Благодарности

На първо място дължа признателност на групата предварителни читатели, през които романът премина от първата до последната глава, и които не само представляваха ентусиазирана публика, за която да пиша, но и ми дадоха огромно количество отлични съвети — Холи Бентън, Дана Дюпонт, Дорис Игън, Даяна Фокс, Шели Мичъл, Л. Салом, Микол Съдбърг и Ребека Тъшнет. Също и Франческа Копа, която ми предложи въобще да се захвана с това. Благодаря и на Сара Розенбаум и всички останали от Livejournal,[33] които даваха предложения за заглавието.

Имах щастието да разполагам с помощта на прекрасния ми агент, Синтия Менсън (която е и чудесна приятелка), както и със съветите на не един, а двама невероятни редактори — Бетси Мичъл от „Дел Рей” и Джейн Джонсън от “Харпър Колинс”. Много други приятели и читатели ме окуражаваха и съветваха по пътя ми и помогнаха с всичко — от заглавието до анахронизмите в текста. Ще ми се да изброя всички, но ще се задоволя с едно всеобщо и сърдечно благодаря. Бих искала да благодаря и на няколко души, които самоотвержено ми помогнаха със събирането на информация — Сюзън Палмър от музея „Соун” в Лондон, Фиона Мъри и доброволните служители в Джорджиън Хаус в Единбург, както и Хелън Рош от хотел „Мериън” в Дъблин.

Благодаря на майка си, баща си и на Соня — обичам ви! И на последно място, но първо по значение — тази книга е посветена на съпруга ми Чарлз, който ми даде толкова много неща, че не мога дори да ги изброя, но първото и най-прекрасното от които е щастието.

Загрузка...