Хесус, по-известна като св. Тереза от Авила. Истинското й име е Тереза де Кепера-и-Ахумада (1515–1582) — испанска монахиня, една от големите мистички на римокатолическата църква, автор на класически духовни текстове; основателка на реформата на кармелитките, възстановяваща строгостта и съзерцателния характер на техния живот — бел.прев.

325

Всичко и нищо (англ.) — бел.прев.

326

Ан Хатауей (1556–1623) — съпруга на Шекспир — бел.прев.

327

Ферекс — герой от трагедията „Горбъдък“ (1562) на английските драматурзи Томас Нортън (1532–1584) и Томас Саквил (1536–1608); Тамерлан — герой от трагедията „Тамерлан Велики“ (1587–1588) — драматизирана биография на Тимур от английския поет и драматург Кристофър Марлоу (1564–1593) — бел.прев.

328

В гръцката митология служещо на Посейдон морско божество, което живеело на о. Фарос, пред египетския бряг. Протей притежавал неизчерпаема способност да приема различни образи; според един вариант бил цар на Египет — бел.прев.

329

Превод Валери Петров — бел.прев.

330

Рагнарьок (староисл.) — съдба (или гибел) на боговете — в скандинавската митология гибел на боговете и на целия свят, с която приключва последната битка на боговете с хтоничните чудовища — бел.прев.

331

Педро Енрикес Уреня (1884–1946) — доминикански литературовед, живял дълги години в Буенос Айрес; двамата с Борхес са били близки приятели, а през 1937 г. заедно са съставили „Антология на аржентинската литература“ — бел.прев.

332

Червен лебед — устойчива поетическа формула (кенинг), означаваща всякакви лешоядни птици — бел.прев.

333

Вж. разказа „Авелино Аредондо“ от „Пясъчната книга“ — бел.ред.

334

Густав II Адолф (1594–1632) — шведски крал (от 1611), виден пълководец. През 1630 г. се включва в общоевропейската Трийсетгодишна война (1618–1648) на страната на антихабсбургската коалиция. В битката при Лютцен (1632) шведската армия нанася поражение на противника, но Густав Адолф загива — бел.прев.

335

Параклис в Сан Антонио (Тексас), превърнат във форт по време на войната между САЩ и Мексико. През 1836 г. е превзет от мексиканския генерал Санта Ана. Целият гарнизон (183 американски опълченци) е унищожен по време на щурма. След падането на Аламо мексиканските войски пленяват отряд американски войници и ги избиват на 27 март 1836 г. — бел.прев.

336

Боеций (480–524) — латински писател от VI в. „Утешението на философията“ представлява ведри размисли върху битието, съчинени в затвора, където е хвърлен от варварския крал Теодорих — бел.прев.

337

Съзнателно изписвам тази дума psalmos вместо salmos. Членовете на Испанската кралска академия искат да наложат на нашия континент своите фонетични непохватности; съветват ни да употребяваме провинциални форми — neuma вместо pneuma, sicologia вместо psicologia, siquico вместо psiquico. Напоследък даже им е хрумнало да изписват vikingo вместо viking. Подозирам, че твърде скоро ще чуем да се говори за творчеството на „Киплинго“ — бел.авт.

338

Иларио Аскасуби (1807–1875) — писател, автор предимно на „гаучоска“ поезия и проза. Пламенно се противопоставя на режима на диктатора Хуан Мануел Росас (1793–1877), заради което е хвърлен в затвора, а през 1832 г. бяга в Уругвай — бел.прев.

339

Унитаристите през XIX в. воюват за централизирано либерално управление, обявяват се против варварството на гаучосите и са изцяло урбанистично настроени за разлика от федералистите, които са консерватори и подкрепят децентрализиран план за управление на Аржентина — бел.прев.

340

Масорка (букв. царевичен кочан) — прозвище на реакционна организация, тероризирала Аржентина по времето на диктатора Росас — бел.прев.

341

Вж. бележката от предговора на цикъла „Възхвала на тъмнината“ — бел.прев.

342

Уилям Дънбар (ок. 1460 — ок. 1520) — шотландски поет, автор на сатирични и алегорични поеми; Робърт Лий Фрост (1875–1963) — американски поет; творбите му са вдъхновени от природата и духа на Нова Англия — бел.прев.

343

Неговият край и неговото начало (англ.) — бел.прев.

