Отсенки от себе си

Епилог

Уакс седеше сам в стая, пълна с хора. Бяха направили всичко възможно, за да го накарат да се чувства удобно. Топъл огън в огнището, малка лампа на масичката до нея, защото Стерис знаеше, че предпочита пламъците пред електричеството. До чаша чай лежеше недокоснато руло вестници. Чаят отдавна беше изстинал.

Разговаряха и празнуваха, водени от лорд Хармс, който се смееше и възклицаваше около незначителната си роля във всичко това. Избегната катастрофа. Нов губернатор — първият, който не произлизаше от благородническо семейство. Дори лорд Мъглороден, преди толкова много време, имаше наполовина благородническа кръв. Последния император беше с чиста кръв, а Оцелелия също наполовина благородник. До един велики хора, съгласяваха се всички, заслужаващи уважението им.

Но Клод Арадел нямаше същото потекло. Нито капка благородническа кръв. Присъстващите на празненството се поздравяваха едни други, че са толкова прогресивни в благоприятното си мнение за някой с обикновени предци.

Уакс се взираше в огъня и пръстите му отсъстващо докосваха наболата брада по лицето му. Разговаряше, когато от него се очакваше, но най-вече го оставяха на мира. Беше изстискан, казваше им Стерис. Изтощен от ужасяващите неща, които е зърнал. Отклоняваше ги от него винаги, когато успее, като им казваше — когато неминуемо запитат, — че тя и Уакс са решили да отложат сватбата, за да може Уакс да се отдаде на малка възстановителна почивка.

Посредата на събитието небрежно се появи и Уейн, на патерици. Не можеше да се излекува, без да съхрани здраве, а не можеше да го направи, докато се възстановява от раната си. В противен случай нямаше да има никакъв смисъл. Засега му се налагаше да се справя с крехкостта на човешкото си тяло, също като нормален човек.

Като се замислиш, всички сме толкова крехки, помисли си Уакс. Обърка ли се нещо дребно, се пречупваме.

— Здрасти, братле — каза Уейн, като се настаняваше на табуретката в краката на Уакс. — Искаш ли да чуеш какъв покварен гений съм?

— Давай — прошепна Уакс.

Уейн се наведе напред и разпери драматично ръце:

— Ще напия всички.

Насъбралите се хора не спираха да говорят помежду си. Най-вече констабли. Някои политически съюзници на Уакс. Беше избрал да работи с по-уважавани хора из града, така че когато Арадел разреди редиците на лордовете, това не се бе отразило на дома му. Смятаха го за огромна политическа победа.

— Нали разбираш, хрумна ми този план — рече Уейн и почука по главата си. — Хората в този град си имат проблеми. Онези, които работят из фабриките, си мислят, че ако разполагат с повече време, това ще реши грижите им, но все пак трябва да направят нещо с това време. Имам идея. Ще реши всичко.

— В името на Хармония, Уейн — каза Уакс. — Нали няма да изтровиш града?

— Нее — рече Уейн. — Не и телата им — той се ухили. — Само гледай. Ще се получи. Ще бъде удивително — изправи се и се препъна, като едва не падна. Погледна изненадано крака си, сякаш беше забравил за раната. След това поклати глава, грабна патерицата си и отново стъпи по-здраво. Щом се задържа изправен, се поколеба, а после се наведе: — Ще отмине, приятел. Тате веднъж ми каза: „Синко, не падай духом.“ Така че, когато нещата се влошат, ще откриеш, че няма нужда да си повдигаш духа, и от това ще ти стане наполовина по-леко. На мен ми върши работа. Или поне тъй си мисля. Вече не си спомням от толкова много удари по кратуната.

Той се ухили. Уакс продължаваше да се взира в пламъците. Физиономията на Уейн увисна.

— Тя би искала да я спреш, знаеш го, нали? — произнесе меко Уейн. — Ако имаше възможност да разговаря с теб, ако можеше да разсъждава правилно, щеше да настоява да я убиеш. Също както и аз бих сторил. Също както и ти, ако ти свърши медта. Напрайи каквото трябваше, приятел. И го направи по най-добрия начин.

Стисна юмрук пред Уакс и кимна, след което се отдалечи с подскачане и приближи ниска млада жена със златисти коси. Девойка? Уакс не я познаваше.

— Май те познавам? — каза Уейн. — Дъщерята на Ремингтел Тарксел? Човекът, който изобрети крушката с нажежаема жичка?

