Бурята на века

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

(Започваме с монтаж от сцени от Първа част, който завършва с образа на стръвното лице на Линож, насложено върху кръстовището в центъра на града.)

1 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДА — НОЩ.

Бурята е в апогея на яростта си — снегът вали тъй бясно, че сградите приличат на привидения. Пред витрините на магазините по главната улица се издигат огромни преспи.

Когато лицето на Линож започва да избледнява, долавяме тих ЗВУК, който постепенно се усилва и накрая достига своя максимум. Това е сигналът за извънредна ситуация — два къси и един дълъг, повтарящи се отново и отново.

По главната улица се точи върволица от светлинки и се чува шум на двигатели — народът се стича към кметството.

2 ЕКСТ. ТРОТОАРЪТ НА ГЛАВНАТА УЛИЦА, С ФЪРД АНДРЮС — НОЩ.

Той си пробива трескаво път през снега, като залита, подхлъзва се, пада и отново се надига. Дори не се опитва да заобикаля преспите, а упорито крачи директно през тях. Приближава се до групичка от пет-шест души, които се придвижват на ски към кметството. Един от тях е Бил Туми.

БИЛ ТУМИ: Ей, Фърд, къде има пожар?

Заради тази реплика и естеството на работата на Фърд (на гърба на парката му има голяма емблема с надпис ДОБРОВОЛЧЕСКА ПОЖАРНА КОМАНДА — ЛИТЪЛ ТОЛ) приятелите на Бил едва не падат от смях. Да ви кажа право, не се изисква много да разсмееш островитяните, а и тези момчета определено имат нужда да се разтоварят малко в нощ като тази.

Фърд изобщо не ги забелязва. Запъхтян и зачервен, той продължава да си пробива път през снега, устремен към кметството.

3 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — НОЩ.

Макар и със спуснати жалузи против буря, магазинът не изглежда никак защитен. Верандата е затрупана под снега, а капаците на прозорците тракат като кастанети. Пикапът на Питър Годсоу и малката кола на Моли приличат на заснежени хълмчета; така или иначе, поне Питър никога вече няма да кара своя автомобил.

4 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.

Камерата ни показва Хач на същото място, където го оставихме в края на Първата част — да се взира като хипнотизиран във висящите крака на Питър Годсоу. На земята се вижда прекатуреният стол, на който Питър се покачи, за да надене примката на врата си.

5 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИСТА НА ГЪРДИТЕ НА ПИТЪР В БЛИЗЪК ПЛАН.

Целият лист е изпъстрен с думите: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, повторени отново и отново сред множество рисунки на танцуващи бастунчета. А най-отгоре е изписано — с такива огромни печатни букви, че сякаш крещят — следното:

6 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Хач отмества поглед от висящите крака на Питър и се обръща към Линож, който си седи в килията във все същата неизменна поза. Ехидно усмихнатото му лице ни наблюдава от рамката на раздалечените му колене. Очите на Линож отново изглеждат нормални, обаче въпреки това излъчват нещо кръвожадно, хищническо. Да, той е заключен зад решетките, но колко смешна изглежда тази килия с дървения си под и самоделно заварените метални пръти! Хач бавно започва да осъзнава, че не арестантът, а той всъщност е в беда, защото е затворен в кабинета заедно с този тигър в човешки облик. И не само той — целият град всъщност е в беда.

Загледан в Линож и осенен от всички тези мисли, Хач неусетно започва да губи самообладание.

ХАЧ: Какво си ме зяпнал? (Никакъв отговор от Линож.) Ти ли го накара да го направи? Ти ли го накара да напише тези неща и да се обеси? Ти ли беше?

Линож не казва нищо. Само си седи и се взира в Хач. На Хач вече му идва в повече. Той се обръща към вратата. Отначало се опитва да върви спокойно, но явно не може да се сдържи и изведнъж се хвърля към изхода. Сграбчва дръжката, завърта я, отваря вратата… и ненадейно се сблъсква с някаква фигура, застанала до щанда за месо. Тя го хваща и Хач започва да крещи.

7 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО И ПИПА ХАЧЪР (СЪС ЗАВЪРЗАНИ ОЧИ) В БЛИЗЪК ПЛАН.

В едната си ръка Пипа държи магарешка опашка (навита на руло кърпичка със затъкната в нея игла) и бавно се приближава към закачения на стената лист хартия. Там Моли Андерсън е нарисувала усмихнато магаренце. Около Пипа са се събрали всички малчугани от детската градина на Моли (всъщност всички без един, защото Франк Брайт спи на едно легло наблизо). Децата следят всяко движение на Пипа и ентусиазирано викат ТОПЛО! или СТУДЕНО! при опитите ѝ да забоде опашката на правилното място. Тук са Ралфи, Дон Бийлс, Хари Робишо, Хайди Сейнт-Пиер, Бъстър Карвър и Сали Годсоу, която вече е осиротяла, но още не го знае.

На заден план виждаме Кат Уидърс, Мелинда Хачър и Линда Сейнт-Пиер, които оправят леглата. Недалече от тях, с няколко ката одеяла на ръце, стоят Джордж Кърби, Хенри Брайт и Роби Бийлс. Кметът не изглежда никак доволен от тази си роля.

Карла Брайт отива при Моли, която отговаря за децата.

КАРЛА: Вечерни занятия, а?

МОЛИ: По-скоро развлечения. Но веднага щом заспят, мисля да…

Пипа най-накрая успява да постави опашката някъде около задните части на магарето.

МОЛИ (продължава): … мисля да докопам най-близкия алкохол и да го пресуша до дъно.

КАРЛА: Аз ще ти налея.

ДОН БИЙЛС: Искам да съм следващият!

МОЛИ (обръща се към Карла): Договорихме се.

Тя маха превръзката от очите на Пипа и я слага на Дон.

8 ИНТ. ГОРНИЯТ ЕТАЖ НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Фърд Андрюс нахълтва през вратата — целият е покрит със сняг, а в очите му блести див пламък.

ФЪРД (крещи с цяло гърло): Лойд Уишман е мъртъв!

Изведнъж всички замлъкват и всичко спира. Четирийсет-петдесет лица се обръщат към Фърд. В средата на групата стои Урсула Годсоу с нейната папка.

9 ИНТ. СУТЕРЕНЪТ НА КМЕТСТВОТО.

Децата все още се забавляват, надавайки викове ТОПЛО! или СТУДЕНО!, докато Дон Бийлс се мъчи да уцели точното местоположение на опашката, но всички възрастни са вдигнали глави към горния етаж, където е проехтял крясъкът на Фърд. Роби Бийлс захвърля купчината одеяла, която държи, и се втурва нагоре по стълбите.

10 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.

Изплашен, Хач трескаво се брани от неведомия силует, докато не чува…

МАЙК: Успокой се, Хач! Стига! Престани!

Хач най-сетне осъзнава, че пред него всъщност стои Майк, и ужасът му се заменя от облекчение. Той прегръща силно Майк и само дето не обсипва лицето му с целувки.

МАЙК: Какво, по дяволите…

В този миг Майк поглежда над раменете на Хач и изтръпва. На лицето му се изписват недоумение и потрес. Той отстранява внимателно Хач и бавно се приближава до висящото тяло. Известно време го гледа безмълвно… след което отмества очи към Линож. Линож му се усмихва.

11 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФОАЙЕТО НА КМЕТСТВОТО, С ФЪРД — НОЩ.

ФЪРД: Лойд Уишман се е самоубил! Разполовил си е лицето с брадва. Господи, какъв ужас! Навсякъде има кръв!

Роби се качва по стълбите. Жена му Сандра (дребничка и невзрачна) се опитва да го хване за рамото — навярно в търсене на подкрепа. Той обаче отмята ръката ѝ, без дори да я погледне (както обикновено се държи с нея), и се втурва при Фърд.

ФЪРД: Никога през живота си не съм виждал нещо такова! Разплескал си е мозъка! И е надраскал някакви неразбираеми работи върху една от новите коли…

РОБИ (сграбчва го и го разтърсва): Я се стегни, Фърд! Вземи се в ръце!

Фърд спира да бръщолеви и внезапно се умълчава. В кметството се възцарява такава тишина, че муха да бръмне, ще се чуе. Отвън, естествено, бурята не спира да вилнее. Очите на Фърд се пълнят със сълзи.

ФЪРД: Роби, защо Лойд би разсякъл главата си на две? Нали щеше да се жени през пролетта?

12 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.

ХАЧ: Отидох за малко до тоалетната и да си взема кафе… Нищо му нямаше, изглеждаше си съвсем нормален… Онзи обаче не спираше да го гледа… както змия гледа птичка… И той… той…

Майк се вглежда изпитателно в Линож. Линож не отмества поглед.

МАЙК: Какво му направи?

Никакъв отговор. Майк отново се обръща към Хач.

МАЙК: Помогни ми да го свалим долу.

ХАЧ: Майк… Не знам дали ще мога да го направя.

МАЙК: Ще можеш.

Хач му хвърля умоляващ поглед.

ЛИНОЖ (с меден глас): Пуснете ме и аз ще ти помогна, Майкъл Андерсън.

Майк поглежда първо към него, после към Хач, който е пребледнял и плувнал в пот. Накрая Хач си поема дълбоко въздух и кимва.

ХАЧ: Окей…

13 ЕКСТ. ЗАД МАГАЗИНА — НОЩ.

Към товарната рампа зад супермаркета се приближава малък снегомобил, от който слизат двама души с дебела зимна екипировка. Носят пушки през рамо. Това са Кърк Фрийман и Джак Карвър, които идват да застъпят следващата смяна. Качват се по стъпалата.

14 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Майк и Хач тъкмо са покрили трупа на Питър с одеяло, под което стърчат рибарските му ботуши, когато се чува блъскане по вратата. Хач ахва и се хвърля към бюрото, където — до предсмъртното послание на самоубиеца — лежи револверът. Майк обаче го сграбчва за ръката.

МАЙК: Успокой се, Хач.

После отива до вратата и я отваря. Кърк и Джак влизат вътре; заедно с тях в помещението нахлуват куп снежинки и леден вятър. Новодошлите изтръскват обувките и дрехите си от снега.

КЪРК ФРИЙМАН: Ето ни, точно навреме, с буря или без буря… (Изведнъж забелязва покрития с одеяло труп.) Майк, кой е това?

ДЖАК КАРВЪР (внезапно му призлява): Питър Годсоу. Това са неговите ботуши.

Джак се обръща към Линож. Кърк проследява погледа му. Още не са вникнали в ситуацията, но инстинктивно разбират, че това не се е случило без намесата на Линож. Усещат силата му.

Радиостанцията в ъгъла ненадейно напомня за себе си с противно изпращяване.

УРСУЛА (глас зад кадър): … айк… обади се, Майк Ан… имаме про… кметството… Лойд Уиш… спеш… случай…

Майк и Хач се споглеждат тревожно. Какво ли още се е случило? Майк се втурва към радиостанцията и вдига микрофона.

МАЙК: Урсула, повтори! Повтори, моля те, и говори бавно! Антената на покрива замина и едва те чувам. Какъв спешен случай?

Пръстът му пуска бутона. Напрегната пауза. Хач се пресяга и увеличава силата на звука. Пращенето се усилва, последвано от думите на Урсула.

УРСУЛА (глас зад кадър): … ойд… шман… Фърд каза… Роби Бийлс… Хенри Брайт… уваш… ли ме?

На Майк внезапно му хрумва идея.

МАЙК (обръща се към Хач): Хач, пробвай да приемеш съобщението от джипа! Разбери какъв е проблемът и веднага ела да ни кажеш.

ХАЧ: Добре.

Той тръгва към вратата, но изведнъж се спира.

ХАЧ: Ще се оправите ли?

МАЙК: Нали е затворен?

Хач, изглежда, се съмнява в това, обаче излиза.

КЪРК ФРИЙМАН: Майк, имаш ли някаква представа какво точно става тук?

Майк вдига ръка, сякаш иска да каже: „После ще го обсъждаме“. Изважда от джоба си пачката със снимки, които е направил в къщата на Марта Кларъндън. Прелиства ги, докато не намира онази с надписа над вратата. Оставя я до листа, който Хач е свалил от гърдите на Питър Годсоу. Надписите са идентични — дори рисунките на бастунчетата изглеждат еднакви.

ДЖАК КАРВЪР: Какво става тук, за бога?

Майк тъкмо понечва да вдигне очи, когато съзира нещо друго.

15 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЕКРАНА НА ЛАПТОПА НА ХАЧ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА МАЙК.

Всички квадратчета от кръстословицата на Хач са запълнени с вариации на ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА. А в черните полета се виждат рисунки на бастунчета.

16 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

МАЙК: Проклет да съм, ако знам.

17 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО, С УРСУЛА — НОЩ.

Тя се мъчи с всички сили да се свърже с Майк. Зад нея са застанали няколко мъже и жени с угрижени лица, сред които се виждат Сандра Бийлс и Карла Брайт.

УРСУЛА: Майк, чуваш ли ме?

Моли, която също изглежда разтревожена (и в това няма нищо чудно), си пробива път през насъбралите се хора.

МОЛИ: Не можеш ли да се свържеш с него?

УРСУЛА: Вятърът е изтръгнал всички антени! И тук… И там… Из целия остров!

ХАЧ (глас зад кадър, дочуващ се на фона на силни смущения): Урсула, тук е Хач. Чуваш ли ме? Обади се!

УРСУЛА: Чувам те. Ти чуваш ли ме, Алтън Хачър?

ХАЧ (глас зад кадър): Малко прекъсваш, но е доста по-добре отпреди. Какъв е проблемът?

УРСУЛА: Фърд Андрюс твърди, че Лойд Уишман се е самоубил в пожарната…

ХАЧ (глас зад кадър): Какво?

УРСУЛА: … само дето никога не съм чувала за подобно самоубийство… Според Фърд Лойд сам си разцепил главата с пожарникарската брадва. Роби Бийлс и Хенри Брайт отидоха да проверят на място. Както се изрази Роби — да направят оглед на местопрестъплението.

ХАЧ (глас зад кадър): И ти ги остави да отидат?

Карла взема микрофона от Урсула.

КАРЛА: Нямаше начин да спрем Роби. Той насила завлече мъжа ми да отиде с него! Ами ако там има някой? Къде е Майк? Искам да говоря с него!

18 ИНТ. ВЪТРЕ В СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С ХАЧ.

Хач седи зад волана с микрофон в ръка и разсъждава над това, което току-що е чул. Повече от ясно е, че събитията са излезли извън контрол, и Хач няма никакви илюзии по този въпрос. Накрая той вдига микрофона към устните си.

ХАЧ: Обаждам се от служебния джип — Майк е в кабинета. С човека, който… когото арестувахме.

КАРЛА (глас зад кадър, съпроводен от ужасно пращене): Незабавно му кажи, че трябва спешно да дойде при нас!

ХАЧ: Ами… виж сега, тук също имаме проблем.

19 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Моли изтръгва микрофона от ръцете на Карла.

МОЛИ: Майк добре ли е, Хач? Кажи ми истината.

20 ИНТ. ВЪТРЕ В СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С ХАЧ.

От гърдите на Хач се отронва въздишка на облекчение. Поне на този въпрос има задоволителен отговор.

ХАЧ: Той е добре, Мол. Нищо не му се е случило. Слушай, трябва да му предам съобщението. Говоря от служебния джип.

Хач оставя микрофона с изражение на облекчение и загриженост. Отваря вратата и излиза сред вилнеещата буря. Майк е паркирал джипа до пикапа на Годсоу и когато Хач поглежда напред, вижда призрачното лице на Линож, което му се усмихва от шофьорското място. Очите на Линож са непроницаемо черни.

Хач възкликва уплашено и отстъпва назад. Когато отново поглежда към пикапа, там няма никого. Навярно му се е сторило, че вижда Линож. Хач тръгва към стъпалата на верандата и внезапно се обръща, все едно се мъчи да разбере дали зад гърба му се прокрадва някой. Навън е пусто. Хач продължава напред.

21 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Линож се усмихва. Много добре знае какво е видял Хач зад предното стъкло на пикапа на Годсоу.

22 ЕКСТ. СГРАДАТА НА ПОЖАРНАТА — НОЩ.

Вратата на пожарната зее отворена — в бързината да се махне колкото се може по-бързо оттук, Фърд е пропуснал да я заключи. Аварийното осветление в гаража хвърля отблясъци върху снега.

Проблясват фарове и се чува двигателят на приближаващ се снегомобил. Когато спира, от страната на шофьора излиза Роби, а от съседната врата — Хенри Брайт.

ХЕНРИ: Виж, Роби, не знам дали това е редно…

РОБИ: Редно или не, не можем да си позволим да чакаме Андерсън. Някой трябва да свърши тази работа, нали, и ние се оказахме най-близо до мястото на произшествието. Хайде, идвай!

И Роби се отправя към вратата с решителни крачки. Хенри Брайт се колебае за момент, след което тръгва подире му.

23 ИНТ. ГАРАЖЪТ НА ПОЖАРНАТА.

Роби е застанал до едната пожарна кола. Свалил си е качулката и отново е изгубил съществена част от високомерието и авторитета си. Малкият му револвер виси в едната му ръка с насочено към земята дуло. Двамата с Хенри се споглеждат притеснено. Взират се в кървавите следи, които Фърд е оставил по време на паническото си бягство.

Личи си, че в момента и Роби, и Хенри съжаляват за прибързаното решение да дойдат тук. Те заобикалят задницата на пожарния автомобил.

24 ИНТ. РОБИ И ХЕНРИ.

В момента, в който заобикалят пожарната кола, очите им се разширяват, а лицата им се сгърчват от отвращение. Хенри се хваща с две ръце за устата, обаче това не му помага особено. Кметът се превива надве, излиза от кадър и чуваме звук от повръщане. (Нещо като звук от музика, само че по-силен.)

Роби се взира в:

25 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОКЪРВАВЕНАТА ПОЖАРНИКАРСКА БРАДВА ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ.

Брадвата лежи на пода — до ботушите на Лойд Уишман. Камерата пълзи нагоре по пожарната кола и ни показва изписаните с кървавочервена боя думи: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.

26 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ БИЙЛС В БЛИЗЪК ПЛАН.

Очите на Роби са неимоверно разширени, сякаш ще изскочат от орбитите си. По изражението му виждаме, че вече напуска страната на първоначалния шок и страх и навлиза във владенията на паниката, където се вземат възможно най-лошите решения.

27 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ АТЛАНТИК СТРИЙТ — НОЩ.

Воят на бурята ехти с ужасяваща сила. Чуваме мощен трясък и едно дърво рухва с грохот на улицата, стоварвайки се върху една паркирана кола. Ситуацията продължава да се влошава.

28 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Джак Карвър и Кърк Фрийман наблюдават Линож, сякаш са неспособни да отделят взор от него. Майк все още стои до бюрото и се взира в зловещата кръстословица на екрана на лаптопа. Все още държи в ръка направените в дома на Марта Кларъндън снимки. Когато Джак прави крачка към килията, Майк проговаря, без да поглежда към него.

МАЙК: Не го доближавай.

Джак веднага се спира с гузен вид. В този момент — през вратата, водеща към магазина, а не през задния вход — в кабинета влиза Хач. При всяка своя стъпка той изтръсква снега от дрехите си.

ХАЧ: Урсула каза, че Дойд Уишман лежи мъртъв в пожарната.

КЪРК ФРИЙМАН: Мъртъв? Ами Фърд?

ХАЧ: Фърд е този, който го е намерил. Твърди, че става дума за самоубийство. Стори ми се, че Урсула се бои да не се окаже убийство. Майк… Роби Бийлс взел Хенри Брайт със себе си и двамата тръгнали натам. Да направят оглед на местопрестъплението, както ѝ казал Роби.

При тези думи Джак Карвър се хваща за челото. Реакцията на Майк е по-сдържана. Той запазва хладнокръвие и трескаво разсъждава над току-що получената информация.

МАЙК: Дали улиците все още са проходими? Как смяташ?

ХАЧ: Ако си с четири по четири, да. Но само до полунощ. След това…

Хач вдига рамене, сякаш иска да каже: „Кой знае?“.

МАЙК: Добре, тогава вземи Кърк и отидете в пожарната. Намерете Роби и Хенри, заключете и се върнете тук. Отваряйте си очите на четири! (Хвърля продължителен поглед на Линож.) Междувременно ние ще наглеждаме нашето ново приятелче… Нали, Джак?

ДЖАК: Не мисля, че това е добър план…

МАЙК: Дори да не е, все пак е някакъв план. При това единственият ни план.

Никой не изглежда особено ентусиазиран, обаче Майк е шефът. Хач и Кърк Фрийман излизат, закопчавайки догоре шубите си. Джак отново се е вторачил в Линож.

Когато вратата се затваря подире им, Майк отново започва да прехвърля снимките. Ненадейно пръстите му застиват, а той се взира в…

29 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛАРОИДНАТА СНИМКА НА КРЕСЛОТО НА МАРТА — В ЕДЪР ПЛАН.

Окървавено и зловещо като стар електрически стол, креслото е съвършено празно. Пръстите на Майк продължават да прелистват фотографиите, спирайки се на следващата снимка на креслото. И на нея то е абсолютно празно.

30 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК В БЛИЗЪК ПЛАН.

Той е изненадан и объркан. Спомня си.

31 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА — С МАЙК (РЕТРОСПЕКЦИЯ).

Майк тъкмо е дръпнал завесите и е притиснал долните им краища с една маса. После се обръща към креслото на Марта, вдига фотоапарата и снима.

32 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЪЛЧАТА ГЛАВА НА БАСТУНА В ЕДЪР ПЛАН (РЕТРОСПЕКЦИЯ).

Тя се зъби хищно насреща ни — досущ като призрачен вълк, озарен от мълниите на гръмотевична буря.

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.

33 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С МАЙК.

Майк е наредил една до друга снимките на креслото на Марта.

МАЙК: Няма го.

ДЖАК: Кое го няма?

Майк не му отговаря. Прехвърля снимките и изважда още една. На нея се вижда посланието, написано с кръвта на Марта, както и разкривената рисунка на бастун. Майк бавно вдига глава и поглежда към Линож.

34 ИНТ. ЛИНОЖ.

Той килва глава настрани и притиска показалец към брадичката си като срамежлива девойка. На устните му потрепва загатната усмивка.

35 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Майк се приближава към килията. Докато пристъпва натам, взема един стол, на който да седне, но нито за миг не отделя очи от Линож. Снимките са все още в ръката му.

ДЖАК (плахо): Нали ми каза да не се доближавам до него…

МАЙК: Ако ме сграбчи, застреляй го. Револверът е на бюрото.

Джак поглежда натам, обаче не прави никакъв опит да вземе оръжието. Личи си, че е уплашен не на шега.

36 ЕКСТ. ГРАДСКИЯТ ПРИСТАН И КЕЙОВЕТЕ — НОЩ.

Бушуващият океан не е оставил почти нищо от тях.

37 ЕКСТ. КУЛАТА НА ФАРА — НОЩ.

