Кожите

III

Къде се дяна, дяволите да го вземат?

Увита в палтото, Шана стоеше пред огледалото и чакаше Джейк.

Не може да се каже, че го очакваше с нетърпение. Как пък не. Мисълта за неговото отпуснато, белезникаво тяло, мятащо се над нея, я караше да чувства леко гадене, но щеше да го преживее. Нищо не можеше да я откаже от носенето на това палто.

Тя се сгуши в него, но то все така падаше настрани, все едно, че не иска да я докосва. Глупава мисъл, нали.

Тя се завъртя бавно пред огледалото.

Добре изглеждаш, Шана!

Това е то. Това бе един от онези мигове в живота, за които разправят, че цялото ти бъдеще зависи от вземането на едно единствено решение. Шана бе наясно какво трябва да бъде това решение. Кариерата й бе загубила от набраната скорост малко преди върха. Тя получаваше добри пари, но искаше нещо повече — искаше да бъде световноизвестна. А това палто щеше да я направи такава. Няколко международни изложения и вече щеше да бъде известна като момичето с невероятното палто. Оттам нататък всичко минаваше в нейни ръце.

Въпреки неприятното усещане в стомаха, Шана си позволи да се усмихне горчиво. Нямаше да й е за пръв път да се продаде, за да получи нещо от живота. Джейк Фелдман я преследваше от години; ако няколко пъти му пуснеше и това й осигуреше изключителните права да представя палтото му, тази нощ можеше да се окаже последната, когато ще й се налага да се продава на някой като Джейк Фелдман.

Какво толкова правеше в банята — тапети ли слагаше? Искаше й се да излезе оттам и да свършват с това. След което би могла…

Чу вратата на банята да се отваря, чу стъпките му из стаята. Влачеше си краката.

— Тук съм, Джейк! — извика тя.

Набързо съблече палтото, колкото да се отърси от халата, после пак се пъхна в него и се просна на леглото. Търкулна се на една страна и се подпря на лакът, но палтото продължи да се отдръпва от нея. Е, и така е добре. Остави го отворено, нагласяйки го по такъв начин, че най-доброто от нея да е максимално изложено на показ. Бяха й известни всички предизвикателни пози. Преди да сключи най-ранните си договори, бе дала своя дан в актовата фотография, за да си плаща сметките.

Зад вратата провлачените стъпки се чуваха все по-близо. Какви ги вършеше — може би се разхождаше със смъкнати до глезените панталони?

— Побързай, скъпи! Аз съм тук и те чакам!

Давай да свършваме с това, лигав дебелак!

Внезапно й стана студено, заболя я кракът, забеляза момчешкото лице на някакъв великан да се надвесва над нея с вдигната бухалка, видя как се стоварва върху главата й. Започна да крещи и изведнъж пак се озова в жилището си, просната на леглото въху палтото.

Джейк се тътреше през вратата.

Умът на Шана като в мъгла отбеляза, че носи нещо в ръката си, но вниманието й по-скоро бе насочено към червенината. Джейк бе целия червен — от него капеше червено — панталона му, кожата по ръцете му, голата му…

О, Боже, това беше кръв! Беше покрит с кръв! А гърдите му и горната част на корема — бяха най-кървави, Исусе! Кожата му я нямаше! Нямаше я! Все едно някой бе обелил горната част от тялото му.

— Аз… — Гласът му бе дрезгав. По-скоро изкряка. Очите му бяха широко отворени и блестяха, докато той се тътреше към нея. — Направих това кожено елече за теб.

Чак тогава Шана погледна към това, което й подаваше и което висеше от окървавените му пръсти — пръсти, които като че ли бяха покрити с козина.

Наистина беше кожено елече. Бяло, набраздено с кръв, кожено елече без ръкави. Между кървавите дири успя да забележи пръснатите в безпорядък къдрави косми от гърдите му… завихрящи се около зърната.

Шана изкрещя и се изтъркули от леглото, притискайки палтото към себе си. Искаше й се да може да го омотае около очите си, за да не гледа този ужас.

— За теб е — каза той, продължавайки да се тътри към нея. — Можеш да го носиш под палтото…

Хленчейки от страх и отвращение, Шана изтича покрай леглото и се хвърли към вратата. Претича през голямата стая и излезе в коридора. Асансьорът! Трябваше да избяга от този човек, от това нещо, което си бе нарязало кожата за…

Ето го пак онова тътрузене. Идва насам!

