От автора


Едно от нещата, които ми помогнаха да запазя здрав разум, докато пишех „Камъкът на раздялата“, беше, че никога не бях се занимавал с подобно нещо до този момент. Това беше едва третата книга в писателската ми кариера и всичко за мен беше съвършено ново… Другото ми спасение бе, че оставих нещата да се развиват сами за себе си. Началото и края бях намислил сравнително подробно, но действително не ми беше съвсем ясно как ще стигна от първото до последното. Поради това просто се оставих да ме водят героите, очаквайки да разбера какво ще се случи… Тъй че изненадите за мен бяха не по-малко, отколкото ще бъдат за читателя.

Загрузка...