Тя се издига като побеляла игла насред пелената от сняг, а голямото ѝ светещо око не спира да се върти. Вълните се разбиват с грохот в подножието ѝ и вдигат фонтани от морска пяна и пръски.

38 ИНТ. АПАРАТНАТА НА ФАРА — НОЩ.

Контролната зала е напълно автоматизирана и поради тази причина вътре няма жива душа. Най-различни светлинни примигват и проблясват, вятърът вие и показанията на анемометъра34 варират между двайсет и два35 и трийсет метра в секунда36. Чуваме как цялата кула проскърцва и стене. Морската пяна залива прозорците и по стъклата се стичат капчици.

39 ЕКСТ, КУЛАТА НА ФАРА — НОЩ.

Огромна вълна — чудовище от сорта на онази, която отнесе склада на Питър Годсоу — се стоварва върху вдадения в океана нос, където се издига фарът, и едва не го залива целия.

40 ИНТ. АПАРАТНАТА НА ФАРА — НОЩ.

Няколко прозореца се чупят с трясък и водата нахлува в контролната зала, заливайки апаратурата. После водата се оттича и ние виждаме, че всички прибори функционират… Засега.

41 ЕКСТ. ВРАТАТА НА ПОЖАРНАТА — НОЩ.

Роби Бийлс и Хенри Брайт излизат навън, превити почти надве, за да се предпазят от виелицата. Това определено не са онези мъже, които съвсем неотдавна влязоха вътре… особено Роби. Кметът изглежда съкрушен. Той изважда голяма връзка ключове от джоба си (заради естеството на работата си той разполага с ключове почти за всяка врата, която има ключалка на този остров) и започва да търси онзи за пожарната. Пръстите му треперят. Хенри го докосва неуверено по рамото. Двамата трябва да викат, за да могат да се чуят.

ХЕНРИ: Не трябва ли да проверим и на горния етаж? Да видим дали някой друг не е…

РОБИ: Това не е наша работа, а на полицая.

Роби вижда погледа на Хенри, в който се чете нещо от сорта на: „Сега друга песен запя“, но не променя решението си. След онова, с което се сблъскаха тук, никой не може да го накара да се качи горе, а най-малко пък — Хенри Брайт. Кметът най-сетне намира необходимия ключ и го пъха в ключалката, заключвайки пожарната.

РОБИ: Удостоверихме, че жертвата е мъртва, и обезопасихме местопрестъплението. Това е достатъчно. Сега да тръгваме, преди…

ХЕНРИ (мърмори педантично): Всъщност така и не проверихме дали действително е мъртъв. Нито пулса му напипахме, нито…

РОБИ: Целият му мозък беше разпилян по каросерията на пожарна кола номер две, за какъв дявол искаш да му търсиш пулса?

ХЕНРИ: Ами ако горе все пак има някой? Примерно Джейк Чивиело или Дуейн Пълсифър…

РОБИ: Единствените две имена, написани на дъската за дежурства, бяха „Фърд Андрюс“ и „Лойд Уишман“. Ако там наистина се спотайва някой, нищо чудно да е приятелче на оня Линож, а аз не искам да се изпречвам на нито един от приятелите му, ако не възразяваш! Хайде да тръгваме!

Роби сграбчва Хенри за ръката и на практика го повлича към снегомобила. Запалва двигателя и нетърпеливо форсира мотора, докато чака Хенри да се намести до него. После рязко прави обратен завой и се насочва надолу по улицата.

В този момент от снежната завеса на виелицата изниква караният от Хач служебен джип. Роби свърва настрани, опитвайки се да мине покрай него, но Хач предугажда намеренията му и му прерязва пътя.

42 ЕКСТ. СНЕГОМОБИЛЪТ И СЛУЖЕБНИЯТ ДЖИП — НОЩ.

Хач излиза от джипа с прожектор в ръка. Роби отваря вратата на снегомобила и се подава навън. Щом вижда Хач, отново възвръща съзнанието за непоклатимия си авторитет. Заради бурята всички крещят с пълно гърло, за да се чуят.

РОБИ: Махни се от пътя, Хачър. Ако искаш да говорим, ела в кметството!

ХАЧ: Майк ме изпраща. Иска да дойдеш в полицейския кабинет. Ти също, Хенри.

РОБИ: Опасявам се, че няма как да стане. Жените и децата ни чакат в кметството. Ако Майк иска по-късно да застанем на пост, няма проблем. Но точно сега…

ХЕНРИ: Лойд Уишман е мъртъв… И има нещо, написано на каросерията на пожарната кола. Ако е предсмъртно писмо, значи, е най-откаченото предсмъртно писмо, за което съм чувал.

Кърк също излиза от служебния джип, придържайки шапката си с двете си ръце.

КЪРК: Хайде, да тръгваме! Намерихте къде да се разправяте…

РОБИ (раздразнено): Съгласен съм. Да оставим спора за кметството, където няма да мръзнем и да се надвикваме.

Той понечва да затвори вратата на снегомобила, обаче Хач сграбчва дръжката и не му позволява да го стори.

ХАЧ: И Питър Годсоу е мъртъв. Обесил се е. (Пауза.) Той също е оставил много шантаво предсмъртно писмо.

Роби и Хенри буквално онемяват.

ХАЧ: Майк ми нареди да те взема, Роби Бийлс, и точно това смятам да направя. Сега идвате с нас в магазина. И никакви възражения повече.

ХЕНРИ (обръща се към Роби): По-добре да идем с тях.

КЪРК: Точно така. Хайде, побързайте!

ХЕНРИ: Питър Годсоу… мили боже, защо?

Роби е принуден да направи нещо, което не е искал, и това го изкарва от кожата му. Той се усмихва злобно на Хач, който продължава да стои все така невъзмутимо и решително до него.

РОБИ: Ти си тоя, който не спира да закача разни простотии по манекена ми! Да не си мислиш, че не знам?

ХАЧ: По-късно можем да поговорим за това, ако е толкова важно за теб. Сега обаче всички сме изправени пред голям проблем… и не става въпрос само за бурята. Не мога да те накарам да помагаш, ако сам не го искаш, обаче знай едно — когато всичко това приключи, хората ще знаят как си постъпил в трудния за всички момент.

ХЕНРИ: Аз идвам, Хач.

КЪРК: Добро момче!

Хенри отваря своята врата и понечва да излезе от снегомобила, за да отиде при Кърк и Хач. Обаче Роби го хваща за шубата и го дръпва назад.

РОБИ: Добре… но няма да го забравя.

ХАЧ: Твоя работа. Заключихте ли?

РОБИ (презрително): Разбира се. За глупаци ли ни смяташ?

На Хач му се иска да му отговори, обаче сам си е казал, че трябва да бъде максимално дипломатичен. Ето защо само кимва и се отправя към джипа, а лъчът на прожектора му изрязва дъги сред падащия сняг. Хенри отново отваря вратата на снегомобила, за да извика подире му.

ХЕНРИ: Хач, може ли да се свържеш с кметството по радиото? Да кажеш на Карла и Санди, че сме добре?

Хач вдига палец в знак на съгласие и сяда зад волана на джипа. Дава газ и бавно обръща към магазина, вдигайки облаци сняг зад четирите задвижващи колела на машината. Снегомобилът, управляван от Роби, поема след тях.

43 ИНТ. ВЪТРЕ В СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С ХАЧ.

ХАЧ (говори по радиостанцията): Урсула? Там ли си, Урсула? Обади се, тук е Хач.

44 ИНТ. ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО.

Около Урсула се е събрала голяма тълпа от разтревожени хора. Сред тях се вижда Фърд Андрюс — свалил е връхната си дреха, загърнал се е с одеяло и пие чай. Забелязваме още Моли, Карла и Санди, до която стои Дон (навярно за подкрепа).

ХАЧ (глас зад кадър, дочуващ се на фона на силни смущения): … сула?… ади се… ач…

Урсула не отговаря. Само приближава микрофона към устните си и неспокойно оглежда стълпилите се хора, които се струпват все по-близо до нея, нетърпеливи да узнаят последните новини. Да, всички тези хора са нейни съседи, обаче…

Моли първа забелязва клаустрофобичната ѝ реакция и се обръща към множеството.

МОЛИ: Приятели, нека да дадем на Урсула възможност да си свърши работата. Направете малко място. Ако разберем нещо, веднага ще ви уведомим.

ТЕС МАРЧЪНТ: Хайде, отдръпнете се назад! Ако нямате какво да правите, слезте долу и гледайте прогнозата за развоя на бурята!

ЪПТОН БЕЛ: Не можем! Кабелната прекъсна.

В крайна сметка обаче народът се отдръпва и освобождава на Урсула малко пространство. Тя хвърля благодарствен поглед на Тес и Моли, след което натиска бутона за предаване.

УРСУЛА: Чувам те, но съвсем слабо, Хач. Говори бавно и високо. Край.

45 ИНТ. ВЪТРЕ В СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С ХАЧ.

ХАЧ: Роби и Хенри са добре. Исках само това да ви кажа. Край.

46 ИНТ. ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО — С УРСУЛА.

Сандра Бийлс и Карла Брайт въздъхват с облекчение. Дон, който не може дълго да седи мирен, ако няма играчки за чупене и деца, които да обижда, се изтръгва от майка си и хуква надолу по стълбите.

ДОН БИЙЛС (тананика си): Тате е добре! Той е кметът на града! Той е най-добрият! Никой не може да хвърля като него! Той продава застраховки за милиарди долари! Кой иска да се правим на маймуни?

УРСУЛА: Лойд Уишман наистина ли е мъртъв, Хач?

47 ИНТ. ВЪТРЕ В СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С ХАЧ.

Хач явно се колебае какво да ѝ каже. Споглежда се нерешително с Кърк Фрийман. Никаква помощ от Кърк. Определено е в затруднение — каква част от информацията да разкрие и каква да запази в тайна, по принцип си е работа на Майк. Поглежда в огледалото за обратно виждане, за да се увери дали снегомобилът още се движи зад тях.

ХАЧ: Ами… още не знам всичко по въпроса, Урсула. Кажи на Санди и Карла, че момчетата имат още малко работа. Майк ги извика в магазина. Край.

УРСУЛА (глас зад кадър, дочуващ се на фона на силни смущения): Защо ги е изви… зина? Още ли не е… ючен? Моли иска… разбере.

ХАЧ: Урсула, много лошо те чувам. Прекъсваш. По-късно пак ще се опитаме да се свържем с вас. Край.

Той оставя микрофона на стойката му с гузно облекчение. Усеща погледа на Кърк върху себе си и вдига рамене.

ХАЧ: По дяволите, откъде да знам какво трябва да им кажа! Нека Майк да си решава — нали за това му плащаме.

КЪРК: Аха. Пари за семки и няколко лотарийни билета.

48 ИНТ. МАЙК И ЛИНОЖ В ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — НОЩ.

Майк седи на стола, който е преместил до килията. Линож си е във все същата поза на нара — с облегнат на стената гръб и леко раздалечени колене. Двамата мъже се гледат един друг през решетките. На заден план, зад бюрото, се е разположил Джак Карвър, който не откъсва поглед от тях.

МАЙК: Къде е бастунът ти? (Никакъв отговор от Линож.) Ти носеше бастун — сигурен съм, че носеше — така че ми кажи къде е? (Никакъв отговор от Линож.) Сър, как изобщо се добра до острова? (Никакъв отговор от Линож.)

Майк вдига снимката с надписа над вратата в къщата на Марта.

МАЙК: „Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира.“ Ти ли го написа? Ти беше, нали? (Никакъв отговор.) И какво точно искаш?

Отново никакъв отговор… но нещо проблясва в очите на арестанта. Зловещата му усмивчица разкрива върховете на неестествено острите му зъби. Майк му дава време, изчаква го търпеливо, обаче въпросите му така и си увисват във въздуха.

МАЙК: Андре Линож. Очевидно си французин. Тук, на острова, имаме много хора от френски произход. Имаме Сейнт-Пиер… Робишо… Бизонет… (Никакъв отговор.) Какво се случи с Питър Годсоу? Имаш ли нещо общо със смъртта му? (Никакъв отговор.) Откъде знаеше, че той държи марихуана в склада си? Винаги съм го подозирал.

ЛИНОЖ: Аз знам много, полицай. Знам например, че когато следваше в Мейнския университет, от страх да не загубиш стипендията си заради слаба оценка на изпита по химия във втори курс, ти преписа на теста по средата на срока. Дори жена ти не знае за това, нали?

Майк е слисан. Не иска да го покаже пред Линож, но е неспособен да го скрие.

МАЙК: Нямам представа откъде черпиш информацията си, обаче грешиш. Да, имах намерение да препиша и даже си направих пищов, но в последния момент размислих и го изхвърлих.

ЛИНОЖ: Сигурен съм, че с течение на времето си успял да убедиш себе си в това, но и двамата знаем, че истината е друга. Някой ден ще трябва да разкажеш на Ралфи за постъпката си. Представям си каква чудесна история за лека нощ ще се получи — „Как татко завърши колеж“. (Линож насочва вниманието си към Джак.) Ти никога не си мамил на изпит в колежа, нали, Джак? Защото никога не си ходил в колеж и защото никой не те е юркал да изкарваш високи оценки в гимназията…

Джак се взира в Линож с ококорени очи.

ЛИНОЖ: Но със сигурност щеше да влезеш зад решетките за онзи побой… ако те бяха хванали. Извадихте късмет, нали? Ти, Люсиен Фурние и Алекс Хейбър. Истински щастливци.

ДЖАК: Млъкни!

ЛИНОЖ: Онзи тип яко ви издразни, нали така? Имаше говорен дефект… и руси къдрици, досущ като на момиче… да не говорим за походката му… Обаче трима срещу един… при това въоръжени с билярдни щеки… ами, не е много спортсменско. Никак даже.

Линож цъка осъдително с език. Джак прави крачка към килията и юмруците му се свиват.

ДЖАК: Предупреждавам те, господине!

ЛИНОЖ (усмихнато): Младежът остана без око — какво ще кажеш за това, а? Е, можеш и сам да провериш. Живее в Люистън. Носи кашмирена превръзка върху сляпото си око, която сестра му уши. Не може дори да заплаче с това око — слъзният канал е увреден. По цели нощи той лежи буден в леглото си, заслушан в минаващите по Лисбън Стрийт автомобили и музиката, ехтяща от клубовете, и се моли на свети Андрей да върне зрението в лявото му око. Вече не може и да кара кола, защото е изгубил способността си да вижда на далечно разстояние. Това често се случва при загуба на едното око. Дори не може да чете дълго време, понеже получава главоболие. Иначе все още ходи като гей. И има същия говорен дефект. Вие, момчета, всъщност харесвахте начина, по който косата му падаше около лицето му… макар че никога не го споделихте помежду си, нали? Действаше ви някак… възбуждащо. Караше ви да се чудите какво ли ще изпитате, ако прокарате пръсти през тези руси къдрици…

Джак грабва револвера от бюрото и го насочва към килията.

ДЖАК: Млъкни или аз ще те накарам да млъкнеш, кълна се!

МАЙК: Джак, веднага остави оръжието!

Линож не помръдва, но лицето му сякаш е започнало да излъчва някакво мрачно сияние. Тук няма да помогнат никакви контактни лещи или специални ефекти — всичко е в лицето му. От него струи свръхчовешка ненавист… предизвикателна надменност… и абсолютна мощ.

ЛИНОЖ: От тази случка би излязла още една чудесна история за лека нощ през бурните нощи… Виждам те как лежиш на леглото, прегърнал малкото си момченце, и му казваш: „Бъстър, сега татко ще ти разкаже как извади окото на един противен педал с щека за билярд, защото…“.

Джак натиска спусъка на револвера. Майк надава силен вик и пада от стола, на който седи. Линож изобщо не помръдва, а Майк лежи по очи на земята.

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

49 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — НОЩ.

Вятърът фучи, а снеговалежът е толкова силен, че магазинът прилича на привидение.

Звук: Хрущене на разцепващо се дърво. Стволът му рухва върху предницата на колата на Моли и разрушава част от парапета на верандата.

ДЖАК (глас зад кадър): Майк! Майк, добре ли си?

50 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Майк се надига на колене. С дясната си ръка се държи за левия си бицепс. Между пръстите му се процежда струйка кръв. Джак е потресен от онова, което е сторил… или почти е сторил. Той хвърля револвера на бюрото и се втурва към Майк. Междувременно той вече се е изправил на крака.

ДЖАК (ломоти): Майк, съжалявам… Не исках… Добре ли си?

Майк го блъска силно назад.

МАЙК: Не се доближавай до него! Нали те предупредих?

Всъщност Майк го блъска не заради това, а защото Джак е постъпил като идиот. И Джак напълно го съзнава. Той стои между бюрото и килията, устните му треперят, в очите му проблясват сълзи. Майк отмества длан от раната, за да я разгледа. Ризата му е разкъсана и оттам тече кръв.

Звук: ръмжащи автомобилни двигатели. Служебният джип и снегомобилът се приближават.

МАЙК: Само е одраскал кожата. Късмет. (Въздишка на облекчение от страна на Джак.) Петнайсет сантиметра наляво и аз щях да съм мъртъв, а той — да злорадства.

Майк се обръща към килията. Върху една от решетките блести съвсем прясна драскотина. Майк я докосва с пръст и на лицето му се изписва недоумение.

МАЙК: Къде…

ЛИНОЖ: Ето.

И той вдига свития си юмрук. Като насън, Майк протяга ръка през решетките и разтваря дланта си.

ДЖАК: Майк, недей!

Майк не му обръща внимание. Свитият юмрук на Линож е точно над дланта му. Линож разперва пръсти и в дланта на Майк тупва нещо мъничко и черно. Майк издърпва обратно ръката си. Джак прави крачка напред. Майк държи миниатюрния предмет между палеца и показалеца си, така че и двамата да могат да го видят. Това е изстреляният от Джак куршум.

Звукът от ръмжащи двигатели се усилва.

МАЙК (обръща се към Линож): Ти си го хванал? Как успя?

Линож не отговаря. Само се усмихва безмълвно насреща му.

51 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — НОЩ.

Служебният джип влиза в паркинга, следван от снегомобила. Четиримата мъже излизат и гледат рухналото дърво, премазало парапета и предния капак на колата на Моли.

ХАЧ: Застраховката ще покрие ли тези щети, Роби?

РОБИ (с изражение тип „не ме занимавай с глупости“): Хайде, да влезем вътре!

Те се изкачват по стъпалата на верандата.

52 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Майк е запретнал ръкава на ризата си и се вижда раната на левия му бицепс — недълбока драскотина. На бюрото, до револвера, има аптечка за първа помощ. Джак слага лепенка върху раната и я увива с бинт.

ДЖАК: Майк, наистина съжалявам.

Майк си поема дълбоко въздух, задържа го, издишва и се опитва да се успокои. Коства му сериозни усилия, но се справя.

Вратата на магазина се отваря и камбанката над нея звъни. Чува се тропот от стъпки и говор на приближаващи се гласове.

МАЙК: Това е Хач.

ДЖАК: А що се отнася до онова, дето го наприказва тоя…

Джак хвърля омразен, бесен поглед на Линож, който му отговаря с абсолютно спокоен взор. Майк слага ръка върху рамото на Джак, за да го възпре. В този миг вратата на полицейския кабинет се отваря и вътре влиза Хач, следван от Хенри Брайт и Кърк Фрийман. Последен се появява Роби Бийлс, който изглежда едновременно разгневен и уплашен. Не особено добра комбинация.

РОБИ: Добре, какво става тук?

МАЙК: Иска ми се да знаех, Роби.

53 ЕКСТ. КРЪСТОВИЩЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА И АТЛАНТИК СТРИЙТ НОЩ.

Стихията не спира да бушува. Преспите се издигат, по-високи от всякога.

54 ЕКСТ. ВИТРИНАТА НА ГРАДСКАТА ДРОГЕРИЯ — НОЩ.

Пред голямата картина, изобразяваща зимни сцени — хора на ски, кънки и шейни — са наредени множество шишенца с витамини. Над тях се набива на очи огромен надпис: ЗА СИЛЕТЕ ИМУННАТА СИ СИСТЕМА ПРЕЗ ЗИМАТА С НАШИТЕ СПЕЦИАЛНИ НЮ-Ю ВИТАМИНИ!

Вляво се вижда стенен часовник, който показва 8:30.

Звук: Поредният хрущящ трясък на чупещо се дърво. Стъклото на витрината се пръска на парчета под напора на огромен клон, който събаря картината със зимната идилия и разпилява шишенцата с витамини на земята. Заедно с клона в дрогерията нахлува и снегът.

55 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Едва виждаме сградата през белия саван от сняг.

56 ИНТ. В ЕДИН ОТ ЪГЛИТЕ НА СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО.

Тук е царството на децата. Пипа Хачър, Хари Робишо, Хайди Сейнт-Пиер и Франк Брайт вече спят. Моли е приседнала на леглото на Ралфи. Личи си, че на Ралфи много му се спи.

Навън вятърът продължава да фучи. Въпреки че е тухлена, солидната постройка проскърцва. Моли вдига разтревожен поглед към тавана.

РАЛФИ: Бурята няма да ни издуха, нали, мамо? Като къщичката от слама и къщичката от клонки?

МОЛИ: Няма, миличък. Тази сграда е построена от тухли, също като къщичката на третото прасенце от приказката. Бурята може да пухти и да духти цяла нощ, но ние ще си бъдем на сигурно място тук, долу.

РАЛФИ (сънливо): Тати и той ли е на сигурно място?

МОЛИ: Да, миличък. Сега заспивай.

И тя целува сина си по късметлийската бенка на нослето му.

РАЛФИ: Той няма да позволи на лошия да избяга и да ни нарани, нали?

МОЛИ: Няма да позволи. Обещавам ти.

ДОН БИЙЛС (нервничи на висок глас): Тате ме слага да спя, не ти! Остави ме на мира! Престани!

Моли се обръща и вижда…

57 ИНТ. СТЪЛБИЩЕТО НА СУТЕРЕНА — НОЩ.

Сандра Бийлс слиза по стълбите, носейки на ръце ритащия, недоволстващ Дон Бийлс. Изражението ѝ показва, че подобни сцени не са нищо ново за нея… дори е свикнала с тях.

Щом достига подножието на стълбите, Моли се втурва да ѝ помогне, а Дон най-накрая успява да се изтръгне от хватката на майка си. Хлапето е уморено, сърдито и ядосано; в поведението му се виждат всички онези черти, заради които множество млади двойки решават изобщо да нямат деца.

МОЛИ: Имаш ли нужда от помощ?

САНДРА БИЙЛС (усмихва се уморено): Не… Просто е малко кисел…

ДОН БИЙЛС: Тате ме слага да спя, а не ти!

САНДРА БИЙЛС: Дони, слънчице…

Той я ритва. Естествено, това е детски ритник, а и Дон е обут с мека гуменка, но въпреки това боли.

ДОН (съска през зъби): Баща ми, а не ти!

