Приложение II

Солидарността винаги е насочена към „един от нас“, но „нас“ не включва всички хора… „Ние“ предполага, че някой е изключен, че има някой, който е част от другите, а тези други не са животни или машини, те са хора като нас.

Свен-Ерик Лидман, „Да се огледаш в другите“

15 Август

Спешни изследвания: експеримент 3 (спиране на вливането)
(До Министерството на труда и социалните грижи — конфиденциално)

Вливането на хранителни вещества на пациента 260718-0373 Бенгт Андершон бе прекъснато на 15.08.2002 година в 08,15 часа.

Системите със солен и захарен разтвор бяха премахнати с цел проследяване реакцията на пациента.

Към 09,15 часа няма признаци за подобряване на цялостното състояние на пациента. ЕКГ — права линия. ЕЕГ — без промяна.

В 09,25 часа бяха забелязани серия спазматични пристъпи. Те продължиха около три минути, след което пациентът се върна в предишното си състояние.

До 14,00 часа не бяха констатирани нови гърчове или каквито и да било други реакции.

Изводът е, че соленият и захарният разтвор са безполезни. Слабите жизнени показатели на пациентите нито се покачват, нито се понижават.



(Из програмата „Студио едно“, 16,00 часа)

Журналист: … резултати показват, че пробудените нямат нужда от храна. Професор Халберг, как учените са достигнали до този извод?

Ленарт Халберг: Самите изследвания все още са секретни, но предполагам, че просто са спрели да им вливат солен разтвор, за да проследят реакцията им.

Журналист: Това позволено ли е?

Ленарт Халберг: Да не забравяме, че в чисто юридическо отношение пробудените все още се намират в един вид сива зона. Мисля, че ще мине доста време, преди да получим напътствия как да се отнасяме с тях в етичен план. Освен това все още не можем да изключим възможността от разпространяване на евентуална зараза, което ни дава… определени правомощия.

Журналист: Как е възможно някой да живее без храна?

Ленарт Халберг: (смее се) Да, точно това е въпросът. Преди една седмица щях да ви отговоря, че е невъзможно от физиологическа гледна точка, ала сега… Бихме могли да предположим, че съществува източник на енергия, който все още не познаваме.

Журналист: Какъв би могъл да е той?

Ленарт Халберг: Нямам никаква представа.



(„Дагенс Нюхетер“, Дебат)
(Откъс от статията „Могат ли мъртвите да ни помогнат?“ от Ребека Лильевал, професор по философия в Лундския университет)

… досега непозната възможност да разгадаем тайните на живота. Трябва ли да прилагаме към „пробудените“ същите етични правила като към „нормалните“ пациенти?

Сегашното ни законодателство ни дава съвсем прост отговор на този въпрос: „Не.“ Всеки човек, обявен за починал, попада извън границите на закона, с изключение на правото му да не бъде поругаван след смъртта. В този случай обаче не е сигурно, че и това право може да бъде спазено.

Вероятно законът скоро ще бъде променен, за да обхване и пробудените. Може да ви прозвучи цинично, но докато това не се случи, те могат да бъдат подлагани на тестове и експерименти, които впоследствие ще се окажат забранени. Според мен лекарите трябва да бъдат поощрявани да се възползват от момента.

Евентуалните страдания, причинени на пробудените, следва да бъдат съпоставени с ползата, която ще извлече от тях цялото човечество. През последните два дни в Стокхолм починаха 65 души, без да се събудят. За това време в целия свят са умрели 300 000 души.

Затова едва ли мога да бъде обвинена в неетичност заради мнението си, че изследванията на малцината пробудени са нужни, за да можем да предотвратим случаите на преждевременна смърт в бъдеще.

Нима не си струва да платим тази цена?



(„Дагенс Нюхетер“, читателско писмо)

Аз съм един от хилядите роднини, които вече втори ден очакват ясна информация за това, какво ще се случи с нашите мъртъвци. Кому е нужна подобна тайнственост? Какво се опитват да скрият?

Като верен поддръжник на Социалдемократическата партия трябва да призная, че съм дълбоко разочарован от поведението на правителството. Убеден съм, че не съм единствен, и това определено ще се отрази на вота ми на предстоящите след месец избори. Разговарях с много хора и всички са на едно и също мнение — ако правителството не е в състояние да ни осигури начин да се срещнем с близките си, то трябва да си отиде.



