Синът на феите

Бележка на автора

За мен беше радост да пиша тази история, и се надявам, че четенето й ви е доставило също такава голяма наслада, каквато беше за мен работата по нея. Образът на Лука Веро е изцяло плод на въображението ми, както и тези на Изолда и Фриз. Образът на Ишрак, макар и измислен, се основава на множеството смели и дръзки мъже и жени, пътували между християнския свят и световете на другите религии: евреи, мюсюлмани, и дори още по-далечни.

На теб, читателю, се полага да решиш какво означава тази книга за теб. Повечето хора ще я прочетат, надявам се, за удоволствие и с удоволствие, и ще се забавляват, присъединявайки се към млади, пламенни герои на едно пътешествие в непознат свят, където те се изправят пред страховете си и изпитват силите си. Някои читатели може да поискат да узнаят малко повече за Ордена на мрака.

Първообраз на Ордена на мрака е съществувалият през петнайсети век Орден на дракона, който бил създаден, за да защитава християнството срещу привидно неудържимия възход на мюсюлманската Османска империя. Един от героите, който ще се появи в следващите книги, е бил въведен в този орден от баща си още като съвсем малко момче, и се издигнал до негов предводител, борейки се на самите предни линии на християнския свят.

Разследването, възложено на Лука — да открива признаци, подсказващи, че наближава краят на света — е литературно представяне на тревогата, която обзела повечето хора след падането на Константинопол. Възникването на всевъзможни странни явления в Европа по това време показва как много хора са се бояли, че всичко може да се случи — и то се случвало. Освен това онези времена били белязани с дълбоко суеверие. Хората искрено вярвали, че съществува друг, невидим свят, който понякога бил зърван, но често оказвал влияние върху живота им. За мнозина от нас, живеещите в свят, в който се опитваме да измерваме и разбираме всичко, е трудно да си представят какво ли е било да нямаш обяснение за обичайни събития като болестите, гръмотевиците или затъмненията, и въпреки това светът ти да бъде разклатен от смъртта на любим човек, къщата ти — разлюляна от гръмотевица, или денят ти да бъде превърнат в нощ, когато тъмна луна поглъща слънцето.

Изолда е типичен пример за момичетата от нейното време по отношение на това, че животът й се определя изцяло от баща й, а при неговата смърт — от брат й или всеки друг роднина от мъжки пол. По закон тя не може да купува или продава земя или имущество, а всичко, което наследява, автоматично ще стане собственост на съпруга й при брак. Тя не би имала абсолютно никакви собствени права: баща й или съпругът й по закон имал право да я бие; можел да се грижи за нея толкова добре или толкова зле, колкото реши. При подобни обстоятелства животът в манастир вероятно е бил за предпочитане пред един лош брак — както решава Изолда. В манастира съществувала възможността за кариера (като тази на сестрата-ковчежничка, която постъпва в манастира като малко момиче и се издига до властта), и шансът да организираш сама живота си в рамките на строгите правила на ордена. Много жени били привлечени от образованието, а много от тях имали и дълбоки религиозни преживявания.

Бедните момчета също имали възможност да подобрят живота си, ако бъдели приети в манастир, а човек като Лука — притежаващ необичайни способности — би имал добър шанс да се издигне до свещеник или писар на някой виден благородник, и би намерил свои покровители в редиците на Църквата. Ако Лука бе останал в лоното на Църквата, би могъл да се издигне до висш духовник. Брат Пиетро е такъв „духовник от кариерата”: той произхожда от бедно семейство, но се издига в Църквата. Лука не поема по този път, защото се натъква на някои от множеството измами, които се вършат в средновековните църкви. Хората искали да виждат чудеса, и непочтените духовници представяли реликви от мощите на светци, които не биха могли да са истински, и представяли механични играчки като плачещи статуи. Това било част от суеверията на времената, но се подпомагало от Църквата, която печелела парите си от вярващите.

Фриз е, на пръв поглед, по-обикновено бедно момче. Той постъпва в манастира като работник-мирянин — не свещеник, а човек, който просто работи в манастира, както би могъл да се наеме на работа в голяма къща. Той е надарен с умение да се справя с животните, и със здрав разум. В средновековния свят той би бил много беден. Ако не си е извоювал място в манастир, вероятно би бил принуден да работи на нивите и би бил смятан за слуга, почти собственост, на местния земевладелец, който управлявал всичко.

Ишрак е може би най-необичайният образ от четиримата. Доведена в Европа от Средния Изток от господаря на Лукретили, тя е отгледана като компаньонка и закрилница на дъщеря му, а той се е погрижил да я обучи в бойни умения, медицина и други дисциплини. Тя остава наполовина във и наполовина извън обществото като еретичка. Средновековните християни смятали, че всеки, който не приемал Библията точно като тях, е неверник и че душата му е прокълната да гори в ада. Ако някой вземел решение да я преследва като еретичка, тя можела да бъде изгорена от Църквата — но ако не си създавала врагове, можела да се движи в обществото, без хората да проявяват нещо повече от любопитство. В Европа вероятно е имало доста повече еретици, маври, африканци и други раси и религии, отколкото са можели да бъдат преброени.

Ако се интересувате от историята зад сюжета, включително от някои интересни средновековни подробности за обувките, дрехите, храната, къпането, ухажването — почти всичко! — можете да посетите моя сайт orderofdarkness.com. А можете да направите и собствено проучване; повечето от нещата, които споменавам, могат да бъдат намерени в книги или в интернет, а също така има и пакет бележки за учителите за прилагане в класната стая, които могат да се свалят от orderofdarkness.com или simonandschuster.co.uk.

Защо тази книга е различна от историческите ми романи? Историческите ми романи се основават най-вече на всичко, което знаем за реално съществували жени, за техния живот и тяхното време. В този роман описвам четирима напълно въображаеми млади хора, и света, в който живеят. Той отразява историческата действителност на тяхната епоха, но разбира се, само измислените герои биха могли да имат такова вълнуващо всекидневие! А защо го написах? Съвсем не защото съм приключила с писането на романизирани биографии — тази година излиза нов роман, „Пленница на короната”, — но си помислих, че ще бъде забавно да напиша нещо, което не се основава толкова точно на историческите архиви. Написах го заради удоволствието, което ми достави, и с надеждата, че и вие ще го харесате.

Филипа Грегъри

февруари 2012, Англия