Завладей българите!

Първа част Тесто "Стерон"

— Егати тъпотията! — изсумтя Петър Друсев и изключи телевизора. То бива, бива тъпи реклами, ама чак пък толкова! За естет като него, закърмен с нежната проза на Борис Виан и кървавата поезия на ранните "Пинк Флойд", рекламата на въпросния продукт беше меко казано малоумна. Особено пък нарушаването на четиристъпната ямбична схема, въведена от първия стих… Това вече беше направо не-прос-ти-мо!

"Авторът на тая реклама трябва да бъде подложен на всички онези гадости, които направиха на бедната Жустин…" — помисли си ядно трийсетгодишният Петър, след което собственоръчно си удари звучна плесница. Беше се заклел тържествено пред Горгондзола, че ще направи всичко възможно, за да забрави за Маркиз дьо Сад (най-любимия си писател) и всеки път, когато съзнанието му скокне към бленуваните сцени на изтезания и содомии, ще си удря шамар и ще си пуска любимата й песен "Child In Time", от която му се повдигаше. Е как няма да му се повдига? От тази песен според него се бе пръкнал целият омразен хеви метъл с всичките му там писъци, трясъци, крясъци, джангъри, дандании и гюрултии.

"Да, обаче сега Горгондзола я няма" — ухили се Петър и потри злорадо ръце. Ето защо и един шамар (макар и звучен) бе напълно достатъчен.

Да, Горгондзола я нямаше.

Ех… това се казваше щастие.

Дори тъпата телевизионна реклама не бе в състояние да го помрачи.

— Дръж го! А така! А ти го фани за ръцете и му ги извий! Браво! Няма да пускаш, да знайш! Дан' ти удържа две щуки от заплатата! Ся минете малко встрани! Уааааааа!

Ристю Ресливакса се засили и ритна с всичка сила шкембестия мъж, когото двамата му верни копои — Буцата и Цицината — държаха. Носът на лъснатата му до блясък на чисто нов черен "Мерцедес S-класа" обувка потъна в надиплените телесни образувания, възникнали в резултат от мъдрата комбинация на висококалорична храна и липса на всякакви упражнения. Жертвата нададе измъчен вой, но точно в този момент в подножието на Витоша едва ли имаше много хора, които да го чуят. Да, все още се намираха тюфлеци, които скитосваха из гората, увлечени в събиране на маргаритки и гукане на любовни слова, ала по това време на деня броят им обикновено бе редуциран до минимум. Все пак беше два след полунощ.

— Шъ се праим на отворени значи! — процеди през зъби Ристю Респивакса, докато си поемаше дъх и се чудеше какъв ли да бъде следващият му удар. Той бе набито човече с квадратна глава и лукава физиономия, облечено в черен копринен костюм. Копоите му обаче компенсираха напълно ниския му ръст както на височина, така и на ширина, ето защо в компанията им Ристю се чувстваше като емблемата на "Макдоналдс". . или, както обичаха да подмятат зложелателите му, като "скромен по размери пенис с два хипертрофирали тестиса" (или поне така звучи в цензуриран вариант).

— Ма мола ти се бе, Ристьо... -захъхри Бич о Бюрека, собственик на два хлебозавода, три пекарни и осемнайсет камиона за превоз на зърно, или, с други думи, на могъщия холдинг "Юниън Бред Кампъни & Ко". -Нищо такова не съм …

— Не ме лъжи, Бич о! — тропна с крак злобният дребосък. Дан' зема да ти напрая един "респивакс", че шъ видиш тогава хлебар зъби плюй ли …

Червендалестото лице на хлебния бос побеля като най-висококачествено брашно тип 500, предназначено за износ в Аржентина и Уругвай.

— Е?!? — повдигна вежди нисичкият бизнесмен, известен в някои среди като "Респивакса".

— Ристьо, гледай сега… — облиза устни Бич о и очите му се стрелнаха към гората, сякаш очакваше от там да изскочи Гандалф, яхнал бял кон и размахал светеща в тъмното бухалка, последван от орда рецидивисти и маргинали от средната земя. Ала нищо подобно не се случи, защото, както твърди университетското светило по западноевропейска литература Цвета Бубенова,"Толкин не е критически реалист".

— Кво да гледам? — изпръхтя нетърпеливо Ристю.

— Шефе, да му строша ли едното кутре? — попита услужливо Буцата.

— А аз може ли да му бръкна в окото? — добави Цицината.

— Споко! — махна с ръка босът. — Да чуем първо кво шъ ни каже.

— Нали ти приписах целия "Юниън Бред Кампъни & Ко"! — проплака Бич о Бюрека.

— Е, и? — вдигна рамене Ристю Респивакса, известен още и като РР.

— Ристьо, аз нямам нищо общо с това!!! — простена Бич о Бюрека с такъв патос, че една катеричка се спря по средата на клона, по които припкаше, и изтри просълзените си очи с пухкава лапичка. — Честна дума!!! Не знам как е станало!!! Не знам!!! Ако щеш, сто респивакса ми направи, но нищо повече не мога да ти кажа!!!

Това се оказа грешка.

На осемнайсетия респивакс сърцето на затлъстелия хлебопроизводител не издържа и той загина геройски при изпълнение на служебния си дълг.

Мир на праха му!

— За колко ще ми дадеш Азимов и Бредбъри?

— Е, как за колко? Нали всичко е по два лева?

— Да, ама взимам две бройки, нали? Няма ли да ми направиш поне някаква отстъпка?

— Ква отстъпка да ти направя за две бройки бе? Земи поне три, ще ти ги дам за пет.

— Е, как да зема три, като съм си харесал две!?!

— Ами харесай си още една бе, човек!

— Хъммм… Имаш ли някаква за… извънземни, дето нападат земята?

— Имам баш три такива."Кукловодите" на Хайнлайн,"Томичукалата" на Стивън Кинг и" Война на световете" на Хърбърт Уелс.

— Много бе!

— Ако ги земеш всичките, ще ти ги дам петте за осем кинта.

— Значи една ще ми излезе без пари!?!

— Анджак.

— Коя?

— Как коя!?! Която си искаш! Има ли някакво значение?

— Има, има… Като се отчитам пред шефа, нали ще ми иска подробен отчет, а като те гледам с тая сергия и тия кашони, ти касова бележка няма да ми дадеш, камо ли пък фактура …

— Хубаво — нека е "Война на световете". И без туй е най-вехтата.

Приеми я като бонус.

— А ако 'зема още три, ще ми дадеш ли още една без пари?

— Ама ти си бил голям тарикат бе! Айде 'зимай книгите и се махай, че да не викна Ламарината …

Христофор Филипов Любовчийски (или Х.Ф.Л., както го наричаха приятелите му) вървеше наперено по плажа и зяпаше нагло полегналите момичета. Единствените атрибути по атлетичната му фигура бяха слънчеви очила "Рейбан",Масивен златен ланец и изрязани бански, каквито навярно би носил Казанова, ако беше ходил на плаж (и по негово време имаше бански, естествено). Елегантната му походка засилваше и бездруго бронебойния му чар, лъскавата му като на индианец коса се развяваше под милувките на сутрешния бриз, а бицепсите му равномерно се свиваха и отпускаха, сякаш приканваха девойките с популярния рефрен "Стисни ме тук и там, да стана аз голям!".

С типичната за него скромност той обичаше да казва, че е експерт по гларусистика. И беше дяволски прав.

— У ааааа! Мамооо! Каква е тая гадост! — отекна смразяващ кръвта писък пред него и в същия миг едно петгодишно момченце се вряза странично в Христофор, забивайки плажната си лопатка в мъжката му гордост.

Изправен пред алтернативата да изкрещи "Що не гледаш къде ходиш бе, фъстък сплескан!" с няколко октави повисоко от обичайния си баритон и това да преглътне като мъж първичния порив на необуздана агресия, Х.Ф.Л. (няма нищо общо с оня психар Хауърд Филипс Лъвкрафт[1]) избра второто. Неочаквано за самия себе си, той се наведе, потупа хлапето по главицата и го попита с онзи глас, с който навярно вълкът се е обърнал към Червената шапчица изпод завивките на бабиното й легло:

— Какво има, малкия? Да не видя някое морско чудовище?

— Да! — възкликна момченцето и посочи гордо към водата с блеснали очи. Христофор проследи посоката на погледа му и усети как четирите купи с мляко и овесени ядки, които бе изял, се надигат към хранопровода му със светкавична бързина.

Там, пулсираща лениво в ритъма на някаква зловеща космическа симфония, се носеше най-голямата медуза, която бе виждал през живота си. Под повърхността на мръснобелия и купол шаваха тлъсти пипала, а диаметърът и надхвърляше метър и двайсет. Ето защо реакцията на Христофор, макар и не особено джентълменска, бе напълно закономерна.

— Ктхлааа! — изгъргори стомахът му. — Ктхлааа! Рлйех!

Фхтагн!

Добре че медузата не представляваше някакъв далечен потомък на Великите древни на Х.Ф.Л. (не става дума за Христофор), защото току-виж му отговорила с: "Йа! Шаб Ниггурат!". Не, тя просто продължи да се поклаща лениво в ритъма на незнайната космическа симфония, която навярно отекваше в ушите й (според последните научни изследвания медузите имат уши и са особено чувствителни към класическа музика и класически хеви метъл).

— Направете нещо, господине!

Този глас извади Христофор от мрачния унес, в който бе изпаднал. В начина, по който прозвучаха тези три думички, имаше нещо звънко, красиво и искрящо… като пенещо се над ръба на кристална чаша шампанско, като ефирна космическа мелодия, като ангелогласния хор на херувимите, припяващи "Ленора! Ленора!" в алкохолизираното съзнание на друг американски психар.

Младият мъж с изрязания бански се обърна към собственика на този глас и видя едно от най-прелестните създания, които беше виждал на варненския плаж и определено най-прелестното за този ден. Дълга златиста коса, теменужени очи, примамващи устни, нежни рамене, изваян бюст, плосък корем и безконечни бедра… Щом получи тази информация от зрението му, мозъкът му плесна с ръце и нареди на жлезите да започнат ускорено производство на тестостерон, за което щяха да получат апетитни надбавки и цяла коледна премия някъде през идния март. Ето защо, при този гигантски приток на тестостерон в организма му, нямаше нищо удивително в това, че Христофор постъпи като дебеловрат апаш с бухалка под седалката, чието расово "БМВ" е било целунато отзад от мърляв москвич в началото на деветдесетте. Дългокосият момък се наведе, изтръгна лопатката от детските ръчички (като преди това я отдели внимателно от онези части на анатомията си, които смяташе да използва след няколко часа в общуването си с ослепителната блондинка) и се хвърли смело и дръзновено в морето, устремен към нищо неподозиращата медуза.

