Косачи

37. Раздрусване на дървото

— Трагедия. Ужасна трагедия. — Свещеното острие Ксенократ седеше на плюшеното канапе в грандиозното имение, което беше обитавал покойният Косач Годар допреди два дни. Сега се намираше срещу стажанта, който изглеждаше твърде спокоен за млад мъж, преминал през подобно премеждие. — Погрижих се да наложа забрана на всеки Косач в Средмерика срещу използването на огън на утрешния конклав.

— Определено с известно закъснение — каза му Роуан. Не говореше като стажант, а по-скоро като равен, което подразни Свещеното острие. Ксенократ изгледа изпитателно Роуан.

— Извадил си голям късмет, като си се измъкнал оттам жив.

Роуан го погледна право в очите.

— Бях поставен до външната порта — обясни той. — Когато видях ставащото, огънят вече се беше разраснал твърде много и нямаше какво да направя. Косач Годар и останалите бяха в капан. Това място беше истински лабиринт. — Роуан направи пауза. И той оглеждаше Ксенократ също толкова внимателно, колкото Свещеното острие оглеждаше него. — Вероятно всички останали Косачи ще решат, че нося ужасно лош късмет. След като преминах през двама Косачи само за година. Предполагам, че това анулира стажа ми.

— Глупости. Стигна толкова далеч — отвърна Ксенократ. — От уважение към Косач Годар ще вземеш финалния изпит тази вечер. Не мога да говоря от името на Бижутерийната комисия, но не се съмнявам, че предвид всичко, през което премина, ще бъдат на твоя страна.

— Ами Цитра?

— Ако ти получиш пръстена, вярвам, че ще подложиш госпожица Теранова на Прибирането и с това ще сложиш край на тази неприятна глава от историята ни.

Пристигна прислужник с шампанско и малки сандвичи. Ксенократ се огледа наоколо. В имението, претъпкано с прислужници през изминалите дни, сега беше останал само един. Останалите вероятно се бяха разбягали при вестта, че Годар и свитата му са загинали в пожар. Очевидно не само Ксенократ беше освободен от ненавременния край на Годар.

— Защо още си тук, след като всички останали са си тръгнали? — попита той прислужника. — Със сигурност не е от лоялност.

Роуан отговори:

— Всъщност, това е неговият имот.

— Да — отговори мъжът — но възнамерявам да го обявя за продан. Семейството ми и аз не можем да си представим да живеем повече тук. — Той подаде шампанско в ръката на Ксенократ. — Но винаги съм готов да служа на Свещеното острие.

Очевидно човекът се беше превърнал от прислужник в подмазвач. Не беше значителен преход. Щом той излезе от стаята, Ксенократ пристъпи към истинската причина да дойде тук — да раздруса дървото и да види какво ще падне от него. Наведе се към Роуан.

— Носят се слухове, че Косач — или поне някой, който прилича на Косач — е влязъл в спор с пожарникарите.

Роуан дори не мигна.

— И аз ги чух… има дори клипчета от телефони, качени в мрежата. Доста размазани от дима. Почти нищо не се вижда.

— Да, може би само засилват общото объркване.

— Има ли още нещо, Ваша Светлост? Защото съм доста изтощен, а тази вечер ми предстои финалният тест и трябва да си почина за него.

— Наясно си, че не всички във Форума на Косачите са убедени, че е било инцидент. За всеки случай ще трябва да започнем разследване.

— Логично — отговори Роуан.

— За момента успяхме да идентифицираме Косач Волта и Косач Чомски по пръстените и скъпоценните камъни от робите им, останали край останките им. Рубините на Чомски и цитрините на Волта. Що се отнася до Косач Ранд, почти сигурни сме, че е затисната под руините на гигантския камертон, паднал от покрива на параклиса.

— Логично — повтори Роуан.

— Все пак се оказа, че откриването на Косач Годар ще е истинско предизвикателство. Разбира се, толкова много тоналисти са били субект на Прибирането, преди пожарът да излезе от контрол, че е почти невъзможно да разчитаме на идентификация. Можем да предполагаме, че останките на Косач Годар ще бъдат заобиколени от малки диаманти и големия камък на пръстена му, дори всичко да се е разтопило.

— Логично — отбеляза Роуан за трети път.

— Не е логично обаче, че край скелета, който мислим за негов, не е намерено нито едно от тези неща — заяви Ксенократ. — Няма и череп.

— Странно — каза Роуан. — Е, сигурен съм, че е някъде там.

— Тема за размисъл.

— Може би трябва да потърсят по-старателно.

Чак тогава Ксенократ забеляза момичето, което стоеше на прага, сякаш не можеше да прецени дали да влезе, или да си иде. Ксенократ не беше сигурен колко е чула… дори и да имаше значение.

— Есме — извика я Роуан. — Влез. Спомняш си Негова Светлост Свещеното острие Ксенократ, нали?

— Да — отговори тя. — Той скочи в басейна. Беше забавно.

Ксенократ се размърда неспокойно при споменаването на случката. Не беше от моментите, които искаше да си спомня.

— Организирах връщането на Есме при майка ѝ — информира го Роуан. — Но може да искате сам да я отведете.

— Аз? — отвърна Ксенократ с престорено безразличие. — Защо бих искал нещо подобно?

— Защото сте загрижен за хората — продължи Роуан и намигна в точния момент. — За някои дори повече от други.

Свещеното острие гледаше дъщерята, която не би могъл да признае публично, нито дори само пред себе си, и леко се размекна. Момчето несъмнено го беше планирало. Коварно създание беше този Роуан Дамиш, хитър младеж — пускаше стръвта в нужния момент. Вероятно Роуан заслужаваше по-голямо внимание, отколкото му беше обърнал Свещеното острие в миналото.

