Дипломатически имунитет

ЕПИЛОГ

Сбогуваха се с Бел и Никол в комарска орбита.

Майлс бе придружил Бел за последния му доклад до Галактическия отдел към ИмпСи, по-точно до офисите му на трансферната станция, отчасти за да добави и собствените си наблюдения към неговите, отчасти за да е сигурен, че момчетата от ИмпСи няма да преуморят излишно хермафродита. Екатерин също дойде с тях, както за да свидетелства, така и на свой ред да е сигурна, че самият Майлс няма да се преумори. Тя май си свърши по-добре работата и измъкна Майлс оттам преди той да успее да измъкне Бел.

— Сигурни ли сте, че не искате да дойдете с нас в Дом Воркосиган? — тревожно ги попита Майлс за четвърти или пети път, докато си взимаха довиждане в една от пътническите зали на горното ниво. — Така и не дойдохте на сватбата ни. Ще си прекараме страхотно. Само заради готвачката ми си струва отклонението, уверявам ви. — Майлс, Бел и, разбира се, Никол се поклащаха в плъзгачи. Екатерин стоеше край тях със скръстени ръце и лека усмивка. Роик се шляеше уж небрежно наоколо, а всъщност покриваше някакъв свой набелязан периметър, нацупен, задето се бе наложило да прехвърли задълженията си в ненатрапчивите ръце на охраната от ИмпСи. Гвардеецът толкова отдавна беше непрекъснато нащрек, помисли си Майлс, че изглежда, беше забравил как да се отпуска след края на смяната. Чувството му беше познато. На Роик се полагаха най-малко две седмици непрекъснат домашен отпуск, стъпеха ли на Бараяр, реши той.

Никол вдигна вежди.

— Боя се, че може да обезпокоим съседите ви.

— Да разбуним табуна, да — съгласи се Бел.

Майлс се поклони, както беше седнал, при което плъзгачът му се поразклати.

— Табун нямам, само един кон, който ще ви хареса. Много е дружелюбен, да не говорим, че е прекалено стар и мързелив, за да се разбунва. А и лично ви гарантирам, че с униформен фамилен гвардеец зад гърба ви и най-мракобесният провинциален глупак не би посмял да ви подкачи.

Роик, чиято орбита го бе довела в близост до четиримата, кимна потвърдително.

Никол се усмихна.

— Благодаря ти, но все пак предпочитам да ида някъде, където няма да ми трябва бодигард.

Майлс забарабани с пръсти по ръба на плъзгача си.

— Работим по въпроса. Вижте сега, ако все пак…

— Никол е уморена — каза Екатерин, — мъчи я носталгия, освен това трябва да се грижи за един оздравяващ хермафродит. Предполагам, че няма търпение да се върне при собственото си легло и познатото ежедневие. Да не споменавам за музиката.

Двете си размениха един от онези погледи в стил „Женска лига“ и Никол кимна признателно.

— Добре де — неохотно отстъпи Майлс. — Грижете се един за друг, тогава.

— Вие също — грубовато рече Бел. — Според мен е крайно време да се откажеш от разните му там секретни операцийки, не мислиш ли? Нали ще ставаш татко и така нататък. Веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода… Третият път ще е кофти, ако питаш мен.

Майлс несъзнателно погледна дланите си, вече напълно заздравели.

— Може и да го направя. Господ ми е свидетел, че Грегор най-вероятно ми е приготвил списък с досадни задачи на местна почва, дълъг колкото всичките ръце на един квади, взети заедно. Последната беше свързана с цяла шепа ентусиазирани комитети, всеки със свое предложение за, представи си само, нов бараярски биозакон, който да бъде одобрен от Съвета на графовете. Отне ми една година. Ако отново почне да ме уговаря с думите „Ти си наполовина бетанец, Майлс, кой би се справил по-добре от теб“… мисля, че просто ще се обърна и ще си плюя на петите.

Бел се засмя, а Майлс добави:

— Наглеждай младия Корбо вместо мен, а? Когато хвърля някое свое протеже в дълбокото, обикновено гледам да съм наблизо със спасителен пояс подръка.

