Домът на Ордена

Светата майка Шийена стоеше права до работната маса за размесване и скулптиране, а двете й ръце бяха покрити с ноктоподобни сиви оформители, надянати като екзотични ръкавици. Вече почти час черният сетивопластичен материал на масата придобиваше формата, която налагаха ръцете й. Чувстваше се близо до творението, което напираше да намери реално изображение от някакво бушуващо в нея кътче. Силата на съзиданието караше кожата й да потръпва и тя се запита дали току-що миналата откъм дясната й страна не го е забелязала. Северният прозорец на работната стая пропускаше сива светлина, докато другият, гледащ на запад, блестеше с оранжевото на слънчевия залез в пустинята.

Престер, старши асистент на Шийена в Пустинната наблюдателна станция, се бе спряла до вратата преди няколко минути, понеже последното нещо, което би сторил всеки от заетите тук, бе да я прекъсне по време на работа.

Светата майка отстъпи назад, отмятайки с опакото на ръката си кичур от осветлялата от слънцето черна коса, паднал на челото й. Черният пластичен материал бе застинал пред нея като предизвикателство, чиито плоски и заоблени страни почти съвпадаха с формата, която тя чувстваше в себе си.

Идвам тук, за да творя, когато ме нападнат най-силните страхове.

Мисълта позаглуши обзелия я творчески бяс, но тя с удвоени усилия се върна към скулптурата, решила да я завърши. Двете й ръце с надянатите оформители се впиха в пластичния материал, а черната форма следваше всяко нейно движение като вълна, гонена от полудял вятър.

Светлината откъм северния прозорец се стопи; автоматично се включи за компенсация сивожълтеникав светлик откъм граничните очертания на тавана, но не бе същото. Не, просто не беше същото!

Шийена се отдръпна от работата си. Усещаше се близо до замисъла, ала все още не достатъчно близо… Почти докосваше желаната форма в себе си, която напрегнато търсеше пътя към своето раждане. Но направеното пред нея не й отговаряше точно. Резкият удар на дясната ръка го превърна в черна топка, хвърлена върху плота на работната маса.

По дяволите!

Смъкна оформителите и ги пусна върху рафта до самата маса.

Хоризонтът, очертан в западния прозорец, все още бе белязан с оранжева ивица. Силата й бързо гаснеше, както бе угаснал и творческият импулс.

Отиде до западния прозорец и успя да види завръщането на последната за деня група за претърсване. Светлините за приземяване за миг се превърнаха в огнени стрелички в южната посока, където бяха обзавели равнинен участък за временно ползване на самия път, по който настъпваха приближаващите дюни. Заради бавното спускане на топтерите веднага разбра, че и днес те не са забелязали изригване на подправка или друг знак, че пясъчните червеи най-после са започнали да се развиват от заложените в пустинята твари.

Пастир съм на червеи, които може никога да не дойдат.

От прозореца я гледаха отразените и притъмнени черти на лицето й. Ясно виждаше знаците, оставени от Агонията с подправката. Стройното тъмнокожо бездомниче от Дюн се бе превърнало във висока и доста сурова на вид жена. Черната й коса все още настойчиво полагаше усилия да се измъкне от прическата, стегната на тила. Зърна и буйния блясък в плътно сините си очи, станалите също можеха да го видят. А това наистина беше проблем и източник на някои от нейните страхове. Липсваха видими признаци за спиране от страна на Мисионария Протектива# на подготовката й за нашата Шийена.

Ако червеите станеха пак предишните гиганти, то значи Шай-хулуд се е върнал! И Мисионария Протектива на „Бин Джезърит“ бе готова за внезапна атака върху един нищо неподозиращ човешки свят, възпитан в ритуално обожание. Митът се превръщаше в действителност по абсолютно същия начин, по който тя правеше опити да превърне скулптурата в реалност…

Света Шийена! Бог-Императорът е неин пленник! Вижте как пясъчните червеи й се подчиняват! Лито се върна!

