Пътеводител за посветени

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ С ДЖ. Р. УОРД

Въпроси и отговори с Надзирателката

Ако дойдете на някое от подписванията на книгите ми, ще откриете, че частта с въпросите и отговорите е най-приятната. Обсипват ме с купища въпроси за братята, за книгите, за онова, което предстои да се случи, и за онова, което вече е станало, за Бу, за ковчезите, дали шеланите понякога излизат само по женски, как, по дяволите, работи Джейн... На адвоката в мен това наистина му харесва, а читателите са адски УМНИ. Те не пропускат абсолютно нищо и аз страшно ги уважавам. Когато става дума за минали неща, отговарям без увъртания. Когато обаче заговорим за онова, което предстои да се случи, нали съм адвокат, винаги си меря думите. Без съмнение от време на време се случва да изтърва по нещичко и да разкрия някоя и друга тайна, ала през повечето време отговорът ми е „ЧЕТЕТЕ И ЩЕ ВИДИТЕ". Или пък отговарям точно това, което са ме попитали... и нито думичка повече.

Те винаги усещат кога се опитвам да хитрувам.

Тъй като трябваше да спазя традицията за отговори и въпроси и в този пътеводител, съобщих във форума си и в Yahoo! групата си, че се нуждая от въпроси. И получих повече от три хиляди! След като ги изчетох до последния, избрах следните:

Случвало ли се е, докато пишете, някой от героите да се разбунтува и да каже: „Не, няма да го направим по този начин"? Кой беше и как успяхте да го накарате да слуша? -Джилиан

Трябва да призная, че когато видях този въпрос, не можах да не се засмея - ЩЕ МИ СЕ! Джилиан, надценяваш ме. Както казах в частта с досиетата на братята, аз нямам никакъв контрол над тях. Те правят, каквото правят в главата ми, а моята задача е просто да го запиша възможно най-достоверно. Не знам откъде дойдоха, нито защо избраха мен, но в едно съм сигурна - ако си тръгнат, ще остана без нищо. Така че аз съм тази, която трябва да внимава и трябва да слуша, не те... ако можете да ме разберете.

Откъде дойде вдъхновението за имената на братята? В повечето любовни романи за вампири, които съм чела, се използват старовремски или изискани имена, докато вашите са сурови, недвусмислени и не оставят никакво съмнение за какви мъже става дума. - Амбьр

Всъщност братята сами се кръстиха - в началото и аз бях малко объркана. Когато Рот се появи в главата ми и започнах да нахвърлям „Тъмна любов", непрекъснато чувах останалите да го наричат Рот. „Рот", помислих си. „Що за име е това? Рот... Рот..."

Братята и техните истории са винаги в главата ми, ала има две ситуации, когато контролът им е абсолютен - докато тичам и докато заспивам вечер. Дни наред гълтах километрите, взирах се в тавана в тъмното... а това име отекваше в главата ми, заедно с още цял куп неща, които се случиха в „Тъмна любов"... И изведнъж ми просветна, че не съм разбрала правилно, и че истинският правопис на името е друг... В мига, в който това се изясни, имената на останалите братя също си дойдоха на мястото, както и правилното им изписване.

Историята зад имената, както съм казвала и преди, е, че това са традиционни имена за Братството, давани единствено на потомци на неговите членове. С течението на времето имената, навлезли в английския език, макар и с променен правопис, и били свързани със силни или агресивни чувства. Смятам, че те подхождат чудесно на братята, защото, те не оставят никакво съмнение с какви мъже си имаме работа!

Ако имахте възможността да се върнете назад и да пренапишете която си поискате част от вече издадените книги, бихте ли променили нещо? Има ли нещо извадено при редактирането на книгите, което бихте върнали? Има ли някой герой, на когото бихте искали да придадете повече дълбочина? Има ли нещо, за което съжалявате? -Флауьрлейди

Ами аз никога не смятам, че книгите ми са толкова добри, колкото трябва да бъдат. Винаги ми се струва, че бих могла да се справя и по-добре. Ала аз просто съм си такава. Никога не съм доволна от себе си и от нещата, които правя - така че това не важи само за писането.

Що се отнася до редактирането на книгите, аз съм единствената, която вади или добавя каквото и да било в тях. Обсъждам книгите с редакторката си, тя споделя своето мнение и двете разискваме това-онова, ала нищо не се променя, освен ако аз не го поискам и не го направя. Мания за контрол? И още как! (Друга моя отколешна черта.) Дали съжалявам за нещо? Не и в това отношение. Всеки мой избор е направен съзнателно и след сериозно обмисляне.

Що се отнася до дълбочината на героите, отговорът миене. Но само защото винаги се опитвам да изцедя и последната капка емоция, драма и патос от всяка от своите истории. Тук обаче има нещо, за което съжалявам. Както споменах, ще ми се да бях добавила още няколко страници в края на „Освободена любов", за да могат читателите да видят повече от онова, което бе в главата ми, що се отнася до това колко доволни са Ви и Джейн от завършека на своята история.