За момент на лицето на Моли се изписва антипатията ѝ към това хлапе. Тя протяга ръка, при което Дон се отдръпва от нея с присвити очи…

САНДРА: Моли, недей!

… но Моли само го завърта с лице към стълбището и го плясва по дупето.

МОЛИ (с меден глас): Качвай се горе. И чакай там баща си.

Дон Бийлс, както винаги очарователен, издува бузи и издава неприличен звук с устните си, опръсквайки я с капки слюнка. После хуква нагоре по стълбите. Двете жени гледат подире му: Сандра е засрамена от поведението на сина си, а Моли се опитва да възвърне самообладанието си. Трябва ясно да се види, че колкото и добра майка и възпитателка да е, едва се е удържала вместо лекото пошляпване по дупето да го зашлеви с всичка сила през лицето.

САНДРА: Съжалявам, Мол. Мислех си, че вече е готов… Той… той е свикнал все баща му да го завива.

МОЛИ: Няма нищо. Май наистина е по-добре да стои горе. Мисля, че и Бъстър е още буден и тича наоколо. Ще си поиграят малко, ще се уморят и ще заспят в някой ъгъл.

Докато разговарят, двете се доближават до детския кът и понижават гласовете си.

САНДРА: Стига да не събудят другите деца…

МОЛИ: Едва ли. Всички са уморени и спят дълбоко.

Това се отнася и за Ралфи. Моли придърпва одеялото чак до брадичката му и го целува по бузата. Сандра я гледа с известна завист.

САНДРА: Понякога се притеснявам за Дони. Обичам го, но има нещо в него, което ме безпокои.

МОЛИ: Минават през различни периоди, Санди. Дони просто е в такъв период… Сигурна съм, че после всичко ще се оправи.

Но и тя самата се съмнява. Надява се това, което казва, да е истина, обаче не го вярва особено. Воят на вятъра навън достига до кресчендо. Двете жени се споглеждат разтревожено… и Сандра изпитва внезапна нужда да излее душата си.

САНДРА: Възнамерявам да напусна Роби през пролетта. Ще взема Дони и ще се върна при родителите ми в Диър Айл. Още не съм взела категорично решение, но… предполагам, че ще го направя.

Моли я гледа със смесени чувства — на смущение и съчувствие — и не знае какво да ѝ каже.

58 ИНТ. КУХНЯТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Кухнята е отлично оборудвана — тук са били приготвени множество празнични обеди и вечери. Сега в помещението се суетят няколко жени, които отсега приготвят утрешната закуска за онези, които са потърсили убежище в сутерена. Сред тях виждаме Госпожа Кингсбъри и Джоана Станхоуп. Свекървата на Джоана седи до вратата като кралица, строго следяща трескавите приготовления. В кухнята влиза Кат Уидърс, облечена с дебели връхни дрехи.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Отиваш да помогнеш на Били?

КАТ: Да, госпожо.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Виж дали е останала някаква овесена каша на последната лавица… И кажи на Били да не забравя за соковете!

КОРА: О, Били едва ли има проблеми със соковете си!

И Кора се киска многозначително. Тя не знае какво се е случило в магазина по време на ескортирането на Линож и поради тази причина не знае за проблемите, възникнали между Кат и Били. На Кат не ѝ е никак забавно. Лицето ѝ — или поне тази част от него, която виждаме между шала и шапката ѝ — е нещастно и угрижено. Въпреки всичко тя е твърдо решена да поговори с Били и да се опита да спаси връзката им, доколкото това е възможно.

59 ЕКСТ. ЗАДНАТА ЧАСТ НА СГРАДАТА НА КМЕТСТВОТО.

Виждаме заснежена, покрита с преспи пътечка, която води до неголяма тухлена постройка — складът за провизии. Вратата му е отворена и слабата светлина на керосиновата лампа пада върху широката плоска диря, която снегът вече е започнал да покрива.

Камерата влиза в склада и ни показва навлечения с дебели дрехи Били Соумс, който товари продуктите върху голямата шейна, оставила плоската диря. Предимно инстантни храни и продукти на прах, за които беше споменала Урсула — сипваш им вода и ги чакаш да набъбнат — но се забелязват и кашони с пакети зърнени закуски, кошница с ябълки и няколко чувалчета с картофи.

КАТ (глас зад кадър): Били?

Той се обръща.

60 ИНТ. СКЛАДЪТ ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.

Кат стои на вратата. Били я поглежда. Дъхът им излиза на облачета пара под мъждивата светлина на керосиновата лампа. Между двамата е зейнала широка пропаст от недоверие.

КАТ: Може ли да поговорим?

БИЛИ: Да, защо не?

КАТ: Били, аз…

БИЛИ: Вярно ли е това, което оня каза? Да поговорим за това. Наистина ли си ходила в Дери, за да направиш аборт?

Тя не казва нищо и това е достатъчно красноречиво.

БИЛИ: Мисля, че това бе всичко, което трябваше да си кажем. Няма какво повече да говорим. Нали?

Той демонстративно се обръща и отново започва да шари с ръце по лавиците. Кат е разочарована и бясна едновременно; тя влиза в склада и стъпва върху наполовина натоварената шейна, за да стигне до Били.

КАТ: А не искаш ли поне да разбереш защо?

БИЛИ: Всъщност не. Подробностите не ме интересуват. Това беше нашето дете — или поне така си мисля — а сега е мъртво. Нищо друго няма значение.

Кат е по-разгневена от всякога. Забравила е, че е дошла тук да възражда, а не да разрушава. Но при такова отношение от страна на Били няма нищо изненадващо в държанието ѝ.

КАТ: Добре, ти ме попита нещо; сега е мой ред. Какво ще ми кажеш за Джена Фрийман?

Въпросът ѝ е зададен с предизвикателен тон. Ръцете на Били застиват над кеновете с ябълков сок — от най-големите, с надпис: ИЗПИЙ МЕ С НАСЛАДА, и картинка на узрели ябълки. Били се обръща към Кат, войнствено вирнал брадичка.

БИЛИ: Защо ме питаш за нещо, на което вече знаеш отговора?

КАТ: Може би за да изтрия това осъдително изражение от лицето ти. Да, знам! Най-голямата уличница на острова, а ти търчеше подире ѝ, сякаш има пожар и трябва да я спасиш!

БИЛИ: Изобщо не беше така.

КАТ: А как тогава? Кажи ми.

Никакъв отговор. Били стои с гръб към лавиците, но макар и да е обърнат с лице към Кат, погледът му не смее да срещне нейния.

КАТ: Не разбирам, Били. Никога не съм ти отказвала. Дори веднъж не съм ти казвала „не“! А ти… За бога, Били, колко пъти на ден искаш да го правиш?

БИЛИ: Това какво общо има с нашето дете? За което трябваше да науча от напълно непознат човек, и то пред очите на половината град?

КАТ: Знаех си що за стока си, Били… Не го ли разбираш? Как можех да ти се доверя, че ще постъпиш правилно, като те виждах какъв си? Как съм могла изобщо да ти вярвам?

Били мълчи. Устните му са присвити. Дори да има истина в думите ѝ, Били не я вижда. Или по-скоро, не иска да я види.

КАТ: Знаеш ли какво е да разбереш, че си бременна, а през това време гаджето ти да се натиска със съседската мръсница?

Тя вече му крещи с цяло гърло.

БИЛИ (също започва да крещи): Това дете беше и мое! А ти реши да отидеш в Дери и да го убиеш!

КАТ (язвително): О, да! Сега вече, когато го няма, стана твое.

61 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ, С ЛИНОЖ — НОЩ.

Петимата мъже — Майк, Хач, Кърк, Джак и Роби — са се струпали около бюрото, докато Майк се опитва да се свърже по радиостанцията с полицията в Мачаяс. Хач се взира в Майк, но останалите не могат да откъснат очи от Линож.

Изведнъж арестантът се размърдва, спуска крака на пода и присяда на ръба на нара. Очите му се разширяват. Джак сръчква Майк, за да привлече вниманието му. Докато го прави, Линож протяга ръката си напред, изпъва показалец и го насочва надолу. После описва полукръг с пръста си.

62 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ, С КАТ И БИЛИ — НОЩ.

Били се обръща към лавиците и отново се оказва с гръб към Кат. Движението му съвсем точно повтаря описаното от показалеца на Линож.

БИЛИ: Какво трябва да означава това?

КАТ: Че не съм глупачка! Ако ти бях казала, докато ти все още се занимаваше с Джена, знам какво щеше да си помислиш: „Малката кучка забременя, само и само да ме върже“.

БИЛИ: Значи, вече и мислиш вместо мен, така ли?

КАТ: Ами като не можеш да мислиш сам! Трябва да ми благодариш!

БИЛИ: Ами детето? Помисли ли за детето, което уби? (Никакъв отговор от страна на Кат.) Виж, Кат, защо не ми се махнеш от главата? Писна ми да те слушам.

КАТ: Боже господи! Едно на ръка, че си кръшкач, но не подозирах, че си и страхливец! И най-лошото — страх те е да признаеш, че част от вината е и твоя. Дойдох тук, защото си мислех, че мога да спася връзката ни, обаче сега виждам, че не е останало нищо за спасяване. Ти си просто един глупав сополанко!

Кат се обръща и тръгва към вратата. Лицето на Били се изкривява от ярост. Погледът му се плъзва по рафтовете и се спира на:

63 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КУТИИТЕ СЪС СОК ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БИЛИ.

Узрялата ябълка на етикета се е превърнала в черен бастун със сребърна вълча глава, а на мястото на надписа ИЗПИЙ МЕ С НАСЛАДА вече се чете УБИЙ Я С НАСЛАДА.

64 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ЛИНОЖ.

Линож вдига ръката си, сякаш взема нещо от невидим рафт.

КЪРК: Какво прави?

Майк клати глава. Няма никаква представа.

65 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — С БИЛИ И КАТ.

Били се протяга и взема един от кеновете, след което поглежда към Кат, която отново стъпва върху шейната, за да се добере до изхода.

66 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ЛИНОЖ.

МАЙК: Какво правиш, Линож? Няма ли да ни кажеш?

Линож не му обръща внимание. Напълно е погълнат от причудливите си действия. Той отново описва полукръг с показалеца си, след което мърда пръстите си като ножица, сякаш изобразява ходене.

67 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — С БИЛИ И КАТ.

Кат вече е на вратата, с гръб към него, когато Били се обръща към нея и тръгва подире ѝ…

68 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ЛИНОЖ.

Майк се приближава до килията на Линож, който междувременно се изправя и вдига ръка над главата си. Пръстите му са присвити, като че ли държи нещо, което само той вижда.

69 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — С БИЛИ И КАТ.

Кат вече е навън сред бурята. Били крачи бързо след нея и вдига големия кен над главата си.

70 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ЛИНОЖ.

Той вдига и другата си длан и сякаш хваща с две ръце невидимия предмет.

71 ЕКСТ. ПРЕД СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ, С КАТ И БИЛИ — НОЩ.

Кат се спира върху изчезващата диря от шейната, изтрива с ръкавица сълзите от бузите си и оправя шала си.

Това дава на Били предостатъчно време. Той изниква зад гърба ѝ с изкривено от омраза лице и замахва, стиснал металната кутия със сок в двете си ръце.

72 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ЛИНОЖ.

Майк е застанал точно пред решетките и наблюдава арестанта с недоумение и страх. Другите мъже се скупчват зад гърба му. Без да им обръща никакво внимание, Линож рязко стоварва ръцете си надолу.

73 ЕКСТ. ПРЕД СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ, С КАТ И БИЛИ — НОЩ.

Били за малко да го направи. Виждаме как тежкият кен започва да описва дъга, повтаряйки действията на Линож, но внезапно застива над главата на Били. Изражението на сляпа ярост на лицето на Били изведнъж се заменя от смущение и ужас — боже мой, та това е неговата Кат, нима наистина иска да разбие черепа ѝ?

Кат нито е забелязала, нито е почувствала нещо. Крачи през снега към кметството, склонила глава, а краят на шала ѝ плющи под бесните пориви на вятъра.

74 ИНТ. КИЛИЯТА НА ЛИНОЖ.

Той седи на ръба на нара, изгърбен и със сключени ръце, висящи под коленете му — досущ като човек, който току-що е нанесъл силен удар с тежък предмет. Знае, че се е провалил. Лицето му е покрито с капчици пот, а очите му пламтят от неистов гняв.

ЛИНОЖ: Тя е права. Ти наистина си страхливец.

МАЙК: Какво, по дяволите, правиш?

ЛИНОЖ (изревава): Млъквай!

Една от керосиновите лампи на бюрото се пръсва на парчета. Из помещението политат стъклени отломки. Мъжете до бюрото се свиват уплашено.

Ненадейно Линож скача от нара и започва да снове из килията, обхванат от неудържим бяс и злоба. Сега повече от всякога прилича на тигър в клетка. Изведнъж се хвърля по корем върху нара, закривайки главата си с ръце. Мърмори си нещо неразбираемо. Майк се притиска до решетките и се мъчи да дочуе какво точно нарежда Линож.

ЛИНОЖ: Задната веранда… задната веранда… задната веранда…

75 ЕКСТ. ЗАДНАТА ВЕРАНДА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

От задната веранда гледаме към кухнята, където Кора си седи все тъй царствено и гледа как Джоана и Госпожа Кингсбъри се суетят със закуската. Линда Сейнт-Пиер и Робърта Коин са им се притекли на помощ и тъкмо зареждат съдомиялната. Цялата сцена излъчва уют и топлина, особено на фона на фучащия вятър и неспирния снеговалеж навън.

Камерата се спуска надолу и ни показва кутията за мляко до стълбите на верандата. Там, наполовина засипан от снега, е подпрян бастунът на Линож. Вълчата глава ни гледа хищно.

Кат протяга ръка и докосва сребърната глава. Един от пръстите ѝ бавно погалва озъбената вълча муцуна.

76 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАТ В БЛИЗЪК ПЛАН — НОЩ.

Очите ѝ са разширени. Тя е като хипнотизирана.

77 ИНТ. КИЛИЯТА НА ЛИНОЖ — НОЩ.

Линож лежи на нара в същата поза — по корем, закрил главата си с длани — и непрекъснато шепне. Майк не разбира какво става, но усеща, че едва ли е нещо хубаво.

МАЙК: Линож, спри!

Линож не му обръща внимание. Неясният му речитатив става още по-забързан.

78 ЕКСТ. ЗАДНАТА ВЕРАНДА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Кат вече я няма, но виждаме следите ѝ — там, където се е обърнала и отново се е запътила към склада.

Бастуна също го няма. Изсипващият се от небето сняг бързо засипва дупката, оставена от него в пряспата.

79 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ, С БИЛИ — НОЩ.

Той е приклекнал в единия край на напълно натоварената шейна. Покрива продуктите с брезент и започва да ги привързва с еластична корда.

От този ъгъл не можем да видим вратата, обаче забелязваме как от вратата върху него пада нечия сянка… В следващия миг виждаме и сянката на бастуна, която започва да се издига нагоре над тъмния човешки силует. Това движение не остава незабелязано от Били. Той поглежда нагоре…

80 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАТ УИДЪРС ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БИЛИ — НОЩ.

Кат се е превърнала в харпия на отмъщението. Устните ѝ са извити в озъбена гримаса. Тя държи бастуна за долния край, с вълчата глава нагоре.

Кат изкрещява и замахва с всичка сила.

81 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ — ЛЕЖАЩ ПО КОРЕМ НА НАРА.

Той надава триумфиращ вик, приглушен от възглавницата, без да отделя ръце от главата си.

82 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Стреснат, Майк се отдръпва от решетките. Другите четирима мъже са се скупчили един до друг като изплашено стадо овце. Всички са изплашени до смърт. Линож продължава да вика.

83 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.

Оттук не можем да видим какво се случва и може би така е най-добре. Обаче виждаме сянката на Кат… както и сянката на бастуна, която се издига и се спуска, издига се и се спуска…

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

84 ЕКСТ. КУЛАТА НА ФАРА — НОЩ.

Приливът вече се отдръпва, но вълните продължават да запращат залпове от пяна по кулата на фара. Въпреки това мощният лъч продължава неуморно да обхожда хоризонта. Част от прозорците са счупени, но самият фар продължава да функционира. Поне засега.

85 ЕКСТ. РАЗБИТАТА ВИТРИНА НА МЕСТНАТА ДРОГЕРИЯ — НОЩ.

Снегът вече е покрил пода на помещението и е започнал да се трупа върху големия стенен часовник, но циферблатът му още се вижда — 8:47.

86 ИНТ. В ЕДИН ОТ ЪГЛИТЕ НА СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО С МОЛИ.

Тя седи на един люлеещ се стол със слушалки на главата си. Виждаме как слушалките постепенно се приплъзват назад и чуваме едва доловим звук: класическа музика. Моли потъва в сън.

В кадъра се появяват нечии ръце, които внимателно махат слушалките от главата ѝ. Моли отваря очи и вижда едно момиче на видима възраст шестнайсет-седемнайсет години. Ани се усмихва смутено, държейки в ръка слушалките.

АНИ ХЪСТЪН: Искаш ли ги? Стори ми се, че спиш.

МОЛИ: Не, Ани, благодаря. С тях все заспивам, те се отместват и в крайна сметка Шуберт звучи на пломбите ми.

Тя се изправя, протяга се и оставя плейъра на стола. Вижда се преграденият със завеса далечен край на помещението, както и децата, които спят, заедно с част от възрастните.

До една от стените има телевизор. Пред него са се събрали около четирийсетина души — някои седят на пода, други — на сгъваеми столове, а трети стоят прави най-отзад. На екрана се вижда синоптикът от бангорския отдел на телевизия Ей Би Си. Образът е леко мътен и размазан, от време на време се появяват снежинки. До телевизора стои Люсиен Фурние — симпатичен млад мъж на около трийсет години, облечен с пуловер от еленова вълна. Той е едно от приятелчетата хомофоби на Джак Карвър. Виждаме го как безуспешно върти стайната антена наляво и надясно в усилията си да улови по-добър сигнал.

СИНОПТИК: Бурята продължава да набира сила. Най-голяма концентрация на сняг се наблюдава в крайбрежните и централните райони. Тук, в Седми канал, ни е трудно да го повярваме, но от Мачаяс вече съобщават за снежна покривка от петдесет сантиметра… при това, без да броим преспите и навяванията. Видимостта е нулева и движението по пътищата напълно е спряло. (Смее се.) Какви пътища, ха-ха? В Бангор положението е почти толкова зле, отвсякъде ни заливат със съобщения за спиране на електрозахранването. В Брюър никъде няма ток, а от Саутуест Харбър ни известиха, че камбанарията на черквата е била съборена от стихията. Да, времето е ужасно, а бурята още не е достигнала своя пик. Определено ще има за какво да разказвате на внуците си… и те едва ли ще ви повярват. Аз самият трябваше на няколко пъти да излизам от нюзрума и да гледам какво става навън, за да осъзная мащабите на бедствието…

Сред задните редици на тълпата, надничайки зад гърбовете на другите правостоящи, забелязваме Урсула Годсоу. Моли я потупва по рамото и Урсула се обръща към нея с мрачно изражение.

МОЛИ (кимва към телевизора): Какво казва?

УРСУЛА: Първо вятър и сняг, а после сняг и вятър. Това ще продължи до утре вечерта и едва по някое време през нощта щяло да започне подобрение на времето. От Китъри до Милинокет навсякъде са без ток. Крайбрежните селища са отрязани, а ние от островите… съвсем.

Тя изглежда уплашена не на шега. Моли го усеща и реагира със съчувствие, но и с известна доза любопитство.

МОЛИ: Урсула, какво има?

УРСУЛА: Не знам… Имам лошо предчувствие… Наистина лошо.

МОЛИ: Спокойно, всички сме така. Марта Кларъндън е убита… Лойд Уишман се самоуби… Навън вилнее Бурята на века… Кой ли няма лоши предчувствия?

УРСУЛА: Боя се, че това далеч не е всичко.

87 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.

Виждаме вратата на склада, след което в кадъра бавно се появява Кат Уидърс. Тя се спира и виждаме очите ѝ, които са разширени и пусти, както и тънката ивица от лицето ѝ между шала и шапката. Бузите ѝ са опръскани с кръв. Алените капчици изглеждат досущ като лунички. Кат продължава да държи бастуна в едната си ръка. Вълчата муцуна е не просто изпръскана, а обляна в кръв.

Камерата се приближава към лицето на Кат и в очите ѝ проблясва смътното осъзнаване на онова, което току-що е сторила. Тя свежда поглед към бастуна и го изпуска.

88 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА БАСТУНА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КАТ.

Той лежи в снега пред вратата. Сребърната вълча глава сякаш се взира в момичето. Очите на вълка изглеждат пълни с кръв.

89 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАТ ПРЕД ВРАТАТА НА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.

Тя вдига ръце и закрива лицето си с длани. После сякаш усеща нещо, защото ги отдръпва от лицето си и се вглежда съсредоточено в ръкавиците си. Погледът ѝ е празен, сякаш е под наркоза… Тя е в състояние на шок.

90 ИНТ. СУТЕРЕНЪТ НА КМЕТСТВОТО — С МОЛИ И УРСУЛА.

Урсула нервно се озърта, за да провери да не би някой да ги подслушва. Всичко е наред, но за всеки случай тя отвежда Моли към стълбището, за да са по-далеч от множеството. Моли я гледа със загриженост и безпокойство. Воят на вятъра ехти със смразяваща сила и на неговия фон двете жени изглеждат съвсем мънички и беззащитни.

УРСУЛА: Когато имам подобни предчувствия, им се доверявам. С течение на времето се научих да се вслушвам в тях. Аз… Моли, страх ме е, че нещо се е случило с Питър.

МОЛИ (внезапно посърва): Защо? Някой върна ли се от магазина? Майк трябваше вече да е…

УРСУЛА: Не, след осем часа тук ме е идвал никой от тази част на града, но поне за Майк няма защо да се притесняваш. Той е добре.

Тя вижда, че Моли не е съвсем убедена, и се усмихва горчиво.

УРСУЛА: Спокойно, Моли, не става въпрос за нищо свръхестествено. Просто хванах две накъсани радиограми… Единия път беше Хач, а другия — Майк.

МОЛИ: Какво казаха? С кого говореха?

УРСУЛА: С тези повредени антени е невъзможно да се каже. Бяха просто гласове, нищо повече. Предполагам, че все още се опитват да се свържат с щатската полиция в Мачаяс.

МОЛИ: След като не си чула нищо за Питър, едва ли му се е случило нещо…

УРСУЛА: Така е, но… някак си го знам. Виж сега, ако накарам Люсиен Фурние да спре да врътка антената на телевизора и да ме откара до магазина със снегомобила си, ще можеш ли да ме отмениш тук? Стига да не рухне покривът, няма кой знае какво за наглеждане — закуската е в седем, трябва само да се организират хора за сервиране, отсервиране и измиване на посудата накрая. Слава богу, поне по-голямата част от работата за тази вечер е свършена. Народът вече си ляга да спи.