(„Експресе“, Розата на деня)

Розата на деня е за всички онези лекари, медицински сестри и полицаи, които благодарение на бързите си действия успяха да приберат мъртвите от улиците.

Едва ли само аз мисля, че би било ужасно неприятно да ги оставят да се разхождат наоколо.

Хиляди благодарности!



(Из „Документите отвътре“, СВТ 1, 22,10)

Журналист: Вера Мартинез, през изминалите дни работехте като медицинска сестра в болница „Дъндерид“. Доколкото разбирам, персоналът често се е сменял?

Вера Мартинез: Да, в общи линии всички, които са на работа там в момента, са наети от фирми за набиране на кадри. Никой друг няма сили да продължи. Щом в някоя стая се събере по-голяма група от пробудени… човек изпада в шок. Връхлитат те странни мисли и чувства, някой сякаш те принуждава да помагаш, но накрая вече не смогваш.

Журналист: Включихте ли им метрономи, които като че ли ги успокояваха?

ВМ: Не ни остана нито един. Разглобиха ги всичките. Успяхме да ги залъжем за ден, но след това… Ами да, разглобиха ги. Сега опитваме с по-стабилни предмети… Които също се движат.

Журналист: Как според вас следва да се постъпи?

ВМ: Трябва да ги разделим. Не може да останат в болницата. Силите ни са на привършване.

Журналист: Карин Пил, вие работите като експерт към Министерството на труда и социалните грижи. Доколкото разбирам, планирате да преместите пробудените?

Карин Пил: Както Вера вече каза, ситуацията започва да излиза от контрол. От вчера работим върху едно временно решение, но засега не мога да разкрия подробности.



(„Сутрешно ехо“, 21,00)

Десните партии внесоха общ вот на недоверие срещу правителството. Подобен ход бе напълно неочакван в навечерието на предстоящите избори, но лидерът на партията на модератите обясни действията им по следния начин:

Партиен лидер: Да, действията ни могат да бъдат определени като извънредни. Но никой не може да отрече, че подходът на правителството към проблема е изключително непрофесионален. Няма никакво съмнение, че роднините на пробудените имат право да се срещнат с тях.

Коалиционните партньори на правителството все още не са дали гаранции, че ще продължат да го подкрепят.



Спешни изследвания: опит 5 (разложение)
(До Министерството на труда и социалните грижи, конфиденциално)

Регулирането на температурата на пациент с номер 320114-6381 Грета Рамберг бе прекъснато на 15 август 2008 в 9,00 часа.

Пациентката бе изолирана в отделна стая. Температурата на въздушната струя на климатика постепенно бе увеличена до деветнайсет градуса.

Пациентката бе под постоянно наблюдение с цел откриването на симптоми на ускорено разложение на тъканите. Тъй като такива не се появиха, температурата бе покачена до 25 градуса.

Към петнайсет часа нямаше осезаемо влошаване на състоянието на пациентката. Анализът на чревната флора показа, че за момента бактериите в тялото на жената са спрели да се размножават.

Все още не можем да обясним този феномен, но изводът ни е, че телата на пробудените не се нуждаят от охлаждане, каквото е съществуващата практика.



(„Сутрешно ехо“, 22,00)

… властите потвърдиха, че загиналият в станцията на метрото в близост до болница „Дъндерид“ е Стен Бергвал, един от главните лекари, работещи там. Полицията няма подозрения за извършено престъпление.



(Електронно писмо до централния офис на верига магазини за играчки „БР“)

… с настоящото писмо бихме искали да потвърдим поръчката на 5000 (пет хиляди) екземпляра с артикулен номер 3429-21.

Молим ви да изпълните поръчката ни по възможно най-бързия начин. Транспортните разноски са без значение. Ако е възможно, бихме желали стоката да бъде изпратена с въздушна поща…



(„Сутрешно ехо“, 23,00)

Целият персонал вече напусна болница „Дъндерид“. Пред различните входове има скупчени автомобили с военна маркировка. За момента няма информация за случващото се, но министър-председателят насрочи пресконференция за утре в седем часа сутринта…

16 август

(Из пресконференцията на министър-председателя, 07,00)

МП: Тази нощ пробудените бяха преместени с помощта на армията. Тази стъпка бе неизбежна. С цел да се избегне…

Журналист: Къде са преместени?

