Глава 14. Ужасяващ маникюр

— Имам изненада за вас, момичета — каза мама, докато с Беки се качихме в SUV-а й следобеда преди бала. — Запазила съм ви час за маникюристка, за да сте напълно готови за голямата нощ днес.

— Йей! — и двете извикахме в един глас.

— Благодаря ви много, госпожо Мадисън — каза искрено Беки.

„При Минди“ е супер натруфен и консервативен салон, с ярък надпис и навес на бели и черни райета, намиращ на площада на Дулсвил, между „Луксозни подаръци18“ и „Бельото на Линда“.

— Може би и ние можем да отидем там — прошепнах на изчервяващата се Беки, на излизане от SUV-a, имайки предвид магазина за секси бельо.

С Беки последвахме майка ми в шикозния салон „При Минди“. Стилистите бяха облечени в изчистени бели потничета и черни панталони от изкуствена коприна.

Столовете бяха запълнени с ученици от дулсвилската гимназия, които се готвеха за бала като си правеха грим, педикюр и прически. Всички глави — било то подстригани, изсушени или боядисани — се извърнаха към мен сякаш бях (облечена в къси черни прилепнали спортни панталонки с ципове, черен чорапогащник, ботуши „Франкенщайн19“ и готическа тениска) недостойна дори да вляза в салона.

— Избери си лак — нареди ми мама като ми посочи един пластмасов рафт до секцията за фризури. Тонове продукти бяха наредени на бели дървени полици — шикозни аксесоари в цветовете на дъгата, гребени (с едри или дребни зъбци) и четки за коса (кръгли, плоски и такива от агнешка козина. Бяха изложени и дузини от шампоани и балсами за всякакъв тип коса — топирана, къдрава, права, суха, мазна, гъста и тънка. Удивих се колко много неща се водеше, че може да направи една обикновена бутилка пълна със сапун и няколко витамина и минерала. А цените, които „При Минди“ искаше, ми се сториха доста нереални.

С Беки разгледахме секцията с лакове за нокти, докато мама съобщаваше часовете ни на рецепцията. Рафтовете бяха пълни с широк спектър от цветове — от розово до лилаво, от червено до прозрачно. Беки бързо си избра шишенцето с „Розова убедителност“.

Аз продължих да ги разглеждам. Нищо не наподобяваше черно, между тях нямаше нито тъмно лилаво, нито кафяво.

Майка ми дойде при нас, носейки се все едно е сватбеният ми ден. Беше много въодушевена, заредена със дух за бала, сякаш самата тя ще ходи на него. Понеже бях аутсайдер през всичките тези години, тя никога не бе участвала в мероприятията на гимназията.

— Е, какво си избрахте, момичета? — попита тя.

— Беки си хареса един много хубаво розово — отвърнах аз.

Най-добрата ми приятелка гордо показа на майка ми изборът си — красив пастелен розов лак.

— Чудесен избор, Беки. А ти, Рейвън?

— Ами…

— Готови сме за вас — каза едно приличащо на фея момиче със стърчаща къса червена коса и опъната риза над издутия си корем на бременна. — Аз съм Ками.

— Ще ви взема след половин час — каза майка ми. — И запомнете, когато момичетата приключат, не пипайте нищо! Не искате да си съсипете маникюра, нали.

Ками поведе мен и Беки покрай дузина фризьорски столове към стаята за маникюр или както аз бих я нарекла „Вампирски Кошмар“. Стените бяха огледални, а ярки флуоресцентни лампи я осветяваха стаичката с размери десет на десет. Александър нямаше да издържи и две секунди тук вътре.

Шест бели маси за маникюр — всяка с черна лампа за бюро, бели кърпи за ръце и пастелни лакове — бяха поставени около огледалните стени. Няколко купички за педикюр седяха на пода, всички до една окупирани от невръстни фешънки20.

Джени Уорън и снобарската й приятелка с обувките „Прада“, Хедър Раян, седяха там с фолио за кичури в косата, като единият им крак беше в СПА ваничката, докато другия си почиваше на скута на педикюристката. Безупречните им пръстчета на модели в момента се приготвяха да извървят пътя на Принцесата на Бала.

Ками показа на Беки мястото й, после ме подкани да седна на един празен стол точно до нея. Докато се настанявах, една опитна маникюристка на средна възраст ми кимна над главата на клиентката си, чийто лак изсъхваше под светлината на сгорещената лампа.

Двете с Беки загледахме как Ками започна да маха лака от ръцете на Беки.

— Ти трябва да си Рейвън — каза маникюристката ми, поставяйки една пластмасова купичка, пълна със сапунена вода на масата. — Аз съм Джийн.

— Приятно ми е — отвърнах с усмивка.

Хвърлих поглед към Беки, която бе увлечена в разговор с Ками сякаш бяха дългогодишни приятелки. Ками изглеждаше така, сякаш току-що бе завършила училището по красота21.