Устата на момичето се разтвори изненадано.

— Познавате ли го? — тя улови Уейн за ръцете. — Знаете за баща ми?

— Ама разбира се! — отвърна Уейн. — Беше ограбен, трябва да признаем. Гений. Носи се мълва, че ти си също толкова умна. Онзи апарат, който измисли, за изнасяне на речи със сигурност си го бива.

Тя огледа Уейн и се наведе по-близо до него:

— Това е само началото. Внесли са го в домовете си. Не виждате ли? Навсякъде е.

— Кое? — попита Уейн.

— Електричеството — отвърна момичето. — А аз ще съм първата, която ще го използва.

— Ха — рече Уейн. — Да ти трябват пари?

— Дали ми… — тя отвлече след себе си Уейн сред хората на празненството, грееща, говореща толкова бързо, че Уакс не успяваше да различи думите.

Не го беше и грижа. Просто се взираше в огъня.

Гостите бяха достатъчно учтиви, че да не споменават как съсипва празненството им с безразличието си. Клотид мина наблизо и подмени изстиналата му чаша чай с топла. Уакс не се интересуваше дали удобното кресло е меко, или обикновена твърда пейка. Не го усещаше, както топлината на огъня или радостта от победата.

Можеш ли да чуеш бръмченето на пчела посред гръмотевична буря?

Най-накрая, след като се бяха напразнували, гостите започнаха да се разотиват под различни предлози. Някои се сбогуваха с него.

Други не. Някъде в средата на удължената смърт на веселбата Мараси седна на табуретката. Носеше униформата си на констабъл. Странно решение за едно празненство, но като се замислеше, мъжете от участъка през цялото време постъпваха така.

Мараси взе чая му и отпи от чашата, след което сложи нещо друго на мястото й на масата. Очите на Уакс отскочиха към него. Малък клин, дълъг колкото пръст, направен от някакъв сребрист метал с тъмночервени петънца като люспи ръжда.

— Това е един от клиновете, които е използвала, Уаксилий — каза тихо тя. — МеЛаан искаше да ти го покажа.

Уакс затвори очи. Мислеха си, че иска да вижда нещо подобно?

— Уаксилий — каза Мараси. — Не можем да определим от какъв метал е. Не сме виждали нищо такова досега. Със сигурност не е един от клиновете, които е имала в себе си поначало. Което означава, че е махнала и двата и на мястото им е забила този. От къде го е взела? Кой и го е дал?

— Не ме интересува — прошепна той и отвори очи.

Мараси притихна.

— Уакс…

— Изпратил я е при мен, Мараси. Изпратил е кандра да ме прелъсти.

— Не — отвърна твърдо тя. — Изпратил ти е телохранител, който да се грижи за теб в Дивите земи. Говорих с ТенСуун. Прелъстяването е било нейна идея. Предполагаемо и твоя.

— Хармония е знаел — произнесе дрезгаво Уакс. — Видял е какво се случва.

— А може би не е.

— Тогава що за Бог е? Какъв смисъл има от Бог като Него, Мараси? Отговори ми?

Мараси се помести на място, след което въздъхна и взе странния клин. На ставане пусна нещо друго на масата. Малка обица. Просто топче, в чийто край имаше кука.

— Изпратиха това за теб.

Уакс не я погледна. Остави обицата на мястото и, докато Мараси се сбогуваше и си тръгваше от празненството. Други се приближиха към него, предложиха сухи насърчения, от онзи вид, който обикновено се пише на картички.

Той кимна, но не ги слушаше.

На път за вкъщи от празненството в имението на семейство Ладриан Мараси се отби в участъка с намерението да си вземе копието от книгата по хемалургия на лорд Мъглороден, което беше заключила в шкафчето си. Участъкът беше тъмен и тих — директен контраст в сравнение с няколко нощи по-рано. Макар повечето констабли да патрулираха, повечето бяха разпуснати за почивка. Само онези на стража в карцера бяха на смяна.

Така че се изненада, когато откри, че свети в задната част на основното помещение. Качи се горе и се облегна на рамката на вратата, загледана в Арадел, който бе подредил пред себе си купчини документи и работеше по тях под светлината на една свещ.

— Трудно ми е да повярвам, че губернаторът няма нищо по-добро за вършене през първия си ден на служба от това да се занимава с доклади за бракувано оборудване. Не че имам нещо против. Пренебрегвате ги от… колко време?