Времето сякаш застина.

Плажните разговори спряха, игрите на карти прекъснаха, дръзките флиртове загинаха в зародиш. Дори чайките като че ли затвориха алчните си клюнове и замръзнаха по средата на криволичещите си траектории.

А морето вреше и кипеше.

Христофор налагаше клетата медуза с всичка сила и сякаш бе нагазил не в Черно море, а в някой скандинавски гейзер. Тя само му се пулеше изотдолу и издаваше някакви бълбукащи звуци, но тъй като пишещият тези редове не се казва Х. Ф.

Лъвкрафт, ще ги подминем с височайше пренебрежение.

Ще кажем само, че медузата стана от мръснобяла кървавочервена …

Накрая Христофор излезе ухилен до уши от водата, изтръска капките от смолисточерната си коса и погледна гордо към златокъдрата красавица, докато подаваше покритата с медузова слуз лопатка на облещеното петгодишно хлапе.

Майката изтича напред, грабна детето си за ръчичката и се изгуби между гората от чадъри.

Междувременно Х.Ф.Л. Пристъпи елегантно към видението, отговорно за извънредното производство на тестостерон в тялото му, и попита с перфектно трениран глас:

— Може ли да приседна до вас?

— Разбира се — отвърна русокосата хубавица и запърха с дългите си мигли.

Младият мъж се ухили и идеално белите му зъби проблеснаха. Вече си представяше как това съвършено тяло тръпне нежно под милувките му. . и това наистина се случи след няколко часа в просторния му апартамент, чиито прозорци гледаха точно срещу Морската градина.

Никой не обърна внимание на мургавата женица, която продължаваше да гледа втренчено в накълцаното кървавочервено желе, и само шептеше с хрипкав глас:

— Убитата медуза носи проклятие! Убитата медуза носи проклятие!

Горгондзола беше истинско проклятие. Не само за мъжете — за всички около нея.

Тримата й братя изпитваха панически страх от нея и всеки път, когато строгият й учителски поглед се заковеше в лицата им, се разтреперваха и си глътваха граматиката (веднъж единият го направи наистина и после един час се дра и храчи хартиени късчета в тоалетната). Тя просто обожаваше да тормози хората с всевъзможни въпроси, засягащи тънкостите на немската граматика, и нищо не бе в състояние да я убеди, че след края на Втората световна война немският език е поотстъпил световната си хегемония пред английския.

Великият немски език! Езикът на Гьоте, Шилер, Хайне … и Хитлер.

Горгондзола беше истински Хитлер в пола. Е, нямаше мустаци и зализана настрани коса, но студената й красота само подчертаваше още повече нацистките и наклонности.

Чудовищна мъжемелачка, тя нанасяше опустошителни травми върху психиката на всеки индивид от мъжки пол, който се подлъгваше по измамната й крехка външност. Дори експертът-гларусист Христофор Филипов Любовчийски бе попаднал в лепкавите й мрежи, ала в крайна сметка успя да се измъкне от капана на неколкомесечната им връзка, дарила го с необратими душевни рани, продължително безсъние и седемнайсет основателни повода за безразборен секс, който да излекува травмите му.

Сега Горгондзола бе впримчила в паяжината си младия кабелен техник и таен поклонник на френската изящна словесност Петър Друсев, който не разполагаше нито с железните нерви на Христофор, нито с богатия му опит с нежния пол (каквото и да ви говорят феминистките, това помага).

Последната й мания бе да изтръгне манията на техника по сексуалния маниак Маркиз дьо Сад и тя преследваше реализирането на целта си с маниашка устременост.

Клетият Петър Друсев не знаеше, че това е само началото.

— Шефе, Лалю Ламарината съм!

— Казвай.

— Абе да земем да дигнем цените на фантастиките от

Кашоните, че нещо много ескалира търсенето напоследък!

— Ескалира, казваш …

— Ескалира, ескалира. Некви цървули с шлифери купуват като обезумели. Е преди малко обиколих сергиите — минах през Гешев, Лешев, Чешев, Щешев, Шешев, Фешев, Жешев, Дешев, Кешев …

— Разбрах те, карай нататък.

— Само при Бешев не е ескалирало търсенето, ама той нали на "Славейков" и може би зарад туй …

— И?

— Та викам да дигнем цените с по лев-два… Те тия извънземни маниаци ще се изръсят, къде ще ходят …

Пауза.

— Да не е имало някакъв филм за извънземни наскоро?

— Нъц, шефе. Специално проверих. В момента народът се избива да гледа седмия "Хари Потър", ама в него пукнат извънземен няма.

— Добре. Вдигни цената, но само с левче.

— Окей. Исках да те питам и още нещо …

— Казвай.

— Да пратя ли братоците да поразтършуват некои вили и мазета? Че изчерпахме количествата …

— Давай. Може и някои апартаменти из кварталите да претарашите. Виж там "Люлин", "Обеля","Овча купел" …

— Добре, шефе. Аре до скоро.

Ала отсрещната страна вече бе затворила.

— Кой идиот е дал двайсет лева за "Фондацията"? И то само за първия том? Ще му откъсна пипалата!!!

— Ама, другарю Нйарлатхотепов, тука има четири романа …

— Глупак! Тия романи можеш да ги намериш за по два кинта от кашоните!

— Но това е Азимов …

— Кво като е Азимов? Я чакай малко. . Ти да не би да си пазарувал от площад "Славейков", а?

Злощастният купувач се разтрепери от ужас.

— Ами… аз такова… всъщност …

— Запомнете ме добре! — прогърмя гласът на шефа.

— Ще купувате само от кашоните, и то ще се пазарите до последната стотинка! Бюджетът ни е ограничен! Целта ни е да изкупим колкото се може повече книги, а не да се правим на библиофили с тези лъскави издания. — Пипалата му разтвориха книгата и той я захвърли с отвращение. — То пък едни издания …

Виеше Литю Лайнера (прякорът му водеше началото си от презокеанския лайнер, чиито пасажери тормозеше с вокалните си напъни в началото на кариерата си), ала не му беше никак лесно, като се имаше предвид, че пееше без аутотюн[2], на живо и то пред Ристю Ре спивакса страшилището на подземния свят, пред когото трепереха дори митичните Щърбан Щангата и Пацо Парцуцата.

— Нещо не ме кефи, браточка — измляска недоволно Ристю Респивакса. — На върха на езика ми е, ама на! Пък и туй си е твоя работа, ти трябва да й опрайш кусура.

— Ами... да пробвам така тогава, а? — измънка неуверено Литю и запя с такъв патос, който би смутил и хора на Червената армия:

— Тцъ — поклати глава Респивакса. — Вие, момчета, кво шъ кажете?

— Ъъъ… — започна Буцата.

— Амиии… — почеса се по носа Цицината.

— Виждаш ли? — разпери ръце босът. — Пробвай друг вариант.

Този път явно притесненият певец реши да рапира, като подскачаше напред-назад, кълчеше разни стойки и бурно ръкомахаше:

— Не! — отсече Ристю Респивакса. Буцата и Цицината, които се бяха заклатили в такт, продължиха да движат огромните си телеса още няколко секунди, преди да спрат. — Много е грубо.

Ще изплашим смотаняците, а нали именно те са, ъъъ …

— Таргет-аудиторията? — подсказа плахо Литю. Беше запомнил тази дума от Гъгню Пиявков, предишния си мениджър, на когото принадлежеше основната заслуга за популярността му в момента, но преди няколко месеца Щърбан Щангата застреля по погрешка Гъгню в някакъв бар, защото го взел за крупието, при което изгубил двайсет хиляди долара. Оттогава кариерата на Литю вървеше постепенно надолу и единствената му надежда да я възкреси бе песен, рекламираща новия продукт на Ристю Респивакса.

— Да бе, взе ми го от устата — подхвърли небрежно босът. — Трябва да е нещо по-… разчупено и… зарибяващо.

Като тревата, дето я продаваме на децата по училищата.

Чувал ли си как говорят дилърите ми? Само като ги чуйш, и ти се приискна да свиеш един джойнт, да си надупчиш ръката и да почнеш да си редиш магистралки по бележника!

Певецът се замисли. Да, Респивакса беше прав. Трябваше да е нещо по-зарибяващо. Дали пък да опита с това:

— Това е! — изръкопляска босът. — Видя ли, че ме разбра? Знам си аз, че си умно момче! Имаш една седмица да я запишеш. Студиото е на твое разположение. Ако работата се закучи — свиркай.

И Ристю смигна многозначително към Буцата и Цицината, които още не можеха да излязат от вълшебния транс, в който ги бяха запратили неземните трели на Литю Лайнера.

— Но запомни едно — вдигна показалец големият шеф. — Ако до една седмица не си готов, шъ си прайм е респивакси!

Петър Друсев не издържаше. Връзката му с Горгондзола бе навлязла в деветия си месец, но в сравнение с нея деветият кръг на ада сигурно беше песен. То не беше Маркиз дьо Сад, то не беше Ап олин ер, то не беше "Пинк Флойд"… Трябваше да изчегърта толкова много неща от себе си, че накрая и той вече не бе сигурен, че в душата му изобщо е останало каквото и да било. Още по-малко пък нещо негово.

Почвата на душата му бе разровена, преобърната и изорана, семената на психическите травми бяха засети и покълнаха, протягайки гнусните си филизи към най-съкровените кътчета на съществото му, и в един прекрасен момент …

. . Петър Друсев откри, че е импотентен.

Да, импотентен.

С типичната си женска злоба Горгондзола подметна веднъж:

— Уж с кабели работиш, пък най-важният ти кабел за нищо не става …

Младият мъж я изгледа стръвно, но нищо не каза. В сърцето му обаче започваше да пълзи решение …

Не, той нямаше да се раздели с нея. Нито имаше нужната смелост да го стори, нито тя щеше да му позволи. Горгондзола бе като паяк, впиващ се в жертвата си — впръскваше отровата си, разлагаше вътрешностите й и после ги изсмукваше.

Всичко ставаше нейно и тя обсебваше другия. До последната клетчица.

Къде ли беше проклетият телефон?

Летящата чиния бе кацнала на полянката между гара "Искър" и завода за асансьори. Бе очукана, избеляла и излющена до такава степен, че местните прошляци и кл о шари я взимаха ту за вехт съветски локомотив, ту за гигантски асансьор — величествена отломка от времето на социализма (според това какво и колко бяха пили).

