Краят на дъгата

17. Алфред доброволства

Гюнберк Браун и Кейко Мицури бяха сред най-добрите офицери в службите си. Ваз ги наблюдаваше още от студентските им години и знаеше за тях повече, отколкото предполагаха. Това бе един от плюсовете да си стар и да имаш добри връзки. В известен смисъл той бе насочвал кариерите им, без те или организациите им да подозират. Не ставаше дума за предателство, просто Алфред ги разбираше толкова добре, че можеше да ги манипулира изкусно.

Или поне така се надяваше. Но въпреки това усилията на двамата агенти се бяха оказали най-голямата заплаха за плана му. Особено днес.

— Да, да. Има рискове — каза Ваз. — Знаехме това още отначало. Но по-опасно ще е да не проверим този ТДМВ проект. Трябва да разберем какво става в Сан Диего и операция „Заек“ ще ни помогне за това.

Кейко Мицури поклати глава.

— Алфред, от години имам контакти в американското разузнаване. Не са мои агенти, но няма да толерират подобен проект. Абсолютно гарантирам за тях. Предлагам да се свържем неофициално и да видим какво ще изровят.

— А ще заложиш ли сигурността на страната си? Защото точно за това говорим. В най-лошия случай тази технология е подкрепена от правителството на САЩ. Тогава усилията на твоите приятели само ще повдигнат подозрения и уликите ще бъдат заличени. Когато се налага толкова сериозно разследване, трябва да го проведем сами.

Общо взето този спор датираше от срещата им в Барселона, но днешното събиране щеше да е решаващо.

Кейко се облегна назад и сви рамене. Присъстваше в почти истинския си образ — тридесетгодишна жена на бюрото си в Токио. Беше трансформирала част от офиса на Ваз в своя кабинет, с гледка към токийското небе.

Гюнберк Браун не беше толкова подробен. Образът му просто заемаше един от столовете. Гюнберк можеше да се окаже истински проблем днес, макар че засега само слушаше.

Алфред разпери ръце.

— Наистина мисля, че курсът, който поехме в Барселона, е най-благоразумният. Не можете да отречете прогреса, който постигнахме. — Посочи разпръснатите по масата досиета. — Вече разполагаме с екип и те нямат представа кой ги манипулира. Дори не осъзнават важността на операцията. Съмнявате ли се в това? Мислите ли, че американците са надушили нашето разследване?

Двамата поклатиха глави, Кейко дори се усмихна.

— Не. Твоето устройство е наистина революционно.

— Така е. И фактът, че го разкрихме дори само на приятелските агенции, показва загрижеността на индийското разузнаване. Така че, моля ви. Ако се забавим още сто часа, може да се наложи да почнем отначало. Какъв е проблемът да стартираме операцията?

Гюнберк погледна японската колежка. Тя му махна да продължава.

— Въпросът ти е риторичен, Алфред. Единственият проблем в операция „Заек“ е самият Заек. Всичко зависи от него, а ние все още не знаем нищо за него.

— Американците също. Така може да отричаме до дупка. Заекът е точно това, от което имаме нужда.

— Той е нещо повече, Алфред. — Въпреки младостта си Гюнберк се държеше като типичен старомоден германец и продължаваше бавно, точка по точка. — Заекът направи чудеса при подготовката на тази операция. Такива умения го превръщат в заплаха.

Ваз погледна доклада на Гюнберк.

— Но вие сте открили слабото му място. Проследили сте сертификатите му до първоизточника. — Това беше триумфален успех за Браун, а за Алфред, предвид собствените му отношения със Заека, представляваше чудесна новина.

— „Кредит Сюис“. И какво?

— Ами ако Заекът се превърне в заплаха, просто ще изключите „Кредит Сюис“ и ще го изхвърлите от бизнеса.

— Да затворим „Кредит Сюис“? Имаш ли представа как ще се отрази това на европейската икономика? Гордея се, че изровихме тази тайна, но засега не виждам как бихме могли да я ползваме ефективно.

