Феникс върху меча

4

Останал сам под златния купол на голямата си спалня, крал Конан спеше неспокойно и сънуваше. През въртяща се сива мъгла той дочу странен вик, слаб, далечен и макар да не го разбираше, нещо не му позволяваше да го игнорира. С меч в ръка той тръгна през сивата мъгла, така както човек би вървял през облаци и гласът започна да става по-отчетлив, докато накрая започна да разбира какво му казва — през пропастта на Пространството и Времето някой викаше името му.

Мъглата изтъня и той установи, че се намира в огромен тъмен коридор, като че ли издълбан в плътна черна скала. Нямаше светлина, но по някаква причина можеше ясно да вижда. Подът, тавана и стените бяха излъскани и върху тях бяха изгравирани фигурите на древни герои и полузабравени богове. Той потръпна съзирайки скритите в сянка очертания на безименни величия и осъзна, че човешки крак не бе стъпвал в този коридор от векове.

Пред него се простря широка стълба, изсечена в скалата, а по стените на шахтата можеха да се различат езотерични символи, които бяха толкова древни и неразгадаеми, че кожата на Конан настръхна. В стъпалата беше издълбан отвратителния профил на древния змей Сет, така че на всяко стъпало той поставяше крак върху главата му, какъвто бе древния замисъл, макар това да не го правеше по-спокоен.

Гласът обаче продължаваше да го призовава и накрая, в тъмнината, която нормално би била непроницаема за човешките му очи, той стигна до странна крипта и видя една бяла, белобрада фигура да седи в гробницата. Косата на Конан се изправи и той хвана меча си, но в този момент фигурата заговори със задгробен глас:

— О, човече, позна ли ме?

— Не, Кром да ми е на помощ! — изруга кралят.

— Човече — каза древният, — аз съм Епемитрий.

— Но Епемитрий Светеца е мъртъв от петнайсет столетия! — заекна Конан.

— Послушай! — заповяда другият. — Както камък, хвърлен в тъмно езеро изпраща вълни към далечните брегове, така и събития в незримия свят нахлуха като вълни в съня ми. Аз съм те набелязъл, Конан от Кимерия, и на теб е сложен печатът на велики събития и големи дела. Но по земята броди гибел, срещу която мечът ти е безсилен!

— Говориш ми със загадки — отговори Конан неспокойно. — Нека видя врага си и ще разцепя черепа му до зъбите!

— Освобождавай варварската си ярост срещу врагове от плът и кръв — изрече древният. — Не срещу хората трябва да те защитя. Но има тъмни светове, за които някои само се досещат, където дебнат безформени чудовища; различни твари могат да бъдат призовавани от заобикалящата ни празнота, да приемат материална форма, да разкъсват и поглъщат по заповед на зли магьосници. В дома ти има змия, о кралю — пепелянка в кралството ти, дошла от Стигия и черната мъдрост на сенките се е настанила в душата й. И както спящия усеща близостта на пълзящата около него змия, така и аз почувствах злокобното присъствие на послушник на Сет. Той е опиянен от страшна власт и ударите, които ще нанесе по врага си, могат да съборят кралството. Извиках те при мене за да ти дам оръжие срещу него и неговата глутница от преизподнята.

— Но защо? — удивен запита Конан. — Хората говорят, че ти спиш в черното сърце на Голамира, откъдето изпращаш на невидими криле духа си за да помогне на Аквилония в трудни моменти, а аз… аз съм чуждоземец и варварин.

— Спокойно! — задгробният глас отекна в мрачната пещера. — Съдбата ти е свързана с Аквилония. Големи събития се зараждат в утробата на Съдбата и един побъркан магьосник не ще застане на пътя на империята. Преди векове Сет бе обхванал Земята в своите пръстени, както питон се увива около жертвата си. През целия ми живот, който продължи колкото живота на трима простосмъртни, аз се борих срещу него. Натиках го из сенките на загадъчния юг, но хората там започнаха да боготворят онзи, който за нас е олицетворение на архи-демона. Както се борих срещу Сет, така водих борба и с поклонниците му. Изправи меча си!

Изненадан, Конан го послуша и древният начерта с костелив пръст близо до тежката сребърна дръжка странен символ, който озари с бял пламък мрака. В този миг криптата, гробницата и древният изчезнаха, а обърканият Конан скочи от леглото си в голямата спалня под златния купол. И докато стоеше смаян от необичайността на съня си, той осъзна, че държи меча си в ръка. В този миг косата му настръхна, защото той видя странен символ изгравиран на широкото острие — очертанието на птица феникс. И той си спомни, че в гробницата му се бе присънила същата фигура, издялана от камък. Той се зачуди дали това беше просто една каменна фигура и го побиха тръпки от странността на случилото се.

Изведнъж дочу звук от прокрадващи се стъпки в коридора. Без да проверява на какво се дължат, той започна да навлича бронята си и се превърна във стария варварин — подозрителен и нащрек, както сив вълк на свобода.