Пред съвременните космически кораби на другите извънземни цивилизации въпросната летяща чиния беше като ръждясала четиридесетгодишна "Волга" до лъскав "Майбах" шестица.

А ако някой не е виждал "Майбах", нека си представи осемдесеткилограмов немски дог до улична мастия тип "ходеща изтривалка"[3].

Интериорът на междузвездното возило не се различаваше особено от екстериора, като се изключи това, че вътре не духаше толкова и от време на време раздаваха топъл чай.

Е, в интерес на истината, вътре имаше няколко скамейки, подредени като в черква, а отпред се издигаше величествена някога катедра, проядена от космическите дървояди до такава степен, че беше цяло чудо как изобщо не се е разпаднала.

Чудо, наистина. Но чудеса се случват, както твърдят убедено политиците.

На скамейките седяха десетина извънземни пришълци и четяха задълбочено.

Фантастика.

Предимно научна.

За извънземни, нападащи Земята.

Ако това ви се вижда странно, изчакайте да прочетете следващото изречение.

Всички книги в залата за съвещания на летящата чиния бяха български. Не само на български автори (намираха се и такива), а на български език!

Демек преводни, сиреч минали през авторски права (поне част от тях), редактор (поне част от тях), коректор (две-три) и с оригинални картини на български художици на кориците (уви, само една).

"Защо?", ще смръщи вежди някой и ще бъде напълно прав да се надигне от мястото си и да зададе гордо въпроса си.

Отговорът на този въпрос е кратък и изчерпателен.

Извънземните бяха кацнали в България.

И единственият земен език, който научиха след унизителните седмици в аудиториите на ИЧС, беше българският.

Горките извънземни!

В началото на есента Христофор Филипов Любовчийски се завърна в София. Родителите му бяха оставили в наследство три магазина и шест апартамента във Варна, които той беше продал, след което инвестира средствата в недвижимо имущество в столицата, оставяйки само просторното жилище срещу Морската градина. Софийските имоти бяха дадени под наем (с изключение на луксозния апартамент до пазара в "Красно село") и му носеха достатъчно голям доход, който му позволяваше да снове непрекъснато между двата града и да прахосва времето си в любовни авантюри. Когато приятелите му го питаха няма ли да се ожени, той неизменно отвръщаше: "А, гларусистиката е призвание за цял живот." И беше прав за себе си. Най-малкото, можеше да си го позволи.

Жените също бяха доволни. Е, от време на време някоя от тях се опитваше да го върже, ала без особен успех. Все пак Х. Ф.Л. Не бе ерген за изпускане — сравнително млад, красив, атлетичен, че и богат… Палмата на първенството за най-голяма наглост обаче бе проявена от девойката Обсебрина Окованова, която му се обади месец след като се бяха разделили с изявлението, че е бременна.

От него, побърза да уточни момата след сконфузената пауза, надвиснала в разговора им.

— Е как така? — бе попитал Христофор.

— Ами така — бе вдигнало рамене момичето.

— Нали се пазехме?

— Да, ама …

— Какво ама?

— Знаеш как става.

— А сигурна ли си, че е от мен? — бе попитал лукаво Х.Ф.Л.

— Естествено — бе отвърнала обидено девойката, бързайки да добави: — Няма от кой друг да е.

— Какво да ти кажа… — бе присвил очи мъжът. — Мразя да ме лъжат. Особено когато лъжите им са скалъпени с бели конци.

Виж, елегантната, интелигентно поднесена лъжа е друго нещо. Тогава дори и да хвана отсрещния човек в измама, поне ми е приятно, че се е постарал като хората.

— Не разбирам накъде биеш… — бе измънкала Обсебрина.

— Аз съм стерилен, миличка — бе заявил Христофор, дарявайки я с демонична усмивка. — Така че най-добре побързай да намериш друг баща за детето си.

Щърбан Щангата седеше замислен на задната седалка на блиндирания си "Майбах", който бе получил преди броени дни от Германия за скромната сума от един милион евро.

Вместо да се радва на новата си придобивка обаче, той се терзаеше от мрачни мисли.

Гнусният дребосък Ристю Респивакса бе направил невероятен удар, и то точно под носа му.

Глупавото тесто "Стерон", зад което стоеше РР, се бе превърнало в страшен хит. При това се продаваше напълно легално.

Само мисълта за това бе достатъчна, за да накара Щърбан да побеснее и да изпозастреля две-три крупиета.

Разумът му повтаряше, че печалбата при легалния бизнес е много по-малка от тази в сенчестия, че има безброй глупости с ДДС, фактури и така нататък и че въпреки възможността да прецакаш данъчните с ДДС-то, далаверата пак е десетки пъти по-малка в сравнение с кинтите от дрогата например.

Работата не беше в парите. Щърбан Щангата бе богат човек, и то не само за стандарта на източноевропейски мафиот.

Той завиждаше.

Навремето Ристю Ресливакса бе едно уродливо джудже, което тръгна от Марианската падина на социалните низини в България, но чрез поредица от успешни рекетьорски ходове в началото на деветдесетте години успя да стигне там, където безброй други знайни и незнайни воини на организираната престъпност в България се провалиха с гръм и трясък (или бяха взривени в колите си, което си е почти същото).

Да… тогава го наричаха Ристю Рекета, припомни си със злобна усмивка Щърбан.

После РР направи страшния удар с прекарването на десет тира с респивакс през югославската граница по време на ембаргото и премина, образно казано, на следващото ниво на играта.

С други думи, на Олимп.

Там, където господстваха боговете Щърбан Щангата и Пацо Парцуцата.

Така до могъщите организации ЩИТ-1 (Щърбан Изполичаров Тупурдийски) и ПИС-2 (Пламен Искренов Серсемлийски) се възправи и трета — ХАП -1 (Христо Андрианов Паунов).

А сега и това тесто "Стерон".

Не можеше да продължава така. Просто трябваше да вземе нещата в свои ръце.

Щърбан се ухили зловещо и си затананика:

Когато куриерът си отиде, Петър Друсев огледа внушителния колет от всички страни, чудейки се дали не бе станала някаква грешка. Как можеше да продават тесто в такива разфасовки? Та пратката тежеше поне пет килограма! Сигурно щеше да му стигне за години напред!

Той взе най — близкия кухненски нож и разряза картонената опаковка. Изглеждаше досущ като обикновеното тесто, което се продава в магазините. Бакуумирана найлонова торбичка, където се мъдреше най-голямата буца тесто, която бе виждал през живота си. И за тази глупост се бе изръсил десет лева!

Е, и за по-големи глупости беше давал пари. Като онази морска звезда за Горгондзола, която свирепата й котка направи на пух и прах …

Младият мъж сряза найлоновата опаковка и пльосна тестото директно върху мушамата на кухненската маса. То издаде приглушен мляскащ звук и се разстла като октопод, наместващ се на морското дъно.

Странно… Никъде нямаше нито бележка с инструкции за употреба, нито обичайните рецепти.

Голяма работа. Ще се справи и без тях.

Без да си дава сметка какво точно прави, Петър Друсев зарови ръце в тестото и започна да го меси. Месеше ли, месеше. По едно време се сети, че няма да е зле да сложи нещо за набухване, отвори един от шкафовете и прибави брашно и малко мая. Да, така беше по-добре. Ръцете му продължиха неуморните си движения и тестото сякаш набъбна едва забележимо.

След десетина минути вече заемаше половината маса.

А след още десетина — цялата.

Петър месеше ли, месеше, и като че ли въобще не забелязваше, че под ръцете му постепенно започна да се оформя женски торс — рамене, гърди, корем и ханш. Сякаш хипнотизиран от монотонната повторяемост на движенията си, той месеше ли, месеше, докато …

Докато в един момент на кухненската маса пред него не се появи женска статуя, достойна за длетото на Микеланджело.

В този миг звънецът на входната врата наруши кристалното безмълвие с пронизителния си, непрекъснат вой.

Само един човек звънеше така.

Горгондзола!

— Е, другари, готови ли сте? — попита Йогсодот Нйарлатхотепов, известен още и като Поглъщащия звезди.

Зеленикавите слузести твари, изпапасядали по скамейките, замахаха утвърдително с пипалата си.

— Слушам ви — каза Йогсодот от проядената катедра.

— Тоя Азимов много зле бе!

— А Бредбъри да не е по-добре?

— Бредбъри, Азимов. . Уелс е пълна скука! Пет пъти заспивах на петдесет и седма страница!

— Ами Стивън Кинг? На маймуни ни е направил! На майму- ни!

— Ти остави го него, ама да видиш "Непознати" на Дийн Кунц! Осемстотин страници и чак накрая стана дума за некви като нас!

— От Хайнлайн ми се доповръща!

— Само да разбера кой ми пробута поемата "Неразделни" на Пенчо Славейков! Един извънземен няма в нея!

— Тука един Лъвкрафт изнамерих… То не се чете бе безкрайни изречения и никаква пряка реч. . Насилих се и по прехвърлих отгоре-отгоре "Пелтечещият в тъмното" …

Кво да ви кажа… Абсолютен наркоман и пияница, съчинявал си некви шуротии, ама поне имената ни е нацелил.

Залата внезапно се умълча.

Ама само имената ли? — Попита Йогсодот Нйарлатхотепов.

— Само имената.

— Я виж ти! Мен има ли ме?

— Ами мен?

— Пише ли нещо за мене?

— Я, колко любопитно! Може ли да му хвърля три очи?

— СТИГА!!! — прогърмя железният глас на Йогсодот Нйарлатхотепов. — Другари! Имаме важна работа! Не сме се събрали тук от суета — какво ви пука дали тъпите човеци са ви споменали имената, или не? Колкото повече драскачи има Сред тях, толкова по-голям шанс има да нацелят нещо вярно! Нали сте чували за маймуната на Шекспир?

Всички се умълчаха гузно.

— Не беше ли за магарето на Шекспир? — попита Ктхулю Рлйехов, млад и надъхан индивид с множество малки пипалца около устата си.

— Какво за магарето на Шекспир? — облещи се Йогсодот Нйарлатхотепов.

— В ИЧС ни говореха за един българин, радетел на езика и революционен деец… Раковски се казвал. Та той обяснявал как Шекспир бил българин, щото на турски "шек" значело магаре и следователно бил син на магаретаря Спиро …

— Мани го тоя Раковски — махна пренебрежително с пипало Поглъщащия звезди. — То ако му вярваш на него, българите всичко са измислили. Революция била българска дума и означавала "рева по улицата", Наполеон също бил българин — "оня на полето", санскритът бил старобългарски език —„сам скрит" …

— Ама, другарю Йогсодот… — прокашля се смутено Ктхулю Рлйехов. — Нали именно зарад туй решихме да кацнем в България. . Защото българите са най-великият народ, съществувал някога на тази планета? Кой, ако не ти, измисли лозунга: "Завладееш ли българите, значи си завладял целия свят!"???