Изражението на Арадел стана кисело.

— Не съм губернатор — каза той. — Не и в истинския смисъл на думата.

— Титлата „временен губернатор“ съдържа в себе си думата „губернатор“, сър.

— Следващия месец на изслушването ще назначат някой друг.

— Откровено казано, сър, се съмнявам.

Той обърна една страница, подписана и подпечатана, върху купчината и за момент остана на мястото си, вторачен в нея. Най-накрая прокара ръка през косата си:

— О, Съхранение. Какво сторих? И защо, по дяволите, никой от вас не ме спря?

Мараси се усмихна:

— Не че ни дадохте някакъв избор, сър.

— Ще избягам — каза той. — Ще откажа назначението. Ще… — вдигна очи към нея и въздъхна. — Няма да съм щастлив на тази длъжност, Колмс.

— Щастливите да играят тази роля, сър, очевидно пропиляха шанса си. Вълнувам се от мисълта накъде ще отидат нещата сега. Току-що променихте света.

— Не възнамерявах да го правя.

— Няма значение — каза Мараси, като хвърли поглед настрани, когато някой друг се приближи през тъмното помещение. Поредният констабъл, идващ да навакса с работата? — О, не.

Губернатор Инейт пристъпи към вратата, стиснал колан.

— Някой от вас да знае как се връзват тези? — попита бившият губернатор с гласа на МеЛаан.

— Коланите не се връзват, кандра — обади се Арадел. — Закопчават се.

— Не, не — каза МеЛаан, като го опъна силно. — Правя примка. Хората винаги разправят истории как някой се е обесил в килията си, но проклета да съм, ако знам как се прави. Висях там десет минути и съм относително сигурна, че нямаше да убие и най-крехкия смъртен. Нещо съм объркала..

Погледна към двамата и се намръщи срещу ужасените им изражения.

— Какво?

— Искаш да се обесиш? — не можеше да повярва Мараси. Най-после бе успяла да проговори. — Ти си най-важният ни свидетел!

— Наистина ли смяташ — произнесе сухо МеЛаан, — че Хармония ще ми позволи да остана за процес, на който ще лъжесвидетелствам срещу хора, които дори не познавам? Това е пародия на правосъдие, деца.

— Не — каза Мараси. — Разполагаме с писмата. Знаем каква е истината.

— Така ли било? — поинтересува се МеЛаан, като отново опъна силно колана. — Напълно сте сигурни, че Паалм не е подправила тези писма или че самият Инейт го е вършил, преди тя да го обладае? Известно ви е, че онези лордове и дами са довели плановете си докрай, вместо да се откажат от тях? Сигурни сте, че просто не са говорили за възможни събития?

— Разполагаме със солидни улики, пресвета безсмъртна — каза Арадел. — Лейтенант Колмс е проверила всичко внимателно. С голяма увереност твърдим, че всичко е правилно.

— Тогава убедете съдията и съдебните заседатели — сви рамене МеЛаан. — Ние не постъпваме така. Хората трябва да са сигурни, че могат да имат доверие на закона; може да съм много неща, но не съм прецедентът, след който една кандра може да излъже, за да осъдят някого, дори и да твърдите „с голяма сигурност“, че разполагате с необходимите доказателства.

Мараси скръсти ръце, стиснала зъби. Арадел я погледна въпросително.

— Без нея ще намерят начин да се изплъзнат — каза Мараси. — Няма как да ги задържим в затвора. И отново ще излязат на свобода в града — тя въздъхна. — Но… Проклятие. Вероятно е права, сър. Щях и сама да стигна до заключението, ако имах време да помисля. Не можем да подправяме доказателства, колкото и правилна да е каузата.

Той кимна:

— Така и така нямаше да ги задържим в затвора, Колмс. Дори и сега разполагат с прекалено много власт. Щяха да намерят начин да се измъкнат от присъдата, като припишат обвиненията на подчинените си. — Той се облегна в стола си. — Ще заграбят мястото на губернатора, освен ако някой не направи нещо по въпроса. По дяволите. Наистина трябва да го направя, нали?

— Съжалявам, сър — каза Мараси.

— Е, поне преди това мога да разчистя насъбралата се бумащина — каза той и се наведе решително. — Предложения за нов констабъл генерал?

— Реди — каза Мараси.

— Той те мрази.

— Това не го прави лош полицай, сър — каза Мараси. — Стига някой да го наглежда, както сам казвате. Аз мога да се наема. Мисля, че ще се справи с предизвикателството.