(Пауза)

МП: Ако не изчакате с въпросите си до определеното за тях време, ще бъда принуден да ви помоля да напуснете залата. (Пауза) С цел да се избегне психическото натоварване на болничния персонал и да се осигурят най-добрите възможни грижи за пробудените, последните бяха преместени в сграда, където не се налага да бъдат скупчени на едно място. Първата ни мисъл бе да ги разпределим в отделни болници, но по този начин рискуваме да влошим качеството на медицинското обслужване в тези заведения. А и щеше да ни е далеч по-трудно да координираме действията си.

Решението, до което стигнахме, е най-доброто за момента. Пробудените бяха преместени в недовършения квартал Хеден в северозападната част на Стокхолм. На мястото е изпратен опитен персонал с единствената цел рехабилитацията да започне възможно най-скоро. Пробудените трябва да получат място в обществото. (Пауза) Въпроси?

Журналист: Възможно ли е да се грижите за тежко болни в един недовършен жилищен квартал?

МП: По последни данни медицинското състояние на пробудените е далеч по-добро от очакваното. Голяма част от първоначалните методи на лечение се оказаха напълно излишни.

Журналист: Как може да сте толкова сигурни?

МП: Всъщност Стен Бергвал, който отговаряше за преместването, би следвало да отговори на този въпрос. Но ви гарантирам, че информацията ни е напълно достоверна и сигурна.

Журналист: Вярно ли е, че Стен Бергвал се е самоубил?

МП: Няма смисъл от подобни спекулации. Така само бих опетнил честта му.

Журналист: Не смятате ли, че действията ви са израз на отчаяние?

МП: Аха, отново вие. Как всъщност очаквате да отговоря на този въпрос?

Журналист: Защо все още не пускате външни лица?

МП: Роднините на пробудените ще получат възможност да ги посетят в най-скоро време. Съжалявам, че това не можа да се случи по-рано.

Журналист: Бихме ли могли да тълкуваме действията ви като опит да избегнете вота на недоверие?

МП (с въздишка): Аз и правителството ми сме напълно способни да взимаме решения и без опити за оказване на почти мафиотски натиск върху нас. Нямаше реална възможност да позволим посещения на пробудените по-рано. Сега ситуацията е различна и това ще се случи.



(Съдържание на писмото, намерено в кабинета на Стен Бергвал)

С тъга констатирам, че всичко отиде по дяволите. Не мога да нося отговорност за решение, което с цялата си душа отхвърлям като напълно погрешно. Решение, което ще доведе до катастрофа.

Никога преди не съм изпитвал подобна умора. Ръката, с която държа писалката, трепери. Трудно ми е дори да мисля.

Бихме ли могли да постъпим другояче?

Отнасяме се към пробудените като към зеленчуци, като към безволеви същества, лишени от мисъл, а това е напълно погрешно. Те са като медузи. Поведението им е напълно подчинено на околната среда. Те имат воля. Волята на хората, които мислят за тях. Всички отказват да го приемат.

Трябва да ги изолираме от околния свят. Трябва да ги унищожим. Да ги изгорим. А вместо това ще ги пуснем на свобода. За да се сблъскат с неконтролируемите мисли на хората около тях. Това ще свърши зле. Не искам да съм част от предстоящите събития.

Дано краката ми ме удържат по пътя към метрото, накъдето поемам в този час.



(„Сутрешно ехо“, 12,30)

… пресаташето съобщи, че ситуацията в Хеден е под пълен контрол, а роднините на пробудените, които желаят да ги посетят, могат да го сторят утре, след дванайсет часа.



(Из „Бобърът Брюно търси и намира“ — работен вариант)

… с всеки следващ етаж на кулата, който Брюно градеше, луната се преместваше още по-надалеч. Той протегна лапа. Лапата му докосна луната. Опита се да усети дали повърхността ѝ е грапава или гладка, но там имаше единствено въздух. Луната бе също толкова далеч, както когато започна да строи кулата.

(…)

Кулата вече имаше четиринайсет етажа и се извисяваше дори над най-високото дърво. От върха ѝ Брюно можеше да види далечната планина. Нещо зашава под краката му. Ниско долу съзря Водния човек, който се плъзгаше около основите на кулата. Брюно дръпна краката си и затвори очи.

(…)

През нощта видя, че всъщност луните са две. Една на небето и една на водната повърхност. Не можеше да достигне тази във висините, а към другата не смееше да посегне. Тя принадлежеше на Водния човек.

Загрузка...