Бурята на века

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ФЕЙД-ИН23:

1 ЕКСТ24. ГЛАВНАТА УЛИЦА НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД

Сняг. Снежинките летят пред обектива на камерата — толкова бързо, че почти нищо не се вижда. Вятърът вие. Камерата бавно се премества напред и виждаме едва доловима, примигваща оранжева светлинка. Това е висящият светофар на ъгъла на главната улица и Атлантик Стрийт — единственото кръстовище на Литъл Тол. Светофарът лудешки танцува под бесните пориви на вятъра. И двете улици са пусти, не се вижда жива душа… и в това няма нищо чудно. Виелицата е страховита. Ако се вгледаме по-внимателно, ще зърнем приглушени отблясъци в прозорците на къщите, но не и човешки същества. Снежните преспи пред магазините са толкова високи, че стигат чак до средата на витрините.

Вятърът утихва и чуваме гласа на Майк Андерсън, който говори с лек мейнски акцент.

МАЙК АНДЕРСЪН (глас зад кадър): Името ми е Майкъл Андерсън. Не съм от хората, които бихте нарекли „ерудити“, не си падам особено и по философията, но знам едно — всичко, което си сторил на този свят, си има своята цена. Солена, при това. Понякога трябва да се разделиш с всичко, което имаш. Мислех, че съм научил този урок преди девет години, по време на онази виелица, която местните наричат Бурята на века.

Светофарът угасва. Угасват и храбрите малки светлинки, които зърнахме да блещукат сред стихията. Няма нищо друго освен вятър и сняг.

МАЙК: Оказа се, че греша. По време на онази буря всъщност тепърва съм започвал да уча урока си… който приключи едва миналата седмица.

КАДЪРЪТ ПРЕЛИВА В:

2 ЕКСТ. СМЯНА НА ПЕЙЗАЖА. ГОРИТЕ НА МЕЙН ОТ ВЪЗДУХА (ЗАСНЕТИ ОТ ХЕЛИКОПТЕР) — ДЕН.

Зима е. Всички дървета (освен елите) са голи и клоните им са изпружени като пръсти към бялото небе. По земята също има сняг, но само на отделни места, подобно на купчинки мръсно пране. Камерата се носи над дърветата и от време на време гората се прекъсва от лъкатушещата черна змия на двулентово шосе или някое схлупено градче от Нова Англия.

МАЙК (глас зад кадър): Израснах в Мейн… но може да се каже, че никога не съм живял в Мейн. Мисля, че там, откъдето съм родом, всеки би казал същото.

Хеликоптерът увисва над крайбрежието, камерата обхожда края на сушата и казаното от Майк изведнъж се изпълва със смисъл. Горите внезапно изчезват и пред нас проблясва сиво-синкава вода, която бушува и се мята срещу скалите и полуостровите. Пред нас има вода, вода и само вода, докато…

КАДЪРЪТ ПРЕЛИВА В:

3 ЕКСТ. ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ (КАДРИ ОТ ХЕЛИКОПТЕР) — ДЕН.

Виждаме трескавата активност, която цари край кейовете. Рибарите завързват лодките за улов на омари или ги прибират в лодкарниците. По-малките плавателни съдове вече са извадени на сушата, натоварени са на колесарите и собствениците ги изтеглят с автомобилите си. На пристана момчета и млади мъже носят мрежи за улов на омари към продълговата, излющена от стихиите постройка с надпис ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ. Чуват се смях и оживени, възбудени разговори; от ръка на ръка се предават бутилки с нещо топло. Задава се буря. Хората винаги се вълнуват, когато се надига буря.

До сградата на Годсоу се вижда спретнатата къщичка на местната доброволческа пожарна, както и две пожарни коли. Лойд Уишман и Фърд Андрюс тъкмо мият едната.

Атлантик Стрийт започва от кейовете и пълзи нагоре из градчето. Хълмовете са осеяни с кокетните малки къщички, характерни за тази част от Нова Англия. Южно от пристана се откроява горист, вдаден в океана нос, по който на зигзаг се вие разнебитена дървена стълба, спускаща се до самата вода. На север, покрай брега, се виждат домовете на по-заможните местни жители. В най-далечния му северен край се издига кулата на фара, висока около дванайсетина метра. Той периодично светва и гасне, и макар и бледа, светлината му се вижда и денем. На върха му стърчи дълга радиоантена.

МАЙК (отново глас зад кадър): Хората от Литъл Тол плащат данъците си в Огъста — както и другите жители на Мейн. Също като тях, и ние имаме омар или гмурец25 на номерата на колите си… И викаме за отборите на Мейнския университет, особено за женския баскетболен тим — досущ като тях…

На палубата на рибарската гемия с надпис „Ескейп“26 Сони Бротиган тъкмо прибира мрежите и затваря люка. До него Алекс Хейбър завързва „Ескейп“ за пристана с дебело въже.

ДЖОНИ ХАРИМАН (глас зад кадър): Залости го добре, Сони! Синоптикът каза, че наближава.

Джони излиза от рубката, загледан в небето. Сони се обръща към него.

СОНИ БРОТИГАН: Виждал съм ги да наближават всяка зима, Джон. Фучат и беснеят, ама лятото винаги идва.

Сони изпробва люка и се обляга на леера, наблюдавайки как Алекс затяга последния възел. Зад тях до Джони се приближава Люсиен Фурние. Той се навежда над трюма и надзърта вътре.

АЛЕКС ХЕЙБЪР: Да, казват, че тази щяла да бъде много страшна.

Люсиен изважда един омар от трюма и го вдига над главата си.

ЛЮСИЕН ФУРНИЕ: Забравил си един, Сони!

СОНИ БРОТИГАН: Да си стои там за късмет!

ЛЮСИЕН ФУРНИЕ (обръща се към омара): Задава се Бурята на века, mon frere27 — току-що го казаха по радиото. (Почуква по черупката на омара.) Добре, че си имаш броня, нали?

Той хвърля омара обратно в трюма — плъос! Четиримата мъже напускат гемията и камерата тръгва подире им.

МАЙК (отново глас зад кадър): Но ние не сме еднакви. На островите животът е различен. Помагаме си, когато се наложи.

Сони, Джони, Алекс и Люсиен вече са на рампата и си прибират такъмите.

СОНИ БРОТИГАН: И тази буря ще мине и замине.

ДЖОНИ ХАРИМАН: Да, както винаги.

ЛЮСИЕН ФУРНИЕ: Не се тревожа за вълните, а за лодката.

АЛЕКС ХЕЙБЪР: Какво пък разбира французин като теб от тези неща?

Люсиен замахва шеговито към него. Всички се смеят. После продължават напред. Сони, Люсиен, Алекс и Джони влизат в постройката на Годсоу. Камерата се обръща и поема нагоре по Атлантик Стрийт, показвайки ни висящия светофар, който вече видяхме. Оттам се насочва надясно. Това е деловата част на градчето. Натоварен сутрешен трафик.

МАЙК (отново глас зад кадър): И можем да пазим тайна, когато се налага. Тази, за която ще ви разкажа, ме връща в 1989 година. (Пауза.) Тукашните хора все още ревниво я пазят.

Влизаме в универсалния магазин на Андерсън. Непрекъснато влизат и излизат хора, които очевидно бързат. Появяват се три жени: Анджела Карвър, Госпожа Кингсбъри и Робърта Кош.

МАЙК (отново глас зад кадър): Знам го.

РОБЪРТА КОИН: Е, запасих се с консерви… Да връхлита тая пущина и да се свършва.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Само се моля да ме спре токът. Не мога да готвя на дървена печка. Даже вода не мога да стопля на нея. Голямата буря само за едно нещо става…

АНДЖЕЛА КАРВЪР: Аха, и моят Джак добре го знае.

Другите две я поглеждат смаяно. После и трите се кикотят като малки момиченца, преди да се отправят към колите си.

МАЙК (отново глас зад кадър): Все още поддържам връзка с някои от тях.

3А ЕКСТ. ПРЕДАДЕНА ОТ ПОЖАРНИТЕ КОЛИ.

Нечия ръка полира с кърпа лъскавата червена повърхност на возилото и излиза от кадър. Доволен от работата си, Лойд Уишман се взира в отражението на собственото си лице.

ФЪРД АНДРЮС (глас зад кадър): По радиото казаха, че ще вали страшен сняг.

Лойд се обръща и камерата ни показва облегналия се на вратата Фърд. Понесъл е половин дузина ботуши, които започва да нарежда по чифтове под кукичките, където висят униформите и шлемовете.

ФЪРД АНДРЮС: Загазим ли, винаги загазваме здравата.

Лойд се усмихва на по-младия си колега и продължава да лъска ламарината.

ЛОЙД УИШМАН Спокойно, Фърд. Само ще побелее тук-там. Знаеш, че бедите не минават през пролива — нали затова живеем на острова?

Съдейки по лицето му, Фърд не е толкова убеден. Излиза навън и поглежда нагоре към…

4 ЕКСТ. ПРИБЛИЖАВАЩИ СЕ БУРЕНОСНИ ОБЛАЦИ — ДЕН.

Камерата се задържа върху тях за секунда, след което се спуска надолу към една типична за Нова Англия къщичка — бяла и спретната. Къщата се намира на Атлантик Стрийт — горе-долу на половината път към билото на хълма, между кейовете и центъра на градчето. Има си дървена оградка, отделяща улицата от поразената от зимата морава (но там няма сняг; още не сме видели сняг в градчето), и портичката зее открехната, приканвайки вътре всеки, който би си направил труда да поеме по стръмните стъпала, водещи до верандата. До портичката има пощенска кутия, забавно декорирана като розова крава. На нея пише: Кларъндън.

МАЙК (глас зад кадър): Марта Кларъндън беше първият човек от Литъл Тол, който зърна Андре Линож.

На преден план в кадъра изплува озъбен сребърен вълк. Това е глава на бастун.

5 ЕКСТ. ЛИНОЖ, КАМЕРАТА НИ ГО ПОКАЗВА В ГРЪБ — ДЕН.

Линож стои на тротоара, с гръб към нас, пред открехнатата портичка — висок мъж с дънки, боти, полушуба и черна зимна шапка, нахлупена върху ушите му. Кожените му ръкавици са крещящо жълти — сякаш излъчват жлъчно презрение. Едната му ръка стиска вълчата муцуна, увенчала черния орехов ствол на бастуна. Главата му е отпусната между широките му рамене. Поза на мислител… но не само. В нея се долавя и нещо зловещо.

Той вдига бастуна си и почуква по единия край на портичката. Изчаква малко и почуква и по другия. Действията му приличат на загадъчен ритуал.

МАЙК (отново глас зад кадър): Линож беше и последният човек, когото тя видя.

Линож бавно пристъпва по градинската пътечка, поклащайки лениво бастуна си. Тананика си детска песничка: „Аз съм малко чайниче“.

6 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

В дома на Марта цари такъв ред, какъвто само образцовите стопани, прекарали целия си живот в една къща, могат да поддържат. Мебелите са стари и красиви, без да са овехтели. Стените са украсени с фотографии, голяма част от които датират още от двайсетте години на двайсети век. Вижда се пиано с пожълтели нотни листове, положени на пюпитъра. На най-удобното (или единственото удобно кресло в помещението) седи Марта Кларъндън — дама на осемдесет години с красиво фризирани бели коси. Загърната е в удобен домашен халат. От едната ѝ страна има масичка, върху която стоят чаша чай и чиния с курабийки, а от другата — инвалидна проходилка за възрастни с големи велосипедни ръкохватки.

Единственият съвременен предмет в дневната е големият цветен телевизор с приемника за кабелната отгоре му. Марта гледа с интерес прогнозата за времето и отпива от чая си на малки глътки. На екрана се вижда красива синоптичка. Зад гърба ѝ има карта с две големи червени букви „L“28 в средата на двете обширни буреносни зони. Едната е покрила Пенсилвания, а другата е върху крайбрежната част на Ню Йорк. Синоптичката започва прогнозата си със западната зона.

СИНОПТИЧКА: Ето я бурята, която вече причини толкова нещастия… и отне живота на петнайсет души. Виждате как се насочва към Големите равнини и Средния запад. Над Големите езера тя отново насъбра предишната си сила и както виждате от траекторията ѝ…

Траекторията грейва на екрана в яркожълто (същият цвят като ръкавиците на Линож), показвайки ни бъдещия път на стихията през щатите Ню Йорк, Вермонт, Ню Хампшир и Мейн…

СИНОПТИЧКА (продължава): … тя се приближава към нас с цялата си мощ. Сега погледнете насам, защото оттук се задава същинската беда.

Тя насочва вниманието си към крайбрежния циклон.

СИНОПТИЧКА (продължава): Това е необичайно силна буря, приличаща повече на зимен ураган — като онзи, който парализира цялото Източно крайбрежие и затрупа Бостън през 1976 година. От тогава насетне не се бяхме сблъсквали с подобни бури… досега. Дали ще ни пощади и ще си остане в океана, както се случва понякога? За съжаление, нашият компютър казва „не“. Щатите на изток от Големите индиански води ще бъдат ударени от тази страна…

Тя посочва към първия ураган.

СИНОПТИЧКА (продължава): … а тези от Средното атлантическо крайбрежие — от тази.

Тя се връща към крайбрежната стихия.

СИНОПТИЧКА (продължава): Що се отнася до жителите на Северна Нова Англия — ако нищо не се промени, тази вечер ги очаква жребият на загубилия. Погледнете… тук.

На екрана грейва втора яркожълта траектория. На север тя се извива към буреносната зона, задаваща се от щата Ню Йорк. Линията заобикаля Кейп Код, след което се насочва нагоре по крайбрежието, където се пресича с траекторията на първия ураган. Някой компютърен гений от телевизията, който явно си е нямал друга работа, е оцветил пресечната точка в алено — като изображение на адска експлозия.

СИНОПТИЧКА (продължава): Ако нито един от циклоните не промени курса си, те ще се сблъскат и ще се слеят над територията на щата Мейн. Лоши новини за зрителите ни от Земята на янките, но не това е най-лошото. Най-неприятният сценарий би бил тези циклони временно да се неутрализират един друг.

МАРТА (отпивайки от чая си): Мили боже!

СИНОПТИЧКА: Резултатът? Възникващ веднъж на сто години суперциклон, който може да се задържи за едно-две денонощия над Централен и Крайбрежен Мейн. Стигне ли се дотам, ще бъде страшно. Ураганни ветрове и феноменални количества сняг, каквито има само в арктическата тундра. Добавете към това и цели региони без електричество…

МАРТА: Мили боже!

СИНОПТИЧКА: Никой не иска да плаши зрителите, а аз — най-малко от всички. Но апелирам към населението на Нова Англия — особено жителите на крайбрежните и островните райони на Мейн — да се отнесе към ситуацията с цялата ѝ сериозност. Досега по вашите краища почти не валя, но през идните два-три дни ще се изсипе сняг, колкото за цяла зима.

Звук: звънецът на входната врата.

Марта се оглежда. После отново се обръща към телевизора. Иска ѝ се да остане в креслото и да изгледа цялата прогноза, но въпреки това оставя чашата си, взема проходилката си и бавно се надига.

СИНОПТИЧКА: Понякога използваме твърде често израза „Бурята на века“, но ако тези два фронта се срещнат — както вероятно ще се случи, — това няма да е преувеличение. След малко Джъд Паркин ще ви даде ценни съвети за подготовката при буря — без паника, просто някои практични идеи, в които няма да е зле да се вслушате. Но първо да видим…

Започват рекламите — за поръчка по пощата на видеофилм със заглавие „Наказание свише“, а междувременно Марта се тътри с усилие през дневната към коридора. Възрастната жена куцука, вкопчена във велосипедните дръжки на своята проходилка, и си мърмори под носа.

МАРТА: Когато ти казват, че идва краят на света, всъщност искат да ти продадат овесена каша. Но кажат ли ти „без паника“, значи, положението е сериозно…

Звук: звънецът на входната врата.

МАРТА: Ида! По-бързо не мога!

7 ИНТ. АНТРЕТО И КОРИДОРЪТ В КЪЩАТА НА МАРТА — ДЕН.

Старицата се тътри бавно по коридора. На стената се виждат необичайни фотографии и рисунки, които показват как е изглеждал Литъл Тол в началото на двайсети век. В края на коридора е затворената входна врата с претенциозно овално прозорче в горната си част. Закрито е с ефирно перденце — може би за да не избелее килимът от слънцето. Зад перденцето се очертава тъмен силует — главата и раменете на Линож.

МАРТА (пъшка): Момент… Идвам… Миналото лято си счупих бедрото и сега съм тромава като костенурка.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Жителите на Мейн и крайбрежните острови вероятно си спомнят страшната буря от януари осемдесет и седма, но тогава се касаеше за замръзнал дъжд. Сега се забърква съвсем различен коктейл. Не си и помисляйте да ринете собственоръчно снега, преди да са излезли снегорините.

Марта вече е до вратата. Гледа с любопитство тъмния силует зад прозорчето и отключва. На прага стои Линож. Чертите на лицето му са изваяни като на древногръцка статуя; той целият прилича на статуя. Очите му са затворени, а ръцете му са скръстени върху вълчата глава, увенчаваща ореховия му бастун.

СИНОПТИЧКА (отново глас зад кадър): Вече ви го казах, но ще го повторя още веднъж — няма никакви причини за паника. Населението от северните региони на Нова Англия са посрещали и ще посрещат множество свирепи бури. Но даже ветераните синоптици са впечатлени от грандиозния мащаб на двата приближаващи се циклона.

Марта е озадачена от вида на непознатия, но не е сериозно разтревожена. В крайна сметка се намира на острова, а на острова не се случват лоши неща, нали така? С изключение на някоя и друга виелица от време на време. Странното е, че човекът не ѝ е познат, а в Литъл Тол рядко можеш да срещнеш непознати след края на отлитащото за миг лято.

МАРТА: Мога ли да ви помогна с нещо?

ЛИНОЖ (със затворени очи): Родените в похот, станете на прах. Да дойдат при мене родените в грях.

МАРТА: Моля?

Линож отваря очи… но под клепачите му няма човешки очи. Няма зеници и ириси — целите му очи сякаш са изпълнени с чернота. Устните му се отдръпват и разкриват огромни закривени зъби — така децата рисуват зъбите на чудовищата.

СИНОПТИЧКА (отново глас зад кадър): И двете буреносни зони са с чудовищно ниско налягане. И приближават ли се една към друга? Да… Опасявам се, че е така.

Заинтригуваното любопитство на Марта се заменя от неподправен ужас. Тя отваря уста, за да изкрещи, и залита назад, изпускайки велосипедните ръкохватки на проходилката. Всеки момент ще рухне на земята.

Линож вдига бастуна си и озъбената вълча муцуна се стрелва напред. С другата си ръка сграбчва проходилката, която стои между него и старицата, и я хвърля през вратата зад себе си. Проходилката издрънчава върху стъпалата на верандата.

8 ИНТ. КОРИДОРЪТ В КЪЩАТА НА МАРТА.

Марта пада тежко по гръб и крещи, вдигнала ръце пред лицето си, вторачена в…

9 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАРТА.

Озъбено изчадие, което не може да се нарече човек, с вдигнат бастун. Зад него се виждат верандата и бялото небе — предвестник на наближаващата буря.

10 ИНТ. МАРТА, ЛЕЖАЩА НА ПОДА.

МАРТА: Моля ви, не ме наранявайте!

11 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА.

На екрана вече е Джъд Паркин, който стои пред голяма маса. Върху нея са наредени: фенерче, батерии, свещи, кибрит, провизии, топли дрехи, портативно радио, мобилен телефон и други предмети. Редом с него е синоптичката, която с любопитство наблюдава целия този инвентар.

ДЖЪД: Една буря невинаги се превръща в бедствие, а едно бедствие невинаги се превръща в трагедия. В светлината на тази мъдра мисъл, си мисля, че можем да дадем на зрителите от Нова Англия няколко съвета, които ще им помогнат да се подготвят за опасността от евентуалния — както се очертава — метеорологичен катаклизъм.

СИНОПТИЧКА: Какво си ни приготвил тук, Джъд?

ДЖЪД: Преди всичко — топли дрехи. Това е най-важното. Не е зле и да си зададете въпроса: „Как съм с батериите? Ще ми стигнат ли за радиото? А за преносимия телевизор?“. Ако имате генератор, проверете запасите си от бензин (или каквото там го захранва — дизел или пропан) още сега, а не после. Не отлагайте! Ако се забавите, докато стане твърде късно…

По време на всичко това камерата бавно се отдалечава от телевизора, сякаш е изгубила интерес към предаването. Връщаме се в коридора, започваме да губим нишката на разговора и на негово място се възцаряват доста неприятни звуци — ритмичните равномерни удари от бастуна на Линож. После този шум секва. Настъпва тишина, последвана от стъпки. Съпътства ги някакъв непонятен звук — сякаш от влачене на табуретка ши стол по дървен паркет.

ДЖЪД (глас зад кадър): … може да стане твърде късно.

Линож пристъпва по коридора. Не може да се каже, че очите му са обикновени — изглеждат някак далечни и неспокойно сини — но в тях вече я няма онази страшна черна пустота, която Марта видя. Скулите, веждите и носът му са покрити с множество миниатюрни капчици кръв. Той върви към нас и камерата го показва в екстремно близък план. Погледът му е концентриран върху нещо, което не виждаме. Чертите на лицето му се озаряват от някаква едва доловима заинтересуваност.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Благодаря ти, Джъд. Жителите на Нова Англия не за първи път слушат полезните ти съвети, но пред лицето на буря от такъв калибър няма нищо лошо в това, да ги повторим.

12 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА И ЛИНОЖ В ГРЪБ.

Вниманието му е приковано от телевизора.

СИНОПТИЧКА: Ще видите местната прогноза за времето веднага след рекламите.

Този път рекламата е на филма „Наказание свише 2“ — „изобилие от вулкани, пожари и земетресения на смешната цена от 19,95 долара“. Бавно, отново с гръб към нас, Линож прекосява дневната и пристъпва към креслото на Марта. Онзи звук от влачене се възобновява и когато се приближава до креслото, камерата се спуска надолу и ни показва долната част на бастуна, която оставя тънка кървава диря по килима. Още кръв струи изпод пръстите, стискащи вълчата глава в горната му част. С тази част на бастуна я е удрял — с озъбената муцуна на сребърния вълк — и ние не искаме да видим на какво прилича тя сега.

Линож стои, загледан в телевизора, където се вижда как цяла гора избухва в пламъци.

ЛИНОЖ (тананика си): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко… имам си и дръжчица, и чучурче гладко.“

Той сяда в креслото на Марта. Вдига чашата ѝ с окървавената си ръка и помирисва дръжката. Отпива. После си взема курабийка и си отхапва. Дъвче.

Линож се отпуска в креслото, обляга се назад и гледа как Джъд и Маура обсъждат наближаващата буря.

13 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА МАЙК АНДЕРСЪН — ДЕН.

Старомоден универсален магазин с просторна веранда отпред. Ако беше лято, там щеше да има люлеещи се столове с насядали в тях възрастни кореняци. В момента там са изложени снегопочистваща техника и лопати за ринене на сняг, над които се вижда ръчно изписан плакат: СУПЕР-ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СУПЕРБУРЯТА! ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЦЕНАТА!

От двете страни на стълбището са разположени кошове за омари, а под покрива на верандата висят още няколко. Виждат се и най-различни такъми за улов на миди. До вратата стои манекен с галоши, жълт дъждобран, очила и шапка с пропелер. Перките не се въртят. Някой шегаджия е пъхнал възглавница под дъждобрана, създавайки впечатление за голямо шкембе. В едната пластмасова ръка на манекена се забелязва синият вимпел на Мейнския университет, а в другата — кенче с бира. На врата му виси плакат: НАРОДЕ, ТУК СЕ ПРОДАВАТ ОРИГИНАЛНИТЕ ТАКЪМИ ЗА ЛОВ НА ОМАРИ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНАТА МАРКА „РОБИБИЙЛС“! НЯМА ЛЪЖА, НЯМА ИЗМАМА, ИЗГОДНА СДЕЛКА, ДАЛАВЕРА ГОЛЯМА!

