Мрачни времена

100

Час преди залез-слънце, четири дни преди зимното слънцестоене, без да се посъветва нито със смъртен, нито с магьосник, бог или богиня, земята се раздвижи и разтресе. В Талиос съдовете падаха от лавиците, спящите се събудиха в объркана паника, кучетата виеха, а в старите стени, чиито основи бяха иззидани недотам старателно и без предвиждането, че стават такива неща като земетресения, зейнаха пукнатини. Продължи половин час и предизвика смут.

В Деджагор зданията, вече разнебитени от наводнението или притежаващи скрити дефекти на строителството, се поддадоха на безмилостната прелъстителност на гравитацията. По-далече на юг ударът беше още по-тежък. Отвъд Дандха Преш планините се втурнаха към долините със свиреп тържествуващ рев и земетресението остави след себе си епичен ужас. Киаулун бе опустошен. Дори Наблюдателницата пострада, въпреки че зидарията издържа най-силните трусове. Дългата сянка часове наред бе в паника, докато не стана ясно, че конвулсиите на земята не бяха повредили портите и капаните за сенки. После се разгневи, защото разрухата и погубените животи в Капан за сенки щяха да забавят строителството с месеци, а може би дори години.