МОЛИ: Предпочитам да дойда с теб. Тавия ще се справи по-добре от мен тук. Искам да видя Майк.

УРСУЛА: Не. Не и когато тук е Ралфи, а там има опасен арестант.

МОЛИ: И твоето дете е тук. Сама ли ще оставиш Сали?

УРСУЛА: Именно за бащата на Сали се тревожа, а не за бащата на Ралфи. А Тавия Годсоу… никога няма да ѝ го кажа в лицето, защото я обичам, но тя страда от болестта на старите моми — боготвори брат си. Ако си втълпи, че нещо се е случило с Питър…

МОЛИ: Добре. Обаче искам да предадеш нещо на Майк. Кажи му да сформира група, която да охранява онзи — колкото мъже там му трябват, тук и бездруго няма какво да вършат — и да се върне тук. Кажи му, че жена му иска да го види.

УРСУЛА: Ще му предам.

Тя оставя Моли и си пробива път през скупчилата се пред телевизора тълпа. Люсиен Фурние продължава с напразните си опити да улови по-добър сигнал.

91 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.

Кат все още се взира в ръцете си, но очите ѝ вече се озаряват от осъзнаването на онова, което е сторила. Тя отмества поглед от окървавения бастун към окървавените си ръкавици… после отново към бастуна… и отново към ръкавиците… към бастуна… към ръкавиците… и нагоре, към изсипващия се от небето сняг. Накрая отваря широко уста и от гърлото ѝ се изтръгва пронизителен вик.

92 ИНТ. КУХНЯТА В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Джоана, която мие тенджерите в умивалника и поради тази причина се намира най-близо до задния вход, рязко надига глава. Лицето ѝ се намръщва. Другите продължават да си вършат работата.

ДЖОАНА: Чухте ли нещо?

КОРА: Само вятъра.

ДЖОАНА: Звучеше като писък.

КОРА (с неприкрито снизхождение): Точно така звучи вятърът тази нощ, скъпа.

Джоана, на която ѝ е дошло до гуша от свекървата ѝ, поглежда към Госпожа Кингсбъри.

ДЖОАНА: Онова момиче от супермаркета върна ли се вече? Не, нали?

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Не и през този вход.

КОРА: Забрави ли, че девойката искаше да поговори с приятеля си, Джоана?

И Кора ѝ хвърля многозначителен поглед. Той е съпроводен от най-мръснишкия жест, който можем да покажем по телевизията (освен ако не го сметнат за твърде мръснишки) — възрастна жена свива едната си ръка в юмрук, след което вкарва показалеца на другата в отвора между палеца и показалеца на първата.

Джоана я гледа с омерзение, сетне взема нечия парка от закачалката в ъгъла. Дрехата ѝ е голяма, но въпреки това Джоана вдига ципа догоре.

КОРА: Майка ми обичаше да казва: „Който през ключалки наднича, никой не го обича“…

ДЖОАНА: Сигурна съм, че прозвуча като писък.

КОРА: Това е абсурдно!

ДЖОАНА: Млъкни! Мамо.

Кора е като ударена с мокър парцал. Госпожа Кингсбъри също е изненадана — но е изненадана приятно. Едва потиска импулса да извика: „Браво, момиче!“. Джоана, която си дава сметка, че трудно ще напусне сцената с по-добра реплика, нахлупва обточената с пухкава козина качулка и излиза през задната врата сред виещия мрак.

93 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — С МОЛИ.

Моли наблюдава как Урсула говори с Люсиен, който най-сетне оставя проклетата антена и слуша внимателно. На замрежения от снежинки екран се вижда картата на щата Мейн. Почти цялата му територия е покрита от зони с червен цвят. Виждат се и крещящо големи надписи: СНЕЖНА ОПАСНОСТ! и СНЕЖНА ПОКРИВКА ОТ МЕТЪР-МЕТЪР И ПОЛОВИНА + СНЕГОНАВЯВАНИЯ И ВИЕЛИЦИ. Междувременно синоптикът от бангорския отдел на Ей Би Си продължава със съветите си.

СИНОПТИК: Ако се намирате в някоя от тези зони, ви съветваме да останете там, където сте, дори да останете без електричество или отопление. Тази вечер най-важното е да разполагате с надеждно укритие, всичко друго е на заден план. Ако се намирате в такова укритие, не го напускайте. Гледайте да бъдете на топло, облечете всички топли дрехи, с които разполагате, разпределете храната и силите си. Ако има нощ, в която помощта на добрите съседи да е от първостепенна важност, това е тази нощ. Състоянието на снежна опасност остава в сила за централните и крайбрежните райони на Мейн; повтарям — в централните и крайбрежните райони на Мейн извънредното положение заради снежната буря остава непроменено…

Джони Хариман и Джонас Стапхоуп слизат по стълбите, понесли големи подноси с току-що изпечени кейкове и курабийки. Зад тях внимателно пристъпва Ани Хъстън, която е обвила ръце около стоманения корпус на кафеварка с индустриални размери. Все още обезпокоената Моли се отмества, за да им направи място да минат. Вниманието ѝ все още е погълнато от разговора между Урсула и Люсиен.

ДЖОНИ: Всичко наред ли е, Моли Андерсън?

МОЛИ: Да, всичко е тип-топ.

ДЖОНАС СТАНХОУП: Ще има какво да разказваме на внуците.

МОЛИ: Определено.

94 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРОСТРАНСТВОТО МЕЖДУ СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ И КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Виждаме Джоана, която се бори със силния вятър. Парката, която е облякла, плющи около тялото ѝ като платно на ветроходен кораб, а качулката ѝ непрекъснато бива отмятана назад. Най-накрая обаче успява да достигне до склада. Вратата зее отворена, но Кат не се вижда наоколо.

Въпреки всичко Джоана не бърза да се върне в кухнята и се спира на около два метра от вратата. Също като Урсула, и тя усеща, че нещо не е наред.

ДЖОАНА: Катрина? Кат?

Нищо. Джоана прави още две крачки към потрепващата светлина на керосиновата лампа. Поглежда надолу към…

95 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СНЕГА ПРЕД ВРАТАТА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА — НОЩ.

Вятърът е замел почти всички следи, с изключение на розовеещата диря там, където Кат е захвърлила бастуна на Линож. Самият бастун обаче не се вижда никъде. На самия праг, където е стояла Кат, също се вижда някакво по-тъмно петно.

96 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НОЩ.

ДЖОАНА: Кат…?

Вече ѝ се иска да се върне в топлата кухня — тук навън е хем студено, хем страшничко — но вече е стигнала твърде далеч. Джоана бавно пристъпва към вратата, притискайки долната част на качулката към гърлото си, подобно на старомоден шал.

97 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — ОТ ВЪТРЕШНОСТТА НА ПОМЕЩЕНИЕТО.

Джоана се приближава към вратата и се спира с разширени от ужас очи.

98 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА — НОЩ.

Навсякъде има КРЪВ — и върху големите кутии със зърнени закуски и сухо мляко, и върху пластмасовите бутилки с етикети КОЛА, ОРАНЖАДА и ПЛОДОВ ПУНШ. Кръв цвърчи върху стъклото на лампата, кръв е опръскала стенния календар и кървави отпечатъци от ръкавици крещят от дъските и гредите на склада. Кръв има и върху продуктите, които Били е наредил върху шейната. Виждаме ги, защото вече не са закрити с брезентовото покривало.

99 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА НА ПРАГА НА СКЛАДА.

Тя се взира в:

100 ИНТ. ЕДИН ОТ ЪГЛИТЕ НА СКЛАДА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА.

Ето къде е брезентът. Покрива тялото на Били, но краката му стърчат навън.

Камерата се насочва към другия ъгъл на помещението, където — свита в ембрионална поза — седи Кат Уидърс. Коленете ѝ са притиснати към гърдите, а пръстите на едната ѝ ръка са пъхнати в устата ѝ. Тя поглежда нагоре към Джоана — към камерата — със замъглени, пустеещи очи.

101 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НА ПРАГА НА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ.

ДЖОАНА: Кат… Какво се е случило?

102 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАТ — СВИТА В ЪГЪЛА НА СКЛАДА.

КАТ: Покрих го… Той не би искал хората да го видят така, затова го покрих. (Пауза.) Покрих го, защото го обичах.

103 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НА ПРАГА НА СКЛАДА.

Тя е парализирана от ужас.

104 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАТ — СВИТА В ЪГЪЛА.

КАТ: Мисля, че бастунът с вълчата глава ме накара да го направя. На твое място не бих го пипала. (Оглежда се наоколо.) Толкова много кръв… Обичах го, а виж сега. Убих го със собствените си ръце.

И тя бавно пъха пръсти в устата си.

105 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НА ПРАГА НА СКЛАДА.

ДЖОАНА: О, Кат… О, мили боже…

Джоана се обръща и отново поема към кметството, отдалечавайки се в мрака.

106 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАТ — СВИТА В ЪГЪЛА.

Свита в ембрионална поза, тя се озърта наоколо с див поглед. После започва да си пее с весело детско гласче. Думичките са заглушени от пръстите ѝ, но въпреки това успяваме да ги различим.

КАТ (тананика си): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко, имам си и дръжчица, и чучурче гладко. Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври, хвани ме ти тогава и от котлона ме махни. Аз съм малко чайниче…“

107 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НОЩ.

Тя крачи забързано през дълбокия сняг към сградата на кметството. Вятърът отново отмята качулката на парната от главата ѝ, но този път тя дори не се опитва да я върне на главата си. Ненадейно се спира, защото вижда:

108 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПАРКИНГА ПРЕД КМЕТСТВОТО.

Две фигури си пробиват път през снега. Вървят точно към снегомобилите, паркирани пред сградата.

109 ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА — НОЩ.

ДЖОАНА: Помощ! Помощ! Помощ!

110 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НОЩ.

Тя рязко сменя посоката си на движение и се насочва към паркинга на кметството.

111 ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА — НОЩ.

Опитва се да тича, колкото и невъзможно да е това в натрупалия сняг. По едно време хвърля уплашен поглед през рамо към отворената врата на склада.

112 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПАРКИНГА — С УРСУЛА И ЛЮСИЕН.

Вече са стигнали до наредените един до друг двуместни снегомобили. Люсиен сяда зад кормилото на един от тях.

УРСУЛА (налага се да вика, за да надмогне воя на вятъра): Само да ме изсипеш в някоя пряспа, Люсиен Фурние!

ЛЮСИЕН: Няма, госпожо!

Урсула го гледа изпитателно, сякаш се съмнява в думите му, след което внимателно се намества на седалката зад Люсиен. Той завърта контактния ключ. Фаровете светват. После натиска бутона на стартера. Двигателят се събужда, но не може да запали.

УРСУЛА: Какво има?

ЛЮСИЕН: Нищо. Просто машинката е малко своенравна.

Той отмества пръст от бутона и се кани отново да го натисне.

ДЖОАНА (глас зад кадър, ехтящ в далечината): Помощ! Помощ! Помощ!

Урсула хваща ръката на Люсиен, преди да е натиснал бутона на стартера. И двамата се обръщат към:

113 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА УРСУЛА И ЛЮСИЕН — НОЩ.

Тя се носи към тях, препъвайки се и залитайки из преспите. Вдигнала е високо едната си ръка и маха бясно с нея, досущ като плувец, който се дави. Цялата е покрита със сняг (със сигурност е паднала поне веднъж) и отчаяно се опитва да си поеме дъх с широко отворена уста.

114 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ПАРКИНГА — НОЩ.

Люсиен скача от снегомобила и се втурва към Джоана. Успява да я подхване точно навреме, преди да е паднала за пореден път. Помага ѝ да стигне до снегомобила, където към тях се присъединява разтревожената Урсула.

УРСУЛА: Джо, какво има?

ДЖОАНА: Били… Били е мъртъв! Ей там… (Тя посочва с ръка.) Катрина Уидърс го е убила!

УРСУЛА: Кат?

ДЖОАНА: Сега седи в ъгъла… Май се опитваше да ми каже, че го е убила с някакъв бастун… но там има толкова много кръв… А когато си тръгнах, ми се стори, че я чух да пее…

Люсиен и Урсула са смаяни и потресени. Урсула първа идва на себе си.

УРСУЛА: Наистина ли казваш, че Кат Уидърс е убила Били Соумс? (Джоана трескаво кима с глава.) Сигурна ли си, Джо? Сигурна ли си, че е мъртъв?

ДЖОАНА (кима): Покрила го е с брезент, но съм сигурна… Там имаше толкова много кръв…

ЛЮСИЕН: Най-добре да отидем там и да проверим.

ДЖОАНА (ужасена): За нищо на света няма да се върна там! Тя е в ъгъла! Ако я бяхте видели… Изражението на лицето ѝ…

УРСУЛА: Люсиен, аз мога ли да карам това нещо?

ЛЮСИЕН: Ако карате бавно, да. Но…

УРСУЛА: Бавно ще бъде, повярвай ми. Двете с Джоана ще отидем до магазина и ще си поговорим с Майк Андерсън. Нали, Джо?

Джоана ѝ кимва и се качва на задната седалка на снегомобила на Люсиен. Готова е да иде където и да е, стига да е по-далеч от склада за провизии.

УРСУЛА (обръща се към Люсиен): Вземи няколко души и отидете там. Вижте какво е положението, но не го разгласявайте. И… умната!

ЛЮСИЕН: Урсула, какво става тук?

Тя се приближава до снегомобила, сяда на предната седалка и натиска бутона на стартера. Двигателят вече е подгрян и запалва от първия път. Урсула форсира мотора и сграбчва ръчките на управлението.

УРСУЛА: Нямам никаква представа.

Тя включва на скорост и потегля сред вихрушка от сняг заедно с вкопчилата се в нея Джоана. Люсиен гледа смаяно подире им.

115 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — НОЩ.

Супермаркетът прилича на гигантска пряспа сред бушуващата виелица. Няколкото блещукащи светлинки зад прозорците му изглеждат жалки и самотни.

116 ЕКСТ. ТОВАРНАТА РАМПА ЗАД МАГАЗИНА — НОЩ.

Снегомобилът, с който са дошли Джак Карвър и Кърк Фрийман, е почти засипан от снега. На самата площадка се вижда човешки силует — Питър Годсоу. Тялото му е увито с одеяло, пристегнато с въже. Изглежда досущ като труп, готов за погребение в морето.

117 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Лицето на Линож излъчва нещо хищно, вълче. Гладните му очи блестят в сумрака.

Камерата бавно се отдръпва назад от решетките, за да видим, че той отново стои в любимата си поза — с облегнат на стената гръб, опрени в ръба на нара стъпала и очи, надничащи иззад рамката на леко раздалечените му колене.

118 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Тук са Майк, Хач, Роби, Хенри Брайт, Кърк Фрийман и Джак Карвър. Всички, освен Майк, наблюдават Линож със смесица от неверие и страх. Майк също го гледа, но в неговите очи се чете както недоумение, така и желание да разбули загадката.

КЪРК: За първи път през живота си виждам подобен пристъп.

ХЕНРИ (обръща се към Майк): Значи, няма никакви документи, така ли?

МАЙК: Никакви документи, никакви пари, никакви ключове… Няма етикети на дрехите, няма даже и емблема на дънките… Той просто е… тук. И това не е всичко. (Обръща се към Роби.) Той каза ли ти нещо? Роби, когато влезе в къщата на Марта, той каза ли ти нещо… Нещо, което не би следвало да знае?

Роби започва да нервничи. Не му се иска да навлиза в тази тема. Но в същото време…

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Беше при проститутка в Бостън, докато майка ти умираше в Мачаяс.

МАЙК: Роби?

119 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН (РЕТРОСПЕКЦИЯ).

Окървавеното лице на Линож се подава иззад облегалката на креслото на Марта.

ЛИНОЖ: Тя те очаква в ада. Превърна се в човекоядец. Когато попаднеш там, ще те изяде жив. Нали това е адът, Роби — ужас, повтарящ се до безкрай. Да дойдат при мене родените в грях… ДРЪЖ!

И окървавената баскетболна топка на Дейви Хоупуел полита към камерата.

120 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — НОЩ.

Роби се свива, когато топката полита към главата му — толкова силен е споменът.

МАЙК: Казал ти е, нали?

РОБИ: Той… той каза нещо за майка ми. Нещо лично, не е твоя работа.

Очите му се стрелват подозрително към Линож, който продължава да ги наблюдава в неизменната си поза. Арестантът не би трябвало да знае какво си говорят — все пак в момента всички са понижили гласове, а и се намират в другия край на помещението — но Роби си мисли (дори е сигурен в това), че Линож чува всяка тяхна дума. Знае и нещо друго — че Линож може да разкаже на всички какво е казал на Роби: как се е търкалял в леглото с проститутка, докато майка му е умирала.

ХАЧ: Според мен той не е човек.

И Хач поглежда умолително към Майк, сякаш му се иска Майк да отхвърли думите му. Това обаче не се случва.

МАЙК: Аз също мисля така. Нямам никаква представа какво всъщност представлява.

ДЖАК: Господ да ни е на помощ.

121 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Той ги наблюдава с хищническо любопитство, докато бурята вилнее навън.

ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

122 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — НОЩ.

Камерата ни показва главната улица в посока центъра на градчето. Проблясват фарове и се чува характерното жужене на приближаващ снегомобил. Това са Урсула и вкопчената в нея Джоана.

123 ИНТ. ВРАТАТА НА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.

КАТ (глас зад кадър): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко… имам си и дръжчица, и чучурче гладко…“

На вратата стои Люсиен Фурние. Зад него са Ъптон Бел, Джони Хариман, възрастният Джордж Кърби и Сони Бротиган. Лицата на всички са разкривени от ужас.

124 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАТ, СВИТА В ЪГЪЛА НА СКЛАДА — НОЩ.

Тя се поклаща напред-назад и смуче пръстите си като малко дете. Лицето ѝ е опръскано с кръв, а погледът ѝ е празен и отсъстващ.

КАТ: „Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври… Хвани ме ти тогава и от котлона ме махни.“

125 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МЪЖЕТЕ ПРЕД ВРАТАТА НА СКЛАДА.

ЛЮСИЕН (говори с видимо усилие): Хайде. Помогнете ми да я внесем вътре.

126 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — С МАЙК И ДРУГИТЕ.

КЪРК: Онзи див пристъп, в който изпадна… какво беше това?

Майк клати глава. Не знае. Обръща се към Роби.

МАЙК: Той имаше ли бастун, когато го видя?

РОБИ: О, да. С голяма сребърна вълча глава на дръжката. Цялата беше в кръв. Предполагам, че го е използвал, за да… за да…

Звук: Приближаващият снегомобил. Светлината от фаровете му проблясва през решетката на високия прозорец на килията. Урсула се е насочила към задния вход на магазина. Майк отново насочва вниманието си към Линож. Както и преди, той се обръща към арестанта със спокойния глас на служител на закона, но ясно си личи, че всеки следващ път му е все по-трудно да съблюдава устава.

МАЙК: Къде е бастунът ти, сър? Къде е сега? (Никакъв отговор.) Какво искаш от нас?

Линож не отговаря. Джак Карвър и Кърк Фрийман отиват до задната врата, за да видят кой е пристигнал. Хач демонстрира забележително самообладание, обаче виждаме, че с течение на времето става все по-обезпокоен. Той се обръща към Майк.

ХАЧ: Ние не го заловихме в дома на Марта, нали? Той се остави да го заловим. Може би е искал да бъде арестуван.

РОБИ: Можем да го убием.

Хач е шокиран. Майк не изглежда толкова изненадан.

РОБИ: Никой няма да узнае. Каквото се случи на острова, си остава на острова. Така е било и така ще бъде. Като онова, което Долорес Клейборн направи с мъжа си по време на слънчевото затъмнение. Или Питър Годсоу и неговата марихуана…

МАЙК: Но ние ще знаем.

РОБИ: Само казвам, че бихме могли… и може би трябва да постъпим така. Не ми казвай, че подобна идея не ти е минавала през главата, Майкъл Андерсън.

127 ЕКСТ. ЗАД МАГАЗИНА — НОЩ.

Снегомобилът на Люсиен спира до полузасипания снегомобил, с който са пристигнали Джак и Кърк. Урсула слиза и помага на Джоана. Над тях се отваря вратата на служебния вход на супермаркета и силуетът на Джак Карвър се очертава на фона на светещия правоъгълник.

ДЖАК: Кой е там?

УРСУЛА: Урсула Годсоу и Джоана Станхоуп. Трябва спешно да поговорим с Майк. В кметството се случи нещо…

Тя се изкачва по стълбите, докато говори, и изведнъж вижда увитото в одеяло човешко тяло, нарочно изнесено тук на студа. Джак и Кърк се споглеждат и в очите на всеки се чете: „Мамка му!“ Джак се протяга напред, опитвайки се да хване Урсула за ръката и да я издърпа в полицейския кабинет, преди да е разбрала кой е мъртвецът.

ДЖАК: Урсула, недей да гледаш натам…

Тя обаче се изтръгва от хватката му и коленичи до трупа на своя съпруг.

КЪРК (обръща се през рамо и крещи): Майк! Ела веднага тук!

Урсула нито го вижда, нито го чува. Зелените гумени ботуши на Питър стърчат изпод одеялото — ботушите, които тя прекрасно познава и които може би лично е закърпвала. Урсула докосва единия и се разтърсва от беззвучни ридания. Зад нея, сред бушуващата виелица, стои Джоана — смутена и объркана, без да знае как да реагира.

На вратата се появява Майк, последван от Хач. Майк веднага преценява ситуацията и се обръща към Урсула. Гласът му звучи топло и състрадателно.

МАЙК: Урсула, съжалявам.

Тя дори не го забелязва. Продължава да стои на колене, държейки зеления гумен ботуш, и да плаче без глас. Майк се навежда, прегръща я през раменете и ѝ помага да се изправи.

МАЙК: Да влезем вътре, Урс. Хайде… Да идем там, където е светло и топло.

Двамата минават покрай Джак и Кърк. Джоана ги следва. Тя хвърля бегъл поглед на стърчащите ботуши и тутакси извръща глава. Джак и Кърк влизат последни. Кърк затваря вратата, оставяйки навън бурята и тъмнината.

128 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Сградата на кметството е обгърната от плътни облаци кълбящ се сняг.

129 ИНТ. КУХНЯТА НА КМЕТСТВОТО, С КАТ УИДЪРС.

Тя седи на едно столче, загърната с одеяло, и гледа с пустеещи очи. Мелинда Хачър влиза в кадър; в ръката си държи влажна кърпа, с която започва нежно и внимателно да изтрива кръвта от лицето на Кат.

СОНИ БРОТИГАН: Не знам дали трябва да правите това, госпожо Хачър. Това все пак е веществено доказателство или както там му викат…

Докато казва това, камерата се отдръпва назад и ние виждаме хората, струпали се край стените на кухнята и пред вратата. До Сони с неговия изпъкнал корем и вечно кисело настроение стои приятелят му Ъптон Бел. Виждаме още Люсиен Фурние и другите, които бяха с него в склада, както и Джонас Станхоуп и младата Ани Хъстън. Мелинда поглежда към Сони с безмълвно презрение, след което продължава да почиства плашещо неподвижното лице на Кат.