Витрините са обсипани с предложения за най-различни намаления — на цената на месото, на рибата, на видеокасетите („Три стари филма за един долар!“), забелязват се и обяви за църковни обреди, както и за акцията на доброволческата пожарна команда по кръводаряване. Но най-големият надпис е на вратата. Той гласи: ЗАРАДИ НАСТЪПВАЩАТА БУРЯ В БЛИЗКИТЕ ТРИ ДНИ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ТРЕВОГА! СИГНАЛЪТ „ВСИЧКИ В УКРИТИЕТО!“ ЕДВА КЪСИ И ЕДИН ДЪЛЪГ. Над витрините се виждат предпазните жалузи против буря, които в момента са вдигнати. Над вратата е фирмената табелка — златни букви на черен фон: МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН * ПОЩЕНСКИ КЛОН * ПОЛИЦЕЙСКИ КАБИНЕТ.

В магазина влизат няколко жени, които се срещат на входа с други две — Октавия Годсоу и Джоана Станхоуп. Тавия (четирийсет и пет годишна) и Джоана (на около петдесет) тъкмо излизат, понесли пълни чанти с покупки, и водят оживен разговор. Тавия гледа манекена с жълтия дъждобран и сръчква Джоана с лакът. Двете се смеят и слизат по стъпалата.

14 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — ДЕН.

Камерата ни показва универсалния магазин отвътре. Виждаме, че е чудесно зареден и по някакъв очарователен начин ни напомня за бакалница от петдесетте години. Подът е застлан с дървен паркет, който проскърцва уютно под стъпките. Осветлението не идва от бездушни флуоресцентни лампи, а от големи глобуси, висящи от металния окачен таван. Но не всичко е старомодно, забелязват се и характерни за модерния свят нововъведения, като двата нови касови апарата, скенерите за баркодовете на стоките, с които касиерите маркират продуктите, стената с видеокасетите под наем и охранителните камери, монтирани високо под тавана в ъглите.

На заден план покрай цялото протежение на стената се вижда транжорната за месо. Вляво от нея, под изпъкналото огледало има врата, на която се мъдри простичък надпис: ГРАДСКИ ПОЛИЦАЙ.

Магазинът е пълен с народ. Всички се запасяват в очакване на бурята.

15 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЩАНДА ЗА МЕСО.

От вратата на транжорната (намираща се точно срещу щанда за месо) излиза Майк Андерсън. Той е приятен на вид мъж, на видима възраст трийсет и пет години. В момента изглежда забързан за някъде… но усмивката му — онази характерна за него усмивка — се забелязва в очите и ъгълчетата на устните му. Този човек обича живота, много го обича и почти винаги успява да намери нещо забавно и в най-трудната ситуация.

Майк носи бяла месарска престилка и бута пред себе си количка, натоварена догоре с разфасовано месо. Към него веднага се стрелват три жени и един мъж. Мъжът, който е облечен с червено спортно яке и черна риза със свещеническа якичка, го застига пръв.

ПРЕПОДОБНИЯТ БОБ РИГИНС: Майкъл, да не забравиш за църковната вечеря следващата сряда! Ще ми трябва всеки, способен да чете псалми!

МАЙК: Ще дойда… ако оцелеем през следващите три дни.

ПРЕПОДОБНИЯТ БОБ РИГИНС: Сигурен съм, че ще оцелеем. Господ винаги се грижи за стадото си.

Свещеникът си тръгва. Мястото му веднага се заема от Джил Робишо — пухкаво миньонче, което май не се уповава тъй силно на Господ. Тя се нахвърля на пакетите и започва да чете етикетите, преди още Майк да е успял да нареди разфасовките на щанда за месо.

ДЖИЛ: Защо няма свински пържоли, Майк? Как може да няма?

Той ѝ подава една разфасовка. Джил я поглежда и бързо я слага в напълнената си догоре количка. Другите две жени — Карла Брайт и Линда Сейнт-Пиер — вече се ровят из другите тарелки. Карла разглежда една и аха-аха, да я вземе, когато се отказва и я връща обратно.

КАРЛА: Каймата от говежда плешка е прекалено скъпа! Нямаш ли обикновени бъргъри, Майкъл Андерсън?

МАЙК: Запо…

Карла изтръгва разфасовката от ръката му, преди да е успял да довърши.

МАЙК (продължава): … вядай.

Прииждат още повече хора и всеки започва да граби месо от количката, докато Майк разпределя тарелките по хладилната витрина. Известно време той търпи поведението им, след което решава да им напомни и за другата си длъжност — тази на градския полицай. Или поне се опитва.

МАЙК: Хора, чуйте ме! Това е само една буря и нищо повече! Преживявали сме доста такива преди, ще преживеем доста такива и занапред! Успокойте се и не се дръжте като онези от континента!

Думите му имат въздействие. Народът се отдръпва и Майк продължава да нарежда месото по щанда.

ЛИНДА: Не се прави на умник, Майкъл Андерсън!

Проточва гласните, както е характерно за островитяните — „Мааайкъл“.

МАЙК (усмихва се): Изобщо не се правя на умник, госпожо Сейнт-Пиер.

Зад гърба му Алтън „Хач“ Хачър излиза от транжорната, бутайки втора количка с разфасовано месо. Хач е трийсетина годишен, симпатичен млад мъж с набита осанка. Той е първият помощник на Майк — и за магазина, и за полицейската работа. И той носи бяла месарска престилка, а за да е пълна картината — и бяла шапчица. Върху нея има щампован надпис: „А. Хачър“.

КАТ (гласът ѝ звучи по високоговорителите на магазина): Майк! Ей, Майк! Търсят те по телефона!

16 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЕДНА ОТ КАСИТЕ, С КАТРИНА „КАТ“ УИДЪРС.

Тя е на около деветнайсет, много привлекателна и работи като касиерка. Говори в микрофона и изобщо не обръща внимание на опашката от клиенти. В другата си ръка държи слушалката на телефона, монтиран на стената до късовълновата радиостанция.

КАТ: Жена ти се обажда. Имало малък проблем в детската градина.

17 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК, ХАЧ И КЛИЕНТИТЕ ПРЕД ЩАНДА ЗА МЕСО.

Сред хората се наблюдава оживление и любопитство. Животът на острова е като сапунен сериал, където всички персонажи са ти до болка познати.

МАЙК: Много ли е възбудена?

18 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ И КАТ.

КАТ: Откъде да знам дали е възбудена? Това си е твоята жена.

Усмивки и кикот от страна на клиентите. Хората са видимо развеселени от забавната двусмислица. Мъж в края на трийсетте се обръща към Майк.

КЪРК ФРИЙМАН: Най-добре отиди и виж какво става, Майк.

19 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК И ХАЧ ПРЕД ХЛАДИЛНАТА ВИТРИНА.

МАЙК: Хач, ще ме заместиш ли тук?

ХАЧ: А ти ще ми заемеш ли камшика си на звероукротител?

Майк се засмива, потупва го по бялата шапчица и закрачва бързо към касите, за да разбере защо го търси съпругата му.

20 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ.

Майк се приближава до Кат и взема слушалката. Започва да говори с жена си, сякаш забравил за наблюдаващата го с интерес публика.

МАЙК: Здрасти, Мол, какво има?

МОЛИ (глас по телефона): Имам един проблем тук… Можеш ли да дойдеш?

Майк обхожда с поглед претъпкания с хора магазин.

МАЙК: И аз имам няколко проблема тук, скъпа. Какъв е твоят?

21 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПИПА ХАЧЪР В БЛИЗЪК ПЛАН.

Пипа е момиченце на три годинки. В момента целият екран е напълнен от плачещото ѝ ужасено лице, осеяно с червени петна. Отначало ги вземаме за кръв.

Камерата се отдръпва и виждаме какъв е проблемът. Пипа се е покатерила до средата на стълбището, пъхнала е главата си между две от вертикалните стойки на парапета и сега не може да я извади. Въпреки това обаче все още държи в ръчичката си начената филия с конфитюр и онова, което сме сметнали за кръв, всъщност е ягодово сладко.

В подножието на стълбите под нея стоят седем малки дечица на възраст от три до пет години. Едно от четиригодишните е Ралф Андерсън — синът на Майк и Моли. Макар и да не го забелязваме веднага (в момента се интересуваме най-вече от плачевното положение на Пипа), Ралфи има малка бенка на нослето. Тя не го загрозява, нито пък е нещо кой знае какво, но си е там — мъничко петънце с форма на седло в горната част на носа му.

РАЛФИ: Пипа, може ли да ти изям филията, ако ти няма да я ядеш?

ПИПА (крещи с пълно гърло): НЕ-ЕЕЕ-ЕЕ!

Тя се мята и се дърпа назад, мъчейки се да се освободи, но без да изпуска закуската си. Филията почти изчезва в малкото ѝ пухкаво юмруче и измежду пръстите ѝ струи ягодов конфитюр.

22 ИНТ. КОРИДОРЪТ И СТЪЛБИЩЕТО В КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН.

Вижда се телефонът — върху малката масичка между стълбището и входната врата. По телефона говори Моли Андерсън — съпругата на Майк. Хубава жена на около трийсет години, в която страхът се бори с внезапните пристъпи на смях.

МОЛИ: Пипа, миличка, недей така! Стой спокойно!

МАЙК (глас по телефона): Пипа? Какво за Пипа?

23 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЩАНДА ЗА МЕСО И ХАЧ.

ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР: Станало е нещо с Пипа!

Хач се обръща рязко.

24 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МОЛИ В КОРИДОРА В КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН.

МОЛИ: Тихо! Не искам Алтън Хачър да разбере!

25 ИНТ. ОТНОВО В МАГАЗИНА.

Хач бърза по пътека номер три между рафтовете. От лъчезарното му усмихнато изражение няма и помен. Пред нас е един угрижен, разтревожен за детето си баща.

МАЙК: Твърде късно, скъпа. Какво се е случило?

26 ИНТ. ОТНОВО В КОРИДОРА — С МОЛИ.

Тя затваря очи и въздиша тежко.

МОЛИ: Пипа си заклещи главата в парапета на стълбите. Нищо сериозно… или поне така мисля, но няма да се справя с голяма буря и луднал баща в един и същи ден. Ако Хач тръгне насам, ела с него.

Тя затваря и се обръща към парапета.

МОЛИ: Пипа, слънчице… не се дърпай така! Ще си разраниш ушите.

27 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ НА МАГАЗИНА — С МАЙК, ХАЧ И КЛИЕНТИТЕ.

Майк се взира в телефона и бавно поставя слушалката на мястото ѝ. Междувременно Хач си пробива път през множеството и идва при него. Има притеснен вид.

ХАЧ: Пипа! Какво е станало с Пипа?

МАЙК: Доколкото разбрах, малката се е заклещила. Искаш ли да отидем при тях?

28 ЕКСТ. ГЛАВНАТА УЛИЦА ПРЕД МАГАЗИНА.

Пред магазина има паркинг. На най-удобното място се вижда зелен джип 4x4 с надпис „Островна служба“ на вратата и полицейски буркан на покрива.

Майк и Хач изскачат от магазина и се устремяват към офроудъра.

ХАЧ: Колко разстроена беше, Майк?

МАЙК: Моли ли? Около 5 по скалата от 1 до 10, не се безпокой.

Мощен порив на вятъра ги блъска в лицата, карайки ги да залитнат назад. Двамата поглеждат в посока към океана. Пие не го виждаме, но пък за сметка на това чудесно чуваме как вълните се блъскат в брега.

ХАЧ: Това все повече ми заприличва на майката на всички бури, а?

Майк не му отговаря. Не е и нужно. Влизат в джипа и потеглят.

29 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАНЕКЕНА НА ВЕРАНДАТА ПРЕД МАГАЗИНА.

Нов порив на вятъра. Висящите кошове за лов на омари се люлеят и се блъскат един в друг… а пропелерът върху шапката на манекена бавно започва да се върти.

30 ИНТ. СТЪЛБИЩЕТО В КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН.

Пипа все още е заклещена между стойките на парапета, но до нея на стълбите седи Моли и момиченцето се е поуспокоило. Децата продължават да се тълпят пред Пипа и да я гледат. Моли я глади по косичката с едната си ръка. В другата си ръка държи филията с ягодово сладко на детенцето.

МОЛИ: Всичко ще бъде наред, Пипа. Майк и баща ти идват насам и Майк ще те измъкне.

ПИПА: И как ще ме измъкне?

МОЛИ: Не знам. Може би с магия!

ПИПА: Гладна съм!

Моли пъха ръка между стойките и поднася филията към устата на Пипа. Момиченцето яде. Другите деца ги наблюдават със затаен дъх. Едно от хлапетата е петгодишният син на Джил Робишо.

ХАРИ РОБИШО: Може ли да я нахраня, госпожо Андерсън? Веднъж на панаира в Бангор храних една маймуна.

Другите деца се смеят, но на Пипа не ѝ е смешно.

ПИПА: Аз не съм маймуна, Хари! Аз съм момиче, а не маймуна!

ДОН БИЙЛС: Вижте ме, аз съм маймуна!

И Дон започва да скача в подножието на стълбата, като се чеше под мишниците и се „прави на маймуна“ с такава отдаденост, на която е способен само четиригодишен малчуган. Другите деца тутакси започват да му подражават.

ПИПА: Аз не съм маймуна!

Пипа се разплаква. Моли я гали по косата, но този път не може да я утеши. Да се заклещиш между стойките на парапета, си е неприятно, но да те нарекат „маймуна “, е сто пъти по-лошо.

МОЛИ: Деца, престанете! Това, което правите, не е хубаво! Наранявате чувствата на Пипа!

Всички, с изключение на Дон Бийлс, спират. Той обаче продължава да подскача и да се чеше.

МОЛИ: Дон, стига вече! Държиш се лошо!

РАЛФИ: Дон, престани! Мама каза, че се държиш лошо!

Ралфи се опитва да го удържи. Дон го отблъсква и крещи.

ДОН: Аз съм маймуна!

Дон удвоява усилията си — напук на Ралфи… и на майка му, естествено. Тогава вратата се отваря и вътре влизат Майк и Хач. Хач веднага вижда какъв е проблемът и реагира със смесица от страх и облекчение.

ПИПА: Татеее!

И отново започва да се мята, мъчейки се да се освободи.

ХАЧ: Пипа! Стой спокойно! Ще си откъснеш ушите!

РАЛФИ (обръща се към Майк): Татко! Пипа си заклещи главата, а Дон не спира да се прави на маймуна.

Ралфи се хвърля в обятията на баща си. Майк го вдига, а Хач се качва по стълбите при дъщеря си и прикляква до нея. Моли гледа иззад раменете му към съпруга си, изпращайки му безмълвно съобщение с поглед: „Направи нещо, моля те!“.

Симпатично русокосо момиченце с две плитки дърпа белите „месарски “ панталони на Майк. Почти цялата ѝ порция ягодово сладко е размазана отпред по блузката ѝ.

САЛИ ГОДСОУ: Господин Андерсън? Аз престанах да се правя на маймуна. Веднага щом тя ми каза.

И Сали посочва към Моли. Майк внимателно я отдръпва от себе си. Четиригодишната Сали бързо пъха пръстче в устата си.

МАЙК: Браво, Сали! Трябва да те пусна, Ралфи!

Веднага щом го прави, Дон Бийлс блъска Ралф.

РАЛФИ: Ей! Защо ме блъсна?

ДОН БИЙЛС: Защото се правиш на умник!

Майк хваща Дон Бийлс и го вдига на нивото на очите си. Малкото грубиянче изобщо не изглежда уплашено.

ДОН БИЙЛС: Не ме е страх от теб! Баща ми е кмет на града! Той ти плаща заплатата!

Хлапакът изплезва език, издува бузи и издава неприличен звук с устните си право в лицето на Майк. Майк запазва самообладание и дори не трепва.

МАЙК: Ако се държиш лошо с другите, и с тебе ще се държат лошо! Запомни го добре, защото е самата истина. Държиш ли се зле с другите, и с теб ще се държат зле.

Дон не осъзнава смисъла на тези думи, но реагира на тона им. После пак ще започне да прави пакости, но поне за кратко са го сложили на мястото му. Майк го оставя на земята и се приближава до стълбата. Зад него се вижда открехната врата с надпис МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ. В стаята зад вратата се виждат малки масички и столове. От тавана висят пъстроцветни хартиени фигурки. Това е класната стая на детската градина на Моли.

Хач се опитва да измъкне главата на дъщеря си. Не постига нищо и момиченцето отново изпада в паника, мислейки си, че завинаги ще си остане заклещено тук.

ХАЧ: Миличка, защо направи това?

ПИПА: Хайди Сейнт-Пиер ме накара.

Майк поставя ръце върху раменете на Хач и го отмества встрани. Хач го гледа с надежда.

31 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЕЦАТА В ПОДНОЖИЕТО НА СТЪЛБИТЕ.

Хайди Сейнт-Пиер, петгодишната дъщеря на Линда Сейнт-Пиер, е с червена коса и дебели очила.

ХАЙДИ СЕЙНТ-ПИЕР: Не съм.

ПИПА: Накара ме!

ХАЙДИ СЕЙНТ-ПИЕР: Опашата лъжа!

МОЛИ: Тихо, момичета!

МАЙК: Какво стана, миличка?

ПИПА: Стори ми се лесно да я провра, но сега не мога да я измъкна! Май от тази страна главата ми е по-голяма!

МАЙК: Така е… но аз ей сега ще я смаля. Знаеш ли как?

ПИПА (заинтригувано): Не… Как?

МАЙК: Ще натисна копчето ти за смаляване. Когато го направя, главата ти ще се смали и ти ще я измъкнеш на мига. Ще стане толкова лесно, както си я пъхнала. Представяш ли си?

Той говори с тих, успокояващ глас, и сам почти е изпаднал в хипнотично състояние.

ХАЧ: Що за…

МОЛИ: Шшш!

МАЙК: Сега ще натисна копчето. Готова ли си?

ПИПА: Да.

Майк се пресяга и натиска лекичко връхчето на носа ѝ с показалец.

МАЙК: Бийп! Затвори очи. Ето! Хоп, главата ти се смали! Бързо, Пипа, извади я, преди отново да е станала голяма!

И Пипа с лекота измъква главата си от капана. Децата пляскат с ръце и радостно крещят. Дон Бийлс отново се прави на маймуна. Един друг малчуган — Франк Брайт — също започва да подскача, но щом среща неодобрителния поглед на Ралфи, се спира.

Хач вдига дъщеря си и я притиска в обятията си. Пипа също го прегръща, като в същото време си отхапва от филията с ягодово сладко. Уплахата ѝ е отминала в мига, в който Майк я заговори. Моли отправя благодарствена усмивка на съпруга си и провира ръка между стойките, където се бе заклещило детето. Майк поема нежно ръката ѝ от другата страна и целува всеки един от пръстите ѝ. Хлапетата се кикотят. Едно от тях — петгодишното момченце Бъстър Карвър (последният малчуган от групата на Моли) — закрива очите си с длани.

БЪСТЪР: Цуни-гуни! О, не!

Моли се смее и отдръпва ръката си.

МОЛИ: Благодаря ти! Страшно съм ти признателна.

ХАЧ: И аз ти благодаря, шефе.

МАЙК: За нищо.

ПИПА: Тате, а сега главата ми малка ли е? Усетих я как се смалява, когато господин Андерсън натисна копчето. Още ли е малка?

ХАЧ: Не, миличка. Съвсем нормална си е.

Майк слиза по стълбите. Моли го пресреща и застава пред него. Ралфи също е тук. Майк го вдига и целува червеното петънце на носа му. Моли пък целува съпруга си по бузата.

МОЛИ: Извинявай, че те извиках в неподходящо време… Щом видях, че не може да си измъкне главата, направо… откачих.

МАЙК: Всичко е наред. И бездруго имах нужда от малко почивка.

МОЛИ: Толкова ли е тежко положението в магазина?

ХАЧ: Не е никак розово. Нали знаеш какво става, когато кажат, че се задава буря… особено такава като тази. (Обръща се към Пипа.) Трябва да се връщам на работа, слънчице. Да слушкаш!

Дон отново издува бузи и издава неприличен звук.

МАЙК (тихичко): Синът на Роби много ме кефи!

Моли нищо не казва, само забелва очи в знак на съгласие.

МАЙК: Какво предлагаш, Хач?

ХАЧ: Викам да тръгваме, докато още можем. Ако синоптиците не грешат, идните три дни снегът ще ни разкаже играта. (Пауза.) Ще бъдем приклещени като Пипа.

Никой не се усмихва. В думите му има твърде много истина.

32 ЕКСТ. ДОМЪТ НА АНДЕРСЪН НА ГЛАВНАТА УЛИЦА — ДЕН.

Зеленият служебен джип е паркиран пред къщата. Пред двора се вижда табелка с надпис ДЕТСКА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“. Тя виси на верижка и се поклаща под напорите на вятъра. Небето изглежда по-сиво и навъсено отвсякога. В далечината се вижда разбуненият океан, над който се стеле сивкава мъгла.

Вратата се отваря. Майк и Хач излизат и вдигат яките на шубите си, като придържат шапките си с ръце. По пътя към колата Майк се спира и поглежда нагоре. Да, задава се сериозна буря. Голяма буря. Угриженото лице на Майк показва, че той прекрасно го съзнава. Или си мисли, че го съзнава. Още никой не знае що за стихия ще връхлети остров Литъл Тол.

Майк сяда зад волана и маха на Моли, която стои на верандата, наметната с пуловера си. Хач също ѝ маха. Тя също им помахва. Офроудърът прави обратен завой и се насочва към магазина.

33 ИНТ. ВЪТРЕ В ДЖИПА — С МАЙК И ХАЧ.

ХАЧ: Бутон за смаляване, а?

МАЙК: Всеки си има такъв. Ще кажеш ли на Мелинда?

ХАЧ: Не… но Пипа, така или иначе, ще ѝ каже. Забеляза ли, че през цялото време нито за миг не изпусна от поглед филията с хляб?

Двамата се споглеждат и се усмихват.

34 ЕКСТ. АТЛАНТИК СТРИЙТ — ДЕН.

По улицата, равнодушно към наближаващата буря и силния вятър, върви момче на четиринайсет години — Дейви Хоупуел. Носи дебела шуба и ръкавици с изрязани пръсти — така по-лесно се борави с баскетболната топка. Той се накланя наляво и надясно, дриблира и същевременно води пряк репортаж.

ДЕЙВИ: Дейви Хоупуел се стрелва напред… Избягва пресата… Стоктън се опитва да му вземе топката, но няма никакъв шанс… Съдбата на срещата е в ръцете му… Времето изтича… Дейви Хоупуел е последната надежда на „Селтик“… Той криволичи и се измъква от защитниците… Последни секунди до края на полувремето…

Дейви Хоупуел изеднъж се спира. Хваща топката си и се взира в:

35 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КЪЩАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЕЙВИ.

Входната врата е отворена — въпреки студа. Проходилката на възрастната жена лежи на стъпалата на верандата, където бе запратена от Линож.

36 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЕЙВИ.

Момчето пъха топката под мишница и бавно пристъпва към портата на Марта. Спира се на прага за момент и забелязва нещо черно върху бялата боя. Там, където Линож бе почукал с бастуна си, са останали обгорени следи. Дейви докосва едно от петната с голите си пръсти (ръкавиците му са изрязани, нали си спомняте?) и тутакси ги отдръпва назад.

ДЕЙВИ: Аууу!

Петната още парят. Дейви обаче бързо забравя за тях, неспособен да откъсне очи от отворената врата и прекатурената проходилка — не е нормално вратата да е отворена, не и в такова време… Момчето върви по пътечката, изкачва стъпалата на верандата и се навежда, за да вдигне проходилката.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Що за роля играят подобни бури в теорията за глобалното затопляне? Уви, все още не знаем…

ДЕЙВИ (вика): Госпожо Кларъндън? Добре ли сте?

37 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С ЛИНОЖ.

По телевизията отново излъчват детайлна прогноза за времето. Графиките на двете бури са се приближили съвсем до точката на предстоящия им сблъсък. Линож седи в любимото кресло на Марта, а окървавеният му бастун лежи в скута му. Очите му са затворени. Изглежда така, сякаш медитира.

СИНОПТИЧКА: Едно знаем със сигурност — струйните течения са в типичното си за тази част от годината състояние, макар, че възходящият поток е по-силен от обичайното и това засилва още повече чудовищната сила на западната буря.

