Митична бъркотия

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА:

Спортната арена, където се намирахме, беше явно по-малка от стадиона на Тупания, в който бяхме участвали в Голямата игра, ала бе не по-тиха. Може би фактът, че тя беше на закрито, а не на открито, правеше нещо със звуковете, но даже както бе наполовина пълна, тълпата тук вдигаше такава врява, че едва чувах собствените си мисли.

Пък и миришеше на поразия. Същите тия стени и таванът, които тъй оплескваха акустиката, не допринасяха с нищо за вентилацията. Дори тези едва няколко хиляди същества от най-различни измерения произвеждаха в затвореното пространство такъв букет от телесни аромати, че моят стомах бавно се гърчеше… или може би това бяха нервите ми.

— Би ли могъл да ми обясниш отново за заложните курсове?

— Не сега — озъби ми се Откачалко, като трескаво прелистваше програмата си. — Много съм зает, не ми вади душата.

— Аз ще се пробвам, трепачо — писа се доброволец седналата от другата ми страна Маша. — Току-виж успея да го изразя на не толкова технически жаргон, както нашият приятел.

— Ще се радвам — признах аз.

Това ми спечели един кръвнишки поглед откъм Откачалко, но Маша вече бе захапала юздата.

— Най-напред трябва да проумееш, че в повечето случаи букитата не използват собствените си пари. Те действат като агенти или посредници на хората, които залагат на противниците в дадено състезание. В идеалния вариант залозите се компенсират напълно, така че не се налага самият буки да вкарва свои мангизи в състезанието.

— Тогава откъде печелят?

— Понякога от процента, понякога… ала туй е друга история. Онова, за което говорим, са заложните курсове. Нали тъй?

— Сигурно — свих рамене аз.

— Виж сега, ситуацията, която ти описах, е идеалната. При нея се предполага, че отборите от бойци (или каквито са там) са равностойни. По този начин някои хора са готови да си дадат парите за едните, някои — за другите, но като цяло залозите се балансират. Те са равни или 1:1.

Тя леко поизмести тежестта си, без да обръща внимание как я изгледаха останалите кибици, когато цялата редица седалки се разклати в отговор на помръдването й.

— Нека предположим обаче, че нещата стоят по-различно. Какво ще стане, ако вместо съперниците да са равностойни, едната страна има предимство… например ако Злабрадва вземе да се бие с крал Родрик?

— Лесна работа — усмихнах се. — Никой няма да бъде за краля.

— Точно така — кимна Маша. — Тогава всички ще заложат на противната страна и букитата ще бъдат принудени да покрият залозите им със собствените си пари… а пък това са позиции, които е твърде вероятно да загубят.

— Значи те няма да приемат никакви залози.

— Не. Ще нагласят нещата тъй, че хората да предпочетат краля.

Вдигнах въпросително вежда към нея.

— Могат да се пробват, но аз съм сигурен, че няма да си хвърля златото по тоя начин. Лично аз ще съм за Хю Злабрадва.

— Нима? — подсмихна се Маша. — Ами ако вместо като заложиш една жълтица, за да спечелиш друга, ти се наложи да внесеш десет жълтици за Злабрадва, та да спечелиш една?

— Ъ-ъ-ъ…

— Чакай да ти направя задачката още малко по-трудна. Какво ще кажеш, ако щом дадеш своята жълтица за Родрик Пети и той победи, получиш не една, а сто жълтици?

— Аз… ммм… може и да рискувам в полза на краля — рекох разколебан. — Винаги има шанс човекът да извади късмет. Освен това при загуба ще съм вътре само с една жълтичка.

— … И точно по този начин букитата боравят с курсовете, за да се осигурят. Виж, туй как изчисляват колко залози им трябват за краля при курс „X“, та да покрият залозите, които са събрали за Злабрадва при курс „Y“, главата ми не го побира.

Погледнах девола до мен с нараснало уважение.

— Леле, Откачалко. Никога не съм разбирал наистина колко ти е сложна работата.

Букмейкърът поомекна. И деволите са също тъй податливи на ласкателства, както всеки друг.