Настъпи неловко мълчание. Предводителят бе автор и на други безсмъртни сентенции от рода на "С пипала и зъби — ще пратим хората за гъби!" и "Върховната раса ще пребъде!"

— Другари, трябва да ви призная нещо — замънка Йогосодот "Поглъщащия звезди" Нйарлатхотепов. — Всъщност кацнахме в България не толкова защото българите са най-яките пичове на света, а защото имахме повреда в двигателя и не исках да помрачавам агресорския ви ентусиазъм с разни грозни прози, при положение че мога да ви впримча в жестокия пръстен на поетичния боен патос. . -Той се замисли за Петдесет и седмия конгрес на МВР (Министерството на Върховната раса), където другарят Древнев бе направил потресаващи разкрития за митичната държава Великобългария. — Пък и откъде да знаем? Може тоя Раковски да е бил прав, в края на краищата …

— Иван Вазов го нарича "Мечтател безумен, образ невъзможен" — добави Шабла Ниггуратова.

— Това комплимент ли е? — свъси липсващите си вежди Ктхулю Рлйехов. — Повече ми звучи като прикрита обида.

— Казва ли ти някой, смееш ли да питаш — вдигна липсващите си рамене хубавичката Шабла и позеленя. Тя тайно си падаше по другаря Рлйехов, но още не бе събрала смелостта да му го каже.

— Както и да е — размаха делово пипалата си Йогсодот Нйарлатхотепов. — Това, което исках да ви кажа, беше, че ако затвориш една маймуна в една стая с една пишеща машина и я държиш така в продължение на не знам си колко години, тя ще натрака всичките пиеси на Шекспир барабар със сонетите

— Егати маймуната! — възкликна Ктхулю Рлйехов.

— Същото е и с драскачите на Земята — обясни водачът на извънземните. — Колкото повече тракат по клавиатурките си или скрибуцат с моливчетата си, толкова по-голяма вероятност има да налучкат истината за живота, вселената и всичко останало.

— Не съм съгласен — вдигна многозначително осемнайсетото си пипало един възрастен извънземен, известен като Величко Древнев[4].

— Уж научната фантастика на земните хора била писана от незнам какви си гении, уж била прогностична и евристична, а нито един цървул не можа да предскаже революционното развитие на компютърните технологии и комуникациите. Оня американски психар Стивън Кинг написа едно книжле на име "Клетка", където прокара някои суперяки идеи за джиесемите, ама го направи пост-фактум. А другите фантасти си мълчат като щипани моми и не смеят да ровичкат из темата.

В залата се разнесе одобрително мърморене.

— Гледай ги в "Стар Трек" с какви комуникатори ходят досущ тухли четворки — подметна Шабла Ниггуратова. — А уж "Ентърпрайз" бил супермодерен кораб на бъдещето, трала- ла!

— Абсолютно — закимаха колегите й. — Да, да, срамота!

— ДРУГАРИ!!! — изрева Йогсодот Нйарлатхотепов. Събрали сме се тук не за да коментираме развоя на земната фантастика, а за да търсим ноу-хау как да завладеем тази апетитна планетка! Исках от вас само да проучите как според земляните извънземните би трябвало да ги завземат, а вие ми се правите на литературоведи! Ако толкова ви се плямпа за фантастика, да отложим офанзивата си за следващия "Булгаков"[5], където да си начешем езиците и да се поступаме със старозагорския клуб! Три "Таласъмии" изчетох и нито дума за извънземни не видях! Вече видя ли български автор, ще му избождам очите и ще му откъсвам ръцете!

— Ми то щото конкурсът им е за разкази по българската митология, а там извънземни няма — изтъкна Ктхулю Рлйехов. — Поне описани по научен начин, де! — побърза да добави извинително.

— И тъй! — тропна със средния си крак Йогсодот Нйарлатхотепов.

Да пристъпим към обсъждането!

Искам всеки от вас да ми каже как в прочетените от него произведения извънземните решават да завладеят Земята! — За да направим като тях ли? — изчурулика Шабла Ниггуратова.

Поглъщащия звезди я изгледа кръвнишки.

— Точно обратното! — процеди през острите си зъбки той. — Земляните описват начините, по които им се иска да бъдат нападнати от извънземните. Всяка от тези книги завършва с победата на тъпите земни обитатели над пришълците, нали? Е, ние ще направим нещо, което го няма в нито една книга! Именно затова стратегията ни ще бъде успешна! И като се вземе предвид обстоятелството, че се снабдяваме с информация от кашоните с преоценени книги, ще го постигнем за жълти стотинки! Нашата кампания ще бъде най-евтината от всички досега!

— Какво правиш? — попита Горгондзола, оглеждайки се подозрително наоколо. — Защо ръцете ти са изцапани с брашно?

— Ами… — заекна Петър. — Меся.

— Месиш? — повдигна скептично вежди младата жена. Ти???

— Аз ами, кой друг… — изпуфтя младият кабелен техник.

— И какво месиш? — усмихна се лукаво приятелката му.

— Тесто — отвърна мъжът. — Какво значение има това?

— Питка ли ще правиш? Да не би да си прибегнал до някои стародавни ритуали, които да оправят проблема ти? — Нямам никакъв проблем! — сопна се Петър.

— О, така ли? Тогава защо ми повишаваш тон?

— Защото се държиш гадно — каза някогашният поклонник на Маркиз дьо Сад. — В подобна ситуация една жена трябва да помага всячески на партньора си, а не да задълбочава … неприятната ситуация.

— Това къде го прочете? В някой текст на "Пинк Флойд"?

— В "Сто и двайсетте дни на Содом"!

— Охо-о-о — потри доволно ръце Горгондзола. — Кой си мисли за маркизчето, а? Следва наказание! Ти ли ще си удариш шамарчето, или аз да го направя?

— Знаеш ли, мисля, че ще е най-добре да си ходиш прокашля се нервно Петър. — Предлагам ти известно време да не се виждаме.

С тези думи той отвори вратата и я избута в коридора.

Горгондзола беше толкова изненадана, че си глътна езика и не можеше да промълви каквото и да било. А сърцето на приятеля й удвои ударите си и беше цяло чудо, че не му погоди някой инфаркт на трийсетгодишна възраст.

Когато затвори вратата след Горгондзола, той превъртя ключа и се облегна на стената. Целият трепереше. Сега онова същество щеше да започне да звъни, да блъска и да крещи …

"Господи, какво направих?" — помисли си Петър. "Господи, защо не ме спря?''

В този миг вратата на кухнята се отвори и оттам се появи не Господ, а най-красивата брюнетка, която кабелджията бе виждал през живота си. Нито по телевизията, нито по списанията бе зървал подобна красавица.

На всичкото отгоре беше и чисто гола.

Тя пристъпи към него като ефирно видение и сложи ръце на раменете му, при което набъбналите връхчета на забележителните й гърди се докоснаха нежно до ризата му.

Младият мъж усети как чудовищна (за неговите стандарти, естествено) ерекция опъва предницата на панталоните му и единствената мисъл, която отекна в съзнанието му, бе един позабравен припев на омразните му "Айрън Мейдън" от 82-а година: "Секс, секс, секс, и бръмбара садист".

Или поне това си пееше бесният квартален металист Лалю Ламарината, докато го спукваше от бой, защото второкласникът Пешо не можеше да му изброи сто метъл групи.

Ех, сладко детство, спомени вълшебни!

— Тесто?!? — не можеше да повярва на ушите си Йогсодот Нйарлатхотепов.

— Да, тесто — кимна утвърдително Ктхулю Рлйехов.

— За първи път чувам такава глупост.

— Да, така е — сияеше от щастие другарят Рлйехов.

— И си сигурен, че в нито една земна книга не се говори за такова нещо? — намръщи се Йогсодот Нйарлатхотепов.

— Абсолютно — ухили се самодоволно младият пришълец.

— Че то такава идиотщина кой разумен човек ще напише? — обади се от последната скамейка Величко Древнев.

— То трябва да си психопат, за да се сетиш!

Не психопат, а психар!

Допълни Шабла Ниггуратова. — Браво на другаря Рлйехов! — И тя премрежи изкусително очи.

— И какво с това тесто? — недоумяваше Йогсодот Нйарлатхотепов.

— Как какво? — разтръска пипала Ктхулю Рлйехов. Пласираме го, пробутваме го на хората и те попадат в плен на илюзорните си сексуални въжделения. . От всички тези книги разбрах едно — човеците са ужасно податливи на нагона си, а мъжката половина от тях само се преструват на разумни създания, докато вътрешно робуват на тестостеро на …

— На кого? — подпита Величко Древнев, който недочуваше с лявата си ушна мембрана.

— На тестостерона — поясни младежът. — Това е мъжкият полов хормон, който е отговорен за всички изнасилвания, престъпления и велики открития на човечеството. Той е двигателят, който тласка въпросната половина към трупане на слава и богатства, защото само така може да бъде впечатлена женската половина.

— Искаш да кажеш, че половината човеци вършат всевъзможни мръсотии, за да може после да вършат още поголеми мръсотии с другата половина? — опули се Йогсодот Нйарлатхотепов.

— Точно така — кимна доволно Ктхулю Рлйехов.

— И всичко това заради този… тестострон?

— Тестостерон — уточни младежът с пипалцата около устата.

— И не са го отстранили от организмите си? — изчурулика изненадано Шабла Ниггуратова.

— Как ще го отстранят? — усмихна се Ктхулю. — Че нали именно той е в основата на прогреса им.

— Егати и прогреса! — изсумтя презрително Поглъщащия звезди, посочвайки през илюминатора към апокалиптичния пейзаж на гара "Искър" и асансьорния завод. — Това ако е прогрес, нашата летяща чиния си е направо галактическо чудо!

— Абсолютен галактически "Майбах" — кимна другарят Рлйехов.

— Галактически какво? — не разбра Величко Древнев.

— "Майбах" — додаде отегчено Ктхулю. — Един от автомобилите, символизиращи социален престиж сред земляните, особено пък българите. Местните туземци смятат, че притежаването на това возило повишава шансовете им за чифтосване с представителки на противоположния пол с петдесет процента. Ето защо, когато видят "Майбах" на улицата, те изгубват скромните си възможности за членоразделна реч и започват да издават звуци от рода на "Ааааа! Оооооо! Йеееее! Малиииии!" и прочие …

— Другарю Рлйехов, спестете ни, ако обичате, антропологичните си наблюдения — прекъсна го Нйарлатхотепов със строг глас. — В момента мислим как да Унищожим човечеството, а не как да консервираме знанията за него. Хората са просто тор, върху която ще избуи нашата нова цивилизация! Земята ще бъде вторият ни дом! Светлото бъдеще е пред нас!

