Пълнолуние (-) читать бесплатно онлайн полную версию книги

Тъмните Пазители: Пълнолуние

Prologue

Превод: sunset

Редакция: djenitoo & sunset

__________________________________________________________________________________________________________________________

Пълнолунието бе станал моя враг.

Аз съм в пещера, приготвяйки се за най-важната нощ в целия ми живот. Няколко дни по-рано

навърших седемнайсет. Тази вечер пълната луна ще освети небето. И когато застана под нея, лунната светлина ще ме огрее и аз – Линдзи Ланкастър – ще се превъплътя...

…във вълк.

Аз съм шифтър, част от тези, които от хиляди години разполагат с възможността да се отърся от

човешката си форма и да приемат животинска. Моят клас е предопределен да приема формата

на вълк.

От какво се помня, съм в напрегнато очакване за тази нощ, но през последните няколко

седмици се ужасявах от пристигането й, понеже изведнъж нещата станаха прекалено

объркващи и сложни. Чувствата ми, емоциите ми – всички те бяха над това място. Сърцето ми

прошепваше едно, умът – друго.

С Конър сме били винаги най-добри приятели, а семействата ни винаги са ни побутвали да се

съберем във външния свят, където всички ние се преструваме, че нямаме невероятно

способности, където демонстрираме, че сме като статистите – тези, които са закотвени в една

форма. Родителите ни са убедени, в това че с Конър сме отредени един за друг.

Понякога се страхувам, че с Конър се оказваме затворени в техните мечти и решаваме, че те

са също така и наши. Така една вечер, пред всички Конър ме обяви за негова сродна душа, а аз

бях развълнувана, че има толкова големи чувства към мен, защото мислех че чувствам същото

към него. Семействата ни празнуваха. Според традицията на нашия вид, той бе татуирал моето

име изписано с келтски символи върху лявото си рамо – нашия еквивалент за сгодяване. А

съдбата ни бе запечатана.

Но след това Рейв се завърна у дома това лято, след една година в колежа и започнах да

гледам на него както никога до сега. Когато говори, в дълбокия му глас се появява леко

стържене – прекалено секси. Той не говори често, освен когато има да каже нещо важно, а

когато го направи – ушите ми забучават. Тъмните му очи имат способността да ме държат

затворена в друг свят, да накарат сърцето ми да бумти, а когато свали този свой опасен поглед

към устните ми, искам да се разтопя в обятията му и да придърпам устните му към моите, за да

вкуся от забраненото.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние

Притежава толкова диви черти, предпочитайки да живее живота си на ръба. Той е големия,

лош вълк – без майтап. А понякога нещо в него призовава дивото в мен... но е вик, на който не

бих могла да отговоря.

Конър е моята съдба.

Две години по-голям от мен, той вече в преминал през трансформацията си, а довечера ще ми

помогне да се справя с моята. Принудих себе си да се концентрирам върху Конър: неговата

руса коса и сините му очи, кривата му усмивка, която винаги ме кара да се усмихвам. Чака ме

сега, чака ме да споделя с него най-важната нощ в живота ми. Той ще ме държи, ще ме води

през прехода и ще се подсигури, че ще оцелея. Ще се свържем дълбоко и завинаги, след като

преминем през това изпитание заедно.

Това е, което трябва да се случи.

Изучих образа ми в огледалото. Очите ми са лешникови, въпреки че, обикновено се менят

според настроението ми. Тази вечер изглеждаха някак по-сини отколкото зелени или кафяви,

тъжни когато би трябвало да са пълни с възбудата на момента, както очакването, което

момичетата изпитват точно преди бала.

Бяло-русата ми коса виси свободно около рамената ми. Бялата кадифена роба, която носех

галеше голата ми кожа, а нервността се спусна по мен, когато осъзнах, че скоро луната щеше да

ме докосва – лунната светлина и Конър.

Извърнах се от огледалото и отидох до входа на пещерата, където падащия водопад

защитаваше нашата бърлога, от тези които не знаят за него – за нашето – съществуване.

Измъкнах се от водната завеса и обиколих езерото, в което скоро щеше да се отрази

нарастващата в небето луна.

Спрях погледа си върху Конър, който чакаше търпеливо появяването ми. Носейки черна роба,

той я придържаше с ръце и аз притиснах дланта си срещу него. Пръстите му – толкова дълги, сигурни и стабилни – се затвориха около моите, които внезапно започнаха да ми изглеждат

твърде деликатни и крехки за това, което предстоеше да се случи. Сякаш видял опасенията ми, ме притегли по-близо. Интимността с него ми даде подкрепа. Той е единствения. Винаги е бил

той.

Навеждайки се, той потърка устните си в моите, сърцето ми пропусна няколко удара, заради

това, което бяхме на път да направим.

Държейки ръката ми, той ме заведе до сечището, към очакващата ни луна, към това да бъде

моя сродна душа завинаги.

А аз просто се надявах да не съм направила грешен избор. В противен случай вървях право към

най-голямата грешка в живота ми.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter One

Първа глава

Превод:djenitoo

Редакция: djenitoo & sunset

_________________________________________________________________________________________________________________

По общо мнение сънищата отразяват скритите ни страхове и тайните ни желания, всички

настояващи за внимание. Този който сънувах миналата нощ беше толкова ярък, че дори и сега, когато вечерта бе вече близо, ме караше да се свивам от неудобство в стола си. Седях срещу

стената в съвещателната зала, където старейшините на Тъмните Пазители – защитниците на

нашето общество – обсъждаха как най-добре да осигурят оцеляването ни. Понеже все още не

бях преминала първата си трансформация, бях считана за стажантка и не бях допусната да

седна на голямата, кръгла маса с другите. Това беше добре за мен, защото ми даваше

свободата да пусна мислите ми да се реят – без никой да забележи, че не им обръщам

внимание.

В съня ми стоях на сечището с обявената ми сродна душа, Конър, ръцете ни бяха обвити един

около друг толкова силно, че едва можехме да дишаме. Пълнолунието осветяваше като

прожектор.

Изведнъж тъмни облаци покриха луната и всичко се стъмни. Все още държаща го близо и

силно, усещах костите и мускулите на тялото му се притискат към мен. Той стана по-висок и по-

голям. Пръстите ми направиха разходка из косата му, която сега на допир бе гъста и дълга.

Устата му покри моята, но устните му бяха по-пълни от преди. Целувката бе по-жадна от всяка

предишна, която ми бе давал. Цялото ми тяло омекна и като че ли вече знаех какво е чувството

да си мек восък, топящ се под горещия пламък. Съзнанието ми шептеше, че трябва да се

отдръпна, но вместо това се притиснах към него сякаш ще се удавя в море от съмнения, ако го

пусна.

Реещите се облаци се отдръпнаха и лунната светлина ни озари отново – само, че вече не бях в

ръцете на Конър. Вместо това притисках тялото си към това на Рейв, целувах го, копнеех за

докосването му…

Размърдах се неудобно в стола си със спомена за това колко отчаяно желаех Рейв.

Предполагаше се, че исканията ми трябваше да са насочени към Конър, но се събудих в

преплетените чаршафи, настояваща за друго докосване, на Рейв – дори и да е само в сънищата.

Размърдах се отново, почувствах рязко лакът да се забива в ребрата ми.

Ще се успокоиш ли? – прошепна грубо до мен Британи Рийд. Като мен, тя също скоро

щеше да стане на седемнадесет и да премине първата си трансформация през следващото

пълнолуние.

Познавам Британи от детството си. Бяхме приятелки, но никога не се чувствах толкова близка с

нея, както с Кайла – с която се запознах едва миналото лято, когато приемните к родители я

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

бяха довели в парка, за да се срещне с миналото си. Свързахме се на дълбоко ниво почти

веднага след като се срещнахме. Прекарахме последната година споделяйки живота си чрез е-

майли, SMS-и и телефонни разговори.

По време на миналото пълнолуние тя откри, че е една от нас и че Лукас Уайлд е сродната к

душа. Не можех да си представя, колко изплашена е била през малкото време, което е имала

да го осъзнае. Ние шифтърите не контролираме първата си трансформация. Когато

пълнолунието се издигне телата ни реагират на повика му. Но сега Кайла седеше на масата с

другите. Лятното слънцестоене, най-дългия ден в годината, обикновено е времето, когато

колкото се може повече от нашия вид идват, за да празнуват съществуването ни. Но тази

година опасност се бе надвесила над нас и затова се събрахме в Уолфорд, село скрито дълбоко

в огромната националната гора в близост до границата с Канада. Всичко, което напомняше тук, че някога е било населен район, бяха само няколко малки сгради и големи приличащи на

жилищни блокове постройки, които служиха за дом на старейшините, които ни управляваха.

Резиденцията също така бе и къща, приемаща повечето от нас, когато сме тук за лятното

слънцестоене.

Винаги сме били тайно общество. Дори и когато живеем сред останалите в света, ние

показваме истинското си аз само един на друг. Но наскоро открихме, че по-големия брат на

Лукас ни е предал, като е дал сведения на някой от външния свят за нашето съществуване. Сега

няколко учени, които работят за медицинско изследователска компания наречена Био-Хром, са

решили да ни заловят и да открият какво ни прави различни – или по-важното, какво ни кара

да се трансформираме. Те искат да патентоват тази дарба, да ни отворят, и да ни използват за

финансовите им печалби. Но да ни направят дисекция и изследват, не бе начина по който

някой от нас искаше да прекара ваканцията си.

Макар, че никой от нас не е видял следи от учените от Био-Хром, откакто Лукас и Кайла

избягаха от техните лапи, никой от нас не вярва, че са се отказали толкова лесно. Всички бяхме

на ръба, защото можехме да усетим предстоящият сблъсък – по начина по който животните

усещат наближаващата буря. Природата ни бе направила приспособима към опасността. Това

беше причината по която не сме тръгнали по пътя на динозаврите.

Британи беше права. Трябваше да остана спокойна поне за сега. Да спра да мисля за този

откачен сън и да обърна повече внимание на разговора на масата. За жалост погледа ми се

отклони около групата, точно на Рейв. Той ме наблюдаваше толкова напрегнато, че ме накара

да си мисля, че знае за побъркания ми сън. Тъмните му очи съдържаха предизвикателство,

което ме подканваше да не погледна настрани, изкушаващи ме да рискувам да ме хванат

взираща се в него, вместо да съм се концентрирала над защитата ни от Био-Хром. В този

момент, не можех да се насиля да повярва, че някакви учени са по-опасни за мен отколкото

Рейв.

Той ме изучаваше без срам. Почти можех да почувствам допира на погледа му по кожата му.

Знаех, че трябва да погледна настрани, но не исках да загубя тази силна връзка. Никога не съм

чувствала нещо толкова силно преди. Периферното ми зрение се размаза, изговарящите се

думи наоколо бяха неясни, сякаш се намирах под вода. Сърцето ми ускоряваше една секунда,

на другата забавяше – беше толкова объркано – колкото мен. Исках да стана и да отида до

него. Но същевременно с това - да избягам от стаята.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Рейв не говореше много през тези заседания – всъщност, никога не говореше много. Той беше

втори по командване след Лукас и всеки път бе наблягал повече на действията. Винаги

изглеждаше сякаш е забравил да се обръсне сутринта с този малък намек за набола брада по

брадичката. Гъстата му права коса стигаше до раменете му и бе черна като безлунна нощ,

почти подобни очи с нюанс на горещ шоколад. Когато се трансформира, той е великолепен… и

смъртоносен.

Миналото лято го видях да отстранява пума, когато проучвахме едно място преди да заведем

няколко туристи там. Пумата нападна, Рейв се превъплъти и станах свидетел от първите места, на какво на какво сме способни, когато сме заплашен. Ние сме агресивни и смъртоносни.

Дори и в човешка форма Рейв ме плашеше с всичката си отприщваща сила, която усещах да се

излъчва се от него. Не знаех защо напоследък само той привлича вниманието ми – въпреки, че

привличане е твърде слаба дума. Не можех да изкарам пет секунди без да мисля за него, без

да се огледам наоколо за да видя дали е наблизо. Бях толкова любопитна и то по начин, по

който не съм била за никое друго момче преди, дори към Конър. Исках да знам филмите които

харесва, и книгите които чете. Исках да прослушам iPod-а му и да разбера, коя е любимата му

музика. Но най-вече исках да почувствам ръцете му около себе си по начина, по който бяха в

съня ми. Исках да опитам жадната му целувка.

Само след две седмици и ще играем с големите момчета. – прошепна Британи,

разрушаваща обгърналото ме очарование от Рейв и разпалваща искрица вина в мен. Беше

ли забелязала на къде бе насочено вниманието ми, кое „голямо момче” ме бе омаяло?

Или също е гледала към масата, надяваща се да привлече вниманието на някой? Имаше

легенда, че момиче не може да премине през трансформацията, ако е сама.

Не си ли уплашена? – попитах. – Имам предвид никой не те посочил още. – Скоро след като

го казах бях шокирана от себе си. Британи вероятно достатъчно се тревожи за това и без

рязкото напомняне от моя страна.

Но тя само извъртя тъмно сините си очи и поклати глава, отмятаща дебелата си въглено-черна

плитка зад рамото си.