Арадел кимна, след което протегна ръка на МеЛаан. Тя му подхвърли колана и той направи примка от него.

— Тази страна около врата ти, пресвета — каза той. — Ще остави синина на кожа, която изглежда както трябва, с формата на V. Знаеш ли как да накараш тялото си да заприлича на някой, умрял от задушаване?

— Да — каза МеЛаан. — За съжаление.

— Ще дойда да прережа колана след петнайсет минути — каза Арадел. — Трябва да заблудиш следователя.

— Няма проблеми — отвърна тя. — Мога да дишам през трахейната си система вместо през дробовете. Разпоредете се тялото да бъде кремирано. Дайте ми известно време да се измъкна и ще оставя костите, които да изгорите. Чисто и просто.

— Хубаво — каза Арадел с побледняло изражение.

МеЛаан се сбогува с него и тръгна нехайно обратно към килиите. Мараси се присъедини към нея, след като отдаде на Арадел чест, което той съвсем не забеляза.

— Как изобщо се измъкна? — попита я, когато я настигна.

— Пъхнах пръст в ключалката — каза МеЛаан — и разтопих кожата си. Изумително е какво можеш да постигнеш, когато не те ограничава формата на тялото ти.

Походиха заедно до преддверието на карцерите. Мараси не смяташе да пита как МеЛаан е избегнала бдителността на пазачите. Надяваше се двамата да не са пострадали.

— Хармония знае, нали? — попита Мараси, когато МеЛаан поспря на вратата. — Дали тези хора са виновни?

— Знае.

— Така че просто можеш да Го попиташ дали е справедливо да влязат в затвора. Ако каже да, можем да продължим спокойно с плана. Съвестта ми ще е чиста, ако имам думата на Бог.

— Пак е в нарушение на правилата ни — каза МеЛаан. — А и Хармония вероятно не би проговорил.

— Защо не? — попита Мараси. — Нали осъзнаваш какво причини на Уаксилий всичко случило се?

— Ще се справи.

— Не следва да му се налага.

— И какво очакваш да направи Хармония, жено? Да ни даде всички отговори? Да ни води за носовете, както се кълнеше Паалм, че постъпва Той? Да превърне всички ни в пионки на игралната дъска, само за Негово удоволствие?

Мараси отстъпи. Досега МеЛаан не и беше говорила с такъв тон.

— Или пък искаш да е по друг начин — каза рязко МеЛаан. — Да ни изостави напълно. Изобщо да не се намесва?

— Не, аз…

— Можеш ли да си представиш какво е? Да знаеш, че с всяко свое действие можеш да помогнеш някому, но да навредиш другиму? Че ако спасиш човек сега, ще му позволиш да разпространи зараза, която по-късно през живота му ще убие дете. Хармония прави най-доброто, което може… възможно най-доброто, по силата на всяка една дефиниция. Да, нарани Уакс. Нарани го ужасно. Но сложи болка там, където знаеше, че може да бъде понесена.

Мараси се изчерви, а след това — подразнена на себе си — порови в чантата си и извади странния клин:

— А това?

— Не е от познатите ни метали.

— Същото каза и ТенСуун, но Хармония…

— Не е метал, който е познат на Хармония — каза МеЛаан.

Мараси усети как изстива.

— Значи… не е от Него? Не от Неговата форма? Като в старите разкази за атиум и лерасиум?

— Не — отговори МеЛаан. — Отнякъде другаде е. — Използвала е тези странни клинове, за да краде свойства, вместо онези, с които сме запознати. Може би поради тази причина можеше да използва открадната аломантия и ферохимия, при положение, че други кандри не могат. Какъвто и да е случаят, не се ли питаш защо Хармония не можеше да види Кървящата? Че не може да я проследява, че не може да предсказва стъпките и? Какво е в състояние да спре един бог, Мараси Колмс? Някакви предположения?

— Друг бог — прошепна Мараси.

— Поздравления — каза МеЛаан, като отвори вратата. — Откри доказателство за нещо, което ни ужасява. Помисли малко върху това, преди да започнеш да отправяш обвинения срещу Хармония — или кандрите — в каквото и да е. А сега, ако ме извиниш, ще отида да направя опит да се обеся, както се полага.

Тя влезе вътре и затвори вратата след себе си.

Друг бог, помисли си в мрака Мараси. Не Хармония, не Гибел, не Съхранение.

