Последната заповед

ГЛАВА 10

За Карде „Пеещият въртоп“ беше един от най-добрите примери, как една чудесна идея може да се провали, ако авторът й не я осъществи, както трябва. Разположен на брега на най-гъсто населения континент на Троган, „Пеещият въртоп“ беше построен около природна забележителност, наречена Чашата — вдлъбната като купел скала, отворена в основата си към морето. По шест пъти на ден мощните приливи на Троган пълнеха купела с вода и превръщаха природното образувание в буен пенлив водовъртеж. Масите на кафенето бяха подредени в концентрични кръгове около гърлото на купела, създавайки приятен баланс между лукса и забележителното природно образувание — неповторима атракция за милионите хора и пришълци, очаровани от тази комбинация.

Поне така си бяха мислили дизайнерите и техните поддръжници. За съжаление бяха пропуснали три важни момента: първо, че мястото е само туристическа атракция и зависи от прищевките на пазара; второ, че когато чарът на „Пеещият въртоп“ се изчерпи, специфичната форма на Чашата почти напълно изключва възможността за префасонирането й в друг способ за забавление; и трето, че дори и да се направи нещо ново, силните вълни в Чашата ще го разрушат.

Хората в Калиус Сай Лийлу на Бърчест бяха превърнали своя претърпял фиаско като туристическа атракция град в търговски център. Хората на Троган просто изоставиха „Пеещият въртоп“.

— Продължавам да си мисля, че някой ще купи това място и ще го обнови — подхвърли Карде, гледайки замислено празните кресла и масите, докато с Авис вървяха по една от пътеките към Чашата и фигурата, която ги чакаше там. Изминалите години без поддръжка си личаха, но заведението не беше толкова зле, колкото можеше да бъде.

— И аз винаги съм го харесвал — съгласи се Авис. — Малко е шумно, но в наши дни трудно ще намериш спокойно местенце.

— Поне подслушването от масите е трудно — каза Карде. — Дори и само затова си заслужава да го отворят отново. Здрасти, Гилеспи.

— Карде — кимна Гилеспи за поздрав, изправи се и протегна ръка. — Вече се чудех дали ще дойдеш.

— Срещата е след два часа — напомни Авис.

— Я стига — ухили се Гилеспи. — Нима Талон Карде е пристигал някога в уречения час? Макар че можеше да си спестиш труда — моите хора вече провериха района.

— Оценявам усилията ти — кимна Карде. Но това не значеше, че щеше да прибере помощниците си, които в момента внимателно претърсваха околността. Империята беше обявила награда за главата му, а само на двайсетина километра от тук имаше имперски гарнизон, така че малко повече предпазливост не бе излишна. — Донесе ли списъка на гостите?

— Ето го — Гилеспи извади чип и му го подаде. — Страхувам се, че не е толкова дълъг, колкото се бях надявал.

— И тези стигат — увери го Карде и прегледа набързо списъка. Наистина беше къс, но хората вътре бяха внимателно подбрани сред най-добрите в занаята, а някои от най-големите имена щяха да се появят лично. Браск, Парта, Елор, Дравис — това беше групата на Били, самият Били вече никъде не ходеше. Мазик, Клингън, Цехетбра, Фериер… Той рязко вдигна поглед: — Фериер ли? Нилс Фериер, крадецът на кораби?

— Същият — кимна Гилеспи, сякаш изненадан от въпроса. — Той се занимава и с контрабанда.

— Освен това работи за Империята — възрази Карде.

— Както и ние — вдигна рамене Гилеспи. — Доколкото знам, ти също.

— Не говоря за контрабанда на стоки от планети в Империята и за тях — отвърна Карде. — Имам предвид работа пряко за върховния адмирал Траун. Например издирването и докарването на човека, който знаеше координатите на флотата „Катана“.

Изражението на Гилеспи се промени едва забележимо. Вероятно си мислеше как едва се бе измъкнал от системата Укио под носа на крайцерите от „Катана“.

— Фериер ли го направи?

— При това доста се забавляваше — отвърна Карде, извади предавателя и го включи: — Лахтън?

— Чувам те — проехтя гласът на Лахтън.

— Какво е положението в гарнизона?

— Като морга в почивен ден — отвърна кисело Лахтън. — Никой не е влизал или излизал през последните три часа.