Това е толкова средновековно. Няма да чакам никое момче да стане от задника си и да ме

обяви. Ако е този, когото искам, бих била в състояние да го попитам. Няма нищо лошо в

това да си малко алфа момиче. Това все пак е двадесети и първи век.

И кого би попитала – да допуснем?

Тя се поколеба, в първия момент си помислих, че ще ми даде име, но след това просто сви

рамена сякаш няма значение.

Някой, когото не ми набутват родителите.

Ауч! Знаех, че има предвид това, че моите родители и тези на Конър един вид ни притискаха

да сме заедно.

Родителите ми не са избрали Конър.

Осъзнай се. Семейни ваканции, гимнастика, рождени партита – семействата ви правя

всичко заедно от както си се родила.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Не можех да споря. Конър винаги е бил там за всички важни моменти в живота ми. Имах

снимки на Конър и мен спускащи се по Кулата на Ужаса в Дисни, на сърф в Хавай, на ски в

Аспен… Списъка продължаваше. Прекарвали сме много лета крещейки и смеейки се, яздейки

безразсъдно и наслаждаващи се на местните атракции там където са ни завели родителите ни

за ваканцията. Спомням си колко самотна бях когато бях на петнадесет и той бе прекарал

първата си лятна и зимна ваканция работещ в националния парк като шерпа – името с което

наричат туристите, водачите в сърцето на дивата природа и осигуряващи да не отиват никъде

близо до скритите ни села. Следващото лято кандидатствах за обучението за шерпа.

Винаги ни е забавно заедно. – казах на Британи. – Ние сме съвместими.

Съвместими? Караш го да звучи сякаш си избираш, кои обувки да носиш с новата си пола.

Приемането на сродната си душа вероятно е най-важното решение, което правиш в живота

си.

Защо слагаш под въпрос избора ми? – Освен това караше мен да се съмнявам в избора си.

Или пък съня бе породил тези глупави съмнения?

Защото не е честно към Конър, ако не го обичаш истински.

Какво ти влиза в работата? – отвърнах. Устните к се изпаха в права линия. Тя ми се караше

относно отношенията ни с Конър, откакто лятото започна, намекваше, че не съм добро

гадже. – Мили Боже. Влюбена ли си в него?

Преди да може да отговори – предполагам, че щеше да го направи – Лукас Уайлд, лидера на

глутницата ни, се обърна от мястото си и ни погледна свирепо. Безмълвно предупреждение,

стиснах устни заедно, кимнах му, и най-накрая се концентрирах върху това, което обсъждат на

масата.

След трансформацията ни, Британи и аз ще направим бройката на Тъмните Пазители на

дванадесет. Но Кайла, Лукас, Конър, Рейв, Британи и аз бяхме шерпа отбор. Работим заедно, за

да изведем камперистите в дивата природа. Работехме като водачи на групата Био-Хром,

когато узнахме истинските им намерения.

Не знам, какво повече можем да направим за това. – каза Конър, и изпитах гордост, че не

се бои да говори така на тримата старейшини които седяха заедно, формиращи верига от

мъдрост и история. – Д-р Кейн и отбора му напуснаха горите преди две седмици. Може би

досега щяха да започнат нашето търсене.

Д-р Кейн беше водача на учените от Био-Хром и един от ръководителите на плана да ни

изучават. Другия беше синът му – Менсън.

Най-вероятно само се прегрупират. Няма да се изненадам, ако се покажат отново в

близките дни. – каза Лукас.

Съгласна съм. – каза Кайла.

Лукас к се усмихна топло и извън зрението на старейшините взе ръката к под масата. С

червената к коса спускаща се около раменете к, тя винаги щеше да се откроява, но начина по

който я кара да изглежда Лукас я правеше смайваща.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Повярвайте ми, Менсън е обсебен от това да хване някой от нас и да открие ключа за

способността ни да се трансформираме. Те ще се върнат, така че трябва да сме готови. – тя

продължи. – Той няма да ни остави на мира.

За известно време през лятото Кайла се интересуваше от Менсън – може би като потенциално

гадже. Излишно е да казвам, че интереса к спря, когато научи, че в очите на Менсън е стръв с

която да хване Лукас. Беше невъзможно да си я представим сега с някой друг освен Лукас.

Старейшина Уайлд, дядото на Лукас стана:

Ние ще останем бдителни. Животите ни зависят от хитростта и уменията на Тъмните ни

Пазители. Имам пълна вяра в способностите ти да ни защитиш. Сега е време да

празнуваме лятното слънце стоене, много от нашия вид са дошли тук за това. – Той

разпростря ръце, с което ни обхвана всички нас. – Забравете проблемите си. Насладете се

на нощта.

Той се шегува нали? – Британи попита под нос.

Старейшина Уайлд не е срещал Менсън и баща му. Той не разбира в каква опасност сме

или колко обсебени са те. – отговорих.

Наистина ли мислиш, че може да се получи? Да се създаде серум, който да причинява

ликантропия?

Не знам. Не е като да има някакъв вирус в кръвта ни. Генетично е. Или имаш гена или го

нямаш.

Аха. – Британи промърмори. – Трудно е за тези, които го нямат.

Все пак ние няма да се тревожим за това. Скоро ще се превъплъщаваме с най-добрите от

тях. – станах и отдалечих от нея, докато Кайла се доближаваше, усмихваща се весело,

светло сините к очи излъчваха вълнение.

Та, какво си клюкарихте двете тук? Чувствам се изолирана.

Нищо важно. – казах к.

Виждаш ли, просто доказваш твърдението ми. – каза Британи.

Тя беше на мнение, че не съм мислила достатъчно, при избора си на сродна душа. Започнах да

се дразня от тази линия на мисли. Наистина трябваше да смени нагласата си. Може би, ако не

беше толкова обсебена от моя избор, щеше да намери приятел и за себе си.

Какво твърдение? – попита Конър, когато застана до мен. Потръпнах, чудех се как ще

реагира на обвинението к, че сме задължени да сме заедно от родителите ни.

Но тя каза само:

Нищо.

Успокоих се. Нямаше да изкаже мнението си, че чувствата ми към Конър не са истински. Не

исках да се съмнява в обичта ми, защото ме беше грижа за него – нямаше значение какво

мисли Британи. Конър и аз винаги сме знаели, че си принадлежим.

Лукас дойде до Кайла и обви ръце около нея, притискайки я към себе си, сякаш не можеше без

да я докосва. Защо аз и Конър нямахме този луд подтик да се гушкаме постоянно?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Стеснително, направих бърз оглед на стаята, и открих, че Рейв вече е напуснал. Не бях

изненадана. Освен когато работим, купонясваме или защитаваме глутницата той беше сам.

Готова ли си за веселбата? – попита Лукас.

Шегуваш ли се? Това е първото ми празнуване на лятното слънцестоене. Искам да се

преоблека.

Погледа му пробяга по нея.

Мисля, че изглеждаш много добре.

Имало ли е някога момче да казва друго – каза Британи с подигравателен глас.

Обърнах вниманието си към Конър:

И аз ще си сменя дрехите.

Окей. Ще те намеря после.

Колко различен беше тона му от този на Лукас! Казах си, че е защото Лукас и Кайла едва сега са

се намерили, докато Конър и аз винаги сме били заедно. Дори и така да е, не можех да си

помогна, но вярвах, че трябва още да усещаме тази искра от вълнение, когато сме близо един

до друг.

Не мога да повярвам, колко голямо е това място. – Кайла каза, когато вървяхме надолу по

коридора към фоайето, оставяйки момчетата в заседателната. Всичко което вземах за

даденост за нея бе ново. Караше ме да гледам на нещата от други очи.

Всички стени бяха облицовани в тъмно дърво. Каменният под беше протрит и надраскан на

местата където са минавали хората. Портретите на прадедите ни в двете форми – човешка и

вълча, украсяваха стените.

Целия вид е живял тук. – каза Британи. Тя харесваше историята, докато обикновено аз не

можех да я разбера или запомня. – Ние сме били само-достатъчни. Тогава

индустриализирането започнало да се разпространява, и ние сме осъзнали колко много

изпускаме от отвън, когато се само-изолираме.

И така сме отишли в големия, лош свят. – прекъснах.

Не е толкова лош. – каза Британи.

Тогава защо пазим съществуването си в тайна? – попитах.

Защото, когато сме пробвали да се разкрием, сме са започнали да ни преследват и изгрят

като вещиците и демоните. – отговори Британи.

Знам какво се е случило преди много време. – каза Кайла. – Но не мислите ли, че хората са

по-просветени в тези дни?

Каква беше първата ти реакция когато научи за съществуването ни? – попитах.

Тя се изчерви толкова силно, че луничките й изчезнаха от повърхността на кожата й.

Слисах се. Мразя да го признавам, но бях ужасена, когато открих, че бях една от вас. Но

сега, когато разбрах, че не сте бесни върколаци с лоши намерения, си помислих, че е много

яко. Само това ще кажа. Ако на хората им бъде даден шанс да разберат какво наистина

сме, може би ще ни приемат.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Или може би ще искат да ни заловят и изследват. Като Био-Хром.

Но ако хората знаят за нас, правителството би ни защитило.

Ние сами се защитаваме, - каза Британи яростно. – Винаги сме го правили и винаги ще го

правим.

Просто мисля, че да имаме някаква помощ не е толкова лоша идея.

Това не е наше решение. – казах, когато приближихме голямото широко стълбище, което

щеше да ни заведе към стаята, която споделяме. – Освен това има по-важно решение пред

което сме изправени – какво да облечем за довечера.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter Two

Втора глава

Превод: djenitoo

Редакция: djenitoo & sunset

___________________________________________________________________________

Противно на Кайла, аз съм посещавала много празнувания на лятното слънцестоене. То се

определяше от изобилието от храна и отживяла музика, на която родителите ни танцуват – и

това, че няма да я слушаме дори и да сме мъртви. Повечето на моите години щяха да се

съберат наоколо на групи, за да говорят, така отбягваха по-старите членове, които щяха да се

наведат и ощипят бузите ни и ще ни кажат колко сме сладки.

Как да се облека за довечера? – попита Кайла докато тършуваше из малката си

туристическа чанта.

Секси. – казах, докато изваждах червения си потник с тънки презрамки от чантата си.

Нощта ставаше студена от северния вятър, така че планирах да облека бяло дънково

яке отгоре.

Влязох в банята, където на дългия тезгях Британи вече изправяше черната си коса с преса.

Докато вървяхме из гората, ние обикновено носихме косите си на опашки или плитки –

всичко, което да намали сплитането к. Най-вероятно за довечера щях да оставя русата си

коса спусната около раменете ми.

Застанах срещу огледалото и си сложих спирала. Кожата ми имаше хубава руменина от

целото прекарано навън време. Предвкусването на нощта бе превърнало кафявите ми очи

в леко зеленикави.

Има ли някакви специални дейности по време на този празник? Трябва ли да се

приготвя за нещо? Искам да кажа, момчетата не се събличат и трансформират, нали? –

попита Кайла, докато влизаше в банята облечена с дънкова пола и сладък дантелен

розов потник.

Искаше ми се. – промърмори Британи. – Мисля, че изглеждат най-добре във вълча

форма.

Наистина? – попитах.

Да, не е ли така?

Помислих над това за момент. Тя го каза, като че ли изглежда важно, но не можех да

разбера защо. Сякаш тя ни виждаше някак си различно, отколкото повечето шифтъри

виждат себе си.

Не, изглеждат ми едни и същи независимо от формата си. Ти как мислиш Кайла?

Не мога точно да избера. Лукас си е Лукас, няма значение как. То е просто форма.

Точно. – казах.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Може би, вие двете не оценявате вълка, толкова колкото е нужно. – каза Британи с

малко острота в гласа си. – Довиждане.

След това излезе от стаята. Кайла вдигна вежди към мен. Свих рамене.

В странно настроение е.

Кайла сбръчка чело.

Имала ли си чувството, че тя е… - гласът к спадна.

Че е какво?

Не знам. Различна. Усещам връзката с теб, сякаш е естествена помежду ни, но не се

чувствам по същия начин към Британи.

Накара ме да се почувствам нелоялна към Британи, това че приемах, че понякога усещах

странни вибрации от нея.

Просто не я познаваш от дълго време.

Предполагам, че е така.

Когато Кайла беше готова излязохме навън, на мястото където щеше да се проведе

фестивала. Говеждото се печеше бавно в голям ров. Подбрани зеленчуци и десерти бяха

наредени на бюфетите. Хората се разхождаха наоколо, ядяха и говореха.

Подобно на голям пикник или нещо такова. – каза Кайла.

Семейна среща, един вид, предполагам. Може и да не сме директно свързани чрез

кръвта, но сме свързани чрез древното проклятие.

Наистина ли мислиш, че това е резултат от проклятие?

Може би.

Лукас мисли, че сме били тук от зората на времето.

И това е възможно. Британи вероятно знае. Тя изучава всички тези исторически неща.