Погледна към малкия клин в ръка и чу едно име отпреди година време, произнесено от Майлс Стотеживота точно преди да умре. Името на бог от старите дни. Мараси бе направила половинчати проучвания за това име, далеч по-разтревожена от отношенията си с Железни очи.

Сега обаче бе решена твърдо да се зарови обратно в архивите и да открие отговор.

Кой или какво беше Трел?

Стаята вероятно бе утихнала дълго преди Уакс да забележи, че е останал сам. Огънят изтляваше. Трябваше да направи нещо по въпроса.

Не го направи.

Стерис пристъпи, хвърли нова цепеница и разбърка жарта. Значи не беше останал сам. Тя остави ръжена до камината, след което го погледна. Той зачака думите и.

Не се разнесоха такива. Вместо това тя придърпа табуретката, докато не я нагласи редом с креслото му. После седна на нея, скръстила крака благопристойно, с ръце в скута.

Двамата останаха така, без да си продумат, макар че накрая тя отпусна ръка върху неговата. Огънят му се бе струвал студен, а въздухът — замръзнал, но тази ръка бе топла.

Най-сетне той се обърна, отпусна глава на рамото й и заплака.

АЛУМИНИЙ: Когато разгори алуминий, Мъглородният мигновено усвоява всичките си метали, без това да дава друг ефект, и междувременно изчерпва всичките си аломантични запаси. Мъгливите, които могат да горят алуминий, се наричат Алуминиеви мушици, понеже тази способност има много слаб ефект сама по себе си. Себесъхранителите пък са ферохимици, които могат да съхраняват духовното си чувство за самоличност в алуминиеви металоеми. Това е изкуство, за което рядко се говори извън общностите на Терис, а и дори сред тях още не е напълно разбрано. Самият алуминий, как то и няколко от сплавите му, са аломантически инертни; не могат да бъдат Тласкани или Дърпани, и могат да се използват като щит срещу емоционална аломантия.

ХРОНОСПЛАВ: Мъгливите, наречени Бързаци, горят хроносплав, за да сгъстяват времето в сфера, която се образува около тях, и в която времето тече по-бързо. Благодарение на това, от гледна точка на Бързака случващото се извън сферата изглежда бавно като придвижването на някой глетчер. Асимилаторите са ферохимици, които могат да влагат хранителни вещества и калории в металоеми от хроносплав; способни са да поглъщат големи количества храна, без да се засищат или да напълняват, след което да се хранят от съхраненото в мислоема дълго време. Могат да използват и друг металоем, за да се поддържат хидратирани на същия принцип.

МЕСИНГ: Мъгливите, наричани Усмирители, разгарят месинг, за да Усмирят (притъпят) емоциите на хората в близост до себе си. Този ефект може да бъде насочен както към отделен индивид, така и да обхване всички в определено пространство, а Усмирителят може да го използва и само върху определени емоции. Ферохимиците, наричани Огнени души, умеят да съхраняват топлина в месингови металоеми, като охлаждат тялото си, докато я влагат в тях. По-късно могат да използват вложената в металоема топлина, за да се стоплят.

БРОНЗ: Мъгливите, наричани Търсачи, разгарят бронз, за да „чуят“ пулсациите, излъчвани от останалите аломанти, които разгарят някакъв метал. На различните видове метали са присъщи различни пулсации. Часовоите са ферохимици, могат да съхраняват бодрост в металоеми от бронз, като за сметка на това им се доспива. Впоследствие, обаче, могат да използват бодростта, за да се разбудят и да останат нащрек по-дълго.

КАДМИЙ: Закъснителите разгарят кадмий, за да образуват около себе си времева сфера, в която времето минава по-бавно, отколкото навън. Поради това, случващото се извън сферата изглежда светкавично бързо от гледна точка на Закъснителя. Бездиханните са ферохимици, които могат да съхраняват дъх в кадмиев металоем, като по време на процеса хипервентилират, за да осигурят на тялото си достатъчно кислород. По-късно могат да почерпят от този дъх, с което се премахва или намалява необходимостта от дишане с белите дробове. Също така могат да пренасищат кръвта си с кислород.

ХРОМ: Ако някоя Пиявица разгори хром, докато докосва друг аломант, то това изчерпва запасите от метал на втория аломант напълно. Късметлиите пък са ферохимици, които умеят да съхраняват късмет в металоеми, изработени от хром — по време на влагането му се лишават напълно от него, но си дават възможността да го използват по-късно.