ДЕЙВИ (глас зад кадър): Госпожо Кларъндън? Това съм аз, Дейви! Дейви Хоупуел! Добре ли сте?

Линож отваря очи. Те отново са изцяло черни… но сред чернотата се открояват алени отблясъци, досущ като от пламък. Той се усмихва, показвайки страшните си зъби. Камерата се задържа върху тях, след което:

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

38 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА МАРТА — ДЕН.

Гледаме към отворената врата през очите на Дейви Хоупуел, който пристъпва към нея с нарастващо безпокойство. Все още държи под мишница баскетболната си топка.

ДЕЙВИ: Госпожо Кларъндън? Госпожо…

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Заздравете широките прозорци с облепващи ленти, за да не бъдат счупени от поривите на вятъра…

Момчето внезапно замира и очите му се разширяват, защото вижда:

39 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЕЙВИ.

От сенките се подават два дамски чехъла и крайчето на дрехата на възрастната жена.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Поривите на вятъра при такава буря могат да достигнат…

40 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА И ДЕЙВИ.

Момчето временно е забравило за страховете си. Мисли си, че вече е видяло най-лошото, че вече знае най-лошото. Госпожа Кларъндън е паднала — може би е получила удар или се е подхлъзнала… Дейви прикляква, за да погледне отблизо, и застива. Баскетболната му топка се изплъзва под мишницата му и се търкулва по верандата. Очите на момчето се разширяват от ужас. Не виждаме какво вижда, но не ни и трябва. Защото знаем какво вижда.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): … скорости, които обикновено са характерни за ураганите. Проверете дали отворите на ширмовете и комините ви са добре изолирани. Това също е изключително важно!

Дейви трескаво си поема дъх, но не може да издиша. А е видно, че се опитва. Прави опит да изкрещи. Докосва единия чехъл на Марта и издава приглушен хъхрещ звук.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Забрави за NBA, Дейви — и за гимназиалния отбор няма да те вземат. Не само, че си бавен, но и дори океана не можеш да уцелиш!

Дейви поглежда към всекидневната и осъзнава, че убиецът на Марта е все още в къщата. Вцепенението го напуска. Той изкрещява, скача като опарен и хуква към стъпалата на верандата. На последното стъпало се спъва и се просва на пътечката.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Отгоре на всичко си нисък, Дейви! Ти си джудже! Ела при мен, Дейви, и ще ти направя услуга. Ще те избавя от страданията!

Дейви се надига и побягва по пътечката, хвърляйки уплашени погледи през рамо към къщата на Марта. Профучава през портичката, хуква по тротоара и се стрелва по Атлантик Стрийт към кейовете.

ДЕЙВИ (крещи с цяло гърло): Помощ! Госпожа Кларъндън е мъртва! Някой я е убил! Кръв! Помощ! Господи, някой да помогне!

41 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С ЛИНОЖ.

Очите му отново са се върнали към нормалното… доколкото тази вледеняваща, зловеща синева може да мине за „нормална“. Той вдига ръка и прави приканващ жест с показалеца си.

СИНОПТИЧКА: Ако трябва да резюмирам всичко, което ви казахме, ще ви кажа следното: „Подгответе се за най-лошото, защото онова, което ни очаква, не е никак хубаво“.

42 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА МАРТА.

В далечината все още ехтят виковете за помощ на Дейви Хоупуел. Баскетболната му топка, която се бе спряла до верандата, изведнъж се раздвижва и започва бавно да се търкаля по дъските. Постепенно набира скорост, минава през входната врата и прескача през прага.

43 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА НА МАРТА, НО НЕ ОТКЪМ ВЕРАНДАТА, А ОТКЪМ ВСЕКИДНЕВНАТА.

Топката прескача бездиханното тяло на Марта, очертаващо се в сумрака, и продължава към дневната, оставяйки голямо кърваво петно при всеки отскок.

СИНОПТИЧКА: Какво ли да ви посъветвам още? Може би да се запасите с повечко телешки салам „Смайл-Бой“… Когато застуди, нищо няма да ви сгрее толкова добре…

44 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С ЛИНОЖ.

Топката се търкаля по пода, лъкатушейки между мебелите. Щом достига креслото на Марта, където седи Линож, тя отскача на два пъти от земята, набирайки височина. На третия отскок тупва в скута на Линож. Той я вдига.

СИНОПТИЧКА (държи сандвич): … колкото един хубав сандвич с пържен колбас! Особено ако колбасът е първокласният телешки салам „Смайл-Бой“!

ЛИНОЖ: Той стреля…

Линож запраща топката със свръхестествена сила към телевизора. Тя попада точно в центъра на екрана, изпращайки Синоптичката, сандвича ѝ и графиките на двете бури директно в електронното царство на сенките. Хвърчат искри.

ЛИНОЖ: … и бележи кош!

45 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АТЛАНТИК СТРИЙТ, С ДЕЙВИ.

Момчето все още тича по средата на улицата и крещи с цялата сила на дробовете си.

ДЕЙВИ: Госпожа Кларъндън! Някой е убил госпожа Кларъндън! Цялата ѝ къща е в кръв! Едното ѝ око е извадено! Господи, видях го как виси на бузата ѝ! Помощ!

Хората надзъртат през прозорците си и се показват на вратите си. Естествено, всички познават Дейви, но преди някой да е успял да го успокои, пред него рязко спира голям зелен линкълн — досущ като полицейска кола, засякла превишил скоростта водач. На вратите ѝ пише: НЕДВИЖИМИ ИМОТИ „АЙЛЪНД-АТЛАНТИК“. От нея излиза солиден джентълмен с делови костюм, вратовръзка и палто (вероятно това е единственият официален костюм в целия Литъл Тол). Може да се забележи сходството на джентълмена с нелепия манекен от верандата на магазина. Това е Роби Бийлс — местният тузар, още по-противният баща на противното хлапе Дон Бийлс. Той стиска Дейви за раменете и силно го разтърсва.

РОБИ: Дейви! Дейвид Хоупуел! Спри веднага!

Дейви млъква и постепенно възвръща самообладанието си.

РОБИ: Какви ги вършиш, защо си се разтичал по средата на пътя?

ДЕЙВИ: Някой е убил госпожа Кларъндън!

РОБИ: Глупости, какви ги дрънкаш?

ДЕЙВИ: Има кръв навсякъде. Едното ѝ око е извадено и виси… виси на бузата ѝ!

Дейви избухва в ридания. Наоколо започват да се тълпят хора, които наблюдават с интерес мъжа и момчето. Роби бавно пуска Дейви. Нещо се е случило, нещо сериозно (може би) и ако е така, Роби е човекът, който трябва да провери какво става. Виждаме как тази мисъл постепенно озарява лицето на кмета.

Роби се оглежда и очите му се спират на една дама на средна възраст, наметната с пуловер, която все още държи в ръцете си купата с тесто, с която е излетяла от кухнята си.

РОБИ: Госпожо Кингсбъри! Погрижете се за него. Дайте му топъл чай… (Замисля се.) … или не, по-добре малко уиски, ако ви се намира.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Ще се обадите ли на Майк Андерсън?

На лицето на Роби се появява кисело изражение. Двамата с Майк не се обичат особено.

РОБИ: Първо аз ще огледам.

ДЕЙВИ: Внимавайте, господин Бийлс. Тя е мъртва… но ми се струва, че в къщата ѝ има някой…

Роби го поглежда с раздразнение и досада. Без съмнение хлапето е изпаднало в истерия. Възрастен мъж с типичното за Нова Англия обветрено, грубовато лице пристъпва напред.

ДЖОРДЖ КЪРБИ: Трябва ли ти помощ, Роби Бийлс?

РОБИ: Не, Джордж. Ще се справя и сам.

Кметът се качва в зеления линкълн. Колата е твърде голяма, за да направи обратен завой на улицата, ето защо Роби навлиза в двора на една от къщите, докато маневрира.

ДЕЙВИ: Не биваше да отива сам…

Тълпата на улицата (която не спира да се увеличава) гледа подир колата на Роби, отдалечаваща се към къщата на Марта Кларъндън.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Да влезем вътре, Дейви. Няма да давам уиски на дете, но ей сега ще сложа чайника.

Тя го прегръща през рамо и го води към дома си.

46 ЕКСТ. КЪЩАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Линкълнът на Роби спира пред дома на Марта и кметът излиза от колата. Оглежда пътечката, преобърнатата проходилка и отворената врата. Над лицето му се спуска сянка на угриженост — може би нещата действително са по-сериозни, отколкото е предполагал… Въпреки това Роби крачи по пътечката към къщата. Има ли друг избор? Да остави работата на всезнайкото Майк Андерсън? В никакъв случай!

47 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — ДЕН.

Бяла дървена постройка, издържана в суров новоанглийски стил. Това е центърът на обществения живот на градчето. Пред него се вижда неголям купол, а под купола има камбана с размерите на кошница за ябълки. Към сградата се приближава зеленият служебен джип и спира на паркомястото с надпис САМО ЗА СЛУЖЕБНИ АВТОМОБИЛИ.

48 ИНТ. ВЪТРЕ В ДЖИПА, С МАЙК И ХАЧ.

Хач държи пред себе си брошурата „Подготовка за буря. Наръчник за жителите на щата Мейн“ и я чете задълбочено.

МАЙК: Искаш ли да влезеш?

ХАЧ (без да отделя поглед от брошурата): Не.

Когато Майк отваря вратата, Хач вдига очи и му се усмихва смутено.

ХАЧ: Благодаря ти, че помогна на малкото ми момиченце, шефе.

МАЙК (усмихва се в отговор): За мен беше удоволствие.

49 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЖИНА ОТВЪН.

Майк излиза от колата, нахлупвайки по-плътно шапката си, за да не я отвее вятърът. Същевременно хвърля бърз и преценяващ поглед към небето.

50 ЕКСТ. МАЙК ВЪРВИ КЪМ КМЕТСТВОТО.

Майк се спира пред купола. Отблизо се вижда мемориалната плоча — списък на загиналите във войните. Десет души в Гражданската война, един в Испано-американската, по двама в Първата и Втората световна война, един в Корейската и шестима във войната във Виетнам. Сред имената се открояват фамилии като Бийлс, Годсоу, Хачър и Робишо. В горната част на мемориалната плоча пише: КОГАТО БИЕМ КАМБАНАТА ЗА ЖИВИТЕ, ОТДАВАМЕ ПОЧИТ НА ЗАГИНАЛИТЕ.

Майк разклаща леко езика на камбаната с покритата си с ръкавица ръка. Тя издава тих, нежен звън.

51 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРИЕМНАТА В КМЕТСТВОТО НА ЛИТЪЛ ТОЛ.

Обичайната приемна за градчетата от Нова Англия. Една от стените е покрита с огромна панорамна снимка на целия остров от въздуха. Тук всичко се командва от един-единствен човек — пухкавата и симпатична секретарка Урсула Годсоу (табелката с името ѝ стои на бюрото ѝ до кошничката за входяща и изходяща кореспонденция). Зад нея се виждат няколко големи прозореца по протежението ни коридора, водещ към градската заседателна зала. Там са наредени груби скамейки с прави облегалки, досущ като в пуританска църква, и гола дървена катедра с микрофон. Изобщо цялото помещение напомня повече за черква, отколкото за административен интериор. В момента залата е пуста.

На стената зад стола на Урсула се забелязва същият плакат, който видяхме и на входа на универсалния магазин: ЗАРАДИ НАСТЪПВАЩАТА БУРЯ В БЛИЗКИТЕ ТРИ ДНИ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ТРЕВОГА! СИГНАЛЪТ „ВСИЧКИ В УКРИТИЕТО!“ Е ДВА КЪСИ И ЕДИН ДЪЛЪГ. Майк го разглежда, докато чака Урсула да се освободи и да му обърне внимание. Тя говори по телефона и гласът ѝ е безкрайно търпелив.

УРСУЛА: Не, Бети, нищо такова не съм чувала… Не знам нищо повече от теб… И на нас ни е дадена същата прогноза… Не, няма да е мемориалната камбана, не и при този вятър… Ще използваме сирената, ако се стигне дотам. Два къси и един дълъг, точно така… Майк Андерсън, разбира се… Нали затова му плащаме — за да взема отговорни решения…

Урсула смигва съучастнически на Майк, давайки му знак с ръка да изчака още малко. Той вдига ръка и изобразява отваряща и затваряща се уста с палеца и другите си пръсти. Секретарката се усмихва и му кима.

УРСУЛА: Да… И аз ще се моля… Всички ще се молим, разбира се. Благодаря ти, че се обади, Бети.

Урсула връща слушалката на мястото ѝ и затваря очи за миг.

МАЙК: Тежък ден, а?

УРСУЛА: Бети Соумс си мисли, че разполагаме с някаква секретна прогноза.

МАЙК: Нещо от сорта на Джийн Диксън29? Специална телепатична прогноза?

УРСУЛА: Нещо такова…

Майк потупва по плаката зад секретарката.

МАЙК: Повечето хора видяха ли го?

УРСУЛА: Тези, които имат очи, са го видели. Трябва да си починеш малко, Майк Андерсън. Как е малката Пипа Хачър?

МАЙК: Уха! Бързо се разпространяват новините.

УРСУЛА: Знаеш, че на острова няма тайни.

МАЙК: Пипа е добре. Беше си заклещила главата между стойките на парапета. Сега баща ѝ ме чака отвън в джипа и подготвя домашното си за виелицата от 1989-а.

УРСУЛА (смее се): Типично за дъщерята на Алтън и Мелинда! Същата е като тях! (Изведнъж става сериозна.) Хората знаят, че тази буря ще е свирепа, Майк. Чуят ли сирената, ще дойдат. Така че не се тревожи. Дошъл си да хвърлиш един поглед на укритието, нали?

МАЙК: Казах си, че няма да е зле.

УРСУЛА (изправя се): Можем да подслоним триста души за три дни или сто и петдесет за една седмица… И съдейки по това, което чух по радиото, нищо чудно да ни се наложи. Хайде, ела да погледнеш.

И Майк тръгва след нея.

52 ИНТ. РОБИ БИЙЛС В БЛИЗЪК ПЛАН.

На лицето му са изписани потрес и ужас. Той не вярва на очите си.

РОБИ: Боже милостиви…

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Е, стига мрачни теми! Нека си поговорим за слънце!

Камерата се отдръпва назад и ние виждаме, че кметът е коленичил до Марта в коридора и безуспешно се опитва да измери пулса ѝ. Виждаме китката ѝ и окървавения ръкав на дрехата ѝ, но не повече. Роби се озърта невярващо.

Междувременно Синоптичката не спира да говори. Линож е разбил екрана, но гласът ѝ продължава да се чува.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Чудите ли се къде е най-хубавото време в САЩ днес? Естествено, че на Големия остров в Хавай! Температурата там е осемдесет градуса по Фаренхайт30, а от океана духа прохладен бриз, за да не стане прекалено горещо. Не е никак зле и във Флорида. Студовете от миналата седмица отминаха и в Маями температурата е около седемдесет и пет по Фаренхайт31. Ами на остров Санибел и прекрасната Каптива? Ако сте там, спокойно си събирайте раковини на плажа и се наслаждавайте на хубавото слънчево време.

РОБИ: Има ли някой там?

Той се изправя. Поглежда първо към стените, където старинните фотографии на Марта са изпъстрени с капки кръв. После поглежда към пода и вижда още повече кръв — тънката диря от бастуна на Линож и големите тъмни петна, оставени от баскетболната топка на Дейви.

РОБИ: Ехо! Има ли някой там?

Той спира нерешително, след което пристъпва бавно в коридора.

53 ПЪЛЕН МРАК.

Флуоресцентните лампи на тавана се включват една по една, осветявайки просторното помещение. Обикновено тук се провеждат танцови забави, лотарии и други градски мероприятия. Обявленията по облицованите с борова ламперия стени приканват посетителите да дарят кръв в рамките на акцията на местната пожарна команда, която ще се проведе точно тук. Сега обаче залата е пълна с матраци, върху които са наредени възглавници и одеяла. В далечния край на помещението се виждат големи хладилници, опаковки с бутилирана вода и радиостанция с мигащо дигитално екранче.

Урсула и Майк стоят на прага и обхождат с очи всичко това.

УРСУЛА: Е, какво мислиш?

МАЙК: Сама знаеш, че е перфектно. (Тя се усмихва.) Складът зареден ли е?

УРСУЛА: До козирката. Взехме всичко, което поиска. Предимно инстантни храни и продукти на прах — сипваш им вода и ги чакаш да набъбнат. Може да не е вкусно, но поне никой няма да умре от глад.

МАЙК: Сама ли направи всичко това?

УРСУЛА: Помогна ми сестрата на Пит — Тавия. Нали ми каза да бъда дискретна. И да не всявам излишна паника.

МАЙК: Да, май така ти казах… Много ли хора знаят, че се подготвяме за Трета световна война?

УРСУЛА (съвсем спокойно): Всички.

Майк се мръщи, но не изглежда изненадан.

МАЙК: На острова няма тайни.

УРСУЛА (с лека нотка на оправдание): Не съм казала нищо на никого, Майк Андерсън. Нито пък Тавия. Роби Бийлс разпространи мълвата. Не спря да мърмори, че пилееш парите на града на вятъра.

МАЙК: Е, ще видим… (Пауза.) Ще ти кажа само едно — от хлапето му става страхотна маймуна.

УРСУЛА: Какво?

МАЙК: Няма значение.

УРСУЛА: Искаш ли да погледнеш склада?

МАЙК: Вярвам ти напълно. Да се връщаме.

Тя се пресяга към ключа за осветлението и ръката ѝ внезапно застива. Лицето ѝ е разтревожено.

УРСУЛА: Колко сериозно е положението, Майк?

МАЙК: Не знам. Надявам се на следващото заседание на съвета Роби Бийлс да ме заклейми като паникьор. Хайде, да тръгваме.

Урсула загася флуоресцентните лампи и помещението отново потъва в пълен мрак.

54 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Гледаме откъм дневната към вратата на коридора. Телевизорът се чува още по-силно. Звучи реклама на фирма за уреждане на съдебни спорове. „Пострадали сте при катастрофа? Не можете да работите? Изгубили сте разсъдъка си?“

ТВ РЕКЛАМА (глас зад кадър): … чувствате се напълно безпомощни? Сякаш целият свят е срещу вас? Не унивайте! Ние от фирма „Макинтош & Рединг“ сме с вас. И ще направим така, че окончателната победа в съда ще бъде ваша. Не превръщайте една лоша ситуация в безнадеждна! Ако животът ви замерва с лимони, ние ще ви помогнем да си направите лимонада! Заковете ги, преди те да са ви заковали! Ако сте пострадали в катастрофа, ви чакат хиляди — или дори десетки хиляди — долари! Така че не чакайте, а ни се обадете. Веднага. Вземете телефона и наберете 1-800-1-STIK-EM32… Да, точно така — 1-800-1…

Роби влиза през вратата. От самодоволството и властния му вид не е останал и помен. Кметът изглежда зле — свит, смачкан и уплашен до смърт.

55 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ.

Екранът на телевизора е на парчета, от него се издига дим… а рекламата не спира.

ТВ РЕКЛАМА (глас зад кадър): Вземете това, което ви принадлежи по право! Малко ли страдахте досега?

Виждаме главата на Линож над облегалката на креслото. Чуваме го как посръбва от чая си.

56 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА — ПОКАЗАНА ОТ ПО-ШИРОК ЪГЪЛ.

Гледаме над раменете на Роби — към разбития телевизор и темето на седящия в креслото Линож.

РОБИ: Кой си ти?

Телевизорът внезапно замлъква и чуваме воя на надигащата се буря. Бавно, съвсем бавно над облегалката на креслото се надига озъбеният сребърен вълк. Той сякаш се взира в Роби. Очите и муцуната му са подгизнали от КРЪВ, която капе на пода. Вълкът се поклаща напред-назад, подобно на махало на часовник.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Да дойдат при мене родените в грях.

Роби потреперва, отваря уста и отново я затваря. Какво да кажеш след подобно изречение? Линож обаче не е приключил.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Беше при една проститутка в Бостън, докато майка ти умираше в Мачаяс. Мама беше в онзи ужасен старчески дом, който закриха миналата есен… Заради плъховете, плъзнали навсякъде, спомняш ли си? Женицата те викаше, докато не се задуши. Трогателно, нали? Ако не се брои сиренето „Чедър“, няма нищо по-хубаво от майчината любов!

57 ИНТ. РОБИ.

Мигновена реакция от страна на кмета. Как ли би реагирал всеки от нас, чувайки най-мрачните си тайни от непознат убиец, който даже не се вижда ясно в полумрака?

ЛИНОЖ(глас зад кадър): Но всичко е наред, Роби…

Отново реакция от страна на Роби — непознатият знае името му!

58 ИНТ. КРЕСЛОТО НА МАРТА.

Линож надзърта иззад лявата страна на облегалката — бавно, едва ли не свенливо. Очите му изглеждат нормални, но и той е плувнал в кръв като сребърното си оръжие.

ЛИНОЖ: Тя те очаква в ада. Превърна се в човекоядец. Когато попаднеш там, ще те изяде жив. После пак ще те изяде и пак, и пак… Защото нали това е адът, Роби — ужас, повтарящ се до безкрай. Мисля, че дълбоко в сърцето си повечето от нас го знаят. ДРЪЖ!

И Линож му хвърля топката на Дейви.

59 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С РОБИ.

Топката го удря в гърдите, оставяйки кървава следа върху костюма му. Роби не издържа повече. Обръща се и побягва, надавайки неистови вопли.

60 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА — ПОКАЗАНА ОТ ШИРОК ЪГЪЛ. ВИЖДАМЕ КРЕСЛОТО И ТЕЛЕВИЗОРА.

Отново виждаме само темето на Линож. После се появява свитата му в юмрук ръка. За миг тя застива във въздуха, след което Линож светкавично изпъва показалец към телевизора. Синоптичката тутакси възобновява прогнозата си.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Нека отново хвърлим поглед на онези региони, които ще бъдат най-силно засегнати от настъпващата буря.

Линож се пресяга за още една курабийка.

61 ЕКСТ. КЪЩАТА НА МАРТА.

Роби тича като обезумял към колата си — с цялата бързина, на която са способни късите му крака. Лицето му се е превърнало в маска на недоумение и ужас.

62 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА С ТЕЛЕВИЗОРА.

Камерата бавно се приближава към разбития телевизор и димящите му вътрешности, докато синоптичката не спира да говори.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Съдейки по прогнозата, гази вечер ни очакват разрушения, а утре — смърт и Армагедон до края на уикенда. С други думи — край на живота такъв, какъвто го познаваме.

63 ИНТ. ЛИНОЖ.

ЛИНОЖ: О, едва ли… но винаги има надежда.

Той си отхапва от курабийката.

ФЕЙД-АУТ. КРАЙ НА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

64 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНКЪЛНА НА РОБИ, С РОБИ — ДЕН.

Ръката му се стрелва към дръжката на вратата. По-надолу по улицата стоят група местни жители, които го наблюдават с любопитство.

ДЖОРДЖ КЪРБИ: Всичко наред ли е, Бийлс?

Роби не му отговаря. Отваря вратата и се хвърля в купето. Има късовълнова радиостанция в колата си и веднага грабва микрофона. Включва я, избира деветнайсети канал и започва да говори, като периодично хвърля уплашени погледи към отворената врата на Кларъндън — ами ако убиецът на Марта изведнъж реши да излезе?

РОБИ: Роби Бийлс вика полицай Андерсън! Спешно е! Обади се веднага! Имаме извънредна ситуация!

65 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — ДЕН.

В магазина на Андерсън има още повече хора. Кат и Тес Марчънт — домакиня в края на четирийсетте — обслужват клиентите на касите с цялата бързина, на която са способни, но изведнъж всички замлъкват, вцепенени от паниката в гласа на кмета по радиостанцията.

РОБИ (глас зад кадър): Отговори, по дяволите, Андерсън! Имаме случай на убийство! Марта Кларъндън е пребита до смърт!

Сред тълпата в магазина се разнася уплашен и недоверчив шепот. Очите на хората се разширяват.

РОБИ (глас зад кадър): Този, който го е направил, все още е в къщата! Андерсън! Андерсън! Обади се, чуваш ли ме? Когато не ми трябваш, не спираш да се месиш в работата ми, а сега…

Тес Марчънт взема микрофона на радиостанцията. Движи се като в сън.