Всички се умълчаха.

Осеяната с боклуци поляна между гара "Искър" и асансьорния завод обаче беше ставала свидетел и на поголеми безумия. Ето защо продължи да разлага бавно и търпеливо пластмасовите отпадъци, които щяха да запълват времето й през близките петстотин години.

— Поредните малоумници — измляска полянката и захапа деветата кофичка от кисело мляко за днес.

Христофор Филипов Любовчийски се прозина и разпери мускулестите си ръце, при което всяка от дланите му срещна непреодолимото препятствие на млада женска гръд. В същия миг нежните създания, полегнали от двете му страни, измъркаха изкусително и той отвори очи.

Октомврийското слънце обсипваше с позлата плътните завеси на спалнята му, гледаща към полите на Витоша, и сякаш му нашепваше обещания за един чудесен есенен ден.

Ох… дали?

Христофор се обърна надясно и погледът му сканира пищните бакъреночервени къдрици, разстлани върху възглавницата, чипото носле, плътните устни, изваяните рамене и налетия бюст, където си почиваше ръката му. Сетне се завъртя наляво и зърна сребристоруси кичури, ангелско личице и нежно като перце тяло, до чиито едва напъпили гърди се докосваше другата му ръка. Контекст, в който всеки хетеросексуален мъж в разцвета на силите си би искал да се събуди.

Как ли се казваха? Магдалена и Ирена?

Александра и Даниела?

А може би Силвия и Гергина?

Нямаше никаква представа.

Със сигурност не се казваха Младен и Гошо.

Незнайно защо в главата му изникна споменът за една шега, която беше измислил като студент в Университета.

Тъкмо бе седнал да учи за изпита по езикознание и в главата му се въртяха всевъзможни зли термини от рода на "консонант" "лабиален", "релевантен", "афазия","преградно-проходна", "двуустнена", "устненозъбна", "венечнозъбна", "преднонебна" и прочие. Та тогава бе съчинил краткото, но придобило изключителна популярност сред колегите му изречение:

"И като извади своя прегради о-проходен кон сонант, той я асимилира в междуметието. Евангелие на Христофор, глава 18, стих 7."

Ех, невинни години!

Тогава всяка жена беше цял свят, цяла галактика, цяла вселена… Всяка жена (добре де, не всяка, а тези, които ставаха) беше магия, хипноза, транс. Всяка евалка разрушаваше обичайния ход на времето, взривяваше причинно-следствените връзки между нещата и отваряше пролуки към измерения, които дори авторите на научна фантастика не бяха описвали в книгите си.

А сега?

Скука, досада, монотонност."Spleen", както би казал Бодлер. Всяка жена е интересна до момента, в който я асимилираш с преградио-проходния си консонант. След това всичко сякаш поема по жестоките релси на една чудовищна поредица от "deja-vu"-тa, като че ли си в някаква абсурдна гротеска, където трябва да преживяваш определено събитие отново и отново, докато смъртта или нещо друго не те извади от убийствения цикъл.

Жени… Най-нетрайната (и съмнително качествена) стока на света, която се опитват да ти пробутат на най-високата възможна цена.

Х.Ф.Л. Въздъхна тежко. Знаеше с болезнена яснота какво щеше да последва сега. И щеше да го направи. Въпреки че не изгаряше от плътско желание, все пак робуваше достатъчно на мъжката си гордост, за да остави снощните си приятелки без сутрешен оргазъм.

Имаше нужда от нещо различно, ново, разтърсващо и неизпитвано преди… Къде ли да го търси обаче?

После щеше да мисли за това. Сега имаше друга работа.

— Как сме, момичета? — попита Христофор и скоро спалнята му се изпълни с такива двугласи от сладостни стенания, че чак му се доповръща.

Тежък е кръстът на гларусиста!

— И как точно ще действа това тесто? — попита скептично Иогсодот Нйарлатхотепов.

— Ще служи за създаване на тестоботи — обясни гордо другарят Ктхулю Рлйехов.

— На кви боти? — недочу възрастният Величко Древнев.

— Тестоботи — повтори младият извънземен. — Това са нещо като роботи от тесто …

— Ох, Велики древни, какви глупости доживях да слушам! — изпъшка Величко Древнев. — То по-добре да чета оня Тигъркрафт! Там поне ще се успокоявам, че човек бръщолеви врели-некипели, а не представител на Върховната раса!

— Другарю Древнев, оставете другаря Р лйехов да се доизкаже! — намеси се възмутено Шабла Ниггуратова.

Ктхулю й хвърли изпълнен с благодарност поглед и продължи с обясненията:

— Когато човек започне да го меси, то постепенно ще придобие формата на сексуалния обект-мечта за конкретния индивид. Uцом метаморфозата приключи, пред ошашавения субект ще застане напълно анимиран женски екземпляр с неустоим сексапил. Той ще встъпи в сексуален контакт с човека …

— Колега, вие откъде знаете толкова много за секса? Попита Шабла Ниггуратова с леко дрезгав глас.

— Ами аз… такова… много чета и… освен това… докато бях студент. . -смути се Ктхулю и се изчерви чак до връхчетата на пипалцата си.

— Не разсейвайте другаря Р лйехов! — намеси се Йогсодот Нйарлатхотепов. — Продължавайте, колега.

— Значи така — изкашля се нервно младият пришълец. Тестоботът ще встъпи в сексуален контакт със землянина и посредством специалните химически вещества, които ще отдели организмът му при съвкуплението, буквално ще го "върже" за себе си и представителят на вида Homo sapiens няма да бъде в състояние да се отдели нито за миг от нашия "голем" …

От нашия какво?

Присви очи Йогсодот Нйарлатхотепов.

— Голем — повтори Ктхулю Рлйехов. — Някой прочете ли романа на Густав Майринк "Голем"?

Всички извънземни мигом се умълчаха и сведоха виновно глави.

— Срамота! — въздъхна другарят Рлйехов. — Та тази книга дори за едно левче може да се намери по кашоните …

— Добре де, какво е това "голем"? — попита едно люспесто създание, приличащо на двукрак гущер.

— Това е създание, което омесваш от глина, след което му заповядваш разни неща от сорта на "Измий чиниите", "Не пипай видеото!" или "Донеси ми ключовете от "Ауди"-то на комшията!" и то ги изпълнява …

— Тцъ-тцъ! — наклони замечтано глава Величко Древнев. Пък вие ми разправяте, че тия земляни били тъпи!

— Тъпи са, ами! — отговори му Ктхулю Рлйехов. Престанали са да правят големи още в края на деветнадесети век, защото са си харесали нови играчки като мобилните телефони и лаптопите с безжична интернет-връзка… Но да се върнем на въпроса. След съвкуплението с тестобота у землянина ще възникнат дълбоки и неизкореними желания за съвместен живот, създаване на потомство, споделяне на семейния бюджет, съвместно прекарване на времето и тем подобни глупости, за които всички обвързани човеци горчиво съжаляват един ден… Абе, с две думи, ще станат като дупе и гащи — завърши пришълецът с пипалцата около устата.

— Като какво? — облещи се насреща му Величко Древнев с всичките си двайсет и осем очи.

— Като дупе и гащи — поясни търпеливо другарят Рлйехов. — Това е български идиом от вулгарния езиков регистър, чието значение може да се преведе като "неразделни" …

— А, значи онази загубена поема на Пенчо Славейков, която копелето Азатхот ми пробута да чета под претекста, че била за извънземни, се е казвала "Дупе и гащи", но фашистката цензура е променила заглавието и на "Неразделни"!

Възкликна изненадано Дагон, люспестата твар с учудващо хуманоидна структура (имаше четири крайника, глава, опашка и нито едно пипало) и се провикна: — Мерси, другарю Азатхот!

— Моля, другарю Дагон! — отвърна му Азатхот с усмивка.

— Да ти се връща!

— И на теб!

— Да знаеш обаче, че и аз те прецаках! — подхвърли злобно Дагон. — Намери ли някакви извънземни във "Война и мир" на Толстой?

— Не, ама ми остават още сто двайсет и четири страници …

— Няма и да намериш, хи-хи! — изкиска се злорадо люспестият хуманоид.

— Ах ти, прасе такова! — ядоса се Азатхот. — Само да те гепна, люспичките ти ще цепна!

— ТИШИНА!!! — провикна се Йогсодот Нйарлатхотепов. Кой квото чел, чел! Както казват българите, битото си е бито, а прочетеното — прочетено! Да чуем експозето на другаря Рлйехов!

— То, от друга страна, сега по Земята навсякъде има мат'риал — измърмори намусено Азатхот и разтвори втората тухла от луксозното двутомно издание на "Война и мир".-А ако този Толстой наистина не е вкарал нито един извънземен в романа си, жална му майка! Ще го изровя от гроба му и такива неща ще му направя, че …

— МЛЪК!!! — изрева Иогсодот Нйарлатхотепов. — Слушаме ви, другарю Рлйехов!

— За какво приказвах? — примигна разсеяно пришълецът с пипалцата около устата.

— За дупетата и гащите — откликна любезно другарката Шабла Ниггуратова.

— А, да — вдигна едно от пипалцата си младият извънземен и продължи: — Когато между землянина и тестобота се установи трайна и стабилна емоционално-сексуална връзка, тестаботът ще примами човека в склада на фирма "Юниън Бред Кампъни & Ко" …

— Каква е тая фирма? — попита Дагон, когото една енциклопедия на демоните, вещиците и нечистите сили бе класифицирала като "пекаря на Преизподнята". -Не съм я срещал в нашия регистър, нито съм я чувал …

— Това е фирмата на покойния Бичо Бюрека, понастоящем собственост на Ристю Ресливакса — отвърна му Ктхулю Рлйехов.

— И защо точно там? Свъси високото си чело Йогсодот Нйарлатхотепов.

— Защото там са складирани сто тона от тесто "Стерон" усмихна се младият извънземен.

— Е, и? — повдигна несъществуващите си вежди водачът на пришълците.

— Това е най-гениалната част от плана ми — усмихна се самодоволно Ктхулю Рлйехов. — Значи тестоботите примамват човеците в склада и се гмуркат в пакетите с тесто.