Чудех се откъде ви хрумват някои от термините ви, като лийлан, хелрен, шелан? Вие ли си ги измислихте или са част от някакъв древен език, който сте проучили? - Бет

Ако щете вярвайте, те дойдоха с историите. И продължават да го правят. Понякога чувам някаква дума от устата на братята или шеланите и я използвам. Докато пишех „Тъмна любов" не очаквах да изскочат толкова много от тях! Между другото, идеята за речника на термините беше на редакторката ми. След като прочете окончателния текст за Рот, тя ми каза, че трябва да съставя такъв речник. И беше права.

Чудех се как успявате да не смесвате различните си стилове на писане? Май чух, че пишете под псевдоним, а съм чела и няколко други автори, които правят същото. Мисля, че онова, което ми е любопитно, е как постигате това, различните ви герои да не се озоват в грешния жанр или да бъдат написани от „грешния" автор? - Ребека

Вярно е, наистина пиша съвременни любовни романи под името Джесика Бърд и паранормални любовни романи под името Уорд. И знаете ли, никога не съм имала проблем със смесването на двете - може би заради начина, по който историите се появяват в главата ми. Просто когато сцените ми се явят, репликите са толкова ясни, а думите - толкова различни, че е невъзможно да бъдат объркани. Трябва да кажа, че гласът, който ми диктува, докато пиша, не е съвсем различен, макар че в книгите за Братството темпото е друго, а писането - по-сурово, защото и братята са такива.

Харесва ми да пиша в двата толкова различни поджанра. Действа ми освежаващо да ги сменям. За мен те са като две различни пътеки, които никога не се кръстосват, така че не мога да следвам и двете едновременно. Истинска щастливка съм, че мога да правя и двете.

Споменахте някакви ковчези в гаража. За какво служат и кой се грижи за тях? - Мерил

Страхотен въпрос! Често ми го задават, под една или друга форма. А ако не са ковчезите, читателите ме питат за Бу или пък за други неща, които са показани, ала не и обяснени.

Както казах, невинаги знам какво означава всичко в момента, в който го видя. Що се отнася до ковчезите, докато пишех „Споделена любов", видях Мариса да влиза в гаража заедно с Фриц... и те бяха там. Нямам абсолютно никаква идея какво има в тях, откъде са се взели и каква роля ще изиграят в бъдеще, но тъй като се е случвало и преди, знам, че когато видя нещо така ясно, както видях ковчезите, то ще се окаже наистина важно. Така че - нямам търпение да разбера каква е тяхната история!

Какво е значението на урните на лесърите? Знам, че сърцата им биват извадени и поставени в керамична урна, но защо? Защо просто не ги унищожат? Защо ги пазят? Защо братята винаги държат да се доберат до урните и да ги поставят в Гробницата (в случай че има друга причина, освен да ги държат като трофеи), и ако наистина служат единствено като трофеи, защо е толкова важно за другите лесъри да отидат в дома на убитите си другари и да приберат урните им, преди братята да са го сторили, и какво правят с тях, ако успеят да изпреварят братята? - Мърррмейд

Радвам се, че ми зададе този въпрос, Мърррмейд, защото и аз много пъти съм се чудила. Винаги ми се е струвало странно, че лесърите си запазват урните след въвеждането им в Обществото... искам да кажа, Омега общо взето взема от тях всичко, което ги прави хора, нали така? Кръвта им я няма, сърцата им са извадени, не могат да се хранят, импотентни са... защо тогава им е да запазят нещо такова? А и след като се присъединят към Обществото, нямат никаква собственост (та те губят дори имената си!). Единственото логично обяснение, за което се сещам, е, че урните са един вид осезаемо напомняне за силата на Омега. В крайна сметка, ако някой е в състояние да замени кръвта ти със своята собствена, а след това да ти изтръгне сърцето, той със сигурност може да се върне и да те смачка като муха, ако не е доволен от теб. Освен това Омега е адски подмолен - той целенасочено създава ситуации, които обременяват лесърите му. Като ги принуждава да държат сърцата си при себе си, той си дава още нещо, за чието неизпълнение да ги наказва. Така че според мен останалите лесъри се опитват да приберат урните на убитите си другари, защо-то знаят, че ще трябва да кажат на Омега, ако някой изчезне... а това е разговор, който никой не иска да проведе. И още нещо - Обществото разполага с крипта, която се използва за съхраняване на различни артефакти, ала ако някоя урна бъде прибрана от убийците, преди братята да са я открили, сърцето бива предадено на Омега. Но е по-добре да не навлизаме в подробности за онова, което Злото прави с нея. Гадост.

В цялата история на Братството, има ли брат, който (по липса на по-подходяща дума) да е изневерил на призванието си? - Тий1025

Ако имаш предвид да е бил изхвърлен от Братството, да -Мърдър. Засега все още не знам много за него, но той определено е готов да излезе на сцената, така да се каже. За първи път се споменава в „Свещена любов", но във форума ми има своето място вече от две години.