Есме изчака да види какво ще се случи и Ксенократ най-сетне ѝ се усмихна сърдечно.

— С удоволствие ще те заведа у дома, Есме.

При тези думи Ксенократ се изправи да си върви, но засега не можеше да го направи. Трябваше да свърши още нещо. Да вземе решение в рамките на своите правомощия. Обърна се към Роуан.

— Вероятно трябва да използвам влиянието си и да отменя разследването — рече. — От уважение към загиналите ни другари. Нека паметта им не бъде петнена от непохватни патолози, които могат да накърнят достойнството им.

— Нека мъртвите си останат мъртви — съгласи се Роуан.

И така постигнаха неизказано споразумение. Свещеното острие щеше да престане да друса дървото, а Роуан щеше да запази тайната на Свещеното острие.

— Ако имаш нужда от място, на което да отседнеш, след като си тръгнеш оттук, Роуан, знай че вратата ми винаги е отворена за теб.

— Благодаря, Ваша Светлост.

— Не, аз ти благодаря, Роуан.

После Свещеното острие хвана Есме за ръка и я поведе към дома ѝ.

38. Финалният тест

На втори януари, Годината на капибара, в деня преди Зимния конклав, Косач Кюри поведе Цитра на дълго пътуване до сградата на Капитолия в Средмерика.

— Финалният тест ще се проведе тази вечер, но няма да научиш резултата преди утрешния конклав — каза тя на Цитра. — Тестът е един и същ всяка година, за всеки стажант. Всеки преминава през теста сам.

Това беше нещо, което Цитра не знаеше. Струваше ѝ се логично финалният тест да е стандартна процедура, през която всички кандидати преминават, но някак мисълта да го направи сама, не в компанията на другите, ѝ се струваше обезпокоителна. Защото този път нямаше да се съревновава с Роуан и останалите. Щеше да се изправи единствено срещу себе си.

— Трябва да ми кажете какво представлява тестът.

— Не мога — отвърна Косач Кюри.

— Имате предвид, че няма да го направите.

Косач Кюри се замисли над думите ѝ.

— Права си. Няма да го направя.

— Ако мога да говоря откровено, Ваша чест…

— Кога не си говорила откровено, Цитра?

Цитра прочисти гърлото си и се опита да звучи възможно най-убедително.

— Играете прекалено честно и това ме поставя в неизгодна позиция. Не искате да страдам, защото сте твърде почтена, нали?

— В работата, която вършим, трябва да запазим всяка капка почтеност, която притежаваме.

— Сигурна съм, че останалите Косачи казват на стажантите си какъв е финалният тест.

— Вероятно — кимна Косач Кюри. — Но има вероятност и да не е така. Съществуват традиции, които дори най-безскрупулните сред нас не биха дръзнали да нарушат.

Цитра скръсти ръце и не продума повече. Съзнаваше, че се цупи, че се държи детински, но не я интересуваше.

— Нали вярваш на Косач Фарадей? — попита Косач Кюри.

— Да.

— Започна ли поне да вярваш и на мен толкова?

— Да.

— Тогава ми се довери и остави този въпрос. Имам вяра в способността ти да блеснеш на финалния тест, без да знаеш какво представлява.

— Да, Ваша чест.

Пристигнаха в осем часа вечерта и научиха, че жребият е отредил Цитра да бъде изпитана последна. Роуан и другите двама кандидати за Форума на Косачите трябваше да минат преди нея. Тя и Косач Кюри бяха настанени в друга стая, за да изчакат малко, и още малко, и още малко.

— Това изстрел ли беше? — попита Цитра след може би час. Цитра се чудеше дали не е плод на въображението ѝ.

— Шшш — гласеше отговорът на Косач Кюри.

Накрая дойде пазач да я вземе. Косач Кюри не ѝ пожела късмет — само ѝ кимна сериозно.

— Ще изчакам, докато приключиш — каза ѝ.

Цитра беше въведена в издължена стая, която ѝ се стори неприятно студена. Петима Косачи се бяха настанили в удобни кресла в единия край. Тя разпозна двама от тях: Косач Мандела и Косач Майър. Останалите трима не познаваше. Бижутерийната комисия, досети се.

Пред нея имаше маса, покрита с чисто бяла покривка, а на равни разстояния бяха подредени оръжия: пистолет, ловджийска пушка, ятаган, дълъг нож с раздвоено острие и шишенце с отровно хапче.

— За какво служат? — попита Цитра и на мига осъзна, че въпросът е глупав. Знаеше за какво са предназначени. Затова перифразира: — Какво точно искате да направя с тях?

— Погледни в другия край на залата — отговори Косач Мандела и посочи натам. Фокусирана светлина озари друг стол в дъното на дългото помещение, който седеше скрит в сянката — не така удобен като техните. Някой седеше на него с вързани ръце и крака и платнен чувал на главата.

— Искаме да видим как умееш да извършваш Прибирането — отговори Косач Майър. — За да ни го демонстрираш, сме ти приготвили уникален субект.

— Какво искате да кажете с „уникален“?

— Виж сама — предложи Косач Мандела.

Цитра се приближи към фигурата. Чу леко подсмърчане под качулката. Вдигна я.

Нищо не би могло да я подготви за онова, което видя. Сега разбра защо Косач Кюри не ѝ издаде нищо.

Вързан за стола, със запушена уста, ужасѐн и разплакан, беше брат ѝ Бен.

Той се опита да каже нещо, но иззад лепенката се чуваха само приглушени стонове.

Цитра се отдръпна, а след това хукна към петимата Косачи.

— Не! Не можете да го направите! Не можете да ме накарате да го направя.