Какви неща? – попита Конър, когато той и Лукас се присъединиха към нас. Конър обви

ръка около мен. Сякаш цял живот сме си държали ръцете. Чудех се дали и той

забелязва близостта между Кайла и Лукас. Мека ловджийско зелена тениска беше

мушната в тъмните му джинси. Изглеждаше страхотно.

Откъде произлизаме. – казах.

Древните текстове казват, че винаги сме съществували. – каза Лукас докато плъзгаше

ръката си около кръста на Кайла и придърпващ я към себе си.

В древни текстове, които са само за теб? – попита Кайла, гледаща към него с израз на

обожание. Беше очевидно, че бяха един за друг.

За старейшините. Пазят се в специална стая. – Лукас наклони главата си на една страна.

– Хайде, да вървим на партито.

Тръгнах да ги последвам, но Конър ме върна назад, подръпвайки леко ръката ми.

Мисля, че иска да я разведе наоколо. – каза той. – Лично. – тона му беше намекващ.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Оу! Вярно. – не можех да се спра и почувствах пристъп на ревност. Кайла и Лукас едва

можеха да държат ръцете си далеч един от друг, докато Конър и аз се държахме, като

стари другари.

Той ми се усмихна с топла одобрителна усмивка:

Много си хубава.

Нима казваш, че обикновено не съм? – попитах закачливо.

Винаги изглеждаш страхотно. Знаеш това. Това е една от причините Рейв да не сваля

очи от теб.

Стомаха ми се сви и се чудех дали е забелязал, че напоследък трудно държах очи надалеч

от Рейв.

Не бях забелязала. – излъгах.

Добре, че знам, че си моя, иначе щях да ревнувам. – каза.

Тайно се чудех дали малко ревност ще е добре. Исках да почувствам тази искра между нас,

която очевидно я има между Кайла и Лукас.

Хайде. Нека вземем нещо за ядене. – каза Конър, все още държащ ръката ми, и дърпащ

ме бързо към грила. Не можах да се спра и се изкикотих на ентусиазма му. Калко пъти

през годините бе бързал за някъде, защото бе гладен?

След като напълнихме чиниите си с месо, което беше опечено до кървав стек. Конър и аз

седнахме на земята под едно дърво и се хранихме в приятна тишина.

Само при мен ли ми се струва, че липсва нещо тази година? – попитах след време.

Аха, нещо определено липсва. Нарича се смях.

След като го каза, разбрах, че е прав.

Та, мислиш ли, че Био-Хром е сериозен проблем? – попитах, надявайки се, че ще каже

не.

Боя се, че е така. Не мисля, че ще ни оставят. – той прекъсна. – Но трябва да се върнем

към работа, както обикновено, завеждащи къмпируващите в гората. Просто трябва да

предусещаме шпионите.

Помислих над това за момент.

Дали подозират, че във нашата група някой друг освен Лукас е шифтър?

Трудно е да се каже.

Наистина мисля, че като е растял Менсън е чел прекалено много комикси. Навярно

вярва, че ако го ухапе радиоактивен паяк, ще се превърне в Спайдермен.

Конър се засмя.

Няма ли?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Игриво плеснах ръката му. Той харесва супер герои. Железния човек му е любимия, защото

всъщност не притежава истински супер сили. Изведнъж ми се стори странно това, че Конър

предпочита човека, който без металния си костюм, беше „нормален” колкото

мнозинството от света.

Удобно ли е да бъдеш шифтър? – изтърсих.

Никога не съм мислил за това. Защо?

Просто си мислих, колко се възхищаваш на Железния човек. Вероятно трябва да оставя

психоанализата на професионалистите.

Определено.

Мислите ми се върнаха обратно на Био-Хром.

Може би трябва да вградим шпионин в лабораторията им.

Конър се вторачи в мен.

Какво? – попитах, почувствала се неловко от неговата напрегнатост.

Не е лоша идея.

Шегувах се. Освен това, кои откачен би приел да го направи?

Може би някой, който мисли, че няма какво да губи.

Британи, може би. – казах тихо. Докоснах коляното му. – Конър, имаш приятели сред

момчетата. Защо никой не се интересува от нея?

Бавно поклати главата си.

Кой, по дяволите, знае? Просто има нещо странно в нея.

Сбръчих вежди.

Какво имаш предвид?

Въздъхна, отхапа от месото и го дъвчи известно време, сякаш трябваше да подреди

мислите си.

Трудно е за обяснение. Тя е секси – във форма. Имам предвид, човече, тя бяга по

няколко мили още преди зората да се е пръкнала, плюс това прави всички тези лицеви

опори и коремни преси и няколко тежки тренировки – което винаги съм си мислил, че е

един вид странно за момиче, защото сме генетично предразположени да сме в

страхотна форма. Тогава защо тя се упражнява?

И ти се упражняваш. – напомних му.

Да, но е различно за момчетата. Защото ние сме момчета.

И момичетата също се упражняват.

Но не толкова интензивно, колкото Британи,

Спря за момент, подбиращ думите си.

Но не е само това. Гледам в теб и усещам душевна връзка. Вълк с вълк. Дори и когато

срещнах Кайла го усетих, което значеше, че е една от нас. Но с Британи няма нищо.

Сякаш виждам статистическите момичета в колежа и просто знам, че те са външни хора.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Но Британи е една от нас. – настоях.

Знам. Прави впечатление, но не съм единственото момче което усеща статистически

вълни от нея.

Но, тя не може да бъде статист. Родителите к са шифтъри. – трябва да бъдат. Познавам

майка к. А колкото до баща к - никога не съм го срещала. Никой не го познаваше. Той

живееше в Европа, част е от друго общество. Винаги е било само Британи и майка к. Но

все още, не мога да си представя майка к да тръгне с не-шифтър. Не бях дори сигурна,

че това е възможно. – Трябва да е мутирала по някакъв начин или нещо подобно. –

поклатих глава, бях напълно издухана от идеята, и повторих. – Тя е една от нас.

Хей, Конър! – едно от момчетата го извика, прекъсвайки разговора ни за Британи. Не

мисля, че имаше какво още да кажем по темата. Самата идея тя да не бъде шифтър

беше толкова неестествена дори и за размишляване. Доколкото знаех нищо такова не

се е случвало досега. – Старците ни предизвикват на свободен футбол. Бащи срещу

синове. Ще идваш ли?

Разбира се.

В пет. На сечището. – отвърна той.

Ще гледаш ли играта? – попита Конър.

Сигурно.

Ще ми дадеш ли целувка за късмет?

Усмихнах се, надявам се да се е получило секси.

Има ли нужда от питане?

Наклони се и ме целуна. Винаги ме изумяваше колко топла бе устата му, колко хубаво се

чувствах да бъда целувана от него. Нямах друг опит с който да го сравнявам – той винаги ми

е бил първият и единственият.

Отдръпна се и ми се усмихна широко.

Искам повече от това след като сритам задника на баща си.

Смеех се докато той ме вдигаше на крака. Върнахме чиниите си и се запътихме към

сечището. Той ме целуна набързо преди да побегне към мястото където Лукас и няколко

други Тъмни Пазители го чакаха. Конър бе невероятно бърз и грациозен. Обичах до гледам

как се движи. Беше удивително съвършен.

Търсех Кайла и Британи сред тези които се бяха събрали да гледат, но не бях в настроение

да се справям с отношението на Британи или това, което ставаше с нея. Дори не бях в

настроение да слушам колко противно щастлива е Кайла, сега когато е открила Лукас.

Радвах се за нея, но също може би малко завиждах, че тя няма съмнения относно чувствата

си към Лукас, докато съмненията ми относно чувствата ми към Конър, започнаха да ме

тормозят.

Облегнах се на едно дърво, харесваше ми здравината му. Аз съм за всичко свързано с

природата, ценя всеки вид в нея, и ме превличаше спокойствието к. Нуждаех се от малко

спокойствие точно сега. Когато се огледах, осъзнах за жалост, че Конър е прав. Нямаше

толкова смях, колкото обикновено. Всеки сякаш осъзнаваше, че света ни е на ръба на

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

промяната – и ние просто не ни беше спокойно с вида промяна, която директно не е

свързана с телата ни. Може би това беше причината все още да използваме термини като

сродни души и само момчетата публично да обявяват избраниците си. Ние сме старомодни

в този си начин.

След като се стъмни, няколко факли бяха запалени в полза на тези от нас, които все още не

са преминали първата си трансформация. Тези които вече са се превъплащавали, имаха

силното нощно виждане на вълка, дори и когато не бяха във вълча форма. След първата

трансформация, взимаме много от увеличените ни възможности в човешката си форма. От

една страна не можех да чакам, но от друга все още се ужасявах. Как би било наистина? А

ако направя грешка в избора си на сродна душа?

Кой води?

Сърцето ми прескочи няколко удара при познатия дрезгав глас близо до ухото ми. Не

познавам никой друг, който се движи така тихо както Рейв. Поглеждайки над рамо,

надяваща се да не чува дивото биене на сърцето ми, му се усмихнах нехайно.

Синовете, предполагам. Как така не играеш?

Странно изражение обгърна лицето му – и си припомних, че баща му умря.

Съжалявам. Това беше необмислено –

Няма значение. Не е като да е голяма загуба за обществото ни.

Но, за теб беше.

Не наистина. Това е най-тъпия празник на лятното слънцестоене, който някога е

същесвувал или просто трябва да ги изпреваря?

Беше очевидно, че иска да смени темата. Баща му беше загинал в катастрофа, която е

причинил след като е карал пиян. Смених темата с удоволоствие:

Ох, определено е най-тъпия празник досега.

Искаш ли да се измъкнем за малко? Ще вземем мотора ми.

Изпитах удоволствие, че ме пита, и внезапно осъзнах колко неуместна бе реакцията ми.

Мерси, но не мога.

Защото, не можех да изкарам съня си от главата, или начин по който ме гледаше по време

на заседанието. И ако бъдем сами, в горите…

Истината беше, че не вярвах на себе си. Дали ще се изкуша? Рейв изкарваше някаква част

от мен, нещо вътре в мен което не разбирах. Караше ме да мисля да се сближа лично с

него – а Конър вече изяви привилегия към мен.

Погледнах назад към играта, гледах как Конър бяга и подаде на Лукас. Само няколко човека

аплодираха. Сякаш искаха никой от гората да не ни чуе – сякаш се връщаме назад към това

да бъдем строго поверителни. Начина по който действаме, сякаш се страхуваме от

собствените си сенки.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Знаеш, че ще играят още няколко часа. – каза Рейв. – Ние сме легендарни с

издръжливостта си. Дори и старите, като енергични зайчета: Просто ще продължават и

продължават.

Знам, но-

Хайде, Линдзи. Говоря просто за возене с мотора си. Много по-забавно ли е да стоиш

облегната на дървото?

А си мислих, че е момче на малкото думи.

Но той беше прав. Отегчих се. Рейв и аз бяхме приятели. Мога да се разходя с него и

няма да правя нищо с което да предавам Конър. Дали? Сигурно. Никога не съм искала

да нараня Конър. Това беше една от причините поради които държах съмненията си за

нас дълбоко заровени:

Конър и аз –

Знам. – каза малко тъжно. – Вие си принадлежите. Той има името ти татуирано на

рамото си и т.н.

Притворих очи към него.

Ти имаш татуировка. Чие име е?

Обикновено момчето обявява половинката си преди да сложи изобразено името к на

кожата си, но Рейв не спазва правилата. Едва наскоро научихме, че има татуировка.

Ела с мен. – прикани ме. – И може би ще ти кажа.

Няма да правя нищо, което няма да се хареса на Конър.

Не те и моля.

Гласът му съдържаше смирение, което не можах напълно да разбера. Накара ме да се чудя

отново, дали той изпитва същото привличане към мен, както аз към него. Освен това съм

любопитна за татуировката му.

Не мога да за отдалеча за дълго. – казах тихо. Когато играта свърши, Конър щеше да ме

търси. Не исках да му давам причина да се съмнява във верността ми. И колкото повече

време прекарам с Рейв, толкова по-голям шанс за мен да направя нещо, което не

трябва. Като да открия дали целувките му в реалността са толкова страхотни, както и в

съня.

Само бързо возене. Никой няма да забележи, че ни няма. – обеща той.

Погледах назад към него и кимнах. Беше лесно да не правя неща които не са ми

разрешени, ако наистина не им дам израз.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter Three

Глава трета

Превод: sunset

Редакция: djenitoo & sunset

___________________________________________________________________________________________

Докато вятъра се удряше в бяло-русата ми коса, която течеше като коприна зад мен се

чувствах безгрижна, но обременена от бъдещето си. Стегнах ръцете си около Рейв и притиснах

бузата си към силния му, широк гръб. Фаровете на мотора останаха изключени. Знам, че най-

вероятно звучи лудо, но му вярвах достатъчно, за да знам, че няма да ни убие докато

прекосяваме гората с мотора. Дори за шифтър, имаше отлично нощно зрение.

Засмях се просто така, най-вече защото можех да го направя и никой друг освен Рейв нямаше

да ме чуе; звука отекна между дърветата, достигайки до дебелия слой листа над нас. Гръмкия

смях на Рейв заглуши моя. Бе толкова прекрасно да чуя весел глас отново. Мразех Био Хром, защото го взе от нас и превърна празника ни в мъртвешки.

