Нийл Геймън Книга за гробището

Благодарности

Първо, най-важно и завинаги: имам огромен съзнателен, а несъмнено и несъзнателен, дълг към Ръдиард Киплинг и двата тома на забележителната му творба „Книга за джунглата“. Прочетох ги като дете, бях развълнуван и впечатлен и оттогава съм ги препрочитал много пъти. Ако сте гледали само анимационния филм на „Дисни“, непременно прочетете и книгата.

Този роман е вдъхновен от сина ми Майкъл. Той беше само на две годинки, когато през лятото караше колелото си с три колела из гробището и тогава книгата се появи в главата ми. После ми трябваха над двайсет години, за да я напиша.

Когато започнах да я пиша (започнах с четвърта глава), единствено молбите на дъщеря ми Мади да разбере какво става по-нататък, ме накараха да продължа след първите няколко страници.

Гарднър Дозоа и Джак Дан първи публикуваха „Надгробния камък на вещицата“. Професор Джорджия Грили говори за книгата без да я е чела и като я слушах, успях да избистря идеите си.

Кендра Стаут бе с мен, когато видях първата Таласъмска порта и бе така добра да преброди няколко гробища с мен. Тя бе първата слушателка на първите глави и страшно много хареса Сайлъс.

Художничката и писателка Одри Нифенегър е и гид из гробища. Тя ме разведе из западното гробище Хайгейт — истинско чудо, потънало в бръшлян. Много от това, което тя ми разказа, се промъкна в глави шеста и седма.

Много приятели четоха книгата, докато я пишех, и всички даваха мъдри съвети — Дан Джонсън, Гари Улф, Джон Кроули, Моби, Фара Мендълсън и Джо Сандърс, както и много други. Те забелязваха места, които трябваше да оправя. Но все пак ми липсваше Джон М. Форд (1957–2006), който беше моят най-добър критик.

Изабел Форд, Елиз Хауърд, Сара Одедина и Клариса Хътън бяха редактори на книгата от двете страни на Атлантика. Благодарение на тях книгата изглежда добре. Майкъл Конрой режисира аудио книгата с истински размах. Господин Маккийн и господин Ридъл направиха чудесни и много различни илюстрации. Мерили Хайфец е най-добрия агент в света, а благодарение на Дори Симондс във Великобритания всичко вървеше отлично.

Писах тази книга на много места, сред които къщата на Джонатан и Джейн във Флорида, една вила в Корнуол, хотелска стая в Ню Орлийнс. Не успях да пиша в къщата на Тори в Ирландия, защото там ме повали грип. Но въпреки това тя ми помагаше и ме вдъхновяваше.

И като завършвам тези благодарности, съм абсолютно уверен в това, че забравям не само един, а десетки важни хора. Извинете ме! Благодаря на всички ви!

Нийл Геймън

Загрузка...