— Не можем да те накараме да правиш нищо — заяви един от непознатите Косачи, жена във виолетово и с паназиатски черти. — Както и да постъпиш, ще го извършиш по свое желание. — Сетне жената пристъпи напред и подаде малка кутийка на Цитра. — Изборът на оръжие ще бъде случаен. Изтегли листче от кутията.

Цитра протегна ръка и извади сгънат лист. Не се осмели да го разтвори. Обърна се и погледна към брат си, седнал така безпомощно в стола.

— Как може да причинявате подобни неща на хората? — промълви тя.

— Мила моя — заговори Косач Майър с отработено спокойствие, — това не е Прибирането, тъй като все още не си Косач. Просто трябва да го умъртвиш. Линейка дрон ще го откара за съживяване веднага щом изпълниш поставената задача.

— Но той ще си спомня!

— Да — отговори Косач Мандела. — Ти също.

Един от другите непознати Косачи кръстоса ръце и изпъшка почти по същия начин, както беше направила и тя по пътя насам:

— Твърде опърничава е. Да я пратим да си върви. И без това вечерта прекалено се проточи.

— Да ѝ дадем време — отвърна строго Косач Мандела.

Петият Косач, нисък мъж със странна намръщена физиономия, се изправи и прочете от пергамент, който вероятно беше на стотици години:

— Не можеш да бъдеш принуждавана за нищо. Разполагаш с цялото време, което ти е нужно. Трябва да използваш определеното оръжие. Когато приключиш, ще оставиш субекта и ще излезеш пред комисията, за да бъдеш оценена. Наясно ли си с всичко това?

Цитра кимна.

— Вербален отговор, моля.

— Да, наясно съм.

Той се върна на мястото си, а Цитра разгъна листчето. На него беше изписана една-единствена дума.

Нож.

Тя изпусна хартията на пода. Не мога да го направя, каза си. Не мога. Но в ушите ѝ прозвуча нежният глас на Косач Кюри. Да, Цитра, можеш.

В този момент се замисли, че всеки от Косачите във Форума на Косачите е започнал с преминаването на този тест. Всеки един от тях е бил принуден да отнеме живота на някого, когото обича. Да, въпросният човек щеше да бъде съживен, но това не омаловажаваше хладнокръвния акт.

Подсъзнанието на хората не е способно да различи перманентното от временното елиминиране. Макар че Бен щеше да бъде съживен, как щеше да погледне брат си в очите отново? Защото, ако го елиминираше сега, Цитра завинаги щеше да остане тази, която е отнела живота му.

— Защо? — попита тя. — Защо трябва да го правя?

Раздразнителният Косач ѝ посочи вратата.

— Изходът е ето там. Ако ти се струва прекалено, може да си тръгнеш.

— Струва ми се, че тя пита за законовата страна на въпроса — намеси се Косач Майър.

Раздразнителният Косач се присмя, ниският сви рамене. Паназиатката взе да потропва с крак, а Косач Мандела се наведе напред.

— Трябва да го направиш, за да продължиш напред като Косач — обясни Косач Мандела. — Ще знаеш в сърнето си, че най-трудното нещо, което някога ще ти се наложи да направиш… е вече направено.

— Ако си способна да го извършиш — добави Косач Майър, — значи притежаваш вътрешната сила, необходима, за да бъдеш Косач.

Въпреки че част от Цитра копнееше да се завърти и да избяга през тази врата, момичето изпъна рамене, изправи се, протегна ръка и взе двуострия нож. Скри го зад кръста си и приближи към брат си. Извади оръжието чак след като се озова точно пред него.

— Не се бой — рече тя. Коленичи и използва ножа, за да среже въжетата около краката му, а след това около китките, вързани за стола. Опита се да отлепи лепенката на устата, но не се получи, затова сряза и нея.

— Може ли вече да си ида у дома? — попита Бен така безпомощно, че ѝ скъса сърцето.

— Още не — отвърна му тя, все още на колене пред него. — Съвсем скоро ще можеш.

— Ще ме нараниш ли, Цитра?

Цитра не можеше да контролира сълзите си, дори не направи опит. Какъв смисъл имаше?

— Да, Бен. Съжалявам.

— На Прибирането ли ще ме подложиш? — едвам промълви той.

— Не — увери го тя. — Ще те отведат във възстановителен център. Ще бъдеш като нов.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Изглежда, поне мъничко му олекна. Тя не му обясни защо се налага да направи това и той не попита. Вярваше ѝ. Вярваше, че каквато и причина да има, е достатъчно основателна.

— Ще боли ли? — попита Бен.

Цитра отново не сметна за нужно да го лъже.

— Да, ще боли. Но само за кратко.

Беше му нужно време да го обмисли. Да го анализира. Да го приеме. След това помоли:

— Може ли да го видя?

За момент тя не разбра точно какво я пита, но той посочи ножа. Цитра внимателно го постави в ръцете му.

— Тежък е — каза момчето.

— Знаеш ли, че тексаските Косачи упражняват Прибирането само с двуостри ножове?

— Там ли ще бъдеш Косач? В Тексас?

— Не, Бен. Ще остана тук.

Той завъртя ножа в ръце и двамата се загледаха в отблясъците на острието на светлината. След това ѝ го върна.

— Ужасно уплашен съм, Цитра — промълви той шепнешком, едва чуто.

— Знам. Аз също. Нормално е да се страхуваш.

— Ще получа ли сладолед? — попита той. — Чух, че черпели със сладолед във възстановителните центрове.

Цитра кимна и избърса сълза от бузата му.

— Затвори очи, Бен. Представи си сладоледа, който искаш. После ми разкажи.