344

Борхес често оставя знаци, с които насочва читателя към собствената си „интертекстуалност“. Във въпросния разказ на Киплинг се среща герой на име Бхагуан Дас; същото име, а до известна степен и самият герой се появяват отново в „Сини тигри“ от сборника „Паметта на Шекспир“ — бел.прев.

345

Ормига Негра (Черната мравка) е бил гаучо бандит с истинско име Гийермо Ойо. Предпочитал е да се сражава с болос (камъни, вързани в края на въже) и нож — бел.прев.

346

Хуан Мануел Росас (1793–1877) — първият аржентински диктатор — бел.прев.

347

Предполагаемият жаргон на подземния свят в Буенос Айрес — бел.прев.

348

Става дума за „гаучоската“ поема „Фаусто“ на Естанислао дел Кампо, охулвана главно заради цвета на коня на главния герой — смятало се е, че такъв цвят не може да бъде открит у бързите ездитни коне — бел.прев.

349

Втора книга Царства I, 26: Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене бе по-горе от женската любов — бел.прев.

350

В случая Борхес няма предвид, че са от смесен произход, а по-скоро обозначава класовата им принадлежност — бел.прев.

351

Крайно беден квартал, очертан от малък приток на реката. Борхес често го споменава в разказите си — бел.прев.

352

Сантяго (Сант Яго) всъщност е испанският вариант на св. Яков — бел.прев.

353

Хуан Морейра (1819–1874) — известен гаучо, обявен извън закона и превърнал се в легенда и своего рода народен герой след смъртта си главно заради романизираната версия на живота му от Едуардо Гутиерес — бел.прев.

354

Жаргон на престъпния свят в Буенос Айрес — бел.прев.

355

Тоест на две пресечки от Националната библиотека, на която Борхес е бил директор — бел.прев.

356

Улицата, на която се намира затворът в Буенос Айрес — бел.прев.

357

Голямото гробище в Буенос Айрес — бел.прев.

358

Нещо подобно на излет с барбекю — бел.прев.

359

Виж бележките към предговора на цикъла — бел.ред.

360

Улицата на публичните домове — бел.прев.

361

Вид игра на карти, много разпространена в Аржентина и Уругвай — бел.прев.

362

Хуан Морейра (1819–1874) — известен гаучо от типа на Бъч Касиди и Сънданс Кид. Дълго е бил преследван от закона, преди да бъде убит — бел.прев.

363

Мартин Фиеро и Сегундо Сомбра за разлика от Хуан Морейра са измислени гаучоси — единият е герой на едноименната поема на Хосе Ернандес, а дон Сомбра е положителният образ в романа на Рикардо Гуиралдес (13.2.1886, Буенос Айрес — 11.11.1927, Париж) „Дон Сегундо Сомбра“ — бел.прев.

364

Бедно предградие на Буенос Айрес, населено предимно с италиански емигранти. Семейството на Борхес се премества да живее там сравнително късно заради по-евтините жилищни наеми — бел.прев.

365

Името силно напомня името на Хуан Морейра, гаучото, обявен извън закона и превърнал се в народен герой, и явно в алитерацията на имената е търсен литературен прийом. Мураня дори по дрехи и маниери наподобява Морейра; не е случайно също, че този разказ е поставен веднага след разказа „Срещата“, в чийто сюжет духът на Морейра играе съществена роля — бел.прев.

366

Става въпрос за юбилей от подписването на Декларацията за независимостта на Аржентина (1810 г.), тоест действието се развива през 1910 г. — бел.прев.

367

Става въпрос за независимостта не само на Аржентина, но и на цяла Южна Америка. Споменатите военачалници — особено полковник Рубио — са участници предимно в битките от 20-те и 30-те години на XIX в. — бел.прев.

368

Чакабуко (Чили, 1817) — армията на генерал Хосе Сан Мартин разгромява испанската кралска армия, командвана от генерал Марко дел Понт; Канча Раяда (Чили, март, 1818) — разгром на армията на Сан Мартин; Майпу (Чили, април, 1818) — убедителна победа на Сан Мартин; Арекипа (Перу, 1825) — испанците се предават след обсадата на генерал Антонио Хосе де Сукре, командващ армията на Боливар, а след битката при Аякучо независимостта на Перу е извоювана окончателно — бел.прев.

369

Хосе де Олавария (1801–1845) — аржентински военен деец и активен участник в споменатите битки. Размяната на сабите е романтичен жест между генерали — бел.прев.

370

В провинция Кориентес, 1827 г. Аржентински и уругвайски войски окончателно разгромяват бразилски военни части — бел.прев.