Ще има ли отражение и върху почитаемите мами? Навярно. Макар и само на думи, те също служеха на Бог-Императора, наричан Гулдур.

Малка бе вероятността обаче да оставят „Света Шийена“ да държи първенство, освен от гледна точка на сексуалните подвизи. Добре знаеше доколко собственото й сексуално поведение, възмутително дори за стандартите на „Бин Джезърит“, всъщност бе форма на протест срещу ролята, която Мисионария Протектива се опитваше да й отреди. Претекстът, че само усъвършенства мъжкарите, подготвяни за сексуално обвързване от самия Дънкан Айдахо, не представляваше нищо повече от обикновено оправдание…

Белонда храни подозрения.

Светата майка-ментат Бел беше постоянна опасност за сестрите, които се отклоняват от определената линия на поведение. Ето и основната причина, поради която запазваше мощната си позиция във висшия Съвет на Сестринството.

Шийена рязко се дръпна от прозореца и се хвърли върху оранжево-керемидената покривка на походното легло. Точно пред нея се намираше графично изображение на великански червей, надвиснал над малка човешка фигурка.

Да, било е точно така и може никога да не се повтори. Какво се опитвам да кажа с картината? Ако знаех, сигурно щях да завърша онази скулптура.

Опасно беше да разговаря потайно с Дънкан с помощта на езика на ръцете. Все пак имаше неща, които Сестринството не знаеше. Поне засега.

Може би съществува начин и двамата да избягаме.

Къде обаче щяха да отидат? Тукашният свят се оказа обсаден от почитаемите мами, а и от други разрушителни сили. Тази вселена се състоеше от пръснати планети, заселени предимно с хора, чието единствено желание беше да прекарат в мир живота си. На някои места признаваха водачеството на „Бин Джезърит“, но в повечето региони се гърчеха под потисничеството на почитаемите мами, надявайки се най-вече сами да управляват себе си доколкото и както умеят — оня извечен блян за демокрация с винаги възможните неизвестни. Според доловеното от Мурбела представителки на Говорещите с риби и на светите майки in extremis2 бяха формирали тази гмеж. Демокрацията на Говорещите с риби се бе превърнала в автокрация на почитаемите мами! Белезите и нишките, водещи към това заключение, бяха твърде много, за да се отминат с невнимание. Но защо все пак ударението падаше предимно върху упражняваната от тях несъзнателна принуда с помощта на Т-сондирането, клетъчната индукция и необикновените сексуални умения?

Къде ли е пазарът за нашите познания и дарби с поведението ни на бежанци?

Тукашната вселена би престанала да функционира само с една борса. Можеше да бъде различена особена порода потайни плетеници. Те обаче се отличаваха с прекомерна хлабавост, основаваща се на стари компромиси и временни съглашения.

Веднъж Одрейди бе казала: „Прилича на стара дреха с разръфани краища и кърпени дупки.“

Вече я нямаше стегнатата търговска мрежа на ПОСИТ от времената на старата Империя. Сега съществуваше страшната бъркотия на разпокъсани части, държани от възможно най-рехави връзки. Хората се отнасяха с неприязън към неспасяемия кърпеж, винаги жадни за някогашните славни дни.

Що за вселена би ни приела само като бегълци; не като Свещената Шийена с височайшия си съпруг?

Пък и Дънкан едва ли можеше да бъде приет като брачен партньор с най-висше потекло. Всичко бе предвидено в оригиналния план на „Бин Джезърит“: „Шийена да се обвърже с голата Айдахо. Ние го контролираме, така че и тя е в ръцете ни.“

Мурбела обаче отведнъж бе съсипала целия план. Добре е и за двама ни. Кому е нужно сексуално овладяване? Ала все пак Шийена бе принудена да признае, че изпитва странни чувства към Дънкан Айдахо. Немият език на ръцете, докосванията им. Какво ли още трябва да измислят за Одрейди, когато тя дойде с всевиждащия си поглед? Не ако, а когато…

„Старша света майко, обмисляме как Дънкан и Мурбела да ти се изплъзнат. Разговаряме и за други пътища за възстановяване на паметта на Тег. Обсъждаме в личен план собствения си бунт срещу «Бин Джезърит». Да, Даруи Одрейди! Бившата ти ученичка е станала бунтарка, и то точно срещу тебе.“

Трябва да признае, че имаше смесени чувства и към Мурбела.

