Специален доклад

VIII

Уитуър го посрещна на покрива на полицейското здание. След като малкото корабче кацна, роякът ескортиращи съдове направиха остър завой и отлетяха. Андертън бързо се приближи към русолявия младеж.

— Получи каквото искаше — каза му. — Можеш да ми щракнеш белезниците и да ме пратиш в затворническия лагер. Но това няма да е достатъчно.

Сините очи на Уитуър бяха бледи от несигурност.

— Боя се, че не разбирам…

— Вината не е моя. Изобщо не трябваше да напускам сградата на полицията. Къде е Уоли Пейдж?

— Вече го задържахме — отвърна Уитуър. — Няма да ни създава проблеми.

Лицето на Андертън беше мрачно.

— Арестувал си го по неправилна причина — каза той. — Това, че ме пусна в маймунския сектор, не беше престъпление. Но предоставянето на информация на армията е. Имал си внедрен армейски шпионин, работещ тук. — Той се поправи малко тромаво: — Тоест, аз съм имал.

— Отмених заповедта за твоето задържане. Сега отрядите търсят Каплан.

— Някакъв успех?

— Тръгна си оттук с армейски камион. Проследихме го, но камионът влезе в казармен район. Сега са преградили улицата с голям танк R–3 от времето на войната. Ако го отстраним, това ще означава гражданска война.

Бавно, колебливо, Лиза излезе от кораба. Беше все още бледа и разтреперана, а на шията й се образуваше грозна синина.

— Какво ти се е случило? — попита Уитуър. След това зърна неподвижната фигура на Флеминг, просната вътре. Обръщайки се с лице към Андертън, той каза: — Значи най-накрая си престанал да си въобразяваш, че това е някакъв мой заговор?

— Така е.

— Не мислиш, че аз… — направи гримаса на отвращение — …_кроя планове_ да ти взема работата.

— О, напротив. Всички сме виновни в това прегрешение. Аз пък кроя планове да я задържа. Но това тук е нещо различно — и ти не носиш отговорност за него.

— Защо каза, че е твърде късно да се предадеш? — поинтересува се Уитуър. — За бога, ще те сложим в затворническия лагер. Седмицата ще мине и Каплан все още ще е жив.

— Да, той ще е жив — призна Андертън. — Но може да докаже, че би бил също толкова жив, ако аз се разхождах свободно по улиците. Той разполага с информация, която доказва, че преобладаващият доклад вече е невалиден. Може да унищожи предпрестъпната система. — Андертън завърши: — И в единия, и в другия случай той печели — а ние губим. Армията ни дискредитира. Стратегията им успя.

— Но защо рискуват толкова много? Какво всъщност искат?

— След Англо-китайската война армията загуби позиции. Нещата не са такива, каквито бяха в добрите стари времена на АЗФС. Тогава те управляваха всичко, и във военен, и в политически аспект. И извършваха собствена полицейска дейност.

— Като Флеминг — каза тихо Лиза.

— След войната Западният блок бе демилитаризиран. Офицери като Каплан бяха пенсионирани и освободени. Това не е приятно за никого. — Андертън направи гримаса. — Напълно го разбирам. Той не е единственият. Но не можехме да продължим да я караме така. Трябваше да разделим властите.

— Казваш, че Каплан е спечелил — рече Уитуър. — Не можем ли да направим нещо?

— Аз няма да го убия. Ние го знаем и той го знае. Вероятно ще се появи, за да ни предложи някаква сделка. Ще продължим да функционираме, но Сенатът ще ореже правата ни. Това не би ти харесало, нали?

— Едва ли — отвърна натъртено Уитуър. — Някой ден аз ще управлявам тази агенция. — Той се изчерви. — Не веднага, разбира се.

Изражението на Андертън бе мрачно.

— Много лошо стана, че ти огласи преобладаващия доклад. Ако беше действал по-тихо, можехме внимателно да го оттеглим. Но вече всички знаят за него. Сега не можем да потулим нещата.

— Предполагам, че не — призна Уитуър неловко. — Може би аз… не съм овладял тази работа толкова добре, колкото си мислех.

— С времето ще я овладееш. От теб ще излезе добър полицай. Ти вярваш в статуквото. Но се научи да я караш по-спокойно. — Андертън закрачи напред. — Ще разуча лентите с данните от преобладаващия доклад. Искам да разбера как точно се е предполагало да убия Каплан. — И довърши замислено: — Това може да ми даде някои идеи.

