Нещото в гробницата

Най-големият герой на хайборейските времена не е хайбореец, а варварин — Конан от Цимерия, чието име е свързано с много легенди. Оцелели са полу-легендарни истории от времето на най-древните цивилизации — Хайборея и Атлантида, макар и в тях да има само фрагменти. По-голямата част от онова, което ни е известно за кариерата на Конан идва от т.н. „Немедийски Хроники“. Ето как започва в тях разделът, посветен на Конан:

„Знай, о Принце, че през годините от времето, когато океаните погълнаха Атлантида с блестящите й градове и времето на възвисяване на Синовете на Ариас, има епоха, която е трудно да си въобразиш, епоха на сияйни кралства, пръснати по света като синя мантия под звездите — Немедия, Офир, Бритуния, Хайперборея, Замора — с нейните тъмнокоси жени, и кули, със забулена под паяжина мистерия, Зингара — с нейното рицарство, Кот, който граничеше с пасторалните земи на Шем, Стигия — чийто гробници бяха охранявани от сенки, Хиркания, чийто ездачи били облечени в стомана, коприна и злато. Но най-гордото кралство от всички било Акуилония, върховен властник на мечтания Запад. Натам отива Конан от Цимерия, чернокос, навъсен, с меч в ръка, крадец, разбойник, убиец, изпълнен с гигантска меланхолия, но и с върховна радост, за да стъпи по обсипаните със скъпоценни камъни тронове с обутите си в сандали крака.

Във вените на Конан тече кръвта на древните Атланти, погълнати от моретата осем хиляди години преди неговото време. Роден е в клан, населяващ област в северозападна Цимерия. Дядо му бил член на племе от Юга, който избягал от собствения си народ поради кръвна вражда и след дълги скитания, потърсил убежище при хората на Севера. Самият Конан се родил на бойното поле по време на битка между неговото племе и орда Ванири-нашественици.

Не е известно кога младият Конан е зърнал цивилизацията за първи път, но още преди да били изтекли петнадесет зими, той бил известен като боец край огньовете на съвета. В онази година Цимерийските вождове забравили техните вражди и обединили сили за да отблъснат Гъндърейците, които нахлули през границата с Акуилония и започнали да колонизират южните покрайнини на Цимерия. Конан бил член на виещата, жадна за кръв орда, която се прехвърлила през северните хълмове, прескочила през загражденията и с меч и факли в ръцете изхвърлила Акуилонците обратно през техните граници.

По време на битката при Венариум Конан бил висок над метър и осемдесет и тежал над седемдесет и пет килограма. Той бил бдителен и можел да се прокрадва като човек от горите, бил желязно твърд като човек от планините, имал Херкулесовата физика на своя баща-ковач и добре познавал ножа, бойната секира и меча.

След ограбването на Акуилонския аванпост, Конан се върнал за кратко при племето си. Неспокоен заради младостта си, заради традициите, заради времето, в което живеел, той прекарал известно време с една Езирска банда в неуспешни рейдове срещу Ванири и Хайперборейци. Шестнадесет годишният Цимериец завършил последната акция окован във вериги. Той, обаче, не останал дълго пленник…“