VII

Седнал зад волана на високоскоростната полицейска патрулка, Андертън изложи накратко какво съдържаше лентата със специалния доклад. Лиза го изслуша без коментари, с обтегнато и измъчено лице, стиснала нервно длани в скута си. Под кораба опустошените от войната провинциални области се простираха като релефна карта, свободните пространства между градовете бяха осеяни с кратери и нашарени с руините на ферми и малки фабрики.

— Чудя се — каза тя, когато той свърши — колко ли пъти по-рано се е случвало същото.

— Специален доклад ли? Страшно много пъти.

— Имам предвид единият провидец да излезе от фаза. Да използва докладите на останалите като данни — и да ги обезсилва. — Очите й бяха тъмни и сериозни. Тя добави: — Може би голяма част от хората в лагерите са като теб.

— Не — заяви твърдо Андертън. Но той също започваше да се чувства неловко от тази мисъл. — Аз имах възможността да видя картата, да надникна в доклада. Това промени нещата.

— Но… — Лиза размаха изразително ръце. — Може би всички те щяха да реагират по същия начин. Бихме могли да им кажем истината.

— Рискът би бил прекалено голям — отвърна той упорито.

Лиза се изсмя остро.

— Риск? Случайност? Несигурност? С нашите провидци?

Андертън се съсредоточи върху управлението на бързото корабче.

— Този случай е уникален — повтори той. — А сега имаме непосредствен проблем. Можем да разнищваме теоретичните аспекти по-късно. Аз трябва да отнеса тази лента на нужните хора — преди умното ти приятелче да я унищожи.

— Носиш я на Каплан?

— И още как. — Андертън почука по ролката, която лежеше на седалката между тях. — Той ще се заинтересува. Доказателството, че животът му не е в опасност, трябва да е изключително важно за него.

Лиза с треперещи ръце извади от чантичката си табакера.

— И мислиш, че той ще ти помогне?

— Може би… а може би не. Но си заслужава да опитам.

— Как успя да се покриеш толкова бързо? — попита Лиза. — Трудно е да се сдобиеш с напълно ефективно прикритие.

— Нужни са само пари — отвърна той уклончиво.

Пушейки, Лиза размишляваше.

— Вероятно Каплан ще те защити — каза тя. — Много е влиятелен.

— Мислех, че е само един пенсиониран генерал.

— Строго погледнато — да. Но Уитуър успя да изрови досието му. Каплан оглавява необичайна организация, състояща се изключително от военни ветерани. Всъщност това е нещо като клуб със строго ограничено членство. Тук, в Ню Йорк, те притежават голяма резиденция, три луксозни издания и предплатено време за телевизионни изявления, което им струва едно малко състояние.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Само това. Ти ме убеди, че си невинен. Искам да кажа, очевидно е, че няма да извършиш убийство. Но сега трябва да осъзнаеш, че първоначалният доклад, преобладаващият доклад, не е бил фалшифициран. Никой не го е подправил. Ед Уитуър не го е измислил. Няма заговор срещу теб и никога не е имало. Ако приемеш този специален доклад за автентичен, ще трябва да приемеш също така и преобладаващия.

Той се съгласи неохотно.

— Предполагам.

— Ед Уитуър — продължи Лиза — действа напълно добросъвестно. Той наистина вярва, че си потенциален престъпник — и защо не? Той разполага с преобладаващия доклад върху бюрото си, но съответната карта лежи сгъната в твоя джоб.

— Унищожих я — каза тихо Андертън.

Лиза се наведе настойчиво към него.

— Ед Уитуър не е движен от никакво желание да ти отнеме работата — каза тя. — Движи го същото онова желание, което винаги е владяло и теб. Той вярва в «Предпрестъпност». Той иска системата да продължи да действа. Говорих с него и съм убедена, че казва истината.

— Искаш да отнеса тази лента на Уитуър? — попита Андертън. — Ако го направя… той ще я унищожи.

— Глупости — отвърна Лиза. — Оригиналите са в ръцете му от самото начало. Можеше да ги унищожи по всяко време, ако искаше.

— Така е — призна Андертън. — Но е много възможно да не е знаел.

— Да бе, не е знаел. Погледни го от тази страна. Ако Каплан получи лентата, полицията ще бъде дискредитирана. Не разбираш ли? Това ще докаже, че преобладаващият доклад е бил грешка. Ед Уитуър е напълно прав. Ти трябва да влезеш в затвора — за да оцелее «Предпрестъпност». Мислиш единствено за собствената си безопасност. Но помисли за миг за системата. — Навеждайки се, тя загаси цигарата и затършува из чантичката си за нова. — Кое означава повече за теб — твоята лична безопасност или съществуването на системата?