— Гранат Пет се обади, след като й пратих съобщение, че Бел е прескочил трапа — каза Никол. — Каза, че засега се справяли добре. Във всеки случай Квадикосмосът още не е обявил всички бараярски кораби за нежелани во веки веков или нещо такова.

— Което означава, че вие двамата спокойно можете да ни дойдете на гости някой ден — посочи Бел. — Или поне да поддържате връзка. Сега и двамата сме свободни да общуваме открито, ако мога да отбележа.

Лицето на Майлс се проясни.

— Стига да е дискретно. Да. Така е.

Размениха си няколко небараярски прегръдки — на Майлс хич не му пукаше какво ще си помисли охраната от ИмпСи. Понесе се бавно напред, хванал ръката на Екатерин, и двамата проследиха с поглед Бел и Никол, докато те не се скриха сред другите пътници на път към доковете за търговски кораби. Но преди още да са завили зад ъгъла, той усети как лицето му бива завъртяно назад, сякаш от някаква вълшебна магнитна сила — към военната част на станцията, където „Керкенез“ чакаше на тяхно разположение.

Времето тиктакаше в главата му.

— Да вървим.

— О, да — отривисто се съгласи Екатерин.

Наложи се да увеличи скоростта на плъзгача, за да не изостава от все по-бързите й крачки през пътническата зала.

Грегор беше пожелал да поздрави лорд и лейди Воркосиган за завръщането им на специален прием, организиран в Императорския дворец. Майлс горещо се надяваше, че каквато и награда да е намислил императорът, не ще да е толкова смущаващо тайнствена като онази на висшите дами. Но купонът у Грегор щеше да почака няколко дни. Съобщението от акушера им в Дом Воркосиган гласеше, че престоят на бебетата в репликаторите вече е удължен почти до границата на безопасния максимум. В тона на съобщението се четеше достатъчно, макар и завоалирано медицинско неодобрение, така че нямаше нужда от неспокойните шеги на Екатерин за десет-месечни близнаци и колко била доволна, че ги имало репликаторите, за да се изстреля в правилната посока без никакви прекъсвания и забавяния повече.

Беше минавал през тези завръщания у дома сякаш хиляда пъти най-малко, но това беше някак по-различно от всички. Наземната кола от космодрума с гвардеец Пим на волана спря пред колонадата на Дом Воркосиган, който все така доминираше пейзажа като свъсен каменен властелин. Екатерин първа се измъкна от колата и хвърли изпълнен с копнеж поглед към входната врата, но остана да изчака Майлс.

Когато преди пет дни излязоха от комарска орбита, Майлс беше заменил презрения плъзгач с един не чак толкова презрян бастун и беше прекарал пътуването в безкрайно куцукане по късите тесни коридори, които предлагаше „Керкенез“. Струваше му се, че силите му се връщат, макар и по-бавно, отколкото се беше надявал. Може би щеше да е добре да си вземе бастун със скрита в него сабя като на комодор Куделка вместо това бабешко нещо. Изправи се на крака, размаха войнствено бастуна и кавалерски предложи свития си лакът на Екатерин. Тя го хвана леко под ръка, макар да си личеше, че е готова да го подкрепи, в случай че тръгне да се свлича в краката й. Двойните врати се отвориха със замах към голямото старо преддверие с черно-белите плочки.

Чакаше ги цяла тълпа, предвождана от висока жена с червена коса и щастлива усмивка. Графиня Корделия Воркосиган прегърна най-напред снаха си, моля ви се! Белокос набит мъж се приближи откъм малкото фоайе вляво — лицето му светеше от радостно очакване — и се нареди на опашката пред Екатерин, преди да обърне внимание и на сина си, Ники изтопурка по витото стълбище и се хвърли в ръцете на майка си, даже отвърна на силната й прегръдка почти без следа от смущение. Момчето беше пораснало поне с три сантиметра за последните два месеца. Когато се обърна към Майлс и изкопира ръкостискането на графа със страховита решителност на голям човек, Майлс откри, че му се налага да вдигне очи, за да погледне в лицето доведения си син.