Карде вдигна вежди:

— Интересно. Някакви полети? Движение вътре в самия гарнизон?

— Нищо подобно — каза Лахтън. — Говоря сериозно, Карде. Мястото изглежда пълно мъртвило. Сигурно са им пратили някакви нови тренировъчни холоси и сега се занимават вътре в казармите.

Карде се усмихна сурово.

— Сигурно си прав. Добре, дръж ги под око. Съобщи ми веднага, ако настъпи някакво раздвижване.

— Разбрано. Край.

Карде изключи предавателя и го закачи на колана.

— Имперските войници не са напускали гарнизона — каза той. — Явно дори не са помръдвали.

— Нали точно това искаме? — попита Гилеспи. — Не могат да провалят срещата, ако си стоят по казармите, нали?

— Така е. Но пък никога не съм чувал за имперски гарнизон, който да има почивен ден.

— Вярно — призна Гилеспи. — Освен ако Траун не е изтеглил войниците от гарнизоните на малките планети заради голямата си кампания.

— В такъв случай е задължително да пращат патрули през деня, за да демонстрират силно присъствие — каза Карде. — Върховният адмирал Траун разчита страхът у враговете му да запълва пропуските в действителната му сила.

— Тогава да отложим срещата — предложи Авис и неспокойно се извърна към входа. — Възможно е да са ни поставили капан.

Карде погледна покрай Гилеспи към бушуващите вълни, които шумно се разбиваха в стените на Чашата. След два часа водата щеше да стигне най-ниското си равнище и мястото щеше да е доста тихо. Затова бе насрочил срещата в този час. Ако сега я отменеше, най-големите контрабандисти в галактиката щяха да решат, че Империята е накарала Талон Карде да се страхува и от собствената си сянка.

— Не — каза замислено той. — Ще останем. Все пак гостите ни във всички случаи ще са готови за въоръжено стълкновение, а и навреме ще получим предупреждение за всеки имперски ход срещу нас — той се поусмихна: — Всъщност почти си заслужава рискът само за да видим какво са намислили.

Гилеспи сви рамене.

— Може би изобщо нищо не са планирали. Нищо чудно да сме заблудили имперското разузнаване и напълно да са ни изгубили следите.

— Това изобщо не е в стила на имперското разузнаване, което познаваме и така обичаме — подхвърли саркастично Карде и внимателно се огледа. — Но все пак до срещата остават още два часа. Да видим какво ще успеем да направим дотогава.

Изслушаха го мълчаливо и когато свърши и ги погледна, Карде разбра, че не ги е убедил.

Браск го изрази от името на всички:

— Говориш добре, Карде — каза брабианецът, тънкият му език изскочи от устата и се изви във въздуха. — Дори бих казал разгорещено, макар че тази дума изобщо не ти подхожда. И въпреки това не ни убеди.

— Наистина ли не ви убедих, Браск? — попита Карде. — Или просто не успях да разколебая нежеланието ви да се изправите срещу Империята?

Изражението на Браск не се промени, но сипаничавата синьо-зелена кожа на лицето му — единствената част от тялото, непокрита с броня — леко потъмня.

— Империята плаша добре за контрабандни стоки — изръмжа той.

— Както иии зааа роби, ааа? — обади се Парта на мелодичния ходински език. Дългите пипала на змийската й глава се разлюляха, тя сви уста в ходински презрителен жест.

— И зааа шертви на отвличане лииа? Вие сте същиите като Джабааа!

Един от телохранителите на Браск се размърда. Карде знаеше, че беше избягал с Браск от заробващата система на Джаба, след като Люк Скайуокър унищожи главата на организацията.

— Ако някой е познавал Джаба, не би казал такова нещо — изръмжа телохранителят и размаха обвинително пръст към съседната маса, за да подчертае думите си.

— Не сме се събрали, за да спорим — намеси се Карде, преди Парта да отговори.

— А всъщност защо сме се събрали? — попита Мазик и се залюля в стола си. Седеше между едър рогат готалец и красива жена с разсеяно изражение и сплетена около няколко големи инкрустирани игли коса. — Извинявай, Карде, но думите ти бяха като реч за набиране на доброволци за Новата република.

— Да, Хан Соло вече се опита да ни вербува — съгласи се Дравис и вдигна краката си на масата. — И групата на Били реши, че не е заинтересувана от превозването на товари за Новата република.