Бен направи каквото му беше казано.

— Искам мелба с горещ фъдж, три топки и шоколадови парчен…

Преди да е успял да довърши, тя го придърпа към себе си и заби ножа, както беше виждала Косач Кюри да го прави. Прииска ѝ се да вие от агония, но не си позволи.

Бен отвори очи, погледна я и след миг си отиде. Бен вече го нямаше. Цитра хвърли оръжието и прегърна брат си. После го положи внимателно на земята. През врата зад тях, която дори не беше забелязала, забързано влязоха двама медици по съживяването, вдигнаха умъртвения ѝ брат на носилка и изчезнаха в същата посока, от която се бяха появили.

Лампи осветиха Косачите. Видяха ѝ се много по-далеч от преди. Струваше ѝ се непосилно да прекоси стаята и да иде пред тях, а те започнаха да сипят коментари един през друг.

— Небрежно.

— Ни най-малко: почти нямаше кръв.

— Тя постави ножа в ръката му. Знаете ли колко рисковано е това?

— И всички тези ненужни приказки.

— Тя го подготвяше… уверяваше се, че е готов.

— Защо да е от значение?

— Тя показа кураж, но по-важното е, че прояви състрадание. Не трябва ли всички да се стремим към това?

— Трябва да се стремим към ефикасност.

— Ефикасността трябва да е подчинена на състраданието!

— Въпрос на гледна точка!

Тогава Косачите замълчаха, очевидно съгласни, че не постигат съгласие.

Цитра подозираше, че Косачи Мандела и Майър са на нейна страна, а раздразнителният — не. Не можеше да прецени позициите на другите двама.

— Благодаря ви, госпожице Теранова — каза Косач Майър. — Можете да си вървите. Резултатите ще бъдат оповестени на конклава утре.

Косач Кюри я чакаше отвън в коридора. Цитра изпита силен гняв към жената.

— Трябваше да ми кажете!

— Само щеше да стане още по-зле. А ако бяха усетили, че си имала представа, преди да влезеш в тази зала, щеше да бъдеш дисквалифицирана. — Тя погледна ръцете на Цитра. — Хайде, трябва да се измиеш. Съвсем наблизо има баня.

— Как е минало при останалите кандидати? — попита Цитра.

— Чух, че млада жена категорично отказала и си тръгнала. Едно момче започнало, но не могло да доведе нещата докрай.

— Ами Роуан? — попита Цитра.

Косач Кюри дори не я погледна.

— Оръжието, което е изтеглил, било пистолет.

— И?

Косач Кюри се поколеба.

— Кажете ми!

— Дръпнал е спусъка, още преди да приключат с четенето на инструкциите.

Цитра направи гримаса, щом си го представи. Косач Кюри беше права — не звучеше като онзи Роуан, когото тя познаваше. През какво ли беше преминал, че да стане толкова безчувствен? Не искаше дори да помисля.

39. Зимен конклав

В полунощ имунитетът на Цитра Теранова и Роуан Дамиш изтече. Всеки от тях можеше да се превърне в субект на Прибирането и ако указът бъдеше спазен — а Форумът на Косачите щеше да се погрижи да бъде, — единият трябваше да осъществи Прибирането на другия.

Из целия свят Косачи се събираха да обсъждат въпроси, свързани с живота, но най-вече със смъртта. Първият конклав за годината в Средмерика щеше да бъде исторически. Никога по-рано Косачи не бяха губили перманентно живота си след упражняване на Прибирането, а спорната природа на събитието го правеше още по-значимо. Не по-малко спорно беше и тримесечното отсъствие на един от стажантите след фалшивите обвинения на Свещеното острие на Средмерика. Днес дори Световният съвет на Форума на Косачите наблюдаваше Фулкръм Сити и макар имената на стажантите рядко да печелеха популярност другаде, освен в местната Бижутерийна комисия, Косачи от всяко кътче на земното кълбо вече знаеха кои са Цитра Теранова и Роуан Дамиш.

Тази сутрин Фулкръм Сити беше смразяващо студен. Лед беше покрил мраморните стъпала съм Капитолия и ги беше превърнал в застрашително препятствие. Не един Косач се подхлъзна и изкълчи глезен или счупи ръка. Лечебните нанити бяха твърде необходими, за радост на зрителите, които се вълнуваха от всичко, което бавеше Косачите при изкачването и даваше възможност за повече снимки.

Роуан пристигна сам с обществен автомобил, без ментор и без никой, който да се грижи за него. Беше облечен в единственият цвят, отбягван от Косачите — черен. На фона му зелената гривна на стажант се открояваше и излъчваше безмълвна предизвикателност. На Конклава на Жътвата беше провокирал интерес. Сега зрителите се надпреварваха да се снимат с него. Той не им обърна внимание, не поглеждаше никого и се стараеше да се изкачи стабилно по стълбите.

Един Косач до него се подхлъзна на леда и падна. Косач Емерсън, помисли си Роуан, макар никога да не ги бяха запознавали. Роуан протегна ръка да му помогне, но Емерсън само го изгледа остро и отказа помощта му.

— Не искам подкрепа точно от теб — заяви той на Роуан, като постави ударение на думата „теб“ и я изпълнени с най-силната жлъч, достигала до Роуан през всичките му седемнайсет години.

И все пак, щом се изкачи до най-горното стъпало, Косач, когото не познаваше, го поздрави и му заговори с топъл успокоителен глас:

— Преживяхте повече, отколкото е редно за стажант, господин Дамиш. Надявам се да получите титлата Косач. А когато това стане, бих искал да изпием по чаша чай заедно.

