Предговор

… Книгата на безумния свещеник Нисес е голяма, казват тези, които са я държали в ръце, и тежи колкото малко дете. Тя била открита до Нисес, който лежал мъртъв с усмивка на лицето до прозореца на кулата, от който малко преди това скочил неговият господар, крал Хйелдин, устремен към смъртта си.

Гранясалото кафяво мастило от отвара на леска, кукуряк и седефче — както и някаква червеникава, гъста течност — е изсъхнало и лесно се рони от тънките страници. Семплата подвързия е изработена от гладка кожа на непознато животно.

Светите мъже от Набан, които прочели книгата след кончината на Нисес, я обявили за еретична и опасна, но поради някаква причина не я изгорили, както обикновено се постъпва с подобни писания. Вместо това тя потънала задълго в почти неизбродния архив на Майката Църква, в дълбоките тайни подземия на Санселан Ейдонитис. Понастоящем очевидно е изчезнала от ониксовото ковчеже, в което била съхранявана. Труднодостъпният Опис на архивите не дава ясно свидетелство относно днешното й местонахождение.

Някои от тези, които са чели еретичната творба на Нисес, твърдят, че тя съдържа всички тайни на Остен Ард: от мрачното минало на тази земя до сенките на неродените неща. Ейдонитските учени свещеници биха отбелязали единствено, че нейното съдържание е „нечестиво“.

Може наистина да е вярно, че писанията на Нисес предсказват онова, което предстои да се случи, така категорично — а, както можем да предположим, и причудливо, — както описват и онова, което вече се е случило. Така или иначе, не е известно дали великите събития на нашата епоха и най-вече това, което ни интересува — въздигането и триумфът на Престър Джон, — са включени в предсказанията на свещеника, макар да съществуват предположения, че може и да е така. Повечето от писанията на Нисес са загадъчни, значението им е скрито в странни рими и неясни отправки. Никога не съм чел цялото произведение, а повечето от тези, които са го чели, са мъртви отдавна.

Заглавието на книгата е изписано с древните груби рунически знаци от родното място на Нисес, Ду Сварденвирд, което означава „Съдбата на мечовете“…

(из „Живота и царуването на крал Джон Презвитер“ от Моргенес Ерсестрес)

Загрузка...