Ш-ш-шт

Двадесет и втора глава

Двайсет минути по-късно двамата с Пач финиширахме на входа на евтин мотел. Не бях продумала нито дума, докато тичахме под проливния дъжд, и сега бях не само вир-вода, но и напълно… разстроена. Дъждът се сипеше и аз се съмнявах, че скоро ще се върнем в джипа. Което означаваше, че двамата с Пач ще останем в мотела за неопределено време.

Вратата пропя, когато влязохме, и служителят на рецепцията се изправи сепнато и отупа скута си от парченцата снакс.

— Какво да бъде? — попита той и облиза пръстите си от оранжевата гадост. — Стая за двама?

— Т-т-трябва да се обадим по телефона — заекнах аз, но се надявах все пак да разбере молбата ми.

— Няма начин, линията е прекъсната. Сърдете се на бурята.

— Как така прекъсната? Нямате ли мобилен?

Служителят погледна към Пач.

— Тя иска стая за непушачи — осведоми го Пач.

Завъртях се бързо с лице към него. „Да не си полудял?“, попитах само с устни.

Служителят почука с няколко ключа по плота.

— Май имаме… А, ето, стая за непушачи с двойно легло!

— Ще я вземем — каза Пач, погледна ме косо и ъгълчетата на устата му се повдигнаха. Изгледах го с присвити очи.

В този момент лампите над главите ни примигнаха и цялото фоайе потъна в мрак. Възцари се мълчание, докато служителят ровеше някъде и измъкна грамадно фенерче.

— На времето бях скаут — похвали се той. — Винаги съм подготвен.

— В такъв случай трябва да им-м-мате мобилен — обадих се.

— Имах, но в един момент вече не можех да си плащам сметката. — Сви рамене и додаде: — Какво да ви кажа, мама е стисната.

Майка му ли? Сигурно беше на четирийсет. Много повече се тревожех какво ще направи моята майка, когато се върне от сватбата и установи, че ме няма.

— Как ще платите? — попита служителят.

— В брой — отговори Пач.

Онзи се изкиска, клатейки глава.

— Тук най-често ни плащат така. — Приведе се към нас и заговори поверително: — Тук идват много типове, които не искат никой да проследи извънкласните им занимания, ако ме разбирате правилно.

Рационалната половина на мозъка ми казваше, че не е възможно наистина да възнамерявам да прекарам нощта в мотел заедно с Пач.

— Това е лудост — казах на Пач едва чуто.

— Аз съм луд. — Усмивката отново щеше да се появи на устните му всеки момент. — По теб. Колко да ти платим за фенерчето? — попита той служителя.

Онзи бръкна под плота.

— Имам нещо още по-хубаво — животоспасяващи свещи — оповести той и постави две пред нас. Драсна клечка кибрит и запали едната. — За сметка на мотела, не се плаща допълнително. Сложете едната в банята, другата в спалнята и няма да усетите, че няма ток. Може дори да ви дам и кибрита. Ако не за друго, поне за спомен.

— Благодаря — каза Пач, стисна ме за лакътя и ме поведе по коридора.

Влязохме в стая 106 и Пач заключи вратата зад нас. Сложи свещта на нощното шкафче, после запали и другата. Свали бейзболната си шапка и разтърси косата си като мокро куче.

— Нуждаеш се от горещ душ — нареди ми той. Направи няколко крачки назад и надникна в банята. — Май има сапун и две хавлии.

Леко вирнах брадичка:

— Не можеш да ме накараш да вляза насила. Съгласих се да стигна дотук, първо, защото не ми се стоеше под дъжда и второ, понеже се надявах да намеря телефон.

— Прозвуча повече като въпрос, отколкото като твърдение — заяви Пач.

— Тогава отгов-в-вори.

Появи се немирната му усмивка.

— Трудно ми е да се съсредоточа над отговорите, когато си в този вид.

Сведох очи към фланелата на Пач, която носех — мокра и прилепнала към тялото ми. Ядосано минах покрай него и затворих вратата на банята помежду ни.

Завъртях кранчето докрай, свалих неговата фланела и дрехите си. На стената на душ-кабината беше залепнал дълъг черен косъм, който взех с парче тоалет на хартия и го изхвърли в тоалетната. После се пъхнах под душа и наблюдавах как кожата ми постепенно поаленява.

Докато втривах сапун в мускулите на тила си и надолу по раменете, си казах, че бих могла да се справя и да спя в една стая с Пач. Не беше най-умното или най-безопасното нещо, но лично щях да се погрижа да не се случи нищо. Освен това нима имах друг избор?