ТЕС: Роби? Тук е Тес Марчънт. Майк не е в…

РОБИ (глас зад кадър): Ти не ми трябваш! Андерсън ми трябва! Не мога да върша и моята, и неговата работа!

КАТ (взема микрофона): Майк имаше спешен случай у тях. Алтън също отиде с него. Дъщеричката му…

В този момент Майк и Хач влизат в магазина. На лицата на Кат и Тес се изписва мигновено облекчение. Сред тълпата пробягва тих ропот. Майк прави три крачки в залата и застива, осъзнавайки, че се е случило нещо необичайно.

МАЙК: Какво? Какво има?

Никой не му отговаря. Радиостанцията продължава истерично да врещи.

РОБИ (глас зад кадър): Какъв спешен случай у тях? Тук, при мен е спешният случай! Една стара жена е убита! И откачалката си седи в хола ѝ! Дайте ми градския полицай!

Майк бързо се приближава до касата. Кат с облекчение му подава микрофона.

МАЙК: За какво говори? Кой е убит?

ТЕС: Марта. Така разбрахме.

Сред хората се понася по-силен ропот.

МАЙК (натиска бутона на радиостанцията): Ето ме, Роби. Един момент.

РОБИ (глас зад кадър): Никакви моменти, да те вземат мътните! Тук ситуацията е опасна за живота!

Майк го игнорира, притиска микрофона към гърдите си и се обръща към двайсетината островни жители, които са се скупчили наоколо и го наблюдават вцепенено. На острова не е имало убийство от близо седемдесет години… ако не се брои това на Джо, съпруга на Долорес Клейборн, обаче така и нищо не бе доказано.

МАЙК: Хайде, хора, отдръпнете се и ми дайте малко уединение. Получавам шест хиляди долара на година за полицейската си работа, така че ме оставете да си я върша.

Хората отстъпват назад, но изгарят от любопитство да чуят разговора. И как да им забрани да слушат? Майк се обръща с гръб към тях и с лице към радиостанцията и автомата за продажба на лотарийни билети.

МАЙК: Къде си, Роби? Приемам.

66 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ, СЕДНАЛ ЗАД ВОЛАНА НА КОЛАТА СИ.

Камерата ни показва хората, насъбрали се зад него — дванайсет-тринайсет души — които стоят на улицата и го гледат. Пристъпили са напред, но не смеят да се приближат съвсем. Входната врата на Марта все още си стои зловещо отворена.

РОБИ: В къщата на Марта Кларъндън на Атлантик Стрийт! Къде мислиш, че съм, в бар „Харбър“? Аз… (Изведнъж му хрумва гениална идея.) … в момента държа онзи тип вътре!

Кметът връща с трясък микрофона на мястото му и започва да рови из жабката. Изпод купчината карти, градски документи и смачкани опаковки от хамбургери изважда малък револвер. Излиза от колата.

67 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ.

РОБИ (обръща се към стълпилото се множество): Не мърдайте оттук! Никой да не влиза в къщата!

Напомнил по този начин за властта си, Роби се обръща към къщата и насочва дулото на револвера към отворената врата. Отблъскващата му арогантност се е завърнала, но той няма намерение да влиза вътре. Онзи, който седи в креслото в дневната, не просто е убил Марта Кларъндън; той знае къде е бил Роби, когато майка му е издъхнала. Знае и името на Роби.

Вятърът вие, разрошвайки посребрените коси на кмета… и пред лицето му танцуват първите снежинки от Бурята на века.

68 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАГАЗИНА НА АНДЕРСЪН — С МАЙК, ХАЧ И ЛЮБОПИТНИТЕ КЛИЕНТИ.

Виждаме Майк с микрофон в ръка, замислен как да действа от тук нататък. Когато Кат Уидърс взема микрофона и го поставя на стойката, вече е взел решение.

МАЙК (обръща се към Хач): Искаш ли пак да се повозим?

ХАЧ: Няма проблеми…

МАЙК: Кат, двете с Тес поемете магазина. (Повишава глас.) Хора, вие спокойно привършете с покупките си. Нямате работа на Атлантик Стрийт. И бездруго скоро ще узнаете какво се е случило там.

Докато говори, Майк отива зад касата и пъха ръка под нея.

69 ИНТ. РАФТА, БЛИЗЪК ПЛАН.

Камерата надзърта под рафта и виждаме револвер 38-и калибър и чифт белезници. Той взема и оръжието, и белезниците.

70 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК.

Той пъха белезниците в единия джоб на шубата си, а револвера — в другия. Прави го бързо и ловко — никой от посетителите на магазина не забелязва нещо. С изключение на Кат и Тес, естествено, които започват да осъзнават сериозността на ситуацията. Колкото и невероятно да звучи, в Литъл Тол се е появил опасен престъпник.

КАТ: Да се обадя ли на жените ви?

МАЙК: В никакъв случай.

Той оглежда лицата на стълпилите се островни жители. Ако Кат не го направи, някой от тях със сигурност ще го стори, щом се добере до най-близкия телефон.

МАЙК: Всъщност май е по-добре да им се обадиш. Само им обясни съвсем спокойно, че ситуацията е под контрол.

71 EKCT. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН.

Майк и Хач слизат бързо по стъпалата и камерата ги съпровожда до служебния джип. Редките снежинки вече са станали по-едри и по-гъсти.

ХАЧ: Снегът е подранил.

Майк се спира с ръка върху дръжката на вратата. Поема си дълбоко дъх, сякаш се подготвя за гмуркане, задържа го за миг и бавно издишва.

МАЙК: Да, прав си. Да тръгваме.

Качват се в джипа и потеглят. Междувременно хората са наизлезли на верандата на магазина и ги наблюдават с интерес.

72 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАНЕКЕНА НА РОБИ БИЙЛС.

Пропелерът на шапката му се върти доста бързичко.

73 ЕКСТ. КЕЙОВЕТЕ НА ГРАДЧЕТО.

Надигащите се вълни се блъскат с грохот в кея сред фонтани от морска пяна. Работата по обезопасяването на лодките и преместването на всички незакрепени съоръжения продължава. Камерата се фокусира върху Джордж Кърби (възрастен мъж на шейсетина години), Алекс Хейбър (на трийсет и пет) и Кал Фрийз (на двайсет и няколко). Алекс сочи на запад, отвъд края на кейовете, където започва проливът.

АЛЕКС ХЕЙБЪР: Погледнете сушата!

74 ЕКСТ. КОНТИНЕНТЪТ, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СТОЯЩИТЕ НА КЕЯ.

Брегът на материка се намира на около три километра разстояние и се вижда ясно. Предимно сиво-зелени горски масиви.

75 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КЕЯ — С ДЖОРДЖ, АЛЕКС И КАЛ.

АЛЕКС ХЕЙБЪР: Когато континентът вече не се вижда, значи, е време да се прибираме у дома. А престане ли да се вижда проливът, значи, е време да се юрваме към кметството, без значение дали сме чули сирената, или не.

КАЛ ФРИЙЗ (обръща се към Джордж): Колко зле ще бъде според теб, чичо?

ДЖОРДЖ КЪРБИ: Може би най-лошата буря, която съм виждал някога. Хайде, да идем да приберем и последната мрежа. (Пауза.) Чудя се дали оня глупак Бийлс изобщо има представа какво прави.

76 ЕКСТ. АТЛАНТИК СТРИЙТ, ПРЕД КЪЩАТА НА МАРТА.

„Оня глупак Бийлс“ все още се преструва на съвестен часовой и държи револвера си насочен към отворената врата на дома на Кларъндън. Снеговалежът се е засилил; снежинките са покрили раменете на палтото му като пърхот. Кметът стои така от доста време.

По-надолу на улицата групата зяпачи (сред които се забелязват Госпожа Кингсбъри и Дейви Хоупуел) се разпръсва, за да пропусне служебния джип на Майк. Офроудърът спира до зеления линкълн. Майк излиза от предната лява, а Хач — от предната дясна врата.

ХАЧ: Да взема ли пушката?

МАЙК: Да, по-добре я вземи. Само провери дали е на предпазител, Алтън Хачър.

Хач рови из купето и когато се показва отново, в ръцете си държи пушка. Проверява предпазителя, след което и двамата се приближават към Роби. По време на цялата сцена отношението на кмета към двамата мъже ще изразява враждебност и презрение. Историята на тези чувства така и няма да бъде разкрита, но в основата ѝ без съмнение лежи стремежът на Роби да концентрира цялата власт в ръцете си.

РОБИ: Крайно време беше!

МАЙК: Прибери го това нещо, Роби!

РОБИ: Няма да стане, полицай Андерсън… Ти си гледай твоята работа, а аз ще си гледам моята.

МАЙК: Твоята работа са недвижимите имоти. Поне го насочи към земята, става ли? Хайде, Роби — насочил си го в лицето ми, а добре знам, че е зареден.

Роби неохотно отпуска револвера. Междувременно Хач нервно поглежда към отворената врата и преобърнатата проходилка.

МАЙК: Какво е станало?

РОБИ: Карах към кметството, когато видях Дейви Хоупуел да бяга по средата на улицата. (Посочва към Дейви.) Той каза, че Марта Кларъндън е мъртва — че някой я е убил! Не му повярвах, но това се оказа самата истина. Тя… Ужасно е.

МАЙК: Спомена, че убиецът е още вътре…

РОБИ: Той ми проговори.

ХАЧ: Какво ти каза?

РОБИ (нервничи и лъже): Каза ми да се разкарам… Каза ми да се разкарам, защото иначе щял да ме убие. Не знам. Слушай, сега не му е времето за разпит!

МАЙК: Как изглежда?

Роби понечва да отговори и изведнъж замира с отворена уста.

РОБИ: Ами… не можах да го огледам.

Всъщност го огледа доста добре… но нищо не си спомня.

МАЙК (обръща се към Хач): Стой от дясната ми страна и дръж дулото на пушката насочено към земята. Остани на предпазител, докато не ти кажа. (Обръща се към Роби.) А ти не мърдай оттук.

РОБИ: Както кажеш, ти си полицаят.

Кметът гледа как Майк и Хач поемат към портичката на Марта, след което се провиква подире им.

РОБИ: Телевизорът работи! Усилен е докрай! Ако онзи реши да се размърда, няма да го чуете!

Майк му кимва и минава през портичката; Хач го следва от дясната му страна. Гражданите вече са скъсили дистанцията и се виждат на заден план. Снежинките танцуват около тях под силния вятър. Снеговалежът продължава да се усилва.

77 EKCT. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И ХАЧ — НО НЕ ОТКЪМ УЛИЦАТА, А ОТКЪМ ВЕРАНДАТА.

Двамата пристъпват по пътечката. Личи си, че Майк е напрегнат (по се владее), а Хач се страхува, но се старае да не го показва.

ХАЧ: Дори и да е имало някой там, едва ли ще продължава да си седи вътре, как смяташ? Разбирам около къщата да имаше висока ограда, ама…

Майк поклаща глава, сякаш иска да каже: „Не знам“, и приближава показалец до устните си, давайки знак на Хач да мълчи. Двамата спират пред стъпалата на верандата. Майк изважда от джоба си ръкавици и ги надява на ръцете си. Кимва на Хач да последва примера му и Хач му подава пушката, докато се справи. Междувременно Майк използва случая да провери предпазителя (не е свален) и връща оръжието на партньора си.

Изкачват стъпалата и оглеждат проходилката. После пристъпват към входната врата. Виждат подаващите се от сенките чехли на старата жена. Споглеждат се разтревожено. Влизат вътре.

78 ИНТ. КОРИДОРЪТ В ДОМА НА МАРТА.

Зад тях, откъм всекидневната, гласът на синоптичката се носи от бумтящия телевизор.

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): До края на деня се очаква рязко влошаване на климатичните условия по крайбрежието на Нова Англия. Боя се, че приятелите ни от североизточните щати няма да могат да видят залеза довечера. Ветрове с щормова сила ще връхлетят крайбрежието на Масачузетс и Ню Хампшир, а ветрове с ураганна сила ще брулят брега на Мейн и крайбрежните острови. Очаква се силна ерозия на бреговете, а когато снегът започне да вали, количеството му непрекъснато ще се увеличава до самия край на бурята. В момента е невъзможно да предскажем точното количество на снеговалежите. Ще ви кажем само, че ще бъде огромно. Снежна покривка с дебелина над метър? Доста вероятно. Метър и половина? Дори това е възможно. Не сменяйте канала и ви уверяваме, че ще прекъснем обичайните си предавания с извънредни съобщения, ако обстановката го наложи.

Майк и Хач не ѝ обръщат внимание — в момента имат далеч по-сериозни проблеми. Двамата са приклекнали около мъртвата жена. На лицето на Майк Андерсън е изписано сурово-мрачно изражение — потресен е, но се държи в ръце. Концентрирал се е над предстоящата им задача и евентуалните усложнения, произтичащи от нея. Хач, от друга страна, е на косъм от това, да изгуби самообладание. Поглежда към Майк и ние виждаме мъртвешки бледото му лице и пълните му със сълзи очи.

ХАЧ (с едва доловим шепот): Майк… Боже мили, Майк… от лицето ѝ нищо не е останало! Тя…

Майк се пресяга и допира показалец до устните му. Накланя глава по посока на бумтящия телевизор. Може би някой го слуша? После Майк сграбчва своя помощник за раменете и го разтърсва.

МАЙК (съвсем тихо): Хач, добре ли си?

ХАЧ (тихо): Ще се справя.

МАЙК: Сигурен ли си?

Хач му кимва. Майк се замисля, след което решава да му се довери. Изправя се. Хач последва примера му. Подпира се с ръка на стената, за да запази равновесие, и неволно размазва част от кръвта. Поглежда ръкавицата си със смесица от удивление и отвращение.

Майк посочва към дневната и работещия телевизор. Хач събира цялата си смелост и кимва. Двамата бавно се придвижват по коридора. (Всичко това — в името на максималния съспенс, разбира се.)

Вече са преполовили коридора, когато усиленият докрай телевизор внезапно замлъкна. Хач закача с рамо една от рамкираните снимки на стената и я събаря. Майк успява да я хване, преди да е издрънчала на пода… най-вече благодарение на късмет и светкавична реакция. Двамата с Хач се споглеждат напрегнато и продължават напред.

79 ИНТ. ВРАТАТА МЕЖДУ КОРИДОРА И ВСЕКИДНЕВНАТА.

Двамата мъже застават на прага на хола. Гледаме ги откъм дневната — Хач е отляво, а Майк — отдясно. Те се взират в:

80 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК И ХАЧ.

Виждаме разбития телевизор и любимото кресло на Марта. Над облегалката се подава главата на Линож. Абсолютно неподвижна е. Това определено е човешка глава, но е невъзможно да се каже дали мъжът е жив, или мъртъв.

81 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА ВСЕКИДНЕВНАТА — С МАЙК И ХАЧ.

Двамата се споглеждат и Майк кимва да продължат. Бавно и предпазливо пристъпват към креслото. Щом влизат в хола, Майк дава знак на Хач да се отдалечи. Хач се отклонява вдясно. Майк прави още една крачка към креслото (вече виждаме и креслото, и двамата мъже) и внезапно спира, когато пред него изниква окървавена ръка. Тя се протяга към масичката до креслото и си взема курабийка.

МАЙК (насочвайки револвера към Линож): Не мърдай!

Ръката застива във въздуха, държейки курабийката.

МАЙК: Горе ръцете! И двете ръце, над креслото. Искам да ги виждам! Към теб са насочени две оръжия, едното от които е ловно!

Линож вдига ръце. Все още държи курабийката в лявата.

Майк дава знак на Хач да заобиколи креслото и да мине отпред. В същото време Майк заобикаля стола от другата страна.

82 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА И СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ КРЕСЛОТО.

Линож седи там с вдигнати ръце и безизразно лице. Не се вижда да има някакво оръжие, но Майк и Хач реагират при вида на окървавените му лице и полушуба. Спокойната безметежност на Линож силно контрастира със състоянието на Майк и Хач, чиито нерви са обтегнати като китарни струни. Сцената ни кара да се замислим колко често в подобна ситуация се е стигало до неволното убийство на заподозрения.

МАЙК: Събери си ръцете.

Линож се подчинява и допира китките си.

83 ПРЕСКАЧАНЕ НА КАДЪР.

84 ЕКСТ. ПРЕД КЪЩАТА НА МАРТА.

Неколцина местни жители се приближават до задницата на колата на Роби. Сред тях е и възрастната Робърта Коин.

РОБЪРТА КОИН: Какво се е случило с Марта?

РОБИ (с писклив глас, все още е на ръба на истерията): Стой настрана! Всичко е под контрол!

Той отново насочва револвера си към къщата. Зрителите си задават въпроса: А какво ли ще стане, когато Майк и Хач изведат арестанта си? Роби е толкова лабилен, че може всеки миг да натисне спусъка.

85 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА.

Камерата ни показва белезниците в екстремно близък план.

МАЙК (глас зад кадър): Ако помръдне, застреляй го.

Камерата се връща към Линож, Майк и Хач.

ЛИНОЖ (говори с тих, дружелюбен и спокоен глас): Ако стреля, ще убие и двама ни. Пушката е заредена с най-едрите сачми — от онези за лов на елени.

Хач и Майк веднага реагират на думите му. Но не защото казва истината, а защото това спокойно би могло да бъде вярно. Без значение с какво е заредена пушката, при един евентуален изстрел Хач буквално би пробил дупка в тялото на Майк, понеже той се намира твърде близо до арестанта.

ЛИНОЖ: Освен това пушкалото е все още на предпазител.

В същия миг Хач с ужас си дава сметка, че е забравил да свали предпазителя! Докато Майк се суети да надене с неопитните си ръце белезниците на Линож, Хач се заема с предпазителя. По едно време цевта на пушката се измята настрани и изобщо не сочи към арестанта. Зрителите трябва добре да видят, че Линож без проблеми би могъл да се справи с тези храбри, но неопитни местни доброволци… но явно не иска.

Най-накрая белезниците са на китките на Линож. Майк с облекчение отстъпва назад. Двамата с Хач се споглеждат.

ЛИНОЖ (към Хач): Поне си запомнил да си сложиш ръкавици. Браво.

Линож отхапва от курабийката си, без да обръща внимание на окървавената си ръка.

МАЙК: Ставай.

Линож слага в устата си последното късче от курабийката и послушно се изправя.

86 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Снеговалежът се е усилил и вятърът гони летящите по диагонал снежинки. Къщите от тази страна на улицата се виждат смътно, като в мъгла.

Майк и Линож излизат заедно. Последният държи дланите си на нивото на колана — поза, добре позната на всеки от нас от вечерните новинарски емисии. Зад тях върви Хач и държи пушката диагонално на гърдите си с двете си ръце.

На улицата се виждат десетина-петнайсет души, скупчени около задницата на линкълна на Роби. Когато тримата излизат от дома на Марта, Роби се привежда леко и Майк вижда насочения му към тях револвер.

МАЙК: Веднага свали оръжието!

Роби се подчинява. На лицето му се изписва засрамено изражение.

МАЙК: Хач, затвори вратата.

ХАЧ: Редно ли е? Искам да кажа, не трябва ли да оставим всичко, както си е било? Все пак е местопрестъпление…

МАЙК: Оставиш ли вратата отворена, местопрестъплението ще бъде затрупано под два метра сняг. Хайде, затвори я!

Хач се опитва да го направи, но единият чехъл на Марта му пречи. Той се навежда и с гримаса на отвращение отмества крака ѝ с облечената си в ръкавица ръка. После се изправя и затваря вратата. Поглежда към Майк, който му кимва одобрително.

МАЙК: Как се казваш?

ЛИНОЖ: Андре Линож.

МАЙК: Добре, Андре Линож, да вървим.

87 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Виждаме как очите на Линож отново се променят, макар и само за миг. Сините ириси и бялото изчезват и очите му се превръщат в бездънни черни въртопи. В следващата секунда те отново стават нормални.

88 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА — С МАЙК, ХАЧ И ЛИНОЖ.

Майк реагира на видяното — примигва като човек, получил внезапен световъртеж. За разлика от него, Хач не е забелязал нищо. Линож се усмихва съзаклятнически на Майк, сякаш иска да му каже: „Това е нашата малка тайна“. После здравият разум на Майк се завръща и той сръчква с лакът арестанта.

МАЙК: Хайде! Размърдай се.

Те слизат по стъпалата на верандата.

89 ЕКСТ. ПЪТЕЧКАТА В ДВОРА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Бурята запраща сняг в лицата им и ги кара да се мръщят. Шапката на Хач отлита. Докато той гледа безпомощно подире ѝ, Линож отново поглежда Майк заговорнически, напомняйки му за общата им тайна. Този път Майк не може да прогони плашещата мисъл… но дава на Линож знак да продължи напред.

ФЕЙД-АУТ. КРАЙ НА ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

90 ЕКСТ. ФАРЪТ НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Снеговалежът е толкова интензивен, че виждаме само очертанията на фара… И светлината му, естествено — всеки път когато лъчът опише пълен кръг. Вълните щурмуват яростно скалистия бряг и пръските се издигат нависоко. Вятърът вие.

91 ЕКСТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Продълговатата постройка с надпис ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ — отчасти склад, отчасти рибен магазин — се вижда в далечната част на кейовете. Прибоят е много силен; вълните се издигат над пристана и заливат стените и покрива на зданието с морска пяна. Пред очите ни вятърът изтръгва вратата от резето и започва да я блъска в стената. Свирепите пориви откъсват брезентовото покривало на една от близките лодки и то отлита сред бушуващия снеговъртеж.

92 ЕКСТ. ДОМЪТ НА АНДЕРСЪН — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Пред къщата, точно пред табелката МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ, е паркиран джип с двойно задвижване. Чистачките му неуморно сноват по предното стъкло, но така и не смогват да го почистят от непрекъснатия снеговалеж. Фаровете му прорязват два светлинни конуса сред снежната мъгла. Табелката МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ се люлее на веригата си. На верандата Моли Андерсън тъкмо предава „опакованите“ в дебели дрехи Пипа Хачър и Бъстър Карвър на също тъй „опакованите“ им майки — Мелинда и Анджела. Камерата се приближава към верандата. И на трите жени се налага да крещят, за да надвикат несекващия вой на вятъра.

МЕЛИНДА: Сигурна ли си, че си добре, Пип?

ПИПА: Да. Дон Бийлс ми нарани чувствата, но вече съм по-добре.

МОЛИ: Съжалявам, трябваше да ви извикам по-рано.

АНДЖЕЛА КАРВЪР: Няма нищо. По радиото казаха, че по-големите деца ще останат в Мачаяс за тази нощ. Вълнението в пролива било прекалено бурно, за да ги изпратят с хидробуса.

МОЛИ: Може би така е най-разумно.

БЪСТЪР: Мамо, студено ми е!

АНДЖЕЛА КАРВЪР: Защото е много студено, скъпи! Ще се стоплиш в колата. (Към Моли.) Всички ли си тръгнаха?

МОЛИ: Да, Бъстър и Пипа са последните. (Към Пипа.) Пипа, днес имаше малко приключение, нали?

ПИПА: Да. Мамо, имам си копче за смаляване!

И Пипа стиска нослето си. Нито Мелинда, нито Анджела разбират защо го прави, но се смеят — гледката е забавна.

АНДЖЕЛА КАРВЪР: Е, ще се видим в понеделник, ако пътищата не са затворени. Помахай за довиждане, Бъстър.

Бъстър послушно маха. Моли му маха в отговор и двете майки повеждат децата си надолу по стъпалата. Бурята е станала още по-яростна. После Моли влиза в къщата.

93 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АНТРЕТО В ДОМА НА АНДЕРСЪН — С МОЛИ И РАЛФИ.

На стената до масичката, където е телефонът, виси огледало. Ралф е избутал един стол до него, качил се е отгоре му и разглежда червеното родилно петно на нослето си. То ни най-малко не го обезобразява, а по-скоро му придава чар.

Моли почти не го забелязва. Тъй приятно е да се върнеш вкъщи след такава виелица, а още по-приятно е, че всичките ѝ подопечни са се прибрали по-рано по домовете си. Тя изтръсква снега от косата си, сваля парката и я закача в коридора. После се обръща и погледът ѝ се спира на стълбището. Моли потръпва при спомена за неудачното приключение на Пипа и неволно прихва.