— Всъщност нещата са още по-сложни — призна скромно той. — Налага ти се да следиш няколко състезания паралелно, като понякога използваш „дългите“ залози от едното, за да покриеш „късите“ от другото11. За сведение има и странични залагания — например кой колко точки ще отбележи и в коя част на Голямата игра. Не е лесно, но едно умно създание може да си изкарва хляба с това.

— Та какви са предвижданията тази вечер?

Деволът направи гримаса.

— Кофти. Предстои един от тия двубои като на вашия Хю Злабрадва и краля, ако правилно съм схванал примера. В този случай отборът, който ще видите с червени гащета, е Злабрадва. Те са по-люти от десетдоларов лазер и са спечелили последните си петнадесет борби. Кекавите сестрички… по вашему кралят… ще бъдат с бели гащета и от две години не са взели ни веднъж борба. Когато сгандийците заложиха, курсът беше някъде около 200:1 срещу белите.

Леко подсвирнах.

— Охо-о! Двеста в злато за една жълтица. Спомняш ли си дали се направи на изненадан, след като си внесоха парите?

— Нямаше защо да се правя — рече Откачалко през стиснати зъби. — Не и при толкоз голям залог като техния. Бяха ме предупредили и очаквах, че ще играят на едро, но въпреки това…

Той поклати глава и млъкна.

По-рано не бях намерил време да поразмишлявам над въпроса какво означават заложните курсове, ама сега намерих. Щом играта с една жълтица може да ти донесе двеста, значи някой залог от хиляда има потенциална възвръщаемост от двеста хиляди! А пък миза от десет хиляди…

— Ами те с колко излязоха? — попитах с боязън.

— С достатъчно, та ако загубя, да работя цял живот за Сгандия, за да си изплатя дълга… а деволите не живеят малко.

— Я почакай. Аахз не ти ли каза, че ако загубиш, ще ти покрием недостига от нашите разноски?

— Каза ми — отвърна деволът. — И освен това изтъкна, че щом покривате минусите ми, ще вземете и всичките плюсове, в случай че нещата тръгнат, както е планирано. Аз избрах да поема сам и риска, и печалбите.

Маша се приведе напред, за да го погледне.

— Толкова ли си сигурен, или си толкова алчен?

— По-скоро последното — призна си Откачалко. — Пък и когато заложих срещу Скийв в Голямата игра, изгорях доста лошо. Направих си сметка, че си струва да опитам веднъж да подкрепя онзи, дето няма кьораво.

Поклатих озадачено глава.

— Не се ли боиш, че пак ще загубиш?

— Е, хрумна ми, че може би сега изработеният съм аз, а не сгандийците. Нали затова съм седнал до вас. Ако се окаже, че водите двойна игра…

— Откачалко, прекалено си дребен, та да заплашваш — предупреди го Маша.

— … А ти си прекалено едра, за да реагираш бързо, щом реша, че са ме изгабаркали — изстреля в отговор деволът.

— Престанете и двамата — наредих им. — И бездруго спорът ви е теоретичен. Няма да има никакви проблеми… или ако има, ще бъда изненадан колкото теб, Откачалко.

— Надявам се да си по-изненадан — подигравателно рече букмейкърът. — Забрави ли, че аз донякъде очаквам нещата да се издънят?

— Но Аахз ме увери, че работата е опечена.

— Очевидно. Иначе сгандийците нямаше да заложат толкова. Въпросът е: кой я е опекъл по-добре — вие или те?

Точно в този момент някаква бъркотия от далечната страна на арената привлече погледа ми. Хората от Сгандия току-що бяха пристигнали… в пълен състав. Между Гуидо и Нунцио вървеше Ад-вокат, а след тях — останалите членове на двете групи, изпратени на Пазара. Като ги гледах да се движат заедно, вместо поотделно да лапат лакомо в заведението на Шишко, ми се сториха внушителна тайфа. Явно мнозина зрители споделяха моето мнение. При все че бяха закъснели, никой не им оспори правото да заемат предните седалки, когато излязоха на първия ред. Всъщност щом наближиха, от тъй желаните места настъпи забележим отлив.

