Александър и аз грабнахме вкусните десерти, които Джеймсън бе приготвил — пай и сладък салам с пълнеж от шоколад — и се запътихме към уединението на таванската му стая.
— Тревър ще води Луна на гробището? — попита ме Александър веднага щом затвори вратата.
— Джагър ще прави Гробищно Гала парти в събота вечер, — изтърсих, докато сядахме с пайовете на матрака му. — Парти с готически костюми, а кулминацията на вечерта ще бъде заветната церемония. Вместо да примами Джагър сам на свещената земя, — казах, прекалено развълнувана, за да се отдам на сладката почерпка — Джагър кани цялата гимназия на Дулсвил. Луна ще ухапе Тревър пред всички — само че никой няма да знае какво става наистина, дори и самият Тревър.
— Как така няма да знае какво става?
— Тревър мисли, че Луна ще го целуне, а не че ще го ухапе.
— Ще носят костюми, нали? — попита Александър.
— Да, Тревър ще е облечен като Смъртта. Ще бъде тъмно и всички на партито ще носят маски. Докато пият, танцуват и се целуват, Луна най-накрая ще получи дългоочакваната си заветна церемония. Никой няма да знае какво се случва в действителност.
— Ще трябва да спрем някак Тревър — каза Александър, докато откъсваше парче от десерта си.
— Не би изпуснал това парти за нищо на света. Ще бъде звездата на вечерта.
— Тогава ще трябва да му обясним какво всъщност представлява церемонията.
— Никога не би ми повярвал. А и освен това те вече са раздали покани. С цялата гимназия на свещената земя, Луна лесно би могла да вземе някой друг.
— Значи трябва да повярва, че е с Тревър.
— Повярва? А с кого ще бъде всъщност?
— Мен. И аз ще се облека като Смъртта. Ще се преобразя от главата до петите. Луна няма да забележи разликата.
— Но ти ми каза, че ако вампир заведе друг на свещена земя, тогава те си принадлежат за вечността. Не искам да те ухапе и да те изгубя завинаги.
— Нито пък аз, — каза и стисна ръката ми. — Но когато сваля качулката си, тя ще разбере, че Тревър го няма.
— А къде ще бъде той?
— В безопасност. Извън свещената земя. В същото време ти ще го разсейваш, ще го заведеш някъде извън гробището — обясни Александър.
— Свикнала съм да разсейвам хората, само че не нарочно. Надявам се всичко да мине гладко. Цялото училище ще бъде на свещената земя с двама отмъстителни вампира.
— Донеси малко чесън, за всеки случай, а аз ще си взема противоотровата.
— Не искам пак да ти бия инжекция.
— Да се надяваме, че няма да ти се наложи.