Човеците — след тях! Те ще изпълнят ролята на своеобразни детонатори, които ще активират стоте тона тесто и в него ще стартират неумолими и сложни процеси, които в краина сметка ще доведат до сливане на всички отделни пакетчета в една гигантска желеподобна субстанция. Постепенно тя ще придобие конкретна форма и ще тръгне да броди из България, сеейки хаос и разруха!

— Като я гледам тая България, май някой вече ни е изпреварил със сеенето на хаос и разруха — измърмори Величко Древнев.

— Не прекъсвайте колегата! — тропна с крак Йогсодот Нйарлатхотепов. — Каква форма ще придобие въпросната … желеподобна субстанция, другарю Рлйехов?

— Ще има огромни ципести криле, четири крайника с ужасяващи нокти, множество пипала около устата си и дълга опашка. В общи линии, ще изглежда като мен, само че в стократно по-голям мащаб — добави скромно Ктхулю Рлйехов. — Позволих си тази волност, защото все пак аз стоя зад проекта "Тесто-Стерон" …

— Я го вижте колегата Рлйехов… — подметна злобно другарят Азатхот. — То ако всеки започне да се води от самолюбието си, не Земята, ами и "Дружба-1" няма да успеем да завземем …

— Според мен планът на другаря Рлйехов е изключително изобретателен, оригинален и многопластов изрече срамежливо другарката Шабла Ниггуратова. — Само едно не разбрах — тези тестоботи само на мъжката половина от човечеството ли ще действат, или и на женската?

На мъжката вдигна рамене младият извънземен.

— Не разполагах с толкова време, за да разработя проекта "Естроген", но мисля, че няма да имаме нужда от него. Проект "Тесто-Стерон" просто кърти мивки и троши сифони, както обичат да се изразяват земляните …

— И аз имам един въпрос — прокашля се Величко Древнев. Какво става, ако… как да го кажа, въпросният землянин, който си вземе тесто "Стерон", е с хомосексуални наклонности? Каква форма ще придобие тестоботът? На жена или на мъж?

— Хъммм… — замисли се Ктхулю Рлйехов. — Не бях помислил за това… От друга страна, съм автоматизирал процеса, така че съм абсолютно сигурен, че каквото и да се случи, резултатът ще е само в наша полза!

— Е, колеги, имате ли други въпроси? — избоботи Йогсодот Нйарлатхотепов.

Насядалите по скамейките извънземни сведоха стеснително глави.

— Добре тогава — прокашля се водачът им. — Предлагам да гласуваме. Който е "за" проект "Тесто-Стерон", нека вдигне крайник!

Всички без другаря Азатхот размахаха пипала и ръце.

— Значи решено! — усмихна се доволно Йогсодот Нйарлатхотепов. — Проект "Тесто-Стерон" се приема с единодушно съгласие! Поздравления, другарю Рлйехов! Поздравления, другари! Нали знаете — завладееш ли българите …

— … все едно си завладял целия свят! — довършиха в един глас присъстващите.

— Точно така, другари! — възкликна разпалено предводителят.

— Върховната раса ще пребъде! С пипала и зъби ще пратим хората за гъби! Предвкусвам епичен развой на събитията!

Само дето в развоя на събитията нямаше нищо епично.

Тестоботът, който се съвкупи с Петър Друсев, наистина го обвърза с непреодолимата зависимост на емоционалносексуалните окови и хукна гол-голеничък към склада на фирма "Юниън Бред Кампъни & Ко", който се намираше в горичката между "Овча купел" 1 и "Овча купел" 2. Младият кабелждия го последва и също запраши гол след него по софийските улици, вследствие на което много млади жени получиха неизлечими травми и се превърнаха в доживотни лезбийки.

Докато разхождаше котката си в градинката пред блока (не се учудвайте — това бе изключително свиреп звяр, който бе изпонахапал до кръв всички малки деца в квартала и от санитарно-ветеринарната инспекция постановиха да бъде разхождан с намордник за питбул и желязна верига, обхващаща основата на тестисите му), Горгондзола мярна тичащите фигури на тестобота и своя любим и буквално застина като гръцка статуя. Тя захвърли веригата на котарака и хукна след голия задник на кабелджията, в резултат на което мяукащата напаст изподраска жестоко каросериите на три "Мерцедес" — а, осем "БМВ" — та, шест "Ауди" — та, четиринайсет "Лади" и седемнайсет "Жигули", преди собственикът на седемнайсетата "Жигула" (металик) да скочи от терасата на тринайсетия етаж, доведен до умопомрачение както от гледката на окепазеното си возило, така и от отвратителния звук на стържещи върху метал нокти. В крайна сметка той се сгромоляса точно върху котката и двамата загинаха, преплели крайници в невъобразима предсмъртна прегръдка.

Мир на праха им!

Щърбан Щангата избра точно тази вечер, за да навести склада на своя съперник Ристю Респивакса. Понеже реши да не вдига излишни патърдии, той пристигна без обичайния си кордон от пет "Майбах" — а с поредни номера — вместо това избра джипчето си (както го наричаше)"Порше Кай ен", придружен само от Лалю Ламарината в качеството му на шофьор. Самозабравилият се от успехите си през последните години Щърбан се мислеше за неуязвим и искаше да покаже на Ристю Респивакса, че не го е страх от нищо.

Той потупа самодоволно джобовете си. В десния имаше "Берета" модел 92 SB-F, а в левия — ръчна граната.

Щърбан обичаше да ходи въоръжен. Навремето, когато тепърва прохождаше в занаята, не се разделяше никога с автомобилната щанга, откъдето дойде и прякорът му. Сега обаче можеше да си позволи далеч по-професионални и ефективни оръжия. Въпросната "Берета" бе един от найдобрите пистолети, конструирани някога от злия гений на човечеството, и неслучайно бе избрана за щатно оръжие във въоръжените сили на САЩ.

Устните му се изкривиха в самодоволна усмивка.

Просперитетът се грижеше добре за него и той се грижеше добре за просперитета си.

Както по-интелигентните сред многоуважаемите читатели вече са се досетили, експертът по гларусистика Христофор Филипов Любовчийски също си поръча от широко рекламираното тесто "Стерон", само че, за негова огромна изненада, омесеното се превърна в …

Мъж!

Чисто гол мъж — е, да, атлетичен, с внушителни бицепси и още по-внушителен фалос, — ама мъж!

Той пристъпи към зяпналия от изумление Х.Ф.Л. И постави ръце на раменете му, а върхът на еректиралия му член докосна корема на ужасения експерт по гларусистика.

Х. Ф.Л. Не издържа, обърна се и изскочи от луксозния си апартамент, по-бърз и от човека, прелетял с шеметна бързина тринаисет панелни етажа, за да размаже омразната котка, деряща наскоро положения върху любимата му "Жигула" металик.

Ако извънземните бяха видели това, щяха да узнаят сравнително своевременно, че проект "Тесто-Стерон" не се развива съвсем по план. Все пак се предвиждаше земляните да гонят тестоботите, а не обратното. Да не говорим за появата на тестобот от мъжки пол при напълно нормален хетеросексуален индивид. Още по-малко пък — за спонтанна любов от пръв поглед, разцъфнала в крехката нежна душа на мъжкия тестобот. Очевидно не бяха отчели един незабележим, но жизненоважен фактор.

Експертът по гларусистика Христофор Филипов Любовчийски беше толкова неустоим, че бе невъзможно да не се влюбиш в него.

Ктхулю Рлйехов имаше да учи още много за хората.

— Любов моя! Почакай! Спри се! — крещеше задъхано Петър Друсев, докато босите му стъпала шляпаха по студения паваж на софийските улици. — Върни се! Къде побягна? Защо ме изоставяш? Искам да се оженя за теб!

Ала голата красавица продължаваше да тича, поддържайки равномерно темпо, така че хем да не позволи на Петър Друсев да я настигне, хем да не увеличи прекалено дистанцията между тях.

— Тез младежи съвсем полудяха — въздъхна една старица, която разхождаше болонката си пред блока. — А едно време не беше тъй. Таз пуста демокрация направи 'ората на маймуни!

— Супер! Шъ ти дам пет щуки отгоре за добре свършената работа — потри самодоволно длани Ристю Респивакса. От сериала "Бригадата" бе научил руската дума "штука", която означаваше "хилядарка", и това го накара да забрави за българския "бон" и английския "кий".

— Мерси, шефе — ухили се мазно Литю Лайнера (освен изпълнител на рекламната песен за "Тесто Стерон", той изпълняваше ролята и на изпълнителен директор по продажбите на продукта) и се поклони до земята.

Двамата стояха в огромното хале, издигнато с подръчни материали в центъра на горичката между "Овча купел" 1 и 2. Е, за издигането му трябваше да изсекат осемстотиндеветстотин борчета, но тъкмо щяха да ги пробутат за наближаващите коледни празници.

В този миг ламаринената врата на халето се продъни с гръм и трясък и вътре нахлу огромен блиндиран джип "Порше Кайен", чиито мощни фарове заслепиха Ристю, Литю, Буцата и Цицината. Задната врата се отвори и оттам изскочи едно върлинесто, кльощаво човече, което беше носило прякора Глиста в периода между осми и дванайсети клас.

— Как сме, Ристьо? — попита Щърбан Щангата и на устните му разцъфна ослепителна (е, не колкото фаровете, ама почти колкото тях) усмивка.

— О, Щърбане… — поздрави го с престорено радушен тон Респивакса, — какво те води насам?

— Чувам, че много ти върви напоследък, и си викам абе я да взема да те поздравя лично …

— Че като си искал да ме поздравиш, що не ми се обади, ами идваш директно в склада? — попита РР.-Отде знаеш, че шъ ме намериш тука?

— Знам бе аз, Ристьо, всичко знам — ухили се нагло страшилището на подземния свят. — Глей какъв си сега. Нещо мнителен ми се виждаш …

— Щърбане, много добре знаеш, че ако не сме мнителни, шъ изхвръкнем от бизнеса като тапи. А аз не искам да съм тапа, разбираш ли …

Респивакса изведнъж се усети какво бе казал, но вече нямаше връщане назад. Щърбан обаче не се възползва от възможността да унижи събеседника си — все пак беше дошъл по работа, а не да дразни излишно съперника си.

— Искам да знаеш, Ристьо, че аз много се радвам на успехите ти — каза Щангата. — Да продължаваш все така да трупаш пачки! Обаче има едно нещо и ти много добре го знаеш …

— Какво? — смръщи вежди Респивакса. Не му харесваше насоката на разговора, но нямаше какво да направи. Щърбан Щангата беше фактор, с който все още нямаше силата да се пребори.