МЕД: Мъгливите, наричани Медни облаци (познати също като Задимители) разгарят мед и създават около себе си невидим облак, който скрива всички аломанти наоколо така, че не могат да бъдат открити от някой Търсач, и предпазва Задимителя от аломантия, която би могла да повлияе на емоциите му. Запомнителите са ферохимици, умеят да съхраняват паметта си в медни металоеми (медноеми); споменът изчезва от ума им, докато се съхранява, но се запазва кристално ясен и може да бъде извлечен от медноема по-късно.

ДУРАЛУМИНИЙ: Мъглородният, който разгори дуралуминий, изгаря мигновено всички други метали, разгорени по същото време, и по този начин освобождава силата им като неудържим взрив. Мъгливите, които притежават тази способност, се наричат Дуралуминиеви мушици, тъй като тя не води до никакъв ефект сама по себе си. Приближените пък са ферохимици, които умеят да съхраняват духовна връзка в металоеми от дуралуминий, с което намаляват чувството за близост и приятелство на околните по време на влагането й, но по-късно могат да го използват, за да изградят бързо доверие между себе си и някой друг.

ЕЛЕКТРУМ: Оракулите са Мъглородни, които разгарят електрум, за да успеят да прозрат различните възможни развития на бъдещето им — обикновено в рамките на няколко секунди. Дейците са ферохимици, които могат да влагат решимост в металоеми от електрум, като през това време изпадат в депресия, а после могат да почерпят от съхранената решимост, за да преминат в състояние на превъзбуда.

ЗЛАТО: Авгурите разгарят злато, за да получат видение на собственото си минало или на неосъществените му варианти, които са могли да се случат, ако Мъглородният е направил различен избор в миналото. Кръвотворните умеят да съхраняват здраве в златни металоеми и да го употребяват в някой следващ момент, за да оздравеят по-бързо или да се излекуват от нещо, от което, при нормални обстоятелства, не биха могли.

ЖЕЛЯЗО: Дърпаните, които разгарят желязо, могат да придърпват към себе си източниците на метал наоколо. Придърпването се извършва право към центъра на тежестта на Дърпана. Плъзгачите могат да влагат в железните си металоеми физическо тегло, като по този начин го намаляват, но по-късно могат да го прехвърлят обратно към тялото си.

НИКРОСИЛ: Като горят никросил и едновременно с това докосват друг аломант, Мъглородните, наричани Никросилови пламъци, могат да изгорят само за миг всички метали, които аломантът разгаря в момента, и с това да освободят неимоверно силен (и вероятно неочакван) изблик на сила от въпросните метали в този аломант. Душеносителите са ферохимици, които могат да съхраняват Дарби в металоеми от никросил. Това е сила, за която само малцина знаят; уверен съм, че териският народ всъщност не знае какво върши, когато се възползва от нея.

ПЮТРИУМ: Мъгливите, наричани Пютриумни юмруци (или Главорези) разгарят пютриум, за да увеличат физическата си сила, скорост и издръжливост, както и способността на тялото си да се лекува бързо. Зверовете са ферохимици, които влагат физическа сила в металоеми от пютриум, а по-късно могат да почерпят от нея.

СТОМАНА: Мъгливите, наричани Монетомети, разгарят стомана, за да тласкат източници на метал. Тласкането се извършва точно от центъра на тежестта на Монетомета. Стоманените стрели пък са ферохимици, които могат да съхраняват скорост в стоманен металоем, което ги забавя по време на процеса, но им позволява да се възползват от нея в по-нататъшен момент.

КАЛАИ: Мъгливите, наричани Калаени очи, разгарят калай, с което увеличават чувствителността на петте си сетива. Всички те се подобряват едновременно. Ветрочетците са ферохимици, които могат да съхраняват чувствителността на едно от петте си сетива в калаен металоем; за всяко от тях трябва да се използва отделен металоем. Докато го попълват, чувствителността на даденото сетиво е притъпена, а щом почерпят от металоема, се изостря.

ЦИНК: Мъгливите, наричани Размирители, умеят да разгарят цинк и да разгарят (разпалват) емоциите на хората близо до тях. Ефектът на силата им може както да бъде насочен към конкретен индивид, така и да обхваща всички в дадено пространство, като Размирителите могат да го ограничат и до точно определени чувства. Бързомислещите са ферохимици, които умеят да съхраняват мисловна бързина в цинкови металоеми. Това притъпява способността им да разсъждават, докато я влагат, но по-късно могат да почерпят от нея, за да мислят и реагират по-бързо.