— Моята безопасност — отвърна Андертън без колебание.

— Сигурен ли си?

— Ако системата може да оцелее само чрез затварянето на невинни хора, то заслужава да бъде унищожена. Личната ми безопасност е важна, защото съм човешко същество. И нещо повече…

Лиза извади от чантичката си невероятно мъничък пистолет.

— Струва ми се — каза тя, — че пръстът ми е на спусъка. Никога не съм използвала такова оръжие преди. Но съм склонна да опитам.

След пауза Андертън попита:

— Искаш да обърна кораба? Така ли?

— Да, назад към сградата на полицията. Съжалявам. Ако беше способен да поставиш благото на системата над своята собствена егоистична…

— Спести си опяването — каза й Андертън. — Ще върна кораба. Но няма да те слушам как защитаваш линия на поведение, чужда на който и да било интелигентен човек.

Устните на Лиза се свиха в тънка, безкръвна линия. Държейки здраво пистолета, тя седеше с лице към него, а очите й внимателно го следяха, докато той извърташе кораба в широка дъга. Няколко незакрепени предмета издрънчаха в задното отделение, когато малкият съд рязко се наклони и едното му крило царствено се издигна, за да се насочи право нагоре.

И Андертън, и жена му бяха придържани от предпазните метални скоби на седалките им. Но това не се отнасяше за третия пътник.

С ъгълчето на окото си Андертън зърна рязко движение. В същото време до него стигна и звукът от дращенето на едър мъж, който внезапно бе загубил равновесие и след миг се блъсна в подсилената стена на кораба. Следващите събития протекоха бързо. Флеминг светкавично се надигна на крака, олюляващ се и бдителен, едната му ръка замахна към пистолета на жената. Андертън беше прекалено изумен, за да извика. Лиза се обърна, видя мъжа и изпищя. Флеминг изби пистолета от ръката й и той падна с дрънчене на пода.

Сумтейки, Флеминг я отблъсна встрани и взе оръжието.

— Съжалявам — каза той запъхтяно, изправяйки се доколкото му бе възможно в ниската кабина. — Мислех, че би могла да каже още нещо. Затова изчаках.

— Бил си тук, когато… — започна Андертън — и спря. Беше очевидно, че Флеминг и хората му са го държали под наблюдение. Съществуването на кораба на Лиза е било надлежно отбелязано и докато Лиза е обмисляла дали ще е разумно да му помогне да се измъкне, Флеминг се бе промъкнал в багажното отделение.

— Може би — каза Флеминг — ще е най-добре да ми дадеш онази ролка. — Влажните му, непохватни пръсти посегнаха за нея. — Прав си: Уитуър щеше да я разтопи на мига.

— И Каплан също ли? — попита вцепенено Андертън, все още зашеметен от появяването на мъжа.

— Каплан работи заедно с Уитуър. Затова името му се появи на петия ред на картата. Не можем да определим кой от тях е действителният шеф. Може би никой. — Флеминг захвърли дребния пистолет и извади собственото си мощно военно оръжие. — Постъпи изключително глупаво, като тръгна с тази жена. Казах ти, че тя е в дъното на всичко.

— Не мога да повярвам — възпротиви се Андертън. — Ако тя…

— Ама че си тъп. Този кораб бе подготвен по нареждане на Уитуър. Искаха да те изкарат от сградата, за да не можем да стигнем до теб. Останал сам, без нашата помощ, ти не би имал никакви шансове.

Странно изражение премина по ужасеното лице на Лиза.

— Не е вярно — прошепна тя. — Уитуър никога не е виждал този кораб. Щях да надзиравам…

— За малко да успеете — прекъсна я Флеминг безжалостно. — Ще сме големи късметлии, ако някоя полицейска патрулка не ни виси на опашката. Нямах време да проверя. — Докато говореше, той приклекна точно зад седалката на жената. — Първо трябва да се отървем от нея. След това ще се наложи да те измъкнем от района. Пейдж е разказал на Уитуър за новата ти самоличност и можеш да си сигурен, че вече всички са уведомени.

Все още присвит, Флеминг сграбчи Лиза. Като подхвърли тежкия си пистолет на Андертън, той с професионална ловкост изви брадичката й, докато не притисна слепоочието й към седалката. Лиза задращи бясно по него. Тънък, ужасен стон се надигна в гърлото й. Без да й обръща внимание, Флеминг сключи едрите си ръце около врата й и започна неумолимо да стиска.