Думите му звучаха искрено, не беше просто политическо позиране. Така стояха нещата, щом влезе в ротондата. Кръвнишки погледи от едни, успокоителни усмивки от други. Изглежда, малцина бяха безразлични към него. Той беше или жертва на обстоятелствата, или престъпник, какъвто не е имало от Епохата на смъртните. На Роуан му се искаше да знае към кои точно принадлежи.

Цитра беше пристигнала преди Роуан. Тя стоеше с Косач Кюри в ротондата, без да изпитва апетит към пищните закуски. Естествено, разговорите в ротондата бяха свързани основно с трагедията в манастира на тоналистите. Цитра дочу най-различни откъслечни теории и почувства гняв, че всичко се върти около четиримата мъртви Косачи. Никой не изпитваше жал към огромния брой тоналисти, подложени на Прибирането. Някои дори си позволяваха коравосърдечно да се шегуват.

— На фона на трагедията с тоналистите конклавът е озвучен от известен… резонанс, не мислиш ли? — чу някой да казва. — Играта на думи не беше умишлена. — Но разбира се, беше точно така.

Косач Кюри изглеждаше още по-притеснена, отколкото на Конклава на жътвата.

— Косач Мандела ми каза, че си се представила добре снощи — сподели тя на Цитра. — Въпреки това беше предпазлив в думите си.

— Какво мислите, че означава това?

— Нямам представа. Знам единствено, че ако днес изгубиш, Цитра, никога няма да си го простя.

Беше абсурдно дори да си помисли, че великата Косач Кюри, Гранд дамата на смъртта, може да е толкова загрижена за нея — дори да си представи, че самата тя може да претърпи провал.

— Имах привилегията да бъда обучавана от двамата най-велики Косачи на този свят — от вас и Косач Фарадей. Ако това не ме е подготвило за този ден, нищо не би могло.

Косач Кюри засия от сладко-горчива гордост.

— Щом всичко приключи и бъдеш ръкоположена, надявам се да ми окажеш огромната чест да останеш с мен като младши Косач. Ще получиш и други покани — вероятно дори от отдалечени региони. Ще се опитат да те убедят, че от тях можеш да научиш тънкости, които няма да усвоиш при мен. Вероятно наистина е така, но все пак се надявам да останеш. — Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Ако мигнеше, щяха да потекат… но Косач Кюри не допусна да я видят да хлипа по време на конклав.

Цитра се усмихна.

— Не бих постъпила другояче, Мария.

За пръв път използваше малкото ѝ име и остана учудена колко естествено го почувства.

Докато чакаха започването на конклава, други Косачи идваха да ги поздравят. Никой не спомена за отсъствието на Цитра, нито за бягството ѝ в Чилиаржентинския регион, но някои се пошегуваха с Косач Кюри за смущаващи записки в дневника ѝ.

— В Епохата на смъртните любовта и убийството често са вървели ръка за ръка — пошегува се Косач Туейн. — Вероятно скъпият ни Косач Фарадей идеално те е допълвал.

— О, я върви да упражниш Самоприбирането — отвърна Косач Кюри и усмивката ѝ леко посърна.

— Само ако мога да присъствам на собственото си погребение, мила. — След това пожела на Цитра късмет и се отдалечи.

В този момент Цитра видя Роуан да влиза в ротондата. Не може да се каже, че в залата се възцари тишина, но шумът значително утихна, а след това отново се надигна. Присъствието му вече се усещаше. Не точно като на Косач, а по-различно. На парий, може би. Но никой парий досега не беше оказвал такъв смразяващ ефект върху служителите на смъртта. Имаше такива, които твърдяха, че Роуан хладнокръвно е убил четиримата Косачи и след това е подпалил пожар, за да прикрие доказателствата. Други настояваха, че е късметлия, задето е оцелял, и няма никаква вина. Цитра подозираше, че каквато и да е, истината е много по-сложна и от двете обяснения.

— Недей да говориш с него — посъветва я Косач Кюри, щом я видя да гледа към Роуан. — Дори не допускай да забележи, че поглеждаш към него. Само ще усложниш положението и на двама ви.

— Знам — призна Цитра, макар тайно да се надяваше той да мине през множеството и да дойде при нея. И може би да продума, каквото и да е, за да ѝ докаже, че не е огромният престъпник, за какъвто го мислят хората.

Ако тя бъдеше избрана днес, Цитра нямаше да оспори декрета, който я задължаваше да извърши Прибирането на Роуан, но имаше план как да спаси и двама им. Определено не беше железен план. Ако трябваше да бъде откровена пред себе си, по-скоро се хващаше за сламки. Но дори и най-беглият проблясък на надежда беше по-добър от отчаянието. Дори и да се заблуждаваше, поне щеше да ѝ позволи да премине през този ужасен ден.

Роуан беше премислял този момент много пъти отначало докрай. Беше решил, че няма да иде при Цитра, когато я види. Не му беше нужно някой да го съветва, че така е по-добре. Нека запазеха дистанция до ужасния момент на истината, който щеше да ги раздели завинаги.

В случай че спечелеше тя, Роуан беше сигурен, че Цитра ще упражни Прибирането. Беше задължена да го направи. Щеше да се разкъсва вътрешно, но в крайна сметка щеше да изпълни дълга си. Чудеше се какъв ли подход щеше да избере. Вероятно да му счупи врата, за да затвори кръга докрай и да приключи обречения им на смърт двоен стаж с изискан поклон.

Честно казано, Роуан се боеше да умре, но много повече се боеше от дълбините на онова, на което вече знаеше, че е способен. Лекотата, с която беше умъртвил майка си по време на теста предишната вечер, говореше твърде показателно в какъв човек се е превърнал. Предпочиташе да бъде избран за Прибирането, отколкото да бъде този човек.

