Камъните падат, всички умират

Преди

Бях осемгодишен и заобиколен от увеселителни влакчета. Буквално заобиколен. Издигаха се край мен от всички страни, пълни с хора, които пищяха от радост и страх, и си спомням как си мислех, че най-много от всичко на света искам да съм един от тези пищящи хора.

Тъй като беше делничен ден, опашките за билети не бяха дълги, а това означаваше, че мама се върна, преди да съм изгубил търпение.

— Ето пропуските ни до края на деня — обяви тя и подаде две карти на татко. — И… та-даа! Три билета за Циклона[28].

Циклона буквално беше Светият граал на увеселителните влакчета. Тео ми беше казал така, а той беше същински експерт на тема Кони Айлънд[29]. Ходеше там със семейството си от бебе. Що се отнася до мен, това ми беше за пръв път.

— Може ли да пробваме първо Циклона?

Мама и татко се ухилиха един на друг над главата ми и потеглихме. Но щом застанахме най-отпред на опашката, един пъпчив глуповат тийнейджър вдигна ръка.

— Къде си мислиш, че отиваш? — обърна се право към мен.

— Ами на Циклона — отговорих и посочих влакчето надвиснало над мен.

— Застани там — нареди пъпчивият. Останах тотално объркан, преди да видя какво точно ми сочи.

Имаше надпис, който гласеше: „Можеш да се возиш на Циклона само ако си висок над метър и трийсет и седем“ и стрелка, която обозначаваше точно този ръст. Със свито сърце отидох до надписа и застанах до стрелката. Не бях достатъчно висок.

— Съжалявам, не съобразихме — заговори мама, но татко я прекъсна:

— О, стига, не може ли да направите изключение?

Пъпчивия даде знак на друга двойка възрастни да преминат и отново се обърна към татко.

— Не мога, приятелче — заяви. — Мерки за безопасност.

— Той ще бъде в пълна безопасност — заяви татко. — Висок е почти метър и трийсет и пет. Сто трийсет и четири сантиметра и половина. Два сантиметра и половина не са от значение.

— От никакво значение не са — добавих услужливо аз.

— От значение е що се отнася до въпроса дали ще ме уволнят или не — каза пъпчивият.

— Да идем да поговорим за това някъде другаде — предложи мама, но никой не я слушаше.

— Хайде — настояваше татко и се наведе към пъпчивия, сякаш бяха близки приятели. — Ако ни хванат, ще уверя шефа ти, че сами сме го вмъкнали. Хайде…

Физиономията на пъпчивия започна да се променя. Само преди минута беше самодоволен, като че ли беше невероятно горд, задето ни е спипал, но сега вече гледаше заговорнически. Някак конспиративно.

Тогава забелязах, че татко е опрял длан в ръката на пъпчивия. Беше достигнал до съзнанието му и променяше мислите му буквално пред очите ми, а това беше доста яко.

— Само този път — съгласи се пъпчивият. — И ще трябва да се застъпите за мен, както обещахте, в случай че стане нещо. Договорихме ли се?

— Разбира се — отговори татко… и се озовахме от другата страна на бариерата.

Докато чакахме да се качим във вагончето, мама каза:

— Анди — в тона й бяха примесени умора и предупреждение. Подобен тон в повечето случаи водеше до скандал.

— Знам, знам — отвърна татко. — Но той копнее за това от толкова дълго време, а става въпрос само за два сантиметра и половина.

— Бедното хлапе може да изгуби работата си заради теб — настоя мама.

Хвърлих поглед към младежа, който очевидно не беше в беда. Защо мама се беше загрижила за този човек? Беше досаден и имаше глупава физиономия.

— Няма да изгуби работата си — увери я татко.

— Но би могъл — не се отказваше мама.

— Все пак няма — отсече татко. — Нека прекараме един приятен ден. Ще поговорим за това по-късно, насаме.

Мама погледна към мен, а после отново към татко. Бях сигурен, че ще упорства и ще се скарат още там, но вагончето ни пристигна, преди да е успяла да каже нещо. Седнах до татко. Мама беше зад нас до някакъв непознат. Закопчахме коланите си и бях толкова щастлив, че пъпчивият не ме накара да си тръгна от опашката.

По-скоро бях ужасно доволен, че татко накара онзи да промени решението си.

Точно когато влакчето потегляше, аз се облегнах на татко и казах:

— Хей, благодаря.

— За теб винаги, малчо — отвърна той и започнахме да се издигаме нагоре и още по-нагоре в ясното синьо небе над нас.