371

Карлос Мария Алвеар (1789–1852) — водач на аржентинските революционни сили срещу испанските колониалисти в Монтевидео през 1814 г.; командващ в битката при Итусаинго — бел.прев.

372

Хуан Мануел де Росас (1793–1877) — първият диктатор на Аржентина (1835–1852); Хуан Гало Лавайе (1797–1841) — водач на унитаристите срещу федералистите — бел.прев.

373

Монтонеросите са гаучоси, поддръжници на Бланкосите (Бялата партия, федералистите), но подчиняващи се на местните си лидери, които са саботирали действията на колорадосите (Червената партия, унитаристите) — бел.прев.

374

Мануел Орибе (1792–1856) — лидер на бланкосите, герой от войната за независимост и командващ военните действия срещу нахлуването на Бразилия в Уругвай; военен министър при Ривера; по-късно обаче прави опит да завземе властта и с помощта на Росас обсажда Монтевидео за осем дни — бел.прев.

375

Сепеда (Аржентина 1859), Павон (Аржентина 1861) — битки между бланкоси под командването на Хосе Уркиса (1801–1870) и колорадоси, предвождани от Митре. При Сепада унитаристите губят, но при Павон печелят — бел.прев.

376

Известна епидемия от 1870–1871 г. — бел.прев.

377

Става въпрос за рода на Корнелио де Сааведра, лидер на първото смесено аржентинско правителство от 1810 г. — бел.прев.

378

Хосе Артигас (1764–1850) — отпървом се бие срещу испанските колониалисти, после става съюзник на федералистите срещу унитаристите, накрая е разгромен от бразилски военни части — бел.прев.

379

Старото име на Уругвай е Банда Ориентал — Източният бряг — бел.прев.

380

Клара Гленкеърн де Фигероа — героиня на следващия разказ на Борхес — бел.прев.

381

Тайната полиция от времето на диктатурата на Росас — бел.прев.

382

Паскуал Прингълс (1795–1831) — унитаристки пълководец от провинция Сан Луис. Вместо да предаде сабята си на врага при едно поражение, той я счупил и се хвърлил в реката — бел.прев.

383

Хапливата забележка се отнася за италианските емигранти, построили онези „стари къщи на Буенос Айрес“, които Марта рисува; тоест тя е повлияна не от някоя италианска живописна школа (което би било приемливо), а от италиански емигранти занаятчии (нежелателно и „по-долно“ според обществената йерархия на Буенос Айрес). Социалната граница между старите креолски фамилии и пристигналите в по-ново време емигранти през XIX и началото на XX в. вече е била ясно очертана — бел.прев.

384

Джоузеф Малърд Уилям Търнър (1775–1851) — английски художник, разработва библейски, митологични и исторически сюжети със свободна и динамична трактовка — бел.прев.

385

Членът на журито всъщност се изказва пренебрежително за героинята, назовавайки я госпожа Фигероа (тоест съпругата на Фигероа), вместо да използва личното й име — Клара Гленкеърн. Тя явно е обект на снизходително отношение заради социалния й статус, контрастиращ с бохемския живот и репутацията на художник, която би искала да си спечели — бел.прев.

386

Карлос Рейлес (1868–1938) — уругвайски писател — бел.прев.

387

Битката при Манантиалес (1871) — епизод от Гражданската война, последвала Войната за независимост. При тази битка колорадос (либералната Червена партия), водена от Венансио Флорес, побеждава бланкос (консервативната Бяла партия), оглавявана от Тимотео Апарисио и Мануел Орибе — бел.прев.

388

Гранична зона в Североизточен Уругвай — бел.прев.

389

Революционна група под ръководството на Мануел Орибе, която през 1825 г. пресича река Уругвай, за да инспирира въстание сред местните, които по това време са били под бразилско управление. На знамето им е пишело „Свобода или смърт“ — бел.прев.

390

Монтонеросите са гаучоси, поддръжници на бланкосите (Бялата партия), но подчиняващи се на местните си лидери, които са саботирали действието на унитаристите (колорадосите) — бел.прев.

391

Понякога единственият отличителен знак на бланкосите. В някои области вместо значки са носели бели кокарди — бел.прев.

392

Така са постъпвали с военнопленниците — бел.прев.

393

Мястото на паметната среща между Боливар и Сан Мартин на 26–27 юли 1822 г., на която Сан Мартин се оттегля от ръководството на освободителната борба и Боливар завършва освобождаването на континента от испанско колониално робство — бел.прев.

394

Теодор Юзеф К. Коженьовски е истинското име на Джоузеф Конрад — бел.прев.

395

В случая не местоположението на улицата в южната част на Буенос Айрес е толкова съществено, колкото фактът, че тази улица и улица „Майпу“, на която е живял самият Борхес, са свързани в съзнанието на повечето аржентинци, тъй като най-голямата победа, удържана от Сан Мартин в Чили, е при Майпу — бел.прев.

396

Уточнение (фр) — бел.прев.

397

Претрупано, натруфено (фр.) — бел.прев.

398

В смисъл „Казали сте си думата“ (фр.) — бел.прев.

399

Думи, думи, думи (англ.) — бел.прев.

400

В смисъл „Казал съм си думата“ (фр.) — бел.прев.

401

Град югозападно от Перу — бел.прев.

402

За испаноезичния читател името на героя (бодлив, трънлив) автоматично се свързва с бодливата тел, наранила агнето, и с финала на разказа — бел.прев.

403

По онова време в този квартал на Буенос Айрес са били разположени богаташките вили и къщите за уикенда. Днес е индустриален район — бел.прев.

404

Хърбърт Спенсър (1820–1903) — английски философ и социолог, водещ представител на социологическия позитивизъм и на ограничената теория за държавата — бел.прев.

405

Любовни похождения, авантюри (фр.) — бел.прев.

406

Дървесен вид с вероятен произход от Югоизточна Азия и Австралия — бел.прев.

407

Шортхорн — порода късороги говеда — бел.прев.

408

Рикардо Гуиралдес (1886–1927) — аржентински писател, получил най-голяма слава с този роман. Починал в Париж — бел.прев.

409

Всъщност няма и как да го интересуват, защото, макар да описва в романтична светлина живота на гаучосите, романът отразява модерната градска носталгия по едно отминало време, което отдавна няма нищо общо с действителността — бел.прев.

410

Изолирам (от лат. insula — остров) — бел.прев.

411

Препратка към утопията на Джонатан Суифт „Пътешествията на Гъливер“, книга четвърта, в която яхусите са хората — недоразвити и малоумни спрямо управляващия народ на разумните коне — бел.прев.

412

Иронична игра на думи: кзр всъщност представлява испанската дума за замък (alcazar) с премахнати гласни — всеки испаноговорещ би я схванал като арабска заради многото думи с арабски произход в испанския. Намек, че яхусите са или може би са араби — бел.прев.

413

Има се предвид буквалното значение — животински изпражнения — бел.прев.

414

Вторият Росас, естествено, е Хуан Доминго Перон; що се отнася до „нашия родственик“, Борхес (който е ненавиждал и двамата диктатори) е имал далечна родствена връзка с Росас по бащина линия — бел.прев.

415

Хидрата вселена, извила своето озвездено с люспи тяло (фр.) — бел.прев.

416

Вероятно става дума за стихотворението „When I Heard at the Close of the Day“ („Когато чух в края на деня“), Уолт Уитман, „Стръкчета трева“ — бел.прев.

417

„Той грабва меча Грам / и го слага между тях обнажен“ — откъс 27 от староисландската сага „Волсунга“, която разказва за подвизите на Сигурд и за възлюблената му Брюнхилд — бел.прев.

418

Отправиха се към един огромен замък, на чиято фасада бе написано: „Аз не принадлежа никому и принадлежа всекиму. Вие бяхте тук, преди да влезете, и пак тук ще бъдете, щом излезете“ (фр.). Дени Дидро, „Жак Фаталиста и неговият учител“ — бел.прев.

419

Въртя се бързо; въртене, заврънкулка (англ.) — бел.прев.

420

Хосе Хервасио Артигас (1764–1850) — уругваец, политически и военен деец, противопоставил се най-напред на испанците, а после и на аржентинците, желаещи да запазят властта си над Банда Ориентал. Признат за национален герой на Уругвай, той навярно е бил възприеман другояче от космополити от типа на Гленкоу — бел.прев.

421

Улица „Хунин“ започва от Пласа дел Онсе и се простира към процъфтяващата северна част на Буенос Айрес; в началото на XX в. на един отрязък от „Хунин“ близо до центъра на града е имало редица публични домове, много от които са били сравнително благоприлични; там мъжете са можели не само да ползват услугите на проститутки, но и да пийнат, да поприказват и изобщо да се „отпуснат“ — бел.прев.

422

Tapia — ограда; paredes — стени (исп.) — бел.прев.

423

Дворецът на течащите води (Ел Паласио де Агуас Кориентес) е сграда в центъра на Буенос Айрес, в която се помещава помпена станция. Постройката се отличава с твърде екстравагантна архитектура, стените й са покрити със сложни мозайки — бел.прев.

424

Чирипа — триъгълно парче плат, връзвано около кръста, чийто трети край се подпъхва между краката; обикновено се носи върху бели панталони; бомбача — панталон с широки крачоли с набор около глезените, нещо като шалвари; и двете са части от типичното за гаучосите облекло — бел.прев.

425

Хосе Ернандес (1834–1886) — автор на „Мартин Фиеро“, дълга полуепична поема, прославяща гаучото и начина му на живот; Рафаел Облигадо (1851–1920) — литератор, основал Аржентинската академия, автор на известна поема за живота на един payador (странстващ певец) на име Сантос Вега. Героите на тези творби са изобразени в романтична светлина и са част от митологията на Аржентина — бел.прев.

426

Алджърнън Чарлс Суинбърн (1837–1909) — английски поет, драматург и критик — бел.прев.

427

Lunario sentimental (1909) — стихосбирка на Леополдо Лугонес (1874–1938), един от най-известните, влиятелни и талантливи поети на Аржентина — бел.прев.

428

Универсален език, създаден през 1879 от Йохан Мартин Шлайер — бел.прев.

429

Има повече неща (англ.) — бел.прев.

430

Джордж Бъркли (1685–1753) — английски философ, представител на субективния идеализъм — бел.прев.

431

Джон Нокс (1505 или ок. 1514–1572) — деятел на Реформацията, основател на презвитерианската църква в Шотландия — бел.прев.

432

Самюъл Джонсън (1709–1784) — английски критик, лексикограф, есеист и поет, роден в гр. Личфийлд — бел.прев.

433

Уилям Морис (1834–1896) — английски художник и поет — бел.прев.

434

Джовани Пиранези (1720–1778) — италиански гравьор и архитект — бел.прев.

435

Джосая Ройс (1855–1916) — американски философ идеалист — бел.прев.

436

Марк Аней Лукан (39–65) — римски поет, племенник на Сенека — бел.прев.

437

Сладкарница „Орел“ (Конфитерия дел Агила) действително е съществувала и е била средище на интелектуалци и художници — бел.прев.

438

Хуан Морейра (1819–1874) — известен гаучо, обявен извън закона и превърнал се в легенда и своего рода народен герой след смъртта си главно заради романизираната от Едуардо Гутиерес версия на живота му, излязла в най-тиражното списание „Ла Патрия Архентина“. Според Борхес Гутиерес е по-добър автор от Фенимор Купър — бел.прев.

439

Фамилията Подеста са били циркови артисти; през 1884 г., около десет години след смъртта на Хуан Морейра, Хуан де Подеста представя пантомима, изобразяваща живота на легендарния гаучо. Две години по-късно добавя и откъси от романа на Гутиерес. Представленията са се радвали на изключителен успех — бел.прев.

440

Става въпрос за части от ирландски стихотворни саги — бел.прев.

441

Libellus (лат.) — книжка; Адам Бременски (? — след 1081) — северногермански хронист. Автор на труда „Деяния на епископите на Хамбургската църква“ (ок. 1075) — ценен източник на сведения за историята, бита, културата и географията на скандинавските народи и на западните славяни — бел.прев.

442

Analecta Germanica (лат.) — „Германски сборник“ — бел.прев.

443

Според гръко-римската география най-северната от обитаемите земи — бел.прев.

444

Скалд — поет или бард в Древна Скандинавия — бел.прев.

445

Лимузински — почти отмрял диалект на селяните от централните и южните части на Франция; папиаменто — креолски език от северната част на Венесуела и Антилските острови — бел.прев.

446

Да съществуваш, значи да бъдеш възприеман (лат.) — бел.прев.

447

Град на юг от Буенос Айрес; има и залив с такова име. Героят в разказа или е пътувал на юг, или самата история се развива южно от Буенос Айрес — бел.прев.

448

Древен епос, запазен единствено на староанглийски език в ръкопис от XI в.; описва героичните победи на едноименния скандинавски воин от VI в. — бел.прев.

449

Джон Милтън (1608–1674) — английски поет, политически деятел и мислител — бел.прев.