Всеки от настоящите братя като че ли страда от загуба на някаква способност или от проклятие. Това само при тази група от братя ли е така или е нещо типично за Братството на черния кинжал (например свързано със Скрайб Върджин и нейната идея за равновесието)? -Лейсуинг

Доколкото аз знам, не всички членове на Братството са имали някакъв проблем... макар че при настоящите братя определено е така. Рот не иска да предвожда расата заради миналото си. Рейдж имаше (има) звяра. Зейдист е социопат. Бъч не знаеше къде е мястото му в света. Вишъс имаше (има) ръката и виденията си. Фюри беше наркоман. Всеки от тези недостатъци е част от природата на братята и нерядко се корени в миналото им, така че не става въпрос за нещо като групово проклятие или товар, така да се каже... а звярът на Рейдж е единственият, който е непосредствено причинен от Скрайб Върджин. Останалите са просто стечение на обстоятелствата.

От чисто професионално любопитство ми е интересно да науча дали братята си правят татуировки само като част от някой ритуал. Или понякога го правят и по естетически причини? - Синклер

Здрасти, Син! В повечето случаи братята си правят татуировки, защото така се налага - тези по ръцете на Рот описват родословието му; Рейдж носи своя дракон на гърба си; Зи, за съжаление, носи татуировките на кръвен роб около китките и врата си; Вишъс има предупредителни татуировки на слепоочието, ръката, слабините и бедрата си. Що се отнася до другите мъже, Рив има две червени звезди на гърдите си, както и още няколко, които до една са ритуални. От друга страна, Куин има сълзата на лицето си (която е ритуална), както и датата на тила си (която пък не е). Мисля, че Куин тепърва ще увеличава колекцията си, а Джон и Блей скоро ще се сдобият с първите си татуировки... макар че ще запазя в тайна дали са ритуални или не.

Надзирателке, става ясно, че по време на церемониите има череп и че той е принадлежал на първия брат. Ако мога да попитам... кой е той и как е станал първият брат? -Корт2130

Добре, това е страхотен въпрос. Няма да отговоря, но ще ви кажа, че знам някои от детайлите. Нещо, което страшно ми се иска да направя един ден, ако е възможно, е да напиша история на Братството. Нямам предвид хронология, а историите на някогашните братя. Може би под формата на поредица „Късчета живот" или пък на цял роман... но би било наистина готино. От онова, което съм видяла, животът в началото не е бил никак лесен. Представете си какво трябва да е било за първия вампир воин да се натъкне на лесър, или какво се е случило по време на първото събиране на Братството, или пък какво е било да си част от програмата по създаването на братята. Мисля, че всичко това е страшно вълнуващо. Да се надяваме, че един ден ще имам възможност да го напиша!

О, но все пак едно нещо мога да ви кажа - Рот е директен потомък на първия брат!

Каква е процедурата по номинирането на някого за член на Братството? Случвало ли се е някой да откаже? -Даниел

От онова, което съм видяла, то е съвсем като случилото се с Бъч. Настоящите членове на Братството са тези, които вземат решението. Има гарант (обикновено онзи, който е най-близък с кандидата) и именно той предлага името му за обсъждане на среща в Гробницата. Освен това е необходимо пълно единодушие - ако дори един от братята не го одобрява, кандидатът отпада. Без никакви обяснения и без повторна възможност. След това кралят, който от времето на прадя-дото на Рот неизменно е член на Братството, отнася името на Скрайб Върджин... така че да няма никакви изненади по време на церемонията.

Досега съм видяла само един отказ. Да се надяваме, че някой ден ще мога да ви разкажа повече за това. Ала както Рот каза на Бъч - питат те само веднъж. Един-единствен път.

Каква е историята на вещите в стъкления шкаф в храма на Избраниците (например, ветрилото и цигарето)? - Ли-сандьр

От това, което съм видяла досега, става въпрос за вещи, оставени от посетители на предишните Примейли, или пък донесени от Избраниците, посетили Далечната страна. Няколко от тях (като пистолета, с който е прострелян Ви в началото на „Освободена любов") са изпуснати по време на онова нападение преди седемдесет и пет години.

Знаем, че Фриц няма равен на себе си в кухнята, ала кое ястие смята за свой специалитет? - Мери

Агнешко! Готвил го е за поколения от кралското семейство. И май се досещам какъв ще бъде следващият въпрос! Как тогава се е озовал на работа при Дариъс? А тази история определено си я бива... но е прекрасно, че отново е при Рот (и че по един специфичен начин все още е с Дариъс).

От всички неща, на които враговете на братята биха могли да миришат... защо бебешка пудра? -Хейтрид

ХА-ХА! Хейтрид, разбирам те! Но когато видях първия ле-сър... той миришеше именно на това. Толкова нелепо... и някак странно съвършено.