— Твърде опасно е — намеси се Клингън и разтърси рехавата си, боядисана на черни и бели кичури грива. — Много, много опасно.

— Така ли? — направи се на изненадан Карде. — И защо да е толкова опасно?

— Не се превземай — изсумтя зехетбрианецът и отново разтърси гривата си. — С имперските засади по търговските пътища на Новата република никога не можеш да си сигурен, че ще стигнеш жив до местоназначението си.

— Значи признаваш, че мощта на Империята е нараснала толкова много, че застрашава дейността ни?

— Я стига, Карде — възкликна Браск и размаха големия си пръст към него. — Няма да ни убедиш да се присъединим към теб, като преиначаваш думите ни.

— Нищо подобно, Браск — отрече Карде. — Предлагам ви да доставяте на Новата република всяка полезна информация, на която се натъкнете, докато си вършите работата.

— А според теб на Империята такова поведение няма ли да й се стори изключително неприемливо? — попита Браск.

— Иии откогаиа ниии интересувааа какво мислиии Империятааа? — подхвърли Парта.

— Откак начело на флотата е върховният адмирал Траун — рече рязко Браск. — Знам достатъчно за този пълководец, Парта. Точно той присъедини родната ми планета към Империята.

— Това трябва да е основателна причина да се възправиш срещу него — изтъкна Гилеспи. — След като сега се страхуваш от Траун, помисли си само какво ще стане, ако отново подчини цялата галактика на Империята.

— Ако не му се бъркаме в работите, нищо няма да ни се случи — настоя Браск. — Империята се нуждае от услугите ни.

— Добра теория — обади се някой от задните маси. — Но още сега мога да ви кажа, че няма да издържи и пълна с вакуум чаша.

Карде прикова с поглед обадилия се. Беше огромен дебел мъж с тъмна коса и дълга брада. От устата му стърчеше тънка незапалена цигара.

— А кой сте вие? — попита Карде, макар да се досещаше за отговора.

— Нилс Фериер — представи се мъжагата. — И мога да ви кажа направо, че дори и да не си пъхате носа в работите му, това изобщо няма да ви спаси, ако Траун реши, че му пречите.

— Но пък той плаща добре — обади се Мазик, галейки разсеяно ръката на спътничката си. — Поне така съм чувал.

— Чувал си, така ли? — изръмжа Фериер. — А знаеш ли, че той ме измъкна от Ню Кав и ми конфискува кораба? И че след това ме прати да изпълнявам отвратителните му заповеди с кораб, натъпкан до командната палуба с взрив? Лесно можеш да се досетиш какво ни очакваше, ако не бяхме изпълнили поръчката му.

Карде мълчаливо плъзна поглед из залата, заслушан в нежния прибой на водите в Чашата. Това не се връзваше много с разказа на Соло за ролята на Фериер, а не виждаше основания да не се довери на преценката на Соло. Но не биваше да изключва напълно възможността Соло да не е разбрал правилно. И ако разказът на Фериер помогнеше да убеди останалите, че трябва да се изправят срещу Империята…

— Поне плати ли ти за неприятностите? — попита Мазик.

— Разбира се, че плати — изсумтя Фериер. — Но не е там работата.

— За мен плащането е достатъчно — отсече Мазик и се обърна към домакина. — Съжалявам, Карде, но не чух нито едно разумно основание да си залагам главата заради Новата република.

— А какво ще кажеш за новия трафик на клонинги? — напомни му Карде. — Това не те ли безпокои?

— Не ми харесва особено — призна Мазик. — Но това е проблем на Новата република, не наш.

— Иии какво ще прааавим, когааато стааане наш? — обади се Парта. — Когааато Империяяята замениии всичкиии контрабандистиии с клонингиии?

— Никой няма да се хване да ни измества с клонинги — обади се Дравис. — Карде, Браск е прав. Империята твърде много се нуждае от нас, за да ни създава проблеми. Стига, разбира се, да не вземаме страна във войната.

— Точно така — кимна Мазик. — Ние сме обикновени търговци и лично аз смятам да си остана такъв. Ако Новата република плати повече от Империята за доставяне на информация, с удоволствие ще им я продам. Ако не… — той сви рамене.