Госпожа Кингсбъри стои пред печката и налива бульон в чаша за кафе. После отива при Кат.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Катрина, изпий този бульон. Ще ти помогне да се стоплиш.

ЪПТОН БЕЛ: Би трябвало да сложите отрова за плъхове в него… Тъкмо да се загрее подобаващо за пъкъла.

Хората сумтят и кимат одобрително, а Сони гръмко се смее на изискания хумор на своя приятел. Мелинда им хвърля изпепеляващ поглед.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Ъптон Бел, затваряй си ужасната уста!

СОНИ (застъпва се за приятеля си): Отнасяте се с нея тъй, сякаш му е спасила живота, а тя го е издебнала в гръб и му е пръснала мозъка!

Отново одобрителни мърморения. През тълпата си пробива път Моли Андерсън. Тя поглежда Сони с такова презрение, че той бърза да извърне очи, след което се обръща към Ъптон и останалите.

МОЛИ: Хайде, всички вън! Това не е шоу!

Зяпачите се размърдват, но никой не си тръгва.

МОЛИ (с по-спокоен и уравновесен тон): Та вие я познавате от цяла вечност! Каквото и да е направила, все пак заслужава глътка въздух.

ДЖОНАС СТАНХОУП: Хайде, момчета. Да вървим. Те си знаят работата.

Джонас е професионалист — вероятно е юрист — и излъчва достатъчно авторитет, за да накара хората да се разотидат. Единствено Сони и Ъптон се съпротивляват още известно време.

ДЖОНАС СТАНХОУП: Хайде, Сони. Ъптон. Нямате работа тук.

СОНИ: Напротив. Може да я заведем в полицията и да я тикнем зад решетките за убийство!

ЪПТОН БЕЛ (във възторг от идеята): Аха!

ДЖОНАС СТАНХОУП: Мисля, че килията вече е заета… Освен това смятате ли, че може да избяга някъде — в тази буря и в това състояние?

И той кимва към момичето, което (извинете за каламбура) е изпаднало почти в кататония. Сони най-сетне проумява какво има предвид Джонас и се затътря към изхода. Ъптон крачи подире му.

МОЛИ: Благодаря ви, господин Станхоуп.

Междувременно Госпожа Кингсбъри отмества встрани чашата с бульона — изгубена кауза — и се взира в Кат с нарастващо безпокойство.

ДЖОНАС СТАНХОУП (обръща се към Моли): За нищо, Моли. Да сте виждали майка ми?

МОЛИ: Май се готвеше да си ляга…

ДЖОНАС СТАНХОУП: Добре. Добре…

И той се обляга на стената, а лицето и позата му сякаш възкликват: „Велики боже, що за ден!“.

130 ИНТ. ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Скамейките и подиумът пустеят, но на пътеката в края на залата се виждат няколко души. Единствената жена сред тях е възрастната Кора Станхоуп, самопровъзгласилата се кралица на Литъл Тол. В ръката си държи чантичка с тоалетни принадлежности.

Насреща ѝ се задава възрастен джентълмен, на име Орвил Бучър. Той е по халат, чехли и бели чорапи. Носи четка за зъби в пластмасово калъфче.

ОРВИЛ: Привет, Кора! Тук сме като на лагер, нали? Остава само да сложат един чаршаф на стената и да ни прожектират анимационни филмчета!

Кора изсумтява презрително, вирва нос и продължава по пътя си, без да продума. Междувременно хвърля възмутен и осъдителен поглед на косматите пищяли на стареца, които се виждат между горната част на чорапите и края на халата му.

131 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАДНАТА СТЕНА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

В малката тухлена пристройка (както загатва и приглушеното бръмчене, което се носи оттам) се помещава генераторът. Изведнъж равномерният звук секва; моторът се закашля.

132 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА С ОРВ И КОРА.

Светлините примигват, угасват и пак светват. Двамата старци вдигат поглед към лампите (всички останали в помещението правят същото).

ОРВ: Спокойно, Кора! Просто старият ни генератор си прочиства гърлото.

133 ЕКСТ. ПРИСТРОЙКАТА С ГЕНЕРАТОРА — НОЩ.

Моторът спира да се дави и равномерното бръмчене се подновява.

134 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА С ОРВ И КОРА.

ОРВ: Видя ли? По-светло е от всякога.

Той просто се държи дружелюбно, но Кора реагира така, сякаш Орв се опитва да я положи на някоя от твърдите скамейки, за да мърсува с нея. Ето защо го отминава, без да пророни и дума, вирвайки носа си още по-високо. В края на пътеката има две врати с изображения на мъж и жена. Орв гледа подире ѝ — тя по-скоро го е развеселила, отколкото обидила.

ОРВ (на себе си): Кора… мила и дружелюбна както винаги.

И той се запътва към водещото към сутерена стълбище.

135 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.

Хач влиза, понесъл на ръце голям поднос. Върху него са наредени девет картонени чаши с кафе. Той оставя подноса на бюрото на Майк и поглежда плахо към Урсула, която седи на стола с разкопчана парка. Все още изглежда съкрушена. Когато Майк ѝ предлага чаша кафе, тя сякаш изобщо нея вижда.

МАЙК: Изпий го, Урс. Ще те стопли.

УРСУЛА: Не мисля, че някога ще се стопля отново.

В крайна сметка обаче взема две чаши и подава едната на Джоана, която стои зад нея. Майк също си взема чаша. Роби подава чаши на Джак и Кърк; Хач дава една на Хенри. Когато всички са получили кафе, на подноса остава още една чаша. Хач поглежда към Линож.

ХАЧ: Ох, добре де! Искаш ли кафе?

Никакъв отговор от страна на Линож. Той си седи в неизменната си поза и не откъсва очи от тях.

РОБИ (ядосано): На твоята планета не пият ли кафе, господинчо?

МАЙК (обръща се към Джоана): Разкажи ми отново.

ДЖОАНА: Вече ти го разказах поне пет пъти!

МАЙК: Това ще е за последен път. Обещавам.

ДЖОАНА: Тя ми каза: „Мисля, че бастунът с вълчата глава ме накара да го направя. На твое място не бих го пипала“.

МАЙК: Но ти не си видяла никакъв бастун, нали?

ДЖОАНА: Не. Майк, какво ще правим?

МАЙК: Ще чакаме да свърши бурята. Само това можем да сторим.

УРСУЛА: Моли иска да те види. Помоли ме да ти го предам. Каза да оставиш хора да пазят арестанта и да отидеш при нея. Можело да ангажираш колкото мъже ти трябват — и без това нямали какво да вършат в кметството…

МАЙК: Така си е. (Пауза.) Хач, би ли дошъл навън за минутка? Искам да ти кажа нещо.

Двамата тръгват към вратата, водеща към магазина. Майк нещо се колебае и поглежда към Урсула.

МАЙК: Ще се оправиш ли?

УРСУЛА: Да.

Майк и Хач излизат. Урсула забелязва, че Линож се взира в нея.

УРСУЛА: Какво си ме зяпнал?

Линож продължава да я гледа. На устните му заиграва едва доловима усмивка.

ЛИНОЖ (тананика си): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко…“

136 ИНТ. ТОАЛЕТНАТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Анджела Карвър стои пред умивалника в дамската тоалетна. Облечена е с пухкав домашен халат и в момента мие зъбите си. От заключената тоалетна кабинка зад нея се чува шумолене на дрехи и изплющяване на ластици — явно Кора се преоблича за сън.

КОРА (пее си от тоалетната кабинка): „… имам си и дръжчица, и чучурче сладко!“

Анджела поглежда натам — първо с недоумение, а после с усмивка. После изплаква уста за последен път, вдига чантичката с тоалетните си принадлежности и излиза. В следващия момент Кора се подава от кабинката — с розов халат, дълъг чак до земята, и с нощна шапчица на главата. Да, точно така! Тя се приближава с царствена походка до умивалника, поставя внимателно нощната шапчица отгоре му, отваря чантичката си и изважда оттам тубичка с нощен крем.

КОРА: „Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври, хвани ме ти тогава и от котлона ме махни!“

137 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Четиримата мъже и двете жени гледат Линож с удивление и безпокойство. Той сякаш маже лицето си с невидим крем.

ЛИНОЖ (пее си тихичко): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко!“

ХЕНРИ БРАЙТ: Тоя е луд за връзване. Няма друго обяснение.

138 ИНТ. ПРЕД ЩАНДА ЗА МЕСО В МАГАЗИНА — С МАЙК И ХАЧ.

Тук е сумрачно и малко зловещо, защото единствената светлина идва от флуоресцентните лампи над хладилната витрина.

МАЙК: Оставям те да командваш тук за известно време.

ХАЧ: О, Майк, изобщо не ми се иска да…

МАЙК: Само за малко. Искам да върна тези жени обратно в кметството, докато улиците са все още проходими за джипа. После ще видя дали Моли е добре, ще ѝ покажа, че аз съм добре, и целуна Ралфи за лека нощ… Накрая мисля да взема с мен всички мъже, които стават за нещо, и да ги докарам тук с джипа. Ще дежурим по трима-четирима, докато бурята не утихне. Или даже по петима, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре.

ХАЧ: Няма да се почувствам по-добре, докато не го видя в областния затвор в Дери!

МАЙК: Да, съгласен съм.

ХАЧ: Кат Уидърс… Не мога да повярвам, Майк. Кат никога не би наранила Били.

МАЙК: Да, и с това съм съгласен.

ХАЧ: Кой, по дяволите, е задържаният тук? Той… или ние? Можеш ли да ми кажеш?

Майк дълго-дълго разсъждава над въпроса. Накрая клати глава.

ХАЧ: Голяма бъркотия, а?

МАЙК: Аха. Ще се оправиш ли с Роби?

ХАЧ: Нямам друг избор. Поздрави Мелинда от мен, ако е все още будна. Кажи ѝ, че съм добре. И целуни Пипа от мен.

МАЙК: Непременно.

ХАЧ: Имаш ли представа колко време ще отсъстваш?

МАЙК: Четирийсет и пет минути, най-много час. И ще се върна с цяла кола здравеняци. Междувременно ти ще разполагаш с Джак, Хенри, Роби и Кърк…

ХАЧ: Смяташ ли, че това би ни помогнало, ако онзи пак се развихри?

МАЙК: А ти смяташ ли, че в кметството е по-безопасно? Или някъде другаде на острова?

ХАЧ: Като се замисля за Кат и Били… не.

Майк се връща в полицейския кабинет. Хач го последва.

139 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Той продължава да втрива в бузите си невидимия крем и да си тананика „Аз съм малко чайниче“.

140 ИНТ. КОРА В ТОАЛЕТНАТА НА КМЕТСТВОТО.

Тя си маже лицето с нощния крем и също си тананика „Аз съм малко чайниче“. За първи път, откакто синът и снаха ѝ са я докарали тук, тя изглежда щастлива и доволна. В огледалото се отразява дамската тоалетна, в която (поне за момента) няма други хора.

Внезапно светлините изгасват — генераторът отново се е задавил.

КОРА (глас в тъмното): Ах, да му се не види!

Лампите отново светват. Кора въздъхва облекчено и подновява мазането на лицето си. Изведнъж обаче застива. Подпрян на стената под сешоара за ръце, се вижда бастунът на Линож. Преди не е бил там, но ето го — отразен в огледалото. По него не се забелязва и капчица кръв. Лъскавата сребърна глава сияе изкусително.

Известно време Кора го гледа, след което се обръща и пристъпва към бастуна.

141 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

ЛИНОЖ: Досущ като бастуна на татко!

142 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Мъжете са се скупчили около бюрото на Майк. На стола му седи Урсула, а до нея стои Джоана. Никой от тях не забелязва завръщането на Майк и Хач. Всички са като хипнотизирани от пантомимата на Линож.

ДЖОАНА: Какво прави той?

Урсула клати глава. Мъжете са не по-малко озадачени.

143 ИНТ. ТОАЛЕТНАТА НА КМЕТСТВОТО — С КОРА.

КОРА (навежда се и вдига бастуна): Досущ като бастуна на татко!

144 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Майк и останалите наблюдават Линож. Той не им обръща внимание — изцяло е погълнат от онова, което върши с Кора. Той взема два невидими предмета — по един във всяка ръка — и сякаш ги завърта. После натиска нещо надолу с палеца си. Накрая имитира ровене из дамска чантичка и избор на неголям предмет, който стиска в лявата си ръка.

145 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДАМСКАТА ТОАЛЕТНА — С КОРА.

Тя слага „бастуна на татко“ между два съседни умивалника и отново се обръща към мивката, където е стояла, преди да зърне находката си. Отваря кранчетата едновременно с двете си ръце и от чешмата шурва вода. После притиска с палеца на дясната си ръка запушалката за канала и умивалникът започва да се пълни с вода. Междувременно Кора рови из чантичката си и изважда едно червило.

146 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Линож се обляга на стената с вид на човек, приключил с изпълнението на изнурителна и тежка задача. Поглежда към осмината си зрители, струпали се около бюрото, и им се усмихва загадъчно.

ЛИНОЖ: Хайде, тръгвай, Майк… Бъди спокоен — ще се справим и без теб. Не забравяй да целунеш малкото си момченце от мен. Кажи му, че приятелят му от магазина го поздравява.

Лицето на Майк се свива. Иска му се да удари Линож с всичка сила.

ХАЧ: Откъде знаеш толкова много? Какво, по дяволите, искаш?

Линож мълчи и отново отпуска ръце върху коленете си.

МАЙК: Хач, защо не направите така — двама души да го пазят в кабинета, а останалите да бъдат в магазина. Ще настроите огледалата така, че да се виждате взаимно.

ХАЧ: Не искаш да ни докопа всичките едновременно, нали?

МАЙК: Ами… нещо такова.

Той се обръща към жените, преди Хач да е успял да му отговори.

МАЙК: Дами? Предлагам ви да се върнем в кметството. Урсула му подава един ключ.

УРСУЛА: За снегомобила на Люсиен Фурние. Може да ви потрябва.

Майк подава ключа на Хач и отново се обръща към нея. УРСУЛА: Питър… там ли ще го…?

МАЙК: Да. А когато всичко това приключи, ще му организираме… Ще организираме всичко, както си му е редът. Хайде, да вървим.

Урсула се изправя и закопчава парката си.

147 ИНТ. ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА — НОЩ.

По една от страничните пътеки на залата върви Джил Робишо — също по халат, понесла чантичка с тоалетни принадлежности. Навън вятърът не спира да вие.

148 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТОАЛЕТНАТА НА КМЕТСТВОТО И СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ВРАТАТА — НОЩ.

Вратата се отваря и Джил влиза вътре. За момент лицето ѝ си остава спокойно — лицето на жена, извършваща ежедневния си ритуал по подготовка за сън. В следващия миг обаче това спокойно лице изведнъж се изпълва с ужас. Тя изпуска чантичката си на пода и запушва устата си с длани, за да сподави надигащия се вик. Известно време стои така, вцепенена от видяното, след което се обръща и побягва.

149 ИНТ. ПРЕГРАДЕНАТА ЗОНА ЗА СЪН В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Осветлението в „зоната за сън“ е приглушено. В „детския кът“ поверениците на Моли спят дълбоко; дори противният Дон Бийлс се е предал пред съня. Около половината от леглата за възрастните вече са заети, предимно от по-възрастните островни жители.

Моли Андерсън повдига самоделната завеска и пропуска вътре Анди Робишо. Анди носи Кат на ръце. Насочва се към свободните легла. Подире му вървят Моли и Госпожа Кингсбъри.

Спират чак в дъното на помещението, пред едно легло, намиращо се по-далеч от спящите. Моли отмята одеялото и горния чаршаф. Анди полага Кат на кревата и Моли я завива. Говорят тихо, за да не събудят децата и възрастните.

АНДИ РОБИШО: Виж я само! Спи като пън!

Моли поглежда въпросително към Госпожа Кингсбъри.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Дадох ѝ от най-леките приспивателни… От тези, дето се продават и без рецепта, както ми каза Док Грисъм… Мисля, че е от шока. Каквото и да е сторила или да са ѝ сторили, сега е далеч от нея. И може би така е най-добре.

Госпожа Кингсбъри се навежда и — за своя изненада! — целува спящото момиче по бузата.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Лека нощ, скъпа.

АНДИ: Дали да не оставим някой при нея? Да я пази…

Моли и Госпожа Кингсбъри се споглеждат смаяно. Да охраняват безобидно създание като малката Кат Уидърс? Пълна лудост.

МОЛИ: Не ѝ трябва пазач, Анди.

АНДИ: Но…

МОЛИ: Хайде, да вървим.

Тя се обръща и закрачва към изхода. Госпожа Кингсбъри я следва. Анди се колебае за момент, чудейки се как да постъпи. Накрая и той тръгва подире им.

150 ИНТ. ЗОНАТА ЗА ОТДИХ В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО.

Моли, Анди и Госпожа Кингсбъри отмятат завеската и влизат в импровизираната зона за отдих, или „дневната“ на сутерена. Вляво от тях се виждат четирийсет-петдесет души, повечето по пижами и халати, които гледат мътния екран на телевизора. Вдясно е стълбището, по което в момента слизат Сандра Бийлс, Мелинда Хачър и Джил Робишо. Сандра е ужасена, Мелинда е изплашена и посърнала, а Джил изглежда на ръба на истерията… поне докато не забелязва своя съпруг. Тогава се хвърля разплакана в обятията му.

АНДИ: Джил? Скъпа? Какво има?

Неколцина от телевизионните зрители се обръщат. Моли се взира в пребледнялото лице на Мелинда и разбира, че се е случило още нещо… но сега не му е времето да смущават онези, които вече са заспали.

МОЛИ: Да се качим горе. Каквото и да се е случило, ще го обсъдим там.

Качват се по стълбите. Анди е прегърнал жена си през кръста.

151 ЕКСТ. КРЪСТОВИЩЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА И АТЛАНТИК СТРИЙТ — НОЩ.

Служебният джип се бори храбро със снега. От време на време обаче му се налага да преодолява преспи, стигащи почти до предния му капак. Едва ли още дълго ще се движи в тази буря.

152 ИНТ. ВЪТРЕ В ДЖИПА — С МАЙК, УРСУЛА И ДЖОАНА.

ДЖОАНА: Толкова ме е страх!

МАЙК: Мен също.

153 ИНТ. ПРЕД ДАМСКАТА ТОАЛЕТНА В КМЕТСТВОТО.

Мелинда Хачър и Моли стоят пред вратата на тоалетната. Прегърнатите Анди и Джил Робишо са малко по-далеч. Сандра Бийлс е по средата между двете двойки.

САНДРА: Съжалявам. Не мога… Не мога да вляза там!

Тя се стрелва между Джил и Анди и побягва към стълбището.

154 ИНТ. ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Разплакана, Сандра прекосява бързо приемната на път за стълбището. Преди да стигне там обаче, външната врата на кметството се отваря и вътре влиза Майк. Целият е покрит със сняг. Докато потропва от крак на крак, за да изтръска снега от ботушите си, на прага се появяват Урсула и Джоана. Сандра се спира и хвърля на новодошлите плах, объркан поглед.

МАЙК: Сандра, какво има? Случило ли се е нещо?

155 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДАМСКАТА ТОАЛЕТНА И СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ВРАТАТА.

Вратата бавно… и неохотно… се отваря. Моли и Мелинда влизат едновременно, притиснали се една до друга, за да си вдъхнат кураж. Зад тях се виждат Анди и Джил Робишо. На лицата на Моли и Мелинда се четат изумление и ужас.

МЕЛИНДА: Майчице мила!

156 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА УМИВАЛНИЦИТЕ ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МОЛИ И МЕЛИНДА.

Точно пред двете жени, с гръб към тях и с лице към мивките, е коленичила Кора Станхоуп. Умивалникът пред нея е пълен догоре с вода, по чиято повърхност плават белите ѝ коси. Тя се е удавила в мивката. Над нея, с червило върху огледалото е изписан вече познатият ни надпис: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА. От двете му страни Кора е нарисувала кървавочервени бастунчета с червилото си. От истинския бастун обаче — онзи със сребърната вълча глава — няма и следа.

ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ.

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ

157 ЕКСТ. КУЛАТА НА ФАРА — НОЩ.

Вълните все тъй яростно щурмуват скалистия нос, заливайки кулата на фара с пръските си. Сега обаче е отлив и положението е по-добро от преди. За съжаление, само временно, понеже:

158 ИНТ. АПАРАТНАТА МА ФАРА — НОЩ.

Светлинните в контролната зала на фара продължават да примигват, но някои от тях вече са покрити с лед, а в ъглите на помещението е навалял сняг. Вятърът свисти и анемометърът продължава да показва трийсет метра в секунда.

Звук: продължително „бийп“. Камерата тутакси ни показва екрана на компютъра, който е пламнал в червено. На монитора се появяват бели букви: „Национална метеорологична служба. Предупреждение за щормова вълна за всички външни острови, в това число Кранбъри, Джерод Блъф, Канкамонгъс, Биг Тол и Литъл Тол. Прилив в 7:09 сутринта. Опасност от наводнение на ниско разположените участъци от сушата. Препоръчва се незабавна евакуация на жителите от периферията на островите и преместването им на по-високо разположени участъци от сушата“.

Сякаш за да потвърди това съобщение, една особено голяма вълна връхлита през счупения прозорец и облива компютърния екран с морска пяна.

159 ИНТ. ДОЛНАТА ЧАСТ НА АТЛАНТИК СТРИЙТ — НОЩ.

Складът „Годсоу — риба и омари“ е напълно отнесен — останали са само основите на сградата. Градския пристан също го няма. Вълните се блъскат в каменистия бряг, където се е намирал. Сред водата се мяркат отломки от кошове за омари… както и една от балите с марихуана на Питър Годсоу.

160 ИНТ. ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Урсула успокоява Сандра. Майк се отправя към градската заседателна зала. Край него се стрелва Джоана. Той я хваща за ръката.

МАЙК: Успокой се, госпожо Станхоуп. Сега най-важно е да запазим спокойствие.

Вратата между заседателната зала и приемната се отваря. На прага се появяват Моли и Мелинда Хачър. Щом вижда Майк, потресът на Моли се заменя от радост и тя се изстрелва в обятията му. Той я притиска силно към себе си. Междувременно на Джоана изобщо не ѝ пука, че „най-важното е спокойствието“. Тя профучава покрай Мелинда и се носи по коридора, водещ към тоалетните. Урсула и Сандра се приближават към мястото, където се прегръщат Майк и Моли.

161 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — НОЩ.

Анди и Джил седят на една от скамейките в залата. Анди е прегърнал жена си през раменете и се опитва да я успокои, когато Джоана минава тичешком покрай тях, устремена към дамската тоалетна.

АНДИ: Джоана, недей да влизаш там!

Тя обаче не му обръща внимание и се носи по пътеката в края на залата.

