На Трейси,
моя сестра и приятел,
и на тези, които са вече невидими —
Сю, Пеги, Бети, Кларис и Мейбъл.
Изказвам своята благодарност на:
Ник Ройл, който беше до мен от самото начало със своето приятелство, подкрепа и необичайните си звуци; моите агенти Ралф Вичинанца, Ник Марстън, Боб Букмън, Карадок Кинг, Линда Шонеси и Лайза Ивли — за различните добри неща, които направиха за мен; на Джейн Джонсън, Джим Рикардс, Стюърт Профит, Кейт Мисиак, Нита Тоблиб и Дейв Хинчбъргър; на Алистър Джайлс, Сюзън Конкоран, Джакс Томас, Фиона Макинтош и Бийт Уакс; на Дейвид Бадийл; на Ариел и момчетата от Дийнсгейт; на Елън Датлоу и Ед Брайънт; на Колин Уилсън за неизчерпаемото му вдъхновение и Ерик Базилиън за онази песен; на Тим и Сузи и не само заради положените за котките грижи; на Хауърд — за систематичното разрушаване на дома ни; на Сара, Ранди и Пийт, Дейна, Крис и Лорейн, както и на обичайните заподозрени в Лондон; на Адам Саймън, за това, че вижда невидимото по-ясно от повечето други, на Стийв Джоунз за периодичните прегледи за вменяемост; на Дон Джонсън и Чийк Мартин, че ни преведоха през дългите тъмни нощи на оная английска пролет, и на Пола, както винаги, за това, че всъщност е моят истински живот; и на моите родители — с любов.