Тя натисна бутона за „надолу“, започна да удря по него. Зад стоманената врата чу как зъбните колела оживяват. Асансьорът потегли. Тя се обърна назад и й се догади, като видя Джейк, който излезе от апаратамента й и започна да се приближава, оставайки червена следа, протягайки пред себе си окървавената кожа, като че ли я подканаше да пъхне ръцете си в отворите.

Зад нея нещо издрънча. Тя се обърна, дръпна лоста, който отваряше тежката стоманена врата и скочи вътре. Едно тласване на вътрешния лост затвори външните врати с оглушителен трясък, скривайки от погледа й Джейк и ужасния му подарък.

Загръщайки голото си тяло с палтото, Шана падна на колене и започна да хлипа.

Божичко, какво ставаше тук? Защо Джейк си бе одрал кожата по такъв начин? Как бе успял?

— Шана, моля те — каза крякащия глас иззад вратата. — Направих го за теб.

И тогава вратата започна да се отваря! Пред очите й хоризонталната цепка между външните врати започна да се разширява и две окървавени ръце, с увити в козина пръсти, започнаха да тикат към нея отвратителния елек през пролуката.

Писъците на Шана проехтяха из цялата асансьорна шахта, докато тя натискаше бутона „Надолу“. Кабината се наклони и започна да се спуска.

Благодаря ти, Господи!

Само дето вратите на третия етаж продължаваха да се отварят. Докато минаваше покрай втория и се насочваше надолу, очите на Шана неудържимо биваха привлечени от това, което ставаше горе. През отворения покрив на кабината тя наблюдаваше, как в неспирно разширяващия се процеп към двете пртегнати ръце и елека се присъединява главата и горната половина от тялото на Джейк.

— Шана! За тебе е!

Кабината се раздруса и спря. Първи етаж. Шана издърпа решетката и бутна лоста. Пет секунди… пет секунди и ще бъде на улицата, право при ченгетата. Докато външната врата бавно се отваряше, гласът пак оттекна в шахтата:

— Шана!

Тя рискува и хвърли един последен поглед нагоре.

Вратите на третия етаж се бяха отдръпнали към тавана и пода. По-голяма част от тялото на Джейк висеше през ръба.

— За теб…

Той се надвеси прекалено много.

Уф, мамка му, ще падне!

— … ееееееееееее!

Високата тоналност на изпищяното от Шана „Нееееее!“ се сля в страховита хармония с гласа на Джейк, който секна в момента, в който главата му се удари в горния ръб на задната стена на кабината. Докато тялото му се приземяваше на пода, разплисквайки кръв наоколо, обувката на крака му се стовари върху главата на Шана и я запрати във вратата на етажа. Полу-замаяна, тя проследи с поглед как вратите започват да се затварят.

— Не!

А Джейк… Джейк все още мърдаше, пълзеше към нея инч по инч с усуканите си ръце, счупени крака, повдигнал разбитата си глава, опитващ се да говори, все още стискайки елечето в едната си ръка, все още с твърдото намерение да й го подари.

По палтото като че ли пробягнаха вълни, като че започна да се движи от само себе си. Трябваше да се махне оттук!

Вратите! Шана се опита да се мушне в отвора, протягайки се към светлината, идваща откъм пустото фоайе. Можеше да се промъке ако…

Тя се подхлъзна върху кръвта, падна на едното си коляно, все още протягайки ръка, когато стоманените врати премазаха китката й. Шана чу как костите се размазват, а нагоре по ръката й се стрелна болка, каквато не бе изпитвала до момента. Искаше й се да крещи, но агонията й отне гласа. Опита се да се освободи, но нямаше измъкване, пробва да достигне лоста, но не й достигаше цял фут.

Нещо я докосна по крака. Джейк — или каквото бе останало от него, протягаше елечето към нея с едната си ръка, а с другата я галеше по голия крак с увити в козина пръсти. Тя започна да го рита, опита да му се изплъзне. Не биваше да му позволява да я приближи. Той искаше да я накара да облече елечето, щеше да опита да прави с нея разни неща. А тя бе чисто гола под палтото. Трябваше да се измъкне, да се измъкне от този капан, да направи всичко възможно, за да се измъкне!

Започна да гризе плътта на заклещената си китка, да я разкъсва, без да обръща внимание на усилилата се болка, на рукналата кръв. Това явно бе в реда на нещата, единственият възможен изход.

На свобода! Трябваше да се измъкне на свобода!