Момчешки живот

Благодарности

Никоя книга не е била написана без помощ и влияние. „Момчешки живот“ не е изключение. Следователно бих искал да благодаря на някои от хората и явленията, помогнали ми да напиша „Момчешки живот“, независимо дали те знаят, че са замесени или не.

Моите благодарности на: Форест Дж. Акерман; Роджър Корман; Борис Карлоф; Винсънт Прайс; Лон Чейни-Старши и Младши; Джънгъл Джим; Скай Кинг и Пени; „Скрийн Трилс Илюстрейтид“; Иън Флеминг и Бонд, Джеймс Бонд; Юдора Уелти; Боб Кейн; Барбара Стийл; Биг Деди Рот; Момчетата от Хоторн, макар един младеж да липсва178; „Клъч Карго“, „Спейс Ейнджълс“; Супер Кар; Капитан и Том Терифик; Янси Деринджър; „Феймъс Монстърс ъв Филмленд“; Гордън Скот; Вик Мороу и отряда от „Комбат“; Джим Уорън (сори, Фори!); Бостън Блаки; Зоро; Сиско Кид и Панчо; Свирача; Кърк Дъглас в „Спартак“; „Ролинг Стоунс“; „Трилър“ и онези гълъби от ада; групата от „Хамър Филмс“; Питър Къшинг, уникалният Ван Хелзинг; Кристофър Лий; Едгар Райс Бъроуз; Ред Скелтън и преминаващия парад; „Крийпи“ и „Иъри“; Рей Харихаузен и Имир; г-н Телевизия — Милтън Бърл; „Това е луд, луд, луд, луд (уцелих ли бройката на луд?) свят“; Едгар Алън По; Лестър Дент или Кенет Робинсън, или който там е спретнал всичките страхотни „Док Севидж“-и; „Три Дог Найт“ (здрасти, Кори!); Клейтън Муур, единственият и най-готин Самотен Рейнджър; Ричард Матисън; Рой Роджърс и Тригър; „Х-Мен“; Бъфало Боб и Хауди; братя Грим; Бела Лугоши, „Паладин“; „Външните граници“; Бриджит Бардо (не съм прекарвал цялото си време с броевете на „Джиографик“!); Базил Ратбоун; „Мистър Дилън! Мистър Дилън!“; сър Артър Конан Дойл; „Нашественици от Марс“; Джийн Отри; Стив Рийвс; леля Беа; д-р Ричард Кимбъл; „Дъ Ху“; Ханс Кристиян Андерсен; „13 призрака“ и всички онези странни стъкла; Сержант Престън от „Юкон“; г-н и г-жа Норт; Слабия човек; Питър Лори; Алфред Хичкок; „Тук, Ласи“; Ерол Флин, идеалният Робин Худ; един мъж на име Джед; „Акванавтите“; Стив Ропърс и Майк Номад; Клинт Уокър; Куки, косата ми пада!; „Горго“, „Родан“, „Рептиликус“; Чарлз Лафтън; Орал Робъртс, излекувай се!; „Галантния отряд“; Виктор Мейчър за размаханата челюстна кост; Уолт Дисни; г-н Лъки; Бърт Ланкастър; „Алиса в Огледалния свят“; Бронко и Шугърфуут; братята Маверик, диви като вятъра в Ор-е-гон; Джо и Франк; „Фантазия“; онази къща на призрачния хълм; Гай Мадисън и Анди Дивайн; „Дъ Мистериънс“; „Деменция 13“ (уф!); Капитан Америка и Бъки; Харпър Лий; Стив МакКуин (супер!) на онзи мотоциклет, прескачащ бодлива тел; Том Суифт и „Хис“ и още много, много други, за които ще се сетя веднага, щом приключа с този списък.

Също и на две много специални влияния в живота и творчеството на това момче: г-н Род Сърлинг, за таланта и въображението му, които се простират далеч отвъд „Зоната“, и г-н Рей Бредбъри. Твоето езеро винаги ще е по-дълбоко и по-сладко от моето, в твоя буркан ще има повече скрити тайни и твоите ракети ще летят по-близо до сърцето. Благодаря ти много, наистина много!

Е, по стария часовник на стената съдя, че ми е време да тръгвам. Довиждане, деца!

Робърт МакКамън

14 април 1990 — 23 септември 1990