162 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДАМСКАТА ТОАЛЕТНА И СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ВРАТАТА.

Вратата се отваря и Джоана замръзва на прага ѝ. Очите ѝ се разширяват, а долната ѝ челюст увисва надолу. В следващия миг Майк изниква зад нея. Той хвърля светкавичен поглед към тоалетната и веднага отмества Джоана встрани. Пневматичният механизъм на вратата започва бавно да я затваря.

МАЙК: Мол, ела да ми помогнеш!

163 ИНТ. ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА.

Майк внимателно предава вцепенената Джоана на жена си и тя я повежда по пътеката към Джил и Анди. Там Джоана се спъва и надава вик, изпълнен с отчаяние и мъка.

ДЖИЛ: Остави на мен.

Джил слага Джоана да седне и я прегръща през рамо. Джоана започва да плаче.

Моли тръгва обратно към тоалетната. Оттам излиза Майк. Ръцете му са мокри почти до лактите. Моли го поглежда въпросително. Майк клати глава в отговор и я прегръща. Двамата поемат по пътеката към залата.

МАЙК: Анди? Имаш ли една минутка?

Анди поглежда въпросително към Джил и тя му кимва. В момента е заета — успокоява Джоана.

164 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО.

Влизат Майк, Моли и Анди. Урсула и Сандра стоят наблизо и гледат с очакване към Майк.

МАЙК: Мъртва е. Сандра, ще ми донесеш ли още две-три одеяла, в които да я увием?

САНДРА (мобилизира цялата си воля): Добре. Дадено. Ей сегичка.

Личи си, че Майк полага всички усилия да запази спокойствие и да върши онова, което е редно, макар и да не е съвсем сигурен кое е редно в момента и кое — не. Никъде в устава не пише как да се справяш с подобни ситуации.

Сони Бротиган и Ъптон Бел се качват по стълбите, любопитни да разберат какво става.

МАЙК: Сигурни ли сте, че Били Соумс е мъртъв?

СОНИ: Аха. Какво пак е станало?

МАЙК: Старата госпожа Станхоуп също е починала. В дамската тоалетна.

ЪПТОН БЕЛ: Свети боже! Как е умряла? Инфаркт? Инсулт?

МОЛИ: Самоубийство.

МАЙК: Тялото на Били все още ли е в склада за провизии?

СОНИ: Да, там е. Стори ни се най-подходящото място. Покрихме го. Какво, да го вземат дяволите, става…

Сандра се изкачва по стълбите, понесла няколко одеяла.

МАЙК: Анди, ти и Сони покрийте госпожа Станхоуп. После я изнесете и я сложете до Били. Използвайте задния вход. Не искам хората да ви гледат как носите мъртвец, ако мога да им го спестя.

СОНИ: Ами Джонас? Синът ѝ? Преди малко го видях долу, тъкмо се приготвяше да си лег…

МАЙК: Да се надяваме, че вече си е легнал. Жена му ще му каже утре сутринта. Ъптон Бел?

ЪПТОН: Да?

МАЙК: Слез долу и ми намери петима или шестима мъже, които още не са заспали. Трябват ми хора, които са в състояние да изминат около километър в дълбокия сняг, без да получат сърдечен удар. Не им обяснявай нищо, само им кажи, че искам да ги видя. Става ли?

ЪПТОН: Разбира се!

Въодушевен, Ъптон се обръща и тръгва към стълбите.

165 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — НОЩ.

Хач, Джак Карвър и Кърк Фрийман седят на една маса в магазина и играят на карти. Хач поглежда към:

166 ИНТ. ЕДНО ОТ ОГЛЕДАЛАТА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ В МАГАЗИНА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАЧ.

Огледалото е така разположено, че Хач да вижда какво става в полицейския кабинет. В момента Хенри седи зад бюрото на Майк — облегнат назад, със скръстени ръце и клюмнала брадичка. Задрямал е. Роби седи малко по-далеч и наблюдава Линож, който отново е заел неизменната си поза.

167 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ИГРАЧИТЕ НА КАРТИ.

Доволен, Хач си взема карта, усмихва се и я обръща на масата.

ХАЧ: Джин!

КЪРК: Гадняр!

168 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОГЛЕДАЛОТО ЗА НАБЛЮДЕНИЕ В ЕДЪР ПЛАН.

Роби надзърта в огледалото, за да види дали в момента го гледат. После се протяга към бюрото, взема лежащия там револвер и се изправя.

169 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Хенри дреме. Групичката в магазина е погълната от играта на карти. Роби пристъпва към килията на Линож. Когато Линож заговаря, гласът му е на стара жена — майката на Роби.

ЛИНОЖ: Къде е Роби? Искам да видя моя Роби, преди да умра. Той каза, че ще дойде! Къде си, Роби? Роби, искам да подържиш ръката ми, преди да умра!

Хенри се размърдва в съня си, но не се събужда, а се унася още по-дълбоко. Реакцията на Роби е смесица от изумление, ужас и срам… После лицето му се вкаменява.

РОБИ: Мисля, че на всички в този град им писна от теб.

Той вдига револвера и го насочва между решетките.

170 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО НОЩ.

Отваря се една странична врата и навън излизат неколцина мъже, готови да се притекат на помощ на групата в супермаркета. Както Майк беше обещал, всички са здравеняци: Ъптон, Сони, Джони Хариман, Алекс Хейбър и Стан Хоупуел, бащата на Дейви. Те се насочват към джипа, пробивайки си път през снега. На вратата изникват още две фигури: Майк и Моли. Моли се е загърнала с дебел шал.

МОЛИ: Заради онзи мъж ли е? Който вдигна Ралфи в магазина? Заради него е, нали?

Майк не отговаря.

МОЛИ (продължава): Ще се пазиш, нали? Не искам нищо лошо да ти се случи.

МАЙК: Аха.

МОЛИ: Този човек… ако изобщо е човек… никога няма да попадне в съда, Майкъл. Знам го… И ти също го знаеш. (Кратка пауза.) Може би трябва да се отървете от него. Нека да претърпи злополука…

МАЙК: Влизай вътре, преди да си замръзнала.

Тя отново го целува — този път по-продължително.

МОЛИ: Върни се скоро при нас.

МАЙК: Ще се върна. Обещавам.

Тя затваря вратата. Майк върви към джипа по стъпките на другите, приведен напред заради силния вятър.

171 ИНТ. ОКЪПАНА ОТ СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ СПАЛНЯ.

Прекрасна стая, преливаща от светлина. Прозорецът е отворен и завесите бавно се издуват към леглото под милувките на летен бриз. Хенри Брайт излиза от банята — само по долнище на пижама и наметната през раменете му хавлиена кърпа. Тъкмо се приближава към прозореца, когато вратата се открехва и оттам наднича синът му Франк.

ФРАНК: Мама каза да слезеш долу за закуска, тате!

Над главата на Франк се подава усмихнатото лице на Карла.

КАРЛА: Не! Мама казва веднага да слезеш долу за закуска, сънливи тате!

Франк слага длан пред устата си и се смее. Хенри се усмихва.

ХЕНРИ: След минутка слизам.

172 ЕКСТ. ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХЕНРИ — ДЕН.

Зад прозорците е красиво, както може да бъде само в Мейн в разгара на лятото — синьо небе над просторни зелени поля, които се спускат към лазурните, увенчани с бели гребенчета вълни. В океана се виждат рибарски корабчета. Чайките кръжат над тях и надават обичайните си крясъци.

173 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СПАЛНЯТА, С ХЕНРИ — ДЕН.

Той си поема дълбоко въздух, задържа го и бавно издишва.

ХЕНРИ: Слава богу, всичко се оказа сън. Присъни ми се, че сега е зима… имаше страшна виелица… и онзи човек дойде в града…

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Онзи страшен човек…

Сепнат, Хенри рязко се обръща.

174 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХЕНРИ.

Въпреки че в съня на Хенри е лято, Линож е облечен по същия начин, както го видяхме за първи път пред дома на Марта — с полушуба, черна шапка и жълти кожени ръкавици. Лицето му внезапно се изкривява и той отваря уста, разкривайки множество дълги и остри зъби. Насочва сребърната глава на бастуна към Хенри и вълчата муцуна оживява, като започва да ръмжи и да трака със зъби.

175 ИНТ. ОБЛЯНАТА ОТ СЛЪНЦЕ СПАЛНЯ — С ХЕНРИ.

Той отстъпва назад, за да се отдръпне от сребърния вълк. Удря се в долната част на прозореца, коленете му се подкосяват и той полита навън с уплашен вик.

176 ЕКСТ. ПАДАЩИЯТ ХЕНРИ.

Той обаче пада не от своя дом и не върху твърдата земя на остров Литъл Тол. Хенри лети към клокочеща червено-черна огнена бездна. Това е адът, а алените отблясъци в чернотата са същите като онези, които се появяват в очите на Линож.

Хенри пропада и крещи, отдалечавайки се от камерата.

177 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ И СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ХЕНРИ.

Той потреперва на стола, пада от него и издава приглушен стон, когато се удря в пода. После отваря очи и се оглежда недоумяващо.

178 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАГАЗИНА И ИГРАЧИТЕ НА КАРТИ.

В момента, в който Хенри пада на земята, те надигат глави и виждат застаналия пред килията Роби.

КЪРК: Хач, Роби държи револвер! Мисля, че ще убие арестанта!

Хач скача на крака, преобръщайки масата, на която играят.

ХАЧ: Роби! Махни се от него! Хвърли оръжието!

179 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — С ХЕНРИ.

ХЕНРИ: Роби? Какво…

Хенри се надига от земята. Личи си, че още е замаян.

180 ИНТ. КИЛИЯТА — С РОБИ И МАЙКАТА НА РОБИ.

Тя седи на нара, където е седял Линож (естествено, това не е истинската майка на Роби, а Линож). Много е стара — над осемдесет — и много слаба. Носи бял болничен халат, а на лицето ѝ е изписан безмълвен упрек. Роби я гледа като хипнотизиран.

МАЙКАТА НА РОБИ: Роби, защо не дойде при мен? След всичко, което направих за теб… След всичко, от което се отказах заради теб…

ХАЧ (глас зад кадър): Роби, недей!

МАЙКАТА НА РОБИ: Защо ме остави да умра сред непознати? Защо ме остави да умра самичка?

Тя протяга своите тънки, треперещи ръце към него.

181 ИНТ. МАГАЗИНЪТ.

Хач, Джак и Кърк се втурват към отворената врата на полицейския кабинет.

182 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Хенри, който още не може да дойде на себе си, пристъпва към килията. Линож седи на нара, протегнал ръце към Роби… Камерата ни го показва през очите на Хенри, затова виждаме него, а не майката на Роби.

Линож поглежда към вратата, водеща към магазина, и тя се затръшва пред лицето на Хач.

183 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МЪЖЕТЕ В МАГАЗИНА.

Хач налита на вратата и отскача назад. Сграбчва дръжката — не помръдва. Блъска вратата с рамо — никакъв резултат.

ХАЧ (обръща се към Джак и Кърк): Не стойте така, помогнете ми!

184 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Чуваме глухи удари по вратата. Майката на Роби седи на нара по болничен халат и гледа своя блуден син.

МАЙКАТА НА РОБИ: Чаках те, Роби, и все още те чакам. Чакам те… Долу, в ада.

РОБИ: Млъкни! Млъкни или ще стрелям!

МАЙКАТА НА РОБИ: С това ли?

И тя поглежда насмешливо към револвера. Роби проследява погледа ѝ.

185 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РЪКАТА НА РОБИ, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ — В БЛИЗЪК ПЛАН.

Оръжието го няма. Той държи в ръката си извиваща се змия. Роби надава вик и я хвърля далеч от себе си.

186 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Всичко останало виждаме през очите на Хенри Брайт — тоест така, както е в действителност. Роби е захвърлил не змия, а револвера, и на нара седи не майка му, а Линож. Сега Линож се изправя и се приближава до решетките.

ЛИНОЖ: Ще те чакам в ада, Роби, и когато дойдеш там, ще си приготвя една лъжица. С тази лъжица ще изгреба очите ти. Ще ги изгреба и ще ги изям, после пак и пак, и пак, защото адът е безкрайно повторение, Роби. Родените в похот ще станат на прах. Ще дойдат при мене родените в грях.

Хенри се навежда за револвера. Линож поглежда към оръжието и то се плъзга по пода. После Линож се взира в Роби и Роби внезапно полита назад. Удря се в стената и пада на коленете си.

ХЕНРИ (с ужасен шепот): Кой си ти?

ЛИНОЖ: Аз съм съдбата ви.

Той се обръща и повдига дюшека. Там е бастунът с вълчата глава. Линож го вдига високо и от него започва да струи ослепително синьо сияние.

Хенри отстъпва уплашено назад, закривайки очите си с длан. Роби, който междувременно е успял да се изправи, прави същото. Сиянието става все по-ярко и по-ярко. Светлината е оглушителна като писък.

187 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МЪЖЕТЕ В МАГАЗИНА.

През ключалката, покрай пантите и през цепнатината над пода струи светлина. Тримата мъже неволно се отдръпват назад.

ДЖАК: Какво е това? Какво става?

ХАЧ: Нямам представа.

188 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Хенри и Роби са се снишили в единия ъгъл на помещението, облени от ослепителното синьо сияние. В тази светлина за първи път виждаме Линож такъв, какъвто е в действителност — древен маг, чийто бастун е нещо като зловеща версия на жезъла на Аарон137. Синьото сияние извира на вълни от него.

Бележките на таблото за обяви се откъсват от там и започват да се реят във въздуха. Полицейският бележник на Майк се издига над бюрото и също полита. Бавно, но неотклонно чекмеджетата се отварят едно след друго и намиращите се в тях предмети започват да кръжат над бюрото — химикалки, хартии, белезници и дори забравен недояден сандвич. Във въздуха се носи и кошничката за входяща и изходяща кореспонденция — заедно с лаптопа на Хач.

В другия край на помещението револверът, който Роби е възнамерявал да използва срещу Линож (що за глупава идея, нали?), се издига във въздуха, обръща се с дулото си към стената и стреля шест пъти.

189 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МЪЖЕТЕ В МАГАЗИНА.

Хач, Кърк и Джак реагират на изстрелите. Хач се оглежда трескаво, погледът му попада върху витрината с инструментите и грабва пожарникарската брадва от там. Обръща се и започва да я стоварва върху вратата — в зоната около дръжката. Джак го хваща за ръкава.

ДЖАК: Хач! Може би няма смисъл да…

Хач го отблъсква назад и продължава. Може и да няма смисъл, но в момента може да направи само това.

190 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Самоделно заварените решетки на килията започват да се разпадат една по една, досущ като есенни листа. Хенри и Роби гледат, парализирани от ужас. Решетките падат все по-бързо и по-бързо и в тях се образува отвор с човешка форма. Накрая Линож минава през нея. Той хвърля презрителен поглед на свитите в ъгъла човешки същества, обръща се и вдига бастуна си към вратата, водеща към магазина.

191 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МЪЖЕТЕ В МАГАЗИНА.

Хач тъкмо е вдигнал брадвата за поредния удар, когато вратата ненадейно се отваря сама. От нея струи ослепителна сребристосиня светлина.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Хач.

Хач пристъпва в потока от светлина. Джак го хваща за ръката.

ДЖАК: Хач, недей!

Хач не му обръща внимание. Пристъпва към сиянието, а пожарникарската брадва се изплъзва от пръстите му.

192 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ — НОЩ.

Служебният джип се приближава към супермаркета и се насочва към паркинга. Жалузите против буря са спуснати пред витрините, но под вратата се процежда ослепително синьо сияние.

193 ИПТ. ВЪТРЕ В СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП.

Майк е зад волана на претъпкания със здравеняци офроудър.

ДЖОНИ (смаян): Какво, по дяволите, е това?

Майк не си дава труд да отговаря, но изскача от джипа едва ли не в момента, в който дърпа ръчната спирачка. Другите също се устремяват към магазина, но Майк стига първи до вратата.

194 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Хач пристъпва из сияйното помещение като сомнамбул, без да забелязва реещите се и кръжащи във въздуха предмети. Собственият му лаптоп го удря по главата. Хач го оттласква и преносимият компютър полита встрани, сякаш е в състояние на безтегловност. Хач се приближава до Линож, който е обгърнат от ореол от непоносимо ярка светлина.

Сега виждаме, че Линож всъщност е старец с падащи до раменете оредели бели коси. Страните и челото му са набраздени от дълбоки бръчки, устните му са потънали навътре, но чертите му излъчват сила и мощ. Що се отнася до очите му… в очите му се кълбят алени и черни вихрушки. Предишните му обикновени дрехи вече ги няма; той е облечен с тъмна роба, обсипана с променящи се сребърни декорации. Продължава да държи жезъла си високо вдигнат — в горния му край се зъби сребърната вълча глава, а стволът му е покрит с магически руни и символи. С другата си ръка се протяга и хваща Хач за рамото… само дето ръката му прилича на чудовищна ноктеста лапа.

Линож се навежда и лицето му почти докосва това на Хач. Устните му се разтварят и разкриват острите му зъби. През цялото това време Хач го наблюдава с разширени, пустеещи очи.

ЛИНОЖ: Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира. Кажи им. Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира.

После Линож се обръща, краищата на робата му се развяват подире му и се насочва към задния вход и товарната рампа.

195 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВХОДА НА МАГАЗИНА — НОЩ.

Вратата рязко се отваря и Майк нахлува вътре, следван от дружината си. Той се втурва по централната алея, прескача преобърнатата маса — доскорошна арена за игра на карти — и хваща Кърк Фрийман за раменете.

МАЙК: Какво стана? Къде е Хач?

Кърк безмълвно му посочва към полицейския кабинет. Онемял е от видяното. Майк се хвърля към вратата… и внезапно се спира.

196 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК.

Кабинетът изглежда така, сякаш в него е вилнял циклон. Навсякъде са разпилени най-различни предмети, а листовете плющят под напора на вятъра, нахлуващ през задната врата. Счупеният лаптоп на Хач лежи на земята. Килията е празна. Пред вратата ѝ (която продължава да е заключена) се издига купчинка от метални пръти — част от самоделната решетка. В самата врата зее отвор с човешки очертания.

Роби и Хенри са се притиснали в стената и са се прегърнали като изплашени деца. Хач стои в средата на помещението с гръб към Майк. Главата му е наведена надолу.

Майк внимателно се приближава към него. Междувременно спътниците му са се скупчили на прага и съзерцават сцената с разширени очи и застинали лица.

МАЙК: Хач! Какво е станало тук?

Хач не отговаря, докато Майк не го докосва по рамото.

МАЙК: Какво се е случило?

Хач се обръща. Сега, след близката му среща с Линож, лицето му изглежда коренно различно. Белязано е от клеймото на ужаса, който може би никога няма да го напусне — дори и да преживее Бурята на века.

Майк е потресен.

МАЙК: Хач… Мили боже… Какво…?

ХАЧ: Трябва да му дадем това, което иска. Направим ли го, ще ни остави на мира. Само тогава ще си тръгне оттук. В противен случай…

Хач поглежда към зеещата врата, откъдето нахлува сняг. Роби пристъпва бавно към тях, подобно на немощен старец.

РОБИ: Къде отиде?

ХАЧ: Там. В бурята.

197 ЕКСТ. КАМЕРАТА ГЛЕДА ОТ ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАДЧЕТО КЪМ ОКЕАНА — НОЩ.

Снегът се трупа, преспите се увеличават, а океанът все тъй яростно се хвърля върху брега сред фонтани от пръски и пяна. Някъде там, като част от тази буря, е и Линож.

ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЕТО ДЕЙСТВИЕ.

ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ

198 ЕКСТ. КРЪСТОВИЩЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА И АТЛАНТИК СТРИЙТ НОЩ.

Преспите са все по-дълбоки и още няколко витрини са се продънили под тежестта на навалелия сняг. По улиците вече не може да мине дори високопроходим автомобил с двойно предаване, а стълбовете на уличните лампи са затрупани чак до средата.

Камерата отново ни показва дрогерията и ние виждаме, че интериорът ѝ наподобява пейзаж от зимна тундра. Скреж блести по надписа ЛЕКАРСТВА С РЕЦЕПТИ. До витрината виси плакат, който призовава ДА РАЗКАЖЕМ ИГРАТА НА ЗИМАТА С НОВИТЕ ПЕЧКИ НА „ДЖЕНИ“, но този път зимата се смее последна — наредените печки са затрупани от снега.

И стенният часовник с махало е почти погребан под снега, обаче продължава да тиктака. Ето че удря веднъж… два пъти… три… четири пъти…

199 ИНТ. КОРИДОРЪТ В ДОМА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН — НОЩ.

Виждаме трупа ѝ — все още е покрит с бялата покривка за маса, както го е оставил Майк. В същия миг чуваме и ударите на друг часовник. Пет… шест… седем… осем…

200 ИНТ. ДЕТСКАТА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“ — НОЩ.

Часовникът с кукувичка, който децата обожават, също се включва в общия хор: девет… десет… единайсет… дванайсет. След този последен удар кукувичката се скрива обратно в хралупата си. В детската градина е безупречно чисто, но и някак зловещо. Виждаме малки масички и столчета, детски рисунки по стените и черна дъска, където пише: НИЕ КАЗВАМЕ МОЛЯ и НИЕ КАЗВАМЕ БЛАГОДАРЯ. Твърде много сенки… и твърде много тишина.

201 ЕКСТ. ТОВАРНАТА РАМПА ЗАД МАГАЗИНА — НОЩ.

Виждаме замръзналия, увит с одеяло труп на Питър Годсоу. Ботушите му все тъй си стърчат навън.

202 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

В помещението продължава да цари неописуем безпорядък от канцеларски принадлежности и други предмети и купчинката от метални пръти все още се издига пред килията, но точно в момента в кабинета няма жива душа. Камерата се завърта, минава през вратата и ни показва и магазина, който също пустее. Само преобърнатата маса и разпилените по пода карти свидетелстват, че тук се е случило нещо. Големият часовник над касата — който е захранван от батерии — показва една минута след полунощ.

203 ИНТ. СКЛАДЪТ ЗА ПРОВИЗИИ ЗАД КМЕТСТВОТО — НОЩ.

И тук има два увити трупа — на Били Соумс и Кора Станхоуп.

204 ИНТ. КУХНЯТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Кухнята е излъскана до блясък — плотовете, подът и съдовете сияят от чистота. Скромната армия от градски дами (без съмнение командвана от госпожа Кингсбъри) се е справила перфектно и всичко е готово за приготвянето на закуската — палачинки за двеста души. Часовникът на стената показва два след полунощ. Също като в детската градина „Малкият народец“, и в тукашната обстановка се таи нещо зловещо. За тази атмосфера със сигурност допринасят и оскъдното осветление (осигурено от генератора), и неистово виещият вятър навън.

На два стола до вратата седят Джак Карвър и Кърк Фрийман. В скутовете и на двамата лежат ловни пушки. Главите им обаче клюмат — определено им се спи.

КЪРК: Как изобщо ще видим нещо в такава виелица?

