Дом на пръст и кръв

Епилог

Бялата котка с очи като сини опали седеше на пейка в Оракулския парк и ближеше едната си предна лапа.

— Не си истинска котка — изцъка с език Джесиба Рога. — Не е нужно да се ближеш.

Аидас, принц на Пропастта, вдигна глава.

— Кой е казал, че не ми харесва?

Тънките устни на Джесиба Рога трепнаха в лека усмивка, но магьосницата обърна поглед към тихия парк, по чиито гигантски кипариси още блещукаше роса.

— Защо не ми каза за Брайс?

Той сви ноктите на вдигнатата си лапа.

— Не можех да се доверя на никого. Дори на теб.

— Мислех, че светлината на Тея е угаснала завинаги.

— Аз също. Мислех, че мечът на принц Пелиас е погубил и нея, и силата й на последното бойно поле. — Очите му пламнаха от древен гняв. — Но ето че Брайс Куинлан носи нейната светлина.

— Различаваш нейната звездна светлина от тази на брат й?

— Никога няма да забравя блясъка и цвета на светлината на Тея. Още отеква като песен във вените ми.

Джесиба впи дълъг поглед в него, после сбърчи чело.

— Ами Хънт Аталар?

Аидас замлъкна, изчаквайки да отмине един поклонник, дошъл рано в парка с надеждата да изпревари тълпите, които се рояха тук и около Храма на Луна, откакто порталите към неговия свят се бяха отворили в кварцовите порти на града и зверовете от Ямата се бяха възползвали от възможността. Онези, които бяха успели да се върнат, сега търпяха наказания в ръцете на един от братята на Аидас. И той скоро щеше да се върне, за да участва.

Накрая принцът на Пропастта каза:

— Мисля, че бащата на Аталар би се гордял с него.

— Колко сантиментално от твоя страна.

Аидас сви рамене, доколкото го позволяваше котешкото му тяло.

— Ти може да не споделяш мнението ми, разбира се — добави той и скочи от пейката. — Все пак го познаваше най-добре. — Мустаците му потрепнаха и той килна глава настрани. — Какво стана с библиотеката?

— Вече е преместена.

Знаеше, че няма смисъл да пита къде я е скрила. Затова просто каза:

— Добре.

Петият принц на Ада вече се отдалечаваше, когато Джесиба подхвърли след него:

— Не ни прецаквай пак, Аидас.

— Нямам такова намерение — отвърна той, избледнявайки, докато прекосяваше границата между световете. Адът го теглеше към дома като тъмна песен. — Не и когато се очертават толкова интересни времена.