Карде кимна и вътре в себе си призна поражението си. Парта можеше и да поиска да обсъдят нещата в подробности, а вероятно към нея щяха да се присъединят още двама-трима. Например Елор — до този момент дурианецът не се беше обадил, а за сънародниците му мълчанието често означаваше съгласие. Но никой от останалите не беше убеден и ако сега продължеше да ги притиска, само щеше да ги ядоса. Но по-късно сигурно щяха да осъзнаят истинската заплаха от страна на Империята.

— Добре — кимна той. — Струва ми се, че вече си изяснихме позициите. Благодаря ви, че ми отделихте от времето си. Можем да се срещнем отново след…

Изведнъж задната страна на „Пеещият въртоп“ избухна.

— Стой, не мърдай! — извика през шума механичен глас. — Никой да не мърда! Всички сте арестувани в името на Империята!

Карде извърна поглед над главите над внезапно замрялата си публика. През пушека и праха се виждаше двоен кордон от около трийсет пехотинци, които се промъкваха през отломките на задната стена, защитени от фланговете от двойки щурмоваци в бели брони. Зад тях, едва видими сред облаците прах, се приближаваха нападателни колесници.

— Все пак довтасаха — измърмори той.

— С гръм и трясък — съгласи се мрачно Гилеспи. — Май беше прав за Фериер.

— Аха — Карде се извърна към крадеца на кораби в очакване да види победоносна усмивка на лицето на огромния мъж.

Но Фериер не гледаше към него. Вниманието му бе приковано някъде встрани, не към приближаващите се войници, а към част от стената вдясно от образувалата се пролука. Карде проследи погледа му и видя как от стената се отдели плътна тъмна сянка и се насочи към двамата щурмоваци встрани.

— Но може и да съм сгрешил — каза той на Гилеспи и кимна леко към сянката. — Погледни точно над рамото на Елор.

Гилеспи вдиша рязко:

— Какво, по дяволите, е това?

— Приятелчето на Фериер — деволът — отвърна Карде. — Понякога ги наричат духове. Соло ми каза за него. Е, време е да се намесим. Всички ли са готови?

— Готови сме — кимна Гилеспи и след него се чу глухо мърморене.

Карде огледа контрабандистите и помощниците им, като внимателно ловеше погледите им. Те отвръщаха с леко кимване, изненадата от засадата се превръщаше в решителен гняв. Всички бяха готови. Сянката на духа на Фериер стигна до края на приближаващата се линия войници и изведнъж един от щурмоваците се издигна над земята и се стовари върху другаря си. Най-близо стоящите войници реагираха инстинктивно и завъртяха оръжията си, търсейки невидимия нападател.

— Сега! — прошепна Карде.

С крайчеца на очите си видя как над ръба на Чашата се подадоха дългите дула на две оръдия „Бластек А280“ и откриха огън. Първият залп проряза линията в средата и повали десетина войници, преди останалите да потърсят прикритие зад празните маси и столове. Карде направи крачка напред, обърна една маса и коленичи зад нея.

Предпазливостта му беше излишна. Вниманието на имперските войници беше отвлечено от жертвите им за една фатална половин секунда и преди Карде да извади оръжието си, цялата зала се взриви от изстрели с бластер.

Браск и телохранителите му се справиха сами с един ескадрон войници още в първите пет секунди. Синхронизираната им стрелба показваше, че брабианецът не беше забравил миналото си на наемник. Придружителите на Парта се съсредоточиха в другия край на линията, оръжията им бяха по-малки и не толкова опустошителни като тежките бластери на Браск, но не позволяваха на имперските войници да вдигнат глава. Дравис, Елор и Клингън се възползваха от прикриващия огън и методично избиваха останалите войници един по един. За разлика от тях Мазик не обръщаше внимание на непосредствената заплаха и се целеше в обикалящите отвън нападателни колесници. Това беше добра идея.

— Авис! Фейн! — изкрещя Карде през трясъка на оръжията. — Съсредоточете огъня върху колесниците!

