Светът на Роканон

ЕПИЛОГ

По залез слънце Роканон се спусна в двора на Брейгна. Слезе от седлото и остана да стои до ветрогона измъчен, с наведена побеляла глава. Веднага го заобиколиха златокосите жители на замъка, надпреварвайки се да го разпитват какъв е бил онзи огромен огън на юг и дали бързоходците от равнините, донесли вестта за унищожението на Чужденците, казват истината. Странно беше как се струпаха около него, убедени, че той знае. Затърси с поглед сред множеството Гание. Когато най-сетне зърна лицето й, способността му да говори се възстанови и Олхор рече със запъване:

— Врагът е ликвидиран. Той няма да се върне повече. Твоят съпруг Ганхинг е отмъстен, също и моят господар Могиен. И твоите братя, Яхан; и племето на Кио. Отмъстени са всички мои приятели. Нашествениците са мъртви.

Народът се отдръпна и му стори път. Роканон влезе в замъка сам.

Една вечер няколко дни по-късно, в ясната синя здрачевина след отминалата буря, двамата с Гание се разхождаха по мократа от дъжда тераса на кулата. Тя го попита дали възнамерява да напусне Брейгва, след като всичко е свършило.

Подир дълго мълчание той кимна:

— Не знам. Яхан сигурно ще се върне на север, при олгиор. Някои от вашите младежи искат да тръгнат през морето. Пък и Господарката на Халан очаква вести за сина си… Но Халан не е мой дом. Тук аз нямам дом. Сред твоя народ също съм чужденец.

Жената вече бе научила доста за него, затова се поинтересува кротко:

— А твоите хора няма ли да те търсят? Той се загледа в прекрасната страна, която се ширеше под тях, с блещукащата в летния здрач река далеч на юг.

— Може би ще ме потърсят. След осем години… Те могат да пратят смъртта мигновено, ала животът ще дойде по-бавно… И кои всъщност са моите хора? Аз вече не съм този, който бях. Променил съм се — пих от извора в планината. И не искам никога повече да чувам гласовете на врага си.

Двамата изминаха мълчаливо един до друг седемте крачки до парапета. Тогава Гание вдигна поглед към синята мъглива грамада на хълмовете и промълви:

— Остани при нас.

Пришълецът замълча за миг и отвърна:

— Би могло. За известно време.

Но остана до края на живота си. Когато корабите на Съюза долетяха тук и Яхан заведе в Брейгна експедицията, тръгнала да го търси, Роканон беше мъртъв. Народът на лиуар оплакваше своя повелител и хората, дошли да го дирят, бяха посрещнати от вдовицата му — висока жена със златни коси, с голям, искрящ в синьо скъпоценен камък на шията. Гаверал Роканон така и не узна, че Вселенският съюз бе нарекъл планетата на негово име.