С Рейв отраснахме в Търънт, малък град близо до входа на националната гора. Въпреки, че е с

две години по-голям от мен, ходехме в едно и също училище. Имахме някои общи часове. Аз

бях учебен факир, той - не особено. Това което бе приключение за мен – за него нормално. Аз

предпочитам да използвам мозъка си, докато той предпочита да използва ръцете си.

Тръпка премина през мен, когато си припомних съня – начина, по който големите му длани

милваха гърба ми и ме придържаха близо.

Сред момчетата, Рейв е този, който знае всичко за механиката, този с мотора. Доказателство за

уменията му е мъркънето на двигателя под мен и гладкото движение по земята, въпреки че

нямаше пътека. Бе прототип на това, върху което работеше: двутактово превозно средство за

всякакви терени, което би могло да направи чисто преминаване през гората без да се затрудни

от земната повърхност. Той бе гений в механиката.

Той заобиколи едно дърво, а ние почти го докоснахме. Стиснах го по-силно, сдържайки писъка

си, но сърцето ми галопираше. Това бе истинска бързина. Той се засмя отново и знаех, че е

защото живее за опасността. Не се страхува от нищо.

Той обърна мотора наобратно и се пързулна за да спре на ръба на скалата, която би ме

уплашила до смърт ако бях видяла, че идва – но с лице претиснато към гърба му, всичко което

виждах бяха високите дървета, които подминавахме.

Изключи двигателя и всичко утихна. Имах нужда да изпукам ушите си, затова се приплъзнах от

задната част на мотора, без да очаквам, че краката ми ще са като желе след карането.

Пристъпих назад и почти паднах, но се спрях рязко, когато Рейв сграбчи ръката ми. Не бях

видяла движението му, но това също бе част от първоначалната му промяна: бързина, която бе

отвъд човешката. Увивайки ръцете си около мен, той ме притисна срещу гръдния си кош,

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

подкрепяйки ме. Знаех, че трябва да се отблъсна назад и да посрещна падането. Знаех, че да

стоя толкова близо до него бе грешно, но усещането бе прекрасно, а той бе толкова силен.

Защо бе толкова различно, от моментите в които ме държеше Конър? Конър е Тъмен Пазител.

Не бе някой, който да те обърква. Но се чувствах в такава безопасност, когато ме държеше

Рейв, сякаш нищо никога не би могло да ме нарани.

Само след минута краката ти ще се приспособят – каза тихо и аз го чух да вдишва

аромата ми. Мириса е едно от най-подобрените усещания на шифтърите, затова и

не използвахме парфюми или изкуствени аромати.

Фермоните са същността на човека, особено за нас.

Защо твоите крака не са нестабилни? – попитах и се зачудих защо звучах задъхана,

когато дори не съм бягала. Да бъда толкова близо до него правеше дишането

тежко, без дори да добавяме внезапната ми неспособност да си стоя на краката.

Защото съм свикнал да карам.

Можех да помириша земния му аромат. Бе по-богат, по-властен от всичко, което може да се

намери в магазина. Носеше тениска, която прилепваше по тялото му като втора кожа. Можех

да почувствам приятната топлина на тялото му да се процежда през нея. Въпреки, че днес

слънцето бе топлило земята най-дълго време в сравнение с останалата част от годината, тук в

гората, близо до канадската граница, нощта бе студена.

Исках да стоя сгушена в него цялата вечер, но имаше прекалено много пречини да не го правя.

Или може би само една от тях бе истински важна: Конър. Не бих могла да му изневеря и имах

нужда да се уверя, че стоенето тук с Рейв не е предателство. Не бях направила нищо, с което да

го засрамя. Къде беше вредата в едно возене, дори когато шофьора бе секси момчето, което

посещаваше сънищата ми нощем? Не можех да контролирам съня си, нали така?

Добре съм – казах, отдръпвайки се от него съвсем малко.

Усетих нежеланието му да ми позволи да се отделя. Внезапно се притесних, че съм на много

по-опасна почва, отколкото съм осъзнавала. Може би за Рейв не съм просто удобен избор в

скучната вечер.

Заобикаляйки го, отидох до ръба на скалата внимателно, опипвайки почвата под краката си

преди да стъпя, за да се подсигуря, че ще успее да издържи теглото ми. Отраснах близо до тези

гори, те бяха детската ми площадка и се чувствах комфортно в тях. Поглеждайки надолу, видях

само черна бездна, но знаех, че дърветата и храстите изпълваха стръмния склон надолу към

долината. Само звездите очертаваха пътя ми, заради което се почувствах невероятно малка.

Рейв пристъпи тихо зад мен.

Предполагам, че е късно да си пожелая нещо на първата звезда – каза тихо, но

дълбокия му глас се разнесе от лекия бриз и се разпръсна в косата ми.

Първата изгря преди часове.

Коя си мислиш, че е била?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Рейв бе войн, защитник, Тъмен Пазител.Той не ме смяташе за някой, който вярва в

пожеланиета на първата звезда. Но все пак посочих нагоре.

Тази в дясно от тук, близо до опашката на голямата мечка.

Добре. Пожелавам си...

Притиснах бързо пръста си към топлите му устни.

Ако го кажеш на глас, няма да се сбъдне.

След като включва теб, няма да се сбъдне така или иначе, освен ако не знаеш какво

е.

Не за пръв път съжалих, че напуснах празника, поставяйки себе си в тази позиция. Обичах

предизвикателствата, но сега се премествах извън комфортната ми зона. Заедно пътувахме към

неизследвана територия, което и за двама ни бе вълнуващо и ужасяващо.

Не казвай нищо, за което ще съжаляваш след това – предупредих го.

Прекарах много време в мисли, за това как ще те целуна.

Не точно каквото исках да чуя. Боже, кого занасях? Всяко момиче иска да вярва, че едно

прекрасно момче мисли за това да я целува. Проблема беше в това, че трябваше да се справя с

него.

Не е трябвало – настоях строго, опитвайки се да контролирам ситуацията, въпреки

че усещах как се изплъзва от пръстите ми.

Също така не трябва да те желая за моя сродна душа, но е така.

Шока от мрачната му изповед ме остави замаяна. Да, заглеждахме се един в друг от време на

време, но никога не съм забелязвала, че ме гледа като нещо друго освен част от групата.

Чувствах се, сякаш земята се изменя под краката ми.

А момичето, чието име си татуирал на рамото си? – келтския символ винаги е бил

сложен и нечетлив, способен да се дешифрира само от мъжа, преди да го сподели с

жената.

Господи, Линдзи, трябваше да си разбрала до сега...

Почувствах се сякаш въздуха е изкаран насила от гърдите ми.

Това е моето име? Защо би го направир? Познаваш Конър и аз... това, че сме... защо

би избрал мен?

Защото ти си тази, която желая.

Гласа му бе толкова уверен – без съмнение за стореното. Как можеше да е толкова убеден?

Ти не... не може да го взимаш на сериозно. Рейв, знаеш че съм с Конър.

Защо? Защото винаги си била с него? Ами, ако той не е правилният? Ами, ако не е

истинската ти сродна душа?

Накара ме да се ядосам, когато чух в гласа му съмненията, които ме разяждаха напоследък.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Това не е честно, Рейв. Защо ми казваш сега? Защо не ми каза миналата година,

преди Конър да ме обяви като негова сродна душа?

Защото миналата година не знаех, че ще се почувствам по този начин. Първия път,

когато те видях след като се върнах от колежа, се почувствах сякаш е паднало дърво

върху ми. Опитах се да се преборя с това... привличане. Трябва да ми повярваш за

това, но то става само по-силно.

Бях несигурна. Не можех да мисля. Не знаех какво да кажа.

В тишината, той попита.

Някога мислила ли си да ме целунеш?

Съня се прехвърли през главата ми. Очевидно, подсъзнанието ми ми даваше няколко мисли за

това, че го целувам, но нямаше да си го призная.

Аз съм с Конър – повторих строго. Бях с него откакто навърших шестнадесет. Той бе

като старата роба, която обличаш дори след като е оръфана и дрипава, защото се е

моделирала през годините, докато не стане перфектна за теб.

Това не е отговор – настоя.

Няма да е честно спрямо Конър – това бе най-близкото до признание, което

можеше да постигне, че в момента не исках нищо толкова силно, колкото това да

целуна Рейв.

Той въздъхна дълбоко.

Защо не може Конър да е идиот? Ще направи нещата много по-лесни. Мога да го

предизвикам...

Да не си посмял! – внезапно почти извиках, изпадах в паника. Ние сме хора, но

също така и зверове и в нашия свят предизвикателствата не преминаваха лесно. Те

представляваха битка до смърт.

Значи си загрижена за него – каза, сякаш бе изненадан от откритото.

Разбира се!

А обичаш ли го?

Знаех, че би трябвало да отговоря незабавно, но съмненията ми се появиха отново. Обичам

Конър, но обичам ли го достатъчно?

Надникнах към Рейв, който се бе вгледал в нощното небе, сякаш би могъл да намери някакъв

отговор там. Малкия полумесец и звездите осветяваха профила му, разкривайки силната му

брадичка и върха на носа му. Силуета му бе силен точно толкова, колкото бе той. Винаги бе

изглеждал по-възрастен и по-силен от другите. Може би защото е работил в магазина за коли

на баща си, когато не е бил шерпа. Късно през нощта продължаваше да го прави, често го

виждах в светлината на стария фенер, когато преминавах от там. Понякога си мислех да спра, но точно както сега, знаех че това е лоша идея. Тогава защо се съгласих да дойда с него? За да

потуша предизвикателния си дух? Заради последния шанс да направя нещо, което не бе

позволено?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Нашия вид работеше във външния свят точно като хората. Баща ми бе адвокат, както и бащата

на Конър. Имаха успешна практика. Никога не съм си тръгвала, без да получа каквото съм си

пожелала. От друга страна Рейв желаеше неща, които не можеше да има, неща които никога

не би могъл да си позволи. Беше ли заинтересуван от мен само защото бях недостижима?

Вместо да отговоря на въпроса му, се захванах за моя сценарий.

Може би ме искаш, само защото не може да ме имаш. Забранените неща са винаги

по-сладки, нали?

Обърна се към мен.

Наистина ли мислиш, че всичко е заради това?

Не знам. Може би.

Прекалено лесно е да разберем... Целуни ме – предизвика ме – Ако всичко е

толкова просто, една целувка би потушила този глад, който имам към теб.

Глад? Караш го да звучи сякаш ще ме погълнеш.

Това дори не става за начало на описание на нещата, които чувствам към теб,

Линдзи. Примитивно е. Сякаш вълка дебне вътре в мен, чакайки да се появиш.

Значи е само заради вълците?

Не можеш да ги отделиш. Не е като да са две различни неща. Аз съм вълка. Аз съм и

човека. Мисля за теб през цялото време, мисля за това как ще те целуна и желая да

споделя с теб твоята първа трансформация.

Дълбочината на думите му ме ужасиха. Конър бе забавен. Той се смееше и дразнеше. Докато

Рейв бе винаги сериозен, тъмен и с лоши предчувствия.

Започнах да вървя около него.

Земята под краката ми внезапно се срина. Възкликнах, ръцете ми се стегнаха, когато усетих, че

падам. Рейв ме сграбчи, но вече бях пропаднала твърде много. Не можеше да ме издърпа

безопасно.

Всичко, което успя да направи е да се увие около мен, докато и двамата се понесохме в

тъмната бездна.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter Four

Глава четвърта

Превод: sunset

Редакция: djenitoo & sunset

________________________________________________________

За моя голяма изненада, падането не беше толкова болезнено колкото очаквах. Разминах се

само с одраскано коляно. Някак си Рейв бе успял да ни завърти, така че да омекоти

приземяването ми с тялото си. Бях върху него, а едната му ръка ме държеше близо. Лицето ми

бе заровено в гънката на шията му и ноздрите ми се напълниха с прекрасния му аромат.

Лежейки в невероятно мълчание, той въздъхна леко.

Добре ли си? – попитах.

Да.

Звучеше сякаш изговаря трудно думата и осъзнах, че с мен отгоре му най-вероятно не можеше

да си поеме дъх. Знаех, че би трябвало да се претърколя от него, но вместо това останах където

бях, наслаждавайки се на твърдостта на тялото му под моето въпреки че не трябваше. Ако

обърнеше главата си само още малко, а аз отдръпнех моята съвсем леко назад, устните ни

щяха да се срещнат и. . .

Не трябваше да казваш нищо там горе, Рейв – прошепнах. Трябваше да му се

скарам, но думите ми излязоха по-тъжни отколкото си бях пожелала.

Помислих си, че трябва да знаеш.

Прекалено късно е.

Не, не е – бе категоричен. – Не и преди пълнолунието.

Не можех да причиня това на Конър и каквото и да изпитвах към Рейв – добре, може би беше

просто мрачен период.

Виждал съм те да ме наблюдаваш – промърмори тихо той. – Помислих си, че може

би се чувствах по начина по който се чувствам и аз.

За да бъда честна, Рейв, не знам какво изпитвам – освен, че бях изплашена, но това

нямаше да го спомена.