Всички гвардейци и прислужници стояха наоколо и се хилеха. Мама Кости, готвачката, която нямаше равна на себе си в столицата, бутна прекрасен букет цветя в ръцете на Екатерин. Графинята предаде дословно малко несръчните, но искрени поздрави по повод предстоящото им родителство, изказани от брата на Майлс, Марк, който довършваше образованието си на колонията Бета, както и едно много по-красноречиво поздравително послание от баба му Нейсмит, също на Бета. По-големият брат на Екатерин, Уил Ворвейн, който незнайно как също присъстваше, се бе заел да заснеме цялата церемония по посрещането.

— Поздравления — казваше на Екатерин вицекрал граф Арал Воркосиган — за добре свършената работа. Би ли приела нова? Сигурен съм, че Грегор ще ти намери място в дипломатическия корпус след това ти постижение, стига само да поискаш.

Тя се засмя.

— Мисля, че вече си имам три или четири дългосрочни задачи. Попитай ме пак след, ами, след двайсетина години. — Погледът й се плъзна към стълбището, водещо към горните етажи, и, най-важното, към детската стая.

Графиня Воркосиган улови погледа й и каза:

— Всичко е готово и ви чака, само кажете.

След като се поизмиха по най-скоростен начин в апартамента си на втория етаж, Майлс и Екатерин тръгнаха по гъмжащия от прислуга коридор за срещата в тесен семеен кръг, която щеше да се състои в детската стая. Присъстваше и родилният екип, разбира се — акушерът, двама медтехници и един биомеханик — така че малката стая с изглед към задната градина се оказа претъпкана. Раждането щеше да е кажи-речи толкова публично, колкото и онези, които е трябвало да изтърпяват нещастните императорски съпруги от старите исторически хроники, само дето Екатерин имаше предимството да е права, облечена и с ненакърнено достойнство. Пълна мяра радостно вълнение и нито следа от кръвта, болката и страха. Майлс реши, че одобрява.

Двата репликатора бяха свалени от стойките си и чакаха един до друг на масата. Единият медтехник тъкмо прибираше малката дренажна тръбичка, с която беше човъркал нещо по единия от тях.

— Да започваме ли? — попита акушерът.

Майлс погледна родителите си.

— Как сте го направили вие двамата навремето?

— Арал вдигна едната скоба — каза майка му, — а аз вдигнах другата. Дядо ти, генерал Пьотър, кръжеше заплашително край вратата, но по-късно възгледите му придобиха нова широта. — Майка му и баща му си размениха по една веща усмивка и Арал Воркосиган поклати тъжно глава.

Майлс погледна към Екатерин.

— На мен ми звучи добре — каза тя. — Очите й грееха. Сърцето на Майлс изпърха при мисълта, че той й е дал това щастие.

Приближиха се до масата. Екатерин я заобиколи и техниците побързаха да й направят място. Майлс подпря бастуна си на ръба, сложи едната си ръка на масата за опора, а другата вдигна едновременно с Екатерин. Скобите се отвориха с двойно изщракване. Преместиха се при втория репликатор и повториха процедурата.

— Така — прошепна Екатерин.

Наложи се да се дръпнат назад и да наблюдават с неоправдана тревога действията на акушера, който вдигна първия капак, отстрани обменните тръбички, сряза околоплодния мехур и извади на бял свят розовото, гърчещо се бебе. Няколко напрегнати секунди, докато почисти дихателните пътища и обработи пъпната връв. Майлс си пое отново дъх чак когато го направи и малкият Арал-Александър, после примигна да изгони сълзливата мъгла от миглите си. Отпусна се, като видя, че и баща му си бърше очите. Графиня Воркосиган стисна здраво полите си, насилвайки инстинкта си на баба и жадните си ръце да си изчакат реда. Ръката на графа върху рамото на Ники се стегна забележимо, а Ники вирна брадичка и се ухили. Уил Ворвейн обикаляше около тях и търсеше най-добрия ъгъл за снимки, докато по-малката му сестра не превключи на най-твърдия си глас със запазената марка на лейди Екатерин Воркосиган и не спря опитите му за театрална режисура. Той, изглежда, се стресна и послушно отстъпи назад.