Разбира се, бе възможно да изберат него, а не Цитра. Категорично отхвърляше Самоприбиране — подобен жест би бил твърде жалък и безсмислен. Ако бъдеше ръкоположен, щеше да оспори декрета, позовавайки се на десетата заповед, която ясно заявяваше, че не бива да се спазват други закони, извън тези десет — включително и декрети, издадени от Форума на Косачите. Щеше да откаже да избере Цитра за Прибирането и щеше да я защити, като погуби всеки Косач, който дръзнеше да опита да го направи вместо него с куршум, острие или със собствените си голи ръце. Щеше да превърне конклава в жестоко кърваво бойно поле, докато сам не бъдеше повален, а това нямаше да е лесно, предвид уменията, които беше усвоил в изкуството на елиминиране и силната му мотивация да си отмъсти възможно най-разрушително. Иронията се съдържаше във факта, че дори не можеха да го превърнат в субект на Прибирането! Щом бъдеше ръкоположен, ръцете им оставаха вързани от седмата заповед.

Все пак можеха да го накажат.

Можеха да го осъдят да умре хиляди пъти, а след това да го заключат за цяла вечност… и наистина щеше да е за цяла вечност, тъй като никога нямаше да им даде удовлетворението да избере Самоприбирането. Друга причина, заради която предпочиташе Цитра да го подложи на Прибирането. Една-единствена смърт, причинена от умелите ѝ ръце, звучеше невероятно примамливо в сравнение с алтернативата.

В ротондата бяха поднесени великолепни закуски. Парчета истинска пушена сьомга, ръчен хляб с хрупкава коричка и вафлички с всевъзможни глазури. Само най-доброто за Косачите в Средмерика.

Сутринта Роуан яде с непривична за него лакомия, позволи си напълно да задоволи апетита си, а докато се хранеше, няколко пъти хвърли поглед към Цитра. Дори и сега му се струваше сияеща. Колко нелепо от негова страна да продължава да таи романтични чувства към нея дори в тези финални часове. Чувството, което вероятно някога е било любов, сега беше смирение на отдавна разбито сърце. За късмет на Роуан, сърцето му беше станало толкова студено, че мразовитото му излъчване вече не можеше да го нарани.

Щом конклавът започна, Цитра осъзна, че се е изключила от по-голямата част от сутрешните ритуали — предпочиташе да запълни съзнанието си със спомени от живота, който скоро щеше да напусне. Съсредоточи се в мисли за родителите си и брат си, който все още беше във възстановителен център.

Ако я ръкоположеха днес, домът, в който беше израсла, вече никога нямаше да е неин дом. Най-голямата ѝ утеха щеше да бъде, че Бен и родителите ѝ щяха да имат имунитет дотогава, докато бе жива тя самата.

След Обявяването на имената и ритуала по измиването цялата сутрин беше посветена на разгорещени дебати дали огънят трябва да бъде забранен като метод за Прибирането.

Обикновено Свещеното острие Ксенократ не правеше друго, освен да води събранието и да отлага дискусиите за следваща дата. Фактът, че настояваше за налагане на забраната, беше приет от всички присъстващи много сериозно. Въпреки това се чуха и силни гласове против.

— Няма да позволя да се потъпкват правата ми! — викна гневно един от Косачите. — Всеки от нас трябва да има свободата да използва огнехвъргачки, експлозиви и други запалителни средства!

Изказването му бе посрещнато с овации и ръкопляскане.

— Този закон ни е нужен, за да ни защити от трагични инциденти в бъдеще — настоя Ксенократ.

— Не е било инцидент! — провикна се някой и почти половината присъстващи в залата се присъединиха към това горчиво заключение — Цитра погледна Роуан, който седеше с по две празни места от двете си страни, все още запазени за починалите. Не направи нищо, за да се защити от обвиненията.

Косач Кюри се наведе към Цитра.

— Колкото и ужасен да е бил онзи пожар, има много Косачи, които се радват да видят, че Годар и свитата му вече не са сред нас. Макар че никога няма да си признаят, всъщност се радват за възникването на пожара, без значение дали е бил инцидент, или не.

— Но има и много, които се възхищаваха на Годар — отбеляза Цитра.

— Уви. Форумът на Косачите явно е разделен на две по този въпрос.

Все пак здравият разум надделя и огънят беше забранен в Средмерика като метод за Прибирането.

На обяд Цитра — която установи, че все още е неспособна да хапне, — наблюдаваше отдалеч как Роуан се натъпка също като на закуската, сякаш нямаше и едничка грижа на този свят.

— Знае, че това е последното му ядене — подхвърли непознат Косач. При все че жената очевидно демонстрираше симпатията си към нея, Цитра се подразни.

— Не виждам какво ви засяга?

Косачът се оттегли, смутена от враждебното отношение на Цитра.

В шест часа вечерта всички други дела на конклава бяха приключени и денят клонеше към финалния етап.

— Кандидати за титлата Косач, моля, изправете се — заповяда секретарят на конклава.

Цитра и Роуан станаха и в залата се надигна групов шепот.

— Мислех, че са четирима — учуди се Свещеното острие.

— Бяха, Ваша Светлост — отвърна чиновникът. — Другите двама се провалиха на финалния тест и бяха освободени.

— Много добре тогава — заяви Ксенократ. — Нека продължим.

Секретарят се изправи и формално ги представи.

— Форумът на Косачите в Средмерика призовава Роуан Дамиш и Цитра Теранова. Моля, излезте напред.

После, вперили поглед в Косач Мандела, който ги чакаше пред подиума с един-единствен пръстен, Цитра и Роуан излязоха в предната част на залата за събрания, за да посрещнат съдбата си, каквато и да беше тя.