МОЛИ (на себе си): Бутон за смаляване!

РАЛФИ (без да откъсва очи от огледалото): Мамо, защо го имам това?

Моли се приближава към него, подпира брадичка на рамото му и също се взира в огледалото. Камерата ни показва отражението им — чудесен портрет на майка и син. Тя го прегръща през рамо и нежно докосва червеното петънце на нослето му.

МОЛИ: Баща ти го нарича „късметлийска бенка“. Това значи, че си роден под щастлива звезда.

РАЛФИ: А Дони Бийлс казва, че било пъпка!

МОЛИ: Дони Бийлс да си… Дони Бийлс е глупав.

Лицето ѝ се намръщва. Ако не говореше с детето си, щеше да каже нещо съвсем различно.

РАЛФИ: Не ми харесва. Даже да е късметлийска бенка!

МОЛИ: На мен пък много ми харесва. Е, ако все още не ти харесва, когато пораснеш, ще отидем в Бангор и там ще я отстранят. Вече могат да правят такива неща. Доволен ли си?

РАЛФИ: А на колко години трябва да съм, за да го махнат?

МОЛИ: На десет. Това устройва ли те?

РАЛФИ: Значи, трябва много да чакам. Тогава ще съм стар!

Телефонът звъни. Моли вдига слушалката.

МОЛИ: Ало?

94 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАГАЗИНА НА АНДЕРСЪН — С КАТ УИДЪРС.

Виждаме я на телефона зад касата. В момента клиентите се обслужват само от Тес Марчънт. Опашката все още е дълга, макар и да е оредяла малко от началото на бурята. Онези, които са останали, оживено обсъждат извънредната ситуация в дома на Кларъндън.

КАТ: Къде се губиш? Опитвам се да се свържа с теб от десет минути!

95 ИНТ. АНТРЕТО НА АНДЕРСЪН — С МОЛИ И РАЛФИ.

(По време на разговора трябва да стане ясно — как точно, зависи от режисьора — че Моли почти несъзнателно контролира репликите си, като не задава всички въпроси, чиито отговори би искала да узнае, защото знае, че на децата нищо не им убягва.)

МОЛИ: Бях навън, за да предам хлапетата на родителите им. Днес ги пуснах по-рано. Какво има, Катрина?

КАТ: Как да ти кажа… Не искам да те плаша… но май си имаме убийство на острова. Жертвата е старата Марта Кларъндън. Майк и Хач вече са там.

МОЛИ: Какво?! Сигурна ли си?

КАТ: Точно в момента за нищо не съм сигурна, понеже тук е лудница вече цял ден. Обаче двамата отидоха там и Майк ме помоли да ти кажа, че ситуацията е под контрол.

МОЛИ: А така ли е?

КАТ: Откъде да знам? Вероятно да. Мъжът ти искаше аз да ти го кажа, преди някой друг да го стори. Та, ако видиш Мелинда Хачър…

МОЛИ: Тя току-що си тръгна с Анджи Карвър. Двете се кооперират и се редуват да карат една кола. Можеш да звъннеш у тях след петнайсетина минути…

Воят на вятъра навън се извисява до кошмарен писък. Моли се сепва и се обръща към входната врата.

МОЛИ: Всъщност не — по-добре след двайсет.

КАТ: Окей.

МОЛИ: Има ли някаква вероятност това да се окаже шега? Някакъв номер например…

КАТ: Едва ли. Роби Бийлс се обади да го извика. Как мислиш, той има ли чувство за хумор?

МОЛИ: Не.

КАТ: Каза още и че онзи, който го е извършил, все още е там. Не знам дали Майк би искал да ти го кажа… но смятам, че имаш право да го знаеш.

Моли присвива очи за миг, сякаш от внезапна болка. А може би наистина я боли.

КАТ: Моли?

МОЛИ: Идвам в магазина. Ако Майк се върне преди мен, кажи му да ме изчака.

КАТ: Не мисля, че той би искал да…

МОЛИ: Благодаря ти, Кат.

Тя затваря, преди касиерката да е успяла да каже още нещо. Обръща се към Ралфи, който все още проучва бенката си в огледалото. Почти е долепил носле до стъклото и прави очарователни гримаси. Моли го дарява с фалшива усмивка, на която само един четиригодишен малчуган би се вързал. Над лицето ѝ се е спуснал тревожен облак.

МОЛИ: Искаш ли да отидем в магазина и да видим тати?

РАЛФИ: Тати! Да!

Той скача от стола, но изведнъж се спира и поглежда подозрително майка си.

РАЛФИ: Ами бурята? Нашата кола буксува в снега!

Моли грабва якето му от закачалката и започва припряно да облича момченцето. Широката фалшива усмивка не слиза от лицето ѝ.

МОЛИ: Не се тревожи — дотам е не повече от половин километър. А на връщане ще се приберем с джипа на татко, защото днес магазинът ще затвори по-рано. Е, какво ще кажеш?

РАЛФИ: Супер!

Тя вдига ципа на якето му и докато го прави, виждаме угриженото ѝ лице.

96 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА УЛИЦАТА ПРЕД ДОМА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Бурята се усилва; уличните зяпачи вече едва успяват да запазят равновесие под свирепия напор на стихията. Въпреки това никой от тях не си е тръгнал. Роби Бийлс се е приближил към Майк и Хач. Револверът е още в ръката му, но при вида на белезниците Роби се е успокоил малко и е отпуснал оръжието.

Майк е отворил вратата на багажника на служебния джип. Той е преоборудван за превоз на диви и болни животни. На голия стоманен под няма никаква тапицерия. Между този отсек и задната седалка има мрежеста преграда. На стената е закачен пластмасов резервоар — поилка за животни — с маркуч.

ХАЧ: Тук ли искаш да го сложим?

МАЙК: Да… освен ако не възнамеряваш да си му бавачка на задната седалка.

ХАЧ (осъзнава ситуацията) (към Линож): Хайде, влизай вътре.

Линож обаче не влиза — или поне не веднага. Наместо това поглежда към Роби. Роби се преструва на равнодушен.

ЛИНОЖ: Запомни какво ти казах, Роби. Адът е безкрайно повторение.

И се усмихва на кмета. Съзаклятнически, както се бе усмихнал и на Майк. После влиза в багажното отделение на офроудъра.

РОБИ (нервно): Дрънка глупости. Май е луд.

Линож трябва да седне със скръстени крака и приведена глава, но очевидно това изобщо не го притеснява. Все още се усмихва, а окованите му ръце потупват по бедрата му. Майк затваря вратата на багажника.

МАЙК: Откъде знае името ти? Ти ли му го каза?

РОБИ (свежда очи към земята): Не знам. Единственото, което знам, е, че нормален човек не би наранил Марта Кларъндън. Ще дойда с вас в магазина. Да ти помогна да изясним нещата. Непременно трябва да се обадим и на щатската полиция…

МАЙК: Роби, знам, че не ти се иска, но трябва да ме оставиш да си свърша работата.

РОБИ (наежва се): Аз съм кметът на този град, ако случайно си забравил! И нося отговорност за…

МАЙК: Аз също. И в градския устав съвсем ясно пише докъде се простира твоята и докъде — моята отговорност. В момента си по-необходим на Урсула в кметството, отколкото на мен в полицейския кабинет. Хайде, Хач.

И Майк обръща гръб на разярения кмет.

РОБИ: Ей, слушай!

Роби се втурва след Майк към шофьорската врата на джипа, но в същия миг си дава сметка, че се излага пред десетина свои избиратели. Госпожа Кингсбъри стои съвсем наблизо, прегърнала през рамо изплашения Дейви Хоупуел. Зад тях са Робърта Коин и съпругът ѝ Дик, чиито непроницаеми лица не могат да прикрият съвсем насмешливото им презрение.

Роби спира да преследва Майк и прибира револвера в джоба на палтото си.

РОБИ (все още ядосан): Превишаваш си правата, Андерсън!

Без да му обръща внимание, Майк отваря шофьорската врата на служебното возило. Кметът вижда, че джипът ще потегли всеки момент, и изстрелва последната стрела от колчана си.

РОБИ: И да разкараш оня плакат от манекена на верандата! Изобщо не е забавен!

Госпожа Кингсбъри прикрива устата си с длан, за да не се разсмее. Роби не я вижда — за неин късмет. Двигателят на служебния джип изръмжава и фаровете му светват. Потегля нагоре по улицата — към магазина и намиращия се там полицейски кабинет.

Роби стои на мястото си, изгърбен и вбесен. После се обръща към скупчените хора насред заснежената улица.

РОБИ: Какво зяпате? Хайде, разотивайте се! Шоуто свърши!

И кметът се запътва към зеления си линкълн.

97 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА — В РАЗГАРА НА ОБИЛНИЯ СНЕГОВАЛЕЖ.

Първо виждаме чифт ослепително бели фарове, след което различаваме и автомобила зад тях. Обикновена градска кола — малка, без двойно предаване. Движи се бавно и от време на време поднася леко; нищо чудно, при положение че снежната покривка на улицата вече е десет сантиметра.

98 ИНТ. ВЪТРЕ В КУПЕТО — С МОЛИ И РАЛФИ.

В далечината, от лявата страна на пътя, се виждат светлини. Не след дълго пред погледа ни се открояват дългата веранда и висящите кошове за омари.

РАЛФИ: Това е магазинът! Уау!

МОЛИ: „Уау“, точно така.

Тя насочва колата към паркинга пред супермаркета. Докато маневрира, Моли осъзнава, че хрумването ѝ е било доста рисковано… Но кой би предположил, че снегът ще натрупа толкова бързо? Тя изключва двигателя и се отпуска за миг върху волана.

РАЛФИ: Мамо, добре ли си?

МОЛИ: Добре съм, миличък.

РАЛФИ: Хайде, разкопчай ме! Искам да видя татко!

МОЛИ: Ей сега.

Тя отваря вратата и излиза от колата.

99 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП.

Офроудърът завива вляво при висящия светофар и се насочва към магазина сред сгъстяващия се снеговалеж.

100 ИНТ. В КУПЕТО НА СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С МАЙК И ХАЧ.

ХАЧ: Какво ще правим с него, Майк?

МАЙК (шепнешком): Говори по-тихо! (Хач придобива виновно изражение.) Наистина ще се наложи да се обадим на щатската полиция в Мачаяс. Роби беше прав за това, но какъв е шансът да дойдат да си го приберат в това време?

Хач хвърля скептичен поглед към сипещия се навън сняг. Ситуацията се усложнява с всяка изминала минута, а Хач си е простичко момче и не обича сложните задачи. Двамата продължават да си говорят, но съвсем тихо, за да не бъдат чути от Линож.

МАЙК: Роби каза, че телевизорът бил включен, и аз го чух, когато влязохме в коридора. Ти чу ли го?

ХАЧ: В началото — да. Даваха прогнозата за времето. После обаче оня най-вероятно го е изключил…

Хач ненадейно замлъква. Изведнъж си спомня.

ХАЧ: Беше разбит, Майк. Телевизорът беше на парчета. Но не го е разбил, докато сме били в коридора, няма начин! Когато счупиш кинескопа, се чува звук, нещо като „БУФ!“. Със сигурност щяхме да го чуем… (Майк му кимва.) Може да сме чули радиото…

Това прозвучава като въпрос, но Майк не му отговаря. И двамата знаят, че не е било радиото.

101 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БАГАЖНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА ДЖИПА.

Той се усмихва. Усмихва се и ние виждаме как острите му зъби се подават едва-едва под устните му. Линож знае, че те знаят… и колкото и тихо да говорят, чува всяка думичка от разговора им.

102 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ МАГАЗИНА СРЕД ВАЛЯЩИЯ СНЯГ — СЛЕДОБЕД.

Служебният джип подминава паркинга (малката кола, с която Моли и Ралфи преди малко са пристигнали, вече е покрита с дебел слой сняг) и свива по алеята, заобикаляща магазина и водеща към задния му вход.

103 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АЛЕЯТА, НО ОТ ДАЛЕЧНИЯ Ѝ КРАЙ.

Служебният джип си пробива път през снега, а фаровете му пронизват плътната завеса от снежинки. Когато превозното средство стига до задния двор на супермаркета, камерата се отдръпва назад. Вижда се товарната рампа, както и врата с надпис СЛУЖЕБЕН ВХОД — САМО ЗА ДОСТАВКИ — ЗА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ МИНЕТЕ ПРЕЗ МАГАЗИНА. Офроудърът спира там, приближавайки се на заден ход до вратата. Товарната рампа е идеална за предстоящата им задача — в момента Майк и Хач имат да извършат важна доставка. Двамата излизат от джипа и отиват към задната част на машината. Хач отново изглежда малко нервен, но за сметка на това Майк е невъзмутим. Застават пред вратата на багажника.

МАЙК: Сне ли предпазителя?

На лицето на Хач се изписва първо изненада, после вина. Той сваля предпазителя на пушката. Майк, който вече държи револвера си в ръка, му кимва удовлетворено.

МАЙК: Качи се горе.

В единия край на полегатата рампа има стъпала. Хач ги изкачва и застава на площадката, стискайки пушката с двете си ръце. Междувременно Майк отключва багажника, отваря вратата и прави крачка назад.

МАЙК: Излез и отиди на площадката. Без да се доближаваш до моя… партньор.

Това звучи като излязло от телевизионна полицейска сапунка и на Майк му става малко неловко, но при възникналите обстоятелства думата „партньор“ е съвсем уместна.

Линож се измъква от багажното отделение, превит надве — макар и непохватни, движенията му излъчват котешка грация. Онази загатната, едва доловима усмивка отново танцува на устните му. Хач отстъпва крачка назад, за да му направи място, и Линож се изкачва по стъпалата. Арестантът е с белезници, а те и двамата са въоръжени, но въпреки това Хач се страхува от него.

Линож стои сред навяващия сняг съвсем непринудено — като човек в собствената си дневна. Майк също изкачва стъпалата, водещи към площадката, и бърка в джоба си за ключовете. Изважда ги, намира ключа за задната врата и го подава на Хач. Револверът му е насочен диагонално към земята, в посоката, където стои Линож.

104 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ХАЧ В ЕДЪР ПЛАН — ПРЕД ВРАТАТА НА СЛУЖЕБНИЯ ВХОД.

Хач се навежда и пъха ключа в ключалката.

105 ЕКСТ. ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Той наблюдава внимателно Хач и в очите му за миг проблясва онази чернота, която вече сме виждали.

106 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК В БЛИЗЪК ПЛАН.

Той се мръщи. Дали е забелязал нещо? Кадърът обаче се сменя твърде бързо, за да разберем повече.

107 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА СЛУЖЕБНИЯ ВХОД В БЛИЗЪК ПЛАН.

Хач завърта ключа. Чува се изхрущяване и в ръката му остава само главата на ключа.

108 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД.

ХАЧ: Мамка му! Счупи се! Сигурно заради студа.

Той започва да блъска по вратата с юмрук.

109 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ В МАГАЗИНА.

Навремето помещението е било част от склада на магазина, но впоследствие е било преустроено. Сега вътре в него има бюро, няколко шкафа с папки, факс и късовълнова радиостанция. На стената е закачена дъска с обяви. В ъгъла се вижда килия, преградена с решетка. Решетката изглежда здрава, но от типа „направи си сам“. Личи си, че е само временно помещение, предназначено да приютява неделните пияници и местните скандалджии.

Звук: блъскане по вратата.

ХАЧ (глас зад кадър): Ехо? Има ли някой вътре? Отворете!

110 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД.

МАЙК: Остави. По-добре заобиколи и отвори отвътре.

ХАЧ: Искаш да те оставя сам с него?

МАЙК (напрежението започва да си казва думата): Освен ако не видиш Супермен да се мотае по улицата…

ХАЧ: Защо не го вкараме отпред?

МАЙК: През магазина? Докато половината град се запасява за бурята? Забрави. Хайде, тръгвай.

Хач му хвърля неуверен поглед, след което тръгва надолу по стълбите.

111 ЕКСТ. ПРЕД МАГАЗИНА.

Сред гъстия снеговалеж на паркинга на магазина виждаме зеления линкълн на Роби Бийлс. Автомобилът ръмжи и буксува, поднася и за малко да удари мъничката кола на Моли. Когато най-накрая успява да паркира, кметът изскача навън и взема на бегом стъпалата, като едва не се блъска в излизащия Питър Годсоу. Питър е симпатичен едър мъж на четирийсетина години, който излъчва сурова, груба мъжественост. Той е бащата на Сали — момиченцето с ягодово сладко по блузката си.

ПИТЪР ГОДСОУ: Какво е станало, Бийлс? Марта наистина ли е мъртва?

РОБИ: Да, мъртва е.

Погледът на кмета попада върху манекена с провесения плакат на шията — НАРОДЕ, ТУК СЕ ПРОДАВАТ ОРИГИНАЛНИТЕ ТАКЪМИ ЗА ЛОВ НА ОМАРИ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНАТА МАРКА „РОБИ БИЙЛС“! НЯМА ЛЪЖА, НЯМА ИЗМАМА, ИЗГОДНА СДЕЛКА, ДАЛАВЕРА ГОЛЯМА! Роби изръмжава, протяга се и го откъсва с едно рязко движение. Взира се в плаката с такава ярост, сякаш гледа смъртен враг. В същия миг Хач се появява иззад ъгъла и вижда какво прави. Питър Годсоу се обръща и влиза след Роби в магазина, за да не пропусне нищо. Хач също влиза в супермаркета.

112 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — СЛЕДОБЕД.

В магазина гъмжи от народ. Сред тълпата се откроява Моли Андерсън, която разговаря с Кат. Личи ѝ, че ужасно се тревожи за Майк. Виждаме и Ралфи — стои пред стелажа с подсладени зърнени закуски и задълбочено разглежда един пакет.

МОЛИ (веднага щом зърва Хач): Къде е Майк? Добре ли е?

ХАЧ: Добре е. Отзад е, с арестанта. Тъкмо отивам да му отворя.

Към тях се приближават и други хора.

ПИТЪР ГОДСОУ: Местен ли е?

ХАЧ: Никога не съм го виждал.

Сред множеството пробягва вълна на облекчение. И други се опитват да привлекат вниманието на Хач и да зададат въпросите си, но Моли не е сред тях — колкото по-бързо Хач си свърши работата, толкова по-скоро ще види мъжа си. Хач си пробива път по централната алея на супермаркета, като се спира за миг, за да разроши косата на Ралфи. Ралфи го дарява с нежна усмивка в отговор.

Роби все още стиска скъсания плакат в ръка и потупва нервно по бедрото си с него. Моли го забелязва и се намръщва.

113 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД — С МАЙК И ЛИНОЖ.

Двамата стоят на площадката под навяващия сняг. Напрегнатата тишина се нарушава от:

ЛИНОЖ: Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира.

МАЙК: Какво искаш?

Усмивката на Линож кара Майк да потрепери.

114 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ХАЧ.

Хач нахълтва вътре и се втурва към задната врата. Сграбчва дръжката и се опитва да отвори вратата. Тя обаче не се отваря. Хач я напъва още по-силно. Никакъв резултат. Накрая се опитва да избие вратата с рамо. Със същия успех би могъл да се пробва да събори бетонна стена.

ХАЧ: Майк?

МАЙК (глас зад кадър): Хайде, побързай! Замръзнах!

ХАЧ: Не иска да се отвори! Заяла е!

115 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД — С МАЙК И ЛИНОЖ.

Майк вече е ядосан не на шега. Всичко, абсолютно всичко върви наопаки. На устните на Линож продължава да танцува онази едва доловима усмивка. От неговата гледна точка всичко върви по мед и масло.

МАЙК: Отключи ли я?

ХАЧ (явно засегнат от думите му): Да, разбира се.

МАЙК: Тогава я натисни по-силно! Сигурно има лед вътре…

116 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ХАЧ.

Роби е застанал на прага зад Хач и го наблюдава с дълбоко презрение. Хач въздъхва отчаяно — знае, че бравата не е замръзнала, но подновява усилията си с удвоена сила. Междувременно Роби прекосява помещението и захвърля скъсания плакат на бюрото на Майк. Щом го чува, Хач рязко се обръща. Кметът (който е по-едър от него) безцеремонно го избутва встрани.

РОБИ: Остави на мен.

Кметът също прави няколко напразни опита да отвори вратата и самонадеяният му вид бързо се изпарява. Хач го наблюдава с прикрито, но напълно разбираемо задоволство. Роби отстъпва, разтривайки рамото си.

РОБИ: Андерсън! Ще се наложи да го преведем през магазина.

117 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД — С МАЙК И ЛИНОЖ.

Майк забелва очи към небето — само това му трябва сега, Бийлс в полицейския кабинет! Работата отива от хубаво на още по-хубаво.

МАЙК: Хач!

ХАЧ (глас зад кадър): Да?

МАЙК: Ела при мен. (Натъртено.) Сам.

ХАЧ (глас зад кадър): Идвам.

Майк отново насочва вниманието си към Линож.

МАЙК: Ей сега ще влезем. Мирувай и всичко ще бъде наред.

ЛИНОЖ: Запомни какво ти казах, Андерсън. Когато му дойде времето… пак ще си говорим.

И Линож отново се усмихва.

118 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА НА ЛИТЪЛ ТОЛ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Къщите и магазините са забулени от снежната пелена. Приличат на снежни миражи, а бурята става все по-силна и по-силна.

119 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФАРА.

Огромни вълни се стоварват върху скалите. Във въздуха летят водни пръски.

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ.

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ

120 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Времето вече е такова, че придвижването се превръща в сериозен проблем. Майк, Хач и Линож излизат иззад ъгъла и се опитват да достигнат стълбите на верандата пред магазина. Линож върви пред тях и гледа нагоре, без да спира да се усмихва.

121 ЕКСТ. ПОКРИВЪТ НА МАГАЗИНА.

Камерата ни показва антените, обслужващи двустранната радиовръзка на магазина. Най-високата от тях изведнъж се прекършва с трясък и полита надолу.

122 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СТЪПАЛАТА НА ВЕРАНДАТА — С МАЙК, ХАЧ И ЛИНОЖ.

ХАЧ (потръпвайки): Какво беше това?

МАЙК: Май беше антената. Сега не го мисли. Хайде.

Хач отива до стълбите и побутва Линож.

123 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО.

Звук: същият звънтящ трясък.

124 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КМЕТСТВОТО — С УРСУЛА.

Урсула се е навела над радиостанцията, която се намира на масата под плаката: ЗАРАДИ НАСТЪПВАЩАТА БУРЯ В БЛИЗКИТЕ ТРИ ДНИ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ТРЕВОГА! СИГНАЛЪТ „ВСИЧКИ В УКРИТИЕТО!“ Е ДВА КЪСИ И ЕДИН ДЪЛЪГ. От радиостанцията се чува оглушително пращене.

УРСУЛА: Ало? Родни? Родни, там ли си? Обади се, Родни!

Никакъв отговор. След още няколко напразни опита секретарката закача микрофона и гледа безполезния уред с омерзение.

125 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН.

Покритият със сняг Хач влиза в магазина. Клиентите веднага реагират при вида на пушката в ръцете му. Вече не я държи с две ръце, а само с една и я е подпрял на рамото си, така че цевта ѝ сочи към тавана — досущ като Стив Маккуин в уестърна „Търси се жив или мъртъв“. Хач оглежда хората в супермаркета.

ХАЧ: Хора, Майк иска да се отдръпнете и да направите пътека, за да можем да минем по алея номер две. Водим престъпник и не можахме да влезем отзад, както възнамерявахме, така че направете място.

ПИТЪР ГОДСОУ: Защо я е убил?

ХАЧ: Пит, просто се отдръпни назад, става ли? Майк е отвън на снега и вече е премръзнал. Всички ще се почувстваме по-добре, когато престъпникът се озове в килията. Хайде, хора, отдръпнете се и ни оставете да минем по алея номер две.

Клиентите се разделят на две групи и освобождават средната част на супермаркета. Питър Годсоу и Роби Бийлс се озовават в едната група (тази вляво, ако се гледа от входа), а Моли, Кат и Тес Марчънт са в другата.

Хач оглежда магазина и преценява, че изискването му е изпълнено. Отива до входа, отваря вратата и прави приканващ жест с ръка.