205 ИНТ. ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

От радиостанцията се носи тихо и безсмислено пращене. Нищо друго, освен смущения. До вратата дежурят Хач и Алекс Хейбър, които също са въоръжени с ловни пушки. Всъщност Хач дежури, а Алекс дреме. Хач го поглежда и ние виждаме как се пита дали да го събуди. В крайна сметка решава да го остави да спи.

Камерата ни показва бюрото на Урсула, където Тес Марчънт е заспала с отпусната върху ръцете си глава. Камерата се фокусира върху нея за момент, след което се спуска надолу по стълбите. В същия миг чуваме полузаглушен от смущенията глас.

ПРОПОВЕДНИК (глас зад кадър): Знаете, приятели, че не е лесно да се води праведен живот. Колко по-лесно е да се поддаваме на така наречените си „приятели“, които ни убеждават, че в греха нямало нищо лошо… Че няма Бог, който ни гледа отгоре и който вижда всичко… Че можем да правим всичко, което си поискаме, стига да ни се размине пред закона… Няма ли да кажете „алилуя“?

ПРИГЛУШЕН ОТГОВОР: Алилуя.

Пред телевизора са останали едва десетина души. Те са се разположиш в малкото удобни кресла и дивани, чието място е на някоя дворна разпродажба. Всички са заспали — всички, с изключение на Майк. По телевизията, едва видим заради снежинките, се вижда деформираният образ на проповедник със зализана коса, който изглежда толкова достопочтен, колкото и Джими Суогарт38 в двора на третокласен мотел.

МАЙК (говори на телевизора): Алилуя, братко мой. Давай нататък.

Той седи в едно кресло с избушена тапицерия, разположено малко настрани от останалите. Има уморен вид и вероятно няма да остане буден още дълго. Главата му вече клюма. Виждаме кобура на бедрото му и револвера в него.

ПРОПОВЕДНИК (продължава): Братя мои, тази вечер искам да ви поговоря за тайния грях. Напомням ви, кажете „алилуя“, че грехът е сладък в устата, но горчив на езика и отровен в стомаха на праведника. Да ви благослови Господ, няма ли да кажете „амин“?

Не и Майк. Брадичката му е клюмнала на гърдите, а очите му са затворени.

ПРОПОВЕДНИК (продължава): Най-страшен обаче е тайният грях! Себичното сърце, което казва: „Няма да разкажа на никого, ще запазя всичко в тайна и никой никога няма да я узнае!“. Помислете си за това, братя и сестри! Лесно е да се каже: „Ще запазя тази малка скверна тайна, тя не засяга никой друг и по никакъв начин няма да ми навреди!“. Ала кажете ли си така, значи да не видите гангрената на покварата, която плъзва около тайния грях… И болестта, която започва да разяжда душата…

По време на тази реч камерата ни показва някои от спящите лица. Виждаме Сони Бротиган и Ъптон Бел, които хъркат на един диван, допрели главите си. На съседния диван спят прегърнатите Джонас и Джоана Станхоуп. После камерата се насочва към импровизираната завеса и гласът на проповедника, говорещ за тайния грях и себичността, затихва.

Камерата ни отвежда зад завесата. Тук, в зоната за сън, се чуват типичните за всяка обща спалня звуци: кашляне, хъркане, подсмърчане и сумтене.

Дейви Хоупуел спи по гръб с намръщено лице. Роби Бийлс е обърнат на една страна, протегнал ръце към Сандра. Пръстите им са сплетени. Урсула Годсоу лежи до дъщеря си Сали и зълвата си Тавия; трите са се сгушили една до друга, съкрушени от смъртта на Питър.

Мелинда Хачър и Пипа спят на долепени един до друг кревати, а Ралфи се е сгушил в обятията на майка си Моли.

Камерата продължава по-нататък — към детския кът, където спят повечето деца. Сред тях са Бъстър Карвър, Хари Робишо, Хайди Сейнт-Пиер и Дон Бийлс.

Жителите на остров Литъл Тол спят. Сънят им е неспокоен… но спят.

206 КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ БИЙЛС В БЛИЗЪК ПЛАН.

Той си мърмори неразбираемо насън. Очните му ябълки се движат бързо под клепачите. Роби сънува.

207 ЕКСТ. ГЛАВНАТА УЛИЦА НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — ДЕН.

На улицата — или всъщност над нея, понеже е затрупана от близо метър и половина сняг — стои телевизионен репортер. Той е млад и симпатичен. Носи ярколилав скикостюм, ръкавици в същия цвят и е със ски на краката. Без ски едва ли би могъл да се задържи върху снега.

Улиците може и да са погребани под сто и петдесет сантиметрова снежна покривка, но това е само началото. Витрините на магазините и фасадите на сградите са сковани от огромни преспи. Прекъснатите кабели на електрозахранването се губят в снега като разпокъсани нишки от гигантска паяжина.

ТЕЛЕВИЗИОНЕН РЕПОРТЕР: Така наречената Буря на века вече с история. От Ню Бедфорд до Ню Йорк хората ринат колосални количества сняг, които вписаха в книгите на рекордите не просто нови редове, а цели страници.

Репортерът започва да се пързаля със ските си надолу по главната улица, покрай дрогерията, железарския магазин, ресторантчето „Хенди Боб“, козметичния салон…

ТЕЛЕВИЗИОНЕН РЕПОРТЕР: Да, ринат навсякъде… освен тук — на остров Литъл Тол. Малко късче суша, недалеч от мейнското крайбрежие, където (според данните от последното преброяване) живеят около четиристотин души. Почти половината от това население потърси укритие на континента, когато стана ясно, че бурята ще се разрази с опустошителна сила. Сред тях са почти всички ученици, които ходят на училище на материка. Останалите обаче… близо двеста мъже, жени и деца… са безследно изчезнали. Малцината оцелели са в ужасно състояние и навяват страховити мисли.

208 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТАНКИТЕ ОТ ГРАДСКИЯ ПРИСТАН — ДЕН.

Хора от екипите на „Бърза помощ“ с мрачни физиономии носят четири носилки към полицейския катер, привързан към една отломка от пристана. Върху всяка носилка има черен чувал за трупове.

ТЕЛЕВИЗИОНЕН РЕПОРТЕР (глас зад кадър): До този момент на остров Литъл Тол са открити всичко на всичко четири трупа. Два от тях може да се считат за жертви на самоубийство, но другите два със сигурност принадлежат на хора, загинали от насилствена смърт. По всяка вероятност са пребити до смърт с един и същ тъп предмет.

209 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА И РЕПОРТЕРА.

Оп-па! Той все още носи лилавия скикостюм и изглежда все тъй чистичък и спретнат, но лилавите му ръкавици са заменени от яркожълти такива. Ако не сме разпознали Линож преди — да се надяваме, че не сме! — вече не можем да го сбъркаме.

ТЕЛЕВИЗИОНЕН РЕПОРТЕР (ЛИНОЖ): Самоличността на мъртъвците все още не е разгласена, защото първо трябва да бъдат разпознати от най-близките им родственици, но всички са отдавнашни жители на острова. Озадачените полицаи не спират да си задават един и същ въпрос: „Къде са останалите жители на остров Литъл Тол?“. Къде е кметът Роби Бийлс? Къде е Майкъл Андерсън — собственик на универсалния магазин и изпълняващ длъжността местен полицай? Къде е четиринайсетгодишният Дейви Хоупуел, който си е бил у дома, възстановявайки се от мононуклеоза? Къде са всички рибари, търговци, членове на градския съвет? Никой не знае. През цялата история на Америка е имало само един подобен случай.

210 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СПЯЩАТА МОЛИ АНДЕРСЪН В БЛИЗЪК ПЛАН — НОЩ.

Очите ѝ трескаво шават под затворените клепачи.

211 ВСТАВКА: КАРТИНА, ИЗОБРАЗЯВАЩА СЕЛО ОТ ОСЕМНАЙСЕТИ ВЕК.

ТЕЛЕВИЗИОННА РЕПОРТЕРКА (глас зад кадър): Така е изглеждало селището Роаноук, Вирджиния, през 1587 година, преди да изчезнат всичките му жители — мъже, жени и деца. И досега не е известно какво точно се е случило с тях. Единственият ключ към загадката е издълбаната в кората на едно дърво дума…

212 ВСТАВКА: ИЗДЪЛБАН ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА НАДПИС „КРОАТОН“.

ТЕЛЕВИЗИОННА РЕПОРТЕРКА (глас зад кадър): … Тази дума: „Кроатон“. Нечие име? Название на град или местност? Безсмислица? Или може би дума от забравен преди векове език? Никой не знае отговора.

213 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА — С ТЕЛЕВИЗИОННАТА РЕПОРТЕРКА.

Тя изглежда очарователно в червения си скикостюм, който чудесно се съчетава с дългите ѝ руси коси, румените ѝ страни и… яркожълтите ѝ ръкавици. Да, това отново е Линож, само че говори с женски глас и изглежда като привлекателна жена. Това не е преобличане на мъж в женски дрехи с цел комичен ефект; това е мъж, който действително изглежда като млада жена и говори с женски глас. Сцената трябва да изглежда съвсем сериозно!

Телевизионната репортерка продължава от там, където прекъсна сънят на Роби. Тя се пързаля по главната улица на ските си в посока към кметството.

ТЕЛЕВИЗИОННА РЕПОРТЕРКА (ЛИНОЖ): Полицията продължава да уверява журналистите, че загадката ще бъде разбунена, но дори тя не отрича очевидното — че за изчезналите жители на остров Литъл Тол почти няма надежда.

Репортерката се приближава към сградата на кметството, която също е погребана в преспи.

ТЕЛЕВИЗИОННА РЕПОРТЕРКА (ЛИНОЖ): Съдейки по намерените улики, повечето островни жители са прекарали първата — и най-страшна — нощ тук, в сутерена на кметството на остров Литъл Тол. Никой не знае какво се е случило след това. Интересно… дали са могли да направят нещо, за да избегнат мистериозната си съдба?

Тя се плъзга към купола, където виси камбаната. Камерата остава на мястото си, но продължава да я снима как се отдалечава.

214 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЕЙВИ ХОУПУЕЛ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Момчето спи неспокойно. Очните му ябълки се движат. Сънува, докато вятърът отвън надава неизменния си вой.

215 ЕКСТ. ПРЕД КМЕТСТВОТО — ДЕН.

Човекът с лилавия скикостюм протяга ръка към купола и въпреки че го виждаме само в гръб, веднага става ясно, че в съня на Дейви репортерът е мъж, а не жена. Той се обръща. Виждаме, че е плешив, носи очила и има мустаци… но това отново е Линож.

ТЕЛЕВИЗИОНЕН РЕПОРТЕР (ЛИНОЖ): Дали пък, в плен на островния си егоизъм и типичната за янките глупава гордост, местните жители не са отказали да дадат… нещо, което би променило съдбата им? За вашия кореспондент това изглежда не само възможно, но и доста вероятно. И съжаляват ли сега за решението си? (Пауза.) Изобщо живи ли са, за да съжаляват? Какво всъщност се е случило в Роаноук през 1587 година? И какво се е случило тук, на остров Литъл Тол, през 1989-а? Навярно никога не ще узнаем. Обаче знам едно, Дейви — ти си дяволски нисък, за да играеш баскетбол, и дори океана не можеш да уцелиш!

Репортерът от съня на Дейви се обръща и пъха ръка в заснежения купол. Там е мемориалната камбана, само че в съня на момчето това изобщо не е камбана. Когато репортерът издърпва ръката си, в нея се вижда окървавена баскетболна топка. Той я хвърля право към камерата. В същото време устните му се разтеглят и разкриват огромни остри зъби.

ТЕЛЕВИЗИОНЕН РЕПОРТЕР: Дръж!

216 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СПЯЩИЯ ДЕЙВИ В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Момчето простенва насън и се завърта по гръб, а ръцете му се стрелват нагоре, сякаш за да улови баскетболна топка.

ДЕЙВИ: Не… не…

217 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗОНАТА ЗА ОТДИХ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА, С МАЙК — НОЩ.

Главата му е клюмнала на гърдите, но и неговите очи шават под затворените клепачи. Подобно на останалите, и той също сънува.

ПРОПОВЕДНИК (глас зад кадър): Бъдете сигурни, че грехът ви ще ви намери и тайните ви ще излязат наяве. Всички тайни ще излязат наяве…

218 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСЕЯНИЯ СЪС СНЕЖИНКИ ЕКРАН НА ТЕЛЕВИЗОРА В ЕДЪР ПЛАН.

Да, вече го виждаме съвсем ясно — телевизионният проповедник също е Линож.

ПРОПОВЕДНИК (продължава): … няма ли да кажете „алилуя“? О, братя мои, няма ли да кажете „амин“? Защото ви моля да зърнете жилото на греха и да узнаете цената на порока; моля ви да съзрете несправедливостта на онези, що затръшват вратата пред скитащия странник, който всъщност не иска никак много…

Камерата се приближава към телевизионния екран и проповедникът се разтваря в тъмнина… но изпъстрена със снежинки тъмнина, защото вятърът е изтръгнал антената от покрива и сигналът е много лош. Постепенно обаче на мътния екран започва да се появява някакъв образ. И „снежинките“ вече са истински снежинки, защото телевизорът показва истински сняг и истинска буря — Бурята на века. Сред тази буря се движат хора — в дълга върволица, проточила се като змия по Атлантик Стрийт.

219 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АТЛАНТИК СТРИЙТ В ПО-БЛИЗЪК ПЛАН — НОЩ.

ПРОПОВЕДНИК (глас зад кадър)-. Защото въздаянието за похотта е прах, а възмездието за греха е смърт.

Пред камерата преминава кошмарна процесия от хипнотизирани, изпаднали в транс островни жители. Само по нощници и пижами, те сякаш не обръщат внимание на виещия вятър и засипващия ги сняг. Виждаме Анджела с малкия Бъстър на ръце, следвана от Моли, която носи Ралфи; Джордж Кърби… Фърд Андрюс… Робърта Коин… Изясни ви се, нали? Всички са тук. И всеки има на челото си странна и зловеща татуировка: КРОАТОН.

ПРОПОВЕДНИК (глас зад кадър): И ако искащият бъде отритият, а молещият остане без отговор на молбата си, няма ли коравосърдечните да бъдат наказани?

220 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СПЯЩИЯ МАЙК В БЛИЗЪК ПЛАН.

МАЙК (насън): Алилуя. Амин.

221 ИНТ. ОСТАНКИТЕ ОТ ГРАДСКИЯ ПРИСТАН.

Участниците в процесията вече вървят към камерата — и към своята гибел в ледените води на океана, досущ като хвърлящи се от скала леминги. Не можем да повярваме на очите си… но в същото време им вярваме, нали? След Джоунстаун и „Вратата на рая“39 им вярваме.

РОБИ (върви начело на процесията): Съжалявам, че не ви дадохме това, което искахте.

После пада от назъбения край на пристана в океана.

ОРВ БУЧЪР (който пристъпва подпре му): Съжалявам, че не отвърнахме на исканията ви, господин Линож.

Той прави крачка след Роби в океана. Зад него крачат Анджи и Бъстър.

АНДЖИ КАРВЪР: Съжалявам. И двамата съжаляваме, нали, Бъстър?

Прегърнала детето си, Анджела пристъпва напред и пада във водата. След нея е Моли — с Ралфи на ръце.

222 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СПЯЩИЯ МАЙК В ЗОНАТА ЗА ОТДИХ.

Той се мята насън… Кой ли не би се мятал, ако сънува подобен кошмар?

МАЙК: Не… недей, Моли…

ПРОПОВЕДНИК (глас зад кадър): А толкова малко се искаше от вас, кажете „алилуя“… Ала вие избрахте да затворите сърцата си и да затулите ушите си, затова сега ще си платите. Ще бъдете заклеймени като неблагодарни хора и ще си получите заслуженото.

223 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МОЛИ СРЕД ОСТАНКИТЕ ОТ ПРИСТАНА — НОЩ.

И тя изглежда хипнотизирана като другите, но Ралфи е в пълно съзнание. И се страхува.

МОЛИ: Ние затворихме сърцата си. Ние затулихме ушите си. И сега си плащаме. Съжалявам, господин Линож…

РАЛФИ: Татко! Татко, помощ!

МОЛИ: … трябваше да ви дадем това, което искахте.

Тя прави крачка отвъд назъбения ръб на пристана и полита в черната вода заедно с пищящия Ралфи в обятията ѝ.

224 ИНТ. ЗОНАТА ЗА ОТДИХ, С МАЙК — НОЩ.

Той внезапно се пробужда, поемайки си жадно дъх като удавник. Поглежда към телевизора.

225 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТЕЛЕВИЗОРА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК.

На екрана не се вижда никакъв образ; само танцуващи снежинки. Или предавателят също е пострадал в бурята, или предаването е свършило.

226 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.

Той се надига в креслото, мъчейки се да нормализира дишането си.

СОНИ БРОТИГАН: Майк?

Сони се навежда над Майк с подпухнали от сън очи и залепнала за главата коса.

СОНИ: Човече, да знаеш какъв кошмар сънувах… Някакъв репортер…

Към тях се присъединява Ъптон Бел и продължава изречението му.

ЪПТОН: … На главната улица… говореше, че всички били изчезнали!

Той внезапно замлъква. Двамата със Сони смаяно се споглеждат.

СОНИ: Също като в някакво градче във Вирджиния преди няколко века.

МЕЛИНДА (глас зад кадър): И никой не знаел къде са отишли… В този сън също никой от нас не знаеше накъде вървим.

Мъжете се обръщат към импровизираната завеса. Там стои Мелинда, по нощница.

МЕЛИНДА: Всички сънуват едно и също нещо! Разбирате ли? Всички сънуват един и същи сън!

Тя поглежда обратно към:

227 ИНТ. ЗОНАТА ЗА ОТДИХ — НОЩ.

Спящите се въртят неспокойно в леглата си. От време на време простенват и въздишат, но не се събуждат.

228 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЗОНАТА ЗА ОТДИХ С ТЕЛЕВИЗОРА.

МЕЛИНДА: Но как биха могли да изчезнат двеста души? Къде биха се дянали?

Сони и Ъптон клатят глави. В същото време Тес слиза надолу по стълбите. Косата ѝ е разрошена. Личи си, че още не се е разсънила съвсем.

ТЕС МАРЧЪНТ: Особено на малък остров като нашия, отрязан от света заради бурята…

Майк се изправя и изключва телевизора.

МАЙК: В океана.

МЕЛИНДА (шокирана): Какво?

МАЙК: В океана. Масово самоубийство. Това ни чака, ако не му дадем онова, което иска.

СОНИ: Как би могъл да…

МАЙК: Не знам… но мисля, че би могъл.

Моли отмята завесата и се присъединява към тях с Ралфи на ръце. Той още спи, но сърце не ѝ дава да го остави самичък.

МОЛИ: Но какво иска той? Какво всъщност иска, Майк?

МАЙК: Сигурен съм, че ще разберем. Когато е готов да ни каже.

229 ЕКСТ. КУЛАТА НА ФАРА — НОЩ.

Мощният лъч описва неизменните си кръгове, като при всяка обиколка изтръгва от мрака гъсти облаци от летящи снежинки. В един от счупените прозорци на върха се забелязва тъмен силует.

Камерата се приближава към Линож, който наблюдава града, сключил ръце зад гърба си. Досущ като владетел, съзерцаващ своето кралство. Накрая той се обръща.

230 ИНТ. АПАРАТНАТА НА ФАРА — НОЩ.

В осветената единствено от червените светлинни на приборите контролна зала Линож изглежда като зловеща сянка. Той прекосява помещението и отваря вратата към стълбите. Камерата се приближава към компютърния екран, който видяхме предишния път. От горе до долу, заличавайки предупреждението за щормова вълна, се появява — отново и отново — следният надпис:

231 ИНТ. СТЪЛБИТЕ НА ФАРА — НОЩ.

Камерата гледа надолу към витата спираловидна стълба и Линож, който слиза бързо по нея.

232 ЕКСТ. КУЛАТА НА ФАРА — НОЩ.

Линож излиза, носейки бастуна с вълчата глава, и тръгва през снега. Един господ знае накъде се е насочил и един господ знае що за злодеяние е замислил. Камерата се задържа още малко върху кулата, след което…

ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ.

СЕДМО ДЕЙСТВИЕ

233 ЕКСТ. ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАДЧЕТО — СУТРИН.

Снегът вали все тъй интензивно. Сградите са полузаринати от гигантските преспи. Краищата на електрическите жици се губят под снега. Сцената прилича на онази, която видяхме в сънищата с репортера, само дето в реалния живот снеговалежът не спира.

234 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО СУТРИН.

Куполът с мемориалната камбана е почти затрупан, а самата сграда на кметството изглежда някак призрачно. Вятърът вие все тъй свирепо, без да показва никакви признаци на утихване.

235 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — СУТРИН.

Около половината от островните жители, потърсили укритие в кметството, седят на дървените скамейки с чинии на коленете си, похапват палачинки и пият сок. В дъното на залата се вижда импровизиран бюфет, където Госпожа Кингсбъри (с яркочервена ловна шапка с обърната назад козирка — досущ като някой гангстер) и Тес Марчънт обслужват ранобудните си съграждани. Към палачинките човек може да си вземе сок, кафе и студена овесена каша.

Закусващите са изключително тихи. Почти всички изглеждат потънали в себе си и леко изплашени. Всички семейства с малки деца вече са будни (и как няма да са будни, когато малчуганите стават рано?) и сред тях виждаме фамилиите Хачър и Андерсън. Майк храни Ралфи с палачинки, а Хач прави същото с Пипа. Съпругите им пият кафе и си говорят тихичко.

Изведнъж страничната врата се отваря и в залата нахлуват вятърът, снегът и разтрепераният Джони Хариман.

ДЖОНИ: Майк! Ей, Майки! Никога през живота си не съм виждал такава щормова вълна! Мисля, че фарът ще рухне… Ей богу, ще рухне!

Сред островните жители пробягва вълна на безпокойство. Те започват да си шушукат нервно един на друг. Майк слага Ралфи в скута на Моли и се изправя. Хач също се надига.

МАЙК: Хора, чуйте ме добре! Ако ще излизате навън, не се отдалечавайте от сградата! Не забравяйте, че навън всичко е бяло и има опасност от снежна слепота40!

236 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ГОРИСТИЯ НОС И КУЛАТА НА ФАРА — СУТРИН.

Приливът е в разгара си и в скалите се удрят огромни вълни. Почти всяка следваща вълна залива основите на кулата. Миналата нощ фарът успя да издържи щурма на прилива; тази нощ обаче едва ли ще устои.

237 ЕКСТ. СГРАДАТА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Островните жители са се стълпили пред зданието и разговарят оживено. Някои вдигат циповете на шубите си и се закопчават догоре, други се увиват в шалове, а трети си вдигат качулките и си слагат ски маски.

238 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — СУТРИН.