40. Ръкоположените

— Здравей, Цитра. Радвам се да те видя.

— Здравей, Роуан.

— Може ли кандидатите да се въздържат от приказки помежду си пред целия конклав, моля — намеси се Ксенократ.

Шепненето и бърборенето на събралите се Косачи замлъкна, секунда преди Цитра и Роуан да се изправят пред тях. Никога в тази зала не беше настъпвала пълна тишина. Роуан леко се усмихна — не защото му беше весело, а от удовлетворение. Двамата, рамо до рамо, притежаваха невероятна енергия, която можеше да накара триста Косачи да замълчат. Каквото и да се случеше днес, Роуан имаше този момент.

Цитра успя да запази фасада на стоицизъм, не позволи на адреналина в кръвоносната ѝ система да се отрази на изражението ѝ.

— Бижутерийната комисия проучи стажа ви — каза им Косач Мандела, макар думите му да бяха предназначени по-скоро за целия конклав. — Прегледахме представянето ви на всичките три изпитания — на първото и двамата се провалихте, но и в двата случая съвсем безобидно. Очевидно инстинктът ви е подсказал да се защитите взаимно. Но трябва да защитаваме най-вече Форума на Косачите. На всяка цена.

— Точно така! — провикна се някой от дъното.

— Решението на комисията не беше взето с лека ръка — продължи Косач Мандела. — Знайте, че оценихме всеки от двамата възможно най-честно. — След това извиси глас още по-силно. — Кандидати за титлата Косач, ще приемете ли решението на Бижутерийната комисия на Средмерика? — попита, сякаш имаха възможност да не го приемат.

— Да, Ваша чест — отговори Цитра.

— Аз също, Ваша чест — каза Роуан.

— Тогава нека се знае — продължи Косач Мандела, — че сега и завинаги… Цитра Теранова ще носи пръстена на Косач и ще понася бремето, съпътстващо пръстена.

Залата избухна в радостни възгласи. Не само от очевидните симпатизанти, а и от всички останали. Дори онези, които подкрепяха Роуан, одобриха решението на комисията, а и в крайна сметка каква подкрепа имаше Роуан във Форума на Косачите? Онези, които се възхищаваха на Годар, презираха Роуан, а всеки, който изпитваше известни съмнения в полза на Роуан, вече клонеше към Цитра. Чак сега стана ясно, че Цитра е ръкоположена от мига, в който Годар и учениците му бяха изпепелени в пожара.

— Поздравления, Цитра — рече Роуан сред многолюдното одобрително бучене. — Знаех, че ще успееш.

Тя осъзна, че дори не е в състояние да му отговори, дори не можеше да го погледне.

Косач Мандела се обърна към нея:

— Избра ли името на своя патрон?

— Да, Ваша чест.

— Тогава вземи пръстена, който ти давам, сложи го на пръста си и обяви пред Форума на Косачите в Средмерика и пред света… коя… си… ти… сега.

Цитра Взе пръстена, но ръцете ѝ така трепереха, че едва не го изпусна. Беше ѝ точно по мярка. Тежеше на пръста ѝ, а златният обков беше студен, но бързо пое от горещината на тялото ѝ. Тя вдигна ръката си, както беше виждала да правят ръкоположените кандидати.

— Избирам да бъда позната като Косач Анастасия — обяви тя. — Като най-малкия член на фамилия Романови.

Присъстващите Косачи се извърнаха един към друг и започнаха да коментират избора ѝ.

— Госпожице Теранова — обади се Свещеното острие Ксенократ, видимо недоволен. — Не бих казал, че изборът ви е особено подходящ. Царете в Русия са били известни по-скоро с разточителство, отколкото с принос към цивилизацията, а Анастасия Романова не е направила нищо съществено в краткия си живот.

— Тъкмо затова избрах нея, Ваша Светлост — отвърна Цитра, без да отмества поглед от неговия. — Тя е била продукт на корумпирана система и точно по тази причина ѝ е било отнето правото да живее. Почти същото се случи и с мен.

Ксенократ настръхна на мига. Цитра продължи:

— Ако беше останала жива, кой знае какво можеше да постигне. Може би щеше да промени света и да изчисти фамилното име. Аз избрах да бъда Косач Анастасия. Заклевам се да се превърна в тази възможна промяна.

Свещеното острие продължи да я гледа в очите и запази мълчание. Тогава един Косач се изправи и започна да аплодира. Косач Кюри. След това към нея се присъедини още един и още един и скоро целият Форум на Косачите се изправи на крака в овации към новоръкоположената Косач Анастасия.

Роуан знаеше, че са взели правилното решение. А когато чу Цитра да защитава името на историческия си патрон, ѝ се възхити повече от всякога. Ако вече не стоеше изправен, щеше да скочи на крака и също да се присъедини към овациите.

След като похвалите утихнаха и Косачите седнаха по местата си, Косач Мандела се обърна към Цитра.

— Знаеш какво трябва да направиш.

— Да, Ваша чест.

— Какъв метод избираш?

— Хладно оръжие — отговори тя. — Толкова много от изпитанията ми бяха свързани с хладно оръжие, няма защо това да се различава.

И разбира се, поднос с ножове вече беше подготвен на скрито място. Донесе го младши Косач, ръкоположен едва на Конклава на жътвата.

Роуан погледна внимателно Цитра, но тя не отвърна на погледа му. Огледа подноса с ножовете и накрая се спря на страховито на вид острие с раздвоен връх.

— Вчера използвах този, за да убия брат си — каза Цитра. — Заклех се никога повече да не го докосна, но ето че ще го направя.