126 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА НА МАГАЗИНА — С МАЙК И ЛИНОЖ.

МАЙК: Без резки движения, господин Линож. Изобщо не се шегувам.

127 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — С ХАЧ.

Хач отново е хванал пушката с двете си ръце — с показалеца върху спусъка. Покритият със сняг Линож — даже веждите му са побелели — пристъпва в магазина. Майк плътно го следва, насочил револвера си към гърба му.

МАЙК: По алея номер две. Никъде другаде.

Обаче убиецът на Марта спира за миг и се взира в двете групички изплашени островни жители. Този момент е от изключително значение. Линож е като пуснат от клетката тигър. Укротителят е тук (дори са двама, ако броим Хач), но става ли въпрос за тигри, само решетките — при това най-здравите — гарантират безопасност. Линож нито изглежда като арестант, нито се държи като такъв. Сияещите му очи пронизват изплашените (и сякаш хипнотизирани от взора му) обитатели на Литъл Тол.

МАЙК (побутва го с дулото на револвера си): Хайде. Размърдай се.

Линож прави една крачка… и отново спира. Погледът му се спира на Питър.

ЛИНОЖ: Питър Годсоу! Любимият ми търговец на морска храна и любимият ми политик, застанали един до друг!

Питър потреперва, когато чува името си.

МАЙК (отново побутва Линож с револвера): Хайде, върви.

ЛИНОЖ (изобщо не му обръща внимание): Как върви търговията с риба? Зле, нали? Добре, че е марихуаната, та да се спасиш от банкрут. Колко бали имаш сега в склада? Десет? Двайсет? Четирийсет?

Питър Годсоу е зашеметен. Изстрелът е точно в целта. Роби Бийлс рязко се отдръпва от него, сякаш се бои да не прихване заразна болест. За миг и Майк е твърде изумен, за да реагира и да затвори устата на Линож.

ЛИНОЖ: На твое място бих проверил дали са опаковани добре, Пит — с идването на прилива се очакват страшни щормови вълни…

Майк протяга ръка и силно блъска Линож в гърба. Той залита напред, обаче успява да запази равновесие. Този път ярките му очи се прицелват в Кат Уидърс.

ЛИНОЖ (все едно вижда стар приятел): Кат Уидърс!

Тя се сепва, сякаш са я зашлевили. Моли слага ръка на рамото ѝ, гледайки Линож със страх и подозрение.

ЛИНОЖ: Изглеждаш чудесно… и защо не? Сега това си е съвсем рутинна процедура, нищо сериозно!

КАТ (измъчено): Майк, накарай го да спре!

Майк отново блъска Линож, но този път той дори не се олюлява. Стои непоклатим като… ами, като заялата задна врата.

ЛИНОЖ: Заради това ходи в Дери, нали? И не си казала още на родителите си? А на Били? Не, нали? Съветвам те да не криеш истината. Какво, като си направила аборт?

Кат заравя лице в дланите си и се разплаква. Посетителите на магазина я наблюдават с изумление, любопитство и ужас. Един от тях е потресен до дъното на душата си. Били Соумс — двайсет и три годишен младеж с червена престилка. Той е синът на Бети Соумс и работи в супермаркета като продавач-консултант и чистач. Двамата с Кат имат сериозна връзка и сега за първи път чува, че Кат съзнателно се е отървала от детето им.

Майк опира дулото на револвера си в тила на Линож и запъва ударника.

МАЙК: Мърдай… или аз ще те размърдам.

Линож отново тръгва по алеята. Изобщо не се е уплашил от опряния в главата му револвер; просто е свършил работата си с Кат.

128 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ — С МОЛИ И КАТ.

Кат стои до касите, разтърсвана от истерични ридания, а Моли я прегръща и се опитва да я успокои. Вниманието на Тес Марчънт е раздвоено между плачещото момиче и потресения Били Соумс. Ненадейно Моли се сепва и се сеща за нещо изключително важно.

МОЛИ: Къде е Ралфи?

129 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АЛЕЯ НОМЕР ДВЕ — С ЛИНОЖ, МАЙК И ХАЧ НА ЗАДЕН ПЛАН.

Тъкмо стигат до края на пътеката и Ралфи се появява иззад ъгъла с кутия зърнени закуски в ръце.

РАЛФИ: Мамо! Мамо? Може ли да вземем това…

Без абсолютно никакво колебание Линож се навежда, вдига момченцето и рязко се обръща. Синът на Майк изведнъж се оказва между Линож и револвера. Детето се е превърнало в заложник. Първата реакция на Майк е шок. Втората — задушаващ, болезнен страх.

МАЙК: Веднага го пусни! Пусни го или…

ЛИНОЖ (широко усмихнат; на прага да се засмее): Или какво?

130 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ — С МОЛИ.

Моли изведнъж забравя за Кат и се втурва по алея номер две, за да разбере какво се случва. Един от островните жители — Кърк Фрийман — се опитва да я спре.

МОЛИ: Пусни ме, Кърк!

Тя го блъска силно и съумява да се изтръгне от хватката му. Щом вижда, че Линож държи сина ѝ, силно ахва и ръцете ѝ се стрелват към устата ѝ.

Без да откъсва нито за секунда поглед от Линож, Майк ѝ дава знак да остане на мястото си и да не се приближава. Зад гърба на Моли започва да се събира народ всички наблюдават с хищно любопитство сцената.

131 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АЛЕЯ НОМЕР ДВЕ, С ЛИНОЖ И РАЛФИ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Линож доближава чело до челото на Ралфи и двамата се гледат в очите. Ралфи все още е твърде малък, за да се уплаши, и се взира с детинско любопитство в тези сияещи, приканващи, омагьосващи тигрови очи.

ЛИНОЖ: Аз те познавам!

РАЛФИ: Така ли?

ЛИНОЖ: Ти си Ралф Емерик Андерсън. Знам и още нещичко за теб.

Ралфи е очарован; не чува как Хач вкарва патрон в цевта и не подозира, че супермаркетът се е превърнал в буре с барут, чийто фитил е самият Ралфи. Напълно е хипнотизиран от очите на Линож.

РАЛФИ: Какво?

Линож целува лекичко нослето на момченцето.

ЛИНОЖ: Че имаш късметлийска бенка на нослето си!

РАЛФИ (възкликва усмихнато): И татко така я нарича!

ЛИНОЖ (усмихва му се в отговор): Естествено! И като стана дума за баща ти…

Линож спуска Ралфи на земята, но за миг се навежда толкова ниско, че хлапето продължава да изглежда като негов заложник. Ралфи вижда белезниците.

РАЛФИ: Защо си с белезници?

ЛИНОЖ: Защото така искам. Хайде, отиди при татко си.

Той обръща момченцето с гръб към себе си и леко го потупва по дупето. Ралфи вижда баща си и се усмихва радостно. Преди да е направил и две крачки, Майк го вдига и го притиска в обятията си. Погледът на Ралфи се спира върху револвера.

РАЛФИ: Тате, защо държиш…

МОЛИ: Ралфи!

Тя се втурва към сина си, като пътьом блъска Хач и събаря няколко консерви от рафтовете. Те се търкулват във всички посоки по земята. Моли изтръгва Ралфи от ръцете на Майк и трескаво го прегръща. Обезумял, разгневен и потресен (кой на негово място не би бил?), Майк отново се обръща към Линож, който имаше един милион шанса да избяга.

РАЛФИ: Защо тати се цели в този човек?

МАЙК: Моли, махни го оттук.

МОЛИ: Какво пра…

МАЙК: Веднага го махни оттук!

Шокирана от непривичната реакция на съпруга си, Моли отстъпва към групата изплашени местни жители с Ралфи на ръце. Препъва се в консерва и залита, но Кърк Фрийман я подхваща и Моли успява да запази равновесие. Ралфи, който гледа към баща си над рамото ѝ, изглежда разстроен.

РАЛФИ: Не го застрелвай, тате, той знае за късметлийската бенка!

МАЙК (по-скоро към Линож, отколкото към Ралфи): Няма да го застрелям, ако прави това, което трябва.

Майк поглежда към края на алея номер две. Линож се усмихва и кима, сякаш иска да каже: „Разбира се, щом настоявате“. Обръща се и тръгва, като отново държи ръцете си пред себе си. Хач се приближава до Майк.

ХАЧ: Какво ще правим с него?

МАЙК: Как какво? Ще го пъхнем зад решетките.

Майк изпитва едновременно ужас, срам и облекчение… впрочем вие чудесно знаете с какво точно се сблъсква. Хач вече е уловил достатъчно от емоциите на Майк, за да се отдръпне назад и да стои на разстояние, докато неговият „партньор“ ескортира Линож към края на алеята.

132 ИНТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ЩАНДА ЗА МЕСО И ВРАТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Когато достигат края на алея номер две, Линож изведнъж се обръща към полицейския кабинет, сякаш знае къде е. Хач върви след тях. В този миг от алея номер едно внезапно изскача Били Соумс. Той е твърде разгневен, за да се съобразява с каквото и да било, и преди Майк да може да го спре, сграбчва Линож за ревера и го опира в щанда за месо.

БИЛИ СОУМС: Какво знаеш за Катрина? И откъде го знаеш?

Чашата на търпението на Майк прелива. Той хваща Били за ризата и го запраща към рафтовете с подправки. Били се удря силно в стелажа и се сгромолясва на пода.

МАЙК: Ти какво, полудя ли? Този човек е убиец! Стой настрана от него! Стой настрана и от мен, Били Соумс!

ЛИНОЖ: И няма да е зле да си почистиш кръвта.

Отново забелязваме онези черни водовъртежи в очите му.

133 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА БИЛИ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Той седи там, където е паднал, и се взира недоумяващо в Линож. После от носа му изведнъж руква кръв. Били я усеща, вдига ръце към носа си и гледа смаяно кръвта по дланите си.

Кат се втурва към него по алея номер едно и коленичи до Били. Иска да му помогне; иска да направи нещо, за да премахне това ужасно изражение на шок и болка, изписано на лицето му. Обаче Били не иска помощта ѝ. Той я избутва от себе си.

БИЛИ СОУМС: Остави ме на мира!

И се изправя на краката си.

134 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЩАНДА ЗА МЕСО — НО В ПО-ШИРОК ПЛАН.

ЛИНОЖ (обръща се към Кат): Преди да се направи на голям моралист, накарай го да ти разкаже за Джена Фрийман.

Били потреперва, шокиран за пореден път.

135 ИНТ. КЪРК ФРИЙМАН СЕ ПОЯВЯВА ОТ АЛЕЯ НОМЕР ДВЕ.

КЪРК ФРИЙМАН: Какво знаеш за сестра ми?

136 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЩАНДА ЗА МЕСО.

ЛИНОЖ: Когато времето е хубаво, тя обича да язди не само любимия си кон… Прав ли съм, Били?

Кат се взира смаяно в Бали. Той избърсва кървящия си нос с опакото на дланта си и не смее да срещне погледа ѝ. От праведния му гняв не е останала и следа. Изражението му крещи: „Искам да се махна от тук!“. А Майк има такъв вид, сякаш още не може да повярва, че всичко това се случва наистина.

МАЙК: Стой настрана от този човек, Кат. Ти също, Били.

Тя не помръдва. Може би дори не го чува. По бузите ѝ се стичат сълзи. Хач протяга ръка и деликатно я отмества от вратата с надпис „Полицейски кабинет“. По невнимание Хач я избутва към Били и доскоро щастливите влюбени внезапно настръхват и се отдръпват един от друг.

ХАЧ (вежливо): Беше опасно близо до арестанта, Кат.

Без да го удостои с внимание, тя тръгва към изхода на магазина, минавайки покрай Били. Той не прави опит да я спре. Междувременно Майк пристъпва напред и взема от витрината пакет найлонови пликове. После притиска дулото на револвера между лопатките на Линож.

МАЙК: Хайде, влизай.

137 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Воят на вятъра е толкова пронизителен, че напомня влакова сирена. Чува се тракането на керемидите и проскърцването на дъските.

Вратата се отваря и вътре влиза Линож, съпровождан от Майк и Хач. Линож пристъпва към решетките на килията и спира точно когато един особено силен порив на вятъра връхлита магазина. Сякаш цялата постройка се тресе. Изпод заялата задна врата навява сняг.

ХАЧ: Не ми харесва този звук.

МАЙК: Мърдай, господин Линож.

Докато минават покрай бюрото, Майк оставя найлоновите пликове и взема голям катинар с шифър. Изважда ключовете от джоба си и за секунда тъжно се взира в счупения ключ от задния вход. После подава ключовете и катинара на Хач. Двамата си разменят оръжията — Майк взема пушката и му дава револвера. Насочват се към килията.

МАЙК (обръща се към Линож): Вдигни ръце и се хвани за решетките. (Линож се подчинява.) Разкрачи се… (Линож се подчинява.) По-широко. (Линож се подчинява.) Сега ще те претърся. Помръднеш ли, Алтън ще ни спести цял куп неприятности и ходене по мъките.

Хач притеснено преглъща, но вдига револвера. Майк оставя пушката настрана.

МАЙК: Дори не дишай, господин Линож. Ти докосна с гадните си ръце сина ми, така че внимавай много!

Майк бърка в джобовете на полушубата на Линож и изважда жълтите кожени ръкавици. Те са целите оплескани с кръвта на Марта. Майк ги хвърля на бюрото с гримаса на отвращение. Продължава да рови из джобовете, обаче не открива нищо. Проверява предните джобове на дънките му. Нищо. Задните джобове. Нищо, освен няколко мъхести топчета. Сваля шапката на Линож и я оглежда отвътре. Нищо. Майк я хвърля до ръкавиците на бюрото.

МАЙК: Къде ти е портфейлът? (Линож не реагира.) Ехо, къде ти е портфейлът?

Майк удря два пъти Линож по рамото. Първия път — сравнително леко, но втория — доста силно. Линож продължава да мълчи.

МАЙК: Ей!

ХАЧ (обезпокоено): По-спокойно, Майк.

МАЙК: Той докосна сина ми, доближи лицето си до неговото, целуна сина ми по носа… а ти ми казваш „по-спокойно“? Къде е портфейлът ти, сър?

Майк го блъска в гърба. Линож залита към решетките, но не ги изпуска от ръцете си и запазва разкрачения си стоеж.

МАЙК: Къде ти е портфейлът? Къде ти е кредитната карта? Къде ти е картата за кръводаряване? Картата за намаление от „Валю-Март“? От кой канал си изпълзял, за да дойдеш тук? А? Отговори ми!

Всичката му злост, гняв, страх и унижение са на път да експлодират. Майк сграбчва Линож за косата и блъска лицето му в решетките.

МАЙК: Къде ти е портфейлът?

ХАЧ: Майк…

Майк отново блъсва лицето на Линож в решетките. Навярно би го сторил и пак, и пак, ако Хач не бе хванал ръката му.

ХАЧ: Майк, престани!

Майк се подчинява. Поема си дълбоко въздух и някак си успява да възвърне самообладание. Навън вятърът беснее и ние чуваме далечния тътен на разбиващите се в брега вълни.

МАЙК (дишайки тежко): Свали си обувките.

ЛИНОЖ: Трябва да пусна решетките, за да го направя. Връзките са здраво завързани.

Майк коленичи и взема пушката. Поставя приклада на пода и опира дулото точно в средата на дънките на Линож.

МАЙК: Ако помръднеш, никога вече няма да страдаш от запек.

Хач изглежда все по-уплашен. Никога не е виждал тази страна от характера на Майк. Междувременно Майк развързва ботите на Линож. После се изправя, взема пушката и прави крачка назад.

МАЙК: Събуй ги.

Линож се подчинява. Майк кимва на Хач и той ги вдига от земята, като хвърля бърз поглед на арестанта. Опипва ги отвътре и ги изтръсква.

ХАЧ: Нищо.

МАЙК: Остави ги до бюрото.

Хач това и прави.

МАЙК: Влизай в килията, господин Линож. Движи се бавно и дръж ръцете си така, че да ги виждам.

Линож отваря вратата на килията и я залюлява напред-назад, преди да влезе. Вратата проскърцва, а когато се отваря широко, увисва леко. Линож прокарва пръсти по самоделните заваръчни шевове и се усмихва.

МАЙК: Мислиш си, че няма да те удържи? Ще те удържи, и още как.

Той обаче не изглежда сигурен в думите си, а на лицето на Хач цари още по-силно съмнение. Линож влиза в килията, затваря вратата и присяда с лице към нея. Присвива обутите си в бели спортни чорапи крака, така че ходилата му да са на ръба на нара, и ни наблюдава между прегънатите си колене. Тази поза остава непроменена за известно време. Китките му са положени върху коленете, а дланите му са отпуснати. На лицето му играе едва доловима усмивка. Ако някой ни гледа по този начин, вероятно ще ни се прииска да побегнем. Това е погледът на тигъра от клетката — спокоен и бдителен, но изпълнен със стаена ярост.

Майк затваря вратата на килията, а Хач я заключва с един от ключовете на връзката, дадена му от Майк. После Хач хваща решетките и леко ги разтърсва, за да провери дали всичко е наред. Бравата държи, но въпреки това двамата се споглеждат угрижено. Вратата е малко разхлопана — като последния зъб в старчески челюсти. По принцип килията е предназначена за такива като Сони Бротиган, който има неприятния навик да се напива и да хвърля камъни в прозорците на бившата си жена… но не и за непознат странник без каквито и да било документи, пребил до смърт възрастна вдовица.

Майк отива до задната врата, проверява механизма и завърта дръжката. Вратата се отваря с лекота, а фучащият вятър запраща облак сняг в помещението. Долната челюст на Хач увисва.

ХАЧ: Майк, кълна се, че не щеше да помръдне!

Майк затваря вратата. В същия миг в полицейския кабинет влиза Роби Бийлс. Приближава се до бюрото и посяга към една от ръкавиците.

МАЙК: Не ги докосвай!

РОБИ (отдръпва ръката си): Има ли някакви документи?

МАЙК: Нямаш работа тук.

Роби вдига скъсания плакат от бюрото и го размахва пред Майк.

РОБИ: Ще ти кажа нещо, Андерсън… Чувството ти за хумор е абсолютно…

Хач (който всъщност е закачил плаката на врата на манекена) придобива смутен вид, но никой от другите двама не го забелязва. Майк изтръгва плаката от ръцете на кмета и го мята в кошчето за боклук.

МАЙК: Нямам нито време, нито търпение за това… Излизай или аз ще те изхвърля навън!

Роби го гледа и осъзнава, че Майк е съвсем сериозен. Отстъпва към вратата.

РОБИ: На следващото заседание на градския съвет май ще има кадрови промени в полицията на острова…

МАЙК: Следващото заседание е през март. Сега сме февруари. Вън.

Роби излиза. Майк и Хач остават неподвижни за секунда, след което Майк шумно издишва. Хач също въздъхва с облекчение.

МАЙК: Перфектно се справих със ситуацията, нали?

ХАЧ: Като дипломат.

Майк си поема дълбоко дъх, след което започва да отваря найлоновите пликове. В два от тях слага ръкавиците, в третия — шапката.

МАЙК: Сега ще изляза и…

ХАЧ: Смяташ да ме оставиш сам с него?

МАЙК: Опитай да се свържеш с щатската полиция в Мачаяс. И не се приближавай до него.

ХАЧ: Можеш да разчиташ на това.

138 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАДНАТА ЧАСТ НА МАГАЗИНА И ЩАНДА ЗА МЕСО.

Над двайсетина местни жители са се скупчили между стелажите и боязливо наблюдават вратата на полицейския кабинет. Роби пламти като разпалена печка. Към него се е присъединило и семейството му — съпругата му Сандра и очарователният му син Дон, когото вече видяхме в детската градина. Пред стълпилите се хора стои Моли с Ралфи на ръце. Когато вратата се отваря и Майк излиза, тя се хвърля напред. Майк я прегръща и я успокоява.

РАЛФИ: Не си му направил нищо, нали, тате?

МАЙК: Не, миличък, само го затворих.

РАЛФИ: В килията ли? Защо си го затворил там? Какво е направил?

МАЙК: После ще ти кажа, Ралф.

Той целува късметлийската бенка на нослето му и се обръща към насъбралите се островни жители.

МАЙК: Питър! Питър Годсоу?

Хората се споглеждат, мърморейки. След секунда Питър Годсоу си пробива път през тълпата. Изглежда едновременно смутен и наежен (както и малко уплашен).

ПИТЪР ГОДСОУ: Майк, искам да ти кажа, че каквото и да твърди онзи, по-голяма лъжа не съм чувал…

МАЙК: Добре, добре… Виж, искам да отидеш отзад при Хач. Трябва да държим под око тоя тип и най-добре да го пазим по двама.

ПИТЪР ГОДСОУ (видимо облекчен): Разбира се. Отивам веднага.

Той отваря вратата и влиза в полицейския кабинет. Майк, който продължава да прегръща Моли, се обръща към съгражданите си.

МАЙК: Хора, налага се да затворя магазина. (Сред тълпата се надига ропот.) Вземете, каквото сте взели — напълно ви се доверявам, ще платите след бурята. Сега обаче имам арестант и трябва да се занимавам с него.

Дела Бизонет — жена на средна възраст с угрижено лице — пристъпва напред.

ДЕЛА БИЗОНЕТ: Наистина ли е убил горката стара Марта?

Отново ропот, изпълнен със страх и недоверие. Моли се взира напрегнато в мъжа си. В момента повече от всичко ѝ се иска Ралфи да изгуби временно слуха си.

МАЙК: После ще ви разкажа всичко. Сега ви моля да проявите разбиране и да ми помогнете да си свърша работата. Вземете си това, което ви трябва, и се прибирайте, преди бурята да е станала още по-силна. Само ще помоля някои от вас да останат за малко. Кърк Фрийман… Джак Карвър… Сони Бротиган… Били Соумс… Джони Хариман… Роби… Като за начало, толкова.

Тези мъже пристъпват напред, а останалите вървят към изхода. Както обикновено, Роби е изпълнен със съзнанието за собствената си значимост. Били притиска хартиена кърпичка към носа си.

139 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Хач седи зад бюрото и се мъчи с радиостанцията. Питър наблюдава килията с нервозно любопитство. Линож (който продължава да седи на нара в позата, в която последно го видяхме) също се взира в него.

ХАЧ: Мачаяс, тук е Алтън Хачър от Литъл Тол. Имаме извънредна ситуация! Чувате ли ме, Мачаяс? Отговорете, ако ме чувате.

Хач отмества пръст от бутона за предаване. Чува се единствено пращене.

ХАЧ: Мачаяс, тук е Алтън Хачър на деветнайсети канал. Чувате ли ме?

ПИТЪР ГОДСОУ: Не те чуват. Антената ви падна от покрива.

Хач въздъхва тежко. Намалява звука и пращенето вече не се чува толкова силно.

ПИТЪР ГОДСОУ: Защо не опиташ с телефона?

Хач му хвърля изумен поглед и посяга към апарата. Долепя слушалката до ухото си, натиска няколко бутона и я връща на мястото ѝ.

ПИТЪР ГОДСОУ: Пак ли нищо? Е, нали трябваше да се увериш.

Питър отново се обръща към наблюдаващия го Линож. Междувременно Хач е пренасочил интереса си към Питър.

ХАЧ: Нали не държиш марихуана зад кошовете за лов на омари в склада?

Питър го поглежда право в очите… и не казва нищо.

140 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАДНАТА ЧАСТ НА МАГАЗИНА — С МОЛИ, РАЛФИ И МАЙК.

Хората се разотиват (с изключение на избраните от Майк мъже) и изходът на магазина ги засмуква във външния свят. Камбанката над вратата звъни почти непрекъснато.

МОЛИ: Обещай ми, че ще внимаваш.

МАЙК: Обещавам.

МОЛИ: Кога ще се прибереш?

МАЙК: Когато мога. По-добре вземете пикапа, защото с колата няма да изминете и трийсет метра… Никога не съм виждал да вали такъв сняг. Аз ще взема служебния джип или ще накарам някой да ме закара до вкъщи. Трябва да се върна в къщата на Марта, за да я обезопася.

В гърлото на Моли напират хиляди въпроси, но тя не може да ги зададе. На децата нищо не им убягва. Тя целува Майк по ъгълчето на устните и се обръща към изхода.

