Сенки под лунната светлина

Гордостта на Конан не му позволи да остане просто мъжа на една кралица, която и дa е тя, без значение колко е красива или пламенна. След известно време Конан се измъкна за да посети отново земите на родната си Кимерия и да отмъсти на старите си врагове — хайперборейците.

Вече беше на около тридесет години. Кръвните му братя сред кимерийците и езирите отдавна си бяха завоювали съпруги и се бяха сдобили със синове, някои от които на възрастта и почти със силата на Конан, когато той пръв път се бе осмелил да посети населените с плъхове предградия на Замора. Изживяното като корсар и наемник бяха разпалили духа му за битки и плячка твърде силно за да може да му се противопостави. Ето защо, когато търговците донесоха новините за нови войни на юг, Конан потегли обратно към Хайборейските кралства.

Недоволен принц от Кот бе подхванал война за да свали Страбоний — стиснатия крал на тази простряла се надалеч нация и Конан се озова във войската на принца. За нещастие, принцът се помири с краля и наемническата му войска остана безработна. Конан, заедно с другарите си сформира престъпна банда, която нападаше поотделно границите на Кот, Замора и Туран. Накрая те се отправиха към степите западно от морето Вилайет, където се присъединиха към орда главорези, известни като козаки.

Съвсем скоро след това Конан стана предводител на бандата и се зае да опустошава западните граници на империята Туран, докато накрая бившият му работодател крал Илдиз започна да отвръща на ударите с удар. Отряд, воден от Шах Амурат примами козаките навътре в територията на Туран и ги разби в кървава битка край река Илбарс.