Нещото в гробницата

4. Когато мъртвите проходят

Бавно, конвулсивно, трупът се надигна от величествения каменен стол и го изгледа с черните си кладенци, където сега като че ли живи очи блестяха със студен, зъл поглед. Някак — по силата на каква първична некромания Конан не можеше да каже, животът все още движеше изсъхналата мумия на отдавна мъртвия вожд. Хилещите се челюсти се отваряха и затваряха в една ужасна пантомима на говор. Но единственият звук бе скърцането, което Конан бе чул, като че ли свилите се остатъци на мускулите и сухожилията се търкаха сухо помежду си. За Конан тази мълчалива имитация на реч бе по-ужасна от самия факт, че мъртвецът живееше и се движеше.

Скърцайки, мумията слезе от пиедестала на древния си трон и завъртя черепа си в посока на Конан. И когато лишеният от очи поглед се заби върху меча в ръката на Конан, някакъв див магьоснически пламък блесна в кухите очни орбити. Пристъпвайки тромаво през камерата, мумията се насочи към Конан като една фигура на безименен ужас, изтръгнала се от кошмарите на луд злодей. Тя протегна костеливите си пръсти за да измъкне меча от силните млади ръце на Конан.

Вдървен от суеверен ужас, Конан отстъпваше стъпка след стъпка. Светлината на огъня хвърляше черната, чудовищна сянка на мумията върху стената зад нея. Сянката подскачаше по черния камък. Като се изключи пукането на треските от древните мебели, които Конан бе нахвърлял в огъня, шумоленето и скърцането на кожените мускули на трупа, които го движеха, клатейки се стъпка след стъпка в гробницата и задъханото дишане на младежа, който се бореше за глътка въздух, стегнат в хватката на ужаса, като се изключеха всички тези звуци, в гробницата беше тихо.

Мъртвото нещо бе накарало Конан да опре гръб в стената. Клещите на костеливата ръка се протегнаха напред. Реакцията на момчето бе автоматична — то инстинктивно нанесе удар. Острието на меча изсвистя и отсече протегната ръка, която с пукат се строши като пръчка. Все още стискайки празния въздух, ръката падна със сух звук на пода; от сухия остатък на предмишницата не протече кръв.

Ужасната рана, която би спряла всеки жив войн, даже не забави ходещия труп. Той просто свали остатъка на отсечения крайник и протегна другата си ръка.

Подивял от ужас, Конан се хвърли от стената, размахвайки меча си в широки размазващи удари. Единият попадна странично в мумията. Попадението натроши ребрата като клони и трупът бе отхвърлен във въздуха с трясък. Конан стоеше, тежко дишайки в центъра на стаята, вкопчил се в износената ръкохватка с потната си длан. С разширяващи се очи, той наблюдаваше как, скърцайки, мумията са надига с труд отново на крака и започва механичното си придвижване към него, протегнала единствената си ръка.