В Скадриал съществуват три основни проявления на Дарбите. Местните ги наричат „Металните изкуства“, макар че имат и други имена.

Аломантията е най-често срещаното проявление от трите. Според терминологията ми, аломантията е крайнопозитивна — което означава, че практикуващият я черпи сили от външен източник, след което тялото му ги преработва по различен начин. (Конкретната аломантична сила не се избира от практикуващия, а е вече заложена в душемрежата му.) За да бъде използвана тази сила, са необходими различни видове метал с точно определен състав. Въпреки че металът бива унищожен по време на процеса, самата сила всъщност не идва от него. Може да се каже, че той е катализаторът, който дава начало на Дарбата и я поддържа жива.

Всъщност, това не е много по-различно от Дарбите, които се срещат в Сел, и за които ролята на катализатор играят различни, точно определени форми — макар че тук взаимодействията са по-ограничени. И все пак не може да бъде отречено наличието на същата сурова сила — на аломантията. За практикуващия, тя е инстинктивен и интуитивен процес — това я отличава от Дарбите на Сел, които изискват задълбочено изучаване и висока степен на прецизност.

Аломантията е груба, сурова и мощна сила. Съществуват шестнадесет основни метала, които могат да бъдат използвани, макар че има и още два — наричани от местното население „металите на боговете“, — които могат да се използват в съчетания, за да образуват по шестнадесет напълно различни сплави. Тъй като металите на боговете вече не са широко достъпни, обаче, сплавите им не се използват често.

Ферохимията е все още широко позната и употребявана в Скадриал. Може да се каже дори, че днес е по-разпространена, отколкото през много периоди от миналото — през епохите, когато е била ограничена само до далечния Терис или скрита от погледа на останалите от Пазителите.

Ферохимията е крайнонеутрално изкуство — което означава, че силата нито се увеличава, нито се губи. Също като аломантията, и то има нужда от метал, но вместо да бъде консумиран, той се използва като средство, чрез което различните способности на практикуващия се пренасят във времето. Силата, която съхраниш в метала днес, можеш да използваш утре. Ферохимията е многостранно изкуство, което има връзка както с Физическото, така и с Умственото и Духовното. В момента териското общество експериментира усилено с последния вид сили и не говори за тях пред външни хора.

Трябва да се отбележи, че браковете на ферохимиците с хора без такива сили е довело до разреждане на този талант в определени отношения. Децата, родени само с една от шестнадесетте ферохимични способности, вече са често срещано явление. Съществува теория, според която човек би могъл да разкрие и други свои способности, ако изработи металоем от сплав, в която се съдържа и някой от металите на боговете.

Хемалургията е непозната на широкото общество в съвременен Скадриал. Тайните й се пазят ревниво от онези, оцелели след възрождението на света си, и единствените практикуващи, които са ни известни в момента, са кандра, които (в по-голямата си част) служат на Хармония.

Хемалургията е крайнонегативно изкуство — част от силата се губи по време на процеса. Макар че много исторически фигури са я заклеймявали като „зло“ изкуство, никоя от Дарбите не може да бъде зла. По своята същност, хемалургията действа като отнема уменията — или качествата — на даден човек и ги прехвърля върху друг. Занимава се основно с Духовното, и е от огромен интерес за мен. Ако има едно от трите изкуства, което е по-важно за космера от останалите, то това би била тя. Мисля, че крие невероятни възможности за приложение.

За жителите на Скадриал е възможно да се родят със способността да практикуват едновременно аломантия и ферохимия. Това обстоятелство ме заинтересова особено напоследък, тъй като комбинирането на различни видове Дарби дава любопитни резултати. Достатъчно е да си спомним за случилото се в Рошар, за да видим доказателството за това — когато двете сили се съчетаят, реакцията помежду им е почти химическа. Вместо да получиш онова, което си вложил, крайният резултат е нещо напълно ново.

Хората с по една аломантична и една ферохимична способност в Скадриал се наричат „Двуродни“. В този случай, ефектът от комбинирането им е по-лек, отколкото при смесването на изблици на Рошар, но съм убеден, че всяко уникално съчетание създава нещо различно. Може да се каже, че вместо две сили, се получават… две сили и един ефект. Това изисква по-нататъшно проучване.