Нещото в гробницата

5. Дуел с мъртвеца

Те бавно се въртяха в кръг. Конан с жар замахна, но трябваше да отстъпва крачка след крачка, пред невъзможното да се спре движение на мъртвеца.

Ударът, нанесен по останалата ръка, пропусна целта си, понеже мумията рязко дръпна крайника си от пътя на меча; от силата на замаха Конан се завъртя и преди да възвърне равновесието си, нещото бе почти върху него. Ноктите се стрелнаха към него, вкопчиха се в туниката му и разкъсаха прогнилата тъкан от тялото му, оставяйки го гол, с изключение на сандалите и набедрената превръзка.

Конан отскочи назад и замахна към главата на чудовището. Мумията наклони глава и отново Конан трябваше да излази встрани за да се запази от захват. Накрая, той успя да нанесе разтърсващ страничен удар в главата, отсичайки единия от роговете на шлема. Нов удар запрати самия шлем с дрънчене в ъгъла. Следващият се заби в сухия, кафяв череп. За момент острието се заклещи — момент, който едва не се оказа последен, защото кожата му бе одрана от древните черни нокти, докато той неистово се опитваше да освободи оръжието си.

Мечът отново попадна в ребрата на мумията, отново за една почти фатална секунда се заклещи в гръбнака и със сила отново бе освободен. Изглеждаше, че нищо не може да го спре. Мъртав, на него не можеше нищо повече да се случи. След всеки удар той се заклащаше и отново се насочваше с провлачената си походка, неуморим, непоколебим, макар тялото му да бе понесло рани, от които цяла дузина могъщи воини щяха вече да стенат в праха.

Как можеше да се убие нещо, което вече бе мъртво? Въпросът ехтеше бясно в главата на Конан. Той се повтаряше и повтаряше, докато той помисли, че ще полудее от тези повторения. Дробовете му с труд работеха; сърцето му биеше, сякаш щеше да се пръсне. Колкото и да сечеше и да удряше, нищо не можеше даже да забави мъртвото нещо, което се движеше след него.

Следващият път той нанесе по-хитър удар. Осъзнавайки, че ако нещото не може да ходи, то няма да може и да го преследва, той нанесе жесток удар в обратна посока срещу коляното на мумията. Костта се счупи и мумията се свлече сякаш раболепно в праха на пода на пещерата. Но все още неестественият живот гореше в изсъхналите гърди на мумията. Тя се изправи на крака и се хвърли след момчето, влачейки повредения си крак.

Конан нанесе нов удар, който отнесе долната половина на лицето на мъртвото нещо; челюстите изтракаха някъде в сенките. С лице, което разкриваше само счупената бяла кост под тайнствения блясък на очните кухини, то продължаваше преследването на противника си по един неуморим, механичен начин. Конан започна да иска да бе останал навън при вълците, вместо да търси убежище в прокълнатата гробница, където неща, които би трябвало да са умрели преди хиляда години, все още дебнеха и убиваха.

И тогава нещо го хвана за глезена. Загубвайки равновесие, той падна по цялата си дължина на грубия каменен под, ритайки с всички сили за да освободи крака си от кокалестия захват. Той погледна надолу и кръвта му замръзна, когато видя отсечената ръка на трупа, здраво вкопчила се в ходилото му. Кокалестите й пръсти се забиваха в плътта.

След това, над него се изправи ужасяващата фигура, която сякаш бе извадена от ужаса на кошмара и лудостта. Счупеното, обезобразено лице на трупа му се ухили и ръката с извити пръсти се стрелна към гърлото му.

Конан реагира инстинктивно. Със всичката си мощ, той заби обутите си в сандали крака в хлътналия стомах на мъртвото нещо, извисило се над него. Захвърлено във въздуха, то падна с трясък зад него, точно в огъня.

Конан сграбчи отсечената ръка, все още вкопчена в крака му. Той със сила я откъсна, изправи се на крака и захвърли крайника в огъня след останалата част на мумията. Поспря се да си вземе меча и се извъртя обратно към огъня… за да види, че битката е приключила.

Изсушена от безбройните столетия, мумията гореше като прахан. Неестественият живот в нея все още не беше угаснал, защото тя се изправи, обгърната в пламъци, превърната в жива факла. Тя направи крачка да излезе от огъня, но повредения й крак поддаде и тя рухна в ревящия огън. Пламтящата ръка потръпна като извиващ се клон. Черепът се търколи върху въглените. След няколко минути мумията изгоря напълно, оставяйки след себе си само няколко блестящи въглена почерняла кост.