Лентите с данни на провидците «Дона» и «Майк» се съхраняваха поотделно. Като избра частта от апаратурата, отговаряща за анализа на «Дона», той отвори предпазния щит и измъкна съдържанието. Както и преди, кодът му показа кои ролки се отнасят до неговия случай и след миг четящият механизъм вече работеше.

Беше приблизително каквото очакваше. Това беше материалът, използван от «Джери» — отмененият времеви поток. В него агентите от военното разузнаване на Каплан похищаваха Андертън, докато се прибира с колата от работа. Отвеждаха го във вилата на Каплан, главен щаб на Международната Лига на Ветераните. Там даваха на Андертън ултиматум: доброволно да разпусне предпрестъпната система или да се изправи срещу открити военни действия.

В този отхвърлен времеви поток Андертън, като полицейски комисар, се бе обърнал към Сената за подкрепа. Не беше получил такава. За да избегне гражданска война, Сенатът бе ратифицирал разпокъсването на полицейската система и бе постановил връщане към военните закони «за справяне с извънредното положение». Придружен от корпус фанатични полицаи, Андертън бе открил Каплан и го бе застрелял, заедно с други представители на Лигата на Ветераните. Само Каплан бе умрял. Останалите бяха закърпени. И превратът бе завършил успешно.

Това беше «Дона». Той пренави лентата и мина на материала, предречен от «Майк». Той би трябвало да е идентичен. Двамата провидци се бяха обединили, за да представят единна картина. «Майк» започна по същия начин като «Дона»: как Андертън узнава за заговора на Каплан срещу полицията. Но нещо не беше наред. Озадачен, той превъртя лентата до началото. Необяснимо, но те не съвпадаха. Той отново пусна лентата, слушайки съсредоточено.

Докладът на «Майк» сериозно се различаваше от този на «Дона». Час по-късно Андертън приключи с изследването си, прибра лентите и напусна маймунския сектор. Още щом се появи, Уитуър го попита:

— Какво има? Виждам, че нещо не е наред.

— Не — отговори бавно Андертън, все още дълбоко замислен. — Не бих казал, че не е наред. — Някакъв звук долетя до ушите му. Той пристъпи към прозореца и надникна навън.

Улицата бе претъпкана с народ. По централното платно се движеха в четири колони униформени войници. Пушки, шлемове… маршируващи войници в своите стари похабени униформи, носещи скъпоценните вимпели на АЗФС, които плющяха в студения следобеден вятър.

— Армейски митинг — обяви Уитуър мрачно. — Сгреших. Те няма да търсят сделка с нас. И защо им е? Каплан ще го огласи публично.

Андертън не беше изненадан.

— Ще прочете специалния доклад?

— Очевидно. Ще поискат Сенатът да ни разпусне и те да поемат нашите функции. Ще твърдят, че арестуваме невинни хора — нощни полицейски акции и такива неща. Управление чрез терор.

— Предполагаш, че Сенатът ще се поддаде?

Уитуър се поколеба.

— Не искам да правя предположения.

— Тогава аз ще направя — каза Андертън. — Той ще се поддаде. Тази работа навън съвпада с онова, което научих в подземието. Ние сме поставени натясно и разполагаме само с една възможност за действие. И трябва да я използваме, независимо дали ни харесва или не. — В очите му имаше стоманен блясък.

Неспокойно Уитуър попита:

— И каква е тя?

— След като ти кажа, ще се чудиш защо сам не си се сетил. Съвсем очевидно е, просто трябва да осъществя доклада, който беше обнародван. Трябва да убия Каплан. Това е единственият начин да им попречим да ни дискредитират.

— Но — каза удивен Уитуър — преобладаващият доклад беше обезсилен.

— Мога да го направя — осведоми го Андертън, — но ще ми струва скъпо. Запознат ли си със законите, касаещи убийство първа степен?

— Доживотен затвор.

— Най-малко. Вероятно ще можеш да използваш някои връзки, за да го намалиш до заточение. Биха могли да ме изпратят на някоя от колониалните планети, на добрата стара граница.

— Това ли… предпочиташ?

— По дяволите, не — каза искрено Андертън. — Но ще е по-малката от двете злини. И трябва да бъде направено.

— Не виждам как можеш да убиеш Каплан.

Андертън извади мощния военен пистолет, който му бе дал Флеминг.

— Ще използвам това.

— Няма ли да те спрат?

— Защо да ме спират? Те разполагат със специалния доклад, в който пише, че съм си променил решението.

— Значи специалният доклад не е верен?

— Напротив — каза Андертън, — съвсем верен е. Но аз все пак ще убия Каплан.