— Трябваше да зарежем Заека още след Барселона — намеси се Кейко. — Той е твърде прозорлив.

— Вероятно. Но откъде можеше да знаем?

— Прощавай, Алфред, но се чудим дали не знаеш нещо повече от нас?

„По дяволите!“

— Не, честно. Говорите си зад гърба ми, нали? — Той се усмихна. — Нима мислите, че Заекът е от американското разузнаване — или китайското? — Бяха прекарали часове в проучването на тези вероятности. Кейко поклати глава. — Тогава каква е вашата теория?

— Ами… — Гюнберк изглеждаше малко притеснен. — Може би Заекът не е човек. Може да е изкуствен интелект.

Ваз се засмя и погледна Кейко.

— И ти ли смяташ така?

— Мисля, че трябва да преценим подобна възможност. Талантите на Заека са твърде разностранни, работата му е много ефективна, а поведението му е детско. Последното е една от характерните черти според ДАРПА3. — Тя видя недоверието, изписано на лицето му. — Не всяка заплаха идва от терористи и конспиратори.

— Разбира се, но чак пък ИИ чудовище? Това са измишльотини от двадесети век. Кой би го приел на сериозно? А! Това са теориите на Паскал Ерио, нали? Да не сте обсъждали нашия проект с Паскал?

— Не, разбира се. Но заплахата от ИИ е тотално подценена през последните години.

— Защото нищо не се е случило. Преди Китайско-американската война ДАРПА похарчи милиарди в проекта „Малък помощник“. Това се оказа фиаско, почти както и инициативата за спиране на достъп до космоса.

— Инициативата проработи, Алфред.

— Проработи срещу всички, Кейко, и най-вече срещу самите американци. Но ти си права, примерът не е точен. Искам да кажа, че най-умните хора на планетата са се опитвали да създадат ИИ и са се проваляли.

— Проучванията може и да не са успели, но части от кода все още съществуват. Може би някъде в интернет части от „Малкия помощник“ са се развили до нещо неописуемо.

— Това е научна фантастика. Имаше един филм навремето…

— Всъщност повече от един — прекъсна го Гюнберк. — Алфред, не съм съгласен с Кейко, че програми от миналото биха се самоусъвършенствали само защото сега разполагат с ресурси. Но все пак в Бюрото проучваме възможностите. Мисля, че Паскал Ерио има право. Това, че повечето хора отричат заплахата, не я прави нереална. Вече сме преминали момента, в който всичко зависи от хардуера. Според Паскал появата на ИИ може би ще е като нормалните научни открития, но с по-катастрофални последици. — Още един начин, по който човечеството да загине.

— Каквото и да е обяснението — каза Кейко. — Заекът е твърде компетентен и анонимен… Съжалявам, Алфред, но мислим, че трябва да отменим операцията. По-добре да се свържем с американските си приятели.

— Но екипировката вече е доставена. Хората ни са готови.

— Само че под управлението на Заека. Така може да отмъкне това, което открием в Сан Диего. Дори ние да се съгласим, шефовете ни няма.

Беше съвсем сериозна. Браун също. Лоша работа.

— Кейко, Гюнберк, моля ви. Преценете рисковете.

— Направихме го. Заплахата Заекът да се развихри в тази грандиозна схема е с космически размери!

— Можем да нагласим нещата така, че Заекът да получава информация по време на мисията.

За щастие Гюнберк го прекъсна веднага.

— А, не. Такъв дистанционен микромениджмънт е гаранция за провал.

Ваз се поколеба за известно време, сякаш водеше някаква вътрешна борба.

— Може би има и друг начин да оправим нещата. Да речем, че не предоставим пълна информация на Заека. Вместо това може да разположим наш човек в Южна Калифорния в нощта на операцията.

Мицури и Браун се спогледаха.

— Ами отричането? — попита Кейко. — Ако пратим наш агент…

— Помисли, Кейко. В моето предложение има само риск да се разкрием, докато в твоето това е сигурно. А има как да ограничим риска. Просто ще разположим агента си в добра позиция, без латентност. Нещо, което американците наричат оперативен отговорник.