Прелитащите край него изстрели от ръба на Чашата промениха посоката си, показвайки, че хората му са го чули. Карде се надигна леко над масата и зърна спътничката на Мазик да хвърля инкрустираните игли от прическата си със смъртоносна точност към войниците — сплетената й коса сега падаше свободно по раменете, на лицето й вече нямаше помен от досада и сънливост. Един пехотинец изскочи иззад прикритието си и насочи лазерната си карабина към нея, но Карде го уцели в гърдите и той се строполи мъртъв. Няколко заряда улучиха масата, зад която се беше скрил, разлетяха се трески и той трябваше да залегне отново. Отвън се чу страшен тътен, последван след секунда от втори взрив.

Изведнъж всичко свърши.

Карде предпазливо се измъкна иззад прикритието си. Другите го последваха, стиснали готови за стрелба оръжия, и набързо огледаха останките. Клингън внимателно държеше ръката си встрани от тялото и търсеше в джоба си превръзка, туниката на Браск беше продупчена на няколко места, отдолу проблясваше черната му броня.

— Всички ли са добре? — извика Карде.

Мазик потрепери. Дори и от това разстояние Карде виждаше как са побелели кокалчетата на ръката му, с която стискаше бластера.

— Лишма е убит — каза той заплашително спокойно. — Той дори не стреляше.

Карде погледна счупената маса в краката на Мазик. Наполовина скрит под нея лежеше готалецът.

— Съжалявам — каза той искрено.

Готалците открай време му допадаха.

— Аз също — отвърна Мазик, прибра бластера в кобура и изгледа Карде с блеснал поглед. — Но ще накарам Империята да съжалява много повече. Добре, Карде, аз съм с теб. Къде да се подпиша?

— Някъде далеч от тук — отвърна Карде, надникна през съборената стена към горящата колесница отвън и извади предавателя си. Навън не се виждаше никой, но това нямаше да трае дълго. — Със сигурност вече са изпратили подкрепления. Лахтън, Торв, чувате ли ме?

— Тук сме — отвърна Торв. — Какво беше това, в името на Космоса?

— Имперските войници решиха, че все пак искат да се включат в играта — отговори мрачно Карде. — Появиха се с две нападателни колесници. Някой да се мотае във вашия периметър?

— Тук няма нищо — каза Торв. — Откъдето и да са дошли, не е било от космодрума.

— Не е и от тук — намеси се Лахтън. — В гарнизона е спокойно като в гробище.

— Да се надяваме, че ще си остане така още няколко минути — каза Карде. — Свържете се с останалите, връщаме се на кораба.

— Тръгваме. Ще се видим там.

Карде изключи предавателя и се обърна. Гилеспи помагаше на Авис и Фейн да се измъкнат от гърлото на Чашата. Зад тях се влачеше мрежата, която ги беше поддържала под ръба на скалата.

— Добра работа, господа — поздрави ги той. — Благодаря ви.

— Удоволствието беше наше — отвърна Авис, откачи мрежата и взе бластерната си карабина от Гилеспи. Въпреки че водата беше на най-ниското си равнище, въртопът беше успял да ги измокри до кости. — Вдигаме ли си чукалата?

— Възможно най-бързо — отговори Карде и се обърна към останалите контрабандисти. — Е, господа, ще се видим в космоса.

Излетяха с „Волният Карде“ без никакви затруднения. Не се натъкнаха на засада, никой не се втурна да ги преследва, в орбита не забелязаха помен от звезден разрушител. Сякаш случилото се при „Пеещият въртоп“ бе едва ли не масова халюцинация.

Ако не се брояха разрушаването на заведението, взривените колесници и истинските рани. И, разбира се, убитият готалец.

— Какъв е планът? — попита Дравис. — Искаш да ти помогнем да проследиш потока от клонинги и да намерим източника ли?

— Да — отвърна Карде. — Знаем, че минава през Подерис, така че ще започнем от сектора Орус.

— По-скоро е минавал през Подерис — обади се Гилеспи. — Траун вероятно вече го преместил.

— Но сигурно е оставил някаква следа, за която да се хванем — каза Карде. — Това е. Споразумяхме ли се?

— Аз съм с теб — обади се веднага Фериер. — И между другото, Карде, ако искаш, мога да се опитам да доставя на хората ти истински бойни кораби.

— Ще си помисля — обеща Карде. — Парта?

— Ще виии помогнем в иииздииирвааането — отвърна Парта. За пръв път Карде я усещаше така разгневена. Смъртта на готалеца я беше наранила не по-малко, отколкото Мазик. — Тряяябва дааа дааадем урок нааа Империяяята.