Спонтанната и безразсъдна половина на мозъка ми се присмя. Още от самото начало някаква странна притегателна сила ме дърпаше към Пач. Сега се чувствах привлечена към него от нещо съвсем различно. Нещо, свързано с много повече топлина. Тази нощ връзката ни беше неизбежна. По скалата от едно до десет това ме ужасяваше на осма степен. И ме възбуждаше на девета.

Спрях водата, излязох от душа и се подсуших. Един поглед към подгизналите ми дрехи беше повече от достатъчен, за да се уверя, че нямам никакво желание да ги обличам. Може наблизо да имаше сушилня с монети… която не работеше на ток. Въздъхнах и навлякох корсажа и бикините си, които се бяха опазили от дъжда.

— Пач? — прошепнах през вратата.

— Готова ли си?

— Угаси свещта.

— Готово — прошепна той през вратата. Смехът му също долетя толкова тихо, все едно беше шепот.

Угасих свещта в банята и пристъпих навън в пълен мрак. Чувах дишането на Пач точно пред себе си. Не исках дори да си мисля с какво е облечен — или не е облечен, затова тръснах глава и прогоних картината, която се образуваше там.

— Дрехите ми са подгизнали, нямам какво да облека.

Чух как мокрият плат се плъзга шумно като гума по кожата му.

— Извадих късмет — каза той. Ризата му падна на мокра купчина в краката ни.

— Наистина ми е неловко — признах.

Усетих как се усмихва. Стоеше наблизо, твърде близо.

— Трябва да си вземеш душ — заявих. — Веднага.

— Неприятно ли мириша?

Всъщност миришеше прекрасно. Пушекът беше изчезнал, ментата се усещаше по-силно.

Пач хлътна в банята. Запали свещта, остави вратата открехната и по пода и по едната стена се проточи ивица светлина.

Плъзнах гръб по стената, седнах на пода и облегнах глава на стената. Честно казано, не можех да остана тук тази нощ. Трябваше да се прибера. Не беше редно да оставам с Пач, независимо дали бях твърдо решена да запазя целомъдрие. Трябваше да съобщя за трупа на клошарката. Трябваше ли действително? А как щях да обясня изчезналото тяло? Откачена работа и бездруго точно в тази ужасяваща посока се бяха насочили мислите ми.

Не исках да разсъждавам над лудостта, затова се съсредоточих над първоначалния си аргумент. Не можех да остана тук, когато знаех, че Ви е с Елиът и я заплашва опасност, докато аз съм на сигурно място.

Позамислих се малко и реших, че трябва да формулирам мисълта си по друг начин. На сигурно място беше нещо относително. Докато Пач беше до мен, не ме застрашаваше опасност, но това не означаваше, че той ще се държи като мой ангел-пазител.

Веднага ми се прииска да се откажа и от мисълта за ангела пазител. Мобилизирах цялата си убедителност и прогоних от главата си всички мисли за ангели пазители, паднали и всякакви други. Реших, че вероятно наистина полудявам. Сигурно смъртта на старата жена беше плод на халюцинациите ми. Както и белезите на Пач.

Водата спря и след минутка Пач излезе от банята само по мокрите си джинси, провиснали много под кръста му. Остави свещта в банята да свети, а вратата — широко отворена. Стаята се изпълни с меко сияние.

С един бърз поглед установих, че Пач прекарва по няколко часа седмично във вдигане на тежести и бягане. Толкова добре оформено тяло не беше постижимо, ако не се потиш здравата. Изведнъж изпитах стеснение. Усетих се някак мека.

— Коя страна на леглото предпочиташ? — попита той.

— Ами…

Хитра усмивка:

— Напрегната ли си?

— Не — отговорих възможно най-самоуверено при дадените обстоятелства. А обстоятелствата бяха, че лъжех най-безсрамно.

— Не умееш да лъжеш — каза той, все още усмихнат. — Всъщност си най-неумелият лъжец, когото съм виждал.

Вдигнах ръце на хълбоците уж ядосано.

— Ела тук — дръпна ме да се изправя той. Усетих как решението ми да се съпротивлявам се стопи. Още десет секунди в такава близост с Пач и всичките ми защитни сили щяха да рухнат.

На стената зад него висеше огледало и над рамото на Пач видях тъмното очертание на белега му.

Цялото ми тяло се скова. Опитах да примигна, за да прогоня видяното, но безуспешно.

Неволно плъзнах ръце нагоре по гърдите му и към гърба. С върха на пръста си докоснах едното рамо на белега.

Докосването ми го накара да се напрегне. Аз застинах, а пръстът ми потрепна върху белега. Нужно ми беше малко време, преди да усетя, че се движи не пръстът ми, а аз самата. Цялата.

Засмука ме някакъв мек и тъмен улей и ми причерня пред очите.