Да открия други същества, които познавам сред тълпата на тоя Пазар, за мен беше достатъчно ново преживяване, така че преди да се усетя какви ги върша, се бях изправил и им махах. И тогава ми проблесна! Ако ме видеха да седя до Откачалко, а после изгубеха един голям залог, можеше да съберат две и две и да получат пет!

Престанах да махам и се опитах да се сниша обратно на мястото си, ала вече бе прекалено късно. Гуидо забеляза моите телодвижения и сръга Ад-вокат, за да ме посочи. Погледите ни се срещнаха и онзи ми кимна в знак, че ме е познал; сетне започна да оглежда тълпата.

Паднат духом, се обърнах да се извиня на Откачалко, но установих, че говоря на някакъв образ с нездрав тен и космати уши, дето по нищо не приличаше на девола, който бе седял до мен.

Аз насмалко… ама за едната бройка!… не се заозъртах, за да видя къде се е дянал букмейкърът. След това се заех с умствена аритметика и пресметнах какво се е случило.

Магия за преобразяване!

Дотолкова бях свикнал аз да будалкам хората с тази магия, че когато друг направи същото с моя милост, напълно ме преметна.

— Май си все още новак в интригантстването, а? — отбеляза сухо той с новото си лице.

За късмет влизането на състезателите ме избави от проблема да обмисля приемлив отговор. При цялата бъркотия с планирането и задействането на нашето контранападение така и не разбрах добре за какво се е обзаложила Сгандия, освен че става дума за борба по двойки. Никой не ми обясни как изглеждат играчите и аз предположих, че срещата ще прилича на онези, дето бях гледал на Буна. Трябваше да се досетя, че не е тъй.

Двата тима бяха съставени от същества, които на ръст едва стигаха до кръста ми! Искам да кажа, че бяха дребни! Приличаха на хлапета… ако сте навикнали наоколо да се мотаят хлапета с по четири ръце.

— Какви са тия? — запитах.

— Това са отборите — притече се на помощ Откачалко.

— Въпросът ми е какво представляват? Откъде са?

— Уф, те са двуанци.

— И вие залагате за тях? Да ти призная, чувал съм за борба между джуджета, но туй е смешно!

— Недей да злословиш — повдигна рамене деволът. — В борцовия свят тия образи са голяма работа. Всъщност отбори като тези са най-популярната стока за износ от тяхното измерение. Всички ги познават с прозвището Ужасните двуанци. Те са много по-разрушителни, отколкото можеш да предположиш, като съдиш по размера им.

— Това си е представление, нали?

— Ако наистина искаш да видиш нещо такова, трябва да изловиш другата им износна стока. Една пътуваща танцова трупа, наречена Двата тура.

Маша отпусна тежка длан върху рамото ми.

— Хей, трепач, помниш ли какво се уговорихме за моите уроци?

— После, Маша. Мачът всеки миг ще започне.

В действителност той всеки миг щеше да свърши. Такъв бързак беше, ако ме извините за израза.

Първият член на отбора фаворит с червените гащета сякаш просто се поразходи и задържа в захват своя белогащ противник. Макар захватът донейде да оставяше впечатлението, че някой се опитва да завърже денк със заплетени кълчища, червеногащият го направи да изглежда ужасно лесен. Всички усилия на партньора на неговия противник да отмести победителя се оказаха напразни и борбата приключи.

— Е, това беше — рече Откачалко, докато се изправяше на крака. — Цяло удоволствие е човек да има работа с теб, Скийв. Обади ми се пак, ако решиш да се свържеш с някое представление на живо.

— Не смяташ ли да си прибереш залога?

Деволът сви рамене.

— Защо да бързам? Освен туй мисля, че точно в момента твоите съотборници са малко нещо заети.

Погледнах натам, накъдето сочеше, и забелязах как Ад-вокат се втурна към съблекалните, следван по петите от Гуидо и Нунцио. Никой от тях не изглеждаше особено щастлив — напълно разбираемо при дадените обстоятелства.

— Хоп-па-а! Тук идва моят ред. Маша, ще се видим в „Златният полумесец“.

И с тези думи поех курс за прехващане на разгневените сгандийци.