— Благодаря — каза Карде. — Мазик?

— Съгласен съм с Парта — дойде студен отговор. — Но според мен урокът трябва да е доста по-запомнящ се. Вие се заемете с издирването на клонингите, с Елор сме наумили нещо друго.

Карде погледна към Авис. Помощникът му вдигна рамене:

— Щом искат да се опарят, кои сме ние, че да ги спрем? — прошепна той.

Карде също сви рамене и кимна:

— Добре. Желая ти късмет. Но не се захващайте с нещо, с което няма да можете да се справите.

— Няма — отвърна Мазик. — Отлитаме. Ще се видим скоро.

В десния ъгъл на илюминатора две от светлинките блеснаха с лъжливо движение и изчезнаха в хиперпространството.

— Остана само ти, Браск — подсказа Карде. — Какво ще кажеш?

От предавателя долетя проточена глуха въздишка — един от многото непреводими вербални жестове на брабианците.

— Не мога и няма да се възправя срещу върховния адмирал Траун — каза накрая Браск. — Събирането на информация за Новата република си е чиста покана да излее гнева и омразата си върху мен — последва нова въздишка. — Но няма да се бъркам в дейността ви и няма да ви издам.

— И това е достатъчно — кимна Карде. Наистина бе повече, отколкото очакваше от Браск. Страхът на брабианците от Империята беше дълбоко вкоренен в съзнанието им. — Добре тогава. Да организираме групите си и се уговаряме да се срещнем над Шазуа, да речем, след пет дни. Късмет на всички.

Останалите потвърдиха уговорката, прекъснаха връзката и един по един се прехвърлиха в хиперпространството.

— Дотук с неутралитета — въздъхна Авис и прегледа навигационния компютър. — Когато разбере, Мара ще побеснее. Като заговорихме за това, тя кога се връща?

— Веднага щом намеря начин да я прибера от Корускант — отвърна Карде. Прободе го чувство за вина. Още преди няколко дни беше получил съобщението й, че с Чен са готови да се присъединят към групата, а вероятно то бе пътувало до него поне още толкова. Мара сигурно вече си гризеше ноктите от нетърпение. — След последното вдигане на наградата, която дава Империята, около Корускант се навъртат най-малко двайсет ловци на глави, които само чакат да се покажем.

Авис се размърда неспокойно.

— Според теб това ли е обяснението и за днешния случай? Някой ловец на глави е разбрал за срещата и ни е издал на Империята ли?

Карде погледна звездите.

— Не намирам обяснение — призна той. — Ловците на глави обикновено не дават информация на властите, освен ако предварително не са сключили споразумение за заплащането. Но, от друга страна, когато Империята реши да направи засада, биха могли да се очакват доста по-организирани действия.

— Освен ако не са проследили само Гилеспи, без да знаят, че и ние ще сме тук — предположи колебливо Авис. — Възможно е да са смятали, че две колесници и три взвода войници лесно ще излязат на глава с него.

— Може и да си прав — призна Карде. — Но ми е трудно да повярвам, че разузнаването им е било толкова небрежно. Ще накарам агентите ни на Троган да се поразровят. Ще видим дали няма да проследят откъде идва тази бойна част и кой е издал срещата. А междувременно ще се заловим с издирването на клонингите. Да започваме.

Щурмоваците преведоха Нилс Фериер през мостика и Пелаеон забеляза, че крадецът на кораби се усмихва скрито зад неподдържаната си брада — самодоволна усмивка, която показваше, че той дори и не подозира защо е на борда на „Химера“.

— Пристигна, адмирале — измърмори Пелаеон.

— Знам — отвърна спокойно Траун, седнал с гръб към приближаващия Фериер.

Говореше спокойно, но в червените му очи блестяха заплашителни пламъци. Пелаеон се намръщи и се приготви за сблъсъка. Гледката нямаше да е от приятните. Групата стигна до командното кресло на Траун и спря.

— Нилс Фериер, адмирале — обяви командирът на щурмоваците. — Както заповядахте.

Върховният адмирал не помръдна. Усмивката на Фериер угасна.

— Бил си на Троган преди два дни — започна Траун, все още с гръб към крадеца. — Срещнал си се с двама мъже, издирвани от Империята — Талон Карде и Самюел Томас Гилеспи. Освен това си убедил малка и неподготвена бойна група под командването на лейтенант Рейнолд Коск да нападне срещата на контрабандистите. Операцията се е провалила. Всичко това вярно ли е?