Претърколих се и седнах до него. Бе толкова тъмно тук долу, но чух движение и разбрах, че е

станал.

Той изпъшка отново.

Сигурен си ли, че си добре? – попитах.

Достатъчно добре.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Какво означаваше това? Но звучеше кисел, затова не го притиснах. Най-вероятно егото му е

пострадало. Исках да му споделя за съня си, да му разкажа за мислите си за него по-късно, но

моето признание може да направи нещата само по-зле и най-вероятно ще бъде по-тежко и за

двама ни. Щеше да е най-добре просто да забравим, че тази вечер се е състояла. А най-добрия

начин да сложим край е да се върнем в Уолфорд преди някой да е забелязал, че ни няма.

Как ще се качим до горе? – попитах.

Мога да виждам, ще те водя.

Станах, а той взе ръката ми и я насочи към гърба си.

Дръж се за колана ми, ще е по-лесно да ме следваш.

Няма ли да е по-лесно за теб ако си вълк?

Не и преди да те заведа някъде, където има светлина – можеш да включиш

фаровете на мотора ми.

В това няма смисъл.

Линдзи, паднах под лош ъгъл. Мисля, че си счупих ръката.

Боже мой, Рейв! Защо не ми каза?

Защото няма да промени нищо, а не исках да се притесняваш.

Господи. Понякога си толкова… мъж.

Той всъщност се подсмихваше, докато аз исках да крещя. Сега усетих умората в гласа му. Той се

бореше с болката. Не знам дали сега беше „не е ли толкова сладко, че не иска да ме тревожи”

или „ехо, глупаче, не можеш ли да разбереш, че очевидно се нуждая от помощ” случай, защото

той се опитваше да ме защити по много странен начин. Постарах се да поддържам гласа си

равен, когато попитах.

Колко е зле?

Достатъчно зле, за да се нуждая от теб да държиш всичко заедно за малко след като

се трансформирам, за да зарасне правилно.

Една от привилегиите, когато се превъплътим е, че сме способни да регенерираме бързо

клетките си. Освен ако не получим фатална рана в главата или сърцето, или оръжието, което с

което е причинена раната е с сребърно, имахме способността да се лекуваме много бързо.

Би трябвало да се погрижа за него преди да се опитаме да се изкачим на върха –

казах му.

Няма да си способна да виждаш.

Най-вероятно бе добро нещо, след като трябваше да свали дрехите си за да се трансформира.

Мога да го напипам. Коя ръка?

Лявата.

Чудесно! Знаех, че е левак. Така, че се опитваше да се върне на върха с една здрава ръка и то

не най-силната му? Защото той вече премести ръката ми на колана си, бях в добра позиция.

Издърпах тениската от дънките му, след това много внимателно плъзнах ръката си по гърба му, през рамото му, по ръката му. . .

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Боже мой, Рейв! – изплаках, когато пръстите ми напипаха ръба на нещо твърдо,

което трябваше да е кост. Той вдиша рязко. Можех да подуша металния аромат на

кръвта му сега и да усетя топлината к под пръстите си. Костта му бе разкъсала

кожата му.

Мислиш си, че може да е счупена!?

Не исках да те притеснявам – повтори.

Очите ми се напълниха със сълзи. Би трябвало да го боли. Възможно най-внимателно,

издърпах тениската му над главата му, а той наддаде стон. За пръв път от няколко седмици си

пожелах пълнолунието, за да мога да виждам по-ясно. Сребристата останка от луната и

няколкото звезди на нощното небе бяха много недостатъчни. Не помагаше и това, че се

намирахме в основата на скалата, с храсти и дървета навсякъде около нас.

Щом тениската му бе свалена той каза:

Мога да си сваля останалото. Просто седни там и когато се върна, трябва да

намериш счупеното и да притиснеш двете парчета кости обратно заедно.

Добре – все още стискайки тениската му, седнах на земята и подвих краката си под

мен. Толкова по плана ни да се измъкнем надалеч за малко. Най-вероятно вече

щяхме да сме се върнали ако му бях позволила да ме целуне.

Чух раздвижване зад храста, докато Рейв сваляше ботите и джинсите си. Отказах се да си го

представям гол и приемайки вълча форма. Промяната може да се случи само за премигване,

по-бързо отколкото съм способна да си представя.

Можех едва да видя силуета му, докато накуцваше към мен във вълча форма. Зарадвах се, че

няма достатъчно лунна светлина, която да ми позволи да видя болката в очите му. Той опря

главата си в скута ми. Съвсем внимателно, зарових пръстите си в козината му, следвайки

линията на рамото му докато достигнах левия му преден крак.

Знам, че това ще заболи и съжалявам. – казах и започнах да натискам костта, за да

се върне обратно на мястото си. Той се втвърди, но не издаде звук. Дори във вълча

форма, трябваше да се прави на мъжкар.

Сега ще се оправи.

Засмях се смутена.

Не знам защо ти говоря. Можеш да прочетеш мислите ми, нали? Иска ми се да

можех да прочета твоите. Или може би – не. Сигурна са пълни с болка в момента.

Когато се превъплътим, ставаме телепати. Това е начина, по който комуникираме с другите

докато сме във вълчата си форма. Като бонус, може също така да прочетем мислите и на тези, които не са във вълча форма.

Рейв облиза ръката ми, може би за да спре говоренето ми или просто за да ме осведоми, че е

добре. Исках да заровя лицето си в козината му и да се разплача. Мразех, че преминаваме

през това. Чувствах се безполезно, имаше толкова малко неща, които можех да направя. Той

ме облиза отново.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Не е честно – казах – Не си мисли, че не зная, че това е вълчата версия на целувка –

опитах се да изпразня съзнанието си, за да не разбере колко много се наслаждавах,

че е толкова близо до мен, дори в животинската си форма.

Бях наясно с това, че вече нямаше капеща кръв. Посмях да прокарам пръста си, през това

което до преди миг е било разкъсана плът. Бе гладко сега, излекувано. Мускула и костта най-

вероятно щяха да отнемат още малко време.

Способността ни да се лекуваме бе друга от причините Био Хром да се интересува от нас. Но не

исках да мисля за това. Дори и да се опитвах да изпразня ума си, не можех да спра да мисля

колко бе красив Рейв сега. Виждала съм го и преди във вълча форма, така че дори с малката

лунна светлина знаех как изглежда. Козината му е черна като косата му, толкова черна, че в

някои от ъгли е като безвездното небе вечер. Бе величествено, най-величествената козина,

която някога съм виждал.

Тази на Лукас бе комбинация от черно, бяло, сребърно и кафяво. На Конър, с неговата пясъчно

руса коса, бе по скоро златиста. Моята коса е светло руса, почти бяла. Чудех се как ли бих

изглеждала като вълк? Щях ли да напомням на белите арктически вълци? Щях ли да съм

хубава? Или нямаше да има нищо специално в мен?

Беше достатъчно зле, че трябва да се тревожа за косата си, грима си и дрехите си, защото

винаги исках да изглеждам добре, но сега и започнах да се притеснявам за вида ми като вълк. .

Рейв побутна ръката ми и осъзнах, че ме осведомяваше, че вече не е нужно да държа стегнато

левия му крак. Погалих врата и рамената му, наслаждавайки се на усещането на козина

докосваща пръстите ми.

Зная, че лекуването, да не споменаваме промяната, може да е изморително. Просто

си почини още малко.

Предполагам, че говорих на глас по навик.

Красив си, помислих си.

Това бе нещо, което никога не казах на глас. Както никога не му казах, че смятам, че изглежда

добре – секси, за да бъдем точни – в човешка форма.

Мислите ми пътуваха по места, където не трябваше. Започнах да си тананикам песен на „Nine Inch Nails”, опитвайки се да запълня съзнанието си с хаотичния ритъм, за да заглуша всичко

друго.

Рейв се отдръпна от мен. Усещането, за липсата на топлината му и да прекарвам пръсти през

козината му, се появи веднага. Исках да го извикам обратно. Вместо това, започнах да си

тананикам по-силно.

Нещо падна в скута ми.

Дрехите ми, нагъни ги – той се върна обратно в човешка форма за да ми говори, за

да ми каже, че ръката му е излекувана – След това се хвани за козината ми. По-

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

силен съм и вървя по-бързо във вълча форма.

Докато свърша с нагъването им и поставянето им в едната си рака, той се превъплъти отново и

побутваше крака ми. Хванах се за кичур козина и го оставих да ме води. Беше бавно, докато

търсеше за оголени скали, на които можех да стъпя. Загубих крачката си веднъж или два пъти и

се подхлъзнах малко назад, но той винаги беше там, побутвайки ме с муцуната си, настоявайки

да опитам още веднъж.

Накрая бяхме отново горе на скалата. Пуснах дрехите му, веднага щом се отдалечихме от ръба

и започнах да се разхождам около мотора. Знаех, че се трансформира и облича зад мен.

Опитах се да не мисля как изглежда, когато бе гол.

Благодаря ти, че ми помогна – каза.

Стреснах се, засмях се и се обърнах обратно.

Винаги се изненадвам на това колко тих можеш да си.

В природата ни е да сме тихи. Никога не знаеш къде може да те изненада някой

хищник. – можех да почувствам погледа му. – Предполагам, че не искаш да

подложиш на тест теорията ми за целувката преди да се върнем.

Не. Това е наистина лоша идея.

Предполагам, че зависи от възгледите ти. – преминавайки покрай мен, той яхна

мотора и включи двигателя. Също така, този път включи фаровете. – Качвай се. По-

добре да се приберем преди да осъзнаят, че ни няма.

Страхувах се, че бе прекалено късно за това. Покатерих се на мотора, притискайки се отново

срещу му и затягайки ръцете си около кръста му.

Той обърна главата си към мен.

Линдзи?

Да?

Аз също мисля, че си красива.

Ритна стойката, натисна педала за газта преди да мога да отреагирам и профуча напред. Това

бе добре, защото нямах никаква идея как да отговоря на това. Но през целия път към дома на

старейшините, си тананиках щастливо в мислите си.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter Five

Пета глава

Превод: sunset

Редакция: djenitoo & sunset

__________________________________________________________________________________

Когато се върнахме в Уолфорд, Рейв набра кода на електронната клавиатура и портата се

отвори. Това бе нашето последно попълнение към защитата на нашето малко местенце в света, което бе смесило древното с модерното.

Той достигна до зоната, където няколко джипа и всякакви други превозни средства бяха

паркирали. Беше късно. Фестивала беше свършил. Всичко беше тихо, когато преминавахме

покрай голямата къща.

Ти първа – каза Рейв – Не искаме да ни видят заедно.

Мда – щях да си играя с огъня, ако отидех до Конър сега. Как дори бих могла да

обясня? Не можех. – Ъм, виж. . . благодаря ти, че ме отведе надалеч от целия гибел

и мрак за малко.

Да си на кракча от смъртта е чудесен заместител.

Усмихнах се.

Това беше моя грешка. Лагерувам в тези гори достатъчно често, за да знам, че не

бива да стоя на ръба на скалата. – казах, мислейки си, че все още стоя на ръба на

такава. Метафорично, разбира се. – Някога обмислял ли си възможността да си с

Британи? Знаеш, за сродна душа. Тя е свободна.

Той се засмя сурово.

Какво правиш?

Опитвам се да предложа варианти – отговорих искрено.

Не искам варианти. Не изпитвам същия глад към Британи. Не изпитвам нищо друго

освен леко любопитсвто и безгрижно приятелство. Не се чудя какво ще е ако я

целуна. Не изпитвам нужда да лежа до нея, с тяло притиснато в нейното. Не ... – той

се наведе и потърка устни по дължината на лицето ми, вдишвайки, предизвиквайки

топлина, която премина бързо през мен. – Не се наслаждавам на аромата й. Не я

сънувам. Искам теб.

Преди да успея да реагирам, той се завъртя на петите си и започна да върви на другата страна.

Сърцето ми заби хаотично, устата ми пресъхна. Каза го сякаш няма да се откаже. Не знаех дали

да се чувствам поласкана или разтревожена.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Почти тръгнах след него. Ще трябва да вкарам малко разум в главата му. Вместо това го

оставих да си тръгне, отказвайки да си призная, че една малко част от мен се зарадва, на това

че отхвърли идеята ми да бъде с Британи. Бях в пълна бъркотия.

В резиденцията няколко светлини бяха все още включени, но все още бе невероятно тихо.

Предположих, че всички са по леглата си. Започнах да се качвам по стълбите.

Линдзи?

Сърцето ми почти спря, когато чух гласа на Конър. Обърнах се бавно, за да го видя да стои до

вратата на салона. Преглътнах тежко преди да кажа.

Здрасти.

Той дойде до мен.

Къде изчезна? Не можах да те открия.

Вдигнах рамене.

Аз просто. . . всички бяха толкова потиснати и притеснени, така че исках да

прекарам малко време сама.

Изучаваше ме с дълбоките си сини очи и за момент изглеждаше тъжен. Сърцето ми

заплашваше да спре. Исках да му се извиня, че изчезнах с Рейв, но се страхувах да не направи

нещата по лоши. Наистина не искам да нараня Конър. Накрая той кимна.