По някакво мълчаливо съгласие Екатерин беше първа. Взе в ръце новородения си син и изчака новородената й и първа дъщеря да се появи от втория репликатор. Майлс се подпря на бастуна си до лакътя й, очите му изпиваха невероятната гледка. Бебе. Истинско бебе. Негово. Смятал беше, че децата му изглеждат достатъчно реални, когато бе докосвал репликаторите, в които растяха. Сега обаче беше съвсем различно. Малкият Арал-Александър беше толкова малък… Примигна и се протегна. Дишаше, наистина дишаше и дори примлясна доволно с мъничките си устни. Имаше си и значително количество черна коса… Беше прекрасно. Беше… страшно.

— Твой ред е — каза Екатерин и му се усмихна.

— Аз… аз май ще е по-добре първо да седна. — Строполи се в един фотьойл, който някой предвидливо побърза да прибута към него. Екатерин тикна увития в одеялце вързоп в паникьосаните му ръце. Графинята кръжеше над облегалката на фотьойла като обхваната от майчински чувства орлица.

— Толкова е малък…

— Какво?! Четири кила и сто! — възмути се майка му. — Бабиното боксьорче. Ти беше наполовина колкото него, когато те извадиха от репликатора. — И продължи да описва каква жалка мишка е бил Майлс в онзи момент, а Екатерин направо попиваше подробностите.

Мощен крясък откъм масата в репликаторите стресна Майлс и той вдигна нетърпеливо очи. Хелен-Наталия обяви на всеослушание появата си, като размахваше юмручета и врещеше. Акушерът довърши прегледа и побърза да я пъхне в протегнатите ръце на майка й. Майлс проточи врат. Тъмните влажни кичури на Хелен-Наталия щяха да станат червеникавокестеняви, когато изсъхнеха, сигурен беше.

Бебетата бяха две, така че всички, копито си чакаха реда да ги подържат, щяха да го дочакат рано или късно, реши Майлс, докато поемаше все още крещящата Хелен-Наталия от ухилената й майка. Другите можеха да почакат още малко. Впери поглед в двете вързопчета, които изпълваха скута му, и ги загледа с чувство на космическо недоумение.

— Направихме го — промълви той на Екатерин, приседнала на страничната облегалка на фотьойла. — Защо никой не ни спря? Защо няма повече изисквания за това нещо? Кой нормален глупак би натоварил мен с грижите за едно бебе? За две бебета?

Веждите й се събраха и тя го погледна съчувствено, но и с усмивка.

— Не се шашкай. Седя си тук и си мисля, че изведнъж единайсетте години ми се струват много по-дълъг период, отколкото съм си давала сметка досега. Не помня нищо за бебетата.

— Сигурен съм, че ще си припомниш. Постепенно. Като, хм, като да летиш със скутер например.

Беше се смятал за последната брънка на човешката еволюция. А ето че сега внезапно се бе почувствал по-скоро като липсващото звено. „Мислех, че знам всичко. Определено не съм знаел нищо.“ Как собственият му живот го беше изненадал така, така тотално се беше преобърнал? Из главата му се бяха въртели стотици планове за бъдещето на тези мънички същества, видения, изпълнени с надежда и страхове, със смях и сълзи. За миг само на всичко това се сложи точка. „Нямам никаква представа в какво ще се превърнат тези двамата.“

После дойде ред на всички останали — на Ники, на графинята, на графа. Майлс изгледа завистливо баща си, който вещо нагласи бебето на рамото си. Хелен-Наталия дори спря да крещи, когато се озова там, като понижи децибелите до общ шумов фон на принципно недоволство.

Екатерин пъхна ръка в неговата и я стисна силно. Беше като свободно падане в бъдещето. Той също стисна ръката й и се понесе натам.