Камарата изпотрошени идоли, дето слънцето прежуря.
И мъртвото дърво подслон не дава, щурецът не дава утеха,
сухият камък — шум на вода. Само
една сянка има под тази скала
(ела под сянката на тази червена скала)
и аз ще ти покажа нещо различно
и от твоята сянка, която сутрин върви след теб,
и от твоята сянка, която вечер те пресреща.
Ще ти покажа страха в шепа прах.
Когато някой трън бодлив
над себеподобните си дръзне да се извиси,
то главата му отсича се веднага:
приведените му събратя са ревниви, не прощават.
Кой е накъсал тъй жестоко
листата изсъхнали, които зелени нивга няма да бъдат?
Навярно варварин в земята ги е стъпкал,
завинаги животът крехък е изтръгнал.
— Каква е тази река? — равнодушно попита Милисент.
— Това е само ручейче… или поток.
— Наричат го Пустош.
— Така ли?
— Да — обади се Уинифред. — Точно така.