141 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ — С КАТ И ТЕС МАРЧЪНТ.

Кат все още хлипа. Тес я прегръща и люлее, за да я успокои, но ясно виждаме, че думите на Линож са преобърнали света ѝ надолу с главата. Моли хвърля въпросителен поглед на Тес, която ѝ кимва утвърдително — всичко е под контрол. Моли ѝ кимва в отговор и излиза.

142 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФАСАДАТА НА МАГАЗИНА.

Моли излиза навън с Ралфи на ръце. Бурята се е превърнала в страховита виелица. Тя пристъпва предпазливо по стъпалата на верандата, приближавайки се към камерата. Всяка крачка ѝ коства неимоверни усилия… а времето тепърва ще се влошава още повече.

РАЛФИ (трябва да крещи, за да го чуе майка му): Бурята няма да издуха острова, нали?

МОЛИ: Не се тревожи, миличък, няма да го издуха.

Но и тя не изглежда толкова сигурна.

143 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДЧЕТО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД.

Снегът вали със страшна ярост. По главната улица и Атлантик Стрийт все още се движат няколко автомобила, но скоро и те ще спрат. Остров Литъл Тол е напълно отрязан от света. Вятърът вие; снегът покрива всичко с белия си саван.

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЕТО ДЕЙСТВИЕ.

ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ

144 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДЧЕТО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Почти същата сцена като предишната, но по-късно през деня. Светлината е намаляла. Вятърът фучи и вие.

145 ЕКСТ. ГОРИСТАТА МЕСТНОСТ ЮЖНО ОТ ГРАДЧЕТО — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Гледаме надолу към бушуващия океан през жиците на електропреносната мрежа. Изведнъж се чува страшен трясък и един огромен бор рухва върху далекопровода. Дъжд от искри.

146 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Всички светлини внезапно угасват — в това число и висящият светофар на кръстовището.

147 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — С ХАЧ И ПИТЪР.

Светлините изгасват.

ХАЧ: По дяволите!

Питър не му отговаря. Взира се в…

148 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КИЛИЯТА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ПИТЪР.

Линож се е превърнал в тъмен силует. Единствено очите му блестят в мрака. Те сияят в алено… все едно са очи на вълк.

149 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ХАЧ И ПИТЪР.

Хач рови из чекмеджето на бюрото си. Когато най-накрая намира фенерче, Питър го сграбчва за ръката.

ПИТЪР ГОДСОУ: Погледни го!

Сепнат, Хач рязко се обръща. Арестантът си седи в същата поза, но онова зловещо сияние е изчезнало от очите му. Хач включва фенерчето и насочва лъча към лицето на Линож. Погледът на Линож е абсолютно невъзмутим.

ХАЧ (обръща се към Питър): Какво?

ПИТЪР ГОДСОУ: Стори ми се, че… Няма значение.

Озадачен (и малко уплашен), Питър отново поглежда към Линож.

ХАЧ: Май си пушил твърде много от това, което продаваш.

ПИТЪР ГОДСОУ (със смесица от срам и злост): Затваряй си устата, Хач. Не говори за неща, които не разбираш.

150 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ В МАГАЗИНА — С МАЙК И ТЕС МАРЧЪНТ.

Изглежда, само двамата са останали в супермаркета. След спирането на тока в магазина е много тъмно — въпреки големите витрини. Майк отваря разпределителната кутия на стената и бърника из бушоните.

151 ЕКСТ. ЗАДНАТА СТЕНА НА МАГАЗИНА — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Вляво от товарната рампа има неголяма пристройка с надпис ГЕНЕРАТОР. Чуваме как моторът му се събужда за живот и от ауспуховата тръба излиза синкав дим, който вятърът тутакси разнася.

152 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Лампите отново светват. Хач въздъхва облекчено.

ХАЧ: Ей… Пит?

Хач иска да се извини, иска и Питър да му помогне малко, но Питър май не е в настроение за това. Той се отдръпва настрани и се взира в информационния бюлетин на стената.

ХАЧ: Пит, прекалих малко.

ПИТЪР ГОДСОУ: Малко ли?

Питър се обръща и хвърля бърз поглед към Линож. Линож го гледа с едва доловима усмивка.

ПИТЪР ГОДСОУ: Какво си ме зяпнал?

Линож не казва нищо; просто го наблюдава, а на устните му все още танцува неизменната му усмивка. Питър неспокойно се обръща към таблото за обяви. Хач поглежда гузно към Питър; личи си, че съжалява за прибързаното си подмятане.

153 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА НА МАГАЗИНА — С МАЙК И ТЕС.

Тес носи парка, дебели ръкавици и високи гумени ботуши. Олюлява се под напора на силния вятър и се налага Майк да я придържа. Той отива до една от витрините встрани от вратата. В долната част на витрината се виждат две ръчки. Майк хваща едната, а Тес — другата. Докато въртят ръчките, разговарят (или по-скоро викат, за да се чуят). Постепенно пред стъклото се спускат жалузите против буря.

МАЙК: Ще се справиш ли? Мога да те откарам до вас.

ТЕС: Не съм ти в посоката. А и живея само през шест къщи, както знаеш. Не съм дете, ще се справя.

Майк кимва и ѝ се усмихва. Двамата се насочват към другата витрина, за да спуснат и там жалузите.

ТЕС: Майк? Имаш ли представа защо е дошъл тук? И защо му е трябвало да убива Марта?

МАЙК: Идея си нямам. Хайде, прибирай се вкъщи, Тес. Запали си камината и се стопли добре. Аз ще заключа.

Приключват с жалузите и слизат по стъпалата. Тес потреперва и пристяга качулката си при поредния порив на вятъра.

ТЕС: Не го изпускай от очи. Последното, което ни трябва, е да тръгне да вилнее из града в това… (Кимва с глава към небето.) … дяволско време.

МАЙК: Не се притеснявай.

Тя задържа погледа си върху него и видяното, изглежда, я успокоява. Кимва с глава и се спуска по заснежените стъпала, държейки се здраво за парапета. Едва когато е с гръб към Майк, той си позволява да се отпусне и по изражението му виждаме колко разтревожен е всъщност. Влиза в магазина, заключва вратата, обръща табелката от ОТВОРЕНО на ЗАТВОРЕНО и спуска щорите.

154 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

В кабинета влиза Майк. Той изтръсква снега от обувките си и се оглежда. Хач е намерил още едно фенерче и е извадил няколко свещи. Питър Годсоу все още разглежда таблото за обяви. Майк се приближава до него и изважда лист хартия от задния си джоб.

МАЙК: Всичко наред ли е?

ХАЧ: Горе-долу, да… Само дето не можах да се свържа с щатската полиция в Мачаяс. Не можах да се свържа с никого.

МАЙК: Защо ли не съм изненадан?

Той закача на таблото написания на ръка график с дежурствата и Питър незабавно започва да го изучава. Майк се приближава до бюрото и отваря долното чекмедже.

МАЙК (обръща се към Хач): Ти и Питър сте до осем тази вечер, Кърк Фрийман и Джак Карвър са от осем до полунощ, Роби Бийлс и Сони Бротиган са от полунощ до четири сутринта, Били Соумс и Джони Хариман — от четири до осем. След това ще измислим нещо.

Майк изважда от чекмеджето неголямо куфарче и фотоапарат „Полароид“. Затваря чекмеджето и се обръща към другите двама, очаквайки коментарите им. Обаче получава само неловко мълчание.

МАЙК: Кажете, графикът устройва ли ви?

ХАЧ (твърде ентусиазирано): Да, разбира се.

ПИТЪР: И мен ме устройва.

Майк ги гледа изпитателно и започва да се досеща откъде духа вятърът. Отваря куфарчето и ние виждаме множество предмети, които биха могли да ви потрябват, ако сте представител на полицията в малко градче (голям прожектор, бинтове, аптечка за първа помощ и така нататък). Прибира фотоапарата вътре.

МАЙК: Стойте нащрек. И двамата. Разбрахте ли?

Никакъв отговор. Хач е леко смутен. Питър е навъсен. Майк насочва вниманието си към Линож, който отговаря на погледа му с неизменната си усмивка.

МАЙК (обръща се към Линож): По-късно ще си поговорим.

Майк затваря куфарчето и се обръща към вратата. Мощен порив на вятъра връхлита сградата и тя проскърцва. Чува се силен трясък, сякаш нещо се е разбило отвън. Хач потръпва.

ХАЧ: Какво ще правим с него, ако Роби и Урсула решат да пуснат сирената и привикат всички в укритието? Във всеки случай не можем да го пуснем при хората с одеяло и чиния със супа.

МАЙК: Не знам. Предполагам, че ще трябва да останем тук с него.

ПИТЪР: За да бъдем отнесени от бурята?

МАЙК: Искаш ли да се прибираш, Пит?

ПИТЪР: Не.

Майк кимва и излиза.

155 ЕКСТ. КЪЩАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН — ВЕЧЕР.

Служебният джип си пробива път през преспите и валящите се по земята клони и спира пред портичката на Марта. Майк излиза от колата и тръгва по пътечката. В едната си ръка носи куфарчето. Бурята е станала по-свирепа от всякога; поривите на вятъра буквално запращат Майк ту в една, ту в друга посока. Той се изкачва предпазливо по заледените стъпала на верандата.

156 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА, С МАЙК — ВЕЧЕР.

Майк отваря куфарчето и изважда прожектора и фотоапарата. После закача полароида на врата си. Вятърът стене и клоните на близките дървета драскат по верандата. Майк се озърта неспокойно и отново насочва вниманието си към куфарчето. Изважда ролка бяла залепваща лента и тънък маркер. Като притиска прожектора (който вече е включен) към гърдите си, Майк откъсва част от лентата и я залепя на вратата на Марта. Маха капачката на маркера, замисля се и пише с големи печатни букви: МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ! НЕ ВЛИЗАЙ! ПОЛИЦАЙ МАЙКЪЛ АНДЕРСЪН. После нахлузва ролката на ръката си (като гривна) и отваря вратата.

Навежда се, взема проходилката от земята и я оставя в дневната. После затваря куфарчето, вдига го и пристъпва в къщата.

157 ИНТ. АНТРЕТО И КОРИДОРЪТ В КЪЩАТА НА МАРТА — МРАК.

Майк пъха включения прожектор в джоба на шубата си. Лъчът светва нагоре към тавана. Самият Майк прилича на неясен, смътен силует, прокрадващ се в тъмнината, обаче виждаме как вдига фотоапарата към лицето си.

Светкавица! След която виждаме:

158 ИНТ. МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Лицето ѝ е подпухнало и плувнало в кръв. Кадърът се задържа за секунда и рязко помръква. ЗАБЕЛЕЖКА: този кадър и следващите трябва да изглеждат като снимки от местопрестъпление… като веществени доказателства пред съда, в каквито ще се превърнат някой ден. Или поне така си мисли Майк.

159 ИНТ. КОРИДОРЪТ В КЪЩАТА НА МАРТА — МРАК.

Майк се обръща, пъха готовата снимка в джоба си и отново натиска бутона за снимане.

Светкавица! След която виждаме:

160 ИНТ. ФОТОГРАФИИТЕ НА СТЕНАТА В КОРИДОРА — МРАК.

Лодки в морето. Градският пристан през 1920 година. Стар форд, който пухти нагоре по Атлантик Стрийт — 1928 година. Девойки на пикник край фара. Всички снимки са опръскани с кръв. Между тях, върху тапетите, кървавите петна са далеч по-големи и многобройни.

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.

161 ИНТ. КОРИДОРЪТ — МРАК.

Смътният силует, в който се е превърнал Майк Андерсън, се привежда леко.

Светкавица! След която виждаме:

162 ИНТ. КОРИДОРЪТ — МРАК.

Майк бавно пристъпва към всекидневната.

163 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА МРАК.

Обстановката в хола е доста зловеща — мебелите са потънали в мрак, а навън ехти призрачният вой на вятъра. Дърветата стенат агонизиращо, а клоните им блъскат по стените.

Майк пристъпва напред, а лъчът на прожектора му продължава да осветява тавана. По някое време Майк се препъва в нещо и по земята се стрелва някаква тъмна форма. Тя се удря в крака на любимото кресло на Марта и рикошира. Майк тръгва подире ѝ, изважда прожектора от джоба си и случайно го насочва към камерата. Той се взира в тайнствения предмет, който ние все още не можем да видим. Накрая Майк връща прожектора в джоба си, вдига фотоапарата и се навежда.

Светкавица! След която виждаме:

164 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА БАСКЕТБОЛНАТА ТОПКА НА ДЕЙВИ.

Цялата в кървави петна, топката на Дейви прилича на кошмарна планета от зловеща вселена.

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.

165 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА, С МАЙК — МРАК.

В тъмното помещение Майк откъсва ново парче от лентата и пише отгоре му: ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО. После го залепя върху топката. Заобикаля креслото и насочва фотоапарата към телевизора.

Светкавица! След която виждаме:

166 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТЕЛЕВИЗОРА.

Екранът и кинескопът са разбити. През назъбената дупка се виждат електронните вътрешности на уреда. Самият той прилича на грозно извадено око.

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.

167 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА, С МАЙК — МРАК.

Майк се мръщи недоумяващо, загледан в телевизора. Двамата с Хач действително бяха чули проклетата джаджа. Без съмнение. Майк пристъпва внимателно към него, обръща се и вдига фотоапарата.

Светкавица! След която виждаме:

168 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛЮБИМОТО КРЕСЛО НА МАРТА.

Креслото е тъмно и окървавено; страховито като оръдие за мъчение. Чинията с курабийки все още си стои до креслото, както и оплесканата с кръв чашка.

169 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.

Майк иска да направи още една снимка. Вдига фотоапарата, но ненадейно се спира. Взира се в:

170 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРОСТРАНСТВОТО НАД ВРАТАТА МЕЖДУ ВСЕКИДНЕВНАТА И КОРИДОРА.

Там има нещо — точно над свода. Някакъв надпис. Можем да го видим, обаче е прекалено тъмно, за да го прочетем.

171 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.

Майк насочва фотоапарата нагоре, фокусира и…

Светкавица!

172 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПРОСТРАНСТВОТО НАД ВРАТАТА МЕЖДУ ВСЕКИДНЕВНАТА И КОРИДОРА.

Това е послание, написано с кръвта на Марта Кларъндън: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА. Над надписа има следната рисунка:

Може да ни говори нещо, а може и да не ни говори.

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.

173 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.

Майк е потресен. Шокиран. Въпреки това е твърдо решен да довърши работата си. Вдига отново фотоапарата, за да направи още една снимка на креслото.

Светкавица!

174 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КРЕСЛОТО НА МАРТА.

Този път върху подлакътниците има нещо. Бастунът на Линож. Омазаната с кръв вълча глава се зъби срещу ослепителната светлина на светкавицата. Ако не ни е бил ясен смисълът на рисунката на стената, вече нямаме никакви съмнения относно символиката му.

175 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.

Фотоапаратът изпада от ръцете му. Ако не беше прокараният през врата му ремък, със сигурност щеше да тупне на пода. Реакцията на Майк е разбираема. Предишния път на креслото нямаше бастун. Брутален порив на вятъра и прозорецът зад Майк се пръсва на парчета, които се разлетяват из дневната. Снегът нахлува в помещението, завихрен в шемета на призрачни въртопи. Завесите се гърчат като ръце на привидения.

Майк е вледенен от страх (както и ние, надявам се), но бързо идва на себе си. Опитва се да закрие прозореца със завесите. Те плющят и се мятат; Майк избутва една маса до прозореца, за да ги застопори. После се обръща към креслото на Марта… и неочаквано появилия се там бастун. Навежда се над креслото и вдига фотоапарата.

Светкавица! След която виждаме:

176 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЪЛЧАТА ГЛАВА В ЕДЪР ПЛАН.

Тя се взира хищно в нас с хищната си муцуна и окървавени зъби, досущ като призрачен вълк, озарен от мълниите на гръмотевична буря.

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.

177 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.

За миг-два той остава на мястото си, докато се опитва да се вземе в ръце. Пъха в джоба си последната фотография, откъсва още малко от залепващата лента и маркира бастуна. На лентата пише: ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО и ПРЕДПОЛАГАЕМО ОРЪДИЕ НА УБИЙСТВОТО.

178 ИНТ. ТРАПЕЗАРИЯТА НА МАРТА — МРАК.

Майк влиза вътре, маха декоративната украса от центъра на масата и издърпва бялата ленена покривка.

179 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА — С МАЙК.

Майк излиза от трапезарията и се приближава до тъмните очертания на трупа на Марта. Изведнъж забелязва нещо на стената до вратата. Щом насочва натам лъча на прожектора, Майк вижда, че това е закачалка за ключове във формата на голям ключ. Майк приближава прожектора и бързо намира необходимия му набор от ключове, след което ги взема от закачалката.

180 ИНТ. КЛЮЧОВЕТЕ ВЪРХУ ДЛАНТА НА МАЙК — В БЛИЗЪК ПЛАН.

Върху етикетчето на единия с разкривения старчески почерк на Марта Кларъндън е изписано: ВХОДНА ВРАТА.

181 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА — С МАЙК.

Той прибира ключовете в джоба си, след което оставя куфарчето на стълбите.

МАЙК: Съжалявам, госпожо Кларъндън.

Майк покрива трупа с покривката и вдига куфарчето си. После отваря входната врата — но не широко, а колкото да се провре — и излиза сред ревящата виелица. Вече е нощ.

182 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА НА МАРТА, С МАЙК — НОЩ.

Той използва ключа на Марта, за да заключи входната врата. Проверява дали е заключено, след което се обръща и крачи през снега към служебния джип.

183 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА НЕЧИЙ ДОМ НА ГЛАВНАТА УЛИЦА — НОЩ.

Едва виждаме къщата през плътния саван на обилния снеговалеж.

184 ИНТ. КУХНЯТА НА СЕМЕЙСТВО КАРВЪР — С ДЖАК, АНДЖЕЛА И БЪСТЪР.

Това семейство не разполага с генератор. Кухнята им е осветена от две керосинови лампи, които хвърлят тъмни сенки във всички ъгли. Тримата вечерят — похапват студени сандвичи и пият газирана вода. Всеки път, когато вятърът нададе пронизителен вой и постройката проскърца, Анджела се озърта разтревожено. Съпругът ѝ Джак се занимава с улов на омари и не е толкова притеснен като нея. (Че защо да се притесняваш, когато си стъпил на твърда земя, по дяволите?) Двамата с Бъстър си играят на самолетче. Ролята на самолетче се изпълнява от сандвич с телешки колбас, а отворената уста на Бъстър е хангарът. Джак приближава самолетчето до хангара (издавайки всички съответстващи звуци) и в последния момент го отдалечава. Бъстър се смее от сърце. Тати е толкова забавен!

Някъде отвън се чува оглушително изхрущяване, последвано от острия звук на разцепващо се дърво. Анджела сграбчва ръката на Джак.

АНДЖЕЛА: Какво беше това?

ДЖАК КАРВЪР: Дърво. Съдейки по звука, падна в задния двор на Робишо. Надявам се да не е ударило верандата им.

Джак подновява играта със сина си, но този път самолетчето успява да влезе в хангара си. Бъстър отхапва голямо късче и дъвче с наслада.

АНДЖЕЛА: Джак, трябва ли да ходиш в магазина?

ДЖАК: Аха.

БЪСТЪР: Тати ще пази онзи лошия! Да не вземе да избяга! Със самолеееет!

ДЖАК: Точно така, момчето ми.

Джак отново вкарва самолета в хангара на Бъстър и разрошва косата му, хвърляйки сериозен поглед на Анджела.

ДЖАК: Това е положението, скъпа. Всички ще участват. Освен това съм с Кърк. Ще дежурим по двама. Няма страшно, щом си имаш партньор.

БЪСТЪР: И аз си имам партньор. Дон Бийлс. Той знае как да се прави на маймуна!

ДЖАК: Аха. Със сигурност го е научил от баща си.

Анджи се смее и закрива устата си с длан. Джак се усмихва. Бъстър започва да издава маймунски звуци и да се чеше. Типично поведение за петгодишен малчуган по време на вечеря. Родителите му го гледат с всеопрощаваща любов.

ДЖАК: Ако чуеш сирената, вземи Бъстър и тръгвайте. Всъщност няма смисъл да я чакаш. Ако положението стане критично, опаковай най-необходимото и тръгвайте. Вземете снегомобила.

АНДЖЕЛА: Сигурен ли си?

ДЖАК: Абсолютно. Колкото по-рано отидете, толкова подобри легла ще си изберете. Народът вече тръгна натам. Видях светлините. (Той вирва брадичка към прозореца.) Дали ще сте тук, или там, когато ми свърши дежурството… няма значение. Не се безпокойте, ще ви намеря.

Той ѝ се усмихва. Успокоена, тя също му се усмихва в отговор. В същия миг вятърът надава кошмарен писък. Усмивките изчезват от лицата им. Някъде в далечината ехти адският тътен на прибоя.

ДЖАК: Като гледам накъде вървят нещата, в близките четирийсет и осем часа сутеренът на кметството ще бъде най-безопасното място на острова. Не ми се мисли що за щормова вълна ще ни връхлети довечера…

АНДЖЕЛА: Защо от всички възможни дни този човек трябваше да дойде тук точно днес?

БЪСТЪР: Мамо, а какво е направил този лош човек?

Ето пак — на децата нищо не им убягва. Анджела се навежда и го целува.

АНДЖЕЛА: Открадна луната и донесе вятъра. Искаш ли още един сандвич, момчето ми?

БЪСТЪР: Да! Тате, искам пак да си играем на самолетче!

185 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОСТРОЙКАТА С НАДПИС „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — МРАК.

Вълните се надигат по-високо откогато и да било.

186 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФАРА — МРАК.

Кулата на фара се е превърнала в неясен силует сред хаоса от сняг. Светлинният сноп проблясва периодично, прорязвайки тъмнината, след което отново се възцарява мрак.

187 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КРЪСТОВИЩЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА И АТЛАНТИК СТРИЙТ — МРАК.

Вятърът изтръгва висящия светофар на кръстовището и той се понася като йо-йо във въздуха, преди да тупне в дълбоките преспи на заснежената улица.

188 ИНТ. КИЛИЯТА В ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ, С ЛИНОЖ — МРАК.

Зад решетките виждаме Линож — той си седи в същата поза както преди, а стръвното му лице сякаш е рамкирано от леко раздалечените му колене. Изглежда съсредоточен и погълнат от мислите си, а на устните му все още цари онази ехидна, загатната усмивка.

189 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ, КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ХАЧ И ПИТЪР.

Хач е отворил лаптопа си и на екрана му се вижда играта с кръстословици, от която е погълнат. Изобщо не забелязва, че Питър седи пред таблото за обяви и се взира в Линож с разширени, безизразни очи. Питър е хипнотизиран.

190 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Усмивката му става по-широка. Очите му потъмняват до черно и в тях отново припламват алените отблясъци.

191 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ХАЧ И ПИТЪР.

Без да откъсва очи от Линож, Питър се пресяга зад гърба си и сваля от таблото някакво старо обявление на Министерството на рибарството. Обръща го от другата страна. В нагръдния му джоб има химикалка. Щраква я и започва да пише по чистата страна на листа. Нито веднъж не поглежда надолу; погледът му е прикован в Линож.

ХАЧ (без да се откъсва от монитора на лаптопа си): Кажи, Пит — знаеш ли какво е „тиролски масив“? Четири букви.

192 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Линож се усмихва и устните му се движат беззвучно.

193 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ХАЧ И ПИТЪР.

ПИТЪР: Алпи.

ХАЧ: Разбира се. (Трака по клавиатурата.) Тази игра е голяма работа. Ако искаш, по-късно ще ти дам да я пробваш.

ПИТЪР: Може.

Гласът му звучи съвсем нормално, но очите му са вперени в Линож. Химикалката му не спира нито за миг; дори не забавя забързаното си темпо.

194 ИНТ. ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОБЯВЛЕНИЕТО ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА РИБАРСТВОТО.