Шерпите ще се връщат към входа на парка на сутринта, за да можем да се върнем

на време за да водим скаутската група, която ни нае. Помислих си, че можех да се

качим с Лукас. Той дойде до тук с джипа си.

Окей, ще се видим тогава.

Знаех, че трябва да кажа нещо повече, но вината ме разяждаше. Побързах да се кача по

стълбите и надолу по дългия коридор, преминавайки покрай множество затворени врати.

Завих на ъгъла, мярнах Лукас и Кайла залепили се един за друг, целувайки се пред прозореца, осветени от слабата лунна светлина. Съдейки по топлината, която се генерираше, бях

изненадана, че прозореца все още не е замъглен. Бяха толкова отдадени един на друг, че дори

не ме чуха.

Възможно най-бързо преминах около ъгъла, отпускайки се свита, притискайки гръб към

стената. Имах лудото желание да се разплача. Плачех много рядко, но внезапно се почувствах

загубена и невероятно самотна.

Защо с Конър не се промъквахме в коридора за бързи целувки? Или пък дълга, какво значение

има? Къде е нашата страст? Ще дойде ли след трансформацията ми? Ще бъдем ли неспособни

да държим ръцете си далеч една от друга тогава?

Мислех си за Рейв и това колко много исках да ме държи, да ме докосва, да ме целува и колко

трудно колко трудно ми бе да отстъпя надалеч от него, когато желаех да се нахвърля върху

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

него. Но това бе само похот, нали? Само физическа реакция. Любовта бе повече от това, тя бе

вътрешна. Любовта е сърцето и душата ти. Тя бе всичко, което бе важно. Бе. . .

Мисълта ми бе прекъсната от писъка ми, когато Лукас дойде иззад ъгъла и почти се спъна е

мен.

Уоу! Линдзи, съжалявам!

Вземете си стая следващия път, а? – издразних се, когато се изстреля към краката

ми.

Той се усмихна засрамено, задето са го хванали по средата на страсна прегрътка. Ако не бяха

сенките в коридора, най-вероятно щях да видя изчервяването. Той винаги е бил най-честното

момче, което съм познавала. Нямах на идея, че е бил заинтересуван от Кайла, докато не

станаха двойка.

Беше ми пределно ясно, че ме изучава внимателно. Той може да извърши трета степен разпит

без да каже и една думичка. Не бях в настроение за това.

Лека вечер.

Преди да направя първата си стъпка, той сграбчи ръката ми

Добре ли си? Изглеждаш. . . объркана.

Как щеше да реагира той, ако му признаех раздвоените си чувства към Конър? След като бе

приятел и на Рейв, и на Конър, щях ли да го поставя в неловка ситуация? Реших, че колкото по-

малко хора знаят – толкова по-добре.

Току що минах през ... Опитвам се да не го представям отново. А сега отивам да си

лягам.

За мое огромно облекчение, той ме пусна. Като наш водач, се чувстваше сякаш трябва да

наблюдава всички ни, но не мислех, че би могъл да ми помогне за моя проблем.

Отидох до стаята, която поделях с Кайла и Британи. Кайла седеше на леглото си. Опъната върху

една подложка, Британи правеше лицеви опори. Съдейки по потта на челото й, предположих,

че вече наближава стоте. Аз? Предпочитам да се свия на леглото с хубава книга в ръка.

Къде беше? – попита Британи, дъха к се изплъзваше на малки пухтения, докато

продължаваше да поддържа темпото си.

Къде мисли, че бях? С Конър.

А какво си, невидима шерпа? Защото той те търсеше.

Отпуснах се на тежко на леглото и свалих обувките си.

Просто исках да съм сама.

Тя спря и започна да упражнява стречинг.

Тогава защо не каза така?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Вина.

Може би защото не обичам да ме разпитват.

Беше само един въпрос.

Опитвайки се да издържа на напрежението, свих рамене.

Съжалявам. Кашата покрай Био Хром ме държи на ръба.

Погледнах към Кайла, която преминаваше с четката си през дългата си, червена коса.

Обикновенно фестивала на лятното слънцестоене е по-забавен.

Аз прекарах страхотно – тя блестеше от радост. – Говорих с всички тези хора, които

са познавали родителите ми. Осиновителите ми са страхотни и всичко, но преди

това лято, никога не съм усещала, че наистина пренадлежа някаъде, нали рабираш?

Но тук се чувствам сякаш съм се прибрала у дома.

Родителите на Кайла са били убити когато е била малка и е била осиновена от семейство

статисти. До това лято тя дори не е знаела, че нашия вид съществува. Говорейки за удари, част

от концепцията за реалността ти се изменя. Не мога дори да си представя какъв шок е бил за

нея.

Взех раницата от краката на леглото, започнах да ровичкам в нея, докто не открих памучните си

шорти и тънко горнище, с което да спя. Щом се преоблякох, седнах с кръстосани крака на

леглото си. Британи бе свършила с упражненията си и се приготвяше за легане. Бе време за

малък интимен момичешки разговор.

Слушай, Кайла. . . момчетата никога не говорят за чуството, когато се

трансформират. Всички мълчат за това. Какво наистина е? Първия път?

Боже, трудно е за обяснение – С глава притисната срещу лицевата дъска, тя затвори

очи и събра пръстите си заедно. – Толкова е напрегнато. То е като смесване между

всичко, болка и удоволствие, и не знаеш какво наистина изпитваш, и изведнъж –

бам! Това е максималното пренатварване и изведнъж тялото ти е в различна

форма, а мислите ти са по... ясни. – Тя се усмихна мило и отвори очите си –

Невероятно е.

Аз чух, че е изключително болезнено – Британи каза.

Кайла кимна.

Така е – ако го преминеш сам. Както е трябвало да направят момчетата, но когато

Лукас беше с мен ме разсейваше, така че болката беше само дразнеща.

Мислиш ли, че щеше да е по-болезнено ако не го обичаше? – попитах.

Не бих искала да премина през това с някой, който не обичам. То е много лично и

честно.

Не точно каквото бих искала да чуя. Обичах Конър, но беше ли достатъчно? Имам превид,

отчаяно, сякаш живота ми би свършил ако не отвърнеше на чувствата ми?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Звучи сякаш съм прецакана – каза Британи – Аз също ще мина през него сама –

може би дори ще умра по време на процеса – или ще премина с някой, който не

обичам, което звучи по-зле дори от това да го премина сама.

Някой ще те поиска, Британи – настоях.

Имам само две седмици! Времето ми изтича. Освен това, не искам просто някой.

Искам някой, който гледа на мен, както Лукас гледа Кайла, сякаш тя е звездите и

луната.

Кайла се засмя сияща.

Наистина ли Лукас ме гледа по този начин?

Боже, спира ли някога – казах. Бе странно да видя силния, мълчалив Лукас влюбен

толкова много. Но като всички момичета, мечтаех за някой, който си мисли, че съм

съдбата. Беше едновременно ужасяващо и романтично. В повечето общества, не се

предполага, че момичетата на нашата възраст се влюбват, но ние не сме като

повечето общества. Нашите правила са управлявани от съдбата.

Разбира се, ти го гледаш по съшия начин – казах к.

Тя се усмихна още по-широко.

Сигурно го правя. Луда съм по него.

Така, че истинската ти сродна душа може просто да не те е забелязъл още, Британи

– казах, опитвайки се да бъда позитивна. В интерес на истината, бе много рядко за

момиче да наближава промяната си, без никое момче да я обяви.

Да, правилно. И просто ще се натъкне на мен в последните ми две седмици? Слез

на земята. Заспивам – каза Британи, преди да се пресегне и загаси лампата до

леглото си, потапяйки ни в мрак.

Беше ми толкова тъжно за нея, но и в същото време осъзнавах, че тя не желае съжалението ми.

Тя винаги се опитваше да докаже колко е силна.

Бях твърде неспокойна за да се опитам да се промъкна някъде, затова се опитах да заспя.

Страхувах се, че още един сън, подобен на снощния ме очаква. Отидох до прозореца и

погледнах през завесите. Поради някаква причина, всички тези разговори за намирането на

истинската сродна душа, за преминаването на първата трансформация с някой, когото

наистина обичаш. . . направи чувствата ми неясни и объркани. Можех да мина през това с

Конър, но защо не се чувствах удобно от това решение?

Чух леки стъпки да приближават към мен.

Добре ли си? – прошепна Кайла, докато заставаше до мен.

Да. – гласа ми беше също толкова тих. Обикновенно не отнемаше много на Британи

да заспи, но не исках да рискувам и да я смутя. Тя няма да разбере объркването ми,

няма да ми предложи утеха. А Кайла би.

Знаеш ли. . . едно от нещата, които ти се случват след първата транформация е това,

че всичките ти усещания се усилват – каза меко Кайла.

Да, чувала съм – чудех се какво точно се опитва да каже. За разлика от Кайла, това

не беше нещо ново за мен. Родителите ми са шифтъри. Отраснах около шифтъри.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Мириса е това, което се усилва най-много. Нали знаеш, когато влзеш в любим

ресторант и просто ухае толкова добре?

Разбира се.

Добре, сега мога да усетя аромата на всеки, защото са индивидуални. Но не

надушвам лазаня, а домати, чесън, юфка и моцарела. Мога да помириша всяка

отделна съсравка. Когато отида в стая, пълна с хора, мога да помириша всеки

различен човек. Като сега. Мога да усетя малко от Конър... и доста от Рейв.

Какво се опитваш да кажеш? – попитах, раздразнена от способността к и силно

паникьосана, от мисълта, че може би Конър също е подушил върху мен Рейв. Може

би това бе причината, поради която бе дистанциран и не ме издърпа в ъгъла за

целувка.

Била си с Рейв много повече отколкото с Конър тази вечер. Не е моя работа, но ако

имаш нужда да поговориш – тя докосна рамото ми леко. – Ти си моята най-добра

приятелка. Тук съм за теб.

Не знам, Кайла. Не знам какво чувствам точно сега. Не знам каква връзка

изграждаш след първата трансформация със срещуположния . . .

Мисля, че връзката трябва да е първа там, Линдзи. Да, задълбочава се след като я

преминеш, но емоциите се нуждаят от почва.

Конър е добро момче. Той винаги е постоянен. Мога да разчитам на него – Но това

означаваше ли, че това което изпитвахме един към друг е правилното, бе ли

толкова дълбоко колкото трябва да бъде? Ако му кажех, че имам съмнения, щях ли

да изгубя приятелството му? Можех ли да понеса да го изгубя, след като съм го

имала през по-голямата част от живота си?

А обичаш ли го? – попита Кайла.

Защо този въпрос бе обща тема тази вечер? И защо, по дяволите, не знаех отговора?

На следваща сутрин заварих майка ми и баща ми да закусват. В трапезарията имаше доста

малки покрити с покривки кръгли масички, така че семействата да могат да проведат личните

си разговори. Но това, което имаме ние не са разговори, а разпити.

Не те видяхме миналата нощ – каза татко като за начало на разговор, но познах

адвокатска тактика, когато я чух. Тъмната му коса се превръщаше в сребърна на

места. Това го правеше много изискан, дори кафявите му очи ме държаха като вълк

дебнещ заек.

Размотавах се наоколо с приятели, както обикновенно.

Конър те търсеше – каза мама. Дори в дивата природа тя изглеждаше готова да пие

чай с кралица. Да, семейството ми – точно като това на Конър – е сред елита на

клана ни. Ние никога не си замърсявахме ръцете от работа с инжинерска работа –

наемахме хора да правят различни неща. Дори наехме бащата на Рейв до преди да

се напие до безпаметност и да стана нетърпим и заядлив.

Намери ме – уверих я.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Не съм сигурна защо въобще е трябвало да те търси – каза мама, прибирайки

отделилите се кичури от русата си коса обратно във френската плитка, която си бе

направила.

Отегчих се да гледам футбола, затова се разходих наоколо за малко.

Знаеш ли, че когато хората лъжат, аромата на кожата им се променя? – попита баща

ми, случайно намазвайки с масло филийката си.

Простенах вътрешно. Бе невъзможно да запазиш нещо в тайна тук. Реших да сменя темата.

Затова ли си толкова успешен в кариерата си? Защото знаеш когато свидетелите

лъжат?

Това е една от причините. Искаш ли да опиташ с друг отговор?

Не. Щастлива съм с този, който дадох.

Той притвори очите си към мен. Този хищнически поглед най-вероятно бе другата причина

кариерата му да е толкова успешна. Ако не бях отраснала с него, щях да се разтреперя в

маратонките. След това можеше да разкъса гърлото ми без разкаяние. Имаше слух, че

наистина го е направил веднъж – на мъж, който е убил няколко тинейджъри и щяха да го

умъртвят технически. Но ако беше истина, татко никога не го е споменавал. Той вярваше в

закона на джунглата, но цялата му работа бе в пределите на статистическия закон.

Видях те с момчето на Лоуел миналата вечер – каза със смъртоносно спокойствие.

Усетих как гнева се надига в мен.

Момче? Рейв е Тъмен Пазител, пази задника ти. . .

Внимавай с тона, малка госпожичке.

Понякога родителите ми можеха да бъдат толкова. . . , добре де, родители. Бе толкова

дразнещо.

Защо просто не ме попита за него, а вместо това ме третираш като злите хора, които

са свидетелите в съда?

Мускула в бузата на баща ми потрепна.

Повярвай ми, миличка, аз съм малко по-безкрупулен с лошите хора. Не искаш да

отидеш до там.

Просто се притесняваме, скъпа – каза мама възтановявайки спокойствието на

масата. Тя бе добра в това. Притежаваше свой собсвен луксозен спа център в

малкото ни градче. Станало к е практика, заради многото туристи, които идват в

гората. – Имала съм твоите колебания. Знам, че понякога нещата започват да стават

плашещи, когато дойде времето, но имаш Конър. А той е по-подходящ за теб.

По подходящ? Мислех си за коментара за обувката на Британи предния ден. Звучеше сякащ с

родителите ми избирахме аксесоари. Беше оскърбително и за Конър, и за мен.

Което значи...? – подканих я.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Конър идва от същия вид среда като теб. Семейството на Рейв е малко по. . .

недодялано.

Баща му беше пияница, но той не е.

Рейв беше арестуван за кражба на кола – каза татко.

Той открадна кола преди няколко години – бях забравила за това.

Когато беше на шестнайсет. Точно след като баща му умря в ужасяваща катастрофа.

Боже би бе вид отреагиране. Не е правил нищо нередно от тогава.

Имаш предвид, че не е бил хванат да прави нещо нередно.

Добре, виж. Рейв ми е приятел. Той е приятел на Конър. Ако ще го унижаваш, аз се

махам от тук.

Беше ли с него миналата вечер? – попита мама.

Нищо не се е случило – знаех, че това е каквото наистина питаха. Дали изневерявах

на гаджето си? На перфектния Конър? Дръпнах стола си назад – Ще тръгвам с

другите. Беше ми приятно да видя и двама ви. – Не. Никога не е било. Те искаха да

бъда това, което бяха те: богата, преуспяла и сигурна в себе си.

Преди да успея да се отдалеча, майка ми протегна ръка и ме прегърна бързо, едва се

докоснахме. Чувала съм, че някои семейства действително се търкалят по пода заедно, като

вълчи кутрета. Не и моите родители. Понякога се чудех дали се чувстват комфортно в

животинската страна на съществуването ни.

Нуждаеш ли се от пари – попита баша ми. Това бе неговия еквивалент на Обичам

те.

Не. Добре съм. Взимам заплата всяка седмица – прегърнах го, защото знаех, че

други семейства може да ни наблюдават . Мотото на семейството ни е никой да не

разбере ако нещо стане. Може би щеше да се кандидатира за губернатор някой

ден. Нищо в нас не би трябвало да е скандално. Това най-вероятно бе причината,

поради която се чувсваха по-комфортно с Конър отколкото с Рейв.

Конър бе Орел Скаут. Рейв прекарваше времето си в неприятности.

Взех раницата си и излязох навън, бързо приплъзвайки погледа си към паркинга. Мотора на

Рейв го нямаше, предположих, че вече е тръгнал.

Конър стоеше на първото стъпало. Гледайки към природата.

Освободи ме от още една закуска с родителите ми – промърморих, когато стигнах

до него.

Разкажи ми. Татко и аз сме в спор – каза уморено.

За какво?

Нищо, за което да се тревожиш.

Но не трябваше ли да си споделяме в момент като този?

Не те видях в трапезарията – казах.

Той се усмихна иронично.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Срещнахме се по-рано. Старейшините имат специално време за срещи с някои от

нас.

Не съм чувала за това.

Той всигна рамене.

Бяхме само няколко момчета.

Британи беше толкова права. Ние сме такава сексистка група. Не можех да избегна

раздразнението в гласа си.

Какво правите? Планирате някаква секретна операция, която е прекалено опасна за

да бъдат включени момичета?

Секретно е, но е опасно само ако Британи разбере.

Тя не е единствената, която ще изяви протест, ако не бъдем включени?

Не е каквото си мислиш.

Тогава какво е? – побутнах го.

Върна погледа си в каквото се бе загледал преди да дойда.

Конър? Какво става?

Трябва да обещаеш да не казваш на никой.

Това звучеше детинско, но както и да е. Исках да разбера какво става.

От самосебе си се разбира.

Все пак, кажи.

Обещаваш да не казвам – бе необичайно за него да мелодраматизира по този

начин и започнах да се чувствам по-разтревожена.

Старейшинита обсъждаха Британи. Знаеш. Защото тя си няма сродна душа. Търсеха

доброволец.

Бях учудена, че се опитваха да я съберът с някой, който не я обича. Особено след като Кайла

каза, колко интимно бе преобразяването, с някой който действително я обичаше. А Конър бе

прав да го запази за себе си. Британи би могла да избухне, ако разбере.

Какво? Като. . . сродна душа по милостиня?

Изглежда му бе неудобно и аз осъзнах какво точно бе това. По-лошо от това да уредят среща.

Тя може да се влюби в уреден мираж.

Конър, това е лудост! – след това си помислих друго. Може би едно момче наистина

е заинтересувано от него, но е прекалено срамежлив да се изправи. Ако ръката му е

протегната принудително. . .

Имаше ли доброволец ? – попитах.

Не. Изтеглиха име.

Това е пълна отврат!

Виж, тя не трябва да го избира. Но той ще е част от нашия екип, ще прекарва време

с нас, ще определи дали има някаква химия.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Определено щеше да има химия – като експлозия в лаборатория – ако Британи открие какво се

опитваха да направят с нея старейшините. От друга страна, нямахме много време да се

срещаме с други Тъмни Пазители, така че може би бе просто, защото тя не бе около другите

достатъчно дълго време за да привлече достатъчно внимание.

Част от мен си пожела да имам нейния проблем, защото да усещаш нещо за две момчета

изглеждаше по-лошо.

Силно бибиткане се чу, когато Лукас влезе в джипа си с Кайла, която носеше пушка. Британи

седеше отзад.

Конър отвори вратата за мен, защото, разбира се, идваше от семейство, където правят този вид

неща. Не можех да си представя Рейв да направи същото нещо. Най-вероятно мисли, че мога

да се справя сама. Покатерих се. Конър наблъска раниците ни в багажника, преди да седне до

мен.

А какво ще правим по въпроса за Био Хром? – попитах.

Ще сме бдителни – отговори ми Лукас.

Не мислиш, че трябва да сме по-активни и да тръгнем след тях, нали?

Не и преди да разберем повече.

Погледнах към Конър. Той взе ръката ми и целуна кокалчетата ми. Усетих как Британи се

намества на мястото до мен и се изчервих.

Ще имаме нов член в екипа ни – казах случайно.

Да – каза Лукас, хващайки погледа ми в огледалото за обратно виждане, преди да

го коригира леко, за да може да вижда Британи.

Даниел. Ще се присъедини към нас утре.

Той е момчето от Сиатъл, нали? – попита Кайла.

Точно така – отговори й Лукас

Той стана Тъмен Пазител едва това лято. Ще се срещнем с него, разбира се, но не знаем много

за него.

Погледнах към Британи. Тя се бе загледала през прозореца, сякаш не може да се интересува

по-малко към това, че ново интересно момче се присъединява към екипа.

Радвам се, че имаме още един член – добавих – С всички тези момичета, ще

заминем още утре сутрин, колкото повече помощ имаме – толкова по-добре.

Лукас прочисти гърлото си.

Всъщност, един ще трябва да остане. Ще преразпределят Рейв.

Рязко обърнах вниманието си към Конър, докато ръката му се стягаше около моята, преди да я

разхлаби отново.

Не го спомена.

Важно ли е? – попита бързо без да ме поглежда.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Зависеше от причината, поради която щяха да го преразпределят.

Беше, но само за мен, и не можех да добавя това без да обясня защо, но докато гледах как

челюста на Конър се стяга, имах чувството, че той вече знае отговора.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter Six

Глава шеста

Превод: sunset

Редакция:djenitoo & sunset

___________________________________________________________________________

По размер националната гора е малко над пет милиона акра – колкото Ню Джърси – и

пътуването от скритото ни село до главния вход на парка продължи до късно следобед.Не

помогна и това, че трябваше да караме предпазливо през горите. Дори когато достигнахме до

същестуващ път, продължихме да караме бавно, защото дивите животни вероятно биха се

стрелнали пред нас – и може би защото по някакъв начин природата, в която сме отрасли не бе

вече толкова наша и не се чувствахме в пълна безопасност.

Още от пътуването ни с Био Хром не можехме да се отпуснем напълно и да се наслаждаваме

на обграждащото ни. Бяхме готови за изненада на всеки ъгъл.

А и не можех да спра да се притеснявам за Рейв. Исках да разбера заради какво наистина са го

преместили, а и дали е съгласен с това. Бях толкова напрегната, когато Лукас спираше, че

мислех, че ще експлодирам.

Вътре във входа на парка имаше малко селце със няколко кабини, където шерпите остават,

когато не предвождат някоя група. Аз споделях моята с Кайла и Британи. След като оставихме

багажа си в кабината, се качихме отново на джипа на Лукас и подкарахме към града. Всички

бяхме неспокойни, затова решихме да прекараме повече време в любимото ни свърталище –

Слай Фокс.

Провинциалните сгради бяха клише: рокерски бар и игрална зала, любимото заведение за

туристи, лагеруващи и местни. Единствените хора вътре, които надхвърляха трийсет беше

собственика Мич – който се караше на всички по няколко пъти – и няколко сервитьорки, които

са тук от зората на времето и наричаха всички „захарче”.

Влязох в подковообразно сепаре на ъгъла. Конър ме последва. Докато Кайла бе до мен, с Лукас

до себе си, Британи каза:

Ще отида да разбия няколко топки.

Не си ли гладна? – попита Конър.

Не. Ще ви настигна по-късно.

Но също така и привлече вниманието на едно момче от бара и той я последва в залата с

басейна. Бе висок, с върлинеста черна коса и брада на няолко дни.

Кой е този? – попитах.

Не знам – отговори ми Конър – Никога не съм го виждал преди.

Като се има предвид всичко което се случва не трябва ли да се тревожим от един

непознат?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Не мисля, че трябва да ставаме параноични. – каза Лукас.

Не си параноичен, когато в действителност си в опасност – отбелязах – Има много

хора тук, които не познавам.

Лято е. Сезона на туристите.

Конър потърка с ръка рамото ми.

Лукас е прав. Не можем да подозираме всички.

Но да не подозирам никой ми изглеждаше еквивалент на опасност за мен.

След като дадохме поръчките си на сервитьорката – бургери и пържени картофки – се отпуснах

срещу Конър. Прекарвахме по няколко месеца разделени, след като той ходеше в колеж. Може

би това бе причината да се чувствам странно с него. Може би просто трябваше да се

синхронизираме. Той обгърна с ръка рамената ми и започна да си играе с косата ми. Винаги бе

харесвал да я разбърква. Притисна лице към врата ми.

Конър – прошепнах.

Какво?

На публично място сме.

Е и? Тук е тъмно – той обърна главата си на една страна. Кайла и Лукас си говореха

тихо и потайно, сякаш бяха напълно сами – Липсваш ми, Линдзи. Изглежда сякаш

никога нямаме време, което да прекарваме сами. Ще поемем друга група утре.

Тогава ще трябва да сме отговорни. Обгърна с ръка шията ми и започна да гали с

палец брадичката ми, предизвиквайки тръпки на наслада да преминават през мен.

Трудно е, когато заминеш надалеч заради колежа – признах.

Още една година и ще си там. Нали?

Надявам се. Загубих ентусиазма си да ходя на училище. Изглежда, сякаш ще изгубя

ентусиазъм за всичко по-късно.

Включително мен?

Засмях се неловко.

Не.

След това си помислих колко обтегнати са нещата между нас напоследък и ми хрумна нещо:

Заинтересован ли си от някой друг? Имам превид, срещна ли някой докато беше в

университета?

Не, но нещата са различни помежду ни. Не съм сигурен какво е. - той премести

косата ми и зарови лице в шията ми отново. – А и ме тревожи това, че не мога да

разбера мислите ти.

Усетих топлината на устните му срещу врата си и потънах в нея, плаваща в място където всичко

е наслада.

Във вълча форма?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Не. Както сега, когато съм в човешка форма. Лукас може да разчете мислите на

Кайла по всяко време, независимо от формата си.

Какво? – погледнах назад. – Наистина ли, Лукас?

Той се отдръпна от устните на Кайла, сякаш току що съм го събудила.

Какво дали е вярно?

Можеш да прочетеш мислите на Кайла дори когато не си . . . – огледах се наоколо.

Мъж от бара премести погледа си от нас към халбата си. Наблюдаваше ли ни? Кой

беше той? Бях съмнителна относно него. Бе едър, с обръснати ръце татуировка на

бодлива тел около бицепса. Изглеждаше като някой, който е излязал току що от

затвора. Определено не бе човек, който би работил в лаборатория но ... кой знае?

Върнах вниманието си обратно на Лукас. – Знаеш.