— Разбира се — кимна Фериер. — Вижте, нали затова ви изпратих съобщението. За да сте в течение…

— В такъв случай можеш ли да посочиш поне една причина — прекъсна го Траун, завъртя креслото си и за първи път се обърна с лице към крадеца — да не заповядам да те екзекутират веднага?

Фериер зяпна адмирала.

— Какво?! Но нали се свързах с Карде? Той вече ми има доверие. Разбирате ли? Това беше идеята. Мога да издиря всички и да ви ги доставя до един… — той млъкна, адамовата му ябълка нервно подскочи.

— Вие сте пряко отговорен за смъртта на четирима щурмоваци и трийсет и двама имперски пехотинци — продължи Траун. — Както и за унищожаването на две нападателни колесници заедно с екипажа. Аз не съм като лорд Дарт Вейдър, Фериер — не прахосвам хората си напразно. Нито приемам леко смъртта им.

Крадецът на кораби пребледня.

— Сър… адмирале, знам, че качихте цената за групата на Карде до почти…

— Заради огромната бъркотия, което създадохте, това няма никакво значение — прекъсна го отново Траун. — Разузнаването ме информира за срещата на шефовете на контрабандистите четири дни преди началото й. Знаех мястото, времето и присъстващите и вече бях дал подробни инструкции на гарнизона в Троган — Фериер да не се намесва в никакъв случай.

Пелаеон не вярваше, че лицето на Фериер може да стане по-бяло. Грешеше.

— Вие сте… Но, сър… но… Не разбирам…

— Сигурен съм, че е така — отвърна Траун, гласът му беше смъртоносно спокоен. Той махна с ръка и ногрито Рък пристъпи напред от мястото си до креслото. — Но всъщност всичко е доста просто. Познавам контрабандистите, Фериер. Изучил съм начина им на действие и се постарах да се срещам лично с всеки от тях поне веднъж годишно. Те не искат да се обвързват с войната и ако не беше измислената от теб атака, щяха да си тръгнат от Троган убедени, че ще успеят да държат под контрол нещата с традиционния контрабандистки неутралитет — адмиралът махна отново на Рък и изведнъж в ръката на ногрито се показа тънка кама. — Резултатът от твоята намеса — продължи спокойно Траун — е, че те се обединиха срещу Империята, а аз отдавна се опитвам да избегна такъв развой — пламтящият му поглед се впи в лицето на Фериер. — Никак не ми се нрави усилията ми да отиват на вятъра.

Погледът на Фериер се местеше неспокойно от Траун към камата в ръката на Рък и обратно, от чисто бяло лицето му беше станало сивкаво.

— Съжалявам, адмирале — прошепна той. — Не съм го искал. Дайте ми нова възможност! Последен шанс. Мога да ви докарам Карде, кълна се. Дори не само Карде, всички ще ви ги докарам.

Млъкна, нямаше какво повече да каже. Представляваше окаяна гледка. Траун остави тишината да виси още няколко секунди.

— Ти си тесногръд глупак, Фериер — каза той накрая. — Но дори и от глупаците понякога има полза. Ще ти дам още една, последна възможност. Надявам се, че ме разбираш добре.

— Тъй вярно, адмирале, бяхте пределно ясен — отвърна бързо Фериер и усилено закима.

— Добре — Траун направи знак и камата на Рък изчезна.

— Разкажи ми какво точно са замислили.

— Разбира се — Фериер пресекливо си пое дъх. — Карде, Парта и Клингън ще се срещнат след три дни на Шазуа. Те знаят, че новите ви клонинги минават през сектора Орус.

— Така ли? — попита спокойно Траун. — И възнамеряват да ги спрат?

— Не, само да открият откъде идват. След това ще дадат информацията на Новата република. Браск не участва, но каза, че няма да им се бърка. Дравис ще се срещне с Били и ще се върне да им съобщи решението му. Мазик и Елор са решили нещо друго, но не казаха какво — той замълча от недостиг не толкова на думи, колкото на въздух.

— Добре — процеди след секунда върховният адмирал.