С големи и разкривени печатни букви там пише: ДАЙТЕ МИ ДАЙТЕ МИ ДАЙТЕ МИ ДАЙТЕ МИ ТОВА КОЕТО ИСКАМ ТОВА КОЕТО ИСКАМ ТОВА КОЕТО ИСКАМ ТОВА КОЕТО ИСКАМ. А около тези думи, досущ като странни кодирани символи от монашески ръкопис, се забелязват множество изображения, наподобяващи рисунката, която видяхме на стената над вратата в дома на Марта. Изображения на бастуни.

195 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Черните му хищнически очи са изпълнени с алени отблясъци. Виждаме върховете на неестествено дългите му и остри зъби.

196 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГОРИСТИЯ, ВДАДЕН НАВЪТРЕ В ОКЕАНА НОС — НОЩ.

Вятърът надава демоничните си вопли. Дърветата се огъват под съкрушителния устрем на виелицата, а клонките им пукат и трещят.

197 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД — НОЩ.

Всички сгради са покрити със сняг; главната улица и Атлантик Стрийт са целите в огромни преспи. Само тук-там блещукат светлинки. Пред нас е град, тотално изолиран от останалия свят. Този кадър задържа в продължение на секунда-две, след което…

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ.

СЕДМО ДЕЙСТВИЕ

198 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Джак Карвър се оказва съвсем прав — островните жители, които нямат достатъчно дърва за огрев, както и тези, които живеят в застрашената от приливни вълни зона, вече се запътват към кметството. Едни с мощни високопроходими автомобили, други със снегомобили, а трети — на ски или снегоходки. И дори пронизителният вой на вятъра не може да заглуши рева на градската сирена.

По тротоара, приближавайки се към камерата, бавно вървят Джонас Станхоуп и съпругата му Джоана. Не са младежи, но изглеждат в добра, даже спортна форма — като актьори в реклама на протеинови шейкове. И двамата са на снегоходки и дърпат въжета, за които е завързано кресло, закрепено върху детска шейна. В креслото, увита в дебели дрехи и нахлупила мъхеста шапка с огромни размери, седи Кора Станхоуп — майката на Джонас. Тя е на около осемдесет и изглежда не по-малко царствено от кралица Виктория на трона си.

ДЖОНАС: Как се чувстваш, мамо?

КОРА: Като майска роза напролет.

ДЖОНАС: Ами ти, Джо?

ДЖОАНА (с малко мрачен тон): Не се тревожи, ще се справя.

Те свиват по паркинга пред кметството. Самият паркинг бързо се запълва от най-различни превозни средства, способни да се движат в такива условия. Пред самото здание стърчат чифтове ски и снегоходки, забити в дълбоките преспи. Самата сграда е осветена — благодарение на големия генератор — като презокеански лайнер сред разпенени вълни и излъчва примамлив комфорт и сигурност в тази тревожна нощ. Навярно по същия начин е изглеждал и „Титаник“, преди да връхлети върху смъртоносния айсберг.

Хората пристъпват към скованите от снега и леда стълби; гласовете им са развълнувани и уплашени. Вече сме се срещнали с голям брой персонажи и виждаме много познати физиономии, които сме запомнили от стълпотворенията в супермаркета и улицата пред къщата на Марта.

Ето — от един джип с двойно предаване излизат Джил и Анди Робишо. Джил разкопчава ремъците на детското столче и вдига своя петгодишен син Хари (видели сме и него — сред малчуганите в детската градина на Моли), а междувременно Анди се приближава към семейство Станхоуп.

АНДИ: Как сте, Станхоуп? Каква нощ, а?

ДЖОНАС: Не думай. Добре сме, Анди.

Съпругата му Джоана едва ли би отговорила така. Тя е запъхтяна и използва неочакваната почивка, за да се наведе и да подпре ръце върху коленете си, докато дишането ѝ се нормализира.

АНДИ: Имаш ли нужда от помощ, Джоана?

КОРА (или Нейно императорско величество): Нищо ѝ няма, господин Робишо. Просто има нужда от малко свеж въздух. Нали, Джоана?

Джоана дарява свекърва си с такава усмивка, която сякаш казва: „Благодаря ти! Да знаеш с какво удоволствие бих натикала някой паркометър в мършавия ти задник!“. Нищо от това не убягва на Анди.

АНДИ: Ще ни помогнеш ли за бебето, Джо? Междувременно аз ще те отменя тук.

ДЖОАНА (с дълбока благодарност): С удоволствие.

Анди заема мястото ѝ в импровизирания впряг, а Джоана отива при Джил. Кора хвърля изпепеляващ поглед на снаха си, който сякаш крещи: „Дезертьор!“.

От един грамаден шевролет събърбан на доста годинки излизат Дейви Хоупуел, родителите му и госпожа Кингсбъри.

ДЖОНАС: Е, Анди, готов ли си?

АНДИ (възторжено, бог да го поживи): Дий!

И двамата мъже започват да теглят подвижния трон на старата дама към кметството. Кора е вирнала царствено тънкия си, типичен за жителите на Нова Англия нос. Джил и Джоана пристъпват подире им и си бъбрят оживено. Хари, който е опакован в цяла камара зимни дрехи, щъка до майка си, държейки я за ръка.

199 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРИЕМНАТА В КМЕТСТВОТО НА ЛИТЪЛ ТОЛ.

Урсула, Тес Марчънт и Тавия Годсоу регистрират пристигащите, като ги молят да записват всички членове на семействата им, които ще нощуват в сутерена на кметството. Зад гърба им се виждат четирима мъже, които си придават важен вид, но не изглежда да вършат нещо кой знае какво. Това са кметът Роби Бийлс и тримата градски съветници: Джордж Кърби, Бърт Соумс и Хенри Брайт. Хенри е съпругът на Карла Брайт и в момента държи на ръце сина им Франк, когото видяхме в детската градина на Моли. Франк изглежда дълбоко заспал.

Отново забелязваме познати лица; на острова не живеят много хора. Всички деца, които виждаме, са още малки и не са тръгнали на училище, а по-големите ги няма, защото са останали от другата страна на пролива.

УРСУЛА: Моля всички да се регистрират. Искаме да знаем кой е тук, така че се запишете, преди да слезете долу!

Тя хвърля неодобрителен поглед към четиримата мъже, които продължават да стоят без работа и да си бъбрят.

200 ИНТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ РОБИ И ГРАДСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ.

БЪРТ СОУМС: А той какво каза?

РОБИ: Какво да каже? Всички на север от Каско Бей знаят, че Питър Годсоу продава по четири кила марихуана на всеки килограм омари…

Той поглежда към Урсула и Тавия, която отива до склада за още възглавници — работа, до която Роби би паднал само ако му опрат пистолет в главата.

РОБИ: Не че го обвинявам — все пак човекът има да издържа пълна с жени къща…

Бърт Соумс се кикоти. Джордж Кърби и Хенри Брайт си разменят неловки погледи. Не им допада злобничкият тон на сплетните.

ДЖОРДЖ КЪРБИ: Въпросът е откъде тоя тип е разбрал за това?

Роби забелва очи, сякаш иска да каже: „Как може да си такъв идиот?“.

РОБИ: Сигурно въртят общ бизнес… Защо някой би убил беззащитна стара женица като Марта Кларъндън, освен ако не е друсан до козирката? Обясни ми, съдия Кърби!

ХЕНРИ БРАЙТ: Това не обяснява откъде знае, че Кат Уитърс е ходила в Дери, за да направи аборт…

ЖЕНСКИ ГЛАС: Урсула! Има ли още одеяла?

УРСУЛА: Ей, Роби Бийлс и Хенри Брайт! Момчета, искате ли да слезете долу и да донесете още одеяла от задния склад? Или още не сте свършили с бистренето на политиката?

Роби и Хенри се запътват към стълбището. На лицето на Роби е изписана презрителна усмивка, а Хенри изглежда засрамен, че сам не се е досетил да предложи помощта си.

РОБИ: Какво ти има, Урсула? Да не си в цикъл?

Тя също му хвърля презрителен поглед и отмята косата от лицето си.

ТЕС: Роби, не мислиш ли, че е време да пуснем сирената и да привикаме всички вътре?

РОБИ: Както гледам, повечето вече са дошли сами. Що се отнася до останалите, те си знаят най-добре… Според мен цялата тази работа със сирената е пълна глупост. Мислиш ли, че нашите баби и дядовци са се събирали в подземието на кметството при всяка буря — като неандерталци, наплашени от малко гръмотевици?

УРСУЛА: Не — събирали са се в Методистката църква. Имам една стара фотография, мога да ти я покажа, ако искаш — от бурята от 1927-а. И твоя дядо го има на снимката. Разбърква котела със супата. Хубаво е да видиш, че в рода ти е имало поне един човек, който не е клинчил от общите задължения…

Роби е готов да ѝ се нахвърли, но Хенри Брайт го възпира.

ХЕНРИ БРАЙТ: Хайде, Роби.

Хенри, който все още носи на ръце спящия си син, слиза по стълбите. Джордж Кърби върви подире му. Той е с двайсетина години по-стар от кмета и щом няма нищо против да се занимава с разнасяне на одеяла, и Роби може да се прежали. Или поне да си направи вид, че помага.

Урсула, Тавия и Тес се гледат една друга и забелват театрално очи. Междувременно хората продължават да прииждат — постоянно, било по двама, било по трима, докато ревът на бурята ехти навън.

УРСУЛА: Хора, записвайте се, преди да слезете долу! Място има за всички, но трябва да знаем кой е тук и кой — не!

Виждаме и Моли Андерсън — как държи Ралфи за ръка и изтръсква снега от косата си.

МОЛИ: Урсула, виждала ли си Майк?

УРСУЛА: Не, но можем да го чуем по радиото, ако се обади. (Тя посочва радиостанцията.) Поне да има някаква полза от тая джаджа. Хайде, оставете си палтата и слизайте долу.

МОЛИ: Иначе как върви?

УРСУЛА: Ами забавляваме се. Здрасти, Ралфи!

РАЛФИ: Здрасти!

Моли прикляква и започва да разопакова Ралфи от катовете топли дрехи. Покрай тях виждаме и още хора, които търсят подслон в кметството. Навън снегът и вятърът продължават да безчинстват.

201 ЕКСТ. СГРАДАТА НА МЕСТНАТА ДОБРОВОЛЧЕСКА ПОЖАРНА КОМАНДА — НОЩ.

Пожарната кола, която видяхме да мият сутринта пред сградата, отдавна я няма. Вратата се отваря и на прага ѝ се показва Фърд Андрюс, който тъкмо пристяга качулката си. Погледът му е насочен към…

202 ЕКСТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.

Приливът е достигнал своя връх. Материкът изобщо не се вижда зад сиво-черната завеса. Из пролива вилнеят такива огромни вълни, каквито можеш да зърнеш само в кошмарен сън. Те се стоварват върху пристана — ритмично и неумолимо — покривайки с пяна и пръски продълговатата постройка на „Годсоу“.

203 ИНТ. „ГОДСОУ РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.

Намираме се в просторно продълговато помещение, пълно с кошове за улов на омари и всякакви риболовни принадлежности и оборудване. На едната стена са закачени множество дъждобрани, непромокаеми шлифери и високи гумени ботуши. Ревът на бурята е приглушен, но пак ехти застрашително отвъд стените. Прозорците са покрити с пяна и пръски.

Камерата се движи по коридора между кошовете и минава покрай продълговат контейнер, пълен с живи омари. После завива и виждаме как няколко плъха се разбягват във всички посоки. В прашния проход между контейнера и стената се издига някакъв обемист предмет, покрит с одеяла.

Вятърът вие. Постройката проскърцва. Изведнъж прозорецът се пръсва на парчета под напора на поредната вълна и навред хвърчат стъкла. През зейналия отвор нахлуват вода и сняг. Вятърът отмята одеялото от единия край на покрития обект и пред погледа ни се разкриват множество бали с марихуана, опаковани в полиетилен.

Закачените на тавана кошове се клатят и потракват. Още един прозорец се пръсва със звън.

204 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН.

Единствено няколко лампи продължават да светят. Чуваме — макар и едва-едва — приглушеното бръмчене на генератора. На паркинга са останали само два автомобила — малката кола на Моли и един покрит със сняг пикап с надпис ГОДСОУ-РИБА И ОМАРИ.

205 ИНТ. КРЪСТОСЛОВИЦАТА НА ЕКРАНА НА ЛАПТОПА В БЛИЗЪК ПЛАН.

Кръстословицата почти е решена. Хач добавя още една дума.

206 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.

Хач се протяга и се надига от стола. В килията Линож продължава да си седи в същата поза, опрял гръб в стената и отпуснал глава между раздалечените си колене.

ХАЧ: Трябва да отскоча до тоалетната. Искаш ли да ти взема нещо за пиене, Пит? Кафе или безалкохолно?

Питър не отговаря. В скута му продължава да лежи същият лист хартия, който е свалил от таблото, но в момента е обърнат с текста на обявата нагоре. Очите му са разширени, погледът му е празен и безизразен.

ХАЧ: Питър? Ало, Земята вика Питър.

Хач маха с ръка пред лицето на Питър. Той примигва и съзнанието му — или някакво подобие на съзнание — се връща в очите му. Той вдига поглед към Хач.

ПИТЪР: Какво?

ХАЧ: Попитах те дали искаш безалкохолно или кафе.

ПИТЪР: Не, мерси.

ХАЧ (обръща се към вратата, но се спира): Добре ли си?

ПИТЪР (след кратка пауза): Аха. Днес беше такава лудница покрай проклетата буря, че сигурно съм заспал с отворени очи… Извинявай.

ХАЧ: Няма нищо. Само гледай да издържиш още малко. Джак Карвър и Кърк Фрийман трябва да дойдат след двайсетина минути.

Хач грабва едно списание, за да има какво да чете в тоалетната, и излиза.

207 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Очите му потъмняват. Той се взира в Питър и устните му се мърдат беззвучно.

208 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПИТЪР В БЛИЗЪК ПЛАН.

Очите на Питър отново са изпразнени от съдържание. Изведнъж на лицето му се появява сянката на бастуна на Линож. Питър поглежда нагоре към…

209 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЕДНА ОТ ТАВАНСКИТЕ ГРЕДИ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ПИТЪР.

Бастунът виси от гредата. Окървавената вълча глава се озъбва.

210 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.

Питър се изправя и прекосява бавно помещението. Все още стиска в ръката си листа, на който бе писал. Застава точно под бастунчето. Линож седи на нара и го наблюдава, застинал като статуя; единствените признаци на живот се наблюдават в зловещите му очи. Питър се спира до един вграден в стената шкаф и го отваря. Там има най-различни инструменти и принадлежности. Той взема намотаното на кълбо въже.

211 ЕКСТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.

На брега, точно където се намира складът на Годсоу, се стоварва гигантска вълна. Трясъкът на цепещо се дърво се чува въпреки страшния грохот на бурята.

212 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФЪРД АНДРЮС ПРЕД ВРАТАТА НА СГРАДАТА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА.

ФЪРД АНДРЮС: О… мили… боже! (Повишава глас.) Лойд! Лойд, трябва да видиш това!

213 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГАРАЖА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА, С ЛОЙД УИШМАН — НОЩ.

В гаража са паркирани две ябълковозелени пожарни коли. Прозорецът на едната е свален наполовина и оттам се подава окървавената вълча глава на бастуна на Линож. До пожарната кола се вижда Лойд — лицето му е също тъй безизразно като това на Питър Годсоу. В едната си ръка държи кутия с червена боя, а в другата — четка. Погълнат е от това, което върши, и го върши с отдадеността на един Мане или Ван Гог.

ФЪРД АНДРЮС (глас зад кадър): Лойд! Вълните ще отнесат дока на Годсоу! Ще отнесат целия пристан!

Лойд Уишман не му обръща внимание. Цялото му внимание е погълнато от четката.

214 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Бастунът вече не виси от гредата — на мястото, където допреди малко се е намирал, сега виси въже. На заден план се вижда Линож — седи на нара с хищно изражение, а очите му преливат в черно и алено.

215 ЕКСТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.

Още една гигантска вълна връхлита градския пристан, като откъсва от него голямо парче и завлича малката лодка, която някой нехайно е завързал там. Следващата вълна си отхапва голям къс от самия склад.

216 ИНТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.

Камерата надзърта през зейналата в единия край на постройката огромна дупка, през която се виждат ампутираният пристан и беснеещите вълни на прилива. Една от тях се стоварва върху камерата, като наводнява кейовете и залива вътрешността на склада. Из помещението се понасят кошове за улов на омари. Големият контейнер се преобръща и освобождава десетки омари — ненадейна и неочаквана отмяна на смъртната им присъда. Когато голямата вълна отстъпва, понася със себе си и балите с марихуана от другия край на помещението.

217 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СГРАДАТА НА МЕСТНАТА ПОЖАРНА КОМАНДА — С ФЪРД АНДРЮС.

ФЪРД АНДРЮС (реве с пълно гърло): Най-добре зарежи всичко, Лойд, и ела да видиш нещо, което няма да забравиш! Склада на Годсоу вече го няма, представяш ли си?

218 ИНТ. ГАРАЖЪТ НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА — С ЛОЙД УИШМАН.

Разсъдъка на Лойд също го няма. Докато привършва работата си, камерата се отмества и ни показва какво е написал с големи печатни букви върху ябълковозелената пожарна кола. Над златистия надпис ДОБРОВОЛЧЕСКА ПОЖАРНА КОМАНДА — ЛИТЪЛ ТОЛ се чете следното послание:

ФЪРД АНДРЮС (глас зад кадър): Излизай, Лойд, да те вземат дяволите! Проклетите вълни ще отнесат целия пристан!

Лойд продължава да не му обръща внимание. Той оставя кутията с боя върху стъпенката на пожарната кола и внимателно поставя четката отгоре ѝ. Междувременно виждаме, че бастуна, който се подаваше през единия прозорец, вече го няма… ако изобщо е бил там. Може би е присъствал само във въображението на Лойд Уишман.

Лойд отваря страничния люк, зад който има вградено отделение с инструменти, и изважда оттам пожарникарската брадва.

219 НИТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.

Питър Годсоу се е качил върху стола, на който допреди малко е седял. Очите му са стъклени и пусти. Краят на въжето, което е провесил през гредата, е завързан на примка, а самата примка е нахлузена на шията му. На гърдите си е закачил „домашната си работа“ — листа, запълнен от горе до долу с думите ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, сред които се забелязват множество нарисувани бастуни. Най-отгоре, с огромни букви (досущ като заглавие) е изписано следното:

220 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Устните му беззвучно се движат. Сякаш изричат неведомо заклинание. Очите му приличат на огромни черни дупки, бълващи алени пламъци.

221 ИНТ. СГРАДАТА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА — НОЩ.

Лойд държи брадвата, чието острие е насочено точно към лицето му. Хванал е ръкохватката не в края, а под самото острие — по принцип брадва се държи така, когато искаш да си нацепиш подпалки за камината… или да си разцепиш лицето на две.

222 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Устните му започват да се движат по-бързо. Зловещите му очи сякаш са се уголемили. Ръцете му са свити в юмруци пред лицето му.

223 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СГРАДАТА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА — С ФЪРД АНДРЮС.

Фърд Андрюс стои пред пожарната с изкривено от страх лице и виснала челюст.

ФЪРД АНДРЮС: Да ме вземат мътните!

224 ЕКСТ. ГРАДСКИЯТ ПРИСТАН И ОСТАНКИТЕ ОТ СКЛАДА НА ГОДСОУ.

Към брега, през плътната завеса от сняг се носи чудовищна вълна — почти цунами.

225 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ И КРАКАТА НА ПИТ.

Той рязко изритва стола и краката му увисват, ритайки, във въздуха.

226 ЕКСТ. НАБЛИЖАВАЩАТА ВЪЛНА — НОЩ.

Пред нея и пристанът, и сградата на Годсоу изглеждат миниатюрни.

227 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — С ХАЧ.

Той си налива кафе и рязко се обръща към вратата на полицейския кабинет, сепнат от изтракването на прекатурен стол.

ХАЧ: Питър?

228 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА БРАДВАТА В БЛИЗЪК ПЛАН.

Тя описва светкавична дъга и излиза от кадър. В същия миг чуваме отвратителен звук — сякаш някой е стоварил с всичка сила дланта си върху гъста кал.

229 ИНТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.

Камерата снима откъм склада и ни показва пролива… но изведнъж гледката е закрита от стремително приближаващата се гигантска вълна. Не се вижда нищо друго освен клокочеща и пенеща се сива маса. Вълната се разбива в постройката и камерата се озовава под водата. Пред обектива се мяркат изпотрошени кошове за омари, бали с марихуана и един омар с все още завързани щипки33 на фона на безброй мехурчета.

230 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГРАДСКИЯ ПРИСТАН — НОЩ.

Всичко, което е останало от пристана, е или потопено, или напълно разрушено. Когато се отдръпва обратно в океана, вълната отнася със себе си цяла върволица от лодки, такелаж, кнехтове, гумени уплътнения и прочее. Даже ни се струва, че зърваме табелата (или част от нея) с надпис ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ, преди да се изгуби завинаги в мътния въртоп.

231 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КМЕТСТВОТО — С УРСУЛА, ТАВИЯ, ТЕС И ДРУГИ ХОРА.

В кметството изведнъж се възцарява тишина. Сега, след като всички са притихнали, пращенето и съскането на радиостанцията ехтят с изненадваща сила. Хората се обръщат към вратата.

РАЛФИ: Мамо, какво има?

МОЛИ: Нищо, слънчице.

ДЖОНАС: Какво, по дяволите, беше това?

КОРА: Градският пристан потъна.

Роби се качва по стълбите, съпроводен от Джордж Кърби, Хенри Брайт и Бърт Соумс. От арогантността и високомерието на кмета не е останал и помен.

РОБИ: Урсула, пускай сирената.

232 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СГРАДАТА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА, С ФЪРД АНДРЮС — НОЩ.

Фърд Андрюс е потресен и изплашен като човек, който току-що е зърнал Сатаната да се взира в него иззад някое дърво. Той рязко се обръща и хуква към вратата на пожарната.

233 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ И ВРАТАТА.

Хач влиза в кабинета с картонена чашка в ръка.

ХАЧ: Пит? Добре ли си? Чух…

Лицето му се изкривява от внезапен ужас. Погледът му се стрелва нагоре — към лицето на човека, който се е обесил на гредата. Картонената чашка пада от ръцете му и кафето се разплисква върху пода и обувките му.

234 ИНТ. ГАРАЖЪТ НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА — С ФЪРД АНДРЮС.

ФЪРД АНДРЮС: Лойд! Къде си, Лойд, дяволите да те отнесат дано! Заспа ли там, или…

Той заобикаля пожарните коли и се спира. В кадъра стърчат чифт ботуши.

ФЪРД АНДРЮС: Лойд? Лойд?

Бавно, с огромна неохота Фърд продължава напред, за да види трупа на своя колега. В продължение на секунда-две той стои неподвижно като статуя; потресен е до такава степен, че не може да каже нищо. После изведнъж започва да крещи като жена.

235 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ХАЧ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Лицето му е застинало в гримаса на върховен ужас.

236 ИНТ. ПОЖАРНАТА КОЛА.

Отстрани на пожарната кола пише с огромни кървавочервени букви:

237 ИНТ. ЛИСТЪТ НА ГЪРДИТЕ НА ПИТЪР ГОДСОУ:

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,

И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.

Плюс множество зловещи рисунки на танцуващи бастунчета.

238 ИНТ. ЕКРАНЪТ НА ЛАПТОПА НА ХАЧ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Всички написани от него думи в кръстословицата са изчезнали. По цялата кръстословица — по вертикала и хоризонтала — са изписани думите: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА. А в центъра на всяко черно квадратче се вижда миниатюрна рисунка на бастунче.

239 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В ЕКСТРЕМНО БЛИЗЪК ПЛАН.

Той се усмихва. Виждат се острите върхове на зъбите му.

ТОЗИ КАДЪР БАВНО СЕ ТРАНСФОРМИРА В:

240 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДЧЕТО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД.

Почти навсякъде е тъмно, с изключение на кметството. Проехтява сигналът за извънредна ситуация — два къси и един дълъг. Всички в укритието.

Образът на Линож се задържа за момент, насложен върху заснежения град, навявайки мисълта, че за жителите на остров Литъл Тол няма укритие… Нито тази нощ, нито когато и да било. Лицето на Линож обаче постепенно започва да избледнява… и екранът потъмнява.

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ.