Кожите

Приключих 1989-та създавайки единствения политически коректен разказ, който някога съм писал. Осъзнах, че „Кожите“ се основава на една тенденциозна идея, но въпреки това го написах. Той е породен от същата ценностна система, която е залегнала в изключително некоректния „Боклуджийски кофи“ (в Soft & Others)

„Откъде черпиш идеи?“. Подобен въпрос бива задаван на всички ни. Мога да ви разкажа за мига, в който се зароди този разказ. Това бе в деня, в който разгърнах един от броевете на „Ролинг Стоун“ и видях приложението, поместено от една от природозащитните организации. Представляваше някакво животно (мисля, че беше лисица), хванала се в един от ония капани с челюстите. Няколко поредни снимки показваха как един човек се приближава към нея и премазва гърлото й с крак. Небрежната бруталност на това ме погнуси и отблъсна. Трябваше да изкажа своето мнение по някакъв начин. И тъй като мое изразно средство са творбите ми, започнах да пиша.

Работното заглавие бе „Капани II“ и го завърших към края на декември. Знаех за съществуването на поне дузина антологии, които биха го взели, но исках нещо по-специално за този разказ. И тогава се сетих за едно писмо от Бил Мюнстер (да, това е истинското му име), който търсеше разказ за неговата поредица, издавана от „Фуутстепс Прес“. Предцених, че това ще бъде перфектното представяне на „Кожите“.

Бил се справи чудесно, като получи подкрепа от Джил Бауман с една прекрасна изтънчена илюстрация за корицата. Всички приходи, които спечелих от „Кожите“ — от изданието на „Фуутстепс“, преиздаването в „Най-доброто от новия хорър 2“ от Стийв Джоунс и Рамзей Кемпбъл, белгийската „Феникс“ и други антологии, от настоящия сборник и всички предстоящи преиздавания — отиват в „Приятели на животните“. Може да се замислите и самите вие да им изпратите някой друг чек. Те не са разни побърканяци — те са добри хора. Пишете им на адрес: „Friends of Animals“, P.O.Box 1244, Norwalk, CT 06856.