Тя привърза Дънкан, докато аз можех да се проваля.

Почитаемата мама-пленница се оказа увлекателен за изучаване случай, дори понякога забавен… На стената на трапезарията за послушници в кораба се мъдреше нейна закачлива, макар и доста глуповата творба:

Дано те има, Боже! Ето, литва сега към тебе моята молитва, че идолът на ниския перваз дали си ти, или съм просто аз? Добре, добре, изслушай ме тогава: нащрек ме дръж, каквото и да става; от тежък грях в злочестина голяма пази ме — по-добре ще е за двама; а в даскалото да съм идеал, какъвто никой тук не е видял; или да бъда толкоз съвършена, че сякаш за небето съм родена. Каквото и да си решил да правиш, мисли за себе си, но мен да не забравиш.

Последвалото стълкновение с Одрейди, уловено от видеоочите, бе наистина приятно за сетивата. Гласът на старшата майка прозвуча изненадващо рязко:

— Мурбела! Твое ли е?

— Боя се, че да — изречено без сянка на разкаяние.

— Аха, значи се и боиш? — все още рязко.

— Защо пък не? — определено предизвикателно. — Позволяваш си шеги с Мисионария Протектива! Не оспорвай. Това е било намерението ти.

— Всичко звучи толкова претенциозно!

Когато отново си спомни за сблъсъка, Шийена почувства единствено симпатия. Протестът на пленничката бе симптоматичен. Какво ли се подготвя за кипеж, преди да бъдеш принуден да го забележиш?

По същия начин се съпротивлявах на вечната дисциплина, „която ще те направи силна, детето ми“.

Мурбела като дете? Какви сили са надделели при нейното оформяне? Животът винаги представлява реакция на оказвания натиск. Някои се поддават на леките забави и развлечения, които ги оформят с разширени пори, подпухнали от прекалено невъздържание. Бакхус им се смее подигравателно. В изражението на лицата им се струпва похот. Една света майка не може да не го забележи след хилядогодишни наблюдения. Оформя ни натискът, независимо дали се противопоставяме или не. Многократно оказван и от различен вид натиск, предизвикващ последващо оформяне — ето, това е животът. А аз създавам нов натиск с потайното си противопоставяне.

Ако се вземе предвид сегашното състояние на повишено внимание към всякакви заплахи у Сестринството, навярно немите разговори с Дънкан с помощта на ръцете бяха безплодни.

Шийена наклони глава и погледна към черната топка върху плота за скулптиране.

Но аз ще продължавам да се съпротивлявам. Ще изградя съдбата си по начин, създаден лично от мен. Ще сътворя собствения си живот! „Бин Джезърит“ да върви по дяволите!

И ще загубя уважението на сестрите.

Имаше нещо наистина странно в начина, по който почтителният конформизъм бе вграден силом у тях. Те го бяха съхранили от своето най-дълбоко минало, изваждайки го редовно от време на време, за да го поправят и внесат онези необходими заглаждащи корекции, които епохата налага на всички човешки същества. И сега бе именно такъв ден, казано мимоходом, с безгласно благоговение.

Следователно ти си света майка, което не може да бъде по-вярно по логиката на каквато и да е друга преценка.

Тогава Шийена разбра, че ще бъде принудена да подложи на изпитание дошлата от древността практика до максималната възможна степен, дори с риск да я разруши. А формата от черен пластичен материал, търсеща излаз от беснеещото в самата нея кътче, всъщност бе само един-единствен елемент от онова, което тя знаеше, че трябва да стори. Назови го бунт, назови го с всяко друго име; то бе сила, която осезателно долавяше в гърдите си и която в никакъв случай не можеше да бъде пренебрегната.