Неизживени спомени

БИЛ СИ ТУК И ПРЕДИ

Ами да. Видя ли нечие лице, не го забравям никога.

Ела, дай да ти стисна ръката! Да ти кажа честно, познах те още по походката, преди да съм видял добре лицето ти. Това е най-подходящият ден човек да се върне в Джаксън Сити, най-хубавия град в Айова — поне от тази страна на Еймс. Хайде, засмей се, просто исках да се пошегувам.

Имаш ли време да поседнеш до мен? Ето тук, до паметника на загиналите през войните. Слънцето напича приятно и от това място се разкрива прекрасен изглед към града. Внимавай да не се убодеш на някоя тресчица — пейката е тук от незапомнени времена. А сега погледни! Не, не натам, а малко вдясно, към сградата с белосаната витрина. Едно време там се намираше кантората на Сам Пийбълс. Той беше агент по недвижими имоти и бе доста добър в професията си. После взе, че се ожени за онази Наоми Хигинс от Провърбия и двамата се изселиха в друг град, както напоследък правят всички млади хора.

Кантората му остана празна повече от година — след събитията в Близкия изток по нашите места настъпи криза — но сега най-сетне някой е наел помещението. Право да ти кажа, всички говорят само за това. Нали знаеш как е в глухата провинция, където животът е скучен и монотонен — откриването на нов магазин е голяма новина. По всичко изглежда, че скоро ще го отворят — последните работници си събраха инструментите и си тръгнаха още миналия петък. Ако питаш мене… Кой? А, онази жена ли? Ами това е Ирма Скилинс. Едно време беше директорка на гимназията — първата жена, заемаща подобна длъжност в нашия край. Преди две години се пенсионира и комай по същото време се отказа от всякакви обществени задължения — напусна организациите „Източна звезда“ и „Дъщерите на американската революция“. Разбрах, че дори не пеела в църковния хор. Смятам, че до известна степен причината е в ревматизма й — адски я измъчва. Виж как се подпира на бастуна си. Сигурно когато човек изпитва толкова силна болка, би направил всичко да я облекчи.

Погледни я само как оглежда новия магазин! И защо не? Може да е стара, но още не е с единия крак в гроба. Нали знаеш поговорката, че който много знае, бързо остарява… но удоволствието от наученото остава.

Дали мога да прочета надписа? Разбира се, че мога! Преди две години сложих очила, но ги използвам само за работа, иначе никога не съм виждал толкова добре надалеч. Отгоре пише: „ПРЕДСТОЯЩО ОТКРИВАНЕ“. Следва „СБЪДНАТИ МЕЧТИ“ и „НЕВИЖДАНИ СТОКИ“. А най-отдолу… чакай малко, буквите са по-дребни… най-отдолу пише: „НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ НА ОЧИТЕ СИ“. Твърде се съмнявам в последното — в Библията е казано, че няма нищо ново под слънцето и съм по-склонен да вярвам на Светото писание. Но Ирма непременно ще дойде на откриването на магазина. Ако не друго, то поне хубавичко ще огледа човека, дръзнал да опъне яркочервена тента над бившата кантора на Сам Пийбълс.

Може и аз да надзърна в този прословут магазин. Предполагам, че всички в града ще го сторят, преди да решат да си похарчат парите. „Сбъднати мечти“… странно име, а? Какво ли може да се продава там?

Ами че в магазин с такова име би могло да се продава всичко.

Абсолютно всичко.

24 октомври 1988 г. — 28 януари 1991 г.