— Слушай сега какво ще направиш. Ще се срещнеш с Карде и другите на Шазуа според уговорката. Ще занесеш подарък на Карде — нападателна совалка, която си откраднал от патрулната станция на Хишиям.

— Изцяло автоматизирана и с дистанционно управление, нали? — обади се с готовност Фериер. — Точно това беше и моята идея, да им дадем някакъв автоматизиран кораб и…

— Разбира се, Карде ще проучи подробно подаръка ти — прекъсна го Траун, очевидно губейки търпение. — И затова корабът ще бъде в чудесно състояние. Целта е единствено да се закрепи доверието му в теб. Стига изобщо да го има.

Фериер присви устни.

— Тъй вярно, сър. И след това?

— Ще продължиш да докладваш за дейността на Карде — отвърна Траун. — Аз ще ти изпращам допълнителни заповеди, които ще изпълняваш веднага и без никакви въпроси. Ясно ли е?

— Разбира се — кимна крадецът на кораби. — Не се тревожете, адмирале, можете да разчитате на мен.

— Надявам се — Траун многозначително погледна Рък и продължи: — Не ми се ще да пращам Рък да види как си. Ясно ли е?

Фериер също погледна Рък и нервно облиза устни.

— Да, разбрах.

— Чудесно — адмиралът отново се завъртя с креслото и обърна гръб на Фериер. — Командир, придружете госта ни обратно на кораба му и вижте дали хората му са проверили състоянието на совалката, която съм подготвил за тях.

— Слушам, сър — отвърна щурмовакът, сръга Фериер, групата се обърна и тръгна към задния изход.

— Иди с тях, Рък — заповяда Траун. — Фериер има къса памет, а аз искам да излезе от тук с ясното съзнание какво ще му се случи, ако отново обърка плановете ми.

— Слушам, господарю — отвърна ногрито и безшумно се измъкна след крадеца на кораби.

Траун се обърна към Пелаеон:

— Вашето мнение, капитане?

— Положението не е добро, сър, но не е и толкова лошо, колкото можеше да бъде. Ако вярваме на Фериер, вече имаме връзка с групата на Карде. А Карде и новите му съюзници тръгват по лъжливия трафик, приготвен за бунтовниците.

— Накрая ще им омръзне и ще се разделят — съгласи се Траун и присви блестящите си червени очи. — Особено като им натежат изгубените сделки с Империята. Но това ще отнеме време.

— Какви други възможности има? — попита Пелаеон. — Да приемем предложението на Фериер и да им изпратим кораб капан?

Траун се усмихна:

— Аз имам наум нещо по-полезно и удобно за целите ни, капитане. Все някога другите контрабандисти ще осъзнаят колко неубедително е било нападението над Троган. С няколко внимателно подбрани доказателства вероятно ще можем да ги убедим, че зад него стои Карде.

Пелаеон изненадано премига:

— Карде ли?

— Защо не? — попита върховният адмирал. — Доста груб опит да убеди останалите, че страховете му от Империята не са безпочвени. Това не може да не унищожи влиянието му и вероятно ще ни спести грижата да го преследваме.

— Заслужава си да се помисли за това, сър — съгласи се дипломатично Пелаеон. Според него сега, посред главната офанзива срещу бунтовниците, не беше време да се мисли за отмъщение на галактическите отрепки. След унищожаването на бунтовниците щяха да имат достатъчно време за подобни неща. — Може ли да ви напомня, адмирале, че буксуващата кампания на Кетарис изисква вниманието ви?

Траун се усмихна отново.

— Отдадеността ви на дълга е похвална, капитане — той се обърна към илюминатора. — Все още ли нямаме съобщение от Корускант?

— Не, сър — отвърна Пелаеон и провери за всеки случай в компютъра. — Нали Химрон спомена, че по пътя ще се отбият на няколко планети, за да попълнят в корабния дневник валидни данни за предишни пътувания. Може да са се забавили малко.

— Възможно е — Траун се обърна отново и Пелаеон долови напрежението му. — Но не ми се вярва това да е причината. Макар че, дори и да не успеем да получим близнаците за обичния ни майстор джедай, обвиненията на майор Химрон срещу Мара Джейд ще я неутрализират като заплаха. И за момента само това е от значение — той се изправи в креслото. — Въведете курс към бойното поле на Кетарис, капитане. Ще потеглим веднага щом Фериер се махне от тук.