— Как е той? — попита Роуан. Най-сетне Цитра го погледна. В очите ѝ се четеше страх, но също и решителност. Добре, помисли си Роуан. Нека е решителна в този момент. Ще бъде по-бързо.

— Във възстановителен център е — рече тя. — Поръчал си е мелба с горещ фъдж, щом се събудил.

— Късметлия — отвърна Роуан и погледна към грандиозната елегия от Косачи. В този момент не бяха толкова конклав, колкото публика. — Очакват шоуто — продължи той. — Ще им го осигурим ли?

Цитра кимна леко.

И в момент на пълна искреност и сърдечност Роуан заяви:

— За мен ще е чест точно ти да ме избереш за Прибирането, Косач Анастасия.

Тогава Роуан пое последен дъх и се подготви да почувства острието ѝ. Но тя все още не беше готова да замахне. Вместо това погледна към пръстена на другата си ръка.

— Това — процеди тя — е задето ми счупи врата.

После отметна юмрук назад и го удари с такава сила в лицето, че едва не го повали. Чу се колективно ахване — не бяха очаквали точно това.

Роуан вдигна длан и напипа кръвта, която шуртеше от огромен прорез на бузата му, оставен от пръстена.

Цитра най-сетне взе ножа и се подготви за Прибирането… но точно когато се канеше да го забие в гръдния му кош, някой нададе вик от подиума зад нея:

— СПРИ!

Беше парламентаристът. Вдигна нагоре собствения си пръстен. Светеше в червено. Този на Цитра също. Роуан се огледа наоколо и видя, че пръстените на всички косачи в радиус от десет метра излъчват същото предупредително сияние.

— Той не може да бъде подложен на Прибирането — обяви парламентаристът. — Има имунитет.

В залата се надигна гневен ропот. Роуан погледна пръстена на Цитра, покрит с кръвта му. Беше прехвърлила неговото ДНК в базата данни за имунитет много по ефективно, отколкото ако сам беше целунал пръстена.

— Ти си гениална, Цитра. Знаеш го, нали?

— За теб съм Почитаемата Косач Анастасия — заяви тя. — Освен това нямам представа за какво говориш. Беше инцидент. — Но блясъка в очите ѝ подсказваше, че е тъкмо обратното.

— Ред! — извика Ксенократ и удари с чукчето си. — Настоявам за ред на конклава. — Цитр… ъъъ… Косач Анастасия, позволихте си безочливо незачитане на декрет на Форума на Косачите!

— Нищо подобно, Ваша Светлост. Бях напълно готова да упражня Прибирането, но вашият парламентарист ме спря. Дори не ми е хрумнало, че Роуан може да получи имунитет.

Ксенократ я изгледа в пълно недоумение, а после бурно се разсмя, въпреки опитите си да се въздържи.

— Хитро и много добре изпипано — призна. — С точно премерена доза отричане. Струва ми се, че ще се впишете доста добре сред нас, Косач Анастасия.

След това се обърна към парламентариста и попита пред какви опции са изправени.

— Предлагам изпращане в затвор за една година, докато имунитетът му изтече.

— Съществуват ли изобщо места, на които човек може да бъде официално затворен? — попита един от другите Косачи. После и останалите Косачи в залата започнаха да дават предложения, някои дори настояваха Роуан да остане под домашен арест, което вещаеше добро или зло, в зависимост от мотивите им.

Щом ситуацията прерасна в дебат по отношение на непосредственото бъдеще на Роуан, Цитра се наведе към него и му прошепна:

— Има поднос с ножове до теб, а на източния изход те чака кола.

След това се изправи и остави бъдещето му изцяло в собствените му ръце.

Стори му се, че няма как да е по-впечатлен от нея. Току-що му беше доказала, че е грешил.

— Обичам те — промълви той.

— Взаимно е — отговори тя. — Сега изчезвай.

Зрелището, което той сътвори, беше истинско чудо. Взе три хладни оръжия от подноса и някак успя да развърти и трите едновременно. Косач Анастасия не направи нищо, за да опита да го спре, но дори и да беше, нямаше да е от полза. Той беше изключително бърз. Хвърли се като мълния долу на централната пътека. Косачът най-близо до него скочи и се помъчи да го спре, но Роуан риташе, завърташе се, стрелваше ножовете и се движеше бързо. Никой не успя да го докосне. В очите на Косач Анастасия той беше същинска смъртоносна стихия. От Косачите, излезли на пътя му, късметлиите се бяха измъкнали само със срязани роби. Тези с по-малко късмет се сдобиха с рани, които дори не разбраха как са получили. Един — Косач Емерсън, както ѝ се стори, — щеше да прекара известно време във възстановителен център.

Накрая Роуан изчезна, оставяйки след себе си пълен хаос.

Свещеното острие се опита да въдвори ред, а Косач Анастасия погледна ръката си и направи нещо изключително странно за Косач. Целуна собствения си пръстен, като така пое част от кръвта на Роуан върху устните си. Достатъчно, че да помни този момент вечно.

Колата чакаше, точно както му бе обещала Цитра. Роуан си помисли, че ще е обществен автомобил. Мислеше, че ще бъде сам. Нито едното не се оказа вярно.

Качи се и на мястото на шофьора видя призрак. След всичко, което беше преживял този ден, сърцето му почти спря.

— Добър вечер, Роуан — каза Косач Фарадей. — Затвори вратата, студът навън е арктически.

— Какво? — отвърна Роуан, докато все още се опитваше да осмисли момента. — Как така не сте мъртъв?

— Бих могъл да те попитам същото, но времето е от съществено значение. Сега затвори вратата, моля те.

Роуан се подчини и те потеглиха сред мразовитата нощ във Фулкръм Сити.