450

Хенри Халък (1815–1872) — командир на различни войскови части по време на Гражданската война — бел.прев.

451

Скандинавски бог на гръмотевиците, син на Один — бел.прев.

452

Става въпрос за гражданската война непосредствено след битката при Монте Касерос през 1852 г., когато Уругвай извоюва независимостта си. Съперничат си две партии — консервативните бели (бланкоси) и либералните червени (колорадоси). През 1894 г. кандидатът на червените — Хуан Идиарте Борда, е избран за президент. През 1897 г. белите вдигат въстание, водено от гаучото Апарисио Саравия (1856–1904) — бел.прев.

453

Апарисио Саравия (1856–1904) — земевладелец с магнетично влияние върху гаучосите от вътрешността на страната. Воюва на страната на бланкосите — бел.прев.

454

Хълм с конична форма, разположен срещу Монтевидео; на върха му са издигнати укрепление и фар. Изобразен е в горния десен ъгъл на държавния герб. Изброените в пасажа места са все крайъгълни камъни на уругвайския патриотизъм; Аредондо мисли за страната си в най-героичните й проявления — бел.прев.

455

Лицата и събитията в този разказ са „истински“. Реалният Авелино Аредондо действително е убиецът на реалния Хуан Идиарте Борда — бел.прев.

456

Архипелаг в състава на Британските острови, близо до северния край на Шотландия. Територия на Великобритания — бел.прев.

457

Джон Уиклиф (1330–1384) — английски реформатор, професор в Оксфордския университет, доктор по богословие, превел Библията на английски език; Сиприано де Валера (1531-?) — испански писател, ревизирал първия превод на Библията на испански; Мартин Лутер (XVI в.) — германски философ и теолог, религиозен реформатор, започнал първия превод на Библията на немски; Вулгата — латински превод на Библията, изготвен към края на IV в. от богослова Йероним и признат за оторизирана версия на римокатолическата църква — бел.прев.

458

Град в Северозападна Индия — бел.прев.

459

Робърт Луис Стивънсън (1850–1894) — шотландски поет и писател, автор на безсмъртните романи „Островът на съкровищата“, „Доктор Джекил и мистър Хайд“ и др.; Дейвид Хюм (1711–1776) — английски философ, историк и икономист; Робърт Бърнс (1759–1796) — шотландски национален поет — бел.прев.

460

Уиклиф с готически шрифт! (англ.) — бел.прев.

461

На тази улица се намира Националната библиотека, където Борхес е бил директор — бел.прев.

462

Предградие на Буенос Айрес, а в началото на миналия век — самостоятелно градче южно от столицата. Борхес често е прекарвал ваканциите със семейството си там и за него това място е свързано с много спомени — бел.прев.

463

„Насладите“ (исп.) — бел.прев.

464

Емануил Сведенборг (1688–1772) — шведски професор богослов — бел.прев.

465

Романи съответно на Гюстав Флобер и на Джеймс Джойс — бел.прев.

466

Маседонио Фернандес (1874–1952) — аржентински писател, близък приятел на Борхес — бел.прев.

467

Уилям Блейк (1757–1827) — английски поет и теософ — бел.прев.

468

Роман от английския писател Джоузеф Ръдиард Киплинг (1865–1936) — бел.прев.

469

Старозаветни демонични същества. Първото — въплъщение на сухоземните пагубни стихии, а второто — на водните — бел.прев.

470

Парацелз (псевдоним на Филип Ауреол фон Хохенхайм) (1493–1514) — германски лекар, естествоизпитател и философ от епохата на Ренесанса — бел.прев.

471

Герой на Шекспир от „Венецианския търговец“ — бел.прев.

472

Цитатът е от монолог на Ромео, 3. действие, 5. сцена от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир. Превод Валери Петров — бел.прев.

473

Палимпсест (гр.) — старинен ръкопис, който е изтрит и върху него е нанесен друг — бел.прев.

474

Армада инвенсибле (Непобедимата армада) — флот от 128 кораба, изпратен от Филип II срещу Англия през 1588 г.; ръководи го Алонсо де Гусман, херцог на Медина Сидония. Армадата е имала за цел да отмъсти за смъртта на Мария Стюарт и да детронира Елизабет I, но е била разбита от англичаните — бел.прев.

475

Самюъл Бътлър (1835–1902) — английски писател, сатирик и преводач, автор на монография върху сонетите на Шекспир — бел.прев.