— Всеки печеливш бизнес на територията на София се отчита при мен — съобщи върлинестият мъж с възможно най-мазния си глас. — За да го покровителствам, демек …

Защото всичко се случва. Утре може склада да ти запалят, тестото да ти откраднат, на банички и мекици да го направят, в някой работнически стол да го изплюскат. . А като те покровителствам аз, никой няма да посмее и копче да ти каже. Щото ако посмее, знаеш какво следва, нали?

Пълното лице на Респивакса пламна от възмущение.

— Дошъл си да ме рекетират значи? — кресна невярващо той. — Мене, дето навремето ми викаха Ристю Рекета?

— Спокойно, браточка — усмихна се събеседникът му. — Не е толкова страшно, колкото ти се струва. Даваш ми едни мизерни петдесет процента от печалбата и си спиш като къпан. Никой няма и с пръст да докосне скъпоценното ти тесто!

— Ама ти чуваш ли се какво говориш! — горещеше се Респивакса. — Как така шъ ме рекетират мене??? Ристю Рекета шъ рекетират???

— Чуй гласа на разума, Ристьо — продължаваше да нарежда със спокоен глас Щърбан. — Виж каква изгодна оферта ти предлагам. Тия мизерни петдесет процентчета ще ми ги даваш считано от днешна дата. . Каквото си заработил досега, на воля ще си го харчиш, пък ако …

— Чуй какво ще ти кажа, Щърбане! — прекъсна го пълничкият дребосък. — Не се е родил още този, дето шъ рекетира Ристю Рекета! Нито пък Ристю Респивакса! Затуй пъхай се в грозния си джип и си върви по живо, по здраво, да не праим тука сега селски изпълнения …

Щангата позеленя и сви юмруци.

— Не ми нареждай кво да правя, тапо такава — процеди през зъби той. — Не си играй с огъня, щото ще изгориш като клечка!

Лицето на Респивакса изостави аления си оттенък и се насочи към моравите тонове.

— Как ме нарече? Тапа ли? А ти кво си бе, хърбо? Аре да не ти напомням на кого са викали Глиста в гимназията …

— Любов моя! Почакай! Спри се! — крещеше задъхано голият мъжки тестобот, докато босите му стъпала шляпаха по студения паваж на софийските улици. — Върни се! Къде побягна? Защо ме изоставяш?

Ала експертът по гларусистика Христофор Филипов Любовчийски продължаваше да тича, благославяйки мислено всички онези часове на изтощителни тренировки във фитнес залата, благодарение на които все още не бе попаднал в любвеобилните обятия на онова голо същество, което се бе прехласнало по него. Той внезапно си даде сметка, че попълзновенията на Горгондзола върху свободолюбивата му натура изобщо не могат да се сравняват с лудия блясък, горящ в очите на непознатия. . Освен това някогашната му приятелка за нищо на света не би хукнала да го преследва гола-голеничка по улиците, а дори и да бе тръгнала, Х.Ф.Л.

Щеше да я остави да му диша праха още на първите триста метра. Ала, както казва Адам Мицкевич в "Пан Тадеуш", човек оценява истински нещата едва тогава, когато ги изгуби.

Христофор Филипов Любовчийски стисна зъби и ускори темпото. До склада на онези изроди от "Юниън Бред Кампъни & Ко" оставаха само няколко километра. Експертът по гларусистика не знаеше какво точно ще намери там, но нещо дълбоко вътре в него му нашепваше, че тази вечер ще бъде съдбоносна за него.

— Любов моя! Почакай! Спри се! — не спираше да крещи голото същество зад него. — Къде побягна? Защо ме изоставяш? Искам да се омъжа за теб!

Това вече беше нетърпимо. Х.Ф.Л. Въздъхна отчаяно и запраши още по-бързо към горичката между "Овча купел" 1 и 2.

— Сензорите ни показват, че обектите се движат към склада на "Юниън Бред Кампъни & Ко" — доложи гордо Ктхулю Рлйехов.

Браво, другарю!

Изчурулика влюбено Шабла Ниггуратова. — Вие сте еталон за Върховната раса! За вас ще се пеят песни, ще се рецитират стихотворения и ще се пишат разкази, повести и романи! Виждам даже заглавията им — "Примерът на Ктхулю","Геният на Ктхулю","Зовът на Ктхулю"…

После ще се поздравяваме, другарко Ниггуратова — прекъсна я Азатхот. — Да стигне планът ни докрай, пък тогаз …

— Колко обекта се движат към склада? — поинтересува се Величко Древнев.

— Ей сега ще проверя — отвърна другарят Рлйехов и заблъска по клавишите на корабния компютър. — Така …един… добре… два… добре… А! Стига бе! Абсурд! Не може да бъде!

— Какво има, другарю Рлйехов? — полюбопитства Йогсодот Нйарлатхотепов. — Някакъв проблем с апаратурата ли?

— Не е възможно да е проблем с апаратурата — обади се Дагон с компетентна надменност. — Днес проверих всички уреди и мога да заявя, че не са били в такава изправност от полета ни до Йюггот миналата година. Когато си правихме онзи пикник между подгизналите мегалитни конструкции …

Нали помните? Тогава Азатхот се подхлъзна и цамбурна в една отходна шахта и трябваше два часа да го вадим оттам, а през това време другарят Древнев изпил всичкия антиф …

— Всички се сетихме за какво става дума, благодаря ти много — сопна се Величко Древнев и се обърна към Ктхулю. — Та какво щяхте да ни казвате, другарю Рлйехов?

— Не може да бъде! — клатеше невярващо глава Ктхулю Рлйехов. — Само два обекта се движат към склада! — Е, как така само два? — облещи се Йогсодот Нйарлатхотепов.

— Ами… така — вдигна рамене младият пришълец.

— Ама нали досега са продадени над петдесет хиляди разфасовки?!?

— Ммм… да — пак вдигна рамене смутеният извънземен.

— Какво тогава се случва с останалите четиридесет и девет хиляди, деветстотин деветдесет и осем тестобота? — прогърмя басово гласът на предводителя.

— Ами… не знам — Ктхулю Рлйехов вече бе развил тик от вдигането на раменете си, обаче още не си даваше сметка за това. Добре че имаше крилца, под които да го скрива.

— Другарю Рлйехов, искам обяснение! — тропна по катедрата Иогсодот Нйарлатхотепов. — Вие отговаряте за проект "Тесто Стерон" и вие ще ми дадете подробен отчет за случилото се!

— Казвах ви аз, че тоя план не струва, ама кой да ме слуша — измърмори Азатхот. — Къде ли тръгнах и аз с вас, щом с едни българи не можете да се оправите…

— Млъквай! — кресна му Дагон. — Кой те вадеше два часа от онази помийна яма? Ситуацията е достатъчно напрегната, за да я нажежаваш допълнително с мрънканиците си!

— Тези два тестобота достатъчни ли са за активирането на гигантската желеподобна субстанция? — попита Шабла Ниггуратова с плах гласец.

— Теоретично… да — почеса се по темето Ктхулю Рлйехов. — Скоро сами ще разберем.

— Тапа!

— Глист!

— Копче!

— Бастун!

— Буца!

— А, Буцата няма нищо общо с това! — изпъна показалец Ристю Респивакса. — Не го намесвай, ако обичаш!

— Добре де! — вдигна рамене Щърбан Щангата. — Цирей!

— Червей!

— Колба!

— Епруветка!

— Гъба!

— Маркуч!

— Сюнгер!

— Май взе да се повтаряш! — подхвърли злорадо Ристю Ресливакса и кресна победоносно: — Макарон!

Това вече беше непоносимо. Кръвното налягане на Щърбан Щангата се вдигна до главозамайващи висини, той се олюля и пред очите му се спусна кървавочервена мъгла.

Страшилището на подземния свят посегна към джобовете си, за да извади "Берета" — та, ала лявата му ръка изпревари дясната и в крайна сметка измъкна ръчната граната.

— Макарон! — повтори в същия миг Ристю Ресливакса и веднага съжали, задето не си бе замълчал.

Щърбан се втренчи недоумяващо в ръката си, а Литю Лайнера, Буцата и Цицината се опулиха и изведнъж излязоха от приятния унес, в който бяха изпаднали от размяната на обидните мантри.

Времето сякаш бе спряло.

Изведнъж край четиримата мъже профуча тичаща жена — гола-голеничка и изумително красива при това, — която се хвърли сред найлоновите торбички с тесто "Стерон" с бързината и грацията на европейска шампионка по плуване.

— Какво става, по дя… — измърмори Щърбан и в същата секунда …

В същата секунда покрай Щърбан Uцангата прелетя и някакъв дългокос мъж (за радост на всички присъстващи облечен), който грабна гранатата от ръцете му и също се хвърли към внушителната купчина от найлонови торбички с тесто "Стерон". Неговият пл опж далеч не беше тъй грациозен като скока на голата красавица преди него, но пък бе не помалко ефективен, защото и той се скри сред стълпотворението от петкилограмови разфасонки тесто "Стерон". Четиримата мъже гледаха смаяно и продължаваха да стоят като истукани насред Великденския остров.

Ненадейно покрай тях профуча и трети засилен индивид — този път чисто гол мъж, — който плопжира елегантно и също се скри сред накамарените найлонови опаковки.

— Какво си въобразяват тия? — попита възмутено тантурестият мафиот. — Тестото ми не е нито басейн, нито терен за разни шведски тройки!

Щърбан обаче бе видял нещо, което Ристю Респивакса, Литю Лайнера, Буцата и Цицината очевидно бяха пропуснали, защото устните му започнаха да мълвят изплашено:

— Двайсет и едно… двайсет и две… двайсет и три… Ще гръмне!!!

И наистина гръмна.

Експлозията не беше оглушителна, защото накачулените една върху друга торбички с тесто все пак действаха притъпяващо на звука, ала въпреки това бе достатъчно впечатляваща. Навсякъде се разлетяха топки от тесто, а паянтовият покрив на импровизирания склад в горичката между "Овча купел" 1 и 2 прелетя около двадесетина метра във въздуха, преди да реши да се приземи сред купищата други отпадъци, осеяли този невероятен оазис в покрайнините на София.

Щърбан Щангата, Ристю Респивакса, Литю Лайнера, Буцата и Цицината се надигнаха от земята, където ги бе запратила ударната вълна. Всичките бяха оплескани с тесто от главата до петите. Пръв се разсмя Щърбан, последва го Ристю, а накрая (когато се увериха, че шефовете са наистина в добро настроение) към смеха им се присъединиха Литю Лайнера, Буцата и Цицината.