Последните желаещи да видят какво се случва с фара излизат навън. В залата остават само няколко души, които още не са престанали да ядат, плюс седем майки и един баща (Джак Карвър), чиито деца за нищо на света не искат да пропуснат зрелището.

РАЛФИ: Мамо, може ли да излезем да погледаме?

Моли се споглежда с Мелинда. В очите и на двете се чете както раздразнение, така и умиление (нещо, познато единствено на родителите на малчугани в доучилищна възраст).

ПИПА: Моля те, мамо, и аз искам да погледам…

Междувременно Дон Бийлс предприема доста по-заповеднически подход към Сандра.

ДОН: Дай ми якето, искам да изляза! Хайде, по-бързо!

МОЛИ (обръща се към Ралфи): Уф… добре. (Обръща се към Мелинда.) И на мен ми се искаше да изляза. (Обръща се към Ралфи.) Хайде, Ралфи, да намерим якенцето ти…

Останалите родители — Линда Сейнт-Пиер, Карла Брайт, Джак Карвър, Джил Робишо — правят същото. Урсула Годсоу обаче посреща с отпор ентусиазма на Сали.

УРСУЛА: Мама не може, миличка. Мама е много уморена. Извинявай.

САЛИ: Тогава тати ще ме заведе… Къде е тати?

Урсула не знае как да ѝ отговори и аха-аха, да се разплаче. Дамите, които чуват този разговор, се разтапят от съчувствие и съжаление. Сали все още не знае, че баща ѝ е мъртъв.

ДЖЕНА ФРИЙМАН: Аз ще те изведа, слънчице.

Урсула ѝ кима благодарствено.

239 ЕКСТ. ЗАСНЕЖЕНАТА МОРАВА ДО СГРАДАТА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Там са се събрали около седемдесет островни жители. Всички стоят с гръб към нас и всички гледат към океана. Родителите излизат от страничния вход — някои носят децата си, а други вървят заедно с тях, хванати за ръка. От време на време някой затъва в снега до кръста и съгражданите му му помагат да се измъкне. Чува се смях; веселието им помага да се отърсят от спомените за страшния сън.

На преден план се спуска черният ствол на бастун, потъващ в снега.

240 ЕКСТ. ЗАДНАТА ЧАСТ НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Там стои Линож и наблюдава жителите на Литъл Тол през плътната пелена на валящия сняг. Те обаче не го виждат, защото са с гръб към него.

241 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В ОКЕАНА НОС И КУЛАТА НА ФАРА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Погледнат оттук, фарът е почти неразличим в снега… а от време на време се скрива съвсем от поглед. Точно в момента обаче го виждаме добре — и него, и гигантските вълни, които заливат основите на кулата му.

242 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И ХАЧ — СУТРИН.

ХАЧ: Майк, според теб ще се срути ли?

Моли и Мелинда, придружени от Ралф и Пипа, се присъединяват към съпрузите си. Майк се навежда и вдига Ралфи, без да откъсва поглед от фара.

МАЙК: Вероятно да.

243 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В ОКЕАНА НОС И КУЛАТА НА ФАРА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Върху носа се стоварва страховита вълна, която се завихря и клокочи около кулата. Вятърът вие, снеговалежът се засилва и фарът почти се скрива от поглед — бяло привидение сред свирепата виелица.

244 ИНТ. АПАРАТНАТА НА ФАРА.

Водата нахлува в контролната зала през счупените прозорци и залива всички електронни прибори. Летят искри; мониторите на компютрите помръкват.

245 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В ОКЕАНА НОС И КУЛАТА НА ФАРА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Всъщност не виждаме много, освен няколко сгради и призрачни дървета. Снеговалежът е станал още по-интензивен, а вятърът вдига бели вихрушки, създавайки опасност от дезориентация и снежна слепота.

246 ЕКСТ. ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ ПРЕД КМЕТСТВОТО, ПАНОРАМЕН КАДЪР — СУТРИН.

Повечето хора са се скупчили на отделни групички — било семейни, било приятелски. Сони и Ъптон Бел стоят един до друг; до тях се вижда Кърк, по-малката му сестра Джена и мъничката Соли Годсоу, а недалеч от тях са застанали Роби, Сандра и Дон Бийлс. Има и такива обаче, които са без компания. Зад всички се вижда нещо като плътна бяла завеса. Самата сграда на кметството се е превърнала в розовееща сянка.

КЪРК: Нищо не виждам!

ФЪРД АНДРЮС: Това е проклетата снежна слепота!

ДОН БИЙЛС: Тате, къде е фарът?

РОБИ (обръща се към Дон): Почакай да утихне вятърът и ще го видиш.

ДОН: Искам да утихне веднага!

ДЕЙВИ ХОУПУЕЛ (обръща се към Госпожа Кингсбъри): Ето там! Видях лъча му, току-що проблесна! Още се издига!

247 ИНТ. ВЗИРАМЕ СЕ В СНЕЖНАТА СЛЕПОТА ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ — СУТРИН.

Лъчът на фара проблясва неуверено, става по-ярък и отново изчезва. В този момент отново виждаме гористия нос.

248 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ — СУТРИН.

ХАЧ: Още стои!

Госпожа Кингсбъри е застанала вляво от семейство Хоупуел. Червената ѝ ловджийска шапка вече е обърната с козирката напред. В този миг от снега се появяват две яркожълти ръкавици (явно Линож е разполагал и с втори чифт). Едната запушва устата на Госпожа Кингсбъри, а другата я сграбчва за шията. Жената изведнъж полита назад. Семейство Хоупуел стоят съвсем наблизо, но никой от тях не забелязва нищо; вниманието им е изцяло погълнато от чезнещия сред снежната слепота фар.

249 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В ОКЕАНА НОС И КУЛАТА НА ФАРА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ — СУТРИН.

Надигналата се чудовищна вълна се врязва в скалистия нос, надига уродливата си снага и се стоварва върху фара. И ето че той започва да се накланя.

250 ЕКСТ. СОНИ БРОТИГАН И ЪПТОН БЕЛ.

СОНИ: Срутва се… Божичко, фарът се срутва!

Недалеч от двамата е застанал жител на острова. Носи омазнена парка с надпис: ОСТРОВНА СЛУЖБА ВОДА И КАНАЛ. Зад него се надига смътна сянка — Линож. Внезапно бастунът изниква пред гърлото му, сграбчен в двата края от жълтите ръкавици. Господин ВОДА И КАНАЛ полита назад към снежната слепота. Нито Сони, нито Ъптон забелязват нещо; разрушителното зрелище сякаш ги е хипнотизирало.

251 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ОБРЪЩА КЪМ КМЕТСТВОТО.

Виждаме два черни контура — подметките на господин ВОДА И КАНАЛ. Те се мержелеят за миг във въздуха и изчезват завинаги.

252 ЕКСТ. КУЛАТА НА ФАРА — СУТРИН.

Още една огромна вълна връхлита кулата на фара и я залива чак до средата. Чуваме клокоченето на разпенената вода и простенването на пропукващите се тухли. Наклонът на кулата става доста по-сериозен.

253 ИНТ. АПАРАТНАТА НА ФАРА — СУТРИН.

Контролната зала се накланя… накланя… Всичко е във вода… Незастопорените прибори се плъзгат по все по-стръмния под…

254 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ — СУТРИН.

Камерата е зад тях и ни ги показва в панорамен кадър от ляво надясно. Над гърбовете им, в далечината, виждаме как кулата на фара се накланя на една страна.

255 ЕКСТ. ДЖАК, АНДЖЕЛА И БЪСТЪР КАРВЪР — СУТРИН.

Джак е ужасно развълнуван. Той вдига Бъстър и пристъпва напред.

ДЖАК: Погледни, Бъстър! Фарът пада!

БЪСТЪР: Пада! Фарът пада!

Анджела се намира на няколко крачки зад тях. Нито Джак, нито Бъстър виждат жълтите ръкавици, които изскачат от снега, сграбчват Анджела и я завличат зад бялата завеса.

256 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КУЛАТА НА ФАРА — СУТРИН.

Вълните се отдръпват назад. За миг ни се струва, че фарът ще издържи още малко… но той се сгромолясва, като лъчът му продължава да описва кръгове до последния момент. Когато рухва, носът е връхлетян от нова вълна, която залива развалините.

257 ЕКСТ. ПАНОРАМЕН КАДЪР НА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ.

Всички са притихнали. Вълнението им се е изпарило. Сега, след като са видели всичко с очите си, им се иска това никога да не се беше случвало.

БЪСТЪР: Къде е фарът, тате? Падна ли?

ДЖАК (тъжно): Да, приятелче. Фарът падна. (Обръща се.) Анджи, ти видя ли го? Видя ли как…

Но там, където е стояла жена му, няма никого.

ДЖАК: Анджи? Анджела?

Той оглежда насъбралите се хора. Още не е притеснен или уплашен; само е озадачен, че не я вижда.

ДЖАК: Ей, Анджи…

БЪСТЪР: Мамоооо!

Джак поглежда към Орв Бучър, който стои наблизо.

ДЖАК: Виждал ли си жена ми?

ОРВ: Не съм, Джак. Може да ѝ е станало студено и да се е прибрала вътре.

258 ЕКСТ. СЕМЕЙСТВО ХОУПУЕЛ: СТАН, МЕРИ И ДЕЙВИ — СУТРИН.

Родителите на Дейви продължават да се взират в далечината, където се е издигал фарът, но Дейви се оглежда и смръщва вежди.

ДЕЙВИ: Госпожо Кингсбъри?

ГОСПОЖА ХОУПУЕЛ (чува го): Дейви?

ДЕЙВИ: Допреди малко беше ей тук!

Джак крачи покрай насъбралите се хора, хванал Бъстър за ръката.

ДЖАК: Анджи…? (Обръща се към Бъстър.): Сигурно Орв е прав — станало ѝ е студено и е влязла вътре.

Наблизо са Алекс Хейбър и Кал Фрийз.

КАЛ (оглежда се): Ей, къде се дяна Джордж Кърби?

259 ЕКСТ. СЕМЕЙСТВАТА АНДЕРСЪН И ХАЧЪР — СУТРИН.

Покрай хората, наизлезли навън, за да видят рухването на фара, вървят Алекс и Кал, които търсят Джордж Кърби; Джак и Бъстър, които викат Анджела; Дейви Хоупуел, който вика Госпожа Кингсбъри, и неколцина други, които викат Бил (навярно това е истинското име на господин ВОДА И КАНАЛ).

На лицето на Майк изведнъж се появява страшно прозрение. Той се споглежда с Хач и вижда, че и той си мисли същото. Оставя Ралфи на земята и се обръща към хората.

МАЙК: Всички вътре! Всички обратно вътре!

МОЛИ: Майк, има ли нещо?

Майк не ѝ отговаря. Той се втурва покрай стълпилото се множество и крещи с пълно гърло.

МАЙК: Вътре! Всички вътре, веднага! И не се отдалечавайте един от друг!

Страхът му се предава на съгражданите му, които започват да се обръщат към кметството. Роби се приближава до Майк.

РОБИ: Какво, по дяволите, става?

МАЙК: Може и нищо да не е. После ще разберем. Сега вземай жена си и момчето си и влизайте вътре!

Майк завърта Роби и го избутва към Сандра и Дон. В същия миг при него идва Джак Карвър с Бъстър.

ДЖАК (вече изплашен): Майкъл, виждал ли си Анджела? Беше ей тук…

Тогава Роби започва да разбира и бързо отива при Сандра и Дон. Сега не смее да ги изпусне от поглед.

МАЙК: Грабвай момчето си и веднага влизай вътре!

ДЖАК: Но…

МАЙК: Тръгвай, Джак! Веднага!

260 ЕКСТ. ХАЧ НА ЗАСНЕЖЕНАТА МОРАВА ДО КМЕТСТВОТО.

Хората минават покрай него и влизат вътре през страничния вход. Почти всички изглеждат уплашени. Хач се старае да гледа във всички посоки едновременно… което е невъзможно заради обилния снеговалеж.

ХАЧ: Госпожо Кингсбъри?… Джордж?… Джордж Кърби?… Бил Тимънс, къде си?

Изведнъж забелязва нещо яркочервено и тръгва натам. Вдига шапката на Госпожа Кингсбъри от земята, изтръсква снега от нея и я наблюдава с мрачна физиономия. Майк се приближава до него, подтиквайки съгражданите си да влизат в кметството. Очите на Майк също шарят навсякъде. Двамата са като пастири, опитващи се да защитят смаляващо се стадо.

Майк взема шапката от Хач и се взира в нея.

МАЙК: Вътре! Всички вътре! Веднага!

261 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — С ДЖАК И БЪСТЪР.

БЪСТЪР: Тате, къде е мама? Оставихме мама навън! Тате, оставихме мама навън!

ДЖАК (започва да плаче): Спокойно, момчето ми, мама е добре.

И той помъква Бъстър към вратата, водеща към приемната и стълбището на сутерена.

262 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — С ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ.

Те сноват по пътеките между скамейките — Моли и Ралфи, семейство Станхоуп, Джони Хариман, Тавия Годсоу, Кърк и Джена Фрийман… Всичките ни стари познайници. Над всяко лице е надвиснала сянката на страха.

КАДЪРЪТ ПРЕЛИВА В:

263 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — СЛЕДОБЕД.

ТИТРИ: 2:00 СЛЕДОБЕД.

Снегът продължава да вали, а вятърът продължава да вие. Пред страничния вход на кметството е спрян най-големият снегомобил на острова. Двигателят му работи на празен ход.

264 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СТРАНИЧНИЯ ВХОД НА КМЕТСТВОТО В ЕДЪР ПЛАН — СЛЕДОБЕД.

Скупчени пред вратата стоят Майк, Сони, Хенри Брайт и Кърк Фрийман. Изпращат ги Моли, Хач и Тес Марчънт. Отново се налага всички да крещят, за да надвикат бурята.

МОЛИ: Сигурен ли си, че това е необходимо?

МАЙК: Не, но нямаме прогноза за времето и е най-добре да се подсигурим. А и в магазина има неща, от които се нуждаем!

МОЛИ: Портокаловият сок не си заслужава риска да се натресете на оня психопат!

МАЙК: Няма да посмее да ни нападне четиримата.

МОЛИ: Обещай ми, че ще се пазиш.

МАЙК: Обещавам. (Обръща се към Хач.) Всеки да пази партньора си. Никой да не остава сам.

ХАЧ: Точно така. Внимавайте, момчета.

СОНИ: Много ясно.

Всички се обръщат към снегомобила.

МОЛИ: Майк… ако минете покрай къщи…

Тя замлъква, притеснена да помоли за онова, което ѝ е хрумнало, но благият поглед на Майк я окуражава.

МОЛИ: Ами… разбираш ли, малчуганите се държат супер, но ако можеш да донесеш няколко игри и два-три комплекта кубчета, ще съм ти страшно благодарна.

МАЙК (целува я по бузата): Нямаш грижи.

Той се приближава до снегомобила и сяда на шофьорската седалка. Запалва двигателя. Всички махат с ръце и возилото изчезва в бурята.

ТАВИЯ: Ще се справят ли?

ХАЧ: Разбира се.

265 ЕКСТ. ДОМЪТ НА АНДЕРСЪН НА ГЛАВНАТА УЛИЦА — СЛЕДОБЕД.

Снегомобилът спира пред къщата. Оградата е напълно засипана от снега. Табелката с надпис ДЕТСКА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“ лежи върху триметрова пряспа.

266 ИНТ. СНЕГОМОБИЛЪТ — СЛЕДОБЕД.

МАЙК (обръща се към другите): Ей сега се връщам.

Той отваря вратата на снегомобила и изскача навън.

267 ЕКСТ. ПРЕД КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН, С МАЙК — СЛЕДОБЕД.

Той си пробива път през дълбоките преспи, приведен заради снега и вятъра, и едва не се блъска в Кърк Фрийман. Отново се налага двамата да викат, за да се чуят.

МАЙК: Връщай се вътре и ме чакай на топло! Ще се справя!

КЪРК: Всеки трябва да пази партньора си, забрави ли?

Той посочва към Сони и Хари в снегомобила.

КЪРК: Двама тук, двама там, а в магазина — всички заедно.

МАЙК: Добре… хайде.

Двамата поемат към верандата по погребаната под снега пътечка.

268 ИНТ. КАМЕРАТА МИ ПОКАЗВА КАТ УИДЪРС В БЛИЗЪК ПЛАН.

Тя седи на един сгъваем стол и се взира в стената с празен поглед. Държи чаша, а на раменете ѝ е наметнат пуловер. Все още е под влиянието на шока и транквилантите.

Някъде зад нея се чуват пеещи деца.

ДЕЦА И САНДРА БИЙЛС: „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко…“

Кат реагира на песничката, но не твърде бурно. Може би не си я спомня. Камерата се отдръпва назад и ни показва малчуганите от МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ. За тях се грижат Роби и Сандра Бийлс — вече никой не прави нищо сам. Сандра дирижира пеенето им и се опитва да изглежда весела. Роби седи на един дървен стол и изглежда отнесен почти колкото Кат.

Децата изобразяват чайничета — докато пеят, свиват ръце като дръжчици и докосват с пръсти нослетата си, показвайки къде са им чучурчетата. Намират се в детския кът — между стълбището и стената, а около тях са разпилени книги, лепила, книжки за изрязване и няколко играчки.

Зад тях, в дъното на помещението се вижда затворена врата с табелка с надпис ЧИСТАЧ.

ДЕЦАТА И САНДРА БИЙЛС: „Имам си и дръжчица, и чучурче гладко…“

Фърд Андрюс слиза по стълбите и застава до Роби.

РОБИ: Мразя тази песничка.

ФЪРД: Защо?

РОБИ: Не знам, просто я мразя. Как е Джак Карвър?

ФЪРД: Успокои се малко. Добре, че жените изведоха детето му, преди да изпадне в истерия. (Кимва към Бъстър.) Трябва да организираме издирване на Анджела и останалите. Ако Алтън Хачър не може да го води, ти би могъл…

РОБИ: И какво ще правим, ако издирващата група не се завърне? Ще изпратим друга?

ФЪРД: Е… не можем просто да си седим тук…

РОБИ: Разбира се, че можем. И точно това ще направим. Ще си седим тук и ще чакаме бурята да отмине. Извини ме, Фърд, но трябва да си взема кафе.

Роби става, хвърля надменен поглед на Фърд и започва да се изкачва по стълбите. Фърд тръгва подире му.

ФЪРД: Просто си мислех, че може би трябва да сторим нещо, Роби…

Камерата отново ни показва Кат. Очите ѝ проблясват. Тя вижда…

269 ВСТАВКА: БАСТУНЪТ НА ЛИНОЖ.

Вълчата глава се стрелва рязко към камерата. Озъбената муцуна сякаш ръмжи.

270 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЕТСКИЯ КЪТ — СЛЕДОБЕД.

Кат изпуска чашата си, закрива лицето си с ръце и се разтърсва от ридания. Децата спират да пеят и се обръщат към нея. Пипа и Хайди започват да хлипат от съчувствие.

ФРАНК БРАЙТ: Какво ѝ има на Катрина Уидърс?

САНДРА: Нищо, Франки… Просто е малко уморена… Деца, защо не подредите малко тук? Господин Андерсън съвсем скоро ще ви донесе нови играчки, така че…

ДОН: Аз пък няма да подреждам! Татко ми ще ми даде поничка!

И Дон се втурва нагоре по стълбите.

САНДРА: Дон! Дон Бийлс! Веднага се върни и помогни на другите…

РАЛФИ: Той не ни трябва. Маймуните не могат да подреждат.

Другите деца се кикотят. Ралфи е уцелил в десетката. Той започва да прибира разпилените играчки и останалите последват примера му. Сандра отива при Кат и се заема с утешаването ѝ.

271 ИНТ. КАМЕРАТА СЛЕДВА РАЛФИ.

Улисан в подреждането, Ралфи се е отдалечил от другите деца. Неусетно се доближава до вратата с надпис ЧИСТАЧ. Тя бавно се открехва. Малчуганът вдига поглед към нея.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Ралфи! Ей, момче!

Никой не го чува, освен Ралфи.

272 ИНТ. ДЕТСКАТА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“ — С МАЙК И КЪРК.

Кърк се е натоварил с игри и пъзели, а Майк е взел кубчетата и няколко албумчета с апликации.

КЪРК: Това ли е всичко?

МАЙК: Аха. Да тръгваме, че…

Ненадейно нещо привлича вниманието му. Разпилените върху една ниска масичка буквички от азбуката. Майк се навежда над тях и замислено ги гледа, след което започва да подрежда някои от тях.

КЪРК (идва при него, за да погледне): Какво правиш?

Майк е използвал шест от буквичките, за да напише името на Линож: LINOGE. Гледа ги известно време, след което ги пренарежда. Получава се NILOGE. Пълна безсмислица. Повторно пренареждане — GONILE.

КЪРК: Отидете на Нил41. Звучи като реклама за ваканция в Египет.

273 ИНТ. ДЕТСКИЯТ КЪТ В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО.

Сандра се занимава с Кат, а другите деца са се скупчили в ъгъла, където подреждат играчките, книгите и списанията. Личи си, че това им харесва. Никой не забелязва как Ралфи се изправя и тръгва нерешително към открехнатата врата на чистача.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Имам нещичко за теб, момче! Подарък!

Ралфи се пресяга към вратата… и ръката му застива нерешително във въздуха.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Не те е страх, нали?

Ралфи отново протяга ръка към вратата. Колебанието му е изчезнало.

274 ИНТ. ДЕТСКАТА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“ — С МАЙК И КЪРК.

И Кърк вече е заинтригуван от детските буквички. Той започва да ги мести, превръщайки LINOGE в LONIEG. В този миг прозрението осенява Майк. Очите му се разширяват от ужас.

МАЙК: Исус и учениците му в Гадаринската страна… Евангелието на Марко… Мили боже!

КЪРК: Какво!

МАЙК: Там срещат човек с нечист дух — така се казва в Евангелието. Мъж, обладан от бесове. Той живеел сред гробниците и никой не можел да го върже и да го озапти, включително и с окови и вериги. Исус обаче вселил бесовете в стадо свине, те се хвърлили в морето и се издавили. Преди да стори това, Исус поискал да узнае името на онова, което било вътре в този човек… Знаеш ли как му отговорило?

Кърк наблюдава с нарастващ страх как Майк нарежда буквичките.

МАЙК: „Името ми е Легион, понеже сме много.“

Буквичките, които преди малко са изписвали LINOGE, вече оформят думата LEGION. Майк и Кърк се споглеждат изумено.

275 ИНТ. ПРЕД ВРАТАТА С НАДПИС „ЧИСТАЧ“.

Ралфи отваря вратата и се озовава пред Андре Линож. В едната си ръка Линож държи бастуна с вълчата глава; другата е скрита зад гърба му. На лицето му е разцъфнала широка усмивка.

ЛИНОЖ: Специален подарък за момчето с късметлийската бенка. Хайде, Ралфи, ела и го вземи.

Ралфи влиза в помещението. Вратата се затваря.

ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ.