Глава 15

Ресторант „На края на Вселената“ е едно от най-забележителните явления в цялата история на системата за обществено хранене. Той е построен върху частичните останки на… той ЩЕ бъде построен върху частичните… или по-точно, щеше да бъде построен досега и всъщност вече е…

Основният проблем, с който човек се сблъсква при пътуване във времето, не е в това, че, без да иска, може да стане баща или майка на самия себе си. Да станеш баща или майка на самия себе си, не е проблем, с който едно хармонично и свободомислещо семейство да не може да се справи. Не представлява проблем и това, че може да се промени ходът на историята — защото всяко нещо си е на мястото като в картинна мозайка. Всички важни промени са станали, преди да ги има нещата, които е трябвало да променят, и в последна сметка нещата се оправят от само себе си.

Основният проблем е преди всичко и най-вече граматичен, най-значителният труд по този въпрос е НАРЪЧНИК НА ПЪТУВАЩИЯ ВЪВ ВРЕМЕТО — 1001 ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА от д-р Дан Стрийтменшънър. В него ще намерите указания как например да изразите едно събитие, което е предстояло да ви се случи в миналото, преди да сте го избягнали чрез скок напред във времето от два дена, с цел да го избегнете. Събитието ще бъде изразено по различен начин в зависимост от това дали го представяте от позицията на вашето собствено естествено време, или от гледна точка на по-далечното бъдеще, или от гледна точка на по-далечното минало, а могат да възникнат и по-сложни ситуации поради възможността да водите разговори, докато сте на път от едно време към друго с цел да станете баща или майка на самия себе си.

Повечето читатели достигат едва до Бъдеще полуусловно модифицирано субинвертирано относително минало подчинително предумишлено време, преди да се откажат; затова в по-късните издания на книгата всички страници оттук нататък се оставят празни, за да се намалят разходите по отпечатването й.

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ прескача набързо всички тези заплетени чисто академически абстракции, като се спира съвсем накратко, за да отбележи, че терминът „Бъдеще перфектно“ е излязъл от употреба, защото е доказано, че то съвсем не е такова.

И така:

Ресторант „На края на Вселената“ е едно от най-забележителните явления в цялата история на системата за обществено хранене.

Той е построен върху частичните останки на една след време разрушена планета, която е затворена в огромно темпорално кълбо и се изстрелва напред във времето към онзи момент, в който настъпва краят на Вселената.

Мнозина твърдят, че това е невъзможно. Гостите на Ресторанта имат възможност да си седят по местата на масите и докато си хапват от разкошните ястия, да наблюдават как цялото мироздание експлоадира около тях. Мнозина биха казали, че и това е невъзможно. Можете да пристигнете за който и да е сеанс, без да имате предварителна резервация, защото бихте могли да си ангажирате места ретроспективно, когато се завърнете в своето собствено време.

А това пък, настояват мнозина, е абсолютно невъзможно.

В Ресторанта можете да се срещнете и вечеряте с най-обаятелните представители на цялото население на времето и пространството.

Спокойно може да се каже, че и това е невъзможно. Можете да го посетите колкото си щете пъти и да сте сигурни, че никога няма да срещнете себе си, заради неудобството, което обикновено това предизвиква.

А това, дори ако останалото е вярно — но то, разбира се, не е, е очевидно невъзможно, твърдят неверниците.

От вас се иска само да вложите едно пени в местния клон на спестовната каса и когато пристигнете в Ресторанта за Свършека на Всемира, ще се окаже, че благодарение на действието на сложната лихва огромната сметка за вашата вечеря е вече платена. Това, твърдят мнозина, е не само невъзможно, но и абсурдно. Ето защо рекламните агенти от звездната система Бастаблон предложиха следния девиз: Ако сте извършили шест невъзможни неща тази сутрин, защо не приключите с една закуска на Милиуейз, Ресторанта „На края на Вселената?“

Загрузка...