— Без рани от куршум — обясни той, дишайки тежко. — Тя ще падне от кораба — обикновен инцидент. Такива работи стават непрекъснато. Но в този случай вратът й ще бъде прекършен предварително.

Изглеждаше странно, че Андертън изчака толкова дълго. Дебелите пръсти на Флеминг вече се бяха впили дълбоко в бледата плът на жената, когато той надигна тежкия пистолет и го стовари върху тила му. Чудовищните длани се отпуснаха. Главата на Флеминг се олюля и клюмна напред и мъжът се свлече край стената на кораба. Започна отново да се надига, правейки вяли опити да се съвземе, но Андертън го цапардоса пак, този път над лявото око. Той падна и замря неподвижно.

Борейки се за глътка въздух, Лиза остана за миг свита, тялото й се клатушкаше напред-назад. След това постепенно цветът изби отново на лицето й.

— Можеш ли да поемеш управлението? — попита Андертън настоятелно, като я разтърси.

— Мисля, че да. — Почти механично тя посегна към волана. — Ще се оправя. Не се тревожи за мен.

— Този пистолет — каза Андертън — е армейски. Но не е от войната. Това е един от хубавите им нови модели. Може и да греша ужасно, но съществува вероятност…

Той се прехвърли отзад, където Флеминг лежеше проснат на палубата. Опитвайки се да не докосва главата на мъжа, той разтвори палтото и затършува из джобовете му. След миг държеше в ръцете си пропития с пот портфейл на Флеминг.

Тод Флеминг, според документа му за самоличност, беше майор от армията, прикрепен към Вътрешния Разузнавателен Отдел за Военна Информация. Сред останалите документи имаше и един, подписан от генерал Леополд Каплан, който удостоверяваше, че Флеминг се намира под специалната закрила на неговата организация — Международната Лига на Ветераните.

Флеминг и хората му бяха действали по заповеди на Каплан. Камионът за хляб и катастрофата бяха умишлено инсценирани.

Това означаваше, че Каплан преднамерено го е държал извън обсега на полицията. Планът бе влязъл в действие още при първата среща в дома му, когато хората на Каплан го бяха прибрали, докато си стягаше багажа. Зашеметен, той осъзна какво всъщност бе станало. Още тогава те искаха да са сигурни, че ще го заловят преди полицията. От самото начало това е било сложна стратегия, която да попречи на Уитуър да го арестува.

— Ти казваше истината — каза Андертън на жена си, докато се прехвърляше обратно на седалката. — Можем ли да се свържем с Уитуър?

Тя мълчаливо кимна. Посочи към комуникационния възел на таблото и попита:

— Какво… откри?

— Обади се на Уитуър. Искам да говоря с него възможно най-скоро. Извънредно спешно е.

Тя с отривисти движения набра номера, свърза се с вътрешната автоматична система и потърси Главното полицейско управление на Ню Йорк. Върволица от образи на дребни полицейски чиновници прелетя пред нея, преди на екрана да се появи мъничко копие на лицето на Ед Уитуър.

— Помниш ли ме? — попита го Андертън.

Уитуър пребледня.

— Божичко. Какво е станало? Лиза, при нас ли го водиш? — Очите му внезапно се спряха върху пистолета в ръцете на Андертън. — Слушай — каза той свирепо, — не й причинявай зло. Каквото и да си мислиш, тя няма никаква вина.

— Вече го разбрах — отвърна Андертън. — Можеш ли да ни пратиш ескорт? Току-виж се нуждаем от защита по обратния път.

Обратния път! — Уитуър се втренчи в него невярващо. — Ти се връщаш? Предаваш се?

— Да, предавам се. — Говорейки бързо и припряно, Андертън добави: — Има нещо, което трябва да направиш незабавно. Запечатай маймунския сектор. Увери се, че никой не може да проникне в него — нито Пейдж, нито който и да е друг. Особено военните.

— Каплан — каза миниатюрният образ.

— Какво Каплан?

— Беше тук… Току-що си тръгна.

Сърцето на Андертън спря да бие.

— Какво правеше?

— Събираше данни. Правеше дубликати на докладите на нашите провидци, отнасящи се до теб. Твърдеше, че ги иска единствено за своя защита.

— Значи вече са у него — каза Андертън. — Прекалено късно е.

Разтревожен, Уитуър почти изкрещя:

— Какво искаш да кажеш? Какво става?

— Ще ти обясня — рече Андертън тягостно, — когато се върна в кабинета си.


Загрузка...