Моята маникюристка обаче, със своите шантаво оцветени бифокални очила, по-скоро ми напомняше на баба. Собствените й дебели нокти не бяха лакирани и изглеждаха неподдържани. Кой ли можеше да я обвинява? След края на работния ден най-вероятно бе прекалено изтощена, за да ги украсява.

— Какъв цвят си избра? — попита тя, поглеждайки ме над очилата си.

— Ами… не съм решила все още.

Джийн започна да чисти черния ми лак с помощта на топче памук. Отне й няколко минути да го премахне от всичко кътче, в което се бе вкоренил.

— Майка ти ми каза, че роклята ти е тъмночервена.

— Да — отвърнах, разговорът ни беше скован и неестествен.

Джийн отвори едно чекмедже и извади едно шише яркочервен цвят.

— Какво ще кажеш за това?

— Предпочитам нещо по-тъмно.

Тя сложи прътите ми в купичката, пълна с топла и пенеста вода.

— Този цвят е много модерен — извади друго шишенце с металическо розово.

— Мислех си за черно.

— Какво ще кажеш за нещо по-женствено? — каза, игнорирайки искането ми.

Можех да усетя как Беки потъва в стола до мен. Двете с Ками продължиха разговора си, но в същото време не спираха да ни хвърлят погледи.

Джийн стана и отиде до предното бюро. След малко се върна с няколко шишенца в червено и розово.

— Мислех си, че искаш да приличаш на Пепеляшка, не на Франкенщайн — саркастично отбеляза тя, поставяйки цветовете на масата и сядайки.

— Наистина бих желала да е черно.

— Но ние не разполагаме с черно — настоя тя.

— Няма проблеми. Нося си шишенце с мен — пресегнах се за чантата си, като без да искам разлях малко вода на масата, когато вадех ръката си от купата.

Джени и Хедър се изкикотиха.

— Почакай! — промърмори Джийн. — Позволи на мен.

Тя избърса капките вода, които бях разляла с хавлиена кърпа и я хвърли в малък кош под бюрото си. Взе чантата ми на „Булката Труп“, огледа я, сякаш щеше да я ухапе, после издърпа едно полу-пълно шише от Morbid Mayhem22.

Сложи лака на масата сякаш държеше шишенце с отрова. После изстиска малко лосион с аромат на евкалипт на ръката ми и го разтри в кожата ми. Избута и почисти кожичките на ноктите ми и неохотно започна да ги лакира в „ужасяващото“ черно.

— Е, с кого ще ходиш на бала? — попита тя.

— С приятеля ми.

— Дали го познавам — него или семейството му?

— Той не е нашето училище.

— Да не би да е от друг град?

— Не, частен ученик е.

— Интересно… Как се казва?

Това заприличваше повече на разпит, отколкото на процедура за маникюр.

— Александър Стърлинг.

— Имаш предвид Стърлинг от Хълма Бенсън? — учудено запита тя.

— Да.

— Чувала съм за тях. Преместили са се в Имението преди известно време.

— Точно така.

— Родителите му никога не са наоколо. Надявах се, че майка му може да посети салона.

— Пътуват често.

— Разбирам. И какво представлява приятеля ти?

— Доста прилича на мен.

— Носи черен лак за нокти? — заяде се.

— Понякога — отвърнах с усмивка.

Започвах да харесвам възрастната Джийн, а и тя се нагаждаше към мен. Не само че беше устата и саркастична досущ като мен, но аз имах нещо, което тя желаеше — клюки за новостите в града, идващи от първа ръка. Бях сигурна, че е клюкарствала за тях още в деня, когато чудовищното семейство се бе нанесло в Имението.

Беки се изправи и застана с протегнати ръце към сешоарите, оставяйки ме сама в ъгъла с Джийн, докато тя ми нанасяше финален прозрачен слой лак.

— Вчера имах една клиентка, която дойде за френски маникюр — прошепна ми тя. — Каза, че е видяла приятелят ти в един ресторант. Доста клюки разпространяваше.

— Имаш предвид госпожа Мичъл?

— Не обичам да говоря зад гърба на хората — отвърна сериозна.

Прехапах начернената си устна, за да не се разсмея.

— След като те срещнах — продължи тя. — Не мога да повярвам какви неща се говорят из града. Ти си толкова сладка, а предполагам, че и гаджето ти ще е същински джентълмен.

Усмихнах й се.

— Тя ни нарича вампири, само защото се обличаме в тъмни дрехи и носим черен лак за нокти.

— Разбирам…

— Тази жена наистина трябва да си намери работа.

— Е, за да бъда честна, бих предпочела да те видя в червен лак, но мисля, че и черното е доста впечатляващо. Ще поръчам малко за салона — прошепна тя. — Но се боя, че ти ще си единствената, която ще го иска.

— Задръж го — казах аз, докато сядах до Беки и поставих ръцете си да се изсушат. — Следващият път, когато госпожа Мичъл дойде за френски маникюр й го направи в румънски стил като моя.

Загрузка...