Не исках да кажа „вълк” на глас. Не всички тук са като нас, затова винаги трябва да сме

предпазливи относно това какво казваме и къде го казваме.

Лукас сви рамене и се облегна до таблата. Каза бързо:

И двамата можем да четем мислите на другия по всяко едно време.

Иууу! Никога ли не сте способни на лично пространство?

Можем да усетих когато другия иска лично пространство. Изключваме го – каза

Кайла.

Погледнах към Конър разтревожена

Така ли трябва да бъде? Родителите ми никога не са ми кзвали това.

Моите също не са го споменали. Може би е като секса. Не им е удобно да говорят за

това.

Всъщност – започна Лукас – Мисля, че всяка връзка е различна. Първия път, когато

видях Кайла беше като да стоя близо до щуро нападение.

Оу, колко е романтично – казах, докато Конър ликуваше на вулгарната картина.

Беше като електрически заряд – обясни Лукас – Не беше неприятно, но бе . . . малко

тревожно.

Без значение от вида, изглежда всички мъже са еднакви – каза Кайла, усмихвайки

се – Срамуват се за думата с О.

Аз не – каза Конър – Обичам Линдзи от както ми разкърви носа, защото к взех

дъвчещата играчка.

Сърцето ми спря, заради свободното му използване на думата с буквата О. В нашата връзка, аз

бях тази, която се срамуваше да я използва. Винаги съм била така. Обожавах Конър, но не бях

сигурна дали някога съм му казвала, че го обичам. Сега в никакъв случай не бе време за това.

Шляпнах рамото му игриво.

Беше пръстенче за почесване на зъбите и бях само на една година. Дори не си го

спомням. Но родителите ми винаги носят записа, когато семействата ни се съберат.

Това и голото видео.

Какво е това? – попита Кайла, смеейки се.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Ухилих се.

Аз съм била на две, а Конър на четири. Играем в надуваем басейн. Сваляме си

дрехите и влизаме в пясъка. Има смисъл. Не влизаш в пясъка с мокри дрехи върху

теб.

Не съм я виждал гола от тогава.

Но щеше. По време на първата ми транфсормация. Дрехите възпрепятсвтат способността ни да

се трансформираме. Обратно на това, което се случва в Хълк – горнищата не се късат и

панталоните не се разтягат. Усетих, че се изчервявам докато Конър повдигна русата си вежда

въпросително. За вид който смъква дрехите си, като се има предвид естествените

обстоятелства, ние бяхме стеснителна група.

Слава богу, сервитьорката донесе бургерите ни и разговора спря, докато ги поглъщахме. Така

да се каже. В повечето случаи не се наслаждавахме на нищо повече от топлото, червено месо.

Въпреки че имах слабост и към безгрижните разговори, но то не можеше да се сравнява дори с

шоколада.

След като се наядохме, с Конър решихме да се присъединим към Британи в билярдната зала,

за да осигурим на Лукас и Кайла малко лично пространство. Когато влязохме вътре,

разочаровано видях, че всички маси са заети.

Близо до вратата младо момче, което се бе изпънало на масата погледна рязко нагоре и

срещтна погледа на Конър. С присвиване, той постави късата билярдна щека долу, побутвайки

партньора си по рамото – който остави щеката си на масата – и двамата се облегнаха към

стената, с ръце преминаващи отбрадително над гърдите им. Реакцията им ми подсказа две

неща: все още нямаха осемнайсет и бяха едни от нас, защото очевидно разпознаваха алфа

мъжки, когато видеха един. Бе така при нас. Преди да получим способността да се

превъплащаваме, имаме тази да разберем кой може. Това бе знак на респект.

Статистите може би биха изпитали съжаление за тях. Въпреки всичко те бяха първи там. Но по

закона на нашата култура, йерархията вече бе остановена. Като Тъмен Пазител, Конър бе на

върха на хранителната верига. Трябваше да прибавя, че изпитах гордост, когато постави ръката

си на гърба ми и ме поведе към масата.

Ще те разбия – каза, докато взимаше топките от пакета и ги насочваше към единия

ъгъл.

Вдигнах щеката, която първото момче бе оставил. Бе правилен размер за мен. Докато

замазвах връхчето с кредата преместих погледа си към Британи. Тя тъкмо свършваше със

сритването на задника на момчето, което я бе последвало в залата – или може би просто я бе

оставил да спечели за да се отпусне около него. Започнаха да се приготвят за друга игра.

Какво има? – попита Конър тихо докато ме придърпваше близо до себе си.

Притежателен израз. Въпроса му изглежда се повтаряше напоследък.

Не знам. Онзи мъж. Усещането ми за него не е добро, той не е един от нас.

Може би е турист или катерач.

Шпионин – добавих.

Мисля, че е безобиден.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Мислехме си това и за Менсън – той успя да залови Лукас във вълча форма. Ако не

беше Кайла, Лукас можеше все още да живее някъде в клетка, следен от камери

като ценно притежание.

Добра забележка – той погледна към младежите. Изглежда те бяха спряли да

дишат, чакайки за преценката ни.

Благодаря за масата, но променихме мнението си. Ще отидем да поиграем с

приятели.

Британи се бе излегнала провокативно напред , когато стигнахме. Тя премести погледа си към

Конър бавно, преди да направи удара си – и да пропусне ъгловия джоб, който си бе

набелязала.

Добре! – каза непознатия с усмивка – Може би този път имам някакъв шанс да

спечеля.

Той чукна бирената си бутилка в нейната преди да заеме позиция за удар. Предизвикателния к

поглед се насочи към мен и отпи една глътка.

Ще бъдеш сритана от Мич, ако научи, че пиеш – казах к.

Трябва първо да ме хване, а и освен това е зает – Тя отпи още веднъж преди да

допре бутилката си към другата преди да премери удара му. – Това е Далас. Той е

нов тук и е турист. Това са приятелите ми – Конър и Линдзи. Те са предопределени

един за друг – думите к бяха почти обидни и се зачудих колко ли бира е изпила.

Яко – каза Далас развеселен. Той ми кимна и докосна двата си пръста до веждата си

в поздрав на Конър, след това изпрати две топки към срещуположните джобове.

Той също е много добър на билярд. Играта свърши – каза Британи.

Не можеш да знаеш това – отговори докато удряше друга топка – Мога да пропусна

ако дойдеш до тук и започнеш да ме разсейваш.

Усмихвайки се Британи поклати глава. Може би причината, поради която никое момче не я бе

обявило е тази, че изглежда твърде недостижима. Никога не флиртуваше с никой.

Помислих си, че можем да се съюзим и да ви предизвикаме – каза Конър.

Разбира се. Нищо не може да ни позволи да се опознаем по-добре от една

приятелска игра. Само да довърша тук – и Далас набързо почисти масата от топките.

Виждате ли? – попита Британи – Нямате шанс.

Ще видим – промърмори Конър под нос.

Нашия вид щеше да е нищо, ако не бе толкова състезателен.

Докато Конър и Далас бутаха топките си по масата – всеки край на движението близо до края

би било нарушение – аз побутнах с лакът Британи и казах тихо.

Каква е историята?

Казва, че е турист.

Вяваш ли му?

Няма начин, прекалено е блед.

Един от слугите на Менсън?

Може би.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Нищо друго не би предотвратило тена като прекарването на времето в лабораторията.

Конър спечели правото да разбие и усетих тази малка гордост отново. Моето момче. Но докато

удряше щеката си към топките преместик погледа си към Далас. Оглеждаше стаята сякаш

очакваше проблеми. Усетих притеснението да минава през мен.

Бяхме в неизгодно положение. Нашите най-добри войни бяха тук, но не биха били способни да

се преобразят пред всички тези туристи. Работехме усърдно за да запази специалните си

възможности в тайна. Но сега се чувствах сякаш вървим с голям знак лепнат на гърбовете ни

гласейки:

Внимание: Ние се превъплащаваме по воля.

Въпреки, че все още не можех да го правя. Но скоро. Много скоро.

Конър извика името ми и осъзнах, че е мой ред. Преместих се и застанах до него. Той посочи

към твърдата топка.

Това би трябвало да е лесен удар.

Кимах отнесено.

Той положи раката си на гърба ми.

Спокойно.

Зная, че е напълно нелогично, защото нямам доказателства за това, но не мога да се

оттърся от чувството, че приближава някаква беда – прошепнах.

Ще се справим.

Имах това препознаване, дежа вю* (*чувство за познатост, повтаряне, че нещо ти се е

случило/си виждал и преди в живота си) с миналото лято, когато бях назначена за първата ми

група, която да заведа в природата. Бях толкова притеснена, че ще направя нещо, което би ги

наранило. Конър бе с мен.

Ако нещо се случи – ще се справим - каза. Бе толкова спокоен. Никога не е имал

съмнения, че не може да се погриби за каквато и да е ситуация.

Кимайки се пресегнах за да насоча удара си.

Знаех в секундата, в която Рейв влезе в стаята. Не знаех как точно. Дори не бях с лице към

вратата. Бе осъзнаване, което проблясна през мен. Обърнах се през рамо за да го огледам и да

видя как се насочва бавно към нас.

Кой печели? – попита.

Никой, все още – каза Британи, точно преди да направи въведение.

Бяше ми пределно ясно, че Рейв изучаваше Далас – той също не му вярваше. Това го правеше

един от нас.

Ще играеш ли вече? – подтикна ме Британи. Обърнах се обратно и подравних

щеката.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Не си достатъчно подравнена за да направиш удара – каза Рейв тихо и преди да

мога да реагирам той бе зад мен, а ръцете му се увиха около ми. Всичко в мен бе

все още там. Чудех се как можех да усетя същото събуждане, както когато го

държах, когато бяхме на мотора, миналата вечер.

Чух тихо буботене. Всички други можеха да го объркат със звука, който издава някой когато си

прочиства гърлото, но аз разпознах незабавно предупредителното ръмжене, което идваше от

Конър. Напълно игнорирайки го Рейв коригира позицията ми малко.

- Искаш да го побутнеш ниско – каза.

Кимнах, усещайки острото чувство на загуба, когато се отдръпна. Ударих бялата топка и видях

как тя на свой ред бутна солидната оцветена топка и я запрати в джоба в ъгъла.

Това може да се счете за измама – каза Далас.

-Ще ти купя чиния говеждо, за да се реванширам – каза Рейв.

Звучи честно.

С Конър спечелихме играта прекалено лесно, което ме накара да си помисля, че Далас дори не

се и опита. Най-вероятно той просто си осигуряваше повод да ни наблюдава. След като

свършихме с играта се върнахме на масата, където Лукас и Кайла ни чакаха. Запознаха се.

Докато сядахме на местата си в подковидния диван Далас се огледа и в двете страни.

Изглежда не осъзнаваше опасността в която бе, защото огледа наоколо отново, усмивкайки се

и питайки.

Значи вие сте върколаците за които съм чувал?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter Seven

Седма глава

Превод: djenitoo

Редакция: sunset & djenitoo

__________________________________________________________________________________

Всеки на нашата маса се смълча зловещо, по начина по който хищника го прави преди да

скочи към жертвата си. Дори и сърцето ми, като че ли беше спряло.

Далас се засмя неудобно.

Просто се шегувам. Бях чул тези откачени слухове относно нещата, които стават по тези

места. Освен това тази вечер всички са нови лица. Помислих, че сте се крили през

определени фази на луната или нещо такова.

Бяхме на семейна среща. – каза Лукас със смъртоносно спокойствие, което изпрати

тръпка по тялото ми. Никога не бих искала да съм на лошата страна. – Къде чу тези

слухове?

Наоколо. Тук и там. Лудо е нали? Имам предвид, това че някой може да се

превъплъщава в друга форма. – Далас вдигна ръцете си и ги изследва, сякаш никога не

ги е виждал досега. – Как може изобщо да се случи? Как може тялото да се промени, по

дяволите?

Бавно той огледа масата, като чели имаме отговора. Имаме го със сигурност, но нямаше да

го споделим.

Тук има всякакви луди истории за неща които се случват в дивата природа. – обясни

Британи мило, и се чудех дали не го харесва. Никога не съм виждала да показва

толкова много интерес към някое момче. Колко странно би било да обичаш статист.

Може ли изобщо да се случи?

Мислите ми се отклоняваха от очевидния проблем. Кой беше този човек, и какво всъщност

иска?

Върколаци, вампири, духове. – продължи Британи. – Хората винаги разказват страшни

истории около лагерния огън. Но това е всичко, което са. Истории.

Далас се засмя отново, само че този път беше смесено с облекчение.

Да, знам това. Трябваше да си видите лицата. Гледахте ме сякаш бях сериозен. Би било

яко, не мислите ли? Възможността да променяш формата си наистина да съществува?

Искам да бъда кон. – казах, надяваща се да променя темата далеч от истината.

К описанию Далее >

Канал с обзорами, анонсами новинок и книжными подборками

Книжный Вестник

Бот для удобного поиска и скачивания книг

Книжный Бот

Свежие любовные романы в удобных форматах

Любовные романы

О психологии, саморазвитии и личностном росте

Саморазвитие

Детективы и триллеры, все новинки

Детективы

Фантастика и фэнтези, все новинки

Фантастика