В този момент предната врата на джипа "Порше-Кайен" се отвори и оттам изскочи пребледнелият като платно Лалю Ламарината. Той добре познаваше привичките на Щърбан и нарочно бе останал в колата, където дремуцаше под звуците на последната боза на "Айрън Мейдън", помпозно озаглавена "Въпрос на живот и смърт". Щом видя обаче, че босът му е добре, започна да се смее и той. Смехът му бе толкова гръмогласен, че останалите се обърнаха към него и го изгледаха кръвнишки — все пак Лалю бе единственият, който не бе изцапан от тестяната бомба поради простичкия факт, че се бе намирал в купето на джипа по време на експлозията.

— Какво си се разкискал бе? — процеди през зъби Щърбан Щангата. — Знаеш ли, че като се хилиш, мязаш на ряпа? Много смешно, а?

Добави закръгленият дребосък. — Искаш ли да ти напрая един респивакс, за да стане още по-забавно, а?

Литю Лайнера, Буцата и Цицината се задоволиха само със свирепи погледи и заплашително потриване на ръце.

Лалю Ламарината тъкмо се чудеше какво да каже в своя защита, когато в склада на фирма "Юниън Бред Кампъни & Ко" нахълта втори гол-голеничък индивид с хърбаво телосложение и дезориентиран поглед. Щом видя шестимата мъже (петима от които бяха омазани със странна лепкава субстанция), той сякаш внезапно дойде на себе си. Преди да смогне да се обърне обаче, шестимата избухнаха в още по-гръмогласен смях (Лалю Ламарината отново се смееше наи-силно от всички, защото реакцията му от комичната гледка се смесваше с облекчението, че се е отървал на косъм от това да бъде линчуван от петима закоравели престъпници, оплескани с тесто).

— Абе аз тоя май го познавам бе! — плесна се по челото Лалю Ламарината. — О, Пешо, как си бе, цървул? Я ми изброй бързо сто яки банди, хо-хо-хо!

На Петър Друсев му идеше да потъне в земята от срам. Той обърна голия си задник към превиващите се от смях мъже и хукна обратно навън, за да се сблъска с …

… Горгондзола!

— Какво правиш тук? — учуди се кабелният техник.

— Мисля, че аз съм в по-добра позиция да задавам въпроси — отвърна брюнетката. — Като например "Ти какво правиш тук?" или "Защо се размотаваш гол по софийските улици през ноември?". .

— Ами… аз… такова… — заломоти Петър, след което махна с ръка. — Дълго е за обяснение.

— Смяташ ли изобщо да ми обясниш? — попита Горгондзола.

— Внимавай! — посочи го с пръст тя (друг навик от учителската й професия). -От този отговор зависят много неща.

— Ами… — замисли се мъжът. — Май… ще ти обясня въздъхна той.

— "Май" или "със сигурност"? — конкретизира младата жена и повдигна въпросително вежда.

— Със сигурност — въздъхна за втори път Петър, докато се проклинаше отвътре за слабостта си. — Хайде да си ходим.

— Да си ходим? — не можеше да повярва на ушите си Горгондзола. — Какво означава това — у вас или у нас?

— Където кажеш — вдигна рамене мъжът. — Само да е някъде на топло.

— Окей — усмихна се младата жена, свали палтото си и наметна голия си приятел с него. — Знаеш ли, беше много готин, докато тичаше гол из града …

Петър въздъхна тежко. Такава беше Горгондзола.

Да, такава беше Горгондзола …

Само един мъж бе успял да се изтръгне от желязната й прегръдка, ала той вече не бе между живите.

Клетият Х.Ф.Л….

Без него гларусистиката определено щеше да западне, но пък дневниците, които бе оставил след себе си, със сигурност щяха да запалят творческия ентусиазъм в сърцата на множество негови последователи, които да издигнат гларусизма до нови висини. И може би в един момент светът ще започне да говори не за гларуси стика, а за гларусология… И тази научна дисциплина ще влезе във всички престижни университети по света и у нас. Или поне във ВУЗ-овете на Варна и Бургас.

Простете за неволната рима.

— Чакам обясненията ви, другарю Рлйехов! — отекна в залата гласът на Иогсодот Нйарлатхотепов.

— Готов съм — прочисти гърлото си Ктхулю. — Ако не беше намесата на този Х. Ф.Л. И поредицата флуктуации, възникнали от нея, проект "Тесто-Стерон" щеше да се развие в положителна за нас насока.

— Какво искате да кажете? — свъси несъществуващите си вежди предводителят на извънземните.

— Искам да кажа, че дори две човешки същества, интегрирали се по свое собствено желание с желеподобната субстанция, в която щеше да се превърне купчината от найлонови разфасовки с тесто "Стерон", щяха да бъдат напълно достатъчни, за да активират трансформационните процеси и Великият Ктхулю да закрачи с бодра стъпка из България, сеейки хаос и разруха …

— Кой да закрачи с бодра стъпка? — недочу Величко Древнев.

— Великият Ктхулю — уточни смутено другарят Рлйехов.

Позволих си да нарека така гигантското създание, което щеше да възникне от активирането на желеподобната субстанция,

защото нали в крайна сметка аз го измислих …

— Добре, това не е толкова важно — махна с пипало Йогсодот Нйарлатхотепов. — Значи сме били на крачка от успеха… Тю, да му се не види! И този Х.Ф.Л. Така да ни прецака! Гадни човеци, да им се пенадяваш …

Ще продължим ли работата по проект "ТестоСтерон"? — попита с трепет в гласа си Ктхулю Рлйехов.

— Останало ли е нещо от субстанцията в склада на "Юниън Бред Кампъпи & Ко"? — попита Дагон.

— Не — поклати глава Ктхулю. — Експлозията унищожи цялото налично количество.

— Хъммм — замисли се Йогсодот Нйарлатхотепов. — Като се вземат предвид възникналите непредвидени усложнения, започвам да се чудя дали не трябва да предприемем по задълбочено проучване, преди изобщо да пристъпим към подобна стъпка… Другари, как смятате? Да дадем ли втори шанс на проект "Тесто-Стерон"?

Само Ктхулю Рлйехов и Шабла Ниггуратова вдигнаха крайници.

— Съжалявам, другарю Рлйехов — въздъхна Поглъщащия звезди. — Мнозинството си каза тежката дума. Все пак сме демократично общество и трябва да се съобразяваме с решенията на болшинството.

— Добре де… — запъна се Ктхулю Рлйехов. — Ами проект "Естроген"? Не може ли да започнем някакви изследвания в тази насока… Все пак нито Земята, нито българите ще ни чакат да се натуткаме …

— А, тук не сте прав-намеси се Величко Древнев. — Българите ще чакат. Те толкова време са чакали да ги завладяват какви ли не оръфляци, че нас ли няма да ни изчакат? Ще ни изчакат и даже с песни ще ни посрещнат!

— Нали уж българите били цветът на човечеството? — попита Азатхот. — Или лозунгът "Завладееш ли българите — значи си завладял целия свят!" е само сбор от празни думи?

— Естествено, че са цветът на човечеството — натякна Йогсодот Нйарлатхотепов. — Те са солта на Земята, така да се каже. Завладеем ли ги тях, все едно сме завладели цялата Земя!

— С пипала и зъби — ще пратим хората за гъби, нали така? — засмя се Дагон.

Всички заразмахваха възторжено пипалата си.

— Аз обаче не разбрах нещо — замисли се Азатхот. — Защо от петдесет хиляди продадени опаковки с тесто "Стерон" се получиха само два тестобота? Какво се е случило с останалите?

Всички погледи се вторачиха в Ктхулю Рлйехов.

— Как ще отговорите на това, другарю? — повдигна липсващите си вежди Поглъщащия звезди. — Въпросът на колегата има резон.

— Значи искате да узнаете истината? — повиши глас Ктхулю Рлйехов и огледа всички присъстващи. — Сигурни ли сте, че искате да ви я кажа?

Извънземните се спогледаха, но сетне вдигнаха…..краиници.

— Добре тогава — въздъхна тежко младият пришълец. — Нито една от другите петдесет хиляди и няколко си там разфасовки не е била използвана по предназначение.

Всички ахнаха.

Обяснете, ако обичате настоя Йогсодот Нйарлатхотепов.

Цялата зала сякаш се превърна в слух.

— Знаете много добре, че за да се получи желания ефект, тоест да се стигне до материализация на тестобот — заговори бавно и отчетливо Ктхулю Р лйехов, — трябва тестото да бъде омесено от конкретния землянин и да престои няколко минути, по време на които информацията, попита чрез дланите и пръстите на човеците, да бъде надлежно обработена, така че бъдещият облик на тестобота да отговаря най-пълно на сексуалния обект мечта на дадения човек. Нали?

Всички кимнаха като по команда.

— Да, но в петдесет хиляди и няколко си там от случаите изобщо не се е стигнало до това — продължи Ктхулю Рлйехов. — Българите са омесили тестото и са го метнали в предварително нагретите си фурни. А там. . там нашите бъдещи тестоботи са умрели в ужасни мъки при температури от порядъка на двеста — двеста и двайсет градуса.

— Ужасно — промълви другарката Шабла Ниггуратова. — А защо българите са направили това? Да не би да са знаели, че ще бъдат атакувани от извънземни пришълци?

— Да, защо? — обади се Величко Древнев.

— Как така ще разберат за нас? — недоумяваше Дагон. — Нали последните изследвания показаха, че българите изобщо не четат книги, пък камо ли научна фантастика!

— А дори и да четат, нали в никоя книга нямаше план като проект "Тесто-Стерон"! — изтъкна Азатхот. — Как тогава са разбрали?

— Не, другари — въздъхна за пореден път Ктхулю Рлйехов. Никой от българите не е подозирал и за атака от извънземни.

Дори прославените им по цял свят врачки не са го знаели, да не говорим пък за политиците им …

— Защо тогава са постъпили така с тестото? — изчурулика Шабла Ниггуратова. — За какво им е притрябвало да го пъхат в нагорещена до двеста и двайсет градуса пещ?

— За да го изядат, другари — заяви мрачно Ктхулю Рлйехов.

— За да го изядат. Оказа се, че митичният сексуален нагон и легендарната сексуална мощ на българите не са нищо повече от мит и легенда. Най-силната потребност на този древен народ не е сексът, а гладът!

Внезапно в голямата зала се възцари гробно мълчание.

То продължи почти цяла минута, преди да бъде нарушено от тежката въздишка на престарелия Величко Древнев.

— Тези българи са истински чудовища… — промълви потресено той. — Абе, що не пробваме с американците, а?