Кралство на пепелта

Принцът

Издирваше я от мига, в който му я бяха отнели.

Вречената му.

Едва си спомняше собственото си име. И то само защото тримата му спътници го наричаха с него, докато я търсеха сред бурни тъмни морета, из древни спящи гори, през брулени от вихри планини, потънали в сняг.

Спираше само колкото да подкрепи тялото си с храна и да даде на приятелите си няколко часа сън. Ако не бяха те, щеше да лети, да разпери криле и да се понесе надалеч.

Но щяха да са му нужни мечовете и магията им, уменията и мъдростта им, за да завърши започнатото.

За да се възправи срещу злата кралица, изтръгнала най-съкровената част от него, отвлякла вречената му дълго преди да я заключат в железен ковчег. А след като приключеше с нея... след това щеше да се опълчи дори на хладнокръвните богове, решени да унищожат вречената му.

Затова остана с приятелите си, въпреки че дните се превръщаха в седмици.

Седмиците - в месеци.

Не спираше да я търси. Издирваше я по всеки прашен и непристъпен път.

И понякога й говореше по връзката им, изпращайки душата си по вятъра до мястото, където я държаха в плен - в железния й ковчег.

Ще те намеря.