— Нещо като Алис Гонг при Сиудад дженерал ортиз!

— Да, точно. — Алис Гонг почти собственоръчно бе спряла Фронта за освобождение на водата сред ледовете на Ортиз. Може би Фронтът така или иначе щеше да се провали. Никой не бе опитвал да взриви тристамегатонна бомба. Но ако бяха успели, щяха да прекратят вододобивните операции в Западна Антарктика. Гонг бе останала неизвестна за обществото, но беше нещо като легенда в разузнавателните служби.

За щастие Браун и Мицури не забелязаха неприязънта му към нейното име.

— Това ще е трудно — каза Кейко. — За официален турист ли говорим, или за нелегално проникване? — Секретните внедрявания наистина бяха сериозен риск. — Никой от моите местни агенти не е достатъчно квалифициран. Трябва ни някой с нужните умения и достъп до информация.

— Имам добри агенти в Калифорния, но никой от такова ниво — каза Гюнберк.

— Няма значение — каза Ваз решително. — Мисля да отида сам.

И преди ги беше изненадвал, но сега бяха като гръмнати.

— Алфред!

— Много е важно. — Опита се да ги погледне максимално искрено.

— Но ти си аналитик, също като нас!

Алфред поклати глава. Днес щеше да хвърли малко светлина върху миналото си. От дълги години се спотайваше на този бюрократичен пост. Ако го разкриеха, в най-добрия случай щеше да има дипломатически скандал, а в най-лошия Гюнберк и Кейко щяха да разберат с какво наистина се е захванал в Сан Диего.

Ваз → ИВРА Отдел Кадри: Освободи достъпа до Биографични данни 3.

— Имам полеви опит. При това в САЩ, в началото на века.

Браун и Мицури вече проучваха документите. Те разкриваха нови детайли за индийския им приятел. Гюнберк реагира първи.

— Виждам… Справил си се добре. Но това е било отдавна, Алфред. За тази задача ще се изискват сериозни умения за боравене с мрежата.

— Вярно, вече не съм млад. — Мицури и Браун мислеха, че е на петдесет. — От друга страна, специалността ми е точно мрежови проблеми, така че все още ме бива.

На лицето на Кейко се изписа изненада.

— Освен това познаваш тази операция по-добре от всички. Ако си там, ще можеш да снабдяваш Заека с нужната му информация.

— Точно така.

— Все пак това е невероятно опасно начинание. — Гюнберк все още не бе доволен. — Вярно е, че великите сили се състезаваме, но когато се отнася до оръжия, трябва да спазваме договореностите. А в случая това неписано правило се нарушава.

— Трябва да разберем истината, Гюнберк. Може да грешим. Тогава ще се покрием безмълвно. Но трябва да открием източника на това оръжие. Ако е в Сан Диего, американците ще са ни благодарни.

Мицури и Браун се гледаха известно време, след което кимнаха.

— Подкрепяме внедряването на оперативен отговорник в твое лице. Ще започна да разработвам стратегии за отстъпление в случай, че те разкрият. Ще осигурим аналитична подкрепа. От теб ще зависи да ръководиш операцията на място…

— И да попречиш на Заека да се възползва от разкритията! — каза Гюнберк.

Алфред остана в офиса си още няколко минути, след като колегите му си тръгнаха. Този път му се бе разминало на косъм.

Когато залозите са високи, заплахите винаги се множат. „Заек“ беше най-деликатната операция на индийското правителство и хич не беше лесно да убеди премиера. А днес Кейко и Гюнберк за малко щяха да провалят нещата. Изкуственият интелект може би беше фантазия, но пък Заекът наистина бе заплаха.

Алфред се отпусна и се усмихна. Да, заплахите се размножаваха също като зайци. Но днес бе успял да неутрализира някои от тях. От седмици се подготвяше за ролята на оперативен ръководител. В крайна сметка Гюнберк и